№ 6193
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110172442 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК , вр. с чл.
411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от „ФИРМА” АД срещу „ФИРМА“АД за признаване за
установено дължимостта на сумата от 6124,92лева главница, представляваща изплатено от
ищеца обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“ на увреден
при ПТП л.а. „Ауди А8“ с рег. № ******** , както и за сума от 1294,84лева , представляваща
мораторна лихва за забава , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 43097/21г. по описа на СРС, 69с-в, възразена в
срок от длъжника.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ******** .
Поддържа, че вредите са на стойност 6109,92лева , в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение, както и, че са сторени разноски за определянето на
обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента, поради което в полза
на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по
определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради
което претендира същата, заедно с лихва за забава.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че не е настъпило поради
1
виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач. Оспорва наличието
на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Счита, че платеното
от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил. Оспорва
вземането за мораторна лихва за забава .
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по 422 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 22.6.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
на посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по
застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 6109,92лева . Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
От показанията на разпитания свидетел В.Г./водач на застрахования при ищеца
автомобил/ , както и от заключението по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че на 24.12.2018 г., водачът на МПС марка „Ауди А8“ с рег. № ******
предприема маневра изпреварване на разрешен пътен участък , като в същото това време
водачът на изпреварвания автомобил „Рено Трафик“ с рег. № ******* , без да се съобрази с
пътната обстановка предприема същата маневра и реализира ПТП с него. Съдът намира, че
ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил, който е
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.
2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-
2
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая, от
събраните по делото доказателства не се установява водачът на застрахования при ищеца
автомобил да е допринесъл за настъпването на събитието.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, описани в
протокола, са в причинна връзка с така установения механизъм на произшествието. Предвид
изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните
доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило
поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахования при
ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на
застрахования при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ /неоспорено от страните в срока по
чл. 200, ал. 3 ГПК/ средната пазарна стойност на ремонта, без прилагане на коефициент на
овехтяване, е 3608,72 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете
суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размер на
вредите. Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което
3
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият
размер на дълга в този смисъл възлиза на 3623,72 лева, поради което искът следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за горницата над този размер до пълния предявен размер
от 6124,92лева.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на
3623,72 лева.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От
представената покана, съдържаща входящ номер на ответника се установява, че покана е
отправена и получена от ответника . Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1
КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и
изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато
същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412,
ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими
документи. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а
когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ето защо ответникът е следвало да извърши плащане
в срок до 22.06.2019 г. След тази дата изпада в забава.
За периода 23.06.2019 г. до 22.07.2021г. размерът на мораторната лихва, определен
от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 766 лева, за която сума искът следва да бъде
уважен. За разликата до пълния предявен размер от 1294,84лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважените
искове, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото
и заповедното производство, които възлизат на 312,61 лева в исковото производство / за
държавна такса , депозит за експертиза , свидетел и възнаграждение за юрисконсулт/ и в
размер на 117,38лв. – в заповедното производство по ч. гр.д. № 43097/21г. на СРС, 69с-в, за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
4
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват своевременно поисканите
разноски в исковото производство в размер на 435,40 лева, изчислени съразмерно на
отхвърлените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ФИРМА“ АД , ЕИК ******** дължи на „ФИРМА
„АД , ЕИК ******** следните суми: 3623,72 лева , представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил марка „Ауди А8“ с рег. № ****** , настъпили вследствие на застрахователно
събитие от 24.12.2018 г., и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от
17.12.2021 г. до погасяване на задължението, и 766 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 23.06.2019 г. – 22.07.2021 г. , за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 43097/21г. на СРС ,69с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска
за установяване на регресно вземане за разликата до пълния предявен размер от 6124,92
лева и иска за установяване на вземане за мораторна лихва за разликата до пълния предявен
размер от 1294,84лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД , ЕИК ******** да заплати на „ФИРМА „АД , ЕИК
******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 312,61 лева - разноски в исковото
производство, и сумата от 117,38лева- разноски в заповедното производство по ч. гр.д. №
43097/21г. на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА „ФИРМА „АД , ЕИК ******** да заплати на „ФИРМА“ АД , ЕИК
******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 435,40лева – разноски за исковото
производство , съразмерно на отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5