Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Трявна, 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на
трети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина
Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 63 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
При
условията на обективно евентуално съединяване са предявени искове с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността.
В исковата молба на И.С.Х. против Б.С.К. и Т.М.К. се
твърди, че страните са етажни собственици на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 73403.501.47.1 – ответниците на първия етаж от сградата, а ищецът
на втория етаж от нея. Сградата имала подпокривно пространство, явяващо се обща
част за всички собственици на отделните етажи. Сградата притежавала и приземен
етаж, състоящ се от: три мази, сервизни помещения, коридор и стълбищна
площадка. Правото на собственост върху втория етаж от сградата ищецът придобил
с нотариален акт на 01.11.1977г. В този нотариален акт не било посочено, че се
прехвърля ½ ид.ч. от общите части на сградата, но те се считали за
прилежащи към жилището по силата на закона. Правото на собственост върху първия
етаж ответниците придобили с нотариален акт на 22.12.1995г. С него била
прехвърлена ½ ид.ч. от общите части на сградата, както и стая, маза,
коридор и сервизни помещения от приземния етаж на сградата. В исковата молба се
твърди, че помещенията в приземния етаж не са били описани като самостоятелен
обект, поради което целият приземен етаж се явявал обща част по предназначение
на етажната собственост и не можел да бъде предмет на прехвърлителна сделка. На
това основание, в частта относно приземния етаж нотариалният акт на ответниците
бил нищожен. До 2014г. приземният етаж се ползвал от ищеца и от ответниците,
след което последните заключили входната врата към него, направили ремонт на
помещенията и започнали еднолично да го ползват, против волята на ищеца. По
тези причини ищецът твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от приземен етаж.
При условията на евентуалност счита, че е собственик на югозападната маза от
приемния етаж, която не била предмет на прехвърлителна сделка в полза на
ответниците, а и поради това, че всяко жилище следвало да има прилежащо
складово помещение. При условията на евентуалност смята, че е собственик на 1/6
ид.ч. от югозападната маза, тъй като същата не фигурирала в нито един
нотариален акт за собственост, а жилищната сграда, в която се намирала мазата,
била построена от родителите на ищеца и ответницата в режим на СИО и след
смъртта на майка си ищецът придобил по наследство 1/6 ид.ч. от нея.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от
приземен етаж, състоящ се от три мази, сервизни помещения, коридор и стълбищна
площадка, на жилищна сграда с идентификатор 73403.501.47.1, намираща се в
поземлен имот с идентификатор 73403.501.47, като се осъдят ответниците да
предадат владението върху тази част. При условията на евентуалност претендира
признаване право на собственост и предаване на владението върху югозападната
маза от посочения приземен етаж или 1/6 ид.ч. от нея. Иска се и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от
ответницата Б.К., в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди
се, че целият приземен етаж е собственост на ответницата, както и югозападната
маза – включително и по давност. Сочи, че трите мази на приземния етаж били
преустроени като жилищни помещения още при изграждането на сградата и се
ползвали като такива и до днес.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. А. И.,
поддържа предявеният иск. Ответницата Б.С.К., чрез адв. Е. К. като процесуален
представител, поддържа направеното в писмения отговор оспорване на същия.
С протоколно определение от 27.06.2019г. е допуснато
уточнение в петитума на исковата молба, съобразно която да се счита, че
предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.108 ЗС
за признаване право на собственост и предаване на владение се отнасят до
югозападното помещение в приземния етаж, а не югозападната маза от него.
С протоколно определение от 03.09.2019г. е допуснато изменение
в петитума на исковата молба, съобразно което да се счита, че по отношение на
главния иск се претендира да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на 55.94% ид.ч. от приземен етаж, състоящ
се от три мази, сервизни помещения, коридор и стълбищна площадка, на жилищна
сграда с идентификатор 73403.501.47.1 с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „*****“ №**,
както и да се осъдят ответниците да предадат владението на ищеца върху тези
части.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни, съдът намира
следното за установено от фактическа страна:
С нотариален акт №109,
т. I, рег.№151, дело №155/1971г. по описа на Дряновски народен
съд за право на строеж върху държавен имот /суперфиция/, на С. Х. С. е признато
право на строеж върху петно №1, представляващо 1/3 ид.ч. от парцел I в
кв.95а по плана на гр. Трявна, целият от 769 кв.м., при общи граници на
парцела: улица, Т.С.Т. и С. И. Г. и от две страни общинско място.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №32, т.II,
дело №406/01.11.1977г. по описа на Дряновски районен съд, С. Х. С. е дарил на
непълнолетния И.С.Х., чрез попечител ад хок адв. Г.Б., втори жилищен етаж, още
недовършен, от двуетажната жилищна сграда, застроена в парцел I в
кв. 95а по плана на гр. Трявна, в строително петно №1, при граници на целия парцел:
Т.С.Т., С. И.Г. и от две страни общинско място.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължението за гледане и издръжка №18, т.II, дело №310/22.12.1995г.
по описа на Тревненски районен съд, С. Х. С. и С. И. С. са прехвърлили на
дъщеря си Б.С.К.: целия първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със з.п.
от 81 кв.м. с общ вход за двата етажа, състоящ се от спалня, хол, коридор,
сервизни помещения и тераса; приземен
етаж, състоящ се от стая, маза, коридор и сервизни помещения, заедно с
½ ид.ч. от общите части на сградата; стопанска сграда на 21 кв.м. и
½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, в което са построени
сградите, съставляващо парцел I-47 в кв.95а по плана
на гр. Трявна, при граници на парцела: улица, М.П.К., озеленяване и
селскостопански имоти, срещу задължението за издръжка и гледане на
прехвърлителите. Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници
№117/06.03.2019г. на Община Трявна, С. И. С. е починала и за свои наследници по
закон е оставила: С. Х. С. – съпруг, Б.С.К. – дъщеря и И.С.Х. – син.
От приложената по делото скица на поземлен имот
№15-178188/30.04.2015г. на СГКК – Габрово се установява, че описаният в горните
нотариални актове поземлен имот е с идентификатор 73403.501.47 по КК и КР на
гр. Трявна, одобрени със заповед РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с адм.
адрес: гр. Трявна, ул. „*****“ №**, с площ 254 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/, при граници: 73403.501.48, 73403.501.2845, 73403.501.189, 73403.501.2670.
Установява се също, че в този поземлен имот се намират следните сгради: сграда
с идентификатор 73403.501.47.1 със з.п. 83 кв.м., брой етажи 3, предназначение:
жилищна многофамилна сграда; сграда с идентификатор 73403.501.47.2 със з.п. 40
кв.м., брой етажи 1, предназначение: сграда със смесено предназначение.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели
С.Н.Н., С.С.Д., С. Х. С., З.П.В. и М.Т. К., както и въз основа на обясненията
на ищеца И.С.Х. и ответницата Б.С.К. безпротиворечиво се установява, че
строителството на сградата с идентификатор 73403.501.47.1 е извършено от
родителите на ищеца и ответницата. Строежът е започнат през 1973г. с
изграждането на процесния приземен етаж. През 1975г. е отлята плочата на втория
жилищен етаж, след което строителството е било спряно, с цел събиране на
средства за полагането на покрива. През 1980г. е поставен и покрива на
сградата. Още през 1974г. ищецът и ответницата, заедно с родителите си, се
нанесли да живеят в процесния приземен етаж. Там ищецът и ответницата живели до
женитбите си, след което на етажа останали само родителите им, които живели посктоянно
в този етаж до пенсионирането им. След това те се преместили да живеят на село.
Оттогава никой не живял на етажа до преди две-три години, когато в него се
нанесли децата на ответниците. В този етаж никога не били изграждани мази, а още
при построяването му били изградени стаи. Стаята в дъното вляво била спалнята
на родителите на ищеца и ответницата, в която те и битували. Преди нея точно се
намирала банята с тоалетна. Стаята в дясно от входа на етажа била тази, в която
ищецът и ответницата спели като деца. Освен тези стаи имало кухня и килер.
Кухнята се намирала в дъното вдясно на етажа. Още докато била жива майката на
ищеца и ответницата, през 2005-2006г., ответницата сменила дограмата в
обитаваната от родителите й стая в дъното вляво на етажа. След смъртта на майка
им, т.е. след 2011г. ответниците и децата им постепенно подменили дограмите и в
другите стаи, също и вътрешните врати, поставили теракот в коридора, поставили
фаянсови и теракотни плочки, както и други ремонтни дейности.
По делото е представена строителната документация относно
жилищната сграда с идентификатор 73403.501.47.1. Във връзка с изграждането й по
делото е допуснато изготвяне на съдебно – техническа експертиза от вещото лице Л.Т.В..
От него се установява, че: Сградата с идентификатор73403.501.47.1 е построена
след одобрен архитектурен проект от гл. архитект при ОНС Габрово на
25.03.1972г. и издадено разрешение за строеж №22 от 20.04.1972г. на името на С.
Х. С.. Съгласно одобрения архитектурен проект, сградата е на три нива, като в
първо приземно ниво са предвидени: общо стълбище, което обслужва всички нива от
ниво терен до подпокривното пространство, 3 мази, коридор и 2 сервизни
помещения. Всички мази имат прозорци, а югозападната – и врата към двора. На
второ и трето ниво проектът предвижда по едно жилище на етаж, всяко състоящо се
от: коридор, 2 стаи, кухня, баня-тоалетна, дрешник и 2 тераси. По време на
строителството са направени промени в първо ниво: поставени са по-големи
прозорци и на трите мази, в северозападната маза и балконска врата за излаз на
двора и са оформени: коридор, три стаи и сервизни помещения – тоалетна и
дрешник. По-късно е зазидана вратата към двора, предвидена в проекта за излаз към
двора от югозападната маза. През 2016г. е направено преустройство в приземния
етаж, с което дрешникът е преустроен в баня, като по този начин на това ниво е
обособено едно самостоятелно жилище, състоящо се от: коридор, кухня, две стаи и
санитарен възел. В заключението си вещото лице е отговорило на въпроса: „Колко
процента от общите части на сградата съответстват на жилището на ищеца /втори
етаж/, като същите да бъдат изчислени при условие, че приземният етаж не е с
променено предназначение и не съставлява самостоятелен обект на собственост, а
обща част“. Според отговора му, този процент е 50,23%. В заключението си вещото
лице е посочило, че в Община Трявна няма документи, удостоверяващи промяната на
предназначението на приземния етаж. Във вида, в който е в момента сградата – 3
жилища в трите нива, всяко от които съдържа необходимите помещения и съгласно
изискванията на чл.35 от Наредба №5 ПНТСУ/1977г., чл.108 ал.1 от Наредба №7/2003г.
за ПНУОВТУЗ и чл.40 ал.1 ЗУТ е допустима по сега действащите строителни правила
и норми и съгласно изискванията действали по време на строителството. На
въпроса дали сградата е търпима по смисъла на §16 от ПРЗ на ЗУТ вещото лице е
заявило, че промяната на предназначението на приземния етаж е започнало по
време на строителството – преди 7 април 1987г., а последното преустройство на
дрешника в баня е станало след 1995г., поради което сградата не може да се
определи като търпим строеж, въпреки че направените изменения са били допустими
по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали
по време на извършването им и съгласно ЗУТ. За процесната сграда или за отделни
обекти в нея не е установено извършено незаконно строителство от служители на
Община Трявна или РДНСК. Преустройствата са вътрешни, без да се променя
застроената площ и фасадата към улицата, поради което са останали незабележими
за контролните органи.
Поради оспорване на изготвеното от вещото лице Л.Т.
заключение, по делото е допуснато извършването на повторна съдебно техническа
експертиза от две вещи лица Б.Й.И. и Е.Ш.Ж.. Според него: През 1971г. бащата на
ищеца и ответницата купува право на строеж върху петно №1, представляващо 1/3
ид.ч. от парцел I кв.95а по плана на гр. Трявна с площ
769 кв.м., при граници: С.Т. и С. И., като се задължава да изгради жилищна
сграда в срок от две години. Сградата е изградена законосъобразно с разрешение
за строеж №22 от 20.04.1972г. и по одобрен архитектурен проект от арх. И. –
главен архитект в ОНС Габрово на 25.03.1971г. Има и протокол №16 от
20.04.1971г. за издадена строителна линия и ниво. При извършения на място оглед
е установено, че изграденото на място като конфигурация, както и по размери
отговаря на одобрените архитектурни чертежи. В одобрения проект е предвидено
изграждането на двуетажна жилищна сграда със сутеренен етаж. В разрешението за
строеж е записана застроена площ на сградата 72 кв.м. На практика е изградена
триетажна жилищна сграда като първия етаж, предвиден по проекта като вкопани
мази е изпълнен на ниво терен, т.е. изпълнен е „надземен етаж“, съгласно
дефиницията на §5 т.50 от ДР на ЗУТ – „етаж, таванът на който е разположен на
повече от 1,50 м. над котата на средното ниво на прилежащия тротоар към
улицата. В одобреното в проекта вътрешно разпределение има различие във вида на
стълбището – проектът предвижда двураменно стълбище, а на място е изградено
вито стълбище, но в същите размери на стълбищната клетка, което е породено от
неизпълнението на вкопан сутеренен етаж. Налични са малки различия – в
размерите на прозорците на помещенията. Като цяло външните конструктивни
очертания на сградата съвпадат. В Община Трявна няма данни за констатиран
незаконен строеж през този период. Площта на всеки от трите етажа на сградата
е, както следва: сутерен – 56,34 кв.м., стълбище в сутерен 16,55 кв.м., обща
площ на сутерена 72,89 кв.м.; първи етаж – 63,99 кв.м., стълбище на първия етаж
16,55 кв.м., общо 80,54 кв.м.; втори етаж – 73,51 кв.м., стълбище на втория
етаж 16,55 кв.м., общо 90,06 кв.м. Различията в общата площ на всеки от етажите
е поради наличието на еркерни наддавания и тераса във височина. При извършения
оглед на сутеренния етаж е установено, той представлява жилище на височина 0,90
метра над нивото на прилежащата улица като до вътрешното стълбище се достига
посредством 5 броя бетонови стъпала. Жилището е на нивото на първата стълбищна
площадка. От нея започва вито стълбище до нивото на обособеното жилище на
първия етаж, чрез второто рамо на стълбището се достига и до обособеното жилище
на втория етаж, а чрез второто рамо на стълбището се достига и до обособеното
жилище на втория етаж. Сградата е на общо три надземни етажа. Жилището в
сутеренния етаж се състои от входно предверие, тоалетна с душ, баня, кухня и
две стаи. На първия етаж се намира обособен обект жилище, което се състои от
входно предверие, три стаи, тераса, дрешник и склад. На втория етаж се намира
обособен обект жилище, което се състои от входно предверие, санитарен възел,
килер, кухня и две стаи с тераси. Външните конструктивни очертания на сградата
отговарят на представения архитектурен проект. Разпределението на помещенията в
сутерена и на гаражите е в съответствие с представените архитектурни чертежи.
Стълбищното помещение отговаря по размери, като стълбището е оформено вито, а
не двураменно, но това не се отразява на площта на помещението и е
несъществено. В сутерена вместо мази има стаи. Един прозорец е с уголемени
размери, един е с по-голяма височина и една врата към двора е преместена в
съседно помещение, като отвора е зазидан. Това са несъществени отклонения от
одобрения архитектурен проект и за тяхното извършване не се изисква съгласие от
останалите етажни собственици и не се налага специална процедура по ЗТСУ или
ЗУТ. Процентът идеални части от общите части на сградата са: - при два жилищни
обекта в сградата: за обособен обект жилище на първия етаж – 44,06%, за
обособен обект жилище на втория етаж – 55,94%; при три жилищни обекта в
сградата – жилище в сутерен – 27,85%, жилище на първи етаж – 34,66%, жилище на
втори етаж – 37,49%. При справка в Община Трявна е установено, че няма налична
документация за извършено преустройство или промяна на предназначението на
помещенията в жилищната сграда. Сградата във вида, в който е изградена и в
настоящия вид е допустима като жилищна сграда. За нейното изграждане има
одобрен проект от 1972г., има издадено разрешение за строеж и протокол за
строителна линия. Въпреки че има несъществено отклонение от одобрения проект тя
е законна сграда по законодателството към момента на изграждането и към
настоящия момент и за нея не може да се приложат нормите за търпимост по
смисъла на §16 от ПРЗ на ЗУТ. В Община Трявна се съхранява преписка по жалба
вх.№3100-869 от 05.10.2016г. на И.С.Х., с която ищецът уведомява, че в сутерена
на жилищната сграда се извършва ремонт с преустрояване на мазите в жилище и
по-конкретно събаряне на стени, избиване на врати и прозорци, без никакво
укрепване, променяне на фасадата без негово съгласие. Във връзка с това е било
изискано от собствениците на сградата да представят конструктивно становище от
правоспособен инструктор за състоянието на конструкцията. Такова е представено,
изготвено от инж. К.Д.. В него конструкторът е извършил изчисления и е указал,
че конструкцията на жилищната сграда може да понесе значително по-големи по
обем измервания, както и че е в много добро състояние, като извършеният ремонт
не засяга конструкцията на сградата, както и носещи конструктивни елементи. При
тези обстоятелства общината не е регистрирала незаконен строеж. Последвали са
жалби от ищеца, че извършваният ремонт е без съгласие от негова страна. С писмо
изх.№1400-764-002/02.01.2018г. жалбоподателят и собствениците на сградата,
както и РО на „НСК“ Габрово са уведомени, че по преписката няма постъпили нови
факти и обстоятелства и преписката е приключена. Според заключението на вещите
лица и обясненията им в с.з. на 03.09.2019г., за обособяването на един етаж
като самостоятелно жилище има няколко изисквания. Първото, да има нужните
помещения за жилище. Второто условие е да има конструктивна височина и третото
условие е етажът да е над нивото на терена. В случая тези три условия са налице
още при изграждането на етажа. Извършените преди няколко години дейности в него,
според вещите лица са ремонтни, а не преустройство и за него не е било
необходимо разрешение. Такова разрешение не е било необходимо и при извършеното
отклонение от архитектурния проект при изграждането на сутеренния етаж.
При гореустановеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
За
съвместно разглеждане в настоящото производство са предявени главен и
евентуални искове – всички с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
За уважаването на предявен иск по чл. 108 от Закона за собствеността е
необходимо да се установи: 1) че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска;
2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът
владее или държи вещта без основание. Ако не е налице коя и да е от тези три
предпоставки, искът не може да бъде уважен.
Главната искова претенция по делото включва признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 55.94% ид.ч.
от приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор 73403.501.47.1 с адм. адрес:
гр. Трявна, ул. „*****“ №** и осъждане на ответниците да предадат владението на
ищеца върху тези части. Евентуалните искови претенции са две, като първата
включва признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на югозападното помещение от същия приземен етаж и предаване на
владението върху него, а втората – признаване на право на собственост върху 1/6
ид.ч. от същото помещение и предаване на владение върху тази част.
Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че сградата с идентификатор 73403.501.47.1 е триетажна, като на
първия етаж се намира жилище собственост на ответниците, а на втория – жилище принадлежащо
на ищеца. Доколкото различни етажи от
сградата принадлежат на различни собственици, сградата се явява в режим на
етажна собственост и за нея е приложима разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за
собствеността. Съгласно нея, при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята,
върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване. В случая данните по
делото не установяват приземният етаж в сградата с идентификатор 73403.501.47.1
да представлява обща част по смисъла на закона. Сам по себе си соченият в
исковата молба довод, че този етаж не е самостоятелен обект и не може да бъде
предмет на разпоредителна сделка, принципно не налага извода, че той е обща
част. Дори и този етаж да не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, не означава, че той автоматично се превръща в обща част, тъй като
единствено и само разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за собствеността посочва
коя част е обща, а това е част, която по естеството си или по предназначение
служи за общо ползване. В случая приземният етаж не служи за общо ползване и не
представлява обща част – нито по естеството си, нито по предназначение.
Нещо повече, данните по делото сочат, че приземният
етаж в сградата с идентификатор 73403.501.47.1 представлява самостоятелен обект
на правото на собственост. Въз основа на гласните доказателства по делото,
изявленията на самите страни и заключението на повторната съдебно – техническа
експертиза, което не бе оспорено от страните и се цени като обосновано и
правилно от съда, категорично се установява, че строителството на сградата с
идентификатор 73403.501.47.1 е извършено от родителите на ищеца и ответницата,
въз основа на архитектурен проект, одобрен на 25.03.1971г., и след издадено
разрешение за строеж от 20.04.1972г. Първо е бил построен процесния сутеренен
етаж, при несъществено отклонение от одобрения за сградата архитектурен проект,
като: етажът е изграден не като приземен, а като надземен, с 5 броя стъпала над
земята, със светла височина 2.45 м.; при запазено разпределение на помещенията,
вместо три мази /както е по проект/ са изградени три стаи; помещенията в етажа
включват стая за кухня, баня с тоалетна и дрешник. По този начин още при
изграждането му етажът е отговарял на изискванията на чл.36-59 от действалата
към момента на завършването на сградата Наредба №5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство от 1977г. /отм./ и представлява жилищен обект,
в който смисъл е заключението на повторната съдебно техническа експертиза. В този
етаж никога не са съществували мази. Такива са били предвидени в одобрения
архитектурен проект, но не са били изпълнени. За извършеното отклонение от
проекта не е било необходимо разрешение от специализиран орган, според
становището на вещите лица. Не е било необходимо и съгласие от съсобственици,
тъй като към този момент такива не е имало. Етажната собственост на сградата е
възникнала по-късно, с прехвърлянето на втория жилищен етаж на ищеца през 1977
година. Бидейки самостоятелен жилищен обект и като такъв годен обект на
разпоредителна сделка, процесният сутеренен етаж законосъобразно е бил
прехвърлен от родителите на ищеца и ответницата С. Х. С. и С. И. С. - на
ответницата Б.С.К., по време на брака й с ответника Т.М.К., чрез приложения по
делото нотариален акт №18, т.II, дело
№310/22.12.1995г. по описа на Районен съд – Трявна. По този начин ответниците
са придобили правото на собственост върху него.
Поради изложените по-горе съображения съдът намери
предявеният главен иск за признаване за
установено, ищецът е собственик на 55.94% ид.ч. от приземен етаж, състоящ се от
три мази, сервизни помещения, коридор и стълбищна площадка, на жилищна сграда с
идентификатор 73403.501.47.1 с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „*****“ №** и
осъждане на ответниците да предадат владението на ищеца върху тези части, за
неоснователен. Този етаж не представлява обща част на сградата по смисъла на
чл.38 ал.1 от Закона за собствеността, а представлява самостоятелен жилищен
обект.
Поради изтъкнатите по-горе съображения съдът намери за
неоснователен и предявеният евентуален иск за признаване за установено, че
ищецът е собственик на югозападното помещение от приземен етаж на жилищна
сграда с идентификатор 73403.501.47.1 с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „*****“ №**
и осъждане на ответниците да предадат владението на ищеца върху него. Това
помещение не е складово и като такова не принадлежи към никой от
самостоятелните обекти в сградата, включително към втория жилищен етаж, който е
собственост на ищеца. В етажа на ответника съществува складово помещение,
съобразно становището на вещото лице Т., че всяко от трите жилища в сградата с
идентификатор 73403.501.47.1 съдържа необходимите помещения, съгласно
изискванията на чл.35 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство от 1977г. /отм./. Югозападното помещение на сутеренния етаж е
изградено като част от жилището, обособено още с построяването на етажа. Самостоятелно
жилище е представлявал сутеренният етаж и при прехвърлянето му в полза на
ответниците, през 1995г. Такъв е той и към настоящия момент. Обстоятелството,
че архитектурният проект е предвиждал изграждането на три мази не променя този
извод, след като такива не са били изградени, а вместо тях е построено самостоятелно
жилище. В случая не се касае за извършено преустройство или промяна на
предназначението на помещенията, а е налице отклонение от архитектурния проект
при изграждането на етажа, което според вещите лице е несъществено и за него не
се изисква одобрение. Към момента на изграждането на етажа единствени негови
собственици са били родителите на ищеца и ответницата и не е имало други
съсобственици, които да е нужно да дадат съгласие.
Поради
изложените вече съображения се явява неоснователен и предявеният евентуален иск
за признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от югозападното
помещение от приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор 73403.501.47.1 с
адм. адрес: гр. Трявна, ул. „*****“ №** и осъждане на ответниците да предадат
владението на ищеца върху него.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, направеното от ответницата Б.К.
искане и представения от нея списък по чл.80 ГПК, ищецът следва да бъде осъдени
да й заплатят сумата от 1450,00 лв. – направени разноски по делото, на
основание чл.78 ал.3 ГПК.
Ответникът Т.М.К. не е направил разноски по делото и не е
искал присъждането на такива, поради което такива не се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.С.Х., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:***
– чрез адв. А.И./, против Б.С.К., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:*** офис №8 – чрез адв. Е.К./, и Т.М.К., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване правото
на собственост и предаване на владението върху 55.94% ид.ч. от приземен етаж на жилищна
сграда с идентификатор 73403.501.47.1, намираща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 73403.501.47 по КК и КР, одобрени със заповед
№РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „*****“ №**,
с площ 254 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, при граници: 73403.501.48, 73403.501.2845,
73403.561.189, 73403.501.2670, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.С.Х., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:***
– чрез адв. А.И./, против Б.С.К., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:*** офис №8 – чрез адв. Е.К./, и Т.М.К., с ЕГН **********,***,
/, евентуален иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за
признаване правото на собственост и предаване на владението върху югозападното помещение
от приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор 73403.501.47.1, намираща се
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.501.47 по КК и КР, одобрени със заповед
№РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „*****“ №**,
с площ 254 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, при граници: 73403.501.48, 73403.501.2845,
73403.561.189, 73403.501.2670, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.С.Х., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:***
– чрез адв. А.И./, против Б.С.К., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:*** офис №8 – чрез адв. Е.К./, и Т.М.К., с ЕГН **********,***,
евентуален иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за
признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/6 ид.ч. от югозападно помещение от
приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор 73403.501.47.1, намираща се в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.501.47 по КК и КР, одобрени със заповед
№РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с адм. адрес: гр. Трявна, ул. „*****“ №**,
с площ 254 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, при граници: 73403.501.48, 73403.501.2845,
73403.561.189, 73403.501.2670, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.С.Х., с ЕГН **********,***, да заплати на Б.С.К., с ЕГН **********,***, сумата от 1450,00 лв. /хиляда
четиристотин и петдесет лева и 00 ст./ - направени разноски по делото, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: