№ 526
гр. Бургас, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500592 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от малолетните деца А. Х. Р. и А. Х. Р.,
действащи чрез майка им А. И. М., срещу Решение № 56 от 22.03.2024 г. по
гр. д. № 4/2024 г. на Районен съд – Айтос, в частта, с която е отхвърлен искът
им по чл. 150 СК за увеличаване на размера на определената с Решение № 38
от 22.05.2020 г. по гр. д. № 759/2019 г. на Районен съд – Велики Преслав
месечна издръжка, която баща им Х. Р. Х. е длъжен да им плаща, за сумата
над 280 лв. до пълния претендиран размер от 350 лв. за всяко от тях, считано
от датата на предявяване на исковата молба до настъпване на причини за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
С решението съдът е уважил предявения иск за сумата от 160 лв. до 280
лв. месечно за всяко от децата и Х. Р. Х. не е подал въззивна жалба, поради
което в тази част решението е влязло в сила.
Въззивниците стичат, че решението е неправилно в отхвърлителната
част. Сочат, че съдът не е обсъдил доходите на въззиваемия, а само разходите
му. В жалбата се изтъква, че доходите на бащата са в размер на около 2600 лв.
на месец, както и че майката, която също има такива месечни доходи, успява
да отдели по 400-500 евро на месец на децата си, следователно същото можел
да направи и въззиваемият.
1
В открито съдебно заседание въззивниците поддържат, че за
претендирания размер на издръжката се взима предвид брутният, а не нетният
доход. Освен това сочат, че минималната работна заплата в Нидерландия е
2000 евро, поради което въззиваемият може да заплаща издръжка съобразно
този размер. Първо следвало да бъдат разходите за децата и след това за наем
и осигуровки.
Въззивниците молят първоинстанционното решение да бъде отменено в
отхвърлителната част и искът да бъде уважен в пълен размер. Претендират
деловодни разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Х. Р. Х., който счита, че
първоинстанционното решение е правилно, тъй като е в съответствие с
доказателствата по делото, разпоредбите на закона и съдебната практика.
Излагат се съображения, че представените от въззиваемия писмени
доказателства за доходите и разходите му не са оспорени в първата
инстанция. Сочи се, че съгласно чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигури условия
на живот, необходими за развитието на детето, а съгласно чл. 142, ал. 1 СК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, но и възможностите на лицето, което я дължи.
В открито съдебно заседание въззиваемият застъпва тезата, че следва да
се вземе предвид нетният му доход в размер на 1242,37 евро. Настоява, че
доказателствата за доходите не са оспорени в първоинстанционното
производство от насрещната страна.
Въззиваемият моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира деловодни разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от приложените по делото удостоверения за раждане, А. Р. и А.
Р. са деца на А. М. и ответника Х. Х.. Към настоящия момент те са на *
години. Децата са родени по време на брака на своите родители, който е
прекратен с решение № 38 от 22.05.2020 г. по гр. д. № 759/2019 г. на Районен
съд – Велики Преслав. С последното е утвърдено постигнато между страните
споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие, като
родителските права са възложени на майката и бащата е задължен да заплаща
месечна издръжка в размер на 160 лв. за всяко дете.
От социалния доклад в първоинстанционното дело се установява, че
2
децата живеят в с. Ч., общ. Айтос. За тях грижи полагат б. им и дядо им по
майчина линия, тъй като майката А. М. е заминала да работи в Германия, а
бащата – в Нидерландия.
Видно от приложения по делото трудов договор, от 12.01.2022 г. А. М.
работи в гр. Р., Германия, като ч., срещу брутно трудово възнаграждение е
1300 евро.
Видно от приложената по делото „спецификация на заплата“, от
01.12.2022 г. Х. Х. работи в гр. Б., Нидерландия, като ш., срещу нетно
възнаграждение от 1242,37 евро на месец.
Х. Х. е сключил договор за наем, с действие от 13.02.2023 г., по силата
на който е наел стая от жилище. Има право на споделено ползване на кухнята,
тоалетната и банята. Наемната цена е 700 евро на месец, като с нея се дължат
и консумативи за газ, вода и електричество в размер на 100 евро.
Видно от документите на л. 39 и 40 от първоинстанционното дело, Х. Х.
заплаща месечна премия по договор за застраховка в размер на 139,95 евро.
В първата инстанция са разпитани трима свидетели. Според Д. М. – с.,
А. тренира футбол, а А. – акробатика, като разходите за тренировки са по 40
лв. на месец за всяко двете. Децата ходят на състезания в гр. Бургас всеки
уикенд. б. им и дядо им ги водят с личен транспорт. Децата учат в гр. Айтос,
докъдето също се налага б. им и дядо им да ги водят с личен транспорт.
Майката изпраща пари на децата – приблизително около 500 евро на месец
общо за двете деца. В Германия тя плаща наем в размер на около 400 евро,
като живее в самостоятелна квартира.
Показанията на св. З. Д. – б. на децата, полагаща непосредствени грижи
за тях, съвпадат с тези на св. М., с изключение на размера на наема на А. М.:
500 евро на месец. Освен това свидетелката споделя, че бащата не заплаща
редовно месечната издръжка и рядко им купува дрехи (веднъж годишно).
Имат и други разходи, например за смяна на училищна униформа. Месечно
децата се нуждаят от общо около 1200-1400 лв. Този размер изцяло
съответства на възрастта и индивидуалните им характеристики.
Според св. Р. К. – позната на бащата на децата, той винаги е заплащал
дължимата издръжка. В Нидерландия получава около 1200 евро. Плаща наем
и застраховка. Отказал е пушенето, за да може да се вмести в месечния си
бюджет.
Въз основа на показанията на св. М. и Д. съдът намира, че месечно
децата се нуждаят от по около 600-700 лв. за всяко от тях, общо 1200-1400 лв.
От горепосочените писмени и свидетелски показания се установява, че
бащата на децата има нетен доход от около 1200 евро на месец. Месечните му
разходи са в размер на 800 евро за наем и 139,95 евро за застраховка.
Не е основателен доводът на въззивниците, че релевантен за издръжката
е брутният доход на родителите. Не може да има никакво съмнение, че
релевантен е нетният доход, защото само с него могат да се разпореждат. В
„спецификацията на работна заплата“ на бащата действително са посочени
брутни доходи в размер на 2549,61 евро, но той е за 39 дни. В същия
3
документ се съдържа указание, че минималната работна заплата е 1158,91
евро и съдът не разполага с други данни.
Съдът счита, че посочените доходи на бащата са реални, защото има
данни, че той съзнателно се ограничава, за да спестява – наел е само една стая
от жилище, спрял е да пуши.
От представения трудов договор се установява, че майката има брутен
доход от 1300 лв. на месец. Не се установява колко е нетният й доход.
Майката има разходи за наем в размер на 400 евро на месец. За размера на
наема съдът дава вяра на показанията на съседката, защото не е
заинтересована.
Бащата е заявил, че може да заплаща издръжка в присъдения от
районния съд размер – по 280 лв. на всяко от децата. Не се установява
възможност да заплаща издръжка в по-висок размер. Това би го постаивло в
невъзможност да задоволява основни свои потребности, каквато не е целта на
закона. От показанията на св. М. и Д., че майката има възможност да заплаща
издръжка в размер на около 500 евро на месец за двете деца. Поради това тя
може да допринася в по-голяма степен за покриване на нуждите на децата.
Освен това следва да се има предвид, че тя не живее с децата и не полага
непосредствени грижи за тях, в който случай съдебната практика допуска
приносът на отглеждащият родител в издръжката да е по-малък. Законът не
изисква родителите да заплащат издръжка в равен размер, а съобразно
нуждите и възможностите си (чл. 143, ал. 1 СК), но не по-малко от
минималния размер (чл. 142, ал. 2 СК). Ако бащата заплаща по 280 лв. на
месец за всяко от децата, а майката – останалото, ще бъдат покрити изцяло
нуждите на децата.
Поради изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56 от 22.03.2024 г. по гр. д. № 4/2024 г.
на Районен съд – Айтос, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 150 СК на
А. Х. Р. и А. Х. Р., действащи чрез майка им А. И. М., за увеличаване на
размера на определената с Решение № 38 от 22.05.2020 г. по гр. д. № 759/2019
г. на Районен съд – Велики Преслав месечна издръжка, която баща им Х. Р. Х.
е длъжен да им плаща, за сумата над 280 лв. до пълния претендиран размер от
350 лв. за всяко от тях, считано от датата на предявяване на исковата молба
до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 2 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5