Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4138/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.Г.Г., с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от
40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от
1485 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от произшествие,
настъпило на 20.09.2016 г., по вина на лице, застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Ищецът претендира законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди – от 28.02.2017 г., а за обезщетението за
имуществени вреди – от 21.09.2016 г., както и направените разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, настъпило на 20.09.2016
г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
както и имуществени вреди – разходи за лечение.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва застрахованият водач да е нарушил правилата за движение, с което да е
причинил произшествието, оспорва твърдените от ищцата вреди и претендирания
размер. Позовава се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол от 20.09.2016 г. – л.7,
протокол за оглед на местопроизшествие – л.75, скица на местопроизшествието –
л.77), разпита на свидетелите Д.В. и М.А. и заключението на авто-техническата
експертиза по делото, че на 20.09.2016 г. в гр. София на кръстовището на бул.
„Александър Малинов“ и ул. „Филип Аврамов“ се е осъществило пътнотранспортно
произшествие при следния механизъм: лек автомобил „БМВ”, модел „525“ с рег.№ СВ
******, управляван от М.А. се е движил с посока на движение от изток на запад
по ул. „Филип Аврамов“ със скорост около 42 км.ч., като навлязъл в кръстовището
с бул. „Александър Малинов“ по лентата за десен завой, като преминал направо и настъпил
удар с лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ******, движещ се от лявата
страна на л.а. „БМВ“ и преминаващ направо на зелен сигнал на светофарната
уредба. От допълнителната експертиза, изготвена въз основата на циклограмата,
установяваща фазите на светофарната уредба се установява, че към момента на
удара лекият автомобил „Рено“ се е движил направо на зелен сигнал на светофара,
а към момента, в който автомобилът „БМВ“ е навлязъл в кръстовището, се е
намирал в лентата за десен завой и при зелен сигнал за десен завой, но е
предприел движение направо при червен – забранителен сигнал за движение
направо. При удара е пострадала ищцата В.Г.Г., която е била пътник в автомобила
„Рено“. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.А. в частта им относно
лентата, от която е навлязъл в кръстовището и сигнала на светофарната уредба
към този момент, тъй като в тази части противоречат на всички останали събрани
доказателства – писмени (циклограмата, която установява, че вазите за движение
направо на двата автомобила не може да са едни и същи), гласни (показанията на В.)
и експертизата (относно механизма вещото лице е категорично, че А. е преминал
на забранителен сигнал на светофара). Ето защо съдът приема, че водачът на автомобила „БМВ“ М.А. е извършил нарушение на чл.6, т.1, вр. чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП – преминал
е през кръстовището при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването,
с което е причинил процесното произшествие.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по
делото се установява, че в резултат на произшествието пострадалата е получила
следните травматични увреждания: закрито счупване на горния край на дясната
лакътна кост - олекранона. След инцидента е постъпила в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, където е
поставена диагноза „фрактура олекрани
декстри“, извършена е оперативна процедура – открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация с две К-метални игли. Поставена е гипсова шина.
Изписана е за домашно амбулаторно лечение. В резултат на получените травматични
увреждания и свързаните с тях оперативни интервенции и медицински процедури, ищцата
е претърпяла интензивни болки и страдания за срок от около 7-8 дни и след
сваляне на шината и започване раздвижване на крайника за около 14-15 дни, впоследствие
болките са продължили като умерени до около 1 година след ПТП. На 19.05.2017 г.
й е извършена втора операция за отстраняване на металните импланти, изписана е
след 3-дневен болничен престой с препоръка да носи ортеза за период от 30 дни и
да провежда кинезитерапия. Ищцата не е възстановена след произшествието – има
ограничение на движенията на дясната лакътна става – невъзможност на десния
горен крайник да се изправи напълно – лакътят се изпъва до 130 градуса /при
норма 180/, самообслужването на ищцата е затруднено. Не се очаква подобрение с
оглед давността на травмата. Наличието на остатъчни последици се установява и
от издадените експертни решения на ТЕЛК, които освен друго заболяване на
ищцата, което няма травматичен произход, констатират и ограничената двигателна
активност.
От показанията на свидетеля Л.Г.Г., брат на ищеца, се
установява, че през възстановителния период ищцата е търпяла силни болки в
областта на оперираната ръка, имала е проблеми със съня, като болките
продължават и до днес. Посочва, че е трябвало да промени навиците си в
ежедневието с оглед на получената травма, тъй като не може да си служи с
дясната доминантна ръка - наложило се е да напусне работата си, към момента е
безработна, отрицателно се е повлиял и личният и социалният ѝ живот.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил „БМВ”, модел „525“ с рег.№ СВ ******, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.6, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените
доказателства, съставени от органите на наказателното производство, от
медицинските документи, съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на
свидетелите Г. и В., безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП
и травмите на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача М.Д.А. при управление на лек автомобил „БМВ”, модел „525“ с
рег.№ СВ ******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил „БМВ”, модел „525“ с рег.№ СВ ****** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието между тях е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и
естество на телесните увреждания, интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, наличието на остатъчни последици за здравето на
пострадалата и болков синдром. Следва да се съобрази, че ищцата е претърпяла
оперативно лечение, като е претърпяла две операции, увреждането е на
доминантната й дясна ръка, което е причинило невъзможност за самообслужване и
дискомфорт в продължителен период. Съдът отчита още и липсата на пълно
възстановяване и неблагоприятната прогноза, че това състояние ще остане трайно
– намалено е движението при изправяне на ръката с 50 градуса. Поради което
съдът, при преценка на така посочените характер, вид и брой на уврежданията,
периода на лечение и отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на ишцата,
както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието, намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 30000 лв. До посочения размер искът
следва да се уважи и да се отхвърли до предявения размер от 40000 лв.
Съдът намира за доказана претенцията за имуществени
вреди на стойност 1485,00 лв. - видно от приложените фактури и съдебно-медицинска
експертиза, ищцата и извършила разходи за лечението си в посочения размер.
Неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване поради пътуване на ищцата без поставен предпазен колан. Макар на
ответника да бе вменена доказателствената тежест за установяване на
съпричиняването и да му бе предоставена възможност да формулира задачи към
допуснатите експертизи (виж определението по чл.140 ГПК), не бяха ангажирани
доказателства. Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Ищцата
има право на законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като
началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представения с исковата молба претенция до застрахователя, същата е
постъпила и щетата е образувана на 28.11.2016 г. Съдът приема, че това е
най-ранната дата на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното
събитие, поради което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава. С
оглед диспозитивното начало, законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да се присъди от датата, от която се претендира –
28.02.2018 г., а върху обезщетението за имуществени вреди – от 28.11.2016 г.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертизи,
съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 2393,79 лв.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 72,32 лв. разноски
за юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса, над внесения частичен размер от ищцата – за
сумата от 459,40 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********, да заплати на В.Г.Г., ЕГН: **********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 30000 лв., представляваща
обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 20.09.2016 г., заедно със законната лихва от 28.02.2017 г. до окончателното плащане,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 1485 лв., представляваща
обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
вреди от ПТП, осъществено на 20.09.2016 г., заедно със законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното плащане.
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 2393,79 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди разликата до пълния предявен
размери от 40000 лв.
ОСЪЖДА В.Г.Г. ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:********, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 72,32 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК:********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 459,40
лв., представляваща
дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: