Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 936 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
„В.и к.“ ЕАД твърди, че ответникът има качеството на потребител на услугата ВиК
по смисъла на Наредба № 4 за условията и реда на присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В
качеството му на потребител под абонатен № 229143 ищецът му доставя ВиК услуги
за имот, находящ се в гр. Черноморец, м. А. – сграда за
сезонно ползване. Поддържа, че ответникът не е заплатил стойността на
доставената му, отведена и пречистена вода за периода от 20.09.2016 г. до
03.10.2016 г. в установения срок в
Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператора „В.и к.“ ЕАД, поради което е подал заявление по
реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение до Районен съд- гр.
София. Въз
основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 64649/2017 г. по описа на СРС, ГО, 127 с-в, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2017 г., с която длъжникът е осъден да плати
на кредитора сумата от 34728.05 лева, дължима като главница за потребени ВиК
услуги, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното плащане и
сумата от 2745.14 лева, представлява мораторна лихва за периода от 26.11.2016
г. до 05.09.2017 г. Твърди, че срещу издадената заповед за изпълнение е направено възражение
от длъжника, поради което за „В.и к.“ ЕАД
е налице правен интерес за предявяване на установителен иск. Моли да бъде
установено по отношение на ответника, че
същият дължи на „В.и к.“ ЕАД сумата от 34728.05 лева, дължима за доставена, отведена
и пречистена вода за периода от 20.09.2016 г. до 03.10.2016 г. в имот с абонатен № 229143, находящ се в гр. Черноморец, м. Аклади – сграда за сезонно ползване, ведно със
законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата
от 2745.14 лева, представлява мораторна лихва за периода от 26.11.2016 г. до
05.09.2017 г. Ищецът претендира и направените в настоящето производство
разноски, както и разпределение на отговорността
на направените разноски по заповедното производство. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Б.Е.Д.“ ЕАД оспорва предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на ищеца, че фактурата от
25.10.2016 г., с която е начислено процесното вземане за главница му е надлежно
връчена. Оспорва и обстоятелството показанията във фактурата да отчитат
реалното потребление за вода за
фактурирания период. Оспорва и ценообразуването на отчетеното от ищеца за
периода количество вода. Поддържа, че неправилно ищецът иска от ответника да
заплати стойността на потребена вода в други самостоятелни обекти, находящи се
в комплекса, които обекти не са собственост на ответника, съответно същият не е
потребител за тези обекти по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда на
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Моли съда да
отхвърли исковете, като му присъди направените по делото разноски.Оспорва
разноските, претендирани от ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
За установяване на вземанията си ищецът
представя договор за предоставяне на услугите
в.и.к. от 02.12.2013 г., с който е присъединен към водопроводната и/или
канализационна системи, обслужвани от ищцовото дружество, нов обект в поземлен
имот, представляващ УПИ І-5087, 5088 и 5094, местност „Аклади“, обект „
курортно селище – сгради „А“ и „В“ с рецепция, ресторант, СПА център, подземен
паркинг и складове, сгради „С“, „D“, „E“, „F“, „G“, „H“, „I“, „K“, входен портик, барбекю, външен басейн и ограда –
к-с „Флорес гарден“, при режим на непрекъснато водоподаване 24 ч. Предвидено е, че при сгради- етажна
собственост измерването на водата се извършва въз основа на показанията на
общия водомер и по индивидуалните водомери, отчетени от ищеца. При наличие на
индивидуални водомери във всички жилища и други обекти в етажната собственост,
разликата между общия водомер и инидивидуалните водомери се разпределя
автоматично от компютърна програма, пропорционално на отчетените водни
количества по индивидуалните водомери и се включва за плащане към
индивидуалните фактури. В случаите, когато няма индивидуални водомери,
разходът, отчетен от общия водомер, се разпределя съобразно броя на адресно
регистрираните обитатели на жилищата.
Заплащането на изразходваната вода, отведените и пречистени отпадъчни
води се извършва в тридесет двенен срок от датата на издаване на фактурата. При
неспазване на този срок се дължи лихва, равна на основния лихвен процент за
съответния период плюс 10 пункта.
На 25.10.2016 г. е издадена фактура №
********** за потребената вода за периода от 20.09.2016 г. до 03.10.2016 г., на
стойност от 34728.05 лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява,
че тази фактура е осчетоводена редовно от ищеца. В съдебното заседание на
29.03.2019 г. вещото лице П. уточнява, че фактурата е включена в дневника за продажбите
на ищеца за м. 10.2016 г. С нея е начислена единствено сума като цена на
услугата доставяне вода на потребителите, като при определянето на дължимата
цена е съобразено решение № Ц-11/31.05.2016 г. на КЕВР, с което е утвърдена
цена без ДДС на тази услуга в размер на 1.14 лева/куб.м. С тази фактура не са
начислени суми за канал и пречистване.
Представен е протокол от 29.09.2016 г.,
съставен от служители на ищеца, в присъствието на управителя на комплекса, с
които е констатирано, че стрелката за преминало количество вода на големия
водомер /100 куб.м./ се върти постоянно и има голяма авария в обекта. Във
връзка с оспорване от страна на ответника на този протокол в частта по
отношение на вписаните показания на големия водомер е допусната
съдебно-графологична експертиза. От заключението на тази експретиза и
уточненията, направени от на вещото лице М. при приемането й в о.с. з. на
13.06.2019 г., се установява, че двете
цифри „7“ във вписаното в протокола като
показание на големия водомер число от „47768“
вероятно не са написани от едно и също лице. Отговорът на вещото лице
не е ктегоричен, тъй като има ограничен
сравнителен материал, само две цифри. Отделно от това, цифрата „7“ е написана в
ограничено пространство и е възможно полагащият я да си видоизмени почерка при
изписване на такъв вид цифра. За да
направи извод за вероятно изписване на тази цифрра от друго лице вещото лице е
отчело видимите разлики между двете 7-ци. Цифрата „7“, изписана след цифрата
„4“ в числото „477698“ е написана след изписване на последващата втора цифра
„7“. Според вещото лице, самата структура на изписване на числото, темпа на
изписването и равномерността на цифрите са индиция, че числото е изписано по
нормалния ред – отляво-надясно. Ако числото е изписано в обратен ред – отдясно
–наляво, то това би си проличало в темпа на изписването, тъй като човек няма
писмено-двигателни навици за писане отдясно-наляво и инстинктивно би забавил
темпа на изписване и би се променила равномерността на изписване на числата. Всички цифри в това число са изписани с една и
съща по физико-оптични свойства химикална паста.
На 17.11.2016 г. служители на ищцовото
дружество извършват проверка на процесните водомери, като обективират
констатациите си в протокол от 17.11.2016 г. Към момента на проверката
показанията на водомера от 100 куб.м. са 21829, а на водомера от 5 куб.м. – 4088.
Вписана е констатация, че пломбата /държавна/ на механизма е скъсана.
Представено е писмо с изх. № на ищеца от
22.11.2016 г., отправено до РУП-Созопол, но не са представени доказателсва това
писмо да е достигнало до своя адресат.
Представен е прокол от проведено на
26.03.2014 г. ОС на собствениците на обекти в комплекс „Флорес Гарден“, на
което е взето решение да се предприемат действия по откриване на индивидуални
партиди на самостоятелно обособените обекти в комплекса и за автоматично
разпределение на централния водомер на сградата, пропорционално на изразходваното
по всеки индивидуален водомер, съгласно Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
На 18.11.2015 г., в необходимата
нотариална форма – нот. акт № 77, т. ІІ, рег. № 2409, дело № 257/2015 г.,
ответникът учредява вещно право на ползване върху недвижимия имот, върху които
е изграден процесният комплекс „Флорес Гарден“, на „ТНТ Т.“ ЕООД. Въз основа на
този нотариален акт, със заявление от 04.05.2016 г. „ТНТ Т.“ ЕООД иска от ищеца
да промени партидата за вода № 230859, водеща се на името на ответника, на
името на „ТНТ Т.“ ЕООД.
Представено е заявление на ответното
дружество от 20.04.2017 г., в качеството си на страна по договора от 02.12.2013
г., с което се оспорват отчетената и начислена на дружеството като дължима
стойност на доставена вода, в резултат от извършената в края на м. септември
2016 г. проверка. Поддържа се, че водата следва да бъде разпределена между
всички собственици на недвижими имоти в комплекса. Посочва, че не е възможно да
бъде изразходвано фактурираното с процесната фактура количество вода за периода
от 20.09 до 03.10.2016 г.
Представена е и разменена между ищцовото
дружество и собствениците в комплекса кореспонденция, но доколкото същата е
след процесния период, Съдът не намира, че от съдържанието на същата се
установяват релевантни за спора обстоятелства.
От показанията на свидетелите Т.С.С., Б.Д.Д.
и И.С.Д., се установява следното:
Свидетелката С. работи като отчетник
измервателни уреди към ищцовото
дружество от 2011 г. В това си качество
отчита обекта на ответника, който се
намира близо до морето, последният комплекс на ул. „Братислава“, гр.
Черноморец. Комплексът е сезонен и
предимно туристи има само през летния сезон. Подотчетните водомери на
ответника са над 100 и централен водомер. Централният водомер се намира на един метър от ограда, а подотчетните водомери са вътре в комплекса-
по апартаментите, като свидетелката ги отчита, когато има достъп до тях. Отчитането
се осъществява с електронно мобилно устройство, като след като свидетелката
види водомера, сканира поставения до него баркод и след това записва
показанията на мобилното устройство. Баркодът представлява пластмасово
картонче, като всеки баркод е с цифри на съответната партида на съответния
абонат. Баркодът се намира до всеки водомер. Затова абонатът се отчита, само
когато свидетелката има достъп до водомера. Имало е случаи да няма достъп до
водомера. Да го види, тъй като достъпът до водомера е труден, а шахтата, в
която е поставен е голяма и дълбока. В периода 2015 – 2016 г. имало ограда и бил заключен.
След това вече се открил, тъй като била освободена сградата. Иначе шахтата се
намира на тротоара и е на същото място. Когато свидетелката има достъп, влиза в
шахтата, сканира баркода с мобилното устройство и въвежда данните от водомера.
Когато няма достъп се води служебен отчет от вътрешните отчети. Когато
свидетелката прави месечен отчет ходи сама и където има достъп я пускат,
служител от фирмата идва с нея по вътрешните апартаменти. Обикновено оставя
съобщения на входа при охраната, като в интернет също предварително заявява
кога ще засича и има график. За да влязе в комплекса й отваря охраната, след което свидетелката оставя съобщението и
от там търси управителя или друг служител, който да й осигури достъп до
водомерите. Повечето обекти вътре в комплекса са на ответното дружество. Проверка
на индивидуалните партиди извършва, ако й се осигури достъп от управителя на
комплекса или служител, който трябва да отключи апартаментите. Ако
собствениците на апартаментите са на място, те си отварят, но това става в присъствието на управителя или служител,
който придружава свидетелката. Задължение на свидетелката е единствено да
отчете водомерите, като след това не знае как се фактурират отчетените от нея
показания. През 2016 г., може би края на м. септември, е посетила обекта с другия свидетел - г-н Д.,
когато при проверка установили, че има
много количество вода. Свидетелката не може да си спомни конкретната причина,
поради която е направена тази проверка, както и дали тогава е видяла следи от
авария и теч. Вероятно проверката се е наложила, тъй като за периода 2015-2016
г. не е осигуряван достъп и е трябвало да се отчитат водомерите. При проверката
е присъствал като представител на ответника управителят на комплекса. След като
сканирала баркода и въвела показанията на водомера излязло голямо количество вода. Разбрала, че има теч,
защото двете стрелки на водомера се въртели.
Свидетелката не може да си спомни дали по това време е бил обитаем
комплекса. По принцип през зимните месеци имало 2-3 апартамента, които се
обитават. Когато отчетела на електронното устройство количеството вода било по
време на проверката. На следващия ден, по-малко от 24 часа, проверила отново
водомера, като имало пак над 100 кубика, за което била уведомена управителката
на комплекса. После пак имало проверка, някъде след 2 дни, седмица. Тогава се
установило, че помпата е скъсана и водомерът е със задни показания – с по-малки
показания от първата проверка. Първият път, края на септември, когато свидетелката
посетила обекта, имало пломба.
