№ 348
гр. Асеновград, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310102701 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.04.2017г. между „У.К.Ф. АД и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на К. Н. е
предоставена сумата от 24000 лева, той се е задължил да върне същата ведно
със застрахователна премия от 2472 лева и възнаградителна лихва от 10,99%
годишно или 16 348,01 лева, както и да заплати такса в размер на 720 лева
или общо да заплати сумата от 43540,01 лева на 120 месечни вноски, 119 по
362,83 лева и една от 363,24 лева в срок до 07.04.2027г. Ответникът изпълнил
частично това си задължение, поради което кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Вземанията по него са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
18.02.2020г. Уведомлението за това и за настъпилата изискуемост е връчено
на длъжника чрез частен съдебен изпълнител на 04.03.2021г. Остатъкът от
дължимата сума е 21 241,16 лева главница, 1439,23 лева договорна лихва за
периода от 07.06.202019г. до 18.02.2020г. За събирането й, ведно с
обезщетение за забава в размер на 1260,71 лева за периода от 08.06.2019г. до
датата на подаване на заявлението и в размер на законната лихва от тази дата
до окончателното й изплащане е издадена заповед за изпълнение, но
длъжникът подал възражение срещу нея. Ето защо моли да бъде постановено
1
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
горните суми. Евентуално моли ответникът да бъде осъден да заплати
същите. Претендира направените по делото разноски, както и тези в
заповедното производство.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че в договора не е
посочена дата на сключване, поради което не е ясно дали същият е влязъл в
сила и има ли извършени плащания. Оспорва обстоятелствата, че е бил
уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и за
извършената цесия. Възразява, че договорът е нищожен поради липса на дата,
както и поради това, че съдържащите се в него уговорки противоречат на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. Предвидено
е да се дължат такси, което противоречи на добрите нрави, тъй като
основната им цел е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитора.
Отделно от горното посочения фиксиран лихвен процент не отговаря на
действително приложения, тъй като уговорената такса и застрахователна
премия са включени в главницата по кредита и представляват добавък към
същата, съответно към лихвата. Така поради по-високия лихвен процент
нараства и годишния процент на разходите. Освен това той не е уведомен за
извършената промяна в годишния лихвен процент по начина, предвиден в
общите условия към договора.
Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1475/2021г. по описа на Районен съд –
Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с която е
разпоредено ответникът да заплати на кредитора А.З.С.Н.В. ЕАД описаните в
исковата молба суми, както и че срещу нея е подадено възражение.
Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок от съобщаване
на това обстоятелство на заявителя, поради което е допустим.
Представен е договор за потребителски паричен кредит 2692630,
потребител, по който е К. М. Н.. В същия не се съдържа идентификация на
насрещната страна. Единствено под заглавието на документа е записано
„У.К.Ф. ЕАД. В него се съдържа информация относно лични данни на
2
потребителя, месторабота, финансова информация за потребителя и
характеристики и условия на потребителския кредит, но липсват изявления на
страните, които да придадат смисъл на договорно съглашение на така
изложената информация. Тоест не е налице съглашение между две или повече
лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, в
който случай съгласно чл. 8, ал.1 от ЗЗД има сключен договор. Още повече,
че липсват и подписи на лицата или техни представители, поради което не
може да се приеме, че същите са изразили някаква воля.
Тези пороци не могат да бъдат поправени чрез подписване на общите
условия (каквото е извършено в настоящия случай) с аргумент, че същите са
неразделна част от договорите за кредит. Те не могат да заместят
сключването на такъв договор. Така направеното разграничение произтича
недвусмислено от разпоредбите на ЗПК – съгласно чл. 11, ал. 1, т.27
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа подписите на страните,
а съгласно чл.11, ал. 2 – общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Не може да се приеме, също така, че договорът и общите условия са
инкорпорирани в един и същи документ и подписването им се отнася и до
договора. Действително от приетите писмени доказателства е видно, че има
поставена поредност на страниците, които са 15, но това по никакъв начин не
променя горните изводи. В тях се съдържат различни документи – договор,
общи условия към него, погасителен план, медицински въпросник за
приемане за застраховане, декларация за приемане на застраховане,
преференциални условия по договора, искане за рефинансиране на
съществуващ дълг, съгласие за директен дебит, поради което не е възможно
подписите, положени под всеки от тях се отнасят и до останалите.
При това положение съдът намира, че не се е осъществило посоченото в
исковата молба основание, което се твърди, че урежда отношенията между
ответника и „У.К.Ф. и на което се основава предявеният иск и между тях не е
сключен договор за потребителски кредит. Ето защо претенцията за
установяване на вземането следва да бъде отхвърлена. По същите
съображения е неоснователен и следва да се отхвърли предявеният
осъдителен иск.
В случай, че тези съображения не бъдат споделени, и се приеме, че
3
такъв договор е налице, следва да се разгледат изложените от ищеца доводи
за неговата основателност, съответно - направените от ответника възражения.
На първо място е вярно твърдението, че липсва дата на сключване на
договора. Това обаче не води до неговата нищожност или недействителност,
тъй като подобни правни последици не са предвидени в правните норми.
Освен това датата на сключване на договора (при условие, че все пак се
приеме, че такъв е сключен) би могла да се установи от погасителния план,
който е неразделна част от него и в който е посочена – 11.04.2017г.
Договорът за потребителски кредит би бил недействителен, поради
нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК досежно размера на шрифта.
