Р Е Ш Е Н И Е
№ 25 04.06.2018 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански районен съд, първи състав
На 08.05.2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
секретар: МИЛЕНА ТАШЕВА
сложи за разглеждане докладваното от председателя АТАНАС ДИНКОВ гр.дело № 715
по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба (ИМ) от Г.Ж.П. и Н.К.П., чрез пълномощника им адв.С.К.
*** против Държавен фонд „Земеделие“. В ИМ се твърди, че ищците били длъжници
по изп. дело № 220065540400088 по описа на ДСИ при РС - Чирпан, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 01.05.2000г. по описа на Софийския районен съд,
67 състав, по гр.д.№ 2369 2000г., по което бил осъден Ж. Г. П. с ЕГН **********,
баща на ищеца Г.Ж.П. и съпруг на ищцата Н.К.П., да заплати сумата в размер на
3060 лева, представляваща главница и сума в размер на 433 лева, представляваща
мораторна лихва, ведно със законната лихва от дата 20.03.2000г. до
окончателното изплащане. Изпълнителното дело било заведено през 2006г. и бил
наложен запор на трудово възнаграждение на Ж. П., починал на 07.07.2009г. Едва
през 2011г. получили първото съобщение от ДСИ, с което била наложена възбрана
на дворното място. През 2017г. получили запорно съобщение с изх.№
1689/15.08.2017г. издадено от ДСИ по изп. дело № 88/2006г., с което бил наложен
запор на трудово възнаграждение на Г.П., като наследник на Ж. П., за сумите:
3060 лева главница, 3726.47 лихви в полза на посочения взискател – Държавата,
като на същия била удържана част от трудовото му възнаграждение. Ищците считат
посочените суми за погасени по давност. Изпълнителния лист по гр. дело №
2369/2000г. за сумата в размер на 3060лв. бил издаден на 01.05.2000г., а
изпълнителното дело било заведено 2006г., поради което бил изтекъл давностния
срок на изпълнителния лист от пет години. Погасителната давност била пет години
съгласно ЗЗД и тази давност била изтекла на 01.05.2000г. Освен това изп. дело
следвало да се прекрати и на осн. чл. 433, т. 8 от ГПК, тъй като в продължение
на две години от 2009г. до 2011г. и в периода от 2011г. до 2017г. не били
извършвани никакви валидни изпълнителни действия от страна на взискателя по
изп. дело, същото било прекратено по силата на закона, каквато била и
константната практика на ВКС. Всички извършени действия от страна на ДСИ след
2011г. били без правно основание. Изнасят още в ИМ, че в конкретния случай се
касаело за суми, представляващи вземане на Държавата и съгл. чл. 117, ал.2 от ЗЗД за тези суми се прилагала петгодишната давност, която била изтекла още през
2006г. Считат посочените суми за погасени по давност. Не били поискани от
взискателя извършването на изпълнителни действия повече от две години, поради
което прекратяването на изпълнителното дело настъпило по силата на закона.
Считат, че давността на вземанията на Държавата е изтекла както на осн. чл.433,
т.8 от ГПК, така и на осн. чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че Н.К.П. и Г.Ж.П., в качеството им на
наследници на Ж. Г. П. не дължат сумите по изп. дело № 88/2006г. по описа на
ДСИ при РС Чирпан, а именно сумата в общ размер на 6786.47 лева, от които: 3060
лева - главница по изпълнителен лист от 01.05.2000г., 3726.47 лева – лихва за
забава върху главницата, ведно със законната лихва от 23.03.2000г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, в който се моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. В отговора се твърди, че Ж. Г. П. е бил бенефициент
по договор за кредит № 0013/24.12.1998г., сключен за подпомагане изхранване на
животни, като полученият кредит бил в размер на 3060000 неденоминирани лева или
3060.00 лв. Съгласно този договор бенефициентът е следвало да възстанови на
ответната страна главницата по получения кредит плюс 2% еднократна такса за
обработка в срок до 30.06.1999г., но същият не изпълнил задължението си по
договора, поради което било заведено гр. дело в Софийския районен съд. Издаден
бил изпълнителен лист в полза на ДФ Земеделие за сумата от 3060 лева, ведно с
мораторната лихва, вследствие на което било заведено изпълнително дело за
събиране на присъдената сума. До настоящия момент сумата не била погасена нито
от лицето, нито в последствие от неговите наследници, поради което и сумата все
още се дължала ведно със законната лихва до датата на пълното изплащане. Претендират
за направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК
във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
като целта на ищцовата страна е със сила на присъдено нещо да бъде постановено
решение, с което спрямо ответната страна се приеме за установено, че Н.К.П. и Г.Ж.П.,
в качеството им на наследници на Ж. Г. П. не дължат сумите по изп. дело № 88/2006г.
по описа на ДСИ при РС - Чирпан.
Между страните не се спори, а и от събраните
по делото писмени доказателствени средства се установява, че по силата на изпълнителен
лист от 01.05.2000г. издаден по гр.дело № 2369/2000г. по описа на СРС, е бил осъден
наследодателя на ищците Ж. Г. П., да заплати на ответника сумата от 3060 лева -
главница, представляваща задължение по договор сключен на 04.12.1998г., ведно с
мораторната лихва в размер на 433 лева и законна лихва от 20.03.2000г. до
окончателното изплащане.
Между страните не се спори, а и от приложеното
изп.дело № 88/2006г. се установява, че взискателят Държавен фонд „Земеделие“ е
инициирал принудително изпълнение срещу наследодателя на ищците Ж. Г. П., въз
основа на издадения изпълнителен лист по гр.дело № 2369/2000г. по описа на СРС,
за което е било образувано изп.дело № 88/2006г. по описа на ДСИ при РС - Чирпан.
От приетото и неоспорено от
страните заключение по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява следното:
1. От издаването на изпълнителния
лист през 2000г. до момента на завеждане на настоящия иск, от страна на
първоначалния длъжник Ж. Г. П. и последващи плащания от неговите наследници по
изпълнително дело № 20065540400088 на държавен съдебен изпълнител при Районен
съд – Чирпан са постъпили 3400 лева.
2. След датата на исковата молба –
20.09.2017г. по банкова сметка *** ***, BIC *** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с титуляр Районен съд – Чирпан, са
постъпили следните суми от„МИВА ОЙЛ” ЕООД с ЕИК ********* - работодател на Г.Ж.П.:
- на 11.10.2017 г. – 100,00 лв.
- на 13.11.2017 г. – 100,00 лв.
3. Началната дата на плащанията по
изпълнителното дело е 31.03.2008г. с превод от 400,00 лв. от „ЕВТЕРПА ТРЕЙД”
ЕООД. Крайната дата на плащанията по изпълнителното дело е 13.11.2017 г. с
превод от 100,00 лв. от „МИВА ОЙЛ” ЕООД. Внесената обща сума от 3600,00 лева е
разпределена по следния начин:
- 1 754,60 лева за Агенция за
държавни вземания;
- 1 677,45 лева за Национална
агенция за приходите;
- 167,95 лева за държавни такси.
4. Към 20.09.2017г. - датата на
исковата молба, остатъка от главницата и лихвите по изпълнителния лист е:
- главница 3 060,00 лв.
- законна лихва 3 322,10 лв.
- разноски 200,00 лв.
5. Към 16.11.2017г. - датата на
последния превод по изпълнителното дело, остатъка от главницата и лихвите по
изпълнителния лист е:
- главница 3 060,00 лв.
- законна лихва 3 379,90 лв.
Съгласно текста на чл. 110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок.
В конкретния случай, след
издаването на процесния изпълнителен лист на 20.03.2000г. е била подадена молба за образуване на
изп. дело до ДСИ при РС – Чирпан, на 28.07.2006г.
Следователно към датата на
образуването на изп. дело е бил изтекъл петгодишния давностен срок, съгласно
чл. 110 от ЗЗД и не се представиха доказателства от ответника за наличие на
някоя от предпоставките на чл. 116 от ЗЗД за прекъсване на давността.
Предвид изложеното, съдът приема,
че вземането на Държавен фонд „Земеделие“ против Ж. Г. П. с ЕГН **********, наследодател на ищците по
делото въз основа на изпълнителен лист от 01.05.2000г. издаден по гр.дело №
2369/2000г. по описа на СРС е погасено по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД, поради което
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците направените по делото разноски в
общ размер на 1651.46 лева, от които 730.00 лева - платено адвокатско
възнаграждение, 271.46 лева - платена дължима държавна такса за образуване на
настоящото производство, 500 лева - внесена гаранция, 150 лева – депозит за
възнаграждение на вещо лице.
По горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение
на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Христо Ботев №33, че Г.Ж.П. с ЕГН ********** и Н.К.П. с ЕГН **********, не
дължат сумите по изп. дело № 88/2006г. по описа на ДСИ при РС - Чирпан, а
именно: сумата в общ размер на 6786.47 лева, от които: 3060 лева - главница по
изпълнителен лист от 01.05.2000г., 3726.47 лева – лихва за забава върху
главницата, ведно със законната лихва от 23.03.2000г. до окончателното
изплащане, на осн. чл. 110 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христо Ботев №33 да заплати
на Г.Ж.П. и Н.К.П. с п.а. и ЕГН направените по делото разноски в общ размер на 1651.46 лева, от
които 730.00 лева - платено адвокатско възнаграждение, 271.46 лева - платена
дължима държавна такса за образуване на настоящото производство, 500 лева -
внесена гаранция, 150 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: