РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Сливен, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230104613 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от
ГПК за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а длъжникът е
подал възражение.
В исковата си молба ищцовото дружество, предявявайки искови
претенции срещу ответника и като въвежда подробни твърдения за
дължимостта на вземанията си сочи, че срещу ответната страна е издадена
заповед за изпълнение във връзка, с което се предявяват исковете. Изтъква се,
че на 02.12.2018 година длъжникът И. Б. Б. е сключила Договор за
потребителски кредит № 1177106 и Приложение № 1 към него с „Кредисимо“
ЕАД , по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се е
съгласил да върне 1 брой вноска по 413,76 лева в срок до 18.02.2021 година,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 съдържащ
Погасителен план, нарезделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на
разходите 50,00 %. На 02.12.2018 година ответникът И. Б. Б. е сключила
Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на
1
Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да
сключи договор с трето на процеса лице – Кредисимо и да отговаря пред
Кредисимо солидарно с И. Б. Б. за всички задължения по Договора за кредит с
Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията
към него. На 02.12.2018 година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са
сключили Договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е
задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на И. Б. Б. по
Договора за кредит. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит.
На 23.02.2021 година „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите от И. Б.
Б. следните суми: 400,00 лева –главница по Договор за кредит, 82,56 лева
договорна лихва за периода от 02.12.2018 година до 18.02.2021 година и
сумата 143,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава.
На 23.02.2021 година „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило по електронна
поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4
от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“
ЕООД правата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, като и за задължението му за
заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство
в размер на 710,88 лева, ведно със сумата 234,49 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021 година „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като
цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 30.03.2021 година.
За сумите е издадена заповед № 1784/21.06.2024 година за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3086 по описа на РС -
Сливен за 2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответната страна дължи сумата 400,00 лева, представляваща главница по
неизпълнено парично задължение по Договор за кредит № 1177106/02.12.2018
2
година, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, както и Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като вземането
е прехвърлено с договор за цесия от 02.03.2021 година в полза на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението 20.06.2024 година до окончателно изплащане на
вземането, сумата 710,88 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението 20.06.2024 година до окончателно
изплащане на вземането, сумата 82,56 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит, дължима за
периода от 02.12.2018 година до 18.02.2021 година, сумата 143,75 лева,
представляваща законна лихва за забава, дължима по договора за кредит за
периода от 02.12.2018 година до 11.06.2024 година, сумата 234,49 лева,
представляваща законна лихва по договора за поръчителство, дължима за
периода от 02.12.2018 година до 11.06.2024 година и сумата 131,43 лева,
представляваща разноски по делото. Претендират се разноските и по
настоящото дело.
В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор на исковата
молба, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на
исковата молба. Оспорват се предявените искове както по основание, така и по
размер.
Правят се възражения, че вземането на сочените от ищеца правни
основания за главници и лихви по двата договора за паричен заем и за
поръчителство липсва, че представения по делото препис от Договор за
потребителски кредит № 1177106 от 02.12.2018 година и Договор за
предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ЕООД не са подписани от
ответницата и с оглед безспорната свързаност на "Кредисимо" ЕАД, като
кредитодател и "Ай Тръст" ЕООД, като поръчител, представляват
заблуждаваща търговска практика.
Оспорва се и факта, че на 18.02.2021 година кредиторът "Кредисимо"
ЕАД поканил поръчителя "Ай Тръст" ЕООД да плати всички изискуеми
задължения на И. Б. Б., както и че на 23.02.2021 година поръчителя "Ай
Тръст" ЕООД погасил дължимите от ответницата суми, а именно: 400,00 лв.
3
главница, 82,56 договорна лихва за периода от 02.12.2018 година до 18.02.2021
година и законна лихва за забава в размер на 143.75 лева, без да е посочен
периода от който е започнало начисляването на тази лихва.
Изтъква, че по делото не са представени доказателства удостоверяващи,
че са извършени твърдените в исковата молба плащания между двете фирми.
Оспорва се факта, че на 23.02.2021 година поръчителя "Ай Тръст" ЕООД
уведомил И. Б. Б., че е погасил задълженията й по договора за кредит, както и
че встъпва в правата на "Кредисимо" ЕАД, заедно с това му се дължи
възнаграждение в общ размер на 945,37 лева, от които: 710,88 лева по
договора за поръчителство и 234,49 лева обезщетение за забава по договора за
поръчителство, но липсват доказателства за това.
Оспорва се факта, че на 02.03.2021 година между "Кредисимо" ЕАД и
"Ай Тръст" ЕООД от една страна и ищеца "АПС Бета България" ЕООД от
друга е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно
който двете дружества били прехвърлили вземанията си на "АПС Бета
България" ЕООД, както и че ответницата е уведомена на 30.03.2021 година.
Оспорва се факта, че прехвърлените вземания са подробно описани в
приложение № 1 от 23.02.2021 година и че това са прехвърлените ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от встъпването в правата по договори за
кредит, сключен от "Кредисимо" ЕАД и от договор за предоставяне на
поръчителство сключен от "Ай Тръст" ЕООД, подробно описани в
Приложение № 1.
Аргументира възраженията си като изтъква, че за да се породи правно
действие в договора за цесия вземанията следва да бъдат конкретизирани в
достатъчна степен: страни, основание, размер, изискуемост, като в
конкретният случай, това не е сторено.
Приложение № 1 към договора, липсва и не е представено по делото, а в
самия договор липсвала индивидуализация на длъжниците и на
прехвърлените с него вземания, което прави същия недействителен, по
отношение на претендираните в исковата молба права на ищеца спрямо
ответницата.
В отговора на исковата молба се сочи, че от съдържанието на договора
за потребителски кредит се налага изводът, че същият е сключен в нарушение
на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент
4
на разходите в размер на 50 %. Този годишен процент на разходите е неточен.
При положение, че към разходите по кредита се добави и сумата за
поръчителство в размер на 710,88 лева, общата сума на разходите по кредита
става 793,44 лева (82,56 лв. договорна лихва по договора за кредит, 710,88
лева възнаграждение по договора за поръчителство). Следователно
действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е далеч над посочения в
договора за кредит от 50 %. Записаният в договора ГПР /50 %/ е формален и
не отговаря на фактическото положение. Извежда извод, че договорът е
сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК, тъй като не е записан коректният
ГПР и процесният договор за потребителски кредит от 02.12.2018 година е
нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК длъжникът
дължи да върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за
лихви и неустойки. Съгласно чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се
считат нищожни.
Представения по делото договор за предоставяне на поръчителство не
целял реално обезпечение на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19.
ал. 4 от ЗПК, доколкото е видно, че с него се въвеждат допълнителни разходи
за възнаграждение на поръчител, които не са включени в ГПР и с тях се
надвишават законоустановените размери по ЗПК. Освен това допълнителен
аргумент е и безспорното обстоятелството, че двете дружества са свързани
лица от справка в ТР се установява, че кредиторът "Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на поръчителя "Ай Тръст” ЕООД.
В отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла
погасителна давност. В представеното по делото Приложение № 1 от към
Договор за потребителски кредит № 1177106 от 02.12.2018 година (стр. 20 от
Договор за потребителски кредит № 1177106 от 02.12.2018 година и стр. 16 от
делото), в точка 5 (пет) от приложението, изрично е посочен: „Падеж:
01.01.2019 година“. След датата на падежа вземането на кредитора е станало
изискуемо и ликвидно и след датата на падежа е започнала да тече
погасителната давност за вземането на кредитора.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли исковите
претенции на „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответницата И. Б. Б. като
5
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от
представител или пълномощник.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, но се представлява от
пълномощник, който моли за отхвърляне на исковите претенции по
съображения, подробно изложени в отговора на искова молба. Претендират се
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 02.12.2018 година между "Кредисимо" ЕАД и И. Б. Б. е сключен
Договор за потребителски кредит № 1177106. Съгласно Приложение № 1 към
Договор за потребителски кредит № 1177106/02.12.2018 година, кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 400,00 лева за срок от
30 дни и краен срок за връщане – 01.01.2019 година. Съгласно Приложение №
1, отпуснатата главница се олихвява с лихвен процент по кредита в размер на
41,24% при годишен процент на разходите 50,00 %.
На 02.12.2018 година ответникът И. Б. Б. е сключила Договор за
предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който,
дружеството се е задължило да сключи договор с трето на процеса лице –
"Кредисимо" ЕАД и да отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с И. Б. Б.
за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. На 02.12.2018
година „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили Договор за
поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо
„Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на И. Б. Б. по Договора за кредит.
На 23.02.2021 година „Ай Тръст“ ЕООД погасява задълженията на И. Б.
Б., като плаща на "Кредисимо" ЕАД сумата 400,00 лева – главница по
Договор за кредит, сумата 82,56 лева договорна лихва за периода от 02.12.2018
година до 18.02.2021 година и сумата 143,75 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва и извършва уведомяване по
електронна поща длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в
чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на
„Ай Тръст“ ЕООД правата на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, като и за
задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за
6
предоставяне на поръчителство в размер на 710,88 лева, ведно със сумата
234,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 година
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило вземанията
си на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и с имейл от 30.03.2021 година
уведомява длъжника за цесията на посочената от него в договора електронна
поща.
На 21.06.2024 година е издадена заповед № 1784 по ЧГД № 3086 по
описа на РС - Сливен за 2024 година за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника, срещу която същия е
подал възражение.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящия иск.
Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 11.09.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими. Предявени са в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като исковата молба е заведена на
11.09.2024 година в РС – Сливен. Разгледани по същество се приемат за
неоснователни по следните съображения:
По правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право.
Въпреки допуснатата от съда експертиза, от страната, на която е вменено
задължение, не е внесен депозит за възнаграждение за вещо лице в
предоставения, съгласно чл. 160, ал. 1 от ГПК срок, поради което заключение
не е изготвено и съдът на основание чл. 161 от ГПК приема за доказани
твърденията на ответната страна за недължимост на непризнатата от нея, но
7
претендирани от ищеца суми. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
страната, която е била редовно призована не се призовава за следващото
съдебно заседание при отлагане на делото за конкретно посочена дата, а
съгласно чл. 160, ал. 1 от ГПК срокът за внасянето на определения от съда
размер на разноските за вещо лице започва да тече за неявилата се, но редовно
призована страна, от датата на съдебното заседание. Поради това единствено
процесуалното бездействие на ищцовата страна, на която е вменено
задължението за внасяне на депозит за възнаграждение за вещо лице е
станало причина за несъбирането, с оглед чл. 160, ал. 2 от ГПК, на
допуснатото доказателство и съдът следва да приложи правилото на чл. 161 от
ГПК относно последиците от това.
Предвид обстоятелството, че по делото не е установено съществуването
на вземанията на ищеца спрямо ответницата исковите претенции по чл. 124,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло.
В допълнение на гореизложеното и като се има в предвид, че ответникът
е въвел подробни възражения за недействителност на Договора за
потребителски кредит и при абстрахиране от гореизложените мотиви, отново
се приема, че исковите претенции са неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят дори и при разглеждане само на едно от въведените в отговора
възражения. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9
от ЗПК, договорът за паричен заем е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е възражението в отговора на исковата молба за
недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
8
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото в договора за паричен заем е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 50,00 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер.
Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4
от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за паричен заем е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Такъв е и Договорът за
предоставяне на поръчителство.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед на
настъпилото частно правоприемство, настоящ кредитор по процесното
вземане се явява единствено "АПС Бета България“ ЕООД. Съгласно чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, а има отношение единствено към противопоставимостта на
договора спрямо длъжника и трети лица. Съобщаването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
има за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1
от ЗЗД. Длъжникът може успешно да възразява за липсата на уведомление,
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
до момента на уведомяването /в този смисъл Определение № 978/18.07.2011
година на ВКС/. Съгласно дадени задължителни за съдилищата указания с т.
13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година, постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на
установителния иск по чл. 422 от ГПК /доколкото такова произнасяне ще има/
заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй при издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК тази последица не настъпва, защото
изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение.
Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането
препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение, съгласно чл. 416 от
ГПК, а щом не е образувано изпълнително производство, решението за
отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му.
9
С оглед изхода на спора на процесуалния представител на ответника
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претендираните
разноски в размер на 500,00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. България, № 81 В иск за признаване за установено, че ответникът И. Б. Б.
с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***************** дължи на ищеца сумата
400,00 лева /четиристотин лева/, представляваща главница по неизпълнено
парично задължение по Договор за кредит № 1177106/02.12.2018 година,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, както и Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като вземането
е прехвърлено с договор за цесия от 02.03.2021 година в полза на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението - 20.06.2024 година до окончателно изплащане на
вземането, сумата 710,88 лева /седемстотин и десет лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението 20.06.2024 година до окончателно изплащане на
вземането, сумата 82,56 лева /осемдесет и два лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва върху
главницата по договора за кредит, дължима за периода 02.12.2018 година до
18.02.2021 година, сумата 143,75 лева /сто четиридесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава, дължима
по договора за кредит, дължима за периода 02.12.2018 година до 11.06.2024
година, сумата 234,49 лева /двеста тридесет и четири лева и четиридесет и
девет стотинки/, представляваща законна лихва по договора за поръчителство,
дължима за периода 02.12.2018 година до 11.06.2024 година, за които по ЧГД
№ 3086 по описа на РС-Сливен за 2024 година е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1784/21.06.2024 година по чл. 410 от
ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
10
и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. България, № 81 В ДА
ЗАПЛАТИ на И. Б. Б. с ЕГН: ********** с адрес гр. *****************
сумата 500,00 лева /петстотин лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11