РЕШЕНИЕ
№ 1555
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300501988 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Районна прокуратура - Пловдив срещу
решение № 1536/09.05.2022 г., постановено по гр.д. № 16000/2021 г. на
Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с-в, с което Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Р. Г. А. сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.02.2017 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа, че
така постановеното решение е необосновано поради недоказаност на
претърпените вреди, евентуално прекомерност на присъденото обезщетение и
поради неправилния извод да съда за липсата на съпричиняване на вредите от
страна на ищеца. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че
обжалваното решение е неправилно, като се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което искът да се отхвърли. В
случай, че се прецени, че искът не следва да бъде отхвърлен, се моли
размерът на обезщетението да бъде намален с оглед критерия справедливост
по чл. 52 от ЗЗД.
Въззиваемият Р. Г. А. чрез адв. С. П. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Не търси заплащането на разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.
ПРС е приел, че с исковата си молба ищецът е изложил твърдения за
това, че през 2012 г. против него в гр. Русе били образувани досъдебни
производства № Рс - 17/2012 по описа на СБОП - Русе и ДП № 311/2012 г. по
описа на ОП Русе. На 28.06.2012 г. бил задържан и привлечен в качеството му
на обвиняем за престъпления по чл.354а ал. 1 и чл.354в ал. 1 от НК. Под
ръководството на Окръжна Прокуратура - Русе, ищецът бил задържан за 72
часа. С определение № 277/02.07.2012 г. на ОС - Русе по ЧНД № 439/2012 г.
спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която
обжалвал и с определение № 168 / 12.07.2012 г. по ВЧНД № 193/12г. на АС -
Велико Търново, същата била изменена в „Парична гаранция” срещу сумата
от 5000 лв. Междувременно с постановление от 18.03.2013г. на ОП - Русе, по
досъдебното производство били отделени материали и изпратени по
подсъдност в ОП-Пловдив. Било образувано ДП 34/2013 г. по описа на Отдел
„БОП”-Пловдив, а впоследствие и следствено дело №117/2013 г. по описа на
ОСО - Пловдив. На 31.10.2013 г. бил привлечен като обвиняем и за
престъпление по чл. 339 ал.1 от НК. С разпореждане от 14.02.2014 г.,
постановено по НОХД № 203/2014 г. по описа на ОС - Пловдив, съдебното
производство било прекратено поради допуснати съществени процесуални
нарушения и делото върнато на ОП-Пловдив. На 31.03.2014г. ОП - Пловдив
прекратило наказателното производство срещу ищеца по обвиненията за
наркотични растения и вещества, като отделило материалите за боеприпасите
и ги изпратило по подсъдност на РП - Пловдив. Производството против
ищеца продължило под наблюдението на РП- Пловдив, под № 3581/2014 г. и
под ДП № 140/2014 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив. На 18.11.2014г. в
PC- Пловдив спрямо ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпление по
чл.339 ал. 1 от НК, за това, че на 28.06.2012 г. в гр. Пловдив, държал без
надлежно разрешение в дома си общо 107 патрона. В Районен съд - Пловдив
било образувано НОХД № 6948/2014 г. по описа на 11 -ти нак. състав, по
което бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339 ал. 1
от НК и осъден на лишаване от свобода от 3 месена, при условията на чл.66
НК, с три години изпитателен срок. Присъдата била обжалвана. В Окръжен
съд-Пловдив било образувано ВНОХД № 1704/2016 г. , по което на
13.09.2016 г., с присъда №88/13.09.2016г., ищецът бил оправдан изцяло по
повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана. По образуваното
пред ВКС наказателно дело №1111/2016 г. на Първо нак. отделение, било
постановено Решение № 263 от 16.02.2017 г., с което била потвърдена
окончателно оправдателната присъда, като същата влязла в сила на
16.02.2017г. Такива са били и твърденията на ищеца относно фактическата
обстановка в исковата му молба, като същият е посочил, че наказателното
преследване против него за престъплението по чл.339, ал.1 НК е продължило
2
в период от почти четири години, през който е търпял неимуществени вреди
поради негативни психически преживявания и промяна в личния му живот.
В диспозитива на съдебното решение след формиран извод за
основателност на иска, съдът е постановил осъждането на ответника
Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца Р. Г. А. сумата от
5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.02.2017 г. до окончателното изплащане. С
диспозитива на решението, с който се формира силата на пресъдено нещо,
съдът изобщо не е конкретизирал кои са правопораждащите факти,
обосноваващи възникването на задължението на ответника за плащането на
посочената сума, както и в какво се изразяват претърпени неимуществени
вреди. При това положение не е ясно какъв именно иск е разгледан. За
индивидуализацията на предявения иск е необходимо да се конкретизира
квалификацията на престъплението, за което е повдигнато обвинение на
ищеца, чрез посочване на текста от наказателния кодекс, както и номера на
наказателното дело, понеже тези обстоятелства представляват основанието на
предявения иск и само чрез тяхното отразяване в диспозитива на решението
може да се формира сила на пресъдено относно конкретно повдигнатия
правен спор.
Ето защо се приема от въззивния съд, че с решението си районният съд
не се е произнесъл по предявения иск. Поради изложеното съдът приема
решението за недопустимо, поради което същото следва да се обезсили, а
делото следва да се върне на друг състав на първостепенния съд за
произнасяне по предявения иск.
Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските не следва
да се разглежда, а такива следва да се присъдят при решаване на спора по
същество.
По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1536/09.05.2022 г., постановено по гр.д. №
16000/2021 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с-в.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за
произнасяне по предявения иск.
Решението е окончателно и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4