Решение по дело №12327/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5180
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20221110212327
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5180
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212327 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-2200281/08.08.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-София, на „С.Е.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо
се в това, че „С.Е.“ ЕООД в качеството си на работодател не е изпълнило
предписание под № 1, дадено му с протокол за извършена проверка от
07.02.2022 г., отнасящо се до: „Работодателят да предостави във всички
обекти на дружеството, в които се полага наемен труд – екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа съгласно чл.
403а, ал. 1 от Кодекса на труда“, като срокът за изпълнение на предписанието
е изтекъл на 08.02.2022 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „С.Е.“ ЕООД, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. Твърди се, че административното нарушение не е
доказано, тъй като в периода от месец февруари 2022 г. до 08.06.2022 г.
1
предписанието е било изпълнявано, като неизпълнението на предписанието
на 08.06.2022 г. обуславя наличието на ново нарушение. Релевирани са
доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в НП не са описани
доказателствата, сочещи извършването на нарушението. Твърди се, че АУАН
не е връчен съобразно разпоредбата на чл. 43 ЗАНН, доколкото не е бил
връчен на управителя на дружеството или на изрично упълномощено лице.
Изложени са и съображения за наличието на маловажен случай по смисъла на
§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което следва да се приложи разпоредбата на
чл. 415в КТ. Оспорва се и размерът на наложената санкция. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. Претендират се направените по
делото разноски.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. В допълнение се твърди, че извършване на проверка четири
месеца след изтичане срока за изпълнение на предписанието не може да
докаже извършване на процесното административно нарушение. Оспорва се,
че АУАН е връчен на представител на дружеството, който е изрично
упълномощен за това действие. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени НП като незаконосъобразно, алтернативно да приложи чл. 415в КТ
или да намали наложената имуществена санкция. Претендират се
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, като
твърди, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за изменението му в санкционната му част.
2
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
В периода от 27.01.2022 г. до 07.02.2022 г. била извършена проверка на
„С.Е.“ ЕООД от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София в обект
– офис „Е.“, находящ се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „Пионерска“ № 5,
като проверката завършила на 07.02.2022 г. с издаването на Протокол за
извършена проверка № ПР2202846/07.02.2022 г., връчен на същата дата на
представител на дружеството. В т. 1 от горепосочения протокол за извършена
проверка било дадено следното предписание – „Работодателят да предостави
във всички обекти на дружеството, в които се полага наемен труд – екземпляр
от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа, съгласно чл.
403а, ал.1 от Кодекса на труда“. Срокът за изпълнение на това предписание
бил 08.02.2022 г.
На 08.06.2022 г. свидетелите Х. и С. извършили проверка на горепосочения
обект с оглед установяване изпълнение на дадените предписания, като на
място служителите на „С.Е.“ ЕООД не им предоставили екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред, както и графици за работа. С оглед на
това служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-София установили, че
не е изпълнено предписание № 1, дадено с Протокол за извършена проверка
№ ПР2202846/07.02.2022 г.
Резултатите от последващата проверка били отразени в Протокол за
извършена проверка № ПР2217324/29.06.2022 г.
Въз основа на извършената последваща проверка от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“-София“, св. Х. съставила на 29.06.2022 г.
АУАН № 22-2200281/29.06.2022 г. срещу „С.Е.“ ЕООД за извършено от
дружеството административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 22-
2200281/08.08.2022 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
София, с което за описаното в АУАН административно нарушение на „С.Е.“
ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Наказателното постановление било връчено на представител на
3
дружеството на 09.09.2022 г., който в законоустановения 14-дневен срок
подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Х. и С.; Протокол за извършена проверка №
ПР2202846/07.02.2022 г.; Протокол за извършена проверка №
ПР2217324/29.06.2022 г. и Заповед № З-0157/16.02.2022 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. В този смисъл, от приложения по преписката Протокол за
извършена проверка, приключила на 07.02.2022 г., е видно какви предписания
са дадени на „С.Е.“ ЕООД, като в т. 1 от същото е посочено: „Работодателят
да предостави във всички обекти на дружеството, в които се полага наемен
труд – екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работа,
съгласно чл. 403а, ал.1 от Кодекса на труда“ със срок на изпълнение на
предписанието 08.02.2022 г. Същевременно, от показанията на свидетелите
Х.П. и С.Д. се установява, че дружеството-жалбоподател не е съхранявало
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за
работа в процесния обект към момента на извършване на последващата
проверка на 08.06.2022 г. С оглед на това се установява по несъмнен начин, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното предписание,
доколкото не е съхранявало в обекта изискуемите документи, посочени в
разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 КТ.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, доколкото същите са относими
към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл св. Х.П. е заемала длъжността „старши
4
инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда“-София, като съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (отм.) лицата, назначени
на длъжност „инспектор”, имат правомощието да съставят АУАН и да
образуват административнонаказателно производство при нарушения на
трудовото законодателство. С оглед на изложеното е видно, че св. Х.П. е
имала материална компетентност да състави процесния АУАН. В този смисъл
не се изисква изрично оправомощаване на актосъставителя по смисъла на чл.
37, ал. 1, б. „б” ЗАНН, доколкото материалната компетентност на
инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда”-София произтича по силата
на съответния нормативен акт (чл. 37, ал. 1, б. „а” ЗАНН) – в случая от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ” (отм.).
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления
следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и
401 КТ, в настоящия случай от изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, или
оправомощени от него длъжностни лица. На основание Заповед № З-
0157/16.02.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” правомощието да
издават наказателни постановления по съставените от съответните
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда”-София има именно
директорът на Дирекция „Инспекция по труда”-София. С оглед на това,
обжалваното НП е издадено от компетентен орган съобразно горепосочената
заповед.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица, като са връчени лично на представител на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Същите са издадени и
при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва
каквато и да е непълнота или противоречие в съдържанието им.
Съдът намира за неоснователни релевираните с процесната жалба
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на атакуваното НП. На първо място, не представлява процесуално нарушение,
още по-малко съществено такова, непосочването в НП на доказателствата, въз
основа на които е установено административното нарушение. На стр. 2 от
атакуваното НП са посочени писмените доказателства, установяващи
5
извършеното нарушение – 2 броя протоколи за извършена проверка,
призовка, покана и пълномощно. Освен това, дори и същите да не бяха
отразени в съдържанието на НП, то посочено нарушение не би било
съществено, доколкото не води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, в частност да разбере фактическите и правни рамки
на вмененото му „административно обвинение“.
Не е допуснато и съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.
43, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е връчен на упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател – Деница Георгиева Ганева, съгласно нотариално
заверено пълномощно, приложено на л. 51-52 от делото. От съдържанието на
същото е видно, че посоченото лице е упълномощено да представлява „С.Е.“
ЕООД пред всички държавни и общински органи в Република България, вкл.
да борави с документи и да ме подписва навсякъде “, както и „…да подава
молби и да получава документи без ограничение…“. В случая АУАН е връчен
на упълномощен представител на дружеството, поради което е спазено
изискването на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Цитираната в жалбата съдебна практика на
АССГ касае различни случаи от настоящия, доколкото в съответните
производства са прилагани пълномощни с ограничена представителна власт,
обхващаща само определени действия, и то без изрично посочване на
възможност за подписване и получаване на документи, каквото е
съдържанието на настоящото пълномощно. От друга страна, не всяко
процесуално нарушение е съществено, а само това, което е довело до
ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице в хода на
административнонаказателното производство. На л. 53-54 от делото е
приложено възражение срещу АУАН, подписано от управителя на „С.Е.“
ЕООД. Същото е подадено на 01.07.2022 г., в законоустановения срок по чл.
44, ал. 1 ЗАНН. Очевидно в случая по никакъв начин не е било ограничено
правото на защита на наказаното лице, доколкото е видно, че управителят на
дружеството е бил наясно със съставения АУАН и неговото съдържание, като
е упражнил в срок правото си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
По изложените съображения съдът счита, че процесните АУАН и НП са
издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН, поради
което процесуалният закон е приложен правилно.
При извършената служебна проверка за правилното приложение на
6
материалния закон съдът счита, че „С.Е.“ ЕООД е осъществило състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
По делото се установи, че със своето бездействие „С.Е.“ ЕООД е
осъществило състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, тъй
като не е изпълнило задължително предписание на Дирекция „Инспекция по
труда”-София, дадено под № 1 в Протокол за извършена проверка от
07.02.2022 г., връчен на представител на дружеството на същата дата, със
следното съдържание: „Работодателят да предостави във всички обекти на
дружеството, в които се полага наемен труд – екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното
време и организацията на работа, съгласно чл. 403а, ал.1 от Кодекса на
труда“. Предписанието е било задължително за дружеството, работодател по
смисъла на КТ, доколкото е било дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.
Срокът за изпълнение на предписанието под № 1 е бил до 08.02.2022 г., тъй
като е било преустановително по своя характер. По безспорен начин се
установи и че при извършената последваща проверка от инспектори от
Дирекция „Инспекция по труда“-София, същото не е било изпълнено.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ определя като административно нарушение
бездействието на съответното лице, спрямо което е дадено задължително
предписание. Без значение са причините, поради които същото не е
изпълнено, като тези обстоятелства следва да се тълкуват при
индивидуализиране размера на предвиденото административно наказание
съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател, че не е извършило вмененото му административно нарушение,
доколкото не е доказано, че на 09.02.2022 г. предписанието не е било
изпълнено. Административното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на
дадено предписание, винаги се осъществява чрез бездействие, което трае,
докато същото бъде преустановено, респективно установено. Поради това,
след изтичане крайния срок за изпълнението му, в случая на 08.02.2022 г., то
се счита за извършено. След изтичане на срока, даден за изпълнение на
предписанието и неизпълнение на същото, нарушителят осъществява
нарушението до момента, когато то бъде установено (в този смисъл Решение
№ 340 от 20.01.2022 г. по адм. дело № 10201/2021 г. по описа на АССГ, XXI-
7
ви касационен състав). По делото не са представени никакви доказателства
предписанието да е било изпълнено в периода от 09.02.2022 г. до 08.06.2022
г., когато последното е констатирано, поради което правилно в АУАН и НП е
посочено, че административното нарушение е извършено на 09.02.2022 г.
Следва да се посочи, че в този смисъл е и константната практика на АССГ по
идентични казуси, свързани с неизпълнено предписание, касаещо съхранение
в предприятието на работодателя на документи по чл. 403а, ал. 1 КТ -
Решение № 1613 от 11.03.2022 г. по адм. дело № 10514/2021 г. по описа на
АССГ, XXIII-ри касационен състав (предписание със срок на изпълнение
18.09.2020 г., като същото е констатирано при последваща проверка на
17.11.2020 г.), Решение № 3556 от 03.07.2020 г. по адм. дело № 3424/2020 г.
по описа на АССГ, XIX-ти касационен състав (срок за изпълнение на
предписание до 28.01.2016 г. и констатирането му при проверка на 13.09.2016
г.), Решение № 7417 от 28.11.2019 г. по адм. дело № 9336/2019 г. по описа на
АССГ, XII-ти касационен състав (срок за изпълнение на предписание до
18.12.2018 г. и констатирането му при проверка на 23.01.2019 г.), Решение №
2371 от 05.04.2019 г. по адм. дело № 1093/2019 г. по описа на АССГ, X-ти
касационен състав (срок за изпълнение на предписание до 05.01.2018 г. и
констатирането му при проверка на 09.08.2018 г.) и др. По изложените
съображения съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя
за недоказаност на нарушението и неточно посочване на датата на
извършването му. Административното нарушение е осъществено чрез
бездействие в деня след изтичане на срока на предписанието, в случая
08.02.2022 г., поради което същото е извършено на 09.02.2022 г. Доколкото
при последващата проверка е установено, че дружеството не съхранява
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа, съгласно чл.
403а, ал. 1 КТ, то административното нарушение е доказано по несъмнен
начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е предвидена
административнонаказателна отговорност на юридическите лица, като вината
при осъществяване на съответното административно нарушение е обективна,
безвиновна такава. С оглед на това е безпредметно да се обсъжда
субективната съставомерност на извършеното нарушение.
8
Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че осъщественото
бездействие от „С.Е.“ ЕООД, в контекста на даденото задължително
предписание под № 1 в Протокол за извършена проверка от 07.02.2022 г. от
Дирекция „Инспекция по труда”-София, се субсумира от състава на нормата
на чл. 415, ал. 1 КТ.
За така извършеното административно нарушение законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ определяне на имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е определил санкцията на дружеството-
жалбоподател в размер на 2000 лева. Наказващият орган обаче не е отчел
каквито и да е отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
определяне размера на санкцията в размер над минималния. Посочените в НП
обстоятелства касателно характера на извършеното административно
нарушение са типични за всяко едно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, поради
което не представляват отегчаващо отговорността обстоятелство. Настоящият
съдебен състав счита, че доколкото осъщественото административно
нарушение се явява първо за дружеството-жалбоподател и предвид липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства, целите на наказанието по чл. 12
ЗАНН могат да се постигнат и с налагане на имуществена санкция в
предвидения от закона минимален размер от 1500 лева. С оглед на
изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да се измени в
санкционната си част, като наложената имуществена санкция се намали от
2000 на 1500 лева.
Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ (специална по отношение
на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН), доколкото административното нарушение не е
отстранено веднага след установяването му. По делото не са приложени
никакви доказателства, че дружеството-жалбоподател е държало на
разположение в процесния обект документите по чл. 403а, ал. 1 КТ.
Изготвянето на такива и прилагането им към жалбата е действие, което е
съвсем различно от задължението за съхранението им в процесния обект,
каквото е изискването на нормата на чл. 403а, ал. 1 КТ и предписание № 1 от
Протокол за извършена проверка от 07.02.2022 г. С оглед на това, по делото
не са приложени доказателства, от които да се установява, че нарушението е
9
било отстранено веднага след установяването му от контролните органи,
което в случая е станало на 08.06.2022 г. Поради изложените съображения, в
настоящия случай разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ се явява неприложима.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, като
обжалваното НП следва да се измени единствено в своята санкционна част
чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция от 2000 на 1500
лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно
съдебно заседание, както и липсата на правна и фактическа сложност на
делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в минимално
предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ размер, а именно 80 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя се
присъждат разноски, само ако обжалваният административен акт бъде
отменен. В случая не се касае за отмяна – пълна или частична, на
обжалваното НП, а само до изменението в санкционната му част. В този
случай не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, като
разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае
неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото е
налице законова регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В този смисъл е и
Определение от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на
Административен съд-Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от
27.09.2019 г. по адм. дело № 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаещи
идентични на настоящата хипотези. В цитираните определения изрично е
посочено, че меродавен за присъждането на разноски в полза на
жалбоподателя се явява крайният резултат от оспорването на
административния акт, тоест, дали същият е благоприятен или не за страната
по делото, като в случаите на изменение на НП отговорът е отрицателен,
поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен
10
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2200281/08.08.2022 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“- София, с което на
„С.Е.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда,
като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „С.Е.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Костинброд, ул. „Н.В., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11