О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV-260392 Година 2020, 18 септември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
осемнадесети септември година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар
……………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1852 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на И.М.И. ***, против решение
№ 123 от 26.05.2020 г. по гр.д.116/2020 г. по описа на Поморийски районен съд,
с което е отхвърлен искът на въззивника за приемане за установено по отношение на „Електроразпределение Юг” ЕАД гр.Пловдив с
ЕИК *********, че въззивникът не дължи на въззиваемото дружество
сума в размер на 1198,75 лв по фактура № **********/26.11.2020 г., с която е коригирана сметка за минал
период – от 09.03.2019 г. до 23.05.2019 г. за обект за потребление в гр.Ахелой,
ул.“Дуков “ № 23, ИТН 2590613, клиентски № **********, и с което решение
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв - съдебно-деловодни разноски.
С нарочна писмена молба от 27.08.2020 г.,
въззивникът И.И., чрез процесуалния си представител адв.Мартин Ч., е заявил
особено искане – за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския
съюз, по следните въпроси, поставени в молбата, във връзка с твърденията на
въззивника за противоречие на нормите на чл. 50, чл. 51 и чл. 56
от ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР, с чл. 2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/
ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС:
1. Чл.2, т.5 и т.19 от Директива
2009/72/ЕО допускат ли оператор на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да
начислява, фактурира и претендира заплащането на неизмерени количества
ел.енергия от потребител, който получава доставки на такава от друг доставчик -
краен снабдител, под предлог, че така начислените количества му били доставени
и са ползвани от потребителя, но не били отчетени, поради извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и такова
допускане не противоречи ли на дефиницията за понятието „разпределение" на
ел.енергия, като по този начин към него се включва и доставката на ел.енергия?
2. Влиза ли в колизия и
противоречие с Общностнотно право, и в частност на чл.2, т.5, т.19 от Директива
2009/72/ЕО, националната правна уредба, съдържаща се в чл.50, чл.51 и чл.56 от
ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР, която предоставя право на оператора на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия, под предлог, че същите били
доставени и ползвани от потребителя, но не били отчетени поради извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и която
ел.енергия се доставя и продава на крайните потребители от друго лице - краен
снабдител, при съществуването на изричен договор за продажба на ел.енергия при
публично известни общи условия между този потребител и крайния снабдител?
3. Чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
допуска ли оператор на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ), който няма
договор за доставка и продажба на ел.енергия, нито писмено искане от страна на
потребител за доставка на такава, да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия от този потребител, под
предлог, че начислените количества му били доставени и са ползвани от
потребителя, но не били отчетени, поради извършено неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване, като се има предвид, че потребителят
получава доставки на ел.енергия от друг доставчик - краен снабдител, с който
именно има договор за доставка при публично известни общи условия и такова
начисление от мрежовия оператор следва ли да се приеме, че представлява
„непоръчана доставка на стока"?
4. Влиза ли в колизия и
противоречи ли на Общностнотно право, и в частност чл.27 от Директива
2011/83/ЕС националната правна уредба, съдържаща се в чл.50, чл.51 и чл.56 от
ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР, която предоставя право на оператора на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия, под предлог, че същите били
доставени и ползвани от потребителя, но не били отчетени поради извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и която
ел.енергия се доставя и продава на крайните потребители от друго лице - краен
снабдител, при съществуването на изричен договор за продажба на ел.енергия при
публично известни общи условия между този потребител и крайния снабдител и без
изрично сключен такъв договор от страна на потребителя с този оператор на
мрежата?
5. Националната правна уредба на
чл.50, чл.51 и чл.56 от ПИКЕЕ от 2019г., съответства ли на с чл.2, т.5 и т.19
от Директива 2009/72/ ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС, която предоставя
право на оператора на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява,
фактурира и претендира заплащането на неизмерени количества ел.енергия, която
се доставя на потребителя от краен снабдител, с който той има договор за
продажба на ел.енергия при публично известни общи условия?
Посочено е, че изясняването на поставените въпроси, тълкуването на националното
законодателство в светлината на Общностното право и съответствието на
националната правна уредба със Общностното право, е от съществено значение за
правилното решаване на настоящия спор, а ОС Бургас,
чието решение не подлежи на обжалване пред горна инстанция поради ниската цена на иска, на основание
чл.267, ал.3 ДФЕС е длъжен да отправи такова запитване, поради направено искане на
страна по делото за тълкуване на общностното право.
В предоставения му срок въззиваемият
"Електроразпределение Юг" ЕАД представя писмено становище, с което
оспорва искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по
поставените въпроси. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл.628 и
чл.629 от ГПК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Твърди се, че съгласно чл.629, ал.3 ГПК съдът, чието решение не подлежи на
обжалване, отправя запитване за тълкуване, но това се прави само ако (i)
отговорът на въпроса не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на
СЕС (доктрина за ясната правна норма) и (ii) въпросите са от значение за
правилното решаване на националното дело. Посочено е още, че за да се поиска
преюдициално тълкуване от СЕС на въпроси, те следва да са спорни между страните
и да са релевантни за постановяване на решението по делото.
Твърди се, че в случая, нито един от
поставените пет въпроса от жалбоподателя не е от значение за правилното
решаване на настоящото дело. Сочи се, че между страните няма спор, че „Електроразпределение
Юг" ЕАД не претендира от ищеца електрическа енергия, която му е доставило,
като е нямало право на това. Сочи се, че по делото не е спорно, че въззиваемото
дружество е оператор на електроразпределителна мрежа с издадена лицензия за
разпределение на електрическа енергия, а не доставчик на електрическа енергия,
който факт не се оспорва от ищеца. С оглед посоченото се твърди, че отговорите
на поставените въпроси за преюдициално тълкуване от ищеца, не са предмет на
правен спор по настоящото дело, а отговорите им, дори да бъдат дадени такъв от
СЕС, по никакъв начин не са от значение за правилното решаване на националното
дело.
По отношение на първия поставен въпрос за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС се твърди, че посочените във въпроса
чл.2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ЕО представляват дефиниции на понятия,
коментираните разпоредби не съдържат в себе си хипотеза, диспозиция или
санкция, поради което не въвеждат права и/или задължения за правните субекти,
още повече, че в случая изобщо не става дума за доставка на електрическа енергия.
Твърди се, че не е нужно тълкуване на общностното право, особено на сочената
легална дефиниция, доколкото в националното право ясно и недвусмислено с
разпоредбата на чл.44, ал.3 от ЗЕ въпросът на ищеца, инициирал преюдициално
запитване, е недвусмислено разрешен в смисъл, че въззиваемото дружество като
оператор на разпределителна мрежа, няма право доставя електрическа енергия и
сумата, която ищецът оспорва в настоящото производство не е за доставена
електрическа енергия. Сочи се, че доколкото чл.2, т.5 и т.19 от Директива
2009/72/ЕО, всъщност са определения за две от използваните в Директивата
понятия - „разпределение" и „доставка", непонятно е как точно тези
разпоредби се отнасят към разглеждания по делото спор.
По отношение на втория зададен въпрос за отправяне
на преюдициално запитване до СЕС се твърди, че всъщност е преформулирана версия
на първия въпрос. Независимо от това се твърди, че СЕС не може да даде
тълкуване дали чл.51 от ПИКЕЕ съответства на сочените легални дефиниции от
Директива 2009/72/ЕО, тъй като той тълкува само правото на ЕС, но не и
националното. Отново се посочва, че за да бъде допуснато преюдициално
тълкуване, следва въпросите да са от значение за правилното решаване на
националното дело, което в случая не е така.
По отношение на третия зададен въпрос за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС се твърди отново, че е версия на
първия въпрос, и по изложените по отношение на първия въпрос съображения, не
следва да се отправя до СЕС. Независимо от това се твърди, че Директива 2011/83/ЕС
не се прилага по отношение на ищеца, тъй като видно от приложения към исковата
молба нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане,
ищецът е станал ползвател на мрежата на ЕР Юг от тази най-късно на 08.03.2013
г., съгласно решение на СЕС по съединени дела С 70S/1 / и С-725/17, тази
директива съдържа особена разпоредба, която определя изрично условията за
прилагане на разпоредбите й във времето - член 28, параграф 2 от Директивата
предвижда, че разпоредбите й се прилагат за договори, сключени след 13 юни 2014
г.
С оглед на изложеното се твърди, че Директива
2011/83 е неприложима по процесния случай и ratione temporis, доколкото член
28, параграф 2 от Директивата предвижда, че разпоредбите й се прилагат за
договори, сключени след 13.06.2014 г., а по делото не са представени доказателства
ищецът да е сключвал договор с ЕР Юг, а обосновава правата си на ползвател на
електроснабдения имот, а от там и на клиент на ЕР Юг от 8.3.2013 г.
По отношение на четвъртия зададен въпрос се
твърди, че той е компилация между въпроси 2 и 3, поради което следва да се имат
предвид изложените съображения по повод въпроси .2 и 3.
По отношение на петия въпрос се твърди, че е
компилация между зададените въпроси 2 и 4, поради което за обосноваване на
недопустимостта и на този въпрос следва да се има предвид изложеното по повод
въпроси 2 и 4.
Като обобщение се посочва, че нито един от
формулираните пет въпроса не може да покрие критериите на Препоръките към
националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания 2012/С
333/01, поради което искането не следва да се уважава.
При така изложените от страните становища,
съдът намира следното:
Съгласно чл.628 от ГПК, когато тълкуването
на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на
акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на
делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.
Съгласно чл.629, ал.3 от ГПК, съдът, чието решение не подлежи
на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на
въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на
Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са
толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
Съгласно чл.7 от Препоръки към националните
юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (2012/C 338/01),
ролята на Съда в рамките на преюдициалното производство е да тълкува правото на
Съюза или да се произнася по неговата валидност, а не да прилага това право към
фактическата обстановка в главното производство. Това е задача на националната юрисдикция,
поради което Съдът не е компетентен да се произнася нито по фактически въпроси,
поставени по главното дело, нито по евентуални различни становища относно
тълкуването или прилагането на разпоредби от националното право.
В случая, видно от така поставените
въпроси, не се търси тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или
тълкуване и валидност на акт на органите на Европейския съюз по смисъла на чл.628 от ГПК, които да са от
значение за правилното решаване на делото. Въпроси 2, 4 и 5 търсят отговор дали
е налице противоречие на норми от националното право с Директиви на ЕС - чл.50,
чл.51 и чл.56 от ПИКЕЕ – с чл.2, т.5 , т.19 от Директива 2009/72/ЕО (въпрос 2);
чл.50, чл.51 и чл.56 от ПИКЕЕ – с чл.27 от Директива 2011/83/ЕС (въпрос 4) и чл.50,
чл.51 и чл.56 от ПИКЕЕ – с чл.2, т.5 , т.19 от Директива 2009/72/ЕО (въпрос 5).
Следва да се отбележи, че въпроси № 2 и № 5 са с идентично съдържание, като по
въпрос № 2 въпросът е дали чл.50, чл.51 и чл.56 от ПИКЕЕ „влизат в колизия с“
чл.2, т.5 , т.19 от Директива 2009/72/ЕО, а във въпрос № 5 – дали чл.50, чл.51
и чл.56 от ПИКЕЕ съответстват на чл.2, т.5 , т.19 от Директива 2009/72/ЕО.
По отношение на въпрос № 1
съдът намира, че не е налице нито едно от изискванията на чл.628 от ГПК – не се
иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; и тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз не е от значение за
правилното решаване на делото. Нормите на чл.2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ЕО представляват дефиниции, а именно – „че
за целите на Директивата,
5. „разпределение" означава преноса на
електроенергия по разпределителни системи с високо, средно и ниско напрежение с
цел да бъде доставена до клиенти като не се включва доставка;
19. „доставка" означава продажбата,
включително препродажбата, на електроенергия на клиенти“.
Нормите чл.2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ЕО са дефиниции и не създават обективни права и задължения,
съотв.от тях не може да се направи извод допускат или не „оператор на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява,
фактурира и претендира заплащането на неизмерени количества ел.енергия от
потребител, който получава доставки на такава от друг доставчик - краен
снабдител, под предлог, че така начислените количества му били доставени и са
ползвани от потребителя, но не били отчетени, поради извършено неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване, и такова допускане не
противоречи ли на дефиницията за понятието „разпределение" на ел.енергия, като
по този начин към него се включва и доставката на ел.енергия“.
На второ място посочените норми са ясни, сами
по себе си не се нуждаят от тълкуване.
Цели се не тълкуване на норма от общностното
право, а прилагане на това право към фактическата обстановка в главното
производство, и произнасяне на СЕС по фактически въпроси, поставени по главното
дело, както и относно тълкуването или прилагането на разпоредби от националното
право, което е недопустимо съгласно чл.7 от Препоръки към националните
юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (2012/C 338/01).
Ето защо съдът намира, че порвият поставен
въпрос не следва да се отправя за преюдициално запитване до СЕС.
По отношение на втория въпрос съдът намира,
че същият представлява искане до СЕС да даде тълкуване не на разпоредби от
общностното право - чл.2, т.5, т.19 от Директива
2009/72/ЕО,
за които, както се посочи по-горе настоящият състав приема, че са ясни, а тълкуване
на националното право, което също не е предмет на преюдициалното запитване.
Освен изложеното, с втория въпрос отново се прави опит да се предизвика
произнасяне на СЕС по фактически въпроси, поставени по главното дело (има ли
право право операторът на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия, под предлог, че същите били
доставени и ползвани от потребителя, но не били отчетени поради извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и която
ел.енергия се доставя и продава на крайните потребители от друго лице - краен
снабдител, при съществуването на изричен договор за продажба на ел.енергия при
публично известни общи условия между този потребител и крайния снабдител?). По изложените
съображения съдът намира, че и вторият въпрсо не следва да се отправя като
преюдициално запитване до СЕС.
По същите съображения - искане СЕС да се
произнасе по фактически въпроси, поставени по главното дело („Допуска чл.27 от Директива 2011/83/ЕС, оператор на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ), който няма договор за доставка и
продажба на ел.енергия, нито писмено искане от страна на потребител за доставка
на такава, да начислява, фактурира и претендира заплащането на неизмерени
количества ел.енергия от този потребител, под предлог, че начислените
количества му били доставени и са ползвани от потребителя, но не били отчетени,
поради извършено неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване, като се има предвид, че потребителят получава доставки на ел.енергия
от друг доставчик - краен снабдител, с който именно има договор за доставка при
публично известни общи условия и такова начисление от мрежовия оператор следва
ли да се приеме, че представлява „непоръчана доставка на стока?“), и искане за тълкуването
или прилагането на разпоредби от националното право, съдът намира, че тредият
въпрос не следва да се отправя за преюдициално запитване.
Независимо от изложено въпросът не следва да
се поставя на СЕС и по съображения, че Директива 2011/83/ЕС е неприложима в процесния случай, доколкото съгласно
решение на СЕС по съединени дела С 708/1/ и С-725/17: „60. Що се отнася да
приложимостта на Директива 2011/83 ratione temporis, тази директива съдържа
особена разпоредба, която определя изрично условията за прилагане на
разпоредбите й във времето. Така член 28, параграф 2 от Директивата предвижда,
че разпоредбите й се прилагат за договори, сключени след 13 юни 2014 г.“, а
видно от приложения към исковата молба нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане № 166, том 2/2013 г., същият е сключен
на 08.03.2013 г., поради коею ищецът е станал ползвател на мрежата на ЕР Юг
най-късно на от тази дата.
Въпрос № 4 е идентичен по смисъл с въпрос №
3, а и с въпрос № 2, поради което съдът намира, че не следва да се отправя за
преюдициално запитване по съображенията изложени по повод тези два въпроса.
Отново следва да се посочи, че нормата на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС е ясна и не следва да се иска нейното
тълкуване, а самият въпрос цели прилагане на това право към фактическата
обстановка в главното производство.
Изложеното по-горе се отнася и до поставения
въпрос № 5 – цели се тълкуване на разпоредби от националното право, а не на
такива от общностното право.
В обобщение следва да се посочи, че така поставените въпроси,
според настоящия състав, не следва да се отправят за преюдициално запитване до
СЕС, тъй като: значението и смисълът на разпоредбите на чл.2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ЕО от 13.07.2009 г. относно общите правила
за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, и на
чл.27 от Директива 2011/83/ЕС от 25.10.2011 г. относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на
Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, са толкова
ясни, че не будят никакво съмнение; и с поставените въпроси се цели не
тълкуване на норми от общностното право, а прилагане на това право към
фактическата обстановка в главното производство. С оглед на изложеното
настоящият състав счита, че не е налице основание за спиране на производството
по делото и отправяне на искане за постановяване на преюдициално заключение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника И.И.,
чрез процесуалния си представител адв.Мартин Ч., за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз, по следните въпроси, поставени в
молбата, във връзка с твърденията на
въззивника за противоречие на нормите на чл.50, чл.51 и чл.56 от
ПИКЕЕ от 2019
г., приети от КЕВР, с чл.2, т.5 и т.19 от Директива
2009/72/ ЕО от
13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за
отмяна на Директива 2003/54/ЕО, и чл.27 от
Директива 2011/83/ЕС от 25.10.2011 г. относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета
и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета:
1. Чл.2, т.5 и т.19 от Директива
2009/72/ЕО допускат ли оператор на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да
начислява, фактурира и претендира заплащането на неизмерени количества
ел.енергия от потребител, който получава доставки на такава от друг доставчик -
краен снабдител, под предлог, че така начислените количества му били доставени
и са ползвани от потребителя, но не били отчетени, поради извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и такова
допускане не противоречи ли на дефиницията за понятието „разпределение" на
ел.енергия, като по този начин към него се включва и доставката на ел.енергия?
2. Влиза ли в колизия и
противоречие с Общностнотно право, и в частност на чл.2, т.5, т.19 от Директива
2009/72/ЕО, националната правна уредба, съдържаща се в чл.50, чл.51 и чл.56 от
ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР, която предоставя право на оператора на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия, под предлог, че същите били
доставени и ползвани от потребителя, но не били отчетени поради извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и която
ел.енергия се доставя и продава на крайните потребители от друго лице - краен
снабдител, при съществуването на изричен договор за продажба на ел.енергия при
публично известни общи условия между този потребител и крайния снабдител?
3. Чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
допуска ли оператор на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ), който няма
договор за доставка и продажба на ел.енергия, нито писмено искане от страна на
потребител за доставка на такава, да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия от този потребител, под
предлог, че начислените количества му били доставени и са ползвани от
потребителя, но не били отчетени, поради извършено неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване, като се има предвид, че потребителят
получава доставки на ел.енергия от друг доставчик - краен снабдител, с който
именно има договор за доставка при публично известни общи условия и такова
начисление от мрежовия оператор следва ли да се приеме, че представлява
„непоръчана доставка на стока"?
4. Влиза ли в колизия и
противоречи ли на Общностнотно право, и в частност чл.27 от Директива
2011/83/ЕС националната правна уредба, съдържаща се в чл.50, чл.51 и чл.56 от
ПИКЕЕ от 2019г., приети от КЕВР, която предоставя право на оператора на
електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява, фактурира и претендира
заплащането на неизмерени количества ел.енергия, под предлог, че същите били
доставени и ползвани от потребителя, но не били отчетени поради извършено
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, и която
ел.енергия се доставя и продава на крайните потребители от друго лице - краен
снабдител, при съществуването на изричен договор за продажба на ел.енергия при
публично известни общи условия между този потребител и крайния снабдител и без
изрично сключен такъв договор от страна на потребителя с този оператор на
мрежата?
5. Националната правна уредба на
чл.50, чл.51 и чл.56 от ПИКЕЕ от 2019г., съответства ли на с чл.2, т.5 и т.19
от Директива 2009/72/ ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС, която предоставя
право на оператора на електроразпределителната мрежа (ЕР ЮГ) да начислява,
фактурира и претендира заплащането на неизмерени количества ел.енергия, която
се доставя на потребителя от краен снабдител, с който той има договор за
продажба на ел.енергия при публично известни общи условия?
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.