№ 1140
гр. Варна, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500447 по описа за 2022 година
., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба вх.№ 4779/ 25.02.2022г от Н. АНДР. Д. с
адрес: гр.Варна ул.„Странджа“ № 30, ап. 18, срещу определението на ВРС-40с-в
№ 84/05.01.2022г, постановено по гр.д.№ 11765/2021г, с което исковата молба на ищеца е
върната, на основание чл.129 ал.3 от ГПК и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно.
Моли същото да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявената от него искова молба.
Частната жалба е оставена от ВРС без движение поради констатирани нередовности,
като в срока за тяхното отстраняване е подадена и молба от Н.Д. вх.№ 11381/ 18.02.2022 с
искане по чл.255.
По частната жалба срещу прекратителното определение.
По допустимостта й.
Ч.жалба е подадена в срок, при спазване изискванията на чл.275 ГПК.
Неправилни са дадените от ВРС с разпореждане № 3532/31.01.2022г указания за
отстраняване на констатирани нередовности по същата, а именно: да се уточни дали се
обжалва определение № 84/05.01.2022г, както и да се представи доказателство за внесена по
сметка на ВОС държавна такса в размер на 15лв. дължима на осн.чл.19 ТДТССГПК.
1
От съдържанието на жалбата е видно, че се касае за постановеното прекратително
определение № 84/05.01.2022г по гр.д.№ 11765/2021г, а и това е единственият съдебен акт, с
който се прегражда хода на производството и поради това подлежи на обжалване.
Що се отнася до държавната такса от 15лв за образуване на производството пред
ВОС по ч.гр.дело, същата не е дължима. Това следва от разпоредбата на чл.83 ал.1 т.1 ГПК –
ищците- работници по исковете, произтичащи от трудови правоотношения, са освободени от
заплащането на такси и разноски по производството по делото. Това касае разглеждането на
делото във всички инстанции до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.
Следователно, жалбоподателят не дължи внасяне на такса и за настоящото производство,
което няма самостоятелен характер, доколкото обуславя преценката за допустимостта на
предявения иск, произтичащ от трудово правоотношение.
Жалбата е допустима и затова съдът дължи произнасяне по нейната основателност.
Производството е образувано пред ВРС по искова молба от Н. АНДР. Д. срещу
„Пристанище Варна“ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
за установяване на факт с правно значение, а именно явяването на ищеца на работа в срока
по чл.345 КТ при ответника, установяване неизпълнение на съдебно решение, както и
обезщетение по чл.225 ал.3 КТ.
С определение 84/05.01.2022г по гр.д.№ 11765/2021г ВРС е прекратил
производството по делото като недопустимо.
От постъпването на исковата молба в регистратурата на ВРС до постановяване на
обжалваното определение, констатираните нередовности по същата не са били отстранени.
ВРС многократно е давал правилни, ясни и точни указания, които така и не са били
изпълнени от ищеца, въпреки постъпилите уточнителни молби. Така, с четвъртото по ред
разпореждане № 26770/09.12.2021г, с което ВРС е оставил без движение исковата молба, е
указано на ищеца, че не е изпълнил указания, дадени с предходното разпореждане. За
последното ищецът е бил надлежно уведомен чрез съобщение, връчено му лично на
16.12.2021г.
До изтичането на едноседмичния преклузивен срок на 23.12.2021г, включително,
изпълнение на дадените от съда указания не е последвало.
След като ищецът не е изпълнил в срок дадените му указания да приведе исковата
молба в съответствие с изискванията на чл.127 ГПК, ВРС правилно е постановил връщането
на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
С оглед съвпадащите правни изводи на двете инстанции постановеното от ВРС
определение следва да бъде потвърдено.
По молбата на НИКОЛАЙ А.Д. вх.№ 11381/ 18.02.2022 с искане по чл.255 от ГПК
за определяне срок на Председателя на ВРС да изпрати делото на въззивна инстанция.
По същата съдът съобрази следното:
2
Преди да постанови прекратителното определение, ВРС е оставял исковата молба
нееднократно без движение, като е давал своевременно правилни, ясни и точни указания.
Доколкото има данни по делото, а и предвид служебно известните на съда множество дела
на ищеца с ответното дружество, всички указания са били свързани с евентуалното наличие
на отрицателната процесуална предпоставка – за наличие на сила на пресъдено нещо, т.е.
спорът между същите страни, за същото искане и на същото основание. С нито една
уточняваща молба, обаче, ищецът не е изпълнил указанията на съда. Впоследствие, след
постановяването на прекратителното определение, подадената срещу него частната жалба
също е била администрирана своевременно.
Ето защо счита, че всички процесуални действия, дължими от ВРС-40с-в по гр.д.№
11765/2021г, са били извършени своевременно, без да е налице необосновано забавяне и
затова молбата по чл.255 ГПК следа бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС-40с-в
№ 84/05.01.2022г по гр.д.№ 11765/2021г, с което исковата молба на ищеца е върната като
нередовна, на осн.чл.129 ал.3 от ГПК и производството по делото е прекратено.
Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, на осн.чл.274 ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 11381/18.02.2022г от Н. АНДР. Д. с искане
за определяне на срок при бавност на ВРС-40с-в по гр.д.№ 11765/2021г за изпращането на
делото на втора инстанция, на осн.чл.255 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на осн.чл.257 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4