Решение по дело №157/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 688 от 28.12.2023 г., постановено по НАХД № 2412 по описа за 2023г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № Пл-07-ДНСК-256 от 11.10.2023 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. първо от ЗУТ вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на „МК НАДЗОР“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя М. З. И., е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 вр. чл. 137, ал. 3, предл. първо от ЗУТ, осъществяващо състава на чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. първо от ЗУТ. Със същото решение Началникът на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София е осъден да заплати на „МК НАДЗОР“ ЕООД гр. Плевен сумата от 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез процесуален представител Г. Л., в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Счита се, че аргументите за отмяна на НП са неправилни и са следствие на неправилен анализ на документите по делото. Посочва се, че съдът е констатирал при преценката си за допустимостта на жалбата, че НП е връчено на М. И., представляващ „МК НАДЗОР“ ООД на 25.10.2023г., като на последната му страница фигурират подпис и дата на връчване на НП, изписани лично от получателя, но неясно защо в последствие е коментирал обратна разписка, която касае изпратената доста по-рано Покана до „МК НАДЗОР" ООД за явяване за съставяне на АУАН и няма общо с наказателното постановление. Посочва се още, че именно въпросната покана от 03.06.2023г. е доказателство, че нарушителят е търсен и канен за съставяне на АУАН, като същата се е върнала непотьрсена, но въпреки това е осигурено присъствието на нарушителя при съставяне на АУАН № 07/ 03.07.2023 г. Сочи се, че М. И. е подписал акта на 03.07.2023г., като не е изложил възражения към момента на съставянето, но му е била осигурена такава възможност, каквато функция има изискването на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Счита се, че не е допуснато нито едно от съществените процесуални нарушения, описани в обжалваното решение, като се сочи и разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН относно възможността АУАН да бъде съставен в отсъствие на свидетели. Изразява се становище и по съществото на спора, въпреки, че случаят не е разглеждан по същество. В заключение се моли за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане по съществото на спора от друг състав на районния съд, алтернативно се моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

От ответника, чрез адв.А. е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност, като се твърди, че АУАН е съставен извън тримесечният срок по чл.34 ал.1 изр.2 предл.първо от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът Началник на ДНСК гр. София не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. По делото е депозирана писмена молба от адв.А. за даване ход на делото в негово отсъствие, като се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и се претендират разноски, съгласно приложен списък. Представят се писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „МК НАДЗОР“ ЕООД гр. Плевен за това, че на дружеството в качеството си на консултант, съгласно Удостоверение №РК-0073/26.11.2018г. и заповед №РД-27-45/17.02.2020г. на началника на ДНСК, въз основа на договор №22-18-ОС/19.04.2022г. за консултантска дейност е изготвил Комплексен доклад №23-08/07.03.2023г. с положителна оценка за съответствие с основните изисквания за строежите на инвестиционен проект във фаза технически проект за „Промяна по реда на чл.154 от ЗУТ на проект за „Жилищна сграда“ в УПИ VI-661.233, кв.35, ул.“Акад. Йордан Трифонов“ №17 гр.Плевен, и предложил на главния архитект на община Плевен да одобри инвестиционния проект, въпреки, че разработеният в проект строеж като параметри не съответства на предвижданията на действащия ПУП по отношение допустимият коефициент на интензивност на застрояване, с което е нарушило разпоредбите на чл. 142, ал. 5, т. 1 вр. чл. 137, ал. 3, предл. първо от ЗУТ, осъществяващо състава на чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. първо от ЗУТ. Отбелязано е в НП, че нарушението е осъществено на 07.03.2023г. със съставянето на комплексния доклад, като е констатирано при извършване на служебна проверка по чл.156 от ЗУТ в периода 13.03.2023г. – 27.03.2023г.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че още при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила. Счел е, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя, съгласно нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, като е направил позоваване на св.показания на актосъставителя Н. С., че актът е бил съставен и са чакали представител на дружеството да се яви, който не се е явил и впоследствие е връчен. Въз основа на последното е направил и извод, че дружеството не е било поканено за съставяне на акта, каквато е нормата на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Посочил е, че по този начин е нарушено правото на защита на дружеството. За неоснователно е счел възражението, че НП не е връчено на дружеството нарушител.

Решението е частично правилно по следните съображения:

Неправилно районният съд е приел, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на разпоредбите на чл.40 от ЗАНН. На адреса по седалище на дружеството е изпратена покана от 03.06.2023г. за съставяне на АУАН, която е върната на 27.06.2023г. като непотърсена. Независимо от последното, на 03.07.2023г. в присъствието на представляващия дружеството е съставен и връчен Акт №Пл-07/03.07.2023г., в който не са направени възражения. Такива са представени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, след което е издадено обжалваното наказателно постановление. От св.показания на свидетеля, посочен в акта, е видно, че същият е само свидетел по връчване на акта. Последното, обаче, не представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като към административно-наказателната преписка е приложен и съставен при установяване на нарушението Констативен протокол №Пл-Зап-116/23.03.2023г., който е отразен в акта, и в който е описано констатираното нарушение. Този констативен протокол е официален документ, неоспорен от страните, въз основа на който може да се състави АУАН и в отсъствие на свидетели, каквато е хипотезата на чл.40 ал.4 от ЗАНН. Ето защо не е допуснато твърдяното от районния съд нарушение на чл.40 от ЗАНН.

Районният съд не е констатирал, обаче, че процесният АУАН е съставен извън тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Нарушението е осъществено на 07.03.2023г., когато е изготвен Комплексен доклад №23-08/07.03.2023г. с положителна оценка за съответствие с основните изисквания за строежите на инвестиционен проект във фаза технически проект „Промяна по реда на чл.154 от ЗУТ на проект за „Жилищна сграда“. Както е посочено в АУАН и НП, актът е съставен въз основа на Констативен протокол №Пл-Зап-116/23.03.2023г., и Заповед №ДК-11-ПЛ-01/27.03.2023г. на началника на ДНСК. Именно с този Констативен протокол №Пл-Зап-116/23.03.2023г., в частта „Заключение“ е вписано за първи път установено нарушението, за което е съставен процесният АУАН. Т.е. момента на откриване на нарушителя по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН е най-късно датата 23.03.2023г. АУАН е съставен на 03.07.2023г. Иначе казано, актът е съставен извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, който е изтекъл най-късно на 23.06.2023г. Последното представлява съществено нарушение на правилата при съставяне на АУАН, което обосновава незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Предвид изложеното, решението на районният съд по съществото на спора е правилно като краен резултат и в тази част следва да бъде оставено в сила.

Решението е неправилно по отношение присъдените разноски. По делото пред районния съд не са налични доказателства за заплащане на договореното възнаграждение за един адвокат. Не е приложено платежното нареждане за извършено плащане на договореното възнаграждение, нито извлечение от банкова сметка, а само фактура, която удостоверява извършената услуга, но не и извършеното плащане. Също така, за разноските е осъден Началникът на ДНСК, а не юридическото лице ДНСК, което е разпоредителят с бюджетни кредити. Решението в тази част следва да бъде отменено и искането за разноските, направени пред въззивната инстанция следва да бъде оставено без уважение.

Без уважение следва да бъде оставено и искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Към момента на приключване на устните състезания по касационното дело не са представени доказателства за заплатено по банков път договорено възнаграждение за един адвокат, като приложената фактура удостоверява извършена услуга, но не и извършено плащане.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 688 от 28.12.2023 г., постановено по НАХД № 2412 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която Началникът на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София е осъден да заплати на „МК НАДЗОР“ ЕООД гр. Плевен сумата от 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството, и вместо него ПОСТАНОВЯВЯ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „МК НАДЗОР“ ЕООД гр. Плевен за присъждане на разноски в размер на 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред Районен съд Плевен.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 688 от 28.12.2023 г., постановено по НАХД № 2412 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен в останалата част, с която е отменено Наказателно постановление № Пл-07-ДНСК-256 от 11.10.2023 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „МК НАДЗОР“ ЕООД гр. Плевен за присъждане на разноски в размер на 720лева /седемстотин и двадесет лева/ за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.