МОТИВИ
по нохд №
569.2017г. по описа на Районен съд – Асеновград, четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Б.Х.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, по обвинения за престъпления по чл.144, ал.3
вр.ал.1 от НК, за това, че на 14.10.2016г. в град Асеновград, област
Пловдивска, се е заканил с убийство на В.П.А., ЕГН – ********** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
И
по обвинение за престъпление по чл.338, ал.1 от НК, за това, че на
14.10.2016г. в град Асеновград, област Пловдивска, като е държал с надлежно
издадено разрешение от Началника на Второ РУ МВР- Пловдив за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20160194091 от 14.04.2016г.,
валидно до 31.03.2021г. огнестрелно оръжие – пистолет „Астра”, калибър 9/19 с
W№ 9609 и револвер “Арминиус
/ HW 5, 22 калибър с № 1602830, не е
взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните
правилници, наредби и инстркции в „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия”, чл.
60, ал.1: Забраняват се :
3а употребата на
а/ огнестрелни оръжия с цел,
различна от целта, за която а придобити, с изключение на случаите по чл. 95
ал.1 –престъпление по чл. 338 ал.1 от НК.
Ред за разглеждане на делото – общ.
Конституирана страна – частен обвинител В.А.,
представляван от адвокат С.Д..
По
същество:
Представителят на РП - Асеновград, пледира за
признаване на подсъдимия Д.Х. за виновен по всяко едно от двете му предявени
обвинения, при факти, безспорно доказани по делото относно съставомерността на
всяко едно от двете престъпления, за които е предаден на съд и за налагане на
наказания както следва:
-
За
престъплението по чл.144, ал.3,вр. ал.1 от НК, наказание „ЛС” в размер на 1г. 6
месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години.
-
За
престъплението по чл. 338 ал.1 от НК, да се наложи наказание „ЛС” в размер на 1
една година, което също на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 – три години.
-
На
основание чл. 23 ал.1 от НК, да се определи при еднорондност на наложените
наказания, едно общо най- тежко такова, явяващо се в случая „ЛС” в размер на 1
година и 6 месеца, което на основание чл. 66 ал.1 от НК, се отложи с
изпитателен срок от 3 – три години.
-
Пледира
се за приложение на чл.59, ал.1 от НК и за приспадане на полицейскито
прокурорското задържане, както и за присъждане в тежест на подсъдимия на
направените по делото разноски.
-
Пледира
се за приложение на чл. 53 ал.1 б.”А” от НК за отнемане в полза на държавата на
двене бойни оръжия. Разрешителното за
тях, което се намира по делото, да се върне на подс. Д.Х., а останалите ВД да
бъдат унищожени като вещи без стойност.
Повереникът на частния обвинител, адвокат С.Д., се
солидаризира с казаното от прокурора, като пледиа съдът да осмисли дали следва
да приложи чл. 66 от НК и ако все пак реши да стори това, пледира за налагане
на максимален изпитателен срок от 5 години.
Защитникът на подсъдимия, адвокат К.Н., пледира да
признаване на подсъдимия за невинен по предявените му обвинения, като се
пледира, че в случая подсъдимият Д.Х. е действал в уловията на крайна
необходимост по чл.13 от НК , като се
отчете и приложението на чл. 9 ал.1 от НК относно престъплението по чл.144,
ал.3 вр.ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.Х. пледира за признаването му за
невинен.
По
фактите:
Частният обвинител и свидетел В.П.А. е собственик и
управител на туристическа агенция, намираща се в град Пловдив, ул***.
Свидетелката В. Х.П.а живее в град Пловдив, ул.”Антим I”, която се намира
над ул.”Опълченска”, където е агенцията на свидетеля и частен обвинител В.П.А..
Ссъщата живее там, ведно с баща си –
подсъдимият Д.Х..
През 2015г. свидетелката В.Х. се запознала с частния
обвинител и свидетел В.П.А., по повод закупуване на екскурзия от нея и нейна
приятелка, като не след дълго, двамата
започнали да имат близки и интимни отношения. Ч.астният
обвинител В.П.А., често оставал да
пренущува в дома на свидетелката В.Х., като там имал и оставени за такива
случаи, дрехи. Когато организирал екскурзии, я взимал със себе си. Подпомогнал
я за закупуването на автомобил на нейно име, като предоставил фирмата си за
закупуване от страна на свидетелката В.Х., на мобилен телефон на лизинг, от
нея. Не след дълго между тях възникнали проблеми от личностен характер,
изразяващи се в чести конфликти, при което и за двамата станало ясно, че няма
да могат да продължат отношенията си и се налага да се разделят. Тъй като
същите били силно изострени, всяка една от страните по различни спорове – за
телефон, за лек автомобил, за обаждания с уведомяване, че ще се предивикат
проверки на туристическата агенция, всеки един от тях, сезирал прокуратурата,
при която били образувани преписки, някои от които приключили със становище, че
се касае за отношения от гражданско – правен характер.Проверките обаче не
уталожили местоличностните конфликти между частния обвинител В.П.А. и
свидетелката В.Д.Х.. Първата често ставала обект на психическо посегателство по
улицата, от страна на частния обвинител В.А..
Частният обвинител В.А. има дъщеря, която живее в
София при майка си и която по случай рожденния му ден, на 17 октомври, доша при
баща си и неовите родители – свидетелите П. и В.А., в техния дом, на 14 октомври 2016г.
Във връзка със зачестилите случаи на проблеми между
свидетелката В.Х. и частния обвинител В.А., подсъдимият Д. Х.П. на 14.10.2016г.
провел два телефонни разговора със свидетеля С.К., полицейски служител във
Второ РУ на МВР- Пловдив, който познавал подсъдимиая, единият
- в 10,46 часа, а другият – в 16,13 часа, в които телефонни разговора подсъдимият Д.Х. изразил
негодувание от работата на органите на поолицията и прокуратурата, отново
заявил, че дъщеря му има проблеми с бившия си приятел, като не можел чрез
полицията да го разобличи и спре посегателствата от него страна върху нея.
Направил предложение да наеме частен дедектив, които да разобличи действията на
частния обвинител В.А. пред неговите близки и да може така да го възпре.
Свидетелят С.К. отговорил, че следва пострадалата В.Х. да смени маршрута, по
който се предвижва, с оглед избягване на срещи с частния обвинител В.А., както
и да й се купи спрей, с който да се защитава. Посъдимият се осведмил и за
режима на закупуване на газово оръжие, като посочил, че така дъщеря му ще е по -
защитена. Същия ден, свидетелят С.К. разговарял и със свидетелката В.Х., на
която също разяснил механизмите за предпазване от тормоз.
Вечерта на 14.10.2016г. свидетелката В.Х. била на тренировка,
като нейният приятел – свидетелят И.Н.И.,
който живее в град Раднево, дошъл вечерта в дома й, за да я види. Преди това
свидетелката В. Х.П.а се чула с него по телефона, като му събщила, че прибирийки се е срещнала частния
обвинител В.А., връщайки се от йога и той я е заплашил, че ще я залее с
киселина и че нищо не може да го спре. Свидетелят И.И.
незабавно тръгнал към дома на свидетелката В.Х., като стигайки пред дома й, тя също
пристигнала от тренировка. Свидетелт И.И. видял, че свидетелката В.Х. е видимо разстроена. До този
момент, свидетелят И.Н.И. не познавал бащата на свидетелката В.Х. – подсъдимият
Д.Х.. Запознал се с него същата вечер. Тогава свидетелят И.И.,
свидетелката В.Х. и подсъдимият Д.Х., счели, че тази ситуация излиза извън
контрол и решили да отидат до Асеновград и да питат частния обвинител В.А.
какво иска, да се приключи тази ситуация. Така тримата – свидетелката В.Х.,
подсъдимият Д.Х. и свидетелят И.И. вече по тъмно, се
качили в автомобила на свидетелката В.Х. и потеглили за Асеновград, като
първоначално управлявал автомобила подсъдимият Д.Х., на поради това, че бил
много нервен и карал рисковано, на бензиностанция по пътя, на която спрели, за
да заредят, на шофьорското място седнал и до Асеновград карал свидетелят И.И., а свидетелкатап В.Х. го
упътвала по улиците как да стигне до къщата на частния обвинител В.А..
Преди да тръгнат от дома на подс. Д.Х., последният
влязъл и взел две оръжия, бойни, които съхранявал в метална каса в помещение на
приземния етаж, които сложил в джобовете на якето си, но това неговото действие
не било възприето нито от свидетеля И.И., нито от свидетелката
В.Х., които в това време стояли отпред, пред къщата Пистолетите не се и
виждали, тъй тримата били облечени с дънки и якета.
Тримата отишли до дома на частния обвинетел В.А. около 22 часа и се качили пеша по стълбите.
Първоначално пзвънили на звънеца два пъти, а после по блиндираната метална врата почукал с ръка
свидетелят И.И., но поради това, че не било
достатъчно силно, с дръжката на единия пистолет почукал подсъдимият Д.Х..
Чукането било доста силно, като ехтяло силно и това било възприето отвътре от
дъщерята на частния обвинител В.А., която се уплашила и разплакала. Свидетелката
В.А. –майка на частния обвинител В.А., станала, отишла до вратата и погледнала
през шпионката, като видяла пред вратата да стои непознат за нея мъж, нисък и
набит, когото не познавала. До този момент, не не е виждала подсъдимият Д.Х. и
не го познавала. Преди да погледне през шпионката чула викове „Не отваряй, ще
стане по - зле”. Свидетелката В.А. споделила видяното с мъжа си – свидетеля П.А.
и сина си – частния обвинител и свидетел В.А.. Тогава свидетелят и частен
обвинител В.А. също отишъл до вратата и погледнал през шпионката, като
първоначално, стълбищното осветление било загасено, той не видял кой е, но
впоследствие, след като стълбищният автомат светнал осветлението, свидетелят В.А.
видял, че пред вратата стоят подсъдимият Д.Х. и свидетелката В.Х.. Тогава
свидетелят В.А. позвънил на телефон 112 и съобщил, че се опитват да вляват в къщата му Чукат по вратата, а на
оператора на телефон 112 е съобщил, че не ги познава и че вратата му е
бронирана и няма да отвори. Поискал да изпратят полиция.
Родителите на
частния обвинител и свидетел В.А. го посъветвали да не отваря, но той им отговорил,
че познава лицата и ще отвори, за да се разберат, за да разбре защо са пред
дома му и какво искат. Същевременно свидетелят И.И.
преди частния обвинител и свидетел В.А.
да отвори вратата чул отвътре свидетелят В.А. да казва, че са извикали полиция.Първоначално
на вратата бил свидетелят И.И., който обаче
впоследствие отстъпил място на подс. Д.Х., който започнал силно да чука с
дръжката на пистолета по вратата. Когато частният обвинител и свидетел В.А.
отворил вратата, пред него стоял именно чукащият с дръжката на един от
пистолетите, взети от него от дома му преди тръгването за Асеновград, подсъдим Д.Х.,
като свидетелят И. Ианов стоял едно стъпало по – надолу, на който свидетелят В.А.
казал да се маха оттук. Тогава свидетелят И.И. казал
на свидетелката В.Х. и на подсъдимия Д.Х. да си тръгват, защото тези хора не са
настроени за разговори и ще станат тъпотии, но и двамата отказали да сторят
това. Свидетелят И.И. дори започнал да дърпа
свидетелката В.Х. да си тръгват, но тя отказала. Тогава свидетелят И.И. слязъл долу, пред кооперацията, като пред вратата на
частния обвинител и свидетел В.А., останали подсъдимият Д.Х. и свидетелката В.Х.,
която след това отстъпила и слязла на долната площадка. Отваряйки вратата,
свидетелят В.А. попитал подсъдимия Д.Х. какво иска, като той му отговорил, че
бил бодигард на дъщеря му и че бил дошъл да си разчисти сметките, защото В.А.
заплашил дъщеря му, че ще я залее с киселина и му казал, че ще го гръмне,
повтаряйки този израз към свидетеля В.А. много пъти. Чатният
обвинител В.А. бил отвън, на площадката, а майка му – свидетелката В.А. била
зад него. Въпреки, че до този момент, тя не познавала подсъдимия Д.Х., но от
неговите думи разбрала, че той е баща на свидетелката В.Х., с който нейния син
преди време имал близки отношения и която гостувала с дни в дома им.
Подсъдимият Д.Х. повтарял на свидетеля В.А., че свидетелката В.Х. е негова
дъщеря и че ще гръмне свидетеля В.А., тъй като е дошъл да си разчисти сметките
с него. Тогава подсъдимият Д.Х. вдигнал с дясната си ръка пистолет и го насочил
към гърдите на свидетеля В.А.. В този момент свидетелката В.А. отстъпила място
на съпруга си – свидетеля П.А. – баща на частния обвинител и свидетел В.А.,
който стоял зад сина си – частния обвинител В.А..Тогава частният обвинител и
свидетел В.А. хванал с двете си ръце, ръцете на подсъдимия Д.Х. и му вдигнал
ръцете нагоре и по този начин предотвратил насоченото срещу него дуло на
пистолета, държан от подсъдимия Д.Х.. Тогава свидетелят П.А., намиращ се зад
сина си – частния обвинител В.А. също се протегнал, като вклинил пръста си между
петлето на пистолета, за да попречи възпроизвеждането на изстрел, а дъщерята на
частния обвинител В.А. пищяла и викала, че ще убият баща й. В това време
подсъдимият Д.Х. натискал спусъка, но същият удрял в пръста на свидетеля П.А. и
по този начин не могъл да възпроизведе изстрел. От вклиняването на пръста на
свидетеля П.А. между петлето на пистолета, държан от подсъдимия Д.Х., на пръста
му се образувала прорезна рана, която впоследствие, след приключване на
инидента, била възприета от свидетелката В.А.. Вклинявайки по този начин пръста
си пред спусъка на пистолета, свидетелят П.А. успял да издърпа пистолета и да
обезоръжи подсъдимия Д.Х.. Внесъл пистолета в дома си и го скрил. През това
време борбата между свидетеля и частен обвинител В.А. и подсъдимия Д.Х. продъжила, при което подсъдимият Д.Х. извадил втори
пистолет, който преди това заредил в джоба си с ръката си, което зареждане като
звук като тип щракване, било въприето от свидетеля В.А.,
при което свидетелят В.А. и баща му – свидетелят П.А. се втурнали върху
подсъдимия Д.Х., разбирайки, че подсъдимият Д.Х. има втори пистолет, с цел да
го обезоръжи, като започнала борба между тримата, с цел взимане на втория
пистолет на подсъдимия Д.Х..
В тази борба, тримата се въртели, блъскали се в стената,
като борбата между тримата била на площадката и се пренесла на стълбището за
тавана. През цялото време, докато траела борбата по обезоръжаването на
подсъдимия Д.Х., той не спирал да повтаря, че ще гръмне частния обвинетел В.А..
Въпреки, че нееднократно както свидетеля П.А., така и частния тъжител и
свидетел В.А. казвали на подсъдимия Д.Х. докато се борели с него, за да му
вземат и втория пистолет, да го пусне, че ще стане беля, той не само, че не
пускал пистолета, но повтарял, че ще гръмне частния обвинител В.А., че е дошъл
за това, както и че ще го очисти. Подсъдимият Д.Х. бил наведен, клекнал, на
завоя на стълбището, на първите две стъпала и постоянно се въртял до стената,
която е грапава направена от тухли четворки, като при пъртенето си блъскал
главата по стената, а впоследствие и в парапета на стълбището. При тази борба,
свидетелят П.А. от това въртене на подсъдимия Д.Х., си ожулил лакътя в
грапавите тухли по стената. Частният обвинител В.А. бил зад подсъдимия Д.Х. и го обгърнал с ръце, като се мъчел да го
обезоръжи. Свидетелката В.А. стояла зад частния обвинител В.А. и подсъдимия Д.Х.,
който по едно време на тази борба, я настъпил по крака. Пистолетът, държан от
него в наведено положение, бил насочен в тази борба ту към корема, ту към
слабините на частния обвинител В.А.. В един момент, държаният от подсъдимият Д.Х.
пистолет възпроизвел изстрел, като първият изстрел попаднал в стъпалото на
стълбата и рикоширал в тавана. В този момент, дъщерята на частния обвинител В.А., която през цялото врее пищяла и която
свидетелката В.А. изпратила да се прибере навътре в дома им, за да не гледа
ставащото, започнала да пищи още по - силно. На детето свидетелката В.А.
извикала да бяга бързо навътре. В този момент последвал и втори изстрел,
куршумът от който е попаднал в десния крак на частния обвинител В.А., който
извикал от болка. През цялото време на тази борба, подсъдимият Д.Х. не спирал
да повтаря на частния обвинител В.А. „Ще те убия, куче, ще те гръмна. Ако се
криеш, че ще видя и ще ти видя сметката.”. След втория изстрел, свидетелят П.А.
се втурнал и казал на частния тъжител В.А. да си пъхне пръста пред пусъка, за
попречи на следващи изстрели. Втурвайки се, свидетелят П.А. и частния обвинител
В.А. захлупили на стълбището подсъдимия Д.Х., който бил в клекнало положение на
площадката, като в този момент дошли извиканите от частния тъжител В.А.,
полицейски служители, които заварили подсъдимия Д.Х. с пистолет в ръцете
захлупен на колене на земята и отгоре го натискали в това полежение, свидетеля П.А. и частния обвинител В.А.. Докато се
качвал по стълбите, отивайки на сигнала за опит за влизане в жилище,
полицейският служител Б.Я. чул говорене на висок глас, викове. Качвайки се
по-най бързия начин на третия етаж, свидетелят Б.Я. заварил свидетелката В.А.,
дъщерята на частния обвинител В.А. и подсъдимият Х. на колене, а отгоре му да
го натискат свидетелят П.А. и частния тъжител В.А.. Всички вкупом викали на
полицейския служител „Той е!” Приближавайки, полицейският служител Б.Я. видял,
че подсъдимият Д.Х. държи пистолет в лявата си ръка, който пистолет е насочен
към стената. Свидетелят Б.Я. премахнал пистолета и му сложил белезници. При
изправянето на подсъдимия Д.Х., свидетелят Б.Я. видял, че по челото подсъдимият
Д.Х. има охлузна рана. Тогава частният обвинител
казал на полицейския служител Б.Я., че е прострелян в крака, което било
възприето като рана с кръв от този свидетел. За оказване помощ на простреляния
частен обвинител В.А., била извикана от свидетеля Б.Я. линейка. На място бил
извършен обиск по ЗМВР, на подсъдимия Д.Х., като били откритих
боеприпаси 22 калибър, които били иззети. Намерили у подсъдимия също така и
разрешително за носене и съхранение на боеприпаси № 2016 0194091, издадено от
Второ РУ на МВР на подсъдимия Д.Х.. На площадката пред входа на апартамента
полицейският служител Б.Я. видял кръв, както и 2 броя гилзи. Пистолетът, иззет
от ръката на подсъдимия Д.Х. бил „Астра”, калибър
9/19. Подсъдимият Д.Х. бил задържан, като при задържането, той уведомил
полицейските служители, че оръжието му е законно.Пострадалият В.А. бил откаран
от екип на „Спешна помощ” в болница, където му е оказано медицинско съдействие.
Подсъдимият Д.Х. бил задържан по ЗМВР от 22,40 часа на
14.10.2016г.
Разрешение за
притежание на оръжие № 20160194091, е издадено на подсъдимия Д.Х., на
14.04.2016г., като същото е валидно до 31.03.2021г. От приложението към него се
установява, че то е дадено за следните оръжия: пушка „Иж/12”, калибър 12 х 70,
номер Л 4309, пушка „Иж/ 2 6Е, калибър 12 х 70, номер М 10193, оръжие „Бърно/2,
22LR, № 26340, пистолет „Арминиус”/HW5, 22 LR, № 1602830, пистолет „Астра” /
А-90, 9х19, № W9609 и оръжие „Байкал”/442, калибър 9х18, номер ХАГ0173.
В заявлението, подадено от подсъдимия Д.Х. е посочено,
с което моли да му бъде подновен срока за носене и съхранение на три броя късо
огнестрелно оръжие и два броя гладкоцевни ловни пушки и 1 бр. ловна карабина,
тъй като ще ползва същите за самоотбрана и лов. Като обосновка за носенето на
късо бойно оръжие, адресирана до Началника на служба КОС при Второ РПУ –
Пловдив, подсъдимият Д.Х. е посочил, че е бил кмет на район Централен, издал е
много наказателни постановления за нарушения на закони, засегнал е много финансови
интереси на нарушители, поради които действия е получавал заплахи и закани.
Посочил е, че откакто има оръжие, тези противоправни действия спрямо него са
били преустановени. Посочил е също, че с тях охранява имотите, които са негова
лична собственост. По повод искане за по - детайлна мотивировка защо иска късо
бойно оръжие, подсъдимият подробно е посочил, че поради премахването на
рокерското кафене на „Данаил Н.”, бил нападнат и пребит от рокерите. Посочил е,
че тъй като има две търговски дружества и имоти, борави с парични средства и
документи, както и с цел охрана на недвижимите му имоти.
Видно от Удостоверения № 0002381 от 26.01.2016г и №
0002380 от същата дата, всички оръжия по издаденото разрешение, са годни.
Подсъдимият не се води като лекуван в ЦПЗ – Пловдив и
за него няма данни за психични разстройства. Видно от служебна бележка рег. №
1623 от 12.02.2016г., спрямо него няма
образувани досъдебни производства. Същият притежава билет за лов, както и удостоверение
за подборно ловуване.При извършената проверка за това, къде се съхраняват
оръжията, е съставен констативен протокол
рег. № 435р- 4388 от 08.03.2016г., видно от който, проверката е
установила, че за схранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси е осигурена
метална каса със скретно заключващо устройство с размери 150х30х20, раположена
в гардероб от масивен материал, намиращ се в работно помещение на първия етаж
откъм източния вход.Същата е закрепена посредством 4 броя метални болта
неподвижно към стената.
От съдебно – медицинската експертиза на живо лице №
1129.2016г. се установява, че при прегледа на подсъдимия Д.Х. и от
предоставената медицинска документация е установено кръвонасядане по кожата в
дясно челно слепоочно, охлузване по кожата в лявата челна половина, драскотини
по главата, разположени централно челно теменно, сътресение на мозъка. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар, или притискане с или
върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така,
както това се съобщава в предварителните сведения. Сътресението на мозъка е
протекло със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, без данни за пълна загуба на съзнание до
степен на травматична кома, в който смисъл е довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Останалите травматични
увреждания са причинили болка и страдание.
От съдебно – медицинската експертиза на живо лице №
1130.2016г. се установява, че при прегледа на свидетеля П.В.А. е установено
охлузвания и кръвонасядане областта на
горния десен крайник. Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар, или притискане с, или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са получени
така, както това се съобщава в предварителните сведения. Било е причинено
болка.
От съдебно – медицинска експертиза на живо лице №
1131.2016г. се установява, че при плегледа и представената медицинска
документация на В.П.А. се установява, наличие на транзиторно- преминаващо през
меките тъкани огнестрелно нараняване в
областта на дясното стъпало, без засягане на костни структури. Описаното
нараняване е причинено от действието на огнестрелно оръжие и е възможно по
начин и време да е възникнало към момента на инцидента така, както това се
съобщава в предварителните сведения. Било
е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.
От заключението на физико - химичната експертиза се
установява, че в канала на цевта на пистолет марка „Астра”, модел „А-90”, калибър
9х9 с фабричен № w9609,
е установено наличие на черен нагар и остатъци от частици бездимен барут, следователно с него е възпроизвеждан изстрел след последното
му почистване. В канала на цевта
на револвер марка “Арминиус”, калибър 22LR, фабричен № 1602830, е
установено наличие на черен нагар и остатъци
от бездимен барут, следователно
него е възпроизвеждан изстрел след последното му почистване.
Експертизата не може да даде отговор на въпроса каква е давността на последно
произведеният изстрел с горепосочения пистолет.
От изготвената физико – химична ексепртиза по протокол
№ 11, се установява, че по обтривките, взети от лява и дясна ръце на лицата Д.Х. и В.А., както и от предните
части на един брой яке, жълто на цвят, предадено от подс.Д.Х.
и от един брой анцунг, син на цвят, предаден от В.А., се установява наличие на
барутни частници от бездимен барут и продукти от барут. Установените барутни
частици по обектите, посочени в точка № 1 на заключението, са сходни помежду си
по характеристичните им параметри – химични цветни реакции и хроматографски
спектри. По останалите дрехи от обекти № 2 и № 4, не се установява наличие на
барутни частици от продукти от изгаряне на барут.
От заключението на тройната комплексна съдебно - психиатрична
и психологични експертиза се установява, че В.П.А. не се води на диспансерно
наблюдение в „Център за психично здраве” – Пловдив и не страда от психично
заболяване. Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
спрямо него и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието.
Не се установяват отклонения от нормалното психическо състояние на В.П.А. към
момента на изследването. Психическите свойства, които оказват доминиращо
влияние върху поведението на В.П.А., са
изводими от характеристиките на неговата личностова структура – лидерство,
доминантност, властолюбивост, демонстративност, стремеж към налагане на мнение
и воля, постигане на поставени цели. Поведението на В.А. се определя от стремеж
да постига целите си, да доминира и да получава признание от околните – основни
специфики на личността му. Същият основно се отличава със собствена
предубеденост, маниерност, демонстративност, жажда за власт и доминиране,
агресивна настроеност и склонност към манипулиране и изопачаване на фактите.
От комплексната тройна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза на В.Д.Х., се установява, че същата не се води на
диспансерно наблюдение в „Център за психично здраве”- Пловдив и не страда от
психично заболяване. Тя е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и постъпките си, да ги ръководи в обсъждания период от време. В
състояние е да дава достоверни обяснения относно фактите, имащи значение за
делото. При нея не са установени отклонения от нормалното психично състояние в
изследваните психични сфери. Общата психологическа характеристика на В.Х. е
била съобразно нейния интелектуален и личностен капацитет. Доминиращо влияние
върху поведението на В.Д.Х. както и мотивите, определящи поведението й, са
оказвали усещанията на неразбиране и грубо отношение, разочарование, огорчение,
усещането за тревожност и напрегнатост, вследствие на получените обиди и
заплахи от човек, с когото е имала планове за общо съжителство и постигане на
общи цели, които се превръщат в сложни отношения, социално неприемливи и реално
опасни, усещането за нагрубеност и физическа застрашеност. В.Х. в характерово отношение е по-скоро пасивна, отколкото активна
страна, с инертни психични процеси, педантична, акуратна, с изострено чувство
за дълг и изпълнителност. Липсват индикации за манипулиране и изопачаване на
факти. Няма данни за умишлено даване на социално желателни отговори.
Готовността за искреност е изразена и достоверна. Споделеното за стореното от В.П.се
преживява като нежелано и неудоволствено от В.Х..
Налице е ситуативна тревожност, малоценностови преживявания за неудачност,
които са в рамките на нормалпсихологичното.
От балистичната експертиза по делото се установява, че
предоставеният за иследване пистомет марка „Астра”, кал. 9 мм, модел А-90, с №
9609 е технически изправен и годен да възпроизведе изстрели със стандарти бойни
патрони кал. 9 мм. Съгласно ЗОБВВПИ, пистолетът би се определил като
огнестрелно оръжие. Представеният за изследване револвер, марка „Арминиус”,
кал.22 , модел HW 5 с № 1602830 е технически изправен и годен да възпроизведе
изстрели със стандартни бойни патрони кал 22. Съгласно ЗОБВВИ пистолетът би се
определил като огнестрелно оръжие. 12 броя патрони – от тях 3 броя като ВД и
още 9 броя са стандартни, заводски, с неударен запалителен капсул. Имат жълт
цвят и обща дължина 29 мм. Гилзата е метална, с цилиндрична форма, дължина 19
мм, с пръстен. Куршумът е със сив и медно кафяв цвят, тъп връх и диаметър на
водещата част фи 9 мм. Със същите – 12 броя патрона, се проведе експериментална
стрелба с представения за изследване пистолет „Астра” – изстрелите се
произведоха нормално, без засечки съгласно ЗОБВВПИ, патроните представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия – кал. 9 мм. Представените 33 броя патрони са
стандартни, заводски, с неударен запалителен капсул, кал 22, имат жълт
цвят обща дължина 25 мм. Гилзата е
метална, с цилиндрична форма с дължина 19 мм, с пръстен. Куршумът е със меден и
черен цвят, тип връх и диаметър на водещата част фи 5 мм. Обозначението върху
дънната част на патрона е с „С”. Със същите – 33 броя патрони, се проведе
експериментална стрелба с представения за изследване револвер „Арминиус”-
изстрелите се произведоха нормално, без засечки, съгласно ЗОБВВИ, патроните
представляват боеприпаси ца огнестрелно оръже – кал.22.
Представените 2 броя гилзи – ВД № 4 и 5 са от патрони
кал. 9 мм, с ударени дъни. Същите са били снарядвани и отстреляни в
представения за изследване пистолет „Астра”, кал. 9 мм модел А - 90, с № 9609.
Представеното ВД № 8 е съставено от пет части. Всичките са метални, с различна
големина и неправилна форма. Металните късове са със сви и меден цвят, силно
деформирани. Поради настъпилата деформация, не може да се отговори с абсолютна
категоричност и съдейки по общи признаци, най-вероятно са част от патрон – кал.
9 мм.
Частният обвинител В.А. има издадена заