№ 1785
гр. Варна, 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100500668 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба вх. № 7293/25.03.2022 г. от ИСМ. АХМ. АЛ., чрез адв. Р.И. - ВАК, срещу Решение №
214/15.11.2021 г., постановено по гр. д. № 492/2021 г. по описа на РС - Девня, с което е
отхвърлен предявеният от ИСМ. АХМ. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ====, общ.
Дългопол, обл. Варна, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против АЙШ. Х. АШ.,
ЕГН **********, с адрес: -----------, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищеца И.А. е собственик на основание изтекла придобивна давност на
недвижим имот, находящ се в =========, общ. Вълчи дол, обл. Варна – дворно място с
площ 1090 кв.м, включено в парцел II-49, в квартал 16 по плана на селото, ведно с
построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, описани в НА № 95, том 1, дело
№ 182/1984 г.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Навежда оплаквания, че фактическите изводи на първоинстанционния съд не
съответстват със събраните по делото доказателства. Неправилно съдът е приел, че
жалбоподателя е извършвал ремонтни действия след кончината на неговия баща. Твърди, че
горното противоречи на изложеното в искова молба, че ремонта е извършван от И.А. и
съпругата му през годините с помощта на приятели и собствен труд. Твърди, че ответницата
не живее в България, като същата не е влизала на територията на страната от 2012 г.
Оспорва, че дъщерята на последната е имала достъп до имота. Заявява, че владее имота от
двадесет години.
Настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за две инстанции.
Депозиран е писмен отговор от А.А., чрез адв. С.Г., в който застъпва становище, че
атакуваното решение не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Сочи, че
съгласно НА № 95, том 1, дело № 182 от 1984 г. А.А. придобива собственост върху ½ ид.ч.
от процесния имот. След смъртта на съпруга й на 09.01.2021 г., последната е станала
собственик на ¾ ид.ч. от имота. Твърди, че от 2012 г. за имота се полагат грижи от дъщеря й
и нейния съпруг.
Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице,
1
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 7293/25.03.2022 г. от ИСМ.
АХМ. АЛ., чрез адв. Р.И. - ВАК, срещу Решение № 214/15.11.2021 г., постановено по гр. д.
№ 492/2021 г. по описа на РС – Девня.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 668/2022 г. на ОС – Варна, за 06.06.2022
г., от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2