№ 184
гр. Габрово, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500263 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Ц. И. ,подадена чрез
пълномощника адв.М. срещу постановеното решение по гр.д.№598/2023г. на РС-Габрово.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се ,че от данните в ТР се установява ,че „***“АД и
„***“ЕООД са свързани лица по смисъла на §1, т.5 от ДР на ТЗ. С оглед на това търговската
им дейност се контролира пряко от едно и също лице , двете дружества упражняват
дейността си при общ икономически интерес и ползи, като се презюмира знание у лицата,
осъществуващи управление и представителство относно търговските дела на другото
дружество. Твърди се ,че поради това договорът за заем и договорът за предоставяне на
гаранция се считат за сключени от потребителя с един и същи търговец , както и че
договорът за предоставяне на гаранция представлява допълнителна уговорка между
потребителя и заемодателя , сключена в противоречие с чл.16 от ЗПК. Касае се за договор
,който няма самостоятелен характер ,неговият предмет и престации могат да бъдат
изпълнени само във връзка с усвояване и управление на договора за кредит. Договорът за
потребителски кредит се явява правопораждащ факт, с оглед на който потребителят сключва
договора за предоставяне на гаранция. Твърди се ,че клаузата на чл.4 от договора е
уговорена изцяло в противоречие с чл.16 от ЗПК.Разходите по договора за предоставяне на
гаранция са свързани с основната престация по договора за заем и отговарят на
дефиницията за разходи по кредита по смисъла на §1 , т.1 от ЗР на ЗПК.Същият следва да
бъде включен във формирането на ГПР. Прави се позоваване на нарушаване на чл.11,ал.1,
1
т.10 ЗПК при сключване на договора за паричен заем, тъй като не е посочен действителния
размер на разходите по кредита, което води до нищожност на договора , а оттам и на
договора за предоставяне на парична гаранция. Тази нищожност обосновава
основателността на осъдителния иск.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове, ведно със законните последици.
От ответника не е постъпил писмен отговор.
Постъпил е писмен отговор от третото лице помагач „***“АД , в който се излагат
доводи за това, че производството спрямо дружеството следва да бъде прекратено, тъй като
оспорването е по отношение на договор за поръчителство . Излагат се и доводи за
неоснователност на твърденията на жалбоподателя.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Съдът е сезиран с процесуално допустима въззивна жалба, подадени в законния
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-Габрово решение по гр.д.
№598/2023г., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани :
- предявения иск по чл. 26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК от Д. Ц. И. против „***”
ЕООД, ЕИК202513690, с който се претендира да бъде признато за установено, че договор за
предоставяне на гаранция №4287290/14.10.2021г. е нищожен;
- предявения иск по чл. 55,ал.1 от ЗЗД от Д. Ц. И. против „***” ЕООД, за заплащане
на сумата от 288.73лв. /двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и три ст./, като частичен
иск от 400лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция
№4287290/ 14.10.2021г.
За да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел, че не е доказано
сключването на договор за предоставяне на гаранция №4287290/14.10.2021г. между страните
по делото.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Предмет на предявените кумулативно съединени искове по гр.д.№598/2023г. по описа
на РС-Габрово е прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
предоставяне на гаранция№4287290 от 14.10.2021г. и заплащане на сумата от 288.73лв.
/двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и три ст./, като частичен иск от 400лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция
№4287290/14.10.2021г.
От представените доказателства се установява, че на 14.10.2021г. между ищцата Д. И.
и „***“АД / привлечено по делото като трето-лице помагач на ищеца/ е сключен договор за
паричен заем №4287290, с който на ищцата е предоставен заем в размер на 1500лв., като
потребителски заем по продукт Ezy Max, за срок от 48 седмици и 24 погасителни вноски с
2
посочени падежи в договора. Заемът се отпуска при фиксиран годишен лихвен процент от
35% и ГПР 40,82%. В чл.4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в
срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.;
да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор
за паричен заем, сключен с „***“АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две
години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат -
кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
"Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора
за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане
на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
В депозирания писмен отговор в първоинстанционното производство ответникът
„***” ЕООД не е оспорил сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция
№4287290 от 14.10.2021г., на който се позовава ищцата. Изложил е доводи за възникналите
по него задължения за дружеството-гарант. Представена е с отговора и справка за платените
суми по този договор.
Съществуването на процесната гаранционна сделка се установява и от
представената справка от БНБ-Централен кредитен регистър на л.53 от
първоинстанционното дело , в която е отразена със страни: Д. Ц. И. и „***” ЕООД, с
идентификатор 4287290.
В случая се касае за свързани помежду си сключени на една и съща дата сделки,
изводимо от чл.4 от договора за паричен заем №4287290 , всяка от които следва да се
разглежда заедно с другата, като преценката за действителността на договора за
предоставяне на гаранция№4287290 от 14.10.2021г следва да се разглежда наред с договора
за заем, който обезпечава.
По своята същност и двата договора : за паричен заем №4287290/14.10.2021г. и за
предоставяне на гаранция №4287290 /14.10.2021г., представляват потребителски договори,
тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на §13, т.1, от ДР на ЗЗП -
канД.тствал е като физическо лице ,кредитът не е предназначен за извършване на търговска
или професионална дейност , изхождайки от чл.2,т.1 от договора за паричен заем ,че е
предоставен потребителски заем. Насрещната страна по двата договора е търговец по
смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП Предвид на това за процесните договорни
правоотношения са приложими разпоредбите на ЗЗП. Преценката за действителността на
процесния договор за предоставяне на гаранция като обезпечение на задълженията по
договора за паричен заем, който обезпечава ,следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД , така и с нормите на ЗПК..
По силата на §1 ,т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
3
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Уговореното в чл.4 от договора за паричен заем 4287290/14.10.2021г. обосновава,
че възнаграждението по гаранционната сделка е именно разход, свързан с предмета на
договора за кредит, тъй като касае обезпечението на вземанията по договора за заем, като
предоставянето на гаранция е условие за получаването на сумите по кредита, доколкото
гаранционен договор се сключва в деня на сключване на договора за кредит и то със
свързано с кредитора дружество съгласно данните ,обявени в ТР, от които се установява, че
" *** " АД е едноличен собственик на капитала на " „***” " ЕООД. Следователно
възнаграждението по гаранционната сделка следва да бъде включено като разход по кредита
при изчисляване на ГПР и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от
потребителя. В случая това не е направено, като видно от посоченото в чл. 2. 7 от договора
за паричен заем общата сума, дължима от заемателя като се вземат предвид допусканията в
т. 8 ,е 1765,20 лв. и се състои от размера на заемната сума и на възнаградителната лихва за
целия срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване. Следователно в
тази сума не е включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не е взет
предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите, видно от разпоредбата
на чл. 2. 8 от договора за заем, в която е посочено какви допускания са взети предвид при
изчисление на ГПР.
Невключването на възнаграждението по гаранционната сделка води до представяне
на по-нисък от реалния ГПР , при което се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска
практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/, което води и до прикриване на
действителните разходи по кредита за потребителя - конструкция за прикриване на
действителните разходи по кредита , при която хипотеза съгласно решение на СЕС по дело
С-714/22/, в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя „ по смисъла на
чл.3,б.ж) от Директива 2008/48/ЕО , а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на чл.3, б.и) от Директивата са и тези разходи за допълнителни
услуги, когато те представляват конструкция ,предназначена да прикрие действителните
разходи по кредита .
В случая разходите за заплащане на възнаграждението по договора за предоставяне
на гаранция са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в
полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал.
1 от договора за заем. Същото представлява допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на заетата сума, за което свидетелства и факта, че кредитодателят и
поръчителят/гарантът са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, като "***" АД е
4
едноличен собственик на капитала на "***" ЕООД. Поради това независимо, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице,
различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за
кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
следва да бъдат включени в ГПР.