Свидетелят Д. работи в ищцовото дружество
на длъжност експерт продажби от 28 години. Като такъв се занимава с инкасо, с
проверка на работата на отчетниците, водомери, отговорник инкасо, отговаря на
жалби, на сигнали за кражби и др. През 2016 г. извършил проверка на обекта на ответника
по тяхно искане, съвместна на 29.09.16
г. и по-късно през м. ноември 2016 г. Причините за първата проверка, поискана
от ответника била наличието на 4400 кубика вода за разпределение и молбата била
да се отиде да се отчетат всички регистрирани подотчетни, индивидуални водомери
на клиентите, както централните водомери и тази вода да се разпредели
пропорционално на ползваните количества по индивидуалните водомери. Поради
това, че обектът е много голям, голямо ваканционно селище с много индивидуални
партиди, над 100, им отнело около 5-6 часа да отчетат всички уреди и да пристъпят
към разпределението на тези 4400 кубика.
След като обобщили данните, констатирали, че централният водомер има още
навъртян разход, може би над 21 000
кубика. Така станала много голяма сумата за разпределение и нямало как да се
разпредели пропорционално на място. Имало регистрирани партиди и на други
търговски дружества и на индивидуални потребители. Имало такива обекти без
водомери, които се отчитали към централния водомер, но нямали открити партиди.
Най-големият басейн в гр. Черноморец бил вътре в тоя комплекс, не се отчитал от
измервателен уред, поливната инсталация, която е много голяма градина,
мини-парк, не се отчитал от измервателен уред, южният плаж на гр. Черноморец по
някакъв начин се бил свързал с централния водомер на ответника и също нямал индивидуална партида. На плажа
имало ресторанти, заведения, душове – всичко отивало в морето, но нямали
регистриран уред, а ползвали вода от централния водомер на ответника.
Свидетелят не знае кой е разрешил това. Във водомерната шахта на ответника имало
два водомера – един 100-кубиков за големия разход и един 5-кубиков за малкия
разход. Те са свързани успоредно, така че играят роля на комбиниран водомер.
Това е направено така, защото зимата остават само пазачът на обекта и 1 или 2
семейства руснаци, които стоят целогодишно
и при ползваната от тях вода не може да се завърти големия водомер. Затова
се поставя успореден малък, който отчита това потребление. След като са
свързани успоредно всичката ползвана вода в комплекса се отчита и по двата водомера,
зависи от консумацията кой ще върти в момента.
При голяма консумация – големият и при малка консумация – малкият. Водомерната
шахта, в която се намират водомерите е дълбока, може би повече от 2 м, бетонна
и се слиза трудно по стълби. Водомерите са разположени успоредно по главна
тръба, по посока на уличния довеждащ водопровод, като малкият 5-кубиков водемер
прави байпасна връзка на голямата тръба и обхваща само малката консумация,
която има в комплекса. При проверката установили изтичането на вода и то голямо
количество. Видяло се, че стрелката на водомера постоянно се върти. В комплекса
на 29.09 вече почти нямало хора - само пазачът и проверяващите. На следващия
ден – 30.09, свидетелят изпратил отново
отчетника Т. да види дали е спрян водомерът. Оказало се, че след 24 часа имало навъртени
над 100 кубика, може би около 114
кубика. Свидетелят звъннал веднага на управителя на комплекса - С.Г.да й каже, че за 24 часа имат над 100
кубика, а няма никой в комплекса. Тя ги помолила да спрат спирателните кранове
и да прекратят този теч. Изпълнили молбата й. През ноември 2016 г. извършили
втора проверка, по сигнал на техни служители
– отчетникът и водомайстора на гр. Черноморец. При редовния месечен отчет
установили, че водомерът от 48 800 показания в момента е показал около
21 000 и нещо, в смисъл показанията са му назад, което ги е навело на
мисълта, че уредът е манипулиран и затова звъннали на свидетеля като инспектор да отиде да състави протоколи и
да вземе тези показания като база. Свидетелят отишъл и тогава на проверката
присъствала управителката Светлана. Съставил протокол нормален с новите
показания. На този протокол управителката отказала да се подпише, с
твърдението, че не е собственик на комплекса, като свидетелят вписал в протокола,
че собственикът липсва. Протоколът от първата проверка бил подписан от
Светлана, с пълномощно, че може да представлява ответното дружество, а при втория протокол Светлана казала, че няма
пълномощно. Намиращият се по делото /стр. 227/ протокол от 29.09.2016 г. е
съставен от свидетеля. При втората проверка било констатирано, че е скъсана
фабричната пломба от завода, което обстоятелство е вписано във втория протокол. Водомерът бил
върнат. След тази проверка, водомерите не били демонтирани и същите се
използват за последващи отчетни периоди, при база, тази от протокола от м.
ноември 2016 г. След проверката свидетелят пуснал сигнал в РПУ Созопол, че има
съмнение за манипулация на уреда. Свидетелят не е констатирал, че уредът е
негоден за извършване на последващи
отчитания.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Д. в частта, в която той заявява, че е вписал числото “47786“ в
протокола от 29.09.2016 г. като показание от общия водомер при съставянето на
протокола, при извършването на проверката, както и че цифрите в това число са
изписвани отдясно-наляво. Този извод Съдът формира, като отчита
обстоятелството, че свидетелят е служител на ищеца, както към момента на
изготвяне на протокола, така и към
момента на даване на показанията, така и предвид противоречието на показанията
в тази част със заключението на
съдебно-графологичната експертиза.
Свидетелят Й. работи във „Ф.Г.“ – гр.
Черноморец, като поддръжка – отговаря за ремонти, плочки, боядисване, външни
покриви. Знае, че отчитането на
водомерите в комплекса става, като инкасаторката поставя обява за датата и часа,
в който ще дойде, след което администраторката или който е на рецепцията
започва да предупреждава собствениците в комплекса за това в кой ден и час ще идва инкасаторката.
Инкасаторката е посрещана от охраната, след което идва на рецепцията със
списъка и казва в кои апартаменти трябва
да се минава. Тогава вземат ключовете с разрешението на управителката и минават
през всички апартаменти по входовете, със списъка. Свидетелят има задължение да
отвори вратата, след което инкасаторката си влиза и засича. След като минат
през всички входове, отиват при главния водомер, който е на 50 м. извън
комплекса. Свидетелят отива с инкасаторката, защото шахтата с водомера е с
бетонен капак, който не се заключва, но е много тежък и затова свидетелят
трябва да помага, за да се вдигне капака. След като вдигне капака свидетелката
трябва да влезе вътре да засече. Проблемът е, че шахтата е дълбока около 1.50
м., като водомерът е поне 50 см. наляво и без да се влезе вътре няма как да се
види. Свидетелката сама си пише цифрите. Инкасаторката идва веднъж в месеца, като свидетелят не може
да каже точна дата на тези посещения. Случвало се е тя да дойде и без да
предупреди. Тогава охраната, която е 24часова я пуска в комплекса, първо се
обаждат на управителката дали тя ще разреши да се влиза в апартаментите и след
това минават по апартаментите, защото без разрешение не може. През зимния
период, когато не ползат апартаментите си собствениците оставят ключовете.
Работното време на комплекса е от 8 до 17 ч., като през зимния период има
администратор, чистачка и свидетелят като поддръжка, както и 24-часовата
охрана. Свидетелят работи в комплекса от лятото на 2016 г. и откакто е там, не знае за аварии и за
извънредни ситуации вътре и извън комплекса. Единствено, ако собствениците по
апартаментите имат някакви дребни неща за поправяне, се е намесвал.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза и уточненията, направени от вещото лице Ч. в о.с.з. на 13.06.2019
г., се установява следното:
Вещото лице проследява показанията за
двата водомера /голям-100 куб.м. и малък -5 куб.м./, които са отчетени с
мобилно устройство и са нанесени в двата карнета. Отчетният период от
20.09.2016 г. до 03.10.2016г. съвпада с периода на отчета, въведен на
03.10.2016 г. в електронния карнет на
големия водомер. Отчетите в цифрово изражение са: старо 19389 куб.м.; ново
47888 куб.м. или разлика от 28499 куб.м. Отчетът от 19389 куб.м. обаче е
последният реален отчет на водомера от 16.08.2015 г. до 03.10.2016 г. и е
нанесен в карнета при всяко отчитане, а служебно са начислявани водни
количества по данни от предходни отчети. Ето защо следва да се приеме, че
разликата от 28499 куб.м. се отнася за
по-голям отчетен период, а именно от 06.08.2015 г. до 03.10.2016 г.
Консумацията на малкия водомер за този период е 1082 куб.м. При формирането на
фактурираните 25767 куб.м. са приспаднати 2732 куб.м., начислени служебно и са
само от показанията на големия водомер. Според вещото лице фактурираното
количество вода от 29581 куб.м. /показания по карнети на голям и малък водомер/
е необичайно голямо за обект с годишна консумация от 6-7 хил. куб. м. Фактическото
състояние на водомерния възел - голям и
малък водомер, които са монтирани паралелно като комбиниран водомер за
измерване на водни количества с променлив дебит във водомерна шахта на 60 м. от
границата на имота, се експлоатира в нарушение на Наредба № 4/14.09.2004 г. и
Закона за измерванията. Водомерната шахта не е разположена на мястото, съгласно
одобрения от община Созопол ВиК проект. Вместо предвидения по проект водомер с
щирок диапазон на мерене са монтирани
паралелно два водомера, като комбиниран водомер. Това може да се класифицира
като „модификация или допълнение към одобрен тип“, каквито са двата водомера
поотделно, но вече като комбиниран водомер подлежи на одобрение от Българския
институт по метрология и вписване в регистъра на одобрените типове за измерване
на флуиди. На така обособения и монтиран комбиниран водомер не е правена
метрологична проверка като такъв и този уред не може да бъде смятан за
сертифициран и одобрен уред за търговско измерване. Има намеса в конструкцията
на големия водомер, за да се направи отклонение за малкия. Това по закона за
измерванията е правомощие само на производителя. Във водомерната шахта е
монтиран, направен на място, с презумцията да бъде комбиниран, да мери и малки
и големи водни количества. Но за да мерят тези комбинирани водомери вътре има
специален пружинен клапан, който отчита дебита и в зависимост от това
разпределя водата - дали през малкия, дали през големия водомер, което
гарантира фабричната точност. В случая не е поставен такъв комбиниран водомер,
а са поставени два успоредни водомера, които да изпълняват функцията на
комбиниран водомер. Ако се анализира
отчета, който е направен на
29.09., а е вкаран на 03.10., тези 120 кубика не са отчетени на малкия водомер,
а консумацията не е толкова голяма за теч - 1 кубик за час – 24 кубика.
Следователно е следвало да се отчетат на
малкия водомер, но той не ги е отчел, което е индиция, че двата успоредни водомера не работят нормално като комбиниран водомер. Освен
тези два водомера, в комплекса има и около 100 абоната с инидивдуални партиди и
водомери, както и обекти без монтирани измервателни уреди. Водоснабдените
обекти, разположени в комплекса са 10 сгради от апартаментен тип, ресторант,
басейн-600 куб.м., детски кът, плаж къмпинг „Черноморец“ с ресторант и душове,
както и недовършен СПА център. Отразеното количество вода по процесната фактура
от 25767 куб.м. е третирано от ищеца като теч-авария. След направени хидравлични
изчисления относно така вписаното количество вода изтекло като авария, вещото
лице стига до извод, че е невъзможно такова количество вода да бъде от теч. Според
вещото лице няма основание цялата консумация на обекта за едногодищен период да
бъде сметната като теч-разлив и да бъде фактурирана, като такава, без да е
направено изравняване на партидата. Такова изравняване към 03.10.2016 г. не е
правено. От съдържанието на карнетите за двата успоредни водомера е видно, че след
06.08.2015 г. отчетникът на ответника е посещавал обекта 9 пъти, но е въвеждал
служебни отчети само на големия водомер, а на малкия до 03.10.2016 г. не са
въвеждани отчети. Въвеждането на служебни отчети означава, че отчетникът не е
имал възможност да извърши реален визуален отчет. Предвид обстоятелството, че
двата водомера са на разстояние от 20 см., няма причина да липсват отчети за
малкия водомер. Единственото обяснение за това, според вещото лице е, че през
целия период и двата водомера са били в лошо състояние и не са позволявали да се направи реален
визуален отчет /например поради конденз/. Затова вписаното в протокола от
29.09.2016 г. като показание на водомера число от „47768“ се дължи на визуална
грешка поради лошо състояние на водомера. Нанесеният пет дни по-късно в карнета
друг отчет от 47888 куб.м. следва да се приеме за виртуален отчет, т.е такъв,
който съществува само на книга, но без реално да отговаря на показанията на
скалата на водомера. Към 29.09.2016 г. няма данни за регистрирана авария в
комплекса. Според вещото лице, само една счупена пломба не може да изтрие
25 000 куб. и не е доказателство, че водомерът е манипулиран. За да бъде
манипулиран водомера, той трябва да се разглоби, да се махне пластмасовия
капак, който е със специално затваряне и един неподготвен човек гарантирано ще
го счупи. А такова нещо не е отразено в протокола. Освен това самата
манипулация в цифрово изражение изисква човек да е запознат с показанията от
старите отчети, за да знае с колко да върне. Всички данни от стари отчети се
намират в карнета, а до него досъп има само ищецът, но не и ответникът. Вещото
лице заявява, че низходящия ред на показанията на водомера – от 47768 на 21829
се дължи на виртуална грешка при въвеждане на отчета от 47768 куб.м. в
протокола от 03.10.2016 г. Вещото лице посочва, че задължително след скъсана
пломба, съгласно Наредба № 4, трябва да се направи лабораторна проверка
на водомера, за да се установи годността му. По делото няма данни такава
проверка да е правена или водомерът да е подменен.
От служебно изискания препис на ч.гр.д. №
64649/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, се установява, че на 14.09.2017 г. ищецът
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Б.Е.Д.“ ЕАД за
сумата от 34728.05 лева, дължима за доставена, отведена
и пречистена вода за периода от 20.09.2016 г. до 03.10.2016 г. в имот с абонатен № 229143, находящ се в гр. Черноморец, м. Аклади – сграда за сезонно ползване, ведно със
законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на сумата и сумата
от 2745.14 лева, представлява мораторна лихва за периода от 26.11.2016 г. до
05.09.2017 г. Заявителят претендира и направените в производството разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение. По заявлението е образувано изисканото ч.гр.д.
№ 64649/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, по което на 20.12.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумата от 34728.05 лева, дължима за доставена, отведена
и пречистена вода за периода от 20.09.2016 г. до 03.10.2016 г. в имот с абонатен № 229143, находящ се в гр. Черноморец, м. Аклади – сграда за сезонно ползване, ведно със
законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 2745.14 лева, представлява мораторна
лихва за периода от 26.11.2016 г. до 05.09.2017 г. е разноски по делото в размер на 799.46 лева,
в това число 749.46 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта длъжникът
„Б.Е.Д.“ ЕАД възразява срещу издадената заповед и съдът
дава указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта, във връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните, съгласно което ищецът се е задължил
да предоставя на ответника услугите в.и.к.
по отношение на водоснабден имот с абонатен № 229143, находящ се в гр. Черноморец, м. Аклади – сграда за сезонно ползване. Приложимата правна
уредба на отношенията между страните по договора от 02.12.2013
г. се съдържа в Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни
услуги и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда на
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба№ 4/. От ангажираните от ищеца доказателства не се установява
съществуването на негово вземане срещу ответника за сумата от 34728.05 лева,
дължима за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 20.09.2016 г. до
03.10.2016 г. в процесния имот. Ищецът,
чиято е доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, не проведе пълно главно
доказване на обстоятелството, че за периода 20.09.2016 г. до 03.10.2016 г. е доставил на
ответника вода в количеството, което е отчетено с процесната фактура №
**********/25.10.2016 г. Правилата за разпределение на доказателствената тежест
задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно
доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4, услугите В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Следователно в Наредба № 4 е предвидено ползваните В и К услуги да се заплащат само
въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са изброени
изчерпателно. Евентуалните течове във водопроводната система, след монтирания водомер следва да са
за сметка на потребителя, тъй като той следва да полага грижа за собствената си
водопроводна инсталация и за протеклата по нея вода поради неизправност в тази
инсталация. Затова ако процесното
количество вода е протекло през водомера в резултат на този теч, това
количество вода поначало следва да се заплати от потребителя. В случая обаче съществува неяснота за точното
количество вода, което е протекло през водомера поради евентуален теч. От приетата по делото съдебно-техническа
експретиза, се установява, че отразеното количество на потребена вода с
фактурата от 25.10.2016 г. е необичайно
голямо за обект с годишна консумация от 6-7 хил. куб. м. и няма как да бъде
обяснено с наличието на авария. Освен
това не може да се приеме, че водомерът е отчел правилно протеклото през
него количество вода, тъй
като според вещото лице монтираните в отклонение от одобрения проект два
успоредни водомера /малък и голям/ не са сертифицирани да действат като комбиниран уред, който да отчита и малки и големи водни количества, а от изследваните от вещото лице документи може да се
обоснове извод, че двата успоредни водомера не работят нормално като комбиниран водомер.
От съдържанието на карнените за двата водомера е видно още, че ищецът не е отчитал
редовно водомерите, като не
се доказа липсата на такова редовно отчитане да се дължи на неоказано съдействие от страна на ответното дружество. Не са доказани по категоричен начин и показанията на големия водомер
към 26.09.2016 г., тъй като, съгласно
заключенията на съдебно-графологичната и съдебно-техническата експертизи
съществува основателно съмнение, че вписанато число като показание на водомера
към тази дата е достоверно и отговаря на реалните показания на водомера. Не се
установи и да е извършено разпределение, съгласно изискването на чл. 32, ал. 5
вр. ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4.
Предвид
изложеното и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че ищецът не установи по несъмнен начин действителното
наличие на потребление от вода за имота на ответника за процесния период във отразеното с фактурата от 25.10.2016 г. количество, съответно не се установява наличието на вземане срещу ответника за сумата от 34728.05 лева. Липсата на доказано вземане за главницата, обосновава
извод за недължимост и на претендираното като лихва за забава при плащането на
главницата вземане.
Предвид
изложеното, Съдът намира, че предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
При този изход на
производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
направените в производството разноски. Ответникът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2280 лева и за възнаграждения за вещи
лица в общ размер от 700 лева. Ищецът
прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от
ответника възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая съдът
намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 2280 лева не в съответствие с размера, установен в чл.
7, ал. 2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /1654.20
лева, тъй като няма доказателства за начисляване на ДДС върху уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение/ и
се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид
изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност е
основателно и дължимите на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се определят в размер 1800 лева. При определянето на този
размер съдът взе предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника процесуални
действия. Така дължимите на ответника разноски възлизат на сумата от 2500 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявените от „В.и к.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу „Б.Е.Д.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, положителни установителни
искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр чл. 422 от ГПК, с предмет
да се приеме за установено между страните, че „Б.Е.Д.“ ЕАД дължи на „В.и к.“ ЕАД сумата
от 34728.05 лева, дължима за доставена, отведена
и пречистена вода за периода от 20.09.2016 г. до 03.10.2016 г. в имот с абонатен № 229143, находящ се в гр. Черноморец, м. А. – сграда за
сезонно ползване, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 2745.14 лева, представлява
мораторна лихва за периода от 26.11.2016 г. до 05.09.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2017
г. на СРС, 127състав, по ч. гр. дело № 64649/2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
„В.и
к.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Б.Е.Д.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по
производството в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис от него на СРС, ГО, 127 състав, по ч. гр. дело № 64649/2017 г.
Съдия: