МОТИВИ по НОХД №90/19г
по описа на ПОС.
Срещу подсъдимия АГГ е повдигнато обвинение по престъпление по чл.255 ал.3
във вр. с ал.1 т.2, 6 и 7 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това че в периода месец март 2007 г.-
15.06.2009 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при
условията на посредствено извършителство посредством Х.Л.С. ЕГН **********, от
когото не може да се търси наказателна отговорност, поради незнанието на
фактическите обстоятелства очертаващи състава на настоящото престъпление, е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „П“ЕООД с ЕИК * в
особено големи размери – 179 141,86 лв., представляващи дължим данък върху
добавената стойност в размер на 133 747,50 лв. и дължим годишен
корпоративен данък по чл.5 ал.1, чл.20 и чл.92 ал.1 от ЗКПО в размер на
45 394, 36 лв., като при водене на счетоводството и при упражняване на
стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание, а именно: отчетни
регистри – Дневници за покупките на „П“ЕООД с ЕИК *, съгласно чл.124, ал.1, т.1
от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по
доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла
на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, като е потвърдил неистина в подадени декларации, които
се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС и чл.92 ал.1 от ЗКПО/ пред ТД на
НАП гр.Пловдив и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в общ размер на 133 747,50 лв., както следва:
1. През
месец март 2007 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на
„П“ЕООД с ЕИК * за месец март 2007 г., в който е отразил данъчни фактури с
право на пълен данъчен кредит за месец март 2007 г., както следва:
- №181/19.03.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 8 400 лв. и ДДС в размер на 1680 лв, без
да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
- №183/20.03.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 9 750 лв. и ДДС в размер на 1950 лв, без
да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
13.04.2007 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 3 630 лв., като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-0930023/13.04.2007 г. за данъчен период месец март 2007 г., подадена в ТД
на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 30 575,92 лв. и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 115,18 лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 1065,93 лв., наместо действително установения размер
на ДДС за внасяне в размер на 4 695,93 лв, представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 6 115,18 лв и
действителния такъв в размер на 2 485,18 лв;
2. През
месец юни 2007 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец юни
2007 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за
месец юни 2007 г., както следва:
- №39/11.06.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 21 000,14 лв. и ДДС в размер на 4200,03
лв, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
13.07.2007 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 4200,03 лв, като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-0966547/13.07.2007 г. за данъчен период месец юни 2007г., подадена в ТД
на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 38 671,84 лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
7 734,36 лв и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 183,46 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 4383,49 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на
7 734,36 лв. и действителния такъв в размер на 3 534,33 лв.;
3. През
месец август 2007г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец
август 2007 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен
кредит за месец август 2007 г., както следва:
- №802/21.08.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 18 002 лв. и ДДС в размер на 3600,40
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
14.09.2007 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 3600,40 лв, като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-0991666/14.09.2007 г. за данъчен период месец август 2007 г., подадена в
ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 56 560,97 лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
11 312,20 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 803,60 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 5404 лв., представляващ разликата между неправомерно
посочения данъчен кредит в размер на 11 312,20 лв. и действителния такъв в
размер на 7 711,80 лв.;
4. През
месец октомври 2007 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец
октомври 2007 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен
кредит за месец октомври 2007 г., както
следва:
- №1103/12.10.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 11 670 лв. и ДДС в размер на 2334 лв.,
без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1108/15.10.2007 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 12 172,50 лв. и ДДС в размер на 2 434,50лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1184/11.10.2007 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 11 157 лв. и ДДС в размер на 2 231,40 лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
14.11.2007 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 6 999,90 лв.,
като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1017042/14.11.2007 г. за данъчен период
месец октомври 2007 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 66 062,69 лв. и относно начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 13 413,41 лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за
внасяне в размер на 200,87 лв., наместо действително установения размер на ДДС
за внасяне в размер на 7 200,77 лв., представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 13 212,54 лв. и
действителния такъв в размер на 6 212,64 лв.;
5. През
месец ноември 2007 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ ЕООДс ЕИК * за месец
ноември 2007 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен
кредит за месец ноември 2007 г., както следва:
- №1193/26.10.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 10 550 лв. и ДДС в размер на 2 110
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
13.12.2007 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери – 2 110 лв., като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-1026597/13.12.2007 г. за данъчен период месец ноември 2007 г., подадена в
ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 27 670,12 лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
5 534,03 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 358,21 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 3468,21 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на
5 534,03 лв. и действителния такъв в размер на 3 424,03 лв.;
6. През
месец декември 2007 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец
декември 2007 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен
кредит за месец декември 2007 г., както следва:
- №895/20.12.2007 г., сочена за издадена от „******” ЕООД с
данъчна основа на стойност 24 000,20 лв. и ДДС в размер на 4 800,04
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
14.01.2008 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 4 474,16 лв., като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-1043469/14.01.2008 г. за данъчен период месец декември 2007 г., подадена
в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел
„Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 39 229,97 лв.
и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 7 845,99 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 325,88 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 4 474,16
лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в
размер на 7845,99лв. и действителния такъв в размер на 3 045,95 лв., като
разликата между целия неправомерно ползван данъчен кредит от 4800,04 лв. и дължимия ДДС за данъчния период
в размер на 4 474,16 лв. в размер на 325,88 лв. е била приспадната
неправомерно през следващ данъчен период – месец февруари 2008 г.;
7. През
месец февруари 2008 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец февруари
2008 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за
месец февруари 2008 г, както следва:
- №326/29.02.2008 г., сочена за издадена от „*********** с
данъчна основа на стойност 28 860,50 лв. и ДДС в размер на 5 772,10
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
13.03.2008 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 6097,98 лв., като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-1070156/13.03.2008 г. за данъчен период месец февруари 2008 г., подадена
в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел
„Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 44 324,67 лв.
и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 8 864,94 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне, след приспадане на ДДС за възстановяване
по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на 325,88 лв., като декларирания данък
за внасяне е 1401,11 лв., наместо действително установения размер на ДДС за
внасяне в размер, след приспадане на ДДС за възстановяване по реда на чл.92
ал.1 от ЗДДС в размер на 7 499,09 лв., представляващ разликата между
действително установения размер на ДДС за внасяне, след приспадане на ДДС за
възстановяване в размер на 7499,09 лв. и неправилно декларирания данък за
внасяне в размер на 1401,11 лв.
8. През
месец март 2008 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец март
2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за
месец март 2008 г., както следва:
- №335/19.03.2008 г., сочена за издадена от „*********** с
данъчна основа на стойност 27 140 лв. и ДДС в размер на 5 428 лв.,
без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№341/20.03.2008 г., сочена за издадена от „*********** с данъчна основа на
стойност 27 140 лв. и ДДС в размер на 5 428 лв., без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока, и на 11.04.2008 г. е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 10 856 лв.,
като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1082812/11.04.2008 г. за данъчен период месец
март 2008 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно
размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен
кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа
от 87 703,38 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 17 540,65 лв. и е променил резултата за
периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер
на 104,46 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне в
размер на 10 960,46 лв., представляващ разликата между неправомерно посочения
данъчен кредит в размер на 17 540,65 лв. и действителния такъв в размер на
6 684,65 лв.;
9. През
месец юни 2008 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ ЕООДс ЕИК:*за месец юни
2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за
месец юни 2008 г., както следва:
- №435/30.06.2008 г., сочена за издадена от „*********** с
данъчна основа на стойност 122 796 лв. и ДДС в размер на 24 559,20
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№436/30.06.2008 г., сочена за издадена от „*********** с данъчна основа на
стойност 147 204 лв. и ДДС в размер на 29 440,80 лв., без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока, и на 11.07.2008 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
54 000 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1126619/11.07.2008 г. за данъчен
период месец юни 2008 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 333 820,26 лв. и относно начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 66 764,036 лв. и е променил резултата
за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 4614,58 лв., наместо действително установения размер на ДДС за
внасяне в размер на 58 614,58 лв, представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 66 764,03 лв. и
действителния такъв в размер на 12 764,03 лв.;
10. През
месец юли 2008 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец юли
2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за
месец юли 2008 г., както следва:
- №1096/11.07.2008 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 20 990 лв. и ДДС в размер на 4 198
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1094/13.07.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 33 865 лв. и ДДС в размер на 6 773 лв., без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1100/22.07.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 9 416,67 лв. и ДДС в размер на 1 883,33 лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС-услуга;
-
№1092/26.07.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 12 438 лв. и ДДС в размер на 2 487,60 лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока, и на 14.08.2008 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
15 341,93 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1144548/14.08.2008 г. за
данъчен период месец юли 2008 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 249 885,34 лв. и относно начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 49 977,03 лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за
внасяне в размер на 5655,37 лв., наместо действително установения размер на ДДС
за внасяне в размер на 20 997,30 лв., представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 49 977,03 лв. и
действителния такъв в размер на 34 635,10 лв.;
11. През
месец септември 2008 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец
септември 2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен
кредит за месец септември 2008 г., както следва:
- №1508/08.09.2008г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 28 200 лв. и ДДС в размер на 5 640
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС-услуга;
-
№1510/10.09.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 18 600 лв. и ДДС в размер на 3 720 лв., без да е налице
доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС-услуга;
-
№1512/12.09.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 16 170 лв. и ДДС в размер на 3 234 лв., без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1513/15.09.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 15 392 лв. и ДДС в размер на 3 078,40 лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1515/17.09.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 26 323,50 лв. и ДДС в размер на 5 264,70 лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока, и на 14.10.2008 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
20 937,10 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1172032/14.10.2008 г. за
данъчен период месец септември 2008 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е
потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен
размера на данъчната основа от 149 834,64 лв. и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 966,89 лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 1 284,42 лв., наместо действително установения
размер на ДДС за внасяне в размер на 22 221,52 лв., представляващ
разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на
29 966,89 лв. и действителния такъв в размер на 9 029,79 лв;
12. През
месец април 2009 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на
„П“ЕООД с ЕИК * за месец април 2009 г., в който е отразил данъчна фактура с
право на пълен данъчен кредит за месец април 2009 г., както следва:
- №798/30.04.2009 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 7 500 лв. и ДДС в размер на 1 500
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС-услуга, и на
14.05.2009 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 1 096,22 лв., като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-1287638/14.05.2009г. за данъчен период месец април 2009 г., подадена в ТД
на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 24 170,80 лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
4 834,17 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за възстановяване
в размер на 403,78 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 1 096,22
лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в
размер на 4 834,17 лв. и действителния такъв в размер на 3 334,17
лв., като разликата между неправомерно ползвания данъчен кредит в размер на
1500 лв. и установения като дължим данък по ЗДДС от 1096,22 лв. е приспаднат
неправомерно през данъчен период месец май 2009 г.;
13. През
месец май 2009 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец май
2009 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за
месец май 2009г., както следва:
- №798/30.04.2009 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 7 500 лв. и ДДС в размер на 1 500
лв, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС-услуга, и на 15.06.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – 403,78 лв, като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1305803/15.06.2009 г. за
данъчен период месец май 2009 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 5507,73 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1101,53 лв. и е променил резултата за периода,
като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне след приспадане
на ДДС за възстановяване по реда на чл.92 ал.1 по реда на ЗДДС в размер на
3 711,75 лв., наместо действително установения данък за внасяне след
приспадане на ДДС за възстановяване по чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на 4115,53
лв., представляващ разликата между действителният ДДС за внасяне след
приспадане в размер на 4 115,53 лв. и неправомерно посочения данък за
внасяне след приспадане на ДДС за възстановяване в размер на 3711,75 лв.;
И на
27.03.2009 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 45 394,36 лв., като в Годишна данъчна декларация
по чл.92 ал.1 от ЗКПО вх. № 1600И0012870/27.03.2009г. за данъчен период
данъчната 2008 г., подадена в ТД на НАП
– Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчния финансов резултат –
печалба за годината като е посочил такъв в размер на 244 604,72 лв. вместо
действителния такъв в размер на 779 140,39 лв. и в резултат е деклариран
полагащ се корпоративен данък в размер на 10 процента от тази сума в размер на
24 460,47 лв. вместо действително
дължимия такъв в размер на 77 914,04 лв., като е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери от
45 394,36 лв., получени чрез изваждане от дължимата сума на действителния
размер на данъка на декларирания размер на данъка от 24 460,47 лв. и на
прихванатия такъв с Акт за прихващане и възстановяване №917813/05.10.2009 г. в
размер на 8 059,21 лв.
Прокурорът поддържа обвинението, с
изключение на т.2 от диспозитива на същото, касаеща доставка визирана във
фактура №39/11.06.2007
г., издадена от „***********” ЕООД. Счита
обвинението в останалата му част за доказано по несъмнен начин като предлага, с
оглед данните за личността на подсъдимия и обществената опасност на деянието,
на същия да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода, оринтирано към средния размер, както и
кумулативно предвиденото от законодателя наказание конфискация по отношение на
банкови сметки на подсъдимия Г..
Подсъдимият
не се признава за виновен. Защитниците
му пледират за оправдателна присъда като считат, че
обвинението срещу подзащитният им не е доказано по несъмнен и категоричен
начин. Обосновава се субективна несъставомерност на деянието, като се лансира
тезата, че подсъдимият Г. не е знаел, че процесните фактури, справки и
декларации са с невярно съдържание.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира
и приема за установено следното :
Подсъдимият
А.Г.Г. е роден на
***г***, живущ ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с
висше образование, началник на *.
Търговско дружество „П“ ЕООД,
ЕИК * със седалище гр.Пловдив, *, било вписано в търговския регистър на ПОС по
фирмено дело №*/06 г., с решение №*., с едноличен собственик на капитала
подсъдимия А.Г.Г., който управлявал и представлявал същото. Основната дейност
на „П“ ЕООД през инкриминирания период
била строителство на жилищни и нежилищни сгради. „П“ ЕООД било регистрирано по
реда на ЗДДС на 23.01.2007 г., а впоследствие от 01.01.2012 г. било дерегистрирано по ЗДДС. В качеството си на регистрирано по ЗДДС лице търговското дружество, съгласно
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и на чл.113 ал.1 от ППЗДДС, водило аналитични отчетни регистри, а именно "дневник за покупките" и "дневник за продажбите", които по съдържание
представлявали хронологичен опис на извършените покупки, респ. продажби на
стоки и услуги през даден месечен (данъчен)
период. Всички
данъчни документи по доставки, по които регистрираното лице е получател,
следвало да бъдат отразени в "дневника за покупките", а издадените
данъчни документи по доставки, се отразявали в "дневника за
продажбите". Когато за определен данъчен период общата сума на начисления
от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит,
разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. В случаите,
когато за определен данъчен период общата сума на данъчния кредит превишава
общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява
резултат за периода - данък за възстановяване. Редът за възстановяване на
данъка, чрез прихващане, приспадане или възстановяване се регулира съответно от
ЗДДС.
Съгласно нормата на чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното
лице било задължено да подаде в ТД на НАП справка-декларация (СД), съставена
въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, с изключение на случаите по
чл.157 от ЗДДС. СД се подавала ежемесечно като в нея данъчно задълженото лице декларирало
данъчното задължение т.е. размера на ДДС, който следвало да се внесе по
сделките, по които е доставчик, както и декларирало и данъчния кредит, който
имал право да получи по фактурираните сделки, по които се явявало получател. На
внасяне в републиканския бюджет подлежи само разликата и то в хипотезата,
когато начисленият данък надвишава данъчния кредит, начислен по доставки към
задълженото лице.
Търговско
дружество „*” ЕООД, на основание чл. 2, ал.1, т.1 от ЗКПО, се явявало данъчно
задължено лице и по ЗКПО, в резултат на което съгласно нормата на чл. 5, ал. 1
от ЗКПО, печалбата от дейността на същото подлежала на облагане с корпоративен
данък. Последният, съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗКПО, е в размер на 10 на
сто и се внася в срок до 31 март на следващата календарна година, след като
бъдат приспаднати авансово внесените суми (чл. 93 от ЗКПО). Съгласно чл.19 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба
като същата е положителният данъчен финансов резултат, определен на основата на
счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и
разходите, преди определянето на данъците за сметка на печалбата и
преобразуван по реда на ЗКПО. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно
задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна
данъчна декларация (ГДД) за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице, в
срока по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, а именно до 31 март на следващата година.
През
2008 г. - 2009 г. „П“ ЕООД било обслужвано счетоводно от Счетоводна къща „*”
гр.Пловдив, с управител св.Х.С., който осъществявал физическото подготвяне на
дневниците за покупки и продажби за процесните данъчни периоди на „П“ ЕООД,
като вписвал в тях лично представените му от подсъдимия фактури и данни за
доставки. Св.С. бил надлежно упълномощен от подс. Г. с пълномощно от
17.01.2007г., заверено от нотариус **, нотариус в района на ПРС, с рег. № * на
Нотариалната камара, да представлява подсъдимия Г., в качеството му на
управител на „П“ ЕООД, пред ТД на НАП и други институции. Св.С., без да има
представата, че подсъдимият осъществявал
съзнателно и целенасочено укриване на данъчни задължения, оформял на база на
дневниците, съответните справки декларации по месеци по ЗДДС, както и годишната
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, които
подавал чрез електронния си подпис до органите на ТД на НАП- Пловдив от
името на подс.Г.. Оперативно
счетоводната дейност се осъществявала реално и от счетоводителите- свид. Л.Т.,
а впоследстие и св.И.И., които работели в гореупоменатата счетоводна къща-„*”
гр.Пловдив като същите включвали предоставените им първични счетоводни
документи в съответните отчетни регистри – дневниците за покупки и продажби и
изготвяли месечните справки-декларации (СД)
по чл.125 от ЗДДС, които подавали в ТД на НАП гр.Пловдив. С подаване на
справки-декларациите по ЗДДС, основани на аналитичните регистри, се формирали
окончателните задължения на „П“ ЕООД към
бюджета.
Със
заповед за възлагане на ревизия №1002960/26.08.2010 г. на „*” ЕООД била
назначена данъчна ревизия с обхват установяване на данъчни задължения по ЗКПО и
ЗДДС за период 01.01.2007г.-31.12.2009г. за КД и съответно период 23.01.2007 г.-31.12.2009 г. за ДДС, която
ревизия приключила с ревизионен акт №
*********/09.02.2011г. Последният бил обжалван по административен ред и бил
отменен частично с Решение 341/28.04.2011 г. на зам.-директора на „ОУИ” гр.Пловдив
при ЦУ на НАП, а именно за установени задължения по ЗДДС за перидоите
23.01.2007 г.-31.12.2009 г.и съответните лихви, както и за установен КД за 2007
и 2008 г. Ревизионният акт не бил обжалван по съдебен път и влезнал в сила на
19.05.2011 г. Със заповед № 1102285/11.05.2011 г. била извършена последваща
данъчна ревизия на „П“ЕООД, с обхват установяване на данъчни задължения по ЗКПО
за периода 01.01.2007 г.-31.12.2008 г. и по ЗДДС за периоди 23.01.2007-
31.12.2009 г., която приключила с РА № *********/03.10.2011 г., който също бил
обжалван по административен ред като с решение на директора на „ОУИ” гр.Пловдив
при ЦУ на НАП бил потвърден в частта досежно непризнат данъчен кредит в размер
на 113 207,17 лв. и съответните лихви, както и дължимата сума за
корпоративен данък (КД) за 2008 г. в размер на 69 854,83 лв., и начислени
лихви- общо 19 255,84 лв. Горецитираният ревизионен акт бил отменен в
частта за непризнат данъчен кредит в размер на 20 540,33 лв. и изменен в
частта на допълнително установения КД за 2007 г. от 12 670,18 лв. на
4500,03 лв. РА № *********/03.10.2011 г. не бил обжалван по съдебен ред и е
влязал в законна сила на 20.02.2012 г. В хода на ревизията са били установени
задължения по ДДС и корпоративен данък, в резултат на извършени насрещни
проверки на следните доставчици: „***********” ЕООД, „******" ЕООД, „******” ЕООД,
„***********” ЕООД, „***********” ЕООД и „***********” ЕООД. Приложеният в процесния казус
механизъм, подчинен на резултата за избягване на плащането на данъчни
задължения по ЗДДС, е чрез описване в СД на фактури за доставки, респ. услуги,
които са мними, т.е. реално не са осъществени, с цел бъде завишена в тази СД
общата сума на данъчния кредит, в резултат на което да не бъде платено
дължимото данъчното задължение по ЗДДС, следващо от декларираната данъчна
основа на извършените продажби.
Подс. Г. като едноличен собственик на капитала и
управител на „П“ЕООД, е упражнил право на данъчен кредит за това дружество по
неосъществени сделки и избегнал плащане на ДДС за всеки един от посочените
по-долу данъчни периоди, както следва:
1) За
данъчния период месец март 2007 г. подс. Г. предоставил на св. С. неверни
данни- данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2007 г., а
именно данъчна фактура №181/19.03.2007 г.,
с издател „***********” ЕООД, с данъчна основа на стойност 8 400 лв. и ДДС
в размер на 1680 лв., както и данъчна фактура №183/20.03.2007 г., с издател „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 9 750 лв. и ДДС в размер на 1950 лв, като и двете фактури били
отразени в дневника за покупките на „П“ЕООД
за месец март 2007 г. Подсъдимият
Г. при предоставянето на информация пред ТД на НАП използвал документ с невярно
съдържание- дневник за покупките на „П“ ЕООД за месец март 2007 г., в който
дневник били отразени данъчна фактура №181/19.03.2007
г . и данъчна фактура №183/20.03.2007
г. Дневникът за покупките е бил с невярно съдържание, тъй като и по двете
отразени в него фактури не са били налице реални доставки на стока по смисъла
на чл.6 от ЗДДС, като целта на
подс. Г. била дължимият
косвен данък да бъде неправомерно редуциран и плащането на данъчни задължения –
избегнато, посредством неправомерното ползване на данъчен кредит по мними
сделки, по които търговецът реално не е получавал доставки и не е извършвал
плащане. По гореописаните две фактури с начин на
плащане в брой били приложени фискални бонове, удостоверяващи извършено
разплащане в брой. Приложените фискални бонове са били издадени от Фискално
устройство (ФУ) с инд. №: ОТ234940 и инд. № на фискална памет: 03447390, което
ФУ е било регистрирано на търговско дружество
„***********” ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства. И двете фактури имали за предмет доставка на арматурно желязо като
в случая липсва документация, вкл.транспортни документи, приемо-предавателни
протоколи, които да удостоверяват, че реално е осъществена доставка, а именно
осъществен е превоз на стоката, предаването й на купувача или разплащане по
банков път между страните. В така подадената, чрез св.С.,***,
СД по ЗДДС с вх. №1600-0930023/13.04.2007 г.,
за данъчен период месец март 2007г., подс.Г. потвърдил неистина относно
размера на
данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит,
като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 30 575,92 лв. и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 115,18 лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 1065,93 лв., наместо действително установения размер
на ДДС за внасяне в размер на 4 695,93 лв, представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 6 115,18 лв и
действителния такъв в размер на 2 485,18 лв., като същият е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
3 630 лв.
2) С
оглед редуциране на дължимия ДДС на представляваното от него търговско
дружество за данъчния период месец август 2007 г., подсъдимият Г. предоставил
на св. С. за вписване в дневника за
покупките за месец август 2007 г. на „П“ ЕООД, данъчна фактура №802/21.08.2007г., с право на пълен
данъчен кредит за месец август 2007 г., с
издател „***********” ЕООД, с данъчна основа на стойност 18 002 лв. и ДДС
в размер на 3600,40 лв., и с предмет доставка на тухли и итонг. В случая фактурата не отразявала реална доставка по
смисъла на чл.6 от ЗДДС, но същата била вписана в дневника за покупките за
месец август 2007г. на „П“ ЕООД. Подсъдимият Г. при предоставянето на информация
пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на
„П“ ЕООД за месец август 2007 г., в който дневник била отразена данъчна фактура
№802/21.08.2007г. По гореописаната
фактура с визиран начин на плащане- в
брой, бил приложен фискален бон, издаден от ФУ с инд. №: ОТ234940 и инд. № на фискална памет:
03447390. В случая отново липсват документи, които да удостоверят
транспортирането на отразените в горецитираната фактура стоки, както и реалното
им предаване от продавача „***********” ЕООД на купувача „П“ЕООД. В
така подадената, чрез св.С.,*** СД по ЗДДС с вх. №1600-0991666/14.09.2007
г. за данъчен период месец август 2007г.,
подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право
на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 56 560,97 лв. и относно начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 11 312,20 лв и е променил
резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за
внасяне в размер на 1 803,60 лв., наместо действително установения размер на
ДДС за внасяне в размер на 5404 лв,
представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в
размер на 11 312,20 лв и действителния такъв в размер на 7 711,80
лв., като подсъдимият е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, а именно 3600,40 лв.
3) С
оглед редуциране на дължимия ДДС на представляваното от нподсъдимия Г.
търговско дружество за данъчния период месец октомври 2007 г., същият
предоставил на св. С. за вписване в
дневника за покупките за месец октомври 2007 г. на „П“ ЕООД, селдните три данъчни фактури, а именно данъчна фактура
№ 1103/12.10.2007 г., с издател
„***********” ЕООД с данъчна основа на стойност 11 670 лв. и ДДС в размер
на 2334 лв, данъчна фактура №
1108/15.10.2007 г., с издател „***********” ЕООД с данъчна основа на
стойност 12 172,50 лв. и ДДС в размер на 2 434,50 лв. и данъчна
фактута №1184/11.10.2007 г., с
издател „***********” ЕООД с данъчна
основа на стойност 11 157 лв. и ДДС в размер на 2 231,40 лв.
Подсъдимият Г. при предоставянето на информация пред ТД на НАП използвал
документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „П“ ЕООД за месец
октомври 2007 г., в който дневник били отразени данъчна фактура № 1103/12.10.2007 г., данъчна фактура № 1108/15.10.2007г. и данъчна фактута №1184/11.10.2007г. По горецитираните
първични счетоводни документи били приложени фискални бонове, удостоверяващи
извършено разплащане в брой, издадени от ФУ с инд. №: ОТ234940 и инд. № на фискална памет:
03447390. И по тези три фактури не са
били налице реални доставки на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Същите са били с предмет доставки стоки -
арматурно желязо, тухли, шперплат като липсват транспортни документи,
удостоверяващи превоза на стоките, приемо-предавателни протоколи, както и
документи удостоверяващи разплащания по банков път. В така подадената, чрез св.С.,*** СД по
ЗДДС с вх. №
1600-1017042/14.11.2007г. за данъчен период месец октомври 2007 г.,
подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право
на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 66 062,69 лв. и относно начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 13 413,41 лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за
внасяне в размер на 200,87 лв., наместо действително установения размер на ДДС
за внасяне в размер на 7 200,77 лв, представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 13 212,54 лв. и
действителния такъв в размер на 6 212,64 лв., като подсъдимият е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
6 999,90 лв.
4) С
оглед редуциране на дължимия ДДС на представляваното от него търговско
дружество за данъчния период месец ноември 2007 г., подсъдимият Г. предоставил
на св. С. за вписване в дневника за
покупките за месец ноември 2007 г. на „П“ ЕООД, данъчна фактура №1193/26.10.2007г., с право на пълен данъчен кредит за месец
ноември 2007 г., с издател „***********” ЕООД, с данъчна основа на стойност 10
550лв. и ДДС в размер на 2 110 лв., с предмет доставка на стока, а
именно-арматурно желязо и тухли. Подсъдимият Г. при предоставянето на
информация пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за
покупките на „П“ ЕООД за месец ноември 2007 г., в който дневник била отразена
данъчна фактура №1193/26.10.2007г.
Към същата бил приложен касов бон фискален бон досежно извършено разплащане в
брой, издаден от ФУ с инд. №: ОТ234940 и
инд. № на фискална памет: 03447390. По тази фактура не е била налице реална
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС като отново липсват транспортни документи, удостоверяващи превоза
на стоките, приемо-предавателни протоколи, както и документи удостоверяващи
разплащания по банков път. В така подадената, чрез св.С.,***
СД по ЗДДС с вх.
№1600-1026597/13.12.2007 г. за данъчен период месец ноември
2007 г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 27 670,12 лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
5 534,03 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 358,21 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 3468,21 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на
5 534,03 лв. и действителния такъв в размер на 3 424,03 лв., като
подсъдимият е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 110 лв.
5)
През месец декември 2007 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за
вписване в дневника за покупките за месец декември 2007 г. на „П“ ЕООД неверни
данни- данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за месец декември 2007 г., а именно данъчна фактура №895/20.12.2007г., с издател „******” ЕООД с данъчна основа на стойност
24 000,20лв. и ДДС в размер на 4 800,04 лв., с предмет доставка на
стока - арматурно желязо. Подсъдимият Г. при предоставянето на информация пред
ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „П“
ЕООД за месец декември 2007 г., в който дневник била отразена данъчна фактура №895/20.12.2007г. По горецитираната
фактура бил приложен фискален бон, удостоверяващ плащане в брой, издаден от фискално устройство с инд.
№: ОТ233815 и инд. № на фискална памет:
03566183, което устройство не било
регистрирано на търговско дружество "ИЛО–И" ЕООД по реда на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. По тази фактура не е била налице реална
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС като не са налице транспортни документи, удостоверяващи превоза
на стоките, приемо-предавателни протоколи, както и документи удостоверяващи
разплащания между страните. Подсъдимият Г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а именно
4 474,16 лв., като в така подадената, чрез св.С.,***,
СД по ЗДДС с вх.
№1600-1043469/14.01.2008 г. за данъчен период месец декември
2007г., подс.Г. потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 39 229,97 лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
7 845,99 лв и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 325,88 лв., вместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 4 474,16 лв,
представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на
7 845,99 лв. и действителния такъв в размер на 3 045,95 лв, като разликата
между целия неправомерно ползван данъчен кредит от 4 800,04 лв. и дължимия ДДС за данъчния
период в размер на 4 474,16 лв. в размер на 325,88 лв., е била приспадната
неправомерно през следващ данъчен период – месец февруари 2008 г.
6)
През месец фверуари 2008 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за
вписване в дневника за покупките за месец февруари 2008 г. на „П“ ЕООД неверни
данни- данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за месец февруари 2008
г., а именно данъчна фактура №326/29.02.2008г.,
с издател „*********** с данъчна основа на стойност 28 860,50лв. и ДДС
в размер на 5 772,10лв., с предмет доставка на арматурно желязо. Подсъдимият
Г. при предоставянето на информация пред ТД на НАП използвал документ с невярно
съдържание- дневник за покупките на „П“ ЕООД за месец февруари 2008 г., в който
дневник била отразена данъчна фактура №326/29.02.2008г.
Към
фактурата бил приложен фискален бон досежно разплащане в брой, издаден от ФУ с инд. №: ВТ029409 и инд. № на фискална памет:
07029409, регистрирано на търговско дружество "******" ЕООД по реда на Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти
чрез фискални устройства. По тази фактура не е била налице реална
доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС като липсват транспортни документи, удостоверяващи превоза
на стоките, приемо-предавателни протоколи, както и документи удостоверяващи разплащания
между страните по банков път, а горецитираната фактура не била отразена в
дневника за продажба на търговско дружество "******" ЕООД. Подсъдимият Г. е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери, а именно 6 097,98 лв., като в така подадената, чрез
св.С.,***, СД по ЗДДС с вх.
№1600-1070156/13.03.2008 г. за данъчен период месец февруари 2008 г., подс.Г.
потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 44 324,67лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
8 864,94 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне, след приспадане на ДДС за
възстановяване по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС, в размер на 325,88 лв., като
декларираният данък за внасяне е 1401,11 лв., вместо действително установения
размер на ДДС за внасяне в размер, след приспадане на ДДС за възстановяване по
реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на 7 499,09 лв, представляващ
разликата между действително установения размер на ДДС за внасяне, след
приспадане на ДДС за възстановяване в размер на 7 499,09 лв. и неправилно
декларирания данък за внасяне в размер на
1401,11 лв.
7)
През месец март 2008 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за
вписване в дневника за покупките за месец март 2008 г. на „П“ ЕООД неверни
данни- две данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец март 2008 г.,
а именно данъчна фактура №335/19.03.2008г.,
с издател „*********** с данъчна основа на стойност 27 140 лв. и ДДС в
размер на 5 428 лв. и данъчна фактура №341/20.03.2008
г., с издател „*********** с данъчна
основа на стойност 27 140 лв. и ДДС в размер на 5 428 лв., с предмет
на доставки арматурно желязо. Подсъдимият Г. при предоставянето на информация
пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките на
„П“ ЕООД за месец март 2008 г., в който дневник били отразени данъчна фактура №335/19.03.2008г. и данъчна фактура №341/20.03.2008 г. Към тях били приложени фискални бонове досежно
осъществени разплащания в брой като в случая
не се разчитат инд. номер на ФУ и инд. номер на фискална памет, от които са
били издадени. Тези първични счетоводни документи не били отразени в днвеника
за продажби на „***********. Отделно от това няма транспортни
документи, удостоверяващи превоза на стоките, приемо-предавателни протоколи,
както и документи удостоверяващи разплащания между страните по банков път, т.е.
в случая не е налице реална доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС.
Подсъдимият Г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери, а именно 10 856 лв., като в така
подадената, чрез св.С.,***, СД по ЗДДС с вх.
№1600-1082812/11.04.2008 г. за
данъчен период месец март 2008 г., подс.Г. потвърдил
неистина относно размера
на
данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел
„Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 87 703,38 лв.
и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 17 540,65 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 104,46 лв., вместо действително
установения размер на ДДС за внасяне в размер на 10 960,46 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на
17 540,65 лв. и действителния такъв в размер на 6 684,65 лв.
8)
През месец юни 2008 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за
вписване в дневника за покупките за месец юни 2008г. на „П“ ЕООД неверни данни-
две данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец юни 2008 г., а
именно данъчна фактура № 435/30.06.2008
г. с издател „***********, с данъчна основа на стойност 122 796лв. и ДДС в
размер на 24 559,20 лв. и данъчна фактура № 436/30.06.2008 г., също с издател „***********, с данъчна основа
на стойност 147 204лв. и ДДС в размер на 29 440,80 лв., с предмет на
доставките арматурна заготовка.
Подсъдимият Г. при предоставянето на информация пред ТД на НАП използвал
документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „П“ ЕООД за месец юни
2008 г., в който дневник били отразени
данъчна
фактура № 435/30.06.2008 г. и данъчна фактура № 436/30.06.2008 г. На фискалните бонове приложени към тези две
фактури не се чете инд. номер на ФУ и инд. номер на фискална памет, от които са
били издадени. Тези две фактури също не били отразени в дневника за продажби на
„***********.
В случая и по двете фактури не били налице реални доставки на стока по смисъла
на чл.6 от ЗДДС. Подсъдимият Г. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, а именно 54 000 лв.,
като в така подадената, чрез св.С.,***, СД по ЗДДС с вх. №1600-1126619/11.07.2008 г. за данъчен период месец юни 2008 г., подс.Г.
потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 333 820,26 лв. и относно
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 66
764,036 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4614,58 лв., вместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 58 614,58
лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в
размер на 66 764,03 лв. и действителния такъв в размер на 12 764,03
лв.
9)
През месец юли 2008 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за
вписване в дневника за покупките за месец юли 2008г. на „П“ ЕООД неверни данни-
четири данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за месец юли 2008 г.,
всички издадени от търговско дружество „***********” ЕООД, а именно данъчна
фактура № 1096/11.07.2008 г., с
данъчна основа на стойност 20 990 лв. и ДДС в размер на 4 198 лв, с
предмет доставка на стока - тухли, тухли газобетонни; данъчна фактура № 1094/13.07.2008 г., с данъчна основа
на стойност 33 865 лв. и ДДС в размер на 6 773 лв., с предмет доставка
на тухли и цимент; данъчна фактура №
1100/22.07.2008 г., с данъчна основа на стойност 9 416,67 лв. и ДДС в
размер на 1 883,33 лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС –с предмет услуга - строитлно-монтажни работи, както и данъчна фактура № 1092/26.07.2008 г., с данъчна основа
на стойност 12 438 лв. и ДДС в размер на 2 487,60 лв, с предмет
доставка на тухли газобетонни, теракот. Подсъдимият Г. при предоставянето на
информация пред ТД на НАП използвал документ с невярно съдържание- дневник за
покупките на „П“ ЕООД за месец юли 2008 г., в който дневник били отразени
данъчна фактура № 1096/11.07.2008 г.,
данъчна фактура № 1094/13.07.2008 г.,
данъчна фактура № 1100/22.07.2008 г.
и данъчна фактура № 1092/26.07.2008 г.
Към тези първични счетоводни документи били приложени фискалните бонове относно разплащане в брой
между страните, които фискални бонове не били издадени от ФУ регистрирано на
„Алди–ко 2007" ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства. В случая по горецитираните фактури не били налице реални доставки
на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, както и на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС относно фактура № 1100/22.07.2008 г. В случая липсвали транспортни документи, удостоверяващи превоза
на стоките и предаването им на купувача, както и приемно-предавателни
протоколи. Подсъдимият Г. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, а именно 15 341,93 лв., като в така подадената,
чрез св.С.,***, СД по ЗДДС с вх. №1600-1144548/14.08.2008
г. за
данъчен период месец юли 2008 г., подс.Г. потвърдил
неистина относно размера
на
данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел
„Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 249 885,34
лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 49 977,03 лв и е променил резултата за периода, като в раздел
„В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 5655,37 лв., вместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 20 997,30
лв, представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в
размер на 49 977,03 лв. и действителния такъв в размер на 34 635,10
лв.
10)
През месец септември 2008 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за
вписване в дневника за покупките за месец септември 2008 г. на „П“ ЕООД неверни
данни- пет данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит за месец септември 2008 г., всички издадени от търговско
дружество „***********” ЕООД, а именно данъчна фактура № 1508/08.09.2008 г., с данъчна основа на стойност 28 200 лв.
и ДДС в размер на 5 640 лв, с предмет услуга - извършване на строително монтажни работи;
данъчна фактура № 1510/10.09.2008 г.,
с данъчна основа на стойност 18 600 лв. и ДДС в размер на 3 720 лв.,
с предмет услуга - строително монтажни работи; данъчна фактура № 1512/12.09.2008 г., с данъчна основа
на стойност 16 170 лв. и ДДС в размер на 3 234 лв, с предмет доставка
на стока - камък облицовъчен; данъчна фактура № 1513/15.09.2008 г., с данъчна основа на стойност 15 392лв. и ДДС
в размер на 3 078,40лв, с предмет доставка на стока - гипс картон, кнауф;
данъчна фактура № 1515/17.09.2008 г.,
с данъчна основа на стойност 26 323,50 лв. и ДДС в размер на 5 264,70
лв., с предмет доставка на стока - цимент, теракол, гипс-лепило. Подсъдимият Г.
при предоставянето на информация пред ТД на НАП използвал документ с невярно
съдържание- дневник за покупките на „П“ ЕООД за месец септември 2008 г., в който
дневник били отразени данъчна фактура №
1508/08.09.2008 г., данъчна фактура №
1510/10.09.2008г., данъчна фактура №
1512/12.09.2008 г. данъчна фактура
№ 1513/15.09.2008 г. и данъчна фактура № 1515/17.09.2008 г.
Към първичните счетоводни документи били приложени фискалните бонове относно разплащане в брой
между страните, които фискални бонове не били издадени от ФУ регистрирано на
„Алди–ко 2007" ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства. В случая по горецитираните фактури не били налице реални доставки
на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, както и на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС относно ф. № № 1508/08.09.2008 г. и ф. № 1510/10.09.2008 г. фактура №
1512/12.09.2008г., В случая липсвали транспортни
документи, удостоверяващи превоза на стоките и предаването им на купувача,
както и приемно-предавателни протоколи и документи, усодтоверяващи
разплащанията между страните. Подсъдимият Г. избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а именно 20 937,10 лв.,
като в така подадената, чрез св.С.,***, СД по ЗДДС с вх.
№1600-1172032/14.10.2008 г. за данъчен период месец септември 2008 г., подс.Г.
потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 149 834,64лв. и относно
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
29 966,89 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 284,42 лв., вместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 22 221,52
лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в
размер на 29 966,89 лв. и действителния такъв в размер на 9 029,79
лв.
11)
През месец април 2009 г. подсъдимият Г. представил на св. С. за
вписване в дневника за покупките за месец април 2009 г. на „П“ ЕООД неверни
данни- данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за месец април 2009 г.,
а именно данъчна фактура №798/30.04.2009
г., с издател „***********” ЕООД, с
данъчна основа на стойност 7 500 лв. и ДДС в размер на 1 500 лв, с
предмет доставка на услуга - строително-монтажни работи. Подсъдимият Г. при
предоставянето на информация пред ТД на НАП използвал документ с невярно
съдържание- дневник за покупките на „П“ ЕООД за месец април 2009 г., в който
дневник била отразена фактура №798/30.04.2009г. Към горецитираната
фактура бил приложен фискален бон, който не бил издаден от ФУ, регистрирано на „***********"
ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. В случая по
гореупоменатата фактура не била налице реална доставка на услуга по смисъла на
чл.9 от ЗДДС като в случая не били
представени документи, удостоверяващи извършени сторително-монтажни
работи. Подсъдимият Г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1 096,22 лв.,
като в така подадената, чрез св.С.,***, СД по ЗДДС с вх.
№1600-1287638/14.05.2009 г. за данъчен период месец април 2009 г., подс.Г.
потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 24 170,80 лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
4 834,17 лв и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за възстановяване
в размер на 403,78 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 1 096,22
лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в
размер на 4 834,17 лв. и действителния такъв в размер на 3 334,17
лв., като разликата между неправомерно ползвания данъчен кредит в размер на
1500 лв. и установения като дължим данък по ЗДДС от 1096,22 лв. е приспаднат
неправомерно през данъчен период месец май 2009 г.
12)
През данъчния период месец май 2009 г., чрез предоставянето и отразяването от
св.С. на неверни данни, подсъдимият Г. при депозиране на информация
пред ТД на НАП, е използвал документ с невярно съдържание- дневник за покупките
на „П“ ЕООД за месец май 2009 г., в който била отразена фактура с право на
данъчен кредит, а именно горецитираната ф. №798/30.04.2009г., с издател „***********” ЕООД, с данъчна основа
на стойност 7 500 лв. и ДДС в размер на 1 500 лв, по която фактура не
била налице реално извършена доставка на услуга, съгл. чл.9 от ЗДДС. Подсъдимият
е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 403,78 лв., като в така подадената, чрез св.С.,***, СД по ЗДДС с вх.
№1600-1305803/15.06.2009 г. за
данъчен период месец май 2009 г., подс.Г. потвърдил
неистина относно размера
на
данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел
„Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 5507,73
лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1 101,53 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне след приспадане на ДДС за
възстановяване по реда на чл.92 ал. 1 по реда на ЗДДС в размер на 3 711,75
лв. вместо действително установения данък за внасяне след приспадане на ДДС за
възстановяване по чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на 4 115,53 лв., представляващ
разликата между действителният ДДС за внасяне след приспадане в размер на
4 115,53 лв. и неправомерно посочения данък за внасяне след приспадане на
ДДС за възстановяване в размер на 3
711,75 лв.
Така за
посочените по-горе данъчни периоди – месец март 2007 г. до 15.06.2009 г.
подсъдимият Г. при водене на счетоводство и упражняване на стопанска дейност,
чрез св.С., използвайки документи с
невярно съдържание, а именно отчетни регистри – дневници за покупките на
„П“ЕООД, в които отразил данъчни фактури
по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по
смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, е потвърдил неистина в подадени
справки-декларации пред ТД на НАП гр.Пловдив и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в общ размер 129 547,47лв.
Относно данъчния период месец юни 2007 г.
През юни
2007 г. в гр.Пловдив подс. Г. е предоставил на св.С. данъчна фактура с право на
пълен данъчен кредит за м. юни 2007г. №39/11.06.2007г., с издател
„***********”ЕООД, с данъчна основа на стойност 21 000,14лв. и ДДС в
размер на 4200,03лв, с предмет на доставката бетонно желязо, периодични
профили, която е била отразена в дневника
за покупките на „П“ ЕООДи по която съдът приема, че налице доставка на
стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС.
За
данъчния период- данъчната 2008 г., подс.Г. избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения (корпоративен данък) в особено големи размери – 45 394,36
лв., предоставяйки на св. С., неверни данни, а именно следните първични
счетоводни документи: фактура № 326/29.02.2008 г.,
фактура №335/19.03.2008 г., фактура № 341/20.03.2008 г., фактура №435/30.06.2008
г.; фактура № 436/30.06.2008 г. с издател „***********, както и издадените от „Алди- ко 2007” ЕООД: фактура
№ 1096/11.07.2008 г., фактура № 1094/13.07.2008 г., фактура № 1100/22.07.2008 г., фактура
№ 1092/26.07.2008 г., фактура №
1508/08.09.2008 г., фактура №
1510/10.09.2008 г., фактура № 1512/12.09.2008
г., фактура № 1513/15.09.2008 г.,
фактура № 1515/17.09.2008 г., които били
съответно отразени в ГДД по чл.92. ал.1 ЗКПО, вх. 1600И0012870/27.03.2009 г. за
данъчен период данъчната 2008 г., подадена на 27.03.2009 г. до ТД на
НАП-Пловдив. По тези фактури, издадени от горецитираните две търговски
дружества не са били налице реално извършени доставки на стоки или услуги на
„П“ЕООД, съгласно разпоредбите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Горецитираните
първични счетоводни документи били осчетоводени в „П“ЕООД по счетоводни сметки
от група 60 (като разходи), в резултат на което са намерили отражение върху
отчетения финансов резултат на дружеството за 2008 г. На фискалните бонове, приложени към фактурите, с издател „***********, отразяващи
извършени разплащания в брой, с изключение на фактура № 326/29.02.2008 г. (издадена от ФУ
с инд. №: ВТ029409 и инд. № на
фискална памет: 07029409), не се
чете инд. номер на фискално устройство и инд. номер на фискална памет, от които
същите са издадени. Приложените касови
бонове към горецитираните фактурите,
издадени от "Алди–ко 2007" ЕООД и с начин на плащане в брой,
не са издадени от ФУ регистрирано на "Алди–ко 2007" ЕООД по реда на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбите на чл. 10,
ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч,
отразяващ вярно стопанската операция. Видно от разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от
същия закон, данъчно задължените лица („*********** и „Алди–ко 2007” ЕООД) са
длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на
министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или
чрез прихващане. Следователно липсата на фискална касова бележка от ФУ или на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание
за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Съгласно нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за
данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон, поради което финансовият резултат за 2008 г. на „П“ЕООД е следвало да
бъде увеличен със сумата от 534
535.67 лв.,
представляваща сбора от данъчните основи на издадените фактури от „*********** и „Алди–ко 2007” ЕООД. Реално
подс. Г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери – 45 394,36 лв., като в горецитираната ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО за данъчен период данъчната 2008г., подадена в ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина
относно размера на данъчния финансов резултат – печалба за годината като е
посочил такъв в размер на 244 604,72 лв., вместо действителния такъв в
размер на 779 140,39 лв. и в резултат е деклариран полагащ се корпоративен
данък в размер на 10 процента от тази сума т.е. в размер на 24 460,47 лв.,
вместо действително дължимия такъв в размер на 77 914,04 лв., като е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери от 45 394,36 лв., получени чрез изваждане от дължимата сума на
действителния размер на данъка на декларирания размер на данъка от
24 460,47 лв. и на прихванатия такъв с Акт за прихващане и възстановяване
№917813/05.10.2009г. в размер на 8 059,21 лв.
Подсъдимият
Г., чрез св.С., за данъчния период месец
март 2007 г. до 15.6.2009 г., е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения (ДДС и корпоративен данък) в общ
размер на 174 941,83 лв., от които дължим данък върху добавената стойност в
размер на 129 547,47 лв и дължим годишен корпоративен данък по чл.5 ал.1,
чл.20 и чл.92 ал.1 от ЗКПО в размер на 45 394, 36 лв.
Съгласно
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза (том 1, л.124-л.160), се
установява, че в подадена
на 27.03.2009 г. в ТД на НАП – Пловдив ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО с вх. №
1600И0012870/27.03.2009 г. за данъчен
период данъчната 2008г. от „П“ЕООД, е
бил отразен данъчен финансов резултат- печалба в размер на 244 604,72 лв.
и размер на дължимия за 2008 г. корпоративен данък- 24 460,47 лв. Видно от
заключението на експерта, съгласно разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във
връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО, финансовият резултат на „П“ЕООД следва
да бъде увеличен със сумата от 534 535,67 лв., представляваща сбора от
данъчните основи от издадените фактури от „*********** и „Алди–ко 2007” ЕООД,
подробно описани в „констативно-съобразителната част на експертизата”, поради
липса на документална обоснованост, както и поради констатираните данни, че по
процесните фактури, издадени от „*********** и „Алди–ко 2007” ЕООД, не са
налице реално извършени доставки на стоки или услуги на „П“ЕООД, съгласно разпоредбите
на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. В ГДД по чл.92
ал.1 от ЗКПО за данъчен период данъчната 2008 г. от „П“ЕООД е следвало да бъде
отразен данъчен финансов резултат- печалба, в размер на 779 140,39 лв. и
размер на дължимия за 2008 г. корпоративен данък (10%) -77 914 ,04 лв. С Акт за
прихващане или възстановяване № 917813/05.10.2009 г. са били прихванати
изискуеми публични задължения на „П“ЕООД в общ размер на 10 364.29 лв. на
основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и във връзка с чл. 129 и чл. 169, ал. 1
от ДОПК, в т. ч. 8 059.21 лв. корпоративен данък на дружеството за 2008 г.
Така дължимия от „П“ЕООД годишен корпоративен данък по чл. 92 от ЗКПО за 2008
г. е в размер на 69 854.83 лв., представляващ разлика между установения
дължим данък (77 914.04 лв.) и прихванатия корпоративен данък с Акт за
прихващане или възстановяване № 917813/05.10.2009 г. (8 059.21 лв.).
Точният размер дължимите данъчни задължения по ЗДДС на „П“ЕООД
за периода 23.01.2007-31.12.2009 г., основанието и разпределението им по
данъчни периоди, са подробно описани в раздел „констативно-съобразителната
част” на експертизата.
Съдът кредитира заключението по
посочената експертиза, тъй като същото е подробно и обосновано като е изготвено
професионално и с необходимите познания в съответната област.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява частично от
обясненията на подс. Г., дадени по хода на съдебното следствие, от показанията
на свидетелите Ф.Г.К., Х.Л.С., И.А.И., Л.С.Т., П.В.С., А.П.Н., А.К.Т., Л. Д.М.,
Н.И.С. и И.М.И., от досъдебното производство:
в том 1– съдебно счетоводна експертиза, справка съдимост на А.Г., в том
2- решение № 1262/27.12.2011 г. на зам.-директора на „ОУИ” гр.Пловдив при ЦУ на
НАП, справки
декларации за ДДС и протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, в
том 3 – справки декларации за ДДС ведно с дневници за покупки и продажби и протоколи за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС, ГДД от 18.03.2008 г. по чл.92 от ЗКПО на „П“ЕООД с приложените към нея финансови
отчети на търговското дружество, в том 4 - ревизионен акт № *********/09.02.2011 г.,
ревизионен доклад № 1004651/13.01.2011 г., съставен съгласно заповед за
възлагане на ревизия 1002960/26.08.2010 г., протоколи за извършена насрещна
проверка, РА 807035/03.06.2009 г. и ревизионен доклад № 807035/14.04.2009 г. на
„***********” ЕООД, РА 3068/31.10.2007 г. на „***********” ЕООД, в том 5-
документи от ТД на НАП- протоколи, доклад относно извършена проверка на
„П“ЕООД, резолюции за извършване на проверка, искане за извършване на насрещна
проверка на „П“ЕООД, искания за предоставяне на на документи, РА
807035/03.06.2009 г. и ревизионен доклад № 807035/14.04.2009 г. на
„***********” ЕООД, в том 6- ревизионен акт № *********/03.10.2011 г., издаден
въз основа на извършена ревизия на „П“ЕООД, заповед за възлагане на ревизия №
1102285/11.05.2011 г. на „П“ЕООД, заповед за ревизия № 1103703/21.07.2011 г.,
Решение № 341/28.04.2011 г. на зам.-директора на „ОУИ” гр.Пловдив при ЦУ на
НАП, с което е отменен частично РА № *********/09.02.2011 г., искане за
извършване на насрещна проверка, Протокол за извършена насрещна проверка от
07.06.2011 г., фактури и др., в том 7-
документи от ТД на НАП- ГДД по
чл.92 от ЗКПО от 27.03.2009 г., справки -декларации за ДДС, протоколи за
приемане на декларации и днвеници по ЗДДС, ревизионен акт №
*********/03.10.2011 г., в том 8- писма, докладни записки, в том 9- ГДД по чл.92 от ЗКПО от 27.03.2009 г. на
„П“ЕООД и приложени към нея ГФО на „П“ЕООД, справки- декларации за ДДС на
„П“ЕООД, протоколи за приемне на декларации и днвеници по ЗДДС, акт за
прохващане или възстановяване №917813/05.10.2009г. на „П“ЕООД, справки за
задължения издадени от НАП, пълномощно от 17.01.2007г., заверено от нотариус
**, нотариус в района на ПРС, с рег. № * на Нотариалната камара, с което А.Г. е
упълномощил Х.Л.С., протокол №1016645/28.07.2010 г.и приложения към него,
декларации обр.6 на НАП, ревизионен доклад №1004651/13.01.2011 г. на „П“ЕООД. и
в том 10- удостоверения за актуално
състояние на „П“ЕООД, копия от фактури и квитанции към ПКО, както и от приложените
и приети в хода на съдебното следствие
писмени доказателства- копия от нотариални актове, предоставени от Агенцията по
вписванията, справка за банкови сметки на физическо/юридическо лице, решение
№11400/26.08.2015 г. на СГрС, постановено по т.д. №18506/2014 г.
Показанията
на свидетелите Ф.Г.К., Х.Л.С., И.А.И., Л.С.Т.,
П.В.С., А.П.Н., А.К.Т., Л. Д.М., Н.И.С., И.М.И. следва да бъдат
кредитирани като последователни и непротиворечиви.
Съдът анализира депозираните обяснения от
подсъдимия Г., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на
доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за негова защита. Обясненията на
подсъдимия не са подробни и не се отнасят до всички обстоятелства по фактите на
обвинението, като съдът не ги кредитира в частта им, в която същият твърди, че
не е бил запознат с всички фактури във връзка с дейността на „П“ЕООД, като не е имал „пряк
досег” с болшинството от фактурите, тъй като са били предоставяни на
счетоводителя от други хора, а св.С. не му е показвал „фактура по фактура”
какво точно осчетоводява. В тази им част обясненията на подсъдимия противоречат
на събрания по делото доказателствен материал и представляват негова защитна
позиция.
Анализирайки
всички събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
фактически установено, че по цитираните
по-горе данъчни фактури, а именно
ф. №181/19.03.2007
г. с предмет на доставка стока- арматурно желязо, ф. №183/20.03.2007 г. с
предмет на доставка стока- арматурно желязо, ф. №802/21.08.2007 г. с предмет на
доставка стока- тухли, итонг, №1103/12.10.2007 г. с предмет
на доставка стока- арматурно желязо, тухли, шперплат, транспорт, ф. №1108/15.10.2007 г. с предмет на доставка
стока- арматурно желязо, тухли, шперплат, транспорт, ф. №1184/11.10.2007 г. с
предмет на доставка стока- арматурно желязо, тухли, шперплат, транспорт, ф. №1193/26.10.2007 г. с предмет на доставка
стока- арматурно желязо, тухли, шперплат, транспорт, издадени от „****** груп
София ко” ЕООД, ф. №895/20.12.2007 г. с предмет на доставка стока- арматурно
желязо, издадена от „******” ЕООД, ф. №326/29.02.2008 г. с предмет на доставка
стока- арматурно желязо, ф. №335/19.03.2008 г. с предмет на доставка стока-
арматурно желязо,, ф. №341/20.03.2008 г. с предмет на доставка стока- арматурно
желязо, ф. №435/30.06.2008 г. с предмет на доставка стока- арматурна заготовка,
ф. №436/30.06.2008г. с предмет на доставка стока- арматурна заготовка, издадени
от „***********, ф. №1096/11.07.2008г. с предмет на доставка стока- тухли,
тухли газобетонни, транспорт, ф. №1094/13.07.2008 г. с предмет на доставка
стока- тухли, цимент, транспорт, ф. №1100/22.07.2008 г. с предмет на доставка
услуга- СМР, ф. №1092/26.07.2008 г. с предмет на доставка стока- тухли, тухли
газобетонни, транспорт,, ф. №1508/08.09.2008 г. с предмет на доставка услуга-
СМР, ф. №1510/10.09.2008 г. с предмет на доставка услуга- СМР, ф.
№1512/12.09.2008 г. с предмет на доставка стока- камък облицовъчен, ф.
№1513/15.09.2008 г. с предмет на доставка стока- гипс, картон кнауф 1,20 х
1,60, ф. №1515/17.09.2008 г. с предмет на доставка стока- цимент, теракол,
гипс-лепило с издател „***********” ЕООД и ф. №798/30.04.2009 г. с предмет на
доставка на услуга-СМР, с издател „***********” ЕООД, не
са били налице реални доставки на стоки или респ.услуги, така както е отразено
в тях, в резултат на което „П“ЕООД
е ползвало по същите, неправомерно
данъчен кредит – в размер на общо
129 547,47 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Посочените фактури
удостоверяват извършване на сделки, за които не се доказва реалността на
доставките, т.е. в тези фактури са отразени неверни
обстоятелства. Същите са с невярно съдържание, защото
доставки в истинския смисъл липсват – стока не е доставена от издателите на
фактурите, респ. не е била осъществена реална услуга, разплащания между
търговските дружества няма, не е налице и документация- договори, транспортни
документи отразяващи превоза на
стоките и предаването им на купувача, приемно-предавателни протоколи,
от която да се установявя, че съответната доставка е действително извършена. В този смисъл тези фактури се явяват документи с невярно
съдържание, доколкото отразените в тях обстоятелства не отговарят на
обективната истина. На горецитораните първични счетоводни
документи е бил придаден вид, че отразяват плащания на различни по размер суми
от „П“ЕООД на различни съконтрагенти, регистрирани по ЗДДС, като описаните суми във
всяка една от фактурите и съответни на тях стойности на ДДС, в действителност
не са били платени от „П“ЕООД. Правото
на данъчен кредит възниква тогава, когато се извършват облагаеми
сделки/доставки, и се начислява ДДС. Реално без да има начислен и платен ДДС,
данъчният кредит се явява единствено способ за източване на финансови средства
от бюджета. Предвид обстоятелството, че горецитираните фактури, които се явяват
първични счетоводни документи, са били с невярно съдържание, не са отразявали
истински факти и събития, то това невярно съдържание се е пренесло и върху съставените
впоследствие и във основа на тези фактури, вторични
счетоводни документи, а именно дневниците за покупки, които подс.Г. е
представял за всеки един инкриминираните данъчни периоди пред органите по
приходите- ТД на НАП, какти и в ежемесечните справки-декларации по ЗДДС.
Следователно, всички съставени счетоводни документи в резултат на
осчетоводяването на тези неверни първични счетоводни документи са с невярно
съдържание, макар и привидно да създават впечатление за редовно водено
счетоводство, съгласно изискванията на ЗСч.
По отношение на преценката за това, че посочените по-горе сделки
са фиктивни т.е., че доставките на стоки респ.услуги не са били извършени
реално, съдът съобрази следното:
На първо място
установено е по безспорен начин по делото, че търговски дружества „****** гр. София ко” ЕООД,
„***********” ЕООД, „***********, „***********” ЕООД и „******” ЕООД нямат
назначени служители с трудови договори, вкл. и наети лица на граждански
договори, като предвид липсата на кадрова и техническа обезпеченост същите са
били в обективна невъзможност да осъществят реално визираните в процесните
първични счетоводни документи доставки на стоки, респ.услуги, съгласно
разпоредбите на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС. Изводите
за нереалност на сделките с доставчик „***********” ЕООД по ф. №1096/11.07.2008г., ф. №1094/13.07.2008 г.,
ф. №1100/22.07.2008 г., ф. №1092/26.07.2008 г., ф. №1508/08.09.2008 г., ф.
№1510/10.09.2008 г., ф. №1512/12.09.2008 г., ф. №1513/15.09.2008 г. и ф.
№1515/17.09.2008 г., се обосновават, както с
показанията на св.Л.М., така и с документалната необоснованост на същите. В
случая липсват документи свързани с извършването на
транспорта на строителните материали, нареждания за спедиция,
приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи извършването на продажбата, както
и договори за извършване на СМР, касаещи три от фактурите, които са с предмет
доставка на услуга- СМР, а именно: ф. №1510/10.09.2008 г., №1508/08.09.2008
г. и ф. №1510/10.09.2008г. Отделно
от това следва
да се вземе впредвид и обстоятелството, че фискалните бонове, приложени към
фактурите, с посочен издател „***********” ЕООД, а именно ф.
№1096/11.07.2008г., ф. №1094/13.07.2008 г., ф. №1100/22.07.2008 г., ф.
№1092/26.07.2008 г., ф. №1508/08.09.2008 г., ф. №1510/10.09.2008 г., ф. №1512/12.09.2008
г., ф. №1513/15.09.2008 г., ф. №1515/17.09.2008 г., не са били издадени от
фискално устройство, регистрирано на „***********” ЕООД по реда на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. Видно от показанията на св.Л. М., управител на
търговско дружество „***********” ЕООД, със седалище гр.София, същият не
познава подсъдимия Г. и никога не е имал търговски отношения с „П“ЕООД.
Свидетелят твърди, че фирмата му е била „прехвърлена” от св.А.Н., който му
обещал и 300лв., но така и не му ги дал. Впоследствие св.М. предоствил
пълномощно, в качеството си на едноличен собственик на капитала на
„***********” ЕООД, на св. А.Н., който реално осъществявал дейност с
„***********” ЕООД. От показанията на св.А.Т., управител на „***********” ЕООД,
се установява, че същият не е работил реално с търговското дружество, не е
сключвал договори и не е издавал фактури, вкл. и процесната фактура №
798/30.04.2009 г. с предмет доставка на услуга- СМР. Фискалният бон, приложен
към фактура № 798/30.04.2009 г. не е от устройство, регистрирано на
„***********” ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, което
също обосновава извода, че в случаят се касае за фиктивна доставка на услуга –
СМР, още повече и в този случай няма договор за извършване на СМР или други
документи, обосноваващи извърването на услугата предмет на тази фактура.
Всъщност безспорно е установено, чрез извършена справка в информационния масив
СУП на НАП, че „***********” ЕООД въобще няма регистрирани ЕКАФП. В показанията
си свидетелят Ал.Т. разяснява, че през 2000-2002 г. е получил пари- 300лв., за
да бъде „прехвърлена на негово име фирмата” -„***********” ЕООД, като
впоследствие е направил пълномощно на
св.А. Н.. От своя страна св.А.Н., е
категоричен, че не познава подсъдимия А.Г., не е „контактувал” с „П“ЕООД и не е поддържал търговски отношения с това
дружество, не е издавал фактури или други документи на „П“ЕООД, вкл. и в
качеството си на пълномощник на „***********” ЕООД и „***********” ЕООД. В
същата насока са и показанията на св.П.С., едноличен собственик на капитала и
управител на „ИЛО–И" ЕООД, който е категоричен, че е нямал никакви
търговски отношения с „П“ЕООД, не е издавал или подписвал фактури и не знае
нищо за процесната фактура- фактура № 895/20.12.2007 г. с предмет доставка на
стока- арматурно желязо. Отделно от изложеното, както вече бе упоменато,
фискалният бон, приложен към фактура № 895/20.12.2007 г. не е от устройство,
регистрирано на „ИЛО–И" ЕООД по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, което също обосновава извода, че
и този в случай се касае за фиктивна доставка на стока- арматурно
желязо. И в този случай липсват документи относно извършването
на транспорта на стоката, приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи
извършването на продажбата, т.е. налице е
документална необоснованост на доставката, предмет на фактура № 895/20.12.2007 г.
Св.С. също споделя, че по сходен начин като св. Л. М. и св. Ал.Т. преди 7-8
години, е получил пари, за да му бъде „прехвърлено” търговско дружество „ИЛО–И" ЕООД. Изводите
за фиктивност на сделките с доставчик „***********-
ф.№326/29.02.2008г., ф.№335/19.03.2008г., ф. №341/20.03.2008 г., ф.
№435/30.06.2008 г. и ф. №436/30.06.2008г., се обосновават, както от показанията на св.И.И., едноличен собственик
на капитала на „***********, така и от обстоятелството, че липсват
документи свързани с извършването на транспорта, товарителници,
приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи извършването на продажбата на
арматурното желязо и арматурната заготовка, документи за извършени разплащания
по банков път. Изводът
за фиктивност на доставките се подкрепя и от обстоятелството, че при
извършената насрещна проверка на доставчика „***********, е било установено, че
процесните пет фактури: ф. №326/29.02.2008 г., ф. №335/19.03.2008 г., ф.
№341/20.03.2008 г., ф. №435/30.06.2008 г. и ф. №436/30.06.2008 г., не са били
отразени в дневника за продажби на дружеството в съотвтения данъчен период,
нито в следващите данъчни периоди. В
показанията си св.И.И., едноличен собственик на капитала на
„***********, заявява, че през 2008 г., тъй като е бил в затруднено финансова
положение и е имал нужда от пари, се съгласил да му бъде „прехвърлено”
търговско дружество „***********, за което получил сумата от 100 лв. Св.И. е
категоричен, че не е осъществявал дейност със „***********, не е издавал и
подписвал фактури, вкл. и процесните пет фактури- ф.№326/29.02.2008г.,
ф.№335/19.03.2008г., ф. №341/20.03.2008 г., ф. №435/30.06.2008 г. и ф.
№436/30.06.2008г., както и други документи. Същият тъврди, че е нямал търговски
отношения с „П“ЕООД като не познава подсъдимия Г.. Фактури от името на
„*********** не е издавал и подписвал и св.Н.С., който известен период от време
е бил управител на „***********. Същият твърди, че също е нямал никакви
търговски отношения с „П“ЕООД, Изводите за фиктивност на сделките с
доставчик „******
груп София ко” ЕООД по фактури: ф. №181/19.03.2007 г., ф. №183/20.03.2007 г., ф. №802/21.08.2007 г.,
ф.№1103/12.10.2007 г., ф. №1108/15.10.2007 г., ф. №1184/11.10.2007 г., ф.
№1193/26.10.2007 г. се обосновават от липсата документи свързани с извършването на транспорта, товарителници,
приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи извършването на продажбата на
строителните материали, документи са извършени разплащания по банков път, вкл.
такива не са представени и от „П“ЕООД.
Горепосоченото обстоятелство,
а именно че процесните фактури, по които е ползвано неправомерно
пълен данъчен кредит от „П“ЕООД, с доставчици – „******
груп София ко” ЕООД, „***********, „ИЛО–И"
ЕООД, „***********” ЕООД,
„***********”
ЕООД,
не осчетоводяват реално осъществени доставки на стоки, респ.услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, се установява и чрез
заключението на ССчЕ - основано на анализ на счетоводни документи по делото.
Вещото лице е категорично, че в случая не е налице документална обоснованост досежно извършени реални
доставки. Отделно от това нито едно от гореупоменатите търговски дружества не разполагало с финансов и кадрови
ресурс да осъществи
същите. Гореизложените обстоятелства налагат извод - какъвто е изведен и във влезлия в сила
ревизионен акт № *********/03.10.2011 г на ТД
на НАП
- Пловдив – че
фактурите от доставчиците „****** груп София ко” ЕООД,
„***********” ЕООД, „***********, „***********” ЕООД и „******” ЕООД,
включени в дневниците за покупки на „П“ЕООД за процесните данъчни периоди, не отговарят на действително извършени доставки по смисъла на чл. 6
и чл. 9 от ЗДДС и че въз основа на тях без основание е било декларирано право на данъчен кредит включен в приспаднатия такъв чрез
прихващане от начисления за данъчния период ДДС. От показанията на
св. Ф.К., участвал в ревизионно производство по отношение на „П“ЕООД, завършило с ревизионен доклад № 1103703/08.09.2011 г. и ревизионен акт №
*********/03.10.2011 г на ТД на НАП - Пловдив
се установява по несъмнен и безспорен начин, че инкриминираните фактури- ф. №181/19.03.2007 г., ф.
№183/20.03.2007 г., ф. №802/21.08.2007 г., №1103/12.10.2007 г. ф.
№1108/15.10.2007 г., ф. №1184/11.10.2007 г.,
ф. №1193/26.10.2007 г., с издател от „****** груп София ко” ЕООД, ф.
№895/20.12.2007 г., с издател от „******” ЕООД, ф. №326/29.02.2008 г., ф.
№335/19.03.2008 г., ф. №341/20.03.2008 г., ф. №435/30.06.2008 г., ф.
№436/30.06.2008г., с издател „***********, ф. №1096/11.07.2008г., ф.
№1094/13.07.2008 г., ф. №1100/22.07.2008 г., ф. №1092/26.07.2008 г., ф.
№1508/08.09.2008 г., ф. №1510/10.09.2008 г., ф. №1512/12.09.2008 г., ф.
№1513/15.09.2008 г., ф. №1515/17.09.2008 г.,
с издател „***********” ЕООД и ф. №798/30.04.2009 г., с издател
„***********” ЕООД, са били използвани пред ТД на НАП
гр.Пловдив като доказателства за реално осъществени сделки от страна на „П“ЕООД с „****** груп София ко” ЕООД, „***********” ЕООД,
„***********, „***********” ЕООД и „******” ЕООД, но са документи с невярно съдържание, които са
ползвани от подс.Г. за удостоверяване на неверни обстоятелства - мнимата
реалност на сделките по тях. За целта тези фактури били отразявани в дневниците
за покупки по ДДС и в справките – декларации, без да са били извършени
документираните във фактурите доставки на стоки, респ. услуги (СМР) и без да
има реално плащане по тези сделки. Справките декларации не отразявали
действителните обстоятелства за дейността на данъчно задълженото лице- „П“ЕООД, макар формално
отразената в тях информация да съответства на представените първични счетоводни
документи, защото самите фактури отразявали нереални доставки.
Съдът не споделя
тезата на защитата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както и
аргументите за липса на умисъл у подсъдимия Г., поради липса на знание, че
процесните фактури и СД са с невярно съдържание. Съдът намира за защитна
позиция изложената версия, че подсъдимият
Г. е бил много ангажиран с дейността на представляваното от него
дружество през процесния период, имал е над 15 строителни обекта, поради което се е намирал в обективна
невъзможност да проследи и контролира всяка една доставка на стока, респ.
услуга по процесните фактури, като същият не е знаел, че описаните в
диспозитива на обвинителния акт фактури са неистински и няма реализирани реални
доставки по тях. В обясненията си подсъдимият акцентира и на обстоятелството,
че строителните материали са били закупувани от „техническите лица”, които са
участвали и в разплащането, а фактурите, които е следвало да бъдат осчетоводени
са били изпращани по пощата до счетоводната кантора като в „повечето случай
други хора са ги носели”. Тази позиция
на подсъдимия се опровергава от събраните по делото доказателства. Преценката
за знанието на дееца досежно неверността на съдържанието на посочените документи
следва да се изведе на база цялостното му поведение, свързано с управлението на
представляваното от него търговско дружество. По делото е установено, че
цялостната дейност по управлението на „П“ЕООД се е осъществявала единствено от
подсъдимия Г.. Видно от показанията на св. С., управител на СК „КИС-М”, подс.Г.
му е предоставял всеки месец фактури, касови бележки, договори, на базата на
които докуемнти са били изготвяне справките –декларации по ЗДДС, като след това
са били подавани в ТД на НАП с електрония подпис на свидетеля. Св.С. е
категоричен, че подсъдимият е бил запознаван всеки месец със съответния
финансов резултат и дали „П“ЕООД ще внася или възстановява ДДС. От показанията
на св.С. се установява, че подсъдимият Г. е бил запознат и с резултатите на
годишното приключване за всички години, които резултати са били обсъждани с
него. В тази насока са и показанията на свидетелите Л.Т. и св.И.И., които работели в
гореупоменатата счетоводна къща „КИС М” гр.Пловдив и осъществявала оперативно счетоводната дейност като същите
включвали предоставените им първични счетоводни документи в съответните отчетни
регистри – дневниците за покупки и продажби на „П“ЕООД и изготвяли месечните
справки-декларации (СД) по чл.125 от ЗДДС,
които били подавани в ТД на НАП гр.Пловдив. Видно от показанията на св.И.
подс.Г. обикновено сам е носил в счетоводната къща първочните счетоводни
документи като след изготвяне на месечните СД по ЗДДС, същият е бил запознаван
с резултата, след което последните са били депозирани в ТД на НАП. Свидетелката е категорична, че
подсъдимият е бил запознат с резултатите по ГДД по чл.92 от ЗКПО, които са били
подписани именно от него, в качеството му на управител на „П“ЕООД. На следващо
място трябва да се отбележи, че свидетелите М., А.Н., А.Т., Н.С., И.И., П.С.
твърдят, че не само, че не познават подсъдимия Г., но същите са категорични, че
не са поддържали никакви търговски отношения с „П“ЕООД, което също оборва
версията, лансирана от подсдъимия Г., че предвид огромната му заетост през
инкриминирания период и обективната му невъзможност да е наясно с всяка една
доставка на стока, респ. услуга, касаеща дейността на управляваното от него
търговско дружество, то е хипотетично възможно евентуално свидетелите да са
контактували с други служители на „П“ЕООД. Посочените по-горе свидетели отричат
в показанията си, че представляваните от тях търговски дружества са били
доставчици на „П“ЕООД, като техните показания кореспондират с изводите на
съдебно-счетоводната експертиза относно
документалната необоснованост на сделките, т.е. липсата на съществени и
изискуеми по закон документи, които е необходимо да съпътстват всяка сделка.
Като цяло дейността на подс. Г. е била продължавана по смисъла на
чл. 26, ал. 1 НК
като действията си подсъдимият Г. е осъществил чрез използване на посредствено
извършителство от страна на св. Х.Л.С., управител на счетоводна къща СК
„КИС-М”, осъществявяла счетоводното обслужване на „П“ЕООД. Подсъдимият предоставял на св. С. гореупоменатите
процесни фактури, отразяващи нереални доставки, за да бъдат включени в
счетоводството на дружеството (дневници за покупки, справки-декларации).
Информацията, която св. С. подавал в НАП била на
база предоставените от подсъдимия Г. документи като свидетелят не е знаел, че
посочените във фактурите доставки на стоки и услуги са фиктивни и извършвал
счетоводната дейност, като изготвял счетоводната документация, спазвайки
принципите на добрата счетоводна практика. Предвид изложените обстоятелства св. С. се явява в случая
посредствен извършител.
В подадената годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0012870/27.03.2009 г. за
данъчен период данъчната 2008г. по описа на ТД на НАП
гр.Пловдив подсъдимият Г. е посочил данъчна основа за данъчно облагане, като
размерът на данъчната основа бил намален с размера на разходите от следните
осчетоводените фактури с невярно съдържание, посочени и по-горе, а именно фактура № 326/29.02.2008 г., фактура №335/19.03.2008 г., фактура № 341/20.03.2008 г., фактура №435/30.06.2008
г.; фактура № 436/30.06.2008 г., всички с издател „***********, както и фактура № 1096/11.07.2008 г., фактура №
1094/13.07.2008 г., фактура №
1100/22.07.2008 г., фактура № 1092/26.07.2008 г., фактура № 1508/08.09.2008 г., фактура № 1510/10.09.2008 г., фактура № 1512/12.09.2008 г., фактура № 1513/15.09.2008 г. и фактура № 1515/17.09.2008 г.,
издадени от „Алди- ко 2007” ЕООД. тези фактури са били осчетоводени по
счетоводни сметки група 60- като разходи и са намерили отражения върху
отчетения финансов резултат на „П“ЕООД за 2008 г. Като
резултат от това, вследствие осчетоводяване на разходи по фиктивни сделки за
2008г., бил намален финансовия резултат на
„П“ЕООД.
На
следващо място съдът намира, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани
достатъчно доказателства, които да
позволяват в достатъчна степен несъмнено, категорично
и безспорно да се приеме, че по фактура №39/11.06.2007
г., издадена от * ЕООД с данъчна основа на стойност 21 000,14 лв. и ДДС в
размер на 4200,03 лв., не е налице доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Въпреки
положените усилия от страна на съдебния състав, св. К.Р.Р., едноличен
собственик на капитала на *, не бе открит и разпитан в хода на съдебното
следствие, поради което е налице съмнение досежно обстоятелството дали между *
ЕООД и „П“ЕООД
са били налице търговски отношения, поради което подсъдимият А.Г. следва да
бъде признат за невинен и оправдан по пункт 2. от диспозитива на обвинителния
акт. Предвид обстоятелството, че съдът
приема, че доставката на стока по фактура №39/11.06.2007 г., издадена от * ЕООД
с данъчна основа на стойност 21 000,14 лв. и ДДС в размер на 4200,03
лв., е реална, то следва да се редуцира
сумата от дължим ДДС от 133 747,50
на 129 547,47 лв., както и общият размер на избегнатите за
установяване и плащане от подсъдимия данъчни задължения от 179 141,86 лв.
на 174 941,83 лв.
С оглед на така
установената безспорна фактическа
обстановка съдът намира, че подс. А.Г. е
осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2, 6 и 7 във
вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това че в периода месец март 2007 г.- 15.06.2009 г. в
гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на
посредствено извършителство посредством Х.Л.С. ЕГН **********, от когото не
може да се търси наказателна отговорност, поради незнанието на фактическите
обстоятелства очертаващи състава на настоящото престъпление, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „П“ЕООД с ЕИК * в особено
големи размери – 174 941,83 лв., представляващи дължим данък върху добавената
стойност в размер на 129 547,47 лв. и дължим годишен корпоративен данък по
чл.5 ал.1, чл.20 и чл.92 ал.1 от ЗКПО в размер на 45 394, 36 лв., като при
водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност е използвал
документи с невярно съдържание, а именно: отчетни регистри – Дневници за
покупките на „П“ЕООД с ЕИК *, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1
и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на
пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, като е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по
силата на закон и правилник за приложението му /чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС и чл.92 ал.1 от ЗКПО/ пред ТД
на НАП гр.Пловдив и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в общ размер на 129 547,47 лв., както
следва:
1. През
месец март 2007 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на
„П“ЕООД с ЕИК * за месец март 2007 г., в който е отразил данъчни фактури с
право на пълен данъчен кредит за месец март 2007 г., както следва:
- №181/19.03.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 8 400 лв. и ДДС в размер на 1680 лв, без
да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
- №183/20.03.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 9 750 лв. и ДДС в размер на 1950 лв, без
да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
13.04.2007 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 3 630 лв., като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-0930023/13.04.2007 г. за данъчен период месец март 2007 г., подадена в ТД
на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 30 575,92 лв. и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 115,18 лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 1065,93 лв., наместо действително установения размер
на ДДС за внасяне в размер на 4 695,93 лв, представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 6 115,18 лв и
действителния такъв в размер на 2 485,18 лв;
2. През
месец август 2007г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец
август 2007 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен
кредит за месец август 2007 г., както следва:
- №802/21.08.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 18 002 лв. и ДДС в размер на 3600,40
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
14.09.2007 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 3600,40 лв, като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-0991666/14.09.2007 г. за данъчен период месец август 2007 г., подадена в
ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 56 560,97 лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
11 312,20 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 803,60 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 5404 лв., представляващ разликата между неправомерно
посочения данъчен кредит в размер на 11 312,20 лв. и действителния такъв в
размер на 7 711,80 лв.;
3. През
месец октомври 2007 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец октомври
2007 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за
месец октомври 2007 г., както следва:
- №1103/12.10.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 11 670 лв. и ДДС в размер на 2334 лв.,
без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1108/15.10.2007 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 12 172,50 лв. и ДДС в размер на 2 434,50лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1184/11.10.2007 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 11 157 лв. и ДДС в размер на 2 231,40 лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
14.11.2007 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 6 999,90 лв.,
като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1017042/14.11.2007 г. за данъчен период
месец октомври 2007 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 66 062,69 лв. и относно начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 13 413,41 лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за
внасяне в размер на 200,87 лв., наместо действително установения размер на ДДС
за внасяне в размер на 7 200,77 лв., представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 13 212,54 лв. и
действителния такъв в размер на 6 212,64 лв.;
4. През
месец ноември 2007 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ ЕООДс ЕИК * за месец
ноември 2007 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен
кредит за месец ноември 2007 г., както следва:
- №1193/26.10.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 10 550 лв. и ДДС в размер на 2 110
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
13.12.2007 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 2 110 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1026597/13.12.2007
г. за данъчен период месец ноември 2007 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е
потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен
размера на данъчната основа от 27 670,12 лв. и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 534,03 лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 1 358,21 лв., наместо действително установения
размер на ДДС за внасяне в размер на 3468,21 лв., представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 5 534,03 лв. и
действителния такъв в размер на 3 424,03 лв.;
5. През
месец декември 2007 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец
декември 2007 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен
кредит за месец декември 2007 г., както следва:
- №895/20.12.2007 г., сочена за издадена от „******” ЕООД с
данъчна основа на стойност 24 000,20 лв. и ДДС в размер на 4 800,04
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
14.01.2008 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 4 474,16 лв., като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-1043469/14.01.2008 г. за данъчен период месец декември 2007 г., подадена
в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел
„Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 39 229,97 лв.
и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 7 845,99 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 325,88 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 4 474,16
лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в
размер на 7845,99лв. и действителния такъв в размер на 3 045,95 лв., като
разликата между целия неправомерно ползван данъчен кредит от 4800,04 лв. и дължимия ДДС за данъчния период
в размер на 4 474,16 лв. в размер на 325,88 лв. е била приспадната
неправомерно през следващ данъчен период – месец февруари 2008 г.;
6. През
месец февруари 2008 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец
февруари 2008 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен
кредит за месец февруари 2008 г, както следва:
- №326/29.02.2008 г., сочена за издадена от „*********** с
данъчна основа на стойност 28 860,50 лв. и ДДС в размер на 5 772,10
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
13.03.2008 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 6097,98 лв., като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-1070156/13.03.2008 г. за данъчен период месец февруари 2008 г., подадена
в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел
„Б” на декларацията е посочен размера на данъчната основа от 44 324,67 лв.
и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 8 864,94 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне, след приспадане на ДДС за
възстановяване по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на 325,88 лв., като
декларирания данък за внасяне е 1401,11 лв., наместо действително установения
размер на ДДС за внасяне в размер, след приспадане на ДДС за възстановяване по
реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на 7 499,09 лв., представляващ
разликата между действително установения размер на ДДС за внасяне, след
приспадане на ДДС за възстановяване в размер на 7499,09 лв. и неправилно
декларирания данък за внасяне в размер на
1401,11 лв.
7. През
месец март 2008 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец март
2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за
месец март 2008 г., както следва:
- №335/19.03.2008 г., сочена за издадена от „*********** с
данъчна основа на стойност 27 140 лв. и ДДС в размер на 5 428 лв.,
без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№341/20.03.2008 г., сочена за издадена от „*********** с данъчна основа на
стойност 27 140 лв. и ДДС в размер на 5 428 лв., без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока, и на 11.04.2008 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
10 856 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1082812/11.04.2008 г. за данъчен
период месец март 2008 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 87 703,38 лв. и относно начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 17 540,65 лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне
в размер на 104,46 лв., наместо действително установения размер на ДДС за
внасяне в размер на 10 960,46 лв., представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 17 540,65 лв. и
действителния такъв в размер на 6 684,65 лв.;
8. През
месец юни 2008 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ ЕООДс ЕИК:*за месец юни
2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за
месец юни 2008 г., както следва:
- №435/30.06.2008 г., сочена за издадена от „*********** с
данъчна основа на стойност 122 796 лв. и ДДС в размер на 24 559,20
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№436/30.06.2008 г., сочена за издадена от „*********** с данъчна основа на
стойност 147 204 лв. и ДДС в размер на 29 440,80 лв., без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока, и на 11.07.2008 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
54 000 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1126619/11.07.2008 г. за данъчен
период месец юни 2008 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 333 820,26 лв. и относно начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 66 764,036 лв. и е променил резултата
за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 4614,58 лв., наместо действително установения размер на ДДС за
внасяне в размер на 58 614,58 лв, представляващ разликата между неправомерно
посочения данъчен кредит в размер на 66 764,03 лв. и действителния такъв в
размер на 12 764,03 лв.;
9. През
месец юли 2008 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец юли
2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за
месец юли 2008 г., както следва:
- №1096/11.07.2008 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 20 990 лв. и ДДС в размер на 4 198
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1094/13.07.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 33 865 лв. и ДДС в размер на 6 773 лв., без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1100/22.07.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 9 416,67 лв. и ДДС в размер на 1 883,33 лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС-услуга;
-
№1092/26.07.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 12 438 лв. и ДДС в размер на 2 487,60 лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока, и на 14.08.2008 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
15 341,93 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1144548/14.08.2008 г. за
данъчен период месец юли 2008 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 249 885,34 лв. и относно начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 49 977,03 лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за
внасяне в размер на 5655,37 лв., наместо действително установения размер на ДДС
за внасяне в размер на 20 997,30 лв., представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 49 977,03 лв. и
действителния такъв в размер на 34 635,10 лв.;
10. През
месец септември 2008 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец
септември 2008 г., в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен
кредит за месец септември 2008 г., както следва:
- №1508/08.09.2008г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 28 200 лв. и ДДС в размер на 5 640
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС-услуга;
-
№1510/10.09.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 18 600 лв. и ДДС в размер на 3 720 лв., без да е налице
доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС-услуга;
-
№1512/12.09.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 16 170 лв. и ДДС в размер на 3 234 лв., без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1513/15.09.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 15 392 лв. и ДДС в размер на 3 078,40 лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока;
-
№1515/17.09.2008 г., сочена за издадена от „***********” ЕООД с данъчна основа
на стойност 26 323,50 лв. и ДДС в размер на 5 264,70 лв., без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока, и на 14.10.2008 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
20 937,10 лв., като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1172032/14.10.2008 г. за
данъчен период месец септември 2008 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е
потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен
размера на данъчната основа от 149 834,64 лв. и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 966,89 лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В” на декларацията е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 1 284,42 лв., наместо действително установения
размер на ДДС за внасяне в размер на 22 221,52 лв., представляващ
разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на
29 966,89 лв. и действителния такъв в размер на 9 029,79 лв;
11. През
месец април 2009 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на
„П“ЕООД с ЕИК * за месец април 2009 г., в който е отразил данъчна фактура с
право на пълен данъчен кредит за месец април 2009 г., както следва:
- №798/30.04.2009 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 7 500 лв. и ДДС в размер на 1 500
лв., без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС-услуга, и на
14.05.2009 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 1 096,22 лв., като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-1287638/14.05.2009г. за данъчен период месец април 2009 г., подадена в ТД
на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 24 170,80 лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
4 834,17 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за възстановяване
в размер на 403,78 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 1 096,22
лв., представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в
размер на 4 834,17 лв. и действителния такъв в размер на 3 334,17
лв., като разликата между неправомерно ползвания данъчен кредит в размер на
1500 лв. и установения като дължим данък по ЗДДС от 1096,22 лв. е приспаднат
неправомерно през данъчен период месец май 2009 г.;
12. През
месец май 2009 г., при водене на счетоводството, при упражняване на стопанска
дейност и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП
гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец май
2009 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за
месец май 2009г., както следва:
- №798/30.04.2009 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 7 500 лв. и ДДС в размер на 1 500
лв, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС-услуга, и на 15.06.2009
г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – 403,78 лв, като в СД по ЗДДС с вх. №1600-1305803/15.06.2009 г. за
данъчен период месец май 2009 г., подадена в ТД на НАП гр.Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размера на
данъчната основа от 5507,73 лв. и относно начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1101,53 лв. и е променил резултата за периода,
като в раздел „В” на декларацията е декларирал ДДС за внасяне след приспадане
на ДДС за възстановяване по реда на чл.92 ал.1 по реда на ЗДДС в размер на 3 711,75
лв., наместо действително установения данък за внасяне след приспадане на ДДС
за възстановяване по чл.92 ал.1 от ЗДДС в размер на 4115,53 лв., представляващ
разликата между действителният ДДС за внасяне след приспадане в размер на
4 115,53 лв. и неправомерно посочения данък за внасяне след приспадане на
ДДС за възстановяване в размер на
3711,75 лв.;
И на
27.03.2009 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 45 394,36 лв., като в Годишна данъчна декларация
по чл.92 ал.1 от ЗКПО вх. № 1600И0012870/27.03.2009г. за данъчен период
данъчната 2008 г., подадена в ТД на НАП
– Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчния финансов резултат –
печалба за годината като е посочил такъв в размер на 244 604,72 лв. вместо
действителния такъв в размер на 779 140,39 лв. и в резултат е деклариран
полагащ се корпоративен данък в размер на 10 процента от тази сума в размер на
24 460,47 лв. вместо действително
дължимия такъв в размер на 77 914,04 лв., като е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери от
45 394,36 лв., получени чрез изваждане от дължимата сума на действителния
размер на данъка на декларирания размер на данъка от 24 460,47 лв. и на
прихванатия такъв с Акт за прихващане и възстановяване №917813/05.10.2009 г. в
размер на 8 059,21 лв.
Подсъдимият
А.Г. следва да бъде признат за невинен и оправдан по пункт 2. от
диспозитива обвинителния акт, за това че
през месец юни 2007 г., при водене на счетоводството, при упражняване на
стопанска дейност и при представяне на информация пред органите по приходите –
ТД на НАП гр.Пловдив е използвал документ с невярно съдържание – Дневник за покупките на „П“ЕООД с ЕИК * за месец юни
2007 г., в който е отразил данъчна фактура с право на пълен данъчен кредит за
месец юни 2007 г., както следва:
- №39/11.06.2007 г., сочена за издадена от „***********”
ЕООД с данъчна основа на стойност 21 000,14 лв. и ДДС в размер на 4200,03
лв, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС-стока,
и на
13.07.2007 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 4200,03 лв, като в СД по ЗДДС с вх.
№1600-0966547/13.07.2007 г. за данъчен период месец юни 2007г., подадена в ТД
на НАП гр.Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на
декларацията е посочен размера на данъчната основа от 38 671,84 лв. и
относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
7 734,36 лв и е променил резултата за периода, като в раздел „В” на
декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 183,46 лв., наместо
действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 4383,49 лв.,
представляващ разликата между неправомерно посочения данъчен кредит в размер на
7 734,36 лв. и действителния такъв в размер на 3 534,33 лв.;
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия Г. с пряк умисъл, тъй като тъй
като деецът е съзнавал общественоопасния характер на неговото деяние,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
При така посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целите на специалната и генералната
превенция, съдът намира, че наказанието на
подсъдимия А.Г. следва да се определи при условията и по реда на чл.54
от НК и предвид наличните обстоятелства, които индивидуализират отговорността
му, на подсъдимият Г. следва да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер между минималния и средния и
малко под средния размер предвиден за този вид престъпления. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия и изминалия
значителен период от време от извършване на инкриминираното деяние. От друга
страна като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат
високата обществена опасност на деянието, която не може да бъде омаловажена, като в
конкретния случай е налице мащабна дейност по укриване и избягване плащането на
данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО в особено големи размери, значително
надвишаващи сумата-критерий, визирана в разпоредбата на чл.93, т.14 от НК. Следва да се
вземе предвид и начина на извършване на деянието, а именно ползвани са
значителен по брой първични счетоводни документи с
невярно съдържание,
които са били представени пред компетентните органи по приходите. Осъществената от подсъдимия месеци наред престъпна дейност е довела
до ощетяване на бюджета, което засяга правилното функциониране на данъчната
система и рефлектира и върху икономическата сигурност на държавата. Най-справедливо в случая е за
престъплението по чл.255,
ал.3 във вр. с ал.1, т.2, 6 и 7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, на подсъдимият А.Г.Г. да му бъде
наложено наказание от пет години
лишаване от свобода, като на
основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови подсъдимият А.Г. да изтърпи така наложеното му
наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим. На подсъдимият Г.
следва да бъде наложено и предвиденото кумулативно в нормата на чл. 255, ал.3 НК наказание конфискация, а именно конфискация на наличните суми по банкови
сметки, както следва: в „Първа инвестиционна банка” АД: * и в “Тексим банк” АД:
.
С присъдата съдът постанови
веществените доказателства по делото- оригинали на справки-декларации по ЗДДС
на „П“ЕООД,
ведно с дневници за покупки и продажби да се върнат на ТД на НАП- Пловдив, след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимият
Г. следва да заплати по сметка на ОД МВР –Пловдив сумата от 891,48 лв.,
представляваща направени разноски за изготвена съдебно-счетоводна експертиза в
хода на досъдебното производство, както и сумата в размер на 649,32 лв. по
сметка на Окръжен съд-Пловдив, представляваща направени раноски по делото в
полза на бюджета на съдебната власт.
Причини за извършване не
престъплението–стремеж за облагодетелстване по престъпен начин, чрез нарушаване
на съответните данъчни закони.
Подбудите са користни.
Предвид на изложеното съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: