Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260526 19.02.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Радка Цекова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 20090 по описа
на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
искове с
правната квалификация по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Х.Ц.Б., ЕГН **********, с адрес: *** е предявил против
„Талес 07“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Б.,
местността „Д.у.“, кв. 47 № 329, представлявано от К.П. и К.Г.П., ЕГН **********
в качеството му на у. и с. на „Талес 07“ ЕООД, с постоянен адрес:***, искове за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 500
лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/,
предизвикани от неправомерното събиране, съхраняване и обработване на личните
му данни, извършвано в нарушение на принципа на обработване на личните данни,
чл. 5, параграф 1, букви „б“ и „в“ от Регламент 2016/679, ведно със законната
лихва от входиране на исковата молба до окончателното погасяване на паричното
вземане.
Твърди се, че ищецът е
собственик на недвижим имот, находящ се в с. Б., с площ от 732 кв.м., с
административен адрес на имота: с. Б., общ. М., ул. ****, с идентификатор ****,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД
18-81/05.12.2007 г. от и.д. на АГКК. Имотът бил придобит през 2011 г. чрез
покупко-продажба, за което бил съставен нотариален акт вписан в СВ – П. под вх.
рег. № **** от 17.10.2011 г., акт № ****. В съседство с имота на ищеца се
намира поземлен имот, собственост на „Талес 07“ ЕООД с площ от 2118 кв.м., с
административен адрес на имота: с. Б., местността Д.у. – кв. ***, с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед РД 18-81/05.12.2007 г. от и.д. на АГКК. Излага, че имотът се ползва за с.б.
от дружеството, като през месец август 2018 г. била изградена система за видео
наблюдение, монтирана от у. на дружеството К.П., който поставил 16 бр. камери,
разположени на различни места в имота, обхващащи цялата му територия. В обхвата
на две от монтираните на страничната фасада на с. камери попадат улицата, на
която се намира къщата на ищеца, гаражът и част от оградата на имота, като
камерата инсталирана в двора за прием на стоки заснема улицата непосредствено
пред къщата на ищеца, където се намира и входа/изхода към имота му. След
монтиране на системата за наблюдение ищецът провел разговори с у. на ответното
дружество и категорично изразил нежеланието си да бъде заснеман имота му и той
самия от охранителните камери, както и, че с тези си действия дружеството
засяга спокойното и пълноценно упражняване на правото на собственост на ищеца,
както и правото му на личен живот. От страна на г-н П. било изразено несъгласие
за премахване на видеокамерите и преустановяване на видеозаписите. След като
ищецът подал жалба до РПУ Труд при ОД на МВР – Пловдив, срещу неправомерното
заснемане и записване с видеокамера, извършвано от „Талес 07“ ЕООД, от органите
на реда били извършени проверки на място, като било констатирано наличие на
видеокамери и извършване на записи на имота. В тази връзка, у.т на дружеството
бил предупреден с полицейски протокол, но до преустановяване на полицейските
действия не се стигнало. След това ищецът подал жалба до Комисията за защита на
личните данни. Проверката на КЗЛД приключила със съставяне на констативен акт
рег. № ***/10.01.2019 г., с който било установено, че така изградената система
за видеонаблюдение позволява видеонаблюдение, видеозапис и идентификация на неограничен
брой физически лица, преминаващи свободно през междуселския път и страничната
на имота улица, в чийто обхват попада и входът/изходът към имота на ищеца. С
решение № ****/2019 г. КЗЛД, обявило, че жалбата на ищеца срещу ответното
дружество е основателна. Комисията констатирала, че е налице нарушение на
принципа на обработване на личните данни, чл. 5, параграф 1, б. „б“ и „в“ от
Регламент 2016/679, като на основание чл. 58, параграф 2, буква „г“ от
Регламент 2016/679, се разпорежда на администратора „Талес 07“ ЕООД в 14-дневен
срок от влизане в сила на решението да преустанови в.то на обществени територии
и имота на ищеца. Решението на КЗЛД влязло в сила на 12.06.2019 г., като
дадените разпореждания на ответниците в 14-дневен срок да преустановят в.то на
обществени територии и на имота на ищеца, останали без изпълнение. В тази
връзка на 05.08.2019 г. ищецът отново се обърнал към КЗЛД, с молба за
последващи действия, тъй като в.то не е преустановено. Комисията установила, че
дружеството не е изпълнило дадените с Решение № ****/2019 г. разпореждания,
поради което на същото била наложена санкция в размер на 5000 лева. С
извършените неправомерни действия от страна на ответниците демонстрирали
поведение на безнаказаност и неспазване на правовия ред, с което се засягат
основни конституционни права на ищеца, като неприкосновеността на личния живот
на жилището и на кореспонденцията провъзгласени в чл. 32, чл. 33, чл. 34 КРБ.
