Решение по дело №7205/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 563
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20195330107205
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 563

 

гр. Пловдив, 18.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на   двадесет и осми януари две хиляди и двадесета  година, в състав

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

секретар:  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №    7205 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Карио“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността град Сливен, ул."Банско шосе" № 13А, представлявано от *** К.Г.Г.  против ЛСД ТРАНС ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността област Пловдив, община Родопи, село Брестовица 4224, ул.Стефан Стамболов №11, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ и чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца  сума в размер на 4000.67  лева - главница, представляваща неплатена цена по доставени 6 броя автомобилни гуми 2 /два/ броя *** и 4 /четири/ броя гуми ***  и обезщетение за забава на изпълнение на паричното задължение за заплащане на цената на доставеното количество гуми в размер на 1033.32 лева за периода от 21.08.2016 година до 08.03.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4086/2019 г. по описа  на ПРС.

  Ищецът посочва, че с ответника „ЛСД ТРАНС" ЕООД са имали търговски отношения през месец юли 2016 година, породени от осъществени от ищцовото дружество доставки на общо 6 /шест/ броя гуми за тежкотоварен автомобил: 2 /два/ броя *** и 4 /четири/ броя гуми ***, обективирани в съответните фактури, а именно : фактура № *********, издадена на 06.07.2016 година с настъпил падеж на 20.08.2016 година и на стойност 1514.29 лв., с остатък за плащане в размер на 907.48 лв и фактура № *********, издадена на 07.07.2016 година с настъпил падеж на 21.08.2016 година на стойност 3093.19 лева, като общото задължение по двете фактури възлизало на сумата от 4000.67 лева.  Сочи се, че се главниците се дължат   на основание чл.327 ал.1 от Търговския закон, който вменява в задължение на длъжника да плати цената на стоката при предаването на документите, които му дават право да я получи. Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа до  датата на подаване на заявлението.

Ищецът посочва, че след безуспешните опити да получи по доброволен ред дължимата се сума, на 12.03.2019 г.  е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, входирано с № *** по описа на Районен съд град Пловдив. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение, че не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, поради и което се обуславя и правния интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство.  Моли се исковете да се уважат, като се претендират разноски в заповедното и настоящото исково производства.

Ответникът оспорва предявените искове, като сочи, че е погасил задължението си за заплащане на продажна цена за 6 броя гуми на 12.01.2016 г., като същото е било в размер на 2816, 79 лв. За така възникналите между страните правоотношения е била издадена фактура № ********** от 12.01.2016 г., като плащането е извършено в брой, съгласно приложен към отговора фискален бон. Представена е гаранционна карта. Посочва, че приложените към исковата молба копия от фактури не са подписани от представител на ответното дружество, като оспорва да е било осъществена описаната във фактурите доставка на гуми, както и да е било извършено частично плащане по фактурите.  Оспорва наличието на договор за продажба между страните по отношение на процесните гуми и съответно дължимост на претендираните суми.  Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

   Във фактура № *********, издадена на 06.07.2016 година, двустранно подписана, с настъпил падеж на 20.08.2016 година е отразена доставка на 2 /два/ броя *** на стойност 1514,29 лв. с ДДС.

Във фактура № ********** от 07.07.2016 г.,  двустранно подписана,  отразена доставка на 4 бр. гуми   *** на обща стойност 3093,19 лв. с ДДС.  Отразена е дата на плащане 21.08.2016 г.

Приета е като доказателство фактура и касов бон от 12.01.2016 г., в която е отразена доставка на общо 6 броя гуми *** на стойност от 2816,79 лв. с ДДС. Към фактурата е приложена и гаранционна карта за продадените гуми.

Прието е като доказателство писмо от ТД на НАП – Пловдив от 14.10.2019 г., ведно със справка, от което е видно, че за периода от м. 07.2016 г. до м.07.2018 г. процесните две фактури от 06.07.2016 г. и от 07.07.2016 г. са включени в дневниците за покупки. Отразен е предмет на доставка „авточасти“.

Приета е като доказателство извадка от сметка с титуляр Карио ООД, в която е отразено плащане в размер от 3700 лв. от 21.10.2016 г. с платец С. Г. В. и основание за плащане фактура № фактура **********, 19269 ЛСД ТРАН.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че издадените от ищцовото дружество фактури № ********* на стойност 1514,29 лв. с ДДС  и № ********** на стойност 3093,19 лв. с ДДС през м. 10.2016 г. са били осчетоводени  в счетоводството на ответното дружество по надлежния ред, включени са в дневник за покупките и справка декларация по ДДС с право на данъчен кредит. Салдото т.е. задължението към доставчика ищец по делото е в размер от 4607,48 лв. През м. март 2019 г. в счетоводството на ответника ЛСД „ТРАНС“ ЕООД е взета сторно счетоводна операция, като същите фактури са включени в дневник за покупките и справка декларация по ДДС със знак минус, ползваният ДДС по двете фактури в размер на 767,91 лв. е върнат към бюджета. В счетоводството на ответника към 01.03.2019 г. салдото по двете фактури е нулево. В съдебно заседание вещото лице посочва, че в счетоводството на ответника е изготвен протокол от 01.03.2019 г., като основанието е неправомерно осчетоводена фактура, издадена от Карио ООД и са отразени процесните две фактури.

От обясненията на *** К. Я. на ищцовото дружество, събрани по реда на чл. 176 ГПК се установява, че същият не оперира директно с клиентите и много голяма част от тях не ги познава, тъй като в компанията работят 350 човека, голяма част от тях търговски персонал. Търговските представители отговарят за определени клиенти, като клиентите дават заявки за стоки на търговския управител, а той чрез обекта или доставя или осъществява сделката. За процесния случай е разбрал, че клиентът е дал заявка по телефона, стоката му е доставена, разписал е фактурите, след което търговецът вечерта ги е отчел ***. От счетоводството го уведомили, че по двете фактури има плащания по банка, но не знае от кого и как.

От разпита на св. Ц.Х. – ***, се установява, че  тя е издала и подписала  фактура №  ********* на стойност 1514,29 лв. с ДДС от 06.07.2016 г. Свидетелката посочва, че не си  спомня нищо конкретно по фактурата, тъй като подписва и други фактури. Относно процесната сочи, че е издадена през нейния акаунт, като е подписана, както в оригинал, така и в копие за другата страна.   Посочва, че е запозната със случая между КАРИО ООД и ЛСД ТРАНС. За процесната фактура от 06.07.2016 г. със св. Х. се свързал ***, колега, който не работи в дружеството към настоящия момент, като заявката е била устно – по телефон или лично. Изрично посочва, че няма практика да се изготвят писмени заявки. Устно търговецът казва за каква стока и за кое дружество е заявката. Фактурата се издава от нея или от колегата С.В., като към оригинала на фактурата се прикрепя и гаранционна карта, която остава в клиента и няма екземпляр за дружеството – доставчик на стоките.  Посочва, че   гаранционните карти на хартиен носител не стоят при тях, има ги само на електронен вариант, като се разпечатват при оформяне на продажбата във фактура.   Относно плащането посочва, че клиентът ако желае може да плати по банков път или да дойде на място да даде пари в брой и да помоли от негово име да се внесат или да помоли търговския представител, на който също да даде парите. В конкретния случай клиентът се е свързал  с  търговеца, тъй като желаел да плати частично по въпросната фактура, срещнали се на място някъде в движение, предал е съответната сума, която от търговеца се предава на свидетелката или на колегата й С.В., които имат пълномощно да извършват операции по банковите сметки на дружеството, като в конкретния случай С.В. е внесъл сумата. За ответното дружество се сочи, че имало 4 броя фактури, като първата фактура е била платена в брой, което не се оспорва от ответника. Следващите фактури се твърди, че е предвидено плащане по банков път. Задълженията по втората фактура били платени изцяло, като по третата имало частично плащане и останала дължима сумата по четвъртата фактура. Свидетелката посочва, че лично не е ходила със С.В., когато е внасял парите в банката, но е била там, когато се подготвят парите за банката, като от него знае за плащането, като документът, който той е донесъл се въвежда в програмата.

   От разпита на свидетеля С.В.  се установява, че същият работи в ищцовото дружество от м.март 2014 г. на длъжност ***. Сочи, че в неговата длъжностна характеристика е включено издаване на фактури от името на КАРИО ООД. За да издаде фактура от негово име си има  акаунт в счетоводната програма. Получава  заявка от търговски представител по телефон, приема  я, изписва  я през програмата фактурата. Стоката по фактурата се приготвя в склада, товари се на бус на фирмата в базата. Шофьорът кара стоката на посочен от клиента адрес. Стоката след като е доставена се подписва от клиента фактурата, връща се на шофьора и той връща при свидетеля фактурата в офиса. Свидетелят дава на шофьора единствено фактурата след като се провери стоката от него. Относно фактура от 07.07.2016 г. на л. 5 посочва, че той я е подписал, като не си спомня за конкретния случай. От описанието във фактурата сочи, че става ясно, че гумите са нови.  Към фактурата за нови гуми се дава гаранционна карта, но тъй като това по делото е копие, то няма гаранционна карта. Преди издаване на фактурата освен с ***, с друг свидетелят не разговаря, като не осъществява контакт директно с клиентите. Стоката по фактурата се проверява от него и от шофьора.  Когато търговският представител подаде заявката към св. В., тя се записва като заявка – на кой клиент, кой е поръчал, как ще бъде издадена фактурата. Ръчно се записва заявката на ръка на хартия. Всеки ден това се прави наново, при всяко подаване на заявка се пише на отделно място наново. За тази фактура търговският представител сочи, че вече не е служител във фирмата, като малкото му име е било ***. Потвърждава изложеното от св. Х., че при издаването на фактурата се генерира разпечатване и на гаранционна карта, от която не се съхранява екземпляр в ищцовото дружество – доставчик.  Относно плащането на сумата от 3700 лв. на 27.10.2016 г. посочва, че тези пари са дадени от  търговски представител, за да ги внесе в банката, тъй като има  пълномощно да внася в банката пари.  Посочва, че търговският представител *** му казал по кои фактури са парите и това е отразено в основание на плащането.   

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

 За да се уважи предявеният иск  ищецът следва да докаже наличието на договорна връзка, по силата на която той е изпълнил своето задължение като е предал стоките по договора в договореното количество и качество и че от този момент за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената цена и респ. неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни задължения – предмет на претенцията и размера им. Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, като с оглед оспорване на обстоятелството, че фактурите са подписани от представител на ответното дружество, то в негова тежест е установяване на противопоставяне веднага след узнаване, съгласно чл. 301 ТЗ.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че фактурите са издадени въз основа на устна заявка от търговски представител, който е работил в ищцовото дружество и отразяват действително извършена доставка. В случая липсва приемо – предавателен протокол за доставката и получаването на процесните гуми, но доколкото фактурата отразява подпис в полето за представител на ответното дружество, то същата би могла да се приеме, че удостоверява сключения между страните договор за продажба и предаването на стоките, предмет на договора.   Съобразно трайната и непротиворечива практика по чл.290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката- вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на договора за продажба. Процесните фактури съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно вече изложеното процесните фактури валидно установяват претендираните вземания по тях.

Съдът счита, че  в случая не бе оборена презумпцията по чл. 301 ТЗ, която съдът изрично е посочил, че е приложима в отношенията между страните по повод на подписаните процесни фактури. От разпита на св. В. се установява, че стоките, описани във фактурите се проверяват от него преди натоварването, като след доставката, двустранно подписаните фактури се отразяват в счетоводството на ищцовото дружество. Не се установява към фактурите да е приложена гаранционна карта, доколкото същата се предава към екземпляра на фактурата, който остава при получателя на стоката.  

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че  процесните две фактури са осчетоводени и  в ответното дружество, включени са в дневника за покупките и справка – декларация по ДДС с право на данъчен кредит, което  съгласно постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика представлява недвусмислено признание на задължението./В този смисъл Решение № 30/08.04.11г по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., Решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на ВКС, II т. о. Решение № 202 от 06.02-2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, II т. о. и др./ В цитираните решения се приема, че чл. 301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. Мотивирано е още, че извод за липсата на противопоставяне от страна на търговеца за извършените без представителна власт действия би могъл да бъде направен при наличие на данни за отразяване на издадената фактура по договора в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко- продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит и др.

Не може да се приеме, че сторнирането на фактурите през март 2019 г. – почти 3 години след осчетоводяването представлява противопоставяне след узнаване по смисъла на чл. 301 ТЗ. Още повече, че същото е извършено в периода, в който е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумите по фактурите.

Вещото лице посочва, че сторнирането е направено въз основа на изготвен от ответното дружество протокол, в който като основание е посочено – неправомерно осчетоводена фактура почти три години след осчетоводяването, като протоколът се сочи, че е от 01.03.2019 г., а отразяването със знак минус през м.03.2019 г. и ползваният ДДС е върнат към бюджета. Съдът счита, че в случая, доколкото не са спазени изискванията на чл. 116, ал. 4 ЗДДС, а именно: изготвяне и подписване на двустранен протокол, то не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на анулирането на фактурата. (В този смисъл е и Определение №488/12.06.2014 по дело №4690/2013 на ВКС, ТК, I т.о.) Освен това не се твърди нито в отговора на исковата молба, нито след приемане на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че при осчетоводяването през 2016 г. и другите счетоводни операции във връзка  с  процесни фактури са били налице пречки за противопоставянето на подписване на фактурите от лице без представителна власт. В отговора на исковата молба, който е депозиран след сторниране на процесните фактури се твърди, че липсват данни за осчетоводяване на същите, но не и че същите са неправомерно осчетоводени и впоследствие сторнирани от ответника с протокол от 01.03.2019 г. В Определение № 705 от 11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 226/2011 г., I т. о., ТК е прието, че сторнирането на счетоводната операция след повече от три месеца, не представлява своевременно противопоставяне след узнаването, а случая сторнирането е извършено почти 3 години след осчетоводяването.  Доколкото не се твърди, нито се установява фактурата да е изпращана по пощата или да е връчвана по  друг начин, различен от описания от свидетелите, а именно: придружаваща стоката, то следва да се приеме, че лицето, което е подписало фактурите и е приело стоките е представило същите в счетоводството на ответното дружество. Не се твърди, нито се установява ответникът да се е противопоставил веднага след представянето на тези фактури, както и не става ясно в какво се изразява соченото основание „неправомерно осчетоводена фактура“ и поради каква причина тази неправоменост на осчетоводяването е установено след такъв дълъг период от време.

            От приетата по делото извадка   от сметка с титуляр Карио ООД, в която е отразено плащане в размер от 3700 лв. от 21.10.2016 г. с платец С. *** В. и основание за плащане фактура **********, 19269 ЛСД ТРАН и събраните в тази връзка гласни доказателства, съдът приема, че е налице частично погасяване на задълженията по една от процесните фактури.

            С оглед основателността на иска за главница, то основателни се явяват и исковете за присъждане на обезщетение за забава. Относно размера на претенцията, то същият съдът определя на основание чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн калкулатор и след отчитане на извършеното частично погасяване на главницата по фактура № *********/06.07.2016 г., от което следва, че обезщетението за забава върху главницата от 1514,29 лв. следва да се определи за периода от 21.08.2016 г. до 21.10.2016 г., а за останалия период от 22.10.2016 г. до 08.03.2019 г. обезщетението за забава следва да се определи върху главницата в размер от 907,48 лв. Съдът установява по – голям размер на обезщетението за забава за посочения период, а именно: в размер на сумата от 1048,74 лв., но с оглед диспозитивното начало следва да уважи претенцията до размера от 1033,32 лв.

        На основание гореизложените доводи съдът счита, че предявените искове се явяват основателни и доказани по размер и следва да се уважат.

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно направеното искане за заповедното и настоящото исково производство. В производството по ч.гр.д. № 4086/2019 г. по описа на ПРС са направени разноски в размер на  сумата от 100,66 лв.- платена държавна такса и сумата от 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят изцяло. В настоящото производство  са направени разноски в размер на 133,64 лв. – заплатена държавна такса.  Доколкото липсва изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова е претендирано единствено в заповедното производство, където е представен и списък с разноски, то с оглед диспозитивното начало съдът счита, че не следва да се присъжда в настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество.

         С оглед изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЛСД ТРАНС ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността област Пловдив, община Родопи, село Брестовица 4224, ул.Стефан Стамболов №11 дължи на „Карио“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността град Сливен, ул."Банско шосе" № 13А, представлявано от *** К.Г.Г.  сума в размер на 4000.67  лева - главница, представляваща неплатена цена по доставени 6 броя автомобилни гуми 2 /два/ броя *** и 4 /четири/ броя гуми ***  и обезщетение за забава на изпълнение на паричното задължение за заплащане на цената на доставеното количество гуми в размер на 1033.32 лева за периода от 21.08.2016 година до 08.03.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4086/2019 г. по описа  на ПРС.

ОСЪЖДА ЛСД ТРАНС ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността област Пловдив, община Родопи, село Брестовица 4224, ул.Стефан Стамболов №11 ДА ЗАПЛАТИ НА  „Карио“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността град Сливен, ул."Банско шосе" № 13А, представлявано от *** К.Г.Г.  разноски, както следва:   100,66 лв.- платена държавна такса и сумата от 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение  по ч.гр.д. № 4086/2019 г. по описа  на ПРС и сумата от 133,64 лв. – платена държавна такса по гр.д. №7205/2019 г. по описа на ПРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

            Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