№ 5230
гр. София, 23.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110150999 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..,
представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ...,
чрез юрк. П.Н., против наследниците на Т. А. П., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден
имот, находящ се на адрес ..., са потребители на топлинна енергия за битови нужди.
Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2014 г., според които
клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок от датата
на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ищеца. Поддържа, че към
момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ... обосновава правния
интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове против
ответниците за осъждането им да заплатят следните суми: главница в размер на 808,86 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.09.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 24.08.2022 г. в размер на 204,95 лв., главница
за периода от 01.08.2019 г. до 29.02.2020 г. в размер на 7,07 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 20.09.2022 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г. в размер на 1,90 лв.
В изпълнение на указанията дадени с определения № 8245 от 01.03.2023 г. и 16160 от
03.05.2023 г., ищецът представя квитанция за платена държавна такса и уточнителна молба,
в която сочи, че предявява иска си против А. Т. П., ЕГН **********, с адрес в ..., против К.
Г. Т., ЕГН **********, с адрес в .., против З. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес в ... и против Р.
Г. П., ЕГН **********, с адрес в ..., като моли за разделно осъждане на четиримата
ответници и конкретизира сумите, които претендира от всеки един от тях, както следва: А.
П. - сумата от 506,90 лв. (3/6 от общата сума), К. Т. – сумата от 134,81 лв. (1/6 от общата
1
сума), З. Ц. - сумата от 134,81 лв. (1/6 от общата сума) и Р.а П.а - сумата от 134,81 лв. (1/6 от
общата сума).
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на ... поддържа предявените
искове. Твърди, че ответниците са погасили чрез плащане по-голямата част от задълженията
в хода на производството. Сочи, че дължимата сума е в размер на 618,65 лв. – главница.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата К. Т. депозира молба с приложени към нея
платежни документи.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на К. Т.
представя писмено становище, с което моли за отхвърляне на исковете поради плащане на
задълженията след образуване на делото.
Останалите ответници не депозират отговор на исковата молба, нито се явяват
съдебно заседание.
В открито съдебно заседание, проведено на 07.12.2023 г. е прекратено
производството по делото против ответника А. П. поради оттегляне на иска и е допуснато
изменение на размера на исковете, като се претендира от ответниците К. Т., З. Ц. и Р. П.
заплащането на процесните суми по равно от всеки един от тях (по 1/3 част) т.е. следните
суми от всеки един от тримата: 269,62 лв. (двеста шестдесет и девет лева и шестдесет и две
стотинки) – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от месец
ноември 2019 г. до месец април 2020 г., 65,32 лв. (шестдесет и пет лева и тридесет и две
стотинки) – мораторна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 24.08.2022 г., 2,34 лв. (два лева и
тридесет и четири стотинки) – главница, представляваща стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от месец август 2019 г. до месец февруари 2020 г. и 0,64 лв.
(шестдесет и четири стотинки) – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022
г.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответниците не оспорват обстоятелството, че са собственици на процесния топлоснабден
имот. Това обстоятелство се потвърждава и от данните в приетите като писмени
доказателства договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
18.02.1999 г. и удостоверение за наследници на Т. А. П..
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот респ. ползватели на
доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължат заплащането на стойността
на предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение.
Възражението на ответницата К. Т., че топлоснабденият имот се ползва само от един от
ответниците е неоснователно, доколкото не се установи, само един от тримата ответници да
2
е вещен ползвател на имота или да предприел действия за откриване на партида в ищцовото
дружество на негово име.
Ответниците не оспорват и предоставянето на услуга за дялово разпределение за
процесния период, нито нейната стойност. Напротив, ответницата К. Т. е заплатила по-
голямата част от претендираните главници и мораторна лихва, с което признава
основателността на претендираните от ищцовото дружество вземания, както и техния
размер.
Размерът на претендираната стойност на топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение се установява от заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
изслушано и прието, без да е оспорено от страните, в открито съдебно заседание на
07.12.2023 г. При разпита си в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че не е взело
предвид плащане, направено на 30.11.2023 г., тъй като е изготвило заключението на
27.11.2023 г. Това плащане, обаче, не се оспорва от ищеца, чийто процесуален представител
прави изявление в откритото съдебно заседание, че дължимия остатък е в размер на сумата
от 618,65 лв. за главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, след
погасяване на задълженията на ответниците по реда на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД – разноски, лихви
и главница.
Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото
погасява изцяло претендираните главница за стойността на услугата за дялово
разпределение, мораторни и законни лихви и разноските за заплащане на държавна такса и
възнаграждение за вещо лице. Към момента на приключване на устните състезания по
делото, частично непогасено е вземането за главница за стойността на предоставената
топлинна енергия в размер на 618,65 лв., дължимо по равно от тримата ответници.
Погасяването на задължението от страна на ответниците е обстоятелство от значение за
решаването на спора, настъпило в хода на производство, което на основание чл. 235 ал. 3 от
ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид при постановяването на крайния съдебен акт.
Погасяването на задължението чрез изпълнение не се оспорва от ищцовото дружество и
същото обуславя неоснователност на исковите претенции над размера от 618,65 лв.
По разноските:
Независимо от извода за частична неоснователност на исковете, съдът счита, че в
тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 60 лв. Не е спорно между страните, че ответниците
са заплатили задължението си след депозирането на исковата молба, инициирала настоящето
производство и в този смисъл те са станали причина за неговото завеждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес в .. да заплати на ..., ЕИК .., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 206,22
лв. (двеста и шест лева и двадесет и две стотинки) – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец
април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ..., ведно със законна лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 20.09.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.
ОСЪЖДА З. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК .., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 206,22
лв. (двеста и шест лева и двадесет и две стотинки) – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец
3
април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ..., ведно със законна лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 20.09.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.
ОСЪЖДА Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК .., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 206,22
лв. (двеста и шест лева и двадесет и две стотинки) – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец
април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ..., ведно със законна лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 20.09.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от изпълнителния директор А.А. против К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес в
.., искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 65,32 лв. (шестдесет и пет лева и тридесет и две стотинки) – мораторна лихва за
периода от 15.01.2020 г. до 24.08.2022 г., сумата от 2,34 лв. (два лева и тридесет и четири
стотинки) – главница, представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за
периода от месец август 2019 г. до месец февруари 2020 г. и сумата от 0,64 лв. (шестдесет и
четири стотинки) – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от изпълнителния директор А.А. против З. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес в
..., искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 65,32 лв. (шестдесет и пет лева и тридесет и две стотинки) – мораторна лихва за
периода от 15.01.2020 г. до 24.08.2022 г., сумата от 2,34 лв. (два лева и тридесет и четири
стотинки) – главница, представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за
периода от месец август 2019 г. до месец февруари 2020 г. и сумата от 0,64 лв. (шестдесет и
четири стотинки) – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от изпълнителния директор А.А. против Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес в
..., искове за осъждане на ответникът да заплати на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 65,32 лв. (шестдесет и пет лева и тридесет и две стотинки) – мораторна лихва за
периода от 15.01.2020 г. до 24.08.2022 г., сумата от 2,34 лв. (два лева и тридесет и четири
стотинки) – главница, представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за
периода от месец август 2019 г. до месец февруари 2020 г. и сумата от 0,64 лв. (шестдесет и
четири стотинки) – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес в .. да заплати на ..., ЕИК .., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 20 лв.
(двадесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на ..., ЕИК .., седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 20 лв.
(двадесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Г. П., ЕГН ********** да заплати на ..., ЕИК .., седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 20 лв. (двадесет
лева), представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5