Неудобствата и ограниченията върху поведението, душевния мир и начина на водене
на личен живот на ищеца довело до дискомфорт на нормалния бит на същия. Той
ограничил контактите си с близки и познати, изпитва постоянен стрес от
непрекъснатото съобразяване и страх от възможността записите от камерите да
бъдат използвани за опозоряването му, страх от злоупотреба с информацията, че
жилището остава без надзор. Всичко това било в пряка причинно-следствена връзка
с монтиране на камерите на места, които да проследяват движението му, вида и
начина на общуване с другите хора. Вследствие на това ищеца станал притеснен,
сприхав, нервен и тревожен. Отделно от посочените нарушения на
неприкосновеността на личния живот на ищеца, неправомерното събиране и
обработване на личните му данни довели до смущаване и възпрепятстване
упражняването на правото му на собственост върху гореописания имот.
С оглед гореизложеното
се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
демонтира камерите, в чийто обхват попадат домът на ищеца, находящ се в с. Б.,
местността Д.у. – кв. ***, с идентификатор ***, както и обществени територии –
междуселски път и страничната улица, водещи към дома на ищеца, също така да се
преустановят действията по видеонаблюдение и в. на имота, собственост на ищеца,
тъй като с тези си действия ответното дружество смущава и препятства
възможността на собственика да упражнява правото си на собственост в пълна
степен.
На основание чл. 49 и
чл. 45 ЗЗД моли ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност, да
заплатят на ищеца сумата от 1000 лева – обезщетение за причинените му
неимуществени вреди /болки и страдания/, предизвикани от неправомерното
събиране, съхраняване и обработване на личните му данни, извършвано в нарушение
на принципа на обработване на личните данни, чл. 5, параграф 1, букви „б“ и „в“
от Регламент 2016/679, ведно със законната лихва от входиране на исковата молба
до окончателното погасяване на паричното вземане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът - „Талес 07“
ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва по
основание и размер предявените искове.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че търговското дружество „ТАЛЕС 07“
ЕООД ползва за с.б. поземлен имот, находящ се в село Б., с площ от 2 118 кв. м„
с административен адрес на имота: общ. М., с. Б., местността „Д.у.“, кв. ***, с
идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед РД 18 - 81/05.12.2007г. от и.д. на АГКК, както и твърденията на ищеца,
че същият притежава недвижим имот в непосредствена близост до складовата база
на ответното дружество. Не се оспорват и твърденията на ищеца, че през 2018 г.
дружеството монтирало система за видеонаблюдение, която се състои от 16 броя
камери, разположени на различни места в складовата база.
Твърди, че към настоящия момент, камерите от системата за видеонаблюдение,
за които ищецът твърди, че нарушават правото му на свободно ползване на
притежавания от него недвижим имот, са
премахнати от дружеството, т.е. действията, които ищецът счита за
неоснователни, са преустановени, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 109 от ЗС е неоснователен.
