№ 32753
гр. София, 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20241110132580 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от И.
Б. Т. срещу „Е М“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между
страните, че И. Б. Т. не дължи на ответното дружество сумата 23564,00 лева по
Договор за кредит №*******/29.04.2008 г.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че между ищцата,
като поръчител, и "П Б (България)" ЕАД е сключен Договор за кредит
№*******/29.04.2008 г., който обявен за предсрочно изискуем през 2014 г. В
полза на банката е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.
417 от ГПК по ч. гр. дело №98/2014 г. по описа на РС-Оряхово. Образувано е изп.
дело №4/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ, по което на 14.03.2022 г.
е връчена на ищцата покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, а
като взискател е конституиран ответникът, съгласно договор за цесия от
05.01.2015 г. След подадено възражение по чл. 414 от ГПК, заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №98/2014 г.
по описа на РС-Оряхово са обезсилени през 2022 г., а изп. дело е прекратено по
отношение на ищцата. Твърди се, че след отказ на няколко банки за финансиране
с ипотечен кредит, тази година ищцата е извършила справка в ЦКР и
установила, че ответникът продължава да подава за нея информация за кредитна
задлъжнялост по договора. С писмено изявление от 23.04.2024 г. е заявила на
ответника, че прави възражение за изтекла давност за вземанията по договора. В
отговор ответникът е отказал да зачете възражението. Ищцата настоява, че
паричните вземания по заема са покрити с давностен срок, а отказът на
ответника да зачете възражението на ищцата обуславя правен интерес от водене
на делото. Претендира съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска по допустимост и основателност. Посочва, че
към настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство, поради
което не са налице намерения на кредитора да предприеме съдебни мерки за
удовлетворяване на вземанията, а за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иска. Счита, че има право да отразява счетоводно задълженията,
вкл. да кани длъжника да плати. Поддържа, че независимо дали вземането е
погасено по давност или не, остава задължението на ответника, като дружество
по чл. 4 и чл. 10 от Наредба №22 на БНБ да предоставя информация за всички
1
кредити на клиентите. Оспорва иска по същество с довод, че вземането
съществува, доколкото погасителната давност не води до погасяване на
вземането, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Претендира
съдебни разноски, евентуално навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът не приема съображенията на ответника за недопустимост на така
предявения отрицателен установителен иск. Правният интерес ищецът
обосновава с конкретни твърдения, че ответникът претендира извънсъдебно
плащане на процесната сума, чиято дължимост отрича, въпреки положени от
него усилия за извънсъдебно уреждане на спора за погасяване на материалното
право. Висящият изпълнителен процес е относим за защита на длъжника по реда
на чл. 439, ал. 1 от ГПК, в който случай оспорва правото на принудително
изпълнение с доводи не за погасяване на материалното право на парично
вземане на кредитора, произтичащо от договора, а удостовереното в
изпълнителния лист и въз основа на нови факти, настъпили след съдебното
дирене в процеса, в който е издаден, предвид че преди това тези факти, че ще са
преклудирани със сила на пресъдено нещо на съдебния акт установяващ
възникването на паричното вземане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, на основание чл. 146,
ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между И. Б. Т. и "П Б (България)" ЕАД е сключен договор за поръчителство от
29.04.2008 г., във вр. Договор за кредит №*******/29.04.2008 г.; кредитът е
обявен за предсрочно изискуем през 2014 г.; срещу ищцата в полза на банката е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по ч. гр.
дело №98/2014 г. по описа на РС-Оряхово. Образувано е изп. дело №4/2022 г. по
описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ, по което на 14.03.2022 г. е връчена на
ищцата поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, а като
взискател е конституиран ответникът, съгласно договор за цесия от 05.01.2015 г.
След подадено възражение по чл. 414 от ГПК, заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №98/2014 г. по описа на РС-
Оряхово са обезсилени, а изп. дело е прекратено по отношение на ищцата,
съгласно Разпореждане №260102/22.08.2022 г. по ч. гр. дело №98/2014 г. по
описа на РС-Оряхово. По кредита е останала непогасена сумата 23564,00 лева, от
които 12477,36 лв. за главница, за чието плащане ищцата отговаря солидарно с
кредитополучателя. Паричните вземания, произтичащи от договора за кредит, не
са съдебно установени и не издаден изпълнителен лист - по отношение на
ищцата.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
ищецът следва да установи наведените фактически твърдения, чрез които
обосновава своя правен интерес от водене на делото, включително че ответникът
претендира плащане на отричаните парични вземания. По арг. от чл. 154 от ГПК
спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действително на следните юридически факти: 1) наличие на кредитно
отношение по процесния договор, ведно с договор за цесия, по което ищецът има
качеството кредитополучател, а ответникът кредитор, по който заемните
средства са усвоени; 2) настъпила изискуемост на паричните вземания и техния
размер; 3) давностният срок за паричното вземане е спиран и/ли прекъсван. Тези
обстоятелства подлежат на доказване от ответника, за което му се указва, че не
сочи доказателства.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, а по реда
на чл. 186 от ГПК следва да се изиска за послужване Разпореждане
№260102/22.08.2022 г. по ч. гр. дело №98/2014 г. по описа на РС-Оряхово.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 от ГПК за послужване от РС-
Оряхово заверен препис на Разпореждане №260102/22.08.2022 г. по ч. гр. дело
№98/2014 г. по описа на РС-Оряхово, с отбелязване за датата на влизане в
законна сила.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не
може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.09.2024 година от 10,25 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, чрез пълномощник, а на ищеца и
препис от отговор на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3