№ 967
гр. Русе, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520104567 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
П. Г. К. с ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв.Н. е депозирала
молба срещу ответника ИВ. М. ИВ. с ЕГН:**********, в която са изложени
твърдения, че страните са съсобственици при квоти по ½ идеална част за
ищцата и ½ идеална част за ответника на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 63427.2.4621 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе. Поддържа, че съсобствениците на вещта не могат да
постигнат съгласие относно ползването й.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде определен начин на
ползване от съсобствениците на дворно място, представляващо ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 63427.2.4621 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Русе.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който развива съображения за неоснователност
на предявения иск.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал
възражение за придобиване на правото на ползване по давност.
1
Конкретизира, че претенцията му не касае правото на собственост, а
претендира придобиване по давност на ограниченото вещно право на
ползване върху незастроената част от дворното място. Твърди, че упражнява
това право от 1977г. явно, трайно и необезпокоявано и през този период
никой от праводателите на ищцата не е оспорил правото му да ползва
еднолично тази част от дворното място, а напротив това е ставало с тяхно
знание и съгласие, без каквото и да било противопоставяне.
Съдът като съобрази доказателствата по делото, дооводите и
възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по
спора следното:
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява средство за осъществяване на
съдебна намеса в граждански правоотношения с цел да се създаде режим на
упражняване на правата върху обща вещ с оглед зачитане на законно
защитените интереси на всеки от участниците в общността. Въпреки, че това
производство не е исково и съдът не решава правен спор, а замества
липсващото мнозинство от съсобственици, той трябва да реши въпросът за
разпределението на ползването по целесъобразност, както би действало
самото мнозинство от съсобственици. Основателността на предявения иск
предполага съдът да установи вещните права на страните върху процесния
имот. Допустимостта на иска предполага всички носители на вещни права
върху имота да участват в процеса, като ползването на имота следва да се
разпредели между страните съобразно квотите им в съсобствеността.
Възможността на съсобствениците да си служат с общата вещ е
възможно да стане от една страна без да се извършва разпределение между
тях, в който случай всеки разполага с възможността да си служи с цялата вещ,
доколкото не създава пречки пред останалите участници в общността да си
служат с нея според правата си. Възможно е вместо този общ режим,
ползването на вещта да бъде разпределено между отделните съсобственици
или групи съсобственици, в който случай въпреки, че всеки от тях разполага с
вещно право върху цялата вещ, на съсобствениците ще бъде предоставено
право да упражняват фактическа власт само върху реална част от вещта или
само през определен времеви период, за да бъдат зачетени интересите на
всеки от тях, когато съвместното и едновременно ползване се явява неудобно
за някой от тях. След като съсобствениците (или някой от тях) са счели
2
общия режим на ползване на съсобствена вещ за неудобен с оглед на
специфичните особености на обекта или на участниците в имуществената
общност, те са преценили за най-удачно ползването да бъде разпределено
между тях, като от съда е поискано съдействие. Последният не е властен да
счете, че общият режим на упражняване на правомощието ползване – този
по чл. 32, ал. 1 ЗС, без разпределение – е най-удачният. Всеки от участниците
в общността има право да поиска разпределяне на ползването, като съдът
следва да извърши разпределението по най – целесъобразния начин. Той
обаче не може да счете, че липсата на разпределение е най-подходяща.
Съсобствениците не следва да бъдат принуждавани да си служат с вещта
съвместно и едновременно с другите участници в общността когато това е
неудобно за тях. Това е и смисълът на правото, уредено от чл. 32, ал.2 ЗС –
всеки съсобственик има право вместо възможността да се ползва от цялата
вещ, съобразявайки правата на останалите, да получи възможността да ползва
сам определена реално обособена част от вещта или да ползва вещта в цялост,
но през определени във времето интервали, при което в случай, че
участниците в общността не са в състояние да определят режим на
разпределение, съдът следва да съдейства. Така всъщност титулярът на
неограничено вещно право, чиито възможности по отношение на вещта се
конкурират не от ограничени вещни права, а от обстоятелството, че не е
единствен носител на правото на собственост, ще има възможност да ползва
вещта пълноценно.
Наличието на правен интерес от предявяването на молба за
разпределяне на ползването не зависи от това дали възможността на
съсобственика да си служи с вещта е нарушена. Установи ли се качеството на
съсобственик у молителя и конституирани ли са като страни в
производството останалите участници в общността, то установено е и правото
му да иска да се извърши разпределение на ползването, като не
допустимостта на разпределянето, а единствено конкретният начин, по който
да бъде извършено зависи от преценката за целесъобразност на съда. В
рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът има правомощие да
разреши въпроса относно ползването на имота в състоянието, в което
понастоящем се намира, но не и въпроса относно евентуално преустройство в
съществуващото положение, респективно да предписва подобна промяна.
В настоящия случай страните не спорят относно притежаваните права в
3
съсобствеността, а спорният по делото въпрос се съсредоточава върху най–
целесъобразния за страните вариант за ползване на дворното място.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че в настоящия случай е възможно да
бъдат обособени за реално ползване по 16,71 квадратни метра за всеки един
от съсобствениците.
В тази ситуация и след като съобрази събраните по делото писмени и
гласни доказателства приема, че съобразно квотите на всеки от
съсобствениците, при площта, определена в приетата по делото експертиза –
от по 16,72 кв.м за всеки един от съсобствениците, най- целесъобразно е
ищцата П.К. да ползва дворното място от към улица „Щ.“, а ответникът И.И.
да ползва дворното място от към входа от бул. „Ц.О.".
По отношение възражението за придобиване на правото на
ползване по давност
От изготвената служебна справка за постоянен адрес на страните се
установява, че ищцата П.К. е регистрирана на адрес: гр. Русе, бул. „Ц.О."
№47, което съвпада с адреса на процесния имот.
Нещо повече, от показанията на св.П.Т. (свидетел на ответника) се
установява, че „е виждал П. миналата година". Същият твърди, че вторият
етаж е бил обитаван от жена на име Р. - която в действителност е майката на
ищцата П.К..
От показанията на св.В.Т. се установява, че е виждала П. през 2019 -
2020 година в имота.
Съдът приема, че релевираното от ответника възражение за
придобиване по давност на ограниченото право на ползване на общия двор е
изцяло неоснователно. Това е така, тъй като от една страна вещото лице е
посочило изрично, че за функционалното обслужване на сградата е
необходима определена площ, която категорично не може да бъде придобита
по давност.
Известно е, че в теорията и съдебната практика е приета възможността
на лице да придобие по давност ограничено вещно право на ползване.
Законът обаче вменява на ползвателя и някои задължения - а именно:
Съществените задължения на ползвателя са уредени в чл. 57 от ЗС и са
4
свързани
1/ със заплащане на разноските, свързани с ползването - в т. ч. данъци,
такси;
2/ с изискването вещта да бъде поддържана в състояние, в което е
получена от собственика, т.е. без промяна на субстанцията и касаещи
преустройства или преработка, които биха се отразили на самата собственост
/арг. чл. 97 ЗС/, поемане на разноските по съхранението и поддържането на
годното за ползване състояние на вещта /аварийни или текущи ремонти/.
Наред с тези задължения, законодателят в чл. 57, ал.4 от ЗС е установил и
задължението имотът да бъде застрахован в полза на собственика, да заплаща
застрахователната премия, доколкото не е установено или договорено друго.
В хода на настоящото производство не бяха събрани доказателства, с
които да бъде установено изпълнението на посочените задължения от страна
на ответника, а именно плащане на данъци и такси за имота, застраховка на
имота, за да може да бъде приет той за ползвател на имота.
Безспорно при липса на такива твърдения и доказателства за
извършване на такива действия от страна на ответника не може да се направи
безспорен и категоричен извод относно намерението му да придобие по
давност право на ползване върху процесните идеални части от дворното
място. Налага се извода, че ответникът по скоро има качеството на държател
на процесните идеални части от имота, поради което независимо от
продължителността на времето, през което последния е упражнявал някаква
фактическа власт, той не може да придобие по давност както право на
собственост върху спорната част от терена, така и и ограничено право на
ползване. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на вещото лице
по СТЕ, което при огледа не е установило тР. фактическа власт върху имота,
тъй като е посочено изрично, че е налице свободен достъп до имота.
По изложениете съображения съдът приема, че в настоящия случай не
са
налице елементите от сложния фактически състав на придобивната давност,
поради което направеното възражение, като неоснователно следва да бъде
отхвърлено.
По разноските
5
Съгласно утвърдената съдебна практика, в хипотезата когато съдът е
сезиран с искане за разпределение ползването на съсобствен имот страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи
на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в
обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на
производството по чл. 32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат
съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за
вещта.
Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Предвид
изложеното в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащане на
сумата в размер на 25,00 лева, представляваща половината от внесената от
ищцата държавна такса за разглеждане на спора.
По същите правни съображения ответникът следва да заплати на
ищцата и сумата в размер на 150,00 лева, представляваща половината от
внесения от ищцата депозит за назначената СТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
На основание чл.32, ал.2 от ЗС
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на дворно място между съсобствениците П.
Г. К. с ЕГН:********** и ИВ. М. ИВ. с ЕГН:**********, представляващо
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.2.4621 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Русе съобразно квотите от по 16,72 кв.м за
всеки един от тях, както следва:
- П. Г. К. с ЕГН:********** да ползва дворното място от към улица
„Щ.“;
6
- ИВ. М. ИВ. с ЕГН:********** да ползва дворното място от към входа
от бул. „Ц.О.".
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно възражението на ИВ. М. ИВ. с
ЕГН:********** срещу П. Г. К. с ЕГН:********** за придобиване по давност
на ограниченото вещно право на ползване върху незастроената част от
дворното място, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
63427.2.4621 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе.
ОСЪЖДА ИВ. М. ИВ. с ЕГН:********** да заплати на П. Г. К. с
ЕГН:********** сумата от 175,00 лева представляваща съдебни разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7