Присъда по дело №100/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 22
Дата: 14 юни 2024 г. (в сила от 2 юли 2024 г.)
Съдия: Александър Иванов
Дело: 20234500200100
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. Русе, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър И.
СъдебниВиолина Г. Чубурова

заседатели:Румен П. П.
при участието на секретаря Тодорка Недева
и прокурора Б. Ив. В. Е. Д. Г.
като разгледа докладваното от Александър И. Наказателно дело от общ
характер № 20234500200100 по описа за 2023 година



ПРИСЪДИ:
П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. О. /D.O./ – роден на **********г.,
гр. Б.п., обл. С. област, Република У., украински гражданин, със средно
образование, работи, женен, неосъждан, ЛН:********-*****,
ВИНОВЕН в това, че на 21.08.2021г. в землището на гр.
Русе, на Главен път I-5 „Русе – Бяла“, км 7+000, , при управление на моторно
превозно средство товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.
номер LTG 416, нарушил правилата за движение: чл. 5, ал. 1 от ЗДвП: „Всеки
1
участник в движението по пътищата: т. 1. с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
жИ.та и здравето на хората…“ като поставил в опасност жИ.та и причинил
смъртта на Д. М. Г., ЕГН: **********; чл. 15, ал. 1 от ЗДвП: „ На пътя водачът
на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента“ като не се е движил възможно най-вдясно по
платното за движение; чл. 16, ал. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т.1. когато
платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ като
навлязъл в лентата за насрещно движение; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ като не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно
превозно средство; чл. 44, ал. 1 от ЗДвП: „При разминаване водачите на
насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разстояние между пътните средства“ като не осигурил
достатъчно странично разстояние с лек автомобил марка „Опел“ с рег. номер
Р 2769 АН и в резултат на това причинил по непредпазлИ.ст смъртта на Д. М.
Г., ЕГН: **********, от гр. Р., поради което и на основание чл.343, ал. 1, б. “в”,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. с чл.2, ал.2 и чл.58а, ал.1 от НК, го
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
изтърпяването на което наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, отлага за
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, лишава
подсъдимия Д. О. /D.O./, от право да управлява моторно превозно средство за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.

ВРЪЩА на подсъдимия Д. О. /D.O./, с горната самоличност
1 бр. товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № LTG 416.
ВРЪЩА на М. Н. Г., ЕГН: **********, 1 бр. лек автомобил
марка „Опел“ с рег. № Р 2769 АН.
2

Веществените доказателства - 1 бр. drugtest, 1 бр. оптичен
носител - CD-R (приложен по делото), да останат по делото.

ОСЪЖДА подсъдимия Д. О. /D.O./, с горната самоличност,
да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство –
1657 (хиляда шестотин петдесет и седем лева) - в полза на ОД на МВР – Русе.

ОСЪЖДА подсъдимия Д. О. /D.O./, с горната самоличност,
да заплати на Е. Г. Г., ЕГН: **********, сумата от 1600 лева (хиляда и
шестотин лева) – разноски за повереник.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен
срок от днес пред Апелативен съд – Велико Търново.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви на присъда N 22 / 14.06.2024г. по НОХД N 100 / 2023 год. по описа на
Окръжен съд - Русе.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила Д.О. /D.O./ в това, че на
21.08.2021 г. в землището на гр. Русе, на Главен път I-5 „Русе - Бяла", км
7+000, при управление на моторно превозно средство товарен автомобил
марка „Форд", модел „Транзит" с рег. номер LTG 416, нарушил правилата
за движение: чл. 5, aл. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението no
пътищата: т. 1. с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората...", като поставил в опасност живота и причинил
смъртта на Д.М.Г., ЕГН **********; чл. 15, aл. 1 oт ЗДвП: „Ha пътя водачът
нa пътнo превозно средство cе движи възможно най-вдясно no платното за
движение, a когато пътните ленти са очертани с пътна мapкиpoвкa,
използва нaй-дясната свободна лeнтa", кaтo нe cc e движил възможно най-
вдясно no платното за движение; чл. 16, aл. 1 oт ЗДвП: „На пътнo платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
т.1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да
cc движи в лентата зa насрещно движение освен npu изпреварване или
заобикаляне", като нaвлязъл в лентата за насрещно движение; чл. 20, aл. 1
от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват", като не контролирал непрекъснато
управляваното oт него пътно превозно средство; чл. 44, aл. 1 от 3ДвП:
„При разминаване водачите на насрещно движещите cе пътни превозни
средства са длъжни да осигуряват достатьчно странично разстояние
между пътните превозни средства", като нe осигурил достатьчно
странично разстояние с лек автомобил марка ,,Oпeл" с рег. номер P 2769
AH и в резултат нa това причинил no непредпазливост смъртта нa Д.М.Г.,
ЕГН **********, от гр. Р. - престьпление no чл. 343, aл. 1, б. „в" вр. чл. 342,
aл. 1, пp. 3 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание.
Подсъдимият Д.О. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тях по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Повереникът на частните обвинители Е.Г., М.Г., Н.Н., Г.Г., Д.Н. и
Д.Г., както и лично частните обвинители Е.Г. и М.Г. пледират за
постановяване на осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия – адв. И.Т. пледира за налагане на
наказание при прилагане на чл. 55 НК, отлагане изтърпяването му по реда на
чл.66, ал.1 от НК, и при преценка на съда за наличие на изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, да не му бъде
налагано наказанието, предвидено в чл. 343г НК- отнемане на свидетелството
за управление на МПС.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и
1
съобразно чл. 372, ал. 4 от НПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д.О. е роден на 18.06.1987 г. в гр. Б. п., С. област,
Република У., със завършено средно образование, работи, женен, неосъждан,
правоспособен водач на МПС, категория B.
Подсъдимият Д.О. работел в литовско търговско дружество „Uab
marino proektai", на длъжност вътрешно обзавеждане. През периода
06.06.2021 г. - 20.08.2021 г. тoй бил командирован в Република Турция, като за
изпълнение на служебните задължения му бил поверен товарен автомобил
марка „Форд", модел „Транзит", с литовски рег. № LTG 416, червен на цвят.
Късно вечерта на 20.08.2021 г., подс. Д.О. и свидетелят В.Д. тръгнали с
горепосочения товарен автомобил oт гр. Йелова, Република Турция към
Република Украйна. Те влезли на територията на Република България през
ГKПП „Капитан Андреево" и продължили в посока гр. Pyce. Ha следващия
ден — 21.08.2021 г. подс. Д.О. се движел с управлявания oт него товарен
автомобил пo първокласен път I— 5, в посока oт гр. Бяла, обл. Русе към гр.
Русе. Автомобилът бил технически изправен, като всички системи и агрегати
работели в нормален режим. Времето било ясно, през светлата част на
денонощието, a видимостта нормална за конкретните пътни условия. Около
18,40 часа подс. Д.О. се намирал в района на пътен километър 7+000, в
землището на гр. Русе, като скоростта на управлявания от него автомобил
била 109,8 км/ч. B този пътен участък движението било организирано
двупосочно, c пo една лента в посока, разделени с двойна непрекъсната
осева линия за движение пo посока към гр. Бяла и прекъсната за
движещите в посока гр. Русе. Пътят бил хоризонтален и прав, след
плавна лява, пo посока гр. Русе хоризонтална крива. Ширината на
платното за движение била 7,7 м, с гладка асфалтова настилка, сухо, без
повреди и неравности, a двата банкета били с ширина 0,7— 0,8м, покрити
с трошени камъни. Пo същото време в противоположната посока — към
гр. Бяла, обл. Русе, cе движел свид. М.Г. с л.а. „Опел", модел „Астра" с рег.
№ P 2769 AH — бял нa цвят. Заедно с него в автомобила пътували тьща
мy – свид. Д.Г., седнала на предната дясна седалка, съпругата мy – свид. Е.Г.
- на задната седалка вдясно и петгодишният им син- Д.Г., който пътувал
на задната седалка влявo, в детско столче с поставен обезопасителен
колан. Свидетелят М.Г. управлявал автомобила със скорост 67,3 км/ч, с
включени къси светлини, като имал видимост напред над 100 метра. B
мoмeнтa, в който двата автомобила cе намирали на разстояние около 17,2
м, подсъдимият Д.О. отклонил наляво управлявания от него автомобил,
навлязъл с нero в лентата за насрещно движение и cе насочил косо към
автомобила нa М.Г.. За да избегне челен сблъсък с товарния автомобил, Г.
предприел аварийно спиране и завъртял волана надясно. Разстоянието обаче
между двата автомобила cе оказало недостатьчното и между левите им
страни последвал приплъзващ удар. B резултат на същия детето Д.Г.
изхвърчало от детското столче и cе ударило последователно в дясната
2
странична колонка, рамката нa тавана и облегалката на предната дясна
седалка нa автомобила, след което паднало между двете предни седалки
и останало да лежи, без признаци на живот. Същевременно двата
автомобила продължили движението си няколко метра напред и спрели.
Като видели настьпилото произшествие, свидетелите Б.Б. и И.И., които
преминавали с автомобилите си през същия пътен участьк, подали сигнал на
EEH 112. Hякoлкo минути по- късно на място пристигнали полицейски
служители от сектор „Пътна полиция" при OД на MBP — Русе и екип
от ЦCMП npu УMБAЛ „Канев" AД— Русе, които констатирали настъпилата
смърт на Д. Г.. Местопроизшествието било посетено и от разследващ полицай
при OД на MBP - Русе, който в присъствието на съдебен лекар и специалист
— технически помощник извършил оглед, след което трупът на Д. М. Г. бил
транспортиран в отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Канев" AД
— Русе зa извършване на аутопсия. На подс. Д.О. била извършена проверка
oт полицейските служители с техническо средство за наличие на
алкохол и наркотични вещества, като резултатът cе оказал отрицателен. C
протоколи за доброволно предаване от 21.08.2021 г. подс. Д.О. и свид. М.Г.
предали на разследващия полицай управляваните от тях автомобили.
Съгласно изводите на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза за аутопсия на труп е видно, че при огледа и аутопсията
върху трупа на Д.М.Г. била констатирана съчетана травма:
1. Глава и шия — тежка черепно — мозъчна травма —
открито, проникващо многофрагментно, разместено счупване на черепа;
разкъсване и размачкване на леви голямомозъчна и малкомозъчна
хемисфери; обширна разкъсно — контузна рана на лицето, главата и
шията; разкъсно — контузни рани, порезни рани и повърхностни порезни
наранявания пo лицето и главата; порезни рани и повърхностни порезни
наранявания на шията;
2. Гръден кош — тежка гръдна травма — счупване на 1-5-то
ребра в ляво; контузии и разкъсвания на левия бял дроб; разкъсно —
контузно — порезна рана на ляво рамо; охлузвания, порезни рани и
повърхностни порезни наранявания на ляво рамо;
3. Корем и таз — тежка коремна травма — разкъсвания на
слезката;
4. Крайници — счупване на лява ключица; повърхностни
порезни наранявания на дясна мишница и дясна предмишница;
охлузвания на лява гривнена става; одрасквания на лява подбедрица и
лявo ходило.
Причината за смъртта на Д. Г. според съдебномедицинската
експертиза е установената тежка черепно — мозъчна травма, в рамките на
съчетана травма, довела до несъвместими с живота увреждания на
централната нервна система на пострадалото лице. Всички травматични
увреждания са резултат на действието на твърди тьпи и ръбести
3
предмети, както и на инерционни сили, и могат да бъдат получени при
настьпилото на 21.08.2021 г. пътно-транспортно произшествие. Налице е
пряка причинно- следствена връзка между установените травматични
уреждания, които могат да бъдат получени при произшествието и
настьпването на смъртта на Д.Г.. Най- тежките травматични уреждания,
довели до смъртта на Д.Г., са локализирани в лявата част на главата и
шията и пo горната повърхност на лявото рамо, както и в лявата част на
гръдния кoш и корема.
Съгласно изводите на приетата по делото автотехническа
експертиза, мястото на началото на удара между предните леви страни
на двете превозни средства било пo дължина на пътя около 5-7 м преди
ориентира, пo ширина от 2,5 м до 2,8 м вляво от десния край на платното
за движение, пo посока към гр. Бяла. Ударът бил страничен, приплъзващ,
започнал и завършил в лентата за движение към гр. Бяла, обл. Русе.
Пътят в района на произшествието бил хоризонтален и пpaв, след плавна
лява хоризонтална кpивa, по посока гр. Русе. При движение в кривата пo
посока гр. Русе видимостта напред била около и над 100 м в зависимост
oт разположението на автомобила пo ширина на платното. Kъм началото
на удара скоростта на управлявания от подс. Д.О. товарен автомобил
била 109,8 км/ч, a тази на автомобила, управляван от М.Г. - 67,3 км/ч.
Опасната зона за спиране на управлявания от подс. Д.О. автомобил при
скорост от 109,8 км/ч, била 118,2 м, a при скорост 90 км/ч - 86,6 метра.
Опасната зона за спиране на управлявания от М.Г. автомобил при
установената скорост от 67,3 км/ч била 56 метра. Според вещото лице,
при сравняване на отстоянието на л.а. „Опел" от мястото на удара — 17,2
м към момента, в който за М.Г. възникнала опасност за движението от
технически характер с опасната му зона за спиране - 56 м, последният не
е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез
спиране. Същевременно подс. Д.О. е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако е управлявал автомобила пo такъв
начин, че да не навлиза в частта от пътя, предназначена за насрещно
движение. Вещото лице е посочило още, че в конкретната пътно-
транспортна ситуация М.Г. е реагирал по-рано от момента, в който е
възникнала опасност за движението от технически характер. B
създадената пътно-транспортна ситуация спиране само от страна на М.Г.
не е било достатъчно, за да бъде предотвратено произшествието и
единствената причина за неговото възникване е навлизането на подс. Д.О.
с управлявания от него товарен автомобил в лентата за насрещно
движение.
Тази фактическа обстановка се установява несъмнено от цялата
доказателствена съвкупност, съобразно чл. 373, ал. 3 от НПК. Направеното
самопризнание от подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства – свидетелските показания на свидетелите Е.Г.,
М.Г., Д.Г., В.Д., Б.Б., И.И., дадени в досъдебната фаза, приетите заключения по
4
назначените съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, от
приложените по делото доказателства и доказателстевни средства – протокол
за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, оптичен носител CD-R,
метеорологична справка, протоколи за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоалбуми към тях, копия на свидетелства за управление на МПС и
за регистрация на МПС, препис – извлечение от акт за смърт, 1 бр. товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № LTG 416, 1 бр. лек
автомобил марка „Опел“ с рег. № Р 2769 АН и др.
От събраните доказателства и установените факти чрез института
на съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът
достига до извода за виновността на подсъдимия Д.О. и за постановяване на
осъдителна присъда спрямо него.
Предвид изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимият Д.О. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
С Д.ието си подс. Д.О. /D.O./ осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението пo чл. 343, aл. 1, б. ,,в", вр.
чл. 342, aл. 1, пр. 3 от НК, тьй като нa 21.08.2021 г., на Главен път I-5 „Pyce
— Бяла", км 7+000, в землището на гр. Русе, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит" с
рег. номер LTG 416, нарушил правилата за движение: чл. 5, aл. 1 от 3ДвП:
„Всеки участник в движението no пътищата: т. 1. с поведението cи не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето нa xopaтa.. ", като поставил в
опасност живота и причинил смъртта на Д.М.Г., ЕГН **********; чл. 15,
aл. 1 от 3ДвП: „На пътя водачът na пътно превозно средство cе движи
възможно най-вдясно пo платното за движение, a кoraтo пътните ленти са
очертани с пътна мapкиpoвкa, използва най- дясната свободна лeнтa",
като не cе движил възможно нaй-вдясно пo плaтнoтo за движение; чл. 16,
aл. 1 от ЗДвП: „На пътнo платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: т. 1. когато платното за движение
има две пътни ленти — да навлиза и да cе движи в лентата зa насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне", като навлязъл в
лентата зa насрещно движение; чл. 20, aл. 1 oт 3ДвП: „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, кoитo
управляват", като не контролирал непрекъснато управляваното от нero
пътно превозно средство; чл. 44, aл. 1 от 3ДвП: „При разминаване водачите
на насрещно движещите cе пътни превозни средства са длъжни да
осигурят дocтaтьчнo странично разстояние между пътните превозни
средства", като нe осигурил достатьчно странично разстояние с лек
автомобил марка „Опел" с рег. номер P 2769 АН и в резултат нa това
причинил no непредпазливост смъртта на Д.М.Г., ЕГН ********** от гр.
Русе.
5
От обективна страна подс. Д.О. осъществил изпълнителното
Д.ие на престьплението чрез действие, като нарушил чл. 5, aл. 1, чл. 15, aл.
1, чл. 16, aл. 1, чл. 20, aл. 1 и чл. 44, aл. 1 от ЗДвП - не се движил възможно
най-вдясно пo платното за движение, при изрична забрана навлязъл и се
движил в лентата за насрещно движение, не контролирал непрекъснато
управляваното oт него пътно превозно средство, не осигурил достатъчно
странично разстояние при разминаване с насрещно движещия се лек
автомобил марка „Опел" с рег. номер P 2769 AH. От тези нарушения на
установените правила за движение, извършени от подсъдимия Д.О.,
възникнало ПТП, от което при пряка причинно-следствена връзка настъпила
смъртта на Д. Г., в резултат на причинените му множество травматични
увреждания.
От субективна страна Д.ието е извършено пo непредпазливост.
Подсъдимият Д.О. не е предвиждал настьпването на общественоопасните
последици oт Д.ието си, нo e бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Ако е
осъзнавал, че тези последици ще настьпят, не би извършил Д.ието, но като
правоспособен водач на МПС, той е бил длъжен да предвиди, че при
нарушаване на правилата за безопасно движение, би могъл да предизвика
настъпването на ПТП с тежки последици.
При индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, съдът взе предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл.
343, ал. 1, б. „в" вр. чл. 342, aл. 1, пр. 3 от НК в редакцията й към датата на
осъществяване на Д.ието е предвиждала наказание лишаване от свобода с
диапазон от две до шест години, т.е. с по-нисък минимум и максимум, в
сравнение със сега действащата разпоредба с диапазон на наказанието
лишаване от свобода от три до осем години. С оглед на посоченото, съдът
намира, че са налице условията на чл. 2, ал. 2 от НК за прилагане на по-
благоприятната разпоредба касателно предвидения в предходната редакция на
санкционната разпоредба размер на наказанието лишаване от свобода,
съответно преценката при индивидуализацията на наказанието се извежда при
съобразяване на наказанието лишаване от свобода, предвидено преди
последното изменение на чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази
всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимиа, както и
целите на наказателната репресия по чл.36 от НК.
Съдът намира, че степента на обществена опасност на подсъдимия
не е висока. Същият не е осъждан, в работоспособна възраст е, трудово
ангажиран. Причина за извършването на престъплението е неглижиране на
установените правила за безопасно движение по пътищата. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, изразеното дълбоко съжаление за стореното, процесуалното му
поведение, насочено към съдействие за разкриване на обективната истина и
приключване на наказателното производство, въпреки затрудненията,
6
възникващи поради обстоятелството, че държавата му Украйна е във война,
при която е изгубил свои близки. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете извършването на няколко нарушения на отделни
разпоредби на ЗДвП, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността на
Д.ието по посочения текст.
С оглед приложението института на съкратеното съдебно
следствие при хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК, съобразно чл. 373, ал. 2 от
НПК, вр. с чл.58а от НК, при индивидуализация размера на базисното
наказание в тези рамки, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на
НК, съдът първо отчита, че в случая не е налице хипотезата на чл.58а, ал. 4 от
НК на алтернативност, свързана с наличие на предпоставките и на чл. 55 от
НК, тъй като не са налице многобройни или едно изключително смекчаващо
вината обтоятелство, както и че най-лекото предвидено в състава на
престъплението наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното от
подсъдимия. При превес на смекчаващите обстоятелства по отношение
размера на наказанието лишаване от свобода, съдът определя базисното
наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ – между минимума от 2 години и средата
на предвиденото в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в" НК наказание. При
тези условия, прилагайки правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намалява
така определеното наказание с една трета – на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита за адекватен за постигане целите на
наказанието и най – вече за превъзпитаване на подс. Д.О. занапред да спазва
законите, като му се въздейства едновременно и предупредително.
При наличието на всички предпоставки на чл. 66 от НК и с оглед
личността на подсъдимия, съдът намира, че за постигане целите на личната и
генерална превенция не е необходимо това наказание да бъде изтърпяно
ефективно. Престъплението е непредпазливо, а обществената опасност на
подсъдимия не е висока, предвид обстоятелството, че той е неосъждан,
трудово ангажиран, с две деца, поради което според съда целите на
наказанието спрямо процесния подсъдим ще бъдат постигнати чрез института
на условното осъждане. С оглед на посоченото съдът отлага изтърпяването на
наказанието две години лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от
ПЕТ ГОДИНИ. Съдът определи максималния предвиден в закона изпитателен
срок, отчитайки извършените от подсъдимия няколко нарушения на правилата
за безопасно движение по пътищата и тежките общественоопасни последици
от Д.ието – причинената смърт, макар и по непредпазливост. Така
определеният изпитателен срок за продължителен период от време ще създаде
допълнителна гаранция за преосмисляне на бъдещото поведение на
подсъдимия като водач на МПС.
Подсъдимият Д.О. притежава правото да управлява МПС и на осн.
чл. 343г от НК следва да му бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да упражнява такава дейност, съобразно чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК. Съобразявайки правилата по чл. 49 от НК относно това
наказание, и горепосочените смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема
7
за необходимо срокът за изтърпяване на наказанието лишаване от право да
управлява МПС по отношение подс. Д.О. да бъде ДВЕ ГОДИНИ. По преценка
на съда така определения по продължителност срок на изтърпяване на
наказанието се явява адекватен и необходим за постигне желаната цел – чрез
лишаване на подсъдимия от възможността да упражнява дейността, при
осъществяването на която е нарушил приложимите правила и е причинил
престъпния резултат, в достатъчна степен деецът да преосмисли бъдещото си
поведение при извършване на тази дейност и да се предотврати вбъдеще
настъпване на подобни тежки общественоопасни последици. В конкретния
случай не намира приложение разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК, тъй като
подсъдимият не е бил лишен от възможността да управлява МПС по
административен ред или по реда на чл. 69а от НПК.
На осн. чл. 111, ал. 1 от НПК след влизане в сила на присъдата,
двата автомобила – 1 бр. товарен автомобил марка „Форд", модел „Транзит"
с рег. номер LTG 416 и 1 бр. лек автомобил марка „Опел" с рег. номер P
2769 AH, представляващи веществени доказателства, предадени с протоколи
за доброволно предаване, подлежат на връщане на лицата, от чието владение
са взети – съответно на Д.О. и М.Г.. Останалите веществени доказателства – 1
бр. drugtest и 1 бр. оптичен носител CD-R на основание чл. 112, ал. 4 от НПК
следва да останат приложени по делото.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189 от НПК подсъдимият
следва да заплати направените по делото разноски, а именно: сумата от 1657
лв. лв. за разноски по досъдебното производство в полза на ОД на МВР – Русе,
както и сумата от 1600 лв. в полза на частния обвинител Е.Г. за направените
разноски за адвокатско възнаграждение за повереник.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.


Окръжен съдия:
8
Съобщи за изтекли лични данни