Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 396
гр.Русе, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на дванадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6079 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация Русе” ЕАД твърдят, че с ответника
имат сключен договор за доставяне на
топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе на адреса по исковата молба,
абонатен № 03050310150.Сочи се, че за извършените от дружеството услуги
потребителят им дължи заплащане на цена за периода 25.07.2018 г.–21.02.2019 г. в размер на 771,98
лв. по 12 бр. фактури.В тази връзка и въз основа на подадено заявление по
ч.гр.дело № 3282/ 2019 г. по описа на РРС, в тяхна полза била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочената стойност, връчена на
длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Искат да се признае за установен по
отношение на ответника, че им дължи присъдената сума по ч.гр.дело № 3282/ 2019
г. по описа на РРС, със законната лихва от подаване на заявлението.Търсят се
разноски за производствата.
Ответникът В.Г.П. не се явява в
съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва иска по
размер.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3282/
2019 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото производство e била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
неплатена от В.Г.П. доставена и разпределена топлинна енергия за имот аб.№ 03050310150
през периода 25.07.2018 г.-21.02.2019 г. в общ размер на 771,98 лв., с лихва за
времето до 27.05.2019 г. от 22,82 лв., със законната лихва върху главницата от 28.05.2019
г., както и 77 лв.–разноски за
производството.Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 16.09.2019
г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 07.10.2019 г.Предмет на това производство е само главното вземане.
По делото няма спор и са ангажирани доказателства
относно възникналите между страните договорни отношения във връзка с
извършваната от дружеството услуга-доставка на топлинна енергия до имот в
гр.Русе, с абонатен № 03050310150.Ответникът е титуляр на партидата на обекта
(л.36-л.39).В хода на производството става ясно, че сградата, в която е
процесния имот, е присъединена към градската топлопреносна мрежа чрез групова
абонатан станция през 1998 г.Въведено е дялово разпределение на топлинна
енергия с Договор № 268 02.11.2000 г., сключен между ЕС и ”Дикей-Л” ООД-Русе
(л.28-л.30).Сградната инсталация е с вертикални щрангове, преминаващи през
отопляеми помещения, с хоризонтални отклонения към отделните отоплителни тела в
домовете.Измерването на топлоенергията се извършва чрез индивидуални
разпределители на топлинна енергия.За спорния период услугата ”дялово разпределение” в
процесната сграда се извършва съгласно Договор № Д-341/02.11.2018 г.
(л.32-л.34) и друг контракт от 2017 г., сключен между ”Топлофикация-Русе” и
дружеството-разпределител.
Назначената в производството техническа експертиза,
след запознаване с доказателствата по делото и извършена проверка при ищеца, се
е произнесла, че за апартамента на ответника под отчет се водят един водомер за
битова гореща вода и пет радиатора с индивидуални разпределители.Вещото лице е
посочило, че през процесния период няма отчетено потребление на топлинна
енергия в имота.Липсват данни абонатът да се е възползвал от разпоредбата на
чл.17 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от
системата на ”Топрлофикация-Русе” ЕАД, даваща възможност за подаване на
заявление за временна необитаемост на жилище.Експертът е определил, че при
спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за имота на ответника трябва
да се разпределят 6,3002 МWh топлинна енергия на стойност от 624,60 лв., с
вкл.ДДС.При отчитане на таксата за услугата ”Дялово разпределение на топлинна
енергия за БГВ” и изравнителната сметка за отоплителен сезон 2017/2018 г.,
дължимата от абоната стойност възлиза на 771,96 лв.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в
настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 3282/ 2019 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу В.Г.П. и
е за заплащане на сумата, визирана по исковата молба.В указаното от съда време
заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, предвид което
претенцията му е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия.От доказателствата по делото се установява, че ответникът е
собственик на апартамент, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е
топлоснабдена.В тази връзка същият се
явява клиент на топлинна енергия по смисъла на закона.Съгласно чл.150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като
в ал.2 е казано, че тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да
е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите.Следователно, за възникване на правоотношението
по покупко-продажба на топлоенергия
не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на
закона.Ищецът е представил Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.По делото безспорно се установява, че през процесния период дружеството
е било изправен съконтрахент.Без значение
е обстоятелството дали ответникът реално е живял в имота.Абонатът не е подал
нужното уведомление до търговеца, че евентуално не пребивава на адреса, а по
делото се констатира, че до жилището е била доставяна топлинна енергия, поради
което и ответникът дължи заплащане на съответната цена за това.Искът следва да
се уважи до размера, определен от вещото лице.Сумата се дължи със законната лихва от подаване на заявлението.
В полза на
дружеството трябва да се присъдят направените разноски за двете производства,
касаещи стойността на главното вземане.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.П., ЕГН **********,***, че дължи на
”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток, сумата от 771,96 лв., представляваща цена за
доставена и разпределена топлинна енергия към имот, находящ се в гр.Русе,
абонатен № 03050310150, през периода 25.07.2018 г.-21.02.2019 г. г. по 12 бр.
фактури, със законната лихва върху нея, считано от 28.05.2019 г. до окончателното плащане, присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 1635 от 29.05.2019 г.
по ч.гр.дело № 3282/ 2019 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска над 771,96 лв. до 771,98 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Г.П., ЕГН **********,***,
да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток,
по банкова сметка ***: ***: UNCRBGSF, Банка: “Уникредит Булбанк” АД, сумата от 377,50 лв.-разноски по делото, както и 74,79 лв.-разходи в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/