Договорът за потребителски кредит е формален, поради което, за да е валиден
следва да отговаря на изискванията на чл. 10 - чл. 15 ЗПК, да е сключен в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. В конкретния случай при представения по
делото от ищеца препис от договор със заверка "вярно с оригинала" е
нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като той е с шрифт по-
малък от 12, което се вижда и не е необходима съдебно-техническа
експертиза. В този смисъл е налице нищожност на договора, която следва от
неговата форма, за което съдът следи служебно. Съгласно чл. 22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, обаче,
такъв иск не е предявен. Чистата стойност на кредита се дължи на
извъндоговорно основание, като цитираната разпоредба е проявление на
общия принцип, че всяка от страните следва да върне полученото от нея по
една недействителна сделка. Недействителността на посочения в исковата
молба правопораждащ юридически факт води до несъществуване на
твърдяното от ищеца право да получи исканите суми. Ето защо и на това
основание предявените искове – за установяване на вземането и евентуалният
4
осъдителен иск следва да бъдат отхвърлени.
По така изложените съображения възраженията за съществуване на
неравноправни клаузи ще бъдат разгледани само с оглед пълнота на
изложението. Доводите, на които се основават, са че не са изпълнени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като е уговорена такса, която е
включена в главницата, съответно върху нея се дължи договорна лихва и
поради това посочения ГПР не отговаря на действително приложения.
Действително дължимата такса за разглеждане на кредит съставлява разход
по кредита, но ответникът не е посочил доказателства, дали при изчисляване
на ГПР тя е включена в него, съответно дали начислената върху нея
договорна лихва е включена в ГПР. Поради това и тъй като няма данни, от
които да се направи извод, че ГПР противоречи на чл. 19 от ЗПК, то липсва
неравноправна клауза.
За пълнота следва да се обсъдят и възраженията за невръчено
съобщение за извършената цесия и обявена предсрочна изискуемост.
Вземанията по този договор са прехвърлени на ищеца с рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. и индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.02.2018г. В чл.12, ал.7
от общите условия е предвидена възможност кредиторът да прехвърли
правата си по договора за кредит на трето лице.
Липсват доказателства, че извършената цесия е била съобщена
фактически на длъжника. Ищецът е упълномощен от „У.К.Ф.“ ЕАД и е
положил дължимата грижа да направи това. Изпратено е уведомително писмо
от 25.02.2020г., но известието за доставянето му се е върнало с отбелязване,
че е непотърсено. Поради това същото е изпратено за връчване чрез частен
съдебен изпълнител, като негов служител трикратно е посетил настоящия и
постоянен адрес на лицето при спазване на разпоредбите на чл.47, ал.1 от
ГПК и след като не е открил адресата е залепил уведомление. Въпреки това Н.
не се е явил да получи книжата. Ето защо уведомление за извършената цесия
на този адрес следва да се счита за връчено. Най-късно ответникът е узнал за
същата при връчване на препис от исковата молба. Този въпрос обаче, няма
пряко значение за изхода от спора от една страна по изложените по-горе
съображения, а от друга – невръченото уведомление би имало значение при
твърдения, че е извършено плащане на първоначалния кредитор.
5
Не така стоят нещата по отношение на твърденията, че е настъпила
предсрочна изискуемост, съответно, че длъжникът е уведомен за това. В
общите условия е предвидена възможност банката да прекрати едностранно
кредитното правоотношение с потребитeля и да обяви всичките си вземания
по предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер. Липсват
твърдения и съответно докзаателства, че тя е упражнила това си право преди
сключване на договор за цесия. Ето защо и доколкото негов предмет е
вземането, а не правата по договора за кредит (липсва заместване на една от
страните по договорното правоотношение), то това право не може да бъде
упражнено от цесионера. Отделно от горното в самото писмо е посочена
дължимата сума без изобщо да се споменава предсрочна изискуемост. Това
обстоятелство би имало значение за размера на задълженията по договора, но
поради това, че такъв не е сключен, е ирелевантно.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените разноски в размер на 500 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, 150 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и 100 лева, заплатено
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С. ж.к.“Л. 10“, бул.”Д-р П.Д.” №25, офис-
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю. – изпълнителен
директор, за признаване на установено, че К. М. Н., ЕГН ********** от гр. А.
ул.“Б.“ №16, му дължи сумата от 21241,16 лева (двадесет и една хиляди
двеста четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки) главница и сумата от
1439,23 лева (хиляда четиристотин тридесети девет лева и двадесет и три
стотинки) договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г.,
дължими по договор за потребителски паричен кредит №2692630 от
11.04.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1260,71 лева (хиляда
двеста и шестдесет лева и седемдесет и една стотинки) за периода от
08.06.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2021г. и в
размер на законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на
6
вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение
№448/05.07.2021г. по ч.гр.д.№1475/2021г. по описа на АРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С. ж.к.“Л. 10“, бул.”Д-р П.Д.” №25, офис-
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю. – изпълнителен
директор, против К. М. Н., ЕГН ********** от гр. А. ул.“Б.“ №16, за
заплащане на сумата от 21241,16 лева (двадесет и една хиляди двеста
четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки) главница и сумата от
1439,23 лева (хиляда четиристотин тридесети девет лева и двадесет и три
стотинки) договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г.,
дължими по договор за потребителски паричен кредит №2692630 от
11.04.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1260,71 лева (хиляда
двеста и шестдесет лева и седемдесет и една стотинки) за периода от
08.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021г. и в размер
на законната лихва тази дата до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С. ж.к.“Л. 10“, бул.”Д-р П.Д.” №25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю. – изпълнителен директор, да заплати
на К. М. Н. сумата от 600 лева (шестстотин лева), направени по
производството разноски и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева),
направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7