Неточният размер на ГПР води до недействителност на договор за кредит на
основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК. Тъй като договорът, сключен между
потребителя и "***" АД за паричен заем №4287290 /14.10.2021г. и договорът за
предоставяне на гаранция №4287290 /14.10.2021г, сключен с "***" ЕООД, са във връзка
помежду си ,последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция и обуславят
нищожността на последния. Също така печалбата на „***“ ЕООД, от извършената от него
гаранционни сделки , се разпределя в полза на едноличния собственик „***“ АД, от което е
изводимо, че с чл.4 от договора за кредит и сключването на договора за предоставяне на
гаранция се цели заобикаляне на закона чрез предвиждане на допълнително
възнаграждение, което не се включва в ГПР по договора за кредит, но всъщност
представлява разход по договора, който следва да се плати на юридическо лице –
поръчител/гарант, чийто собственик на капитала е юридическото лице – заемодател, което
води до прикриване действителните разходи по кредита чрез тази конструкция. Поради това
с процесният договор за предоставяне на гаранция се заобикаля императивно законово
изискване за обявяване на действителния размер на ГПР по договора за потребителски
кредит и е осъществено основанието на чл.26,ал.1 ЗЗД за неговата нищожност.
Предвид изложеното искът за прогласяване на нищожността на процесния
договора за предоставяне на гаранция се явява основателен и следва да се уважи
Извършеното плащане по договора за предоставяне на гаранция в размер на
288,73лв. съгласно представената от ответника справка, е без основание - по нищожен
договор. Поради това плащането е при начална липса на основание. Това обуславя
основателността на предявения като частичен иск по чл.55,ал.1, пр.1 ЗД, който следва да
бъде уважен в претендирания размер от 288, 73лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 19.04.2023г. до окончателното плащане.
На основание изложеното поради несъвпадане на изводите с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и се постанови
ново по същество на спора, с което исковете бъдат уважени.
Няма основание за прекратяване на производството по отношение на
конституираното трето лице помагач на ищеца предвид предмета на спора и своевременно
заявеното за това искане в първоинстанционното производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски – сумата от 50лв. заплатена държавна такса за въззивното
производство. От данните по делото се установява, че пълномощникът на ищеца адв.М. и за
двете инстанции е осъществил процесуалното представителство по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА,
5
удостоверено в представените представените договори за правна защита и съдействие. С
оглед фактическата и правна сложност на спора, защитавания материален интерес ,обема на
осъществената защита , на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА за всяка от инстанциите в размер на по 480лв.
с ДДС.
В първоинстанционното производство не е събрана дължимата държавна такса по
исковите претенции, поради освобождаване на ищцата от внасяне на такава. Предвид на
това и на основание чл.78,ал.6 ГПК същата следва да се заплати от ответника с оглед
уважаването на двата иска, общо в размер на 100лв. / по 50лв. за всеки от тях.
Предвид изложеното ,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №117/12.03.2024г. по гр.д. №598/2023г. по описа на РС-
Габрово, изменено на основание чл.248 ГПК с определение №654/25.04.2024г. по гр.д.
№598/2023г. на РС-Габрово в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО постанови :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция №
4287290/14.10.2021г., сключен между Д. Ц. И., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, бул.
”***” №41, ет.2,ап.6 и „***” ЕООД, ЕИК202513690, седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1404, бул.”***” №28, ет.2, офис 40-46, по предявения от Д. Ц. И.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, бул. ”***” №41, ет.2,ап.6 , срещу „***” ЕООД,
ЕИК202513690, седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.”***” №28, ет.2,
офис 40-46, иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК202513690, седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1404, бул.”***” №28, ет.2, офис 40-46, да заплати , на основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, на Д. Ц. И., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, бул. ”***” №41, ет.2,ап.6, сумата от
288,73лв. представляваща недължимо платена сума за възнаграждение за гарант по договор
за предоставяне на гаранция №4287290/14.10.2021г , ведно със законната лихва от
19.04.2023г. до окончателното изплащане, по предявен като частичен иск от общо 400лв.,
като и сумата от 50лв. – разноски за производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК202513690, седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1404, бул.”***” №28, ет.2, офис 40-46, да заплати на адвокат Д. М. М. от АК
София, с адрес на упражняване на адвокатска дейност гр.София, бул. ***" №125-2, ет.5,
оф.5.3 , за осъщественото процесуално представителство на ищцата в първоинстанционното
производство сумата от 480лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение ,на осн. чл.38,ал.2 ЗА и
за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство сумата от
480лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение ,на осн. чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК202513690, седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1404, бул.”***” №28, ет.2, офис 40-46, да заплати по сметка на ОС-Габрово
6
държавна такса от 100лв. за двата уважени иска, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице –помагач „***“ АД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7