Счита, предявения иск с правна квалификация чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за
допустим, но неоснователен. Не оспорва твърдението на ищеца, че в описания в исковата
молба поземлен имот, ползван от ответното дружество за с.б., е била монтирана
система за видеонаблюдение, като две камери от тази система са заснемали за
кратък период от време определени части от имота на ищеца. Единственото
обстоятелство, което подтикнало ответното дружество да монтира посочената
система за видеонаблюдение, е нарастването през този период на престъпните
посегателства в района на складовата база. Като монтира камери за видео
наблюдение дружеството се стремяло да подсили мерките за охрана и да осигури
по-високо ниво на сигурност на складовата си база, в която се съхраняват
материали, стоки и парични суми на значителна стойност. В този смисъл, това
действие на дружеството било напълно оправдано и разбираемо, насочено изяло към
опазване на неговото движимо и недвижимо имущество.
Оспорва
твърденията на ищеца, че дружеството чрез монтираната система за
видеонаблюдение е събирало, съхранявало и обработвало незаконосъобразно лични
данни на ищеца.
Оспорва изяло искането на ищеца да му бъде присъдено обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/. Счита, че
посоченият размер е прекомерен. При извършена повторна проверка, контролиращият
орган /КЗЛД/ установил, че след постановяване на Решение № ППН - 01 -
769/2018г. „обхватът на камерите, заснемащи, имота на ищеца Х.Б., е коригиран и
към момента в него не попадат части от имота на ищеца, а заснемат обществена
територия, т.е. към този момент не е налице нарушение на правото на защита на
личните данни на ищеца. В последствие дружеството премахнало от системата за
видеонаблюдение двете камери, които заснемат части от имота на ищеца, като това
фактическо положение е запазено и към настоящия момент. Твърди, че твърдяното от ищеца нарушение е преустановено още през 2019 г. В тази
връзка, размерът на претендираното от ищеца обезщетение е значително завишен,
предвид краткия период на нарушението, добросъвестността на ответното
дружество, което е целило единствено и само опазване на имуществото си. Моли за
отхвърляне на предявените искове, а в случай, че искът по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД бъде уважен, моли размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди като прекомерен да бъде намален. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор и от втория ответник- К.П.. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 109
ЗС, по същество отговорите и на двамата ответници не се различават, като се
признават едни и същи обстоятелства и се моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, счита
същия за недопустим спрямо ответника К.П., като моли същият да бъде отхвърлен
като такъв, а в случай, че се допусне до разглеждане, то моли същият да бъде
отхвърлен като неоснователен. Освен изложеното, счита че размерът на
обезщетението, което се претендира по този иск е неоснователно завишен. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
С първоначалната искова
молба ищецът е предявил и иск по чл. 109 ЗС за демонтира камерите, в чийто
обхват попадат домът на ищеца, находящ се в с. Б., местността Д.у. – кв. ***, с
идентификатор ***. С протоколно определение от 06,10,2020 г. е прекратено
производството по чл. 109 ЗС, поради оттегляне на предявения иск, тъй като
ответното дружество е демонтирало камерите за видеонаблюдение.
С решение № ****/2018 г.
от 21,05,2019 г. КЗЛД, е обявила, че жалбата на ищеца срещу ответното дружество
е основателна за нарушение на, чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент 2016/679,
като на основание чл. 58, параграф 2, буква „г“ от Регламент 2016/679, е
разпоредено на администратора „Талес 07“ ЕООД в 14-дневен срок от влизане в
сила на решението да преустанови в.то на обществени територии и имота на ищеца.
Решението на КЗЛД влязло в сила. Тъй
като ответното дружество не е преустановило в.то с решение № ****/2018 г. от
19,11,2019 г. КЗЛД е наложена санкция в размер на 5000 лева на администратора на лични данни „Талес 07“
ЕООД.
На основание чл. 153,
вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: търговското дружество „ТАЛЕС 07“
ЕООД ползва за с.б. поземлен имот, находящ се в село Б., с площ от 2 118 кв. м„
с административен адрес на имота: общ. М., с. Б., местността „Д.у.“, кв. ***, с
идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед РД 18 - 81/05.12.2007г. от и.д. на АГКК; че ищецът притежава
недвижим имот в непосредствена близост до складовата база на ответното
дружество; че през 2018 г. ответното дружество
монтирало система за видеонаблюдение, която се състои от 16 броя камери,
разположени на различни места в складовата база.
По делото е
разпитана св. С. И. Б., която е
съпруга на ищеца. От показанията на
свидетеля се установява, че преди монтиране на камерите животът им
бил много спокоен, нямали пререкания със съседи. Откакто се монтирали камерите,
които гледат към дома им, ищецът е
станал много притеснителен. Започнал да се тревожи, че го наблюдават.
Тревожел се за това, че вътре в склада на фирмата работят хора и от селото,
които можели да злоупотребят със
записите. Едната камера буквално, защото оградата им не била плътна, имала
видимост през прозореца на къщата им. Тревожел се, че докато отсъстват от къщи можело да ги оберат. Почнали да правят схеми за
тръгване на работа, ищецът по-рано, свидетелката по-късно. На прибиране - също.
Вечер като са били в града и вече е тъмно, са спускали пердета и щори. Оставяли
са лампите да светят, за да имитират, че има някой у тях. Не са ходили на
почивка , тъй като е нямало кой да остане у тях. После имало катастрофа и
трябвало да стоят в болница. Ищецът казал на братовчед му да си вземе багажа и
да отива у тях. Виждало се вечер, че работят камерите, имало червени диоди,
заснемат. След година и половина се допитали до приятели, които го посъветвали да опита в Агенция за защита на
личните данни. За първи път са направили застраховка на имота им против кражба,
влизане взлом, наводнение и пожар. Тревогата си остава, въпреки че ги нямало
вече камерите. Някои приятели работели на държавна служба и имали притеснения, как
може да търпят такива работи, да следят кога са вкъщи, кога не. Даже отказвали
гостуване вкъщи.
Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на С. И. Б.,
преценеи по реда на чл. 172 ГПК, като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал.
При така установената
по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
За да бъде ангажирана
отговорността по чл. 49 ЗЗД, е необходимо да са налице няколко предпоставки.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова,
доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена работа. При
тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или
бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За възникване отговорността по
този текст от закона е необходимо възникналите вреди да са причинени от
действия, съставляващи изпълнение или по повод изпълнението на възложената
работа. За да носи възложителят на работата гражданска отговорност по чл. 49 ЗЗД, необходимо е вредите да са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна, отговорност
за чужди противоправни и виновни действия или бездействия /В този смисъл
Постановление N 7 от 30.XII.1959 г. и Постановление N 7 от 29.XII.1958 г.,
Пленум на ВС/.
Фактическият състав
на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди,
причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са
причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4.
прекият причинител да има вина за причинените вреди.
Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от
негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този
работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е
необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или
служител на работодателя. Отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или подлежащите
правила за извършване на възложената работа – от значение е, че е действал при
или по повод възложената работа, има вина на работника, а вина на възложителя не
се изисква.
Противоправно поведение по смисъла на
чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо
действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в
цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно
защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна
промяна в психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване,
душевно страдание) представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр.
чл. 45 ЗЗД.
Като противоправно вредоносно
поведение, осъществяващо елементи от пораждащия деликтната отговорност по чл.
45 ЗЗД фактически състав, следва да се окачествят действия, изразяващи се в извършване
на видеонаблюдение или видеозапис на друго лице, извършени с предвидено за това
техническо средство, без съгласието на лицето, които действия водят до нарушаване,
чрез следене и филмиране, на установеното в конституционната норма на чл. 32,
ал. 2 право на лична неприкосновеност и пораждат чувство на напрежение,
притеснение, безпокойство, страх или какъвто и да е друг психичен дискомфорт у
лицето, спрямо което са насочени.
Между страните няма спор, че
търговското дружество „ТАЛЕС 07“ ЕООД ползва за с.б. поземлен имот, находящ се
в с. Б., с площ от 2 118 кв. м„ с административен адрес на имота: общ. М., с. Б.,
местността „Д.у.“, кв. ***, с идентификатор *** по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед РД 18 - 81/05.12.2007г. от и.д. на АГКК;
че ищецът притежава недвижим имот в непосредствена близост до складовата база
на ответното дружество; че през 2018 г. ответното дружество е монтирало система
за видеонаблюдение, която се състои от 16 броя камери, разположени на различни
места в складовата база.
Част от камерите са били
насочени към къщата на ищеца и са осъществявали видеонаблюдение. Поставянето
и поддържането на тези устройства е противоправно. От установеното от КЗЛД устройствата
имали техническа възможност да извършват видеонаблюдение.
В чл. 4 параграф 1 от Регламент 2016/679 е предвидено, че „лични данни“
означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“);
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име,
идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по
един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице.
КЗЛД е констатирала
нарушение на, чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент 2016/679.
Ответниците носят отговорност за
причинените на ищеца вреди. Ответникът К.П. в качеството си на управител на
Талес 07 ЕООД носи отговорност по чл. 45 ЗЗД, а ответното дружество по чл. 49 ЗЗД. Тъй като ответното дружество упражнява своята дейност чрез своя органен
представител – у. – втория ответник, съдът приема, че вредите са причинени от
двамата ответници, които съгласно чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно. Деецът носи
отговорност за причинените вреди на основание чл. 45 ЗЗД. Отговорността му е както за реално нарушаване на установеното в
чл. 32, ал. 2 КРБ право на лична неприкосновеност, така и за нарушаване на общата забрана да не се
вреди другиму и за реално причинени неимуществени вреди (отрицателни
емоционални изживявания) от психически тормоз, осъществен чрез действия,
представляващи видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с предвидено за
това техническо устройство, въпреки несъгласието на пострадалия.
Поведението на ответниците, изразяващо
се в поставяне и поддържане на устройства- камери, насочени към обитаван от
ищеца жилищен имот без негово съгласие, извършване на непрекъснато
видеонаблюдение и създаващи впечатление за непрекъснато следене и филмиране, е
причинило неимуществени вреди на ищеца, е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Причиняването на неимуществените вреди е установено от събраните гласни
доказателства (показанията на св. С. Б.). Налице е и причинно-следствена връзка
между деянието и вредите - емоционалните страдания са пряка и непосредствена
последица от описаното поведение на ответниците. Не е оборена и презумпцията за
виновност, установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Като съобрази продължителността на
периода, в който са търпени неимуществените вреди от ищеца, интензитета на
изживените от същия емоционални страдания, възрастта му, обстоятелството, че
чувството на страх, притеснение и безпокойство е било засилено от факта, че
поведението на ответниците е създало у ищеца впечатление, че не само той, но и
цялото му семейство – съпругата му са обект на наблюдение и заснемане,
настоящият състав намира, че сумата 500 лв. би обезщетила ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди. Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане
на законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска (06. 12. 2019
г.) до окончателното й изплащане, каквато се дължи съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Относно разноските:
Предвид
изхода на делото- уважаване на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 100
лв., 15 лв. държавна такса за частната жалба
и 400 лв.- адвокатско възнаграждение. На ответникът не следва да
се присъждат разноски, тъй като причината да оттегли иска по чл. 109 ЗС е, че
ответниците са премахнали монтираните камери.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Талес 07“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Б., местността „Д.у.“, кв. ***, представлявано от К.П. и К.Г.П.,
ЕГН ********** в качеството му на у. и собственик на „Талес 07“ ЕООД, с
постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Х.Ц.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 500 лева /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, предизвикани от неправомерното
събиране, съхраняване и обработване на личните му данни, извършвано в нарушение
на принципа на обработване на личните данни, чл. 5, параграф 1, букви „б“ и „в“
от Регламент 2016/679, ведно със законна лихва, начиная от 06.12.2019 г.
до окончателното погасяване на паричното
вземане.
ОСЪЖДА
„Талес 07“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Б., местността „Д.у.“, кв. ***, представлявано от К.П.
и К.Г.П., ЕГН ********** в качеството му на у. и собственик на „Талес 07“ ЕООД,
с постоянен адрес:*** да заплатят на Х.Ц.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 515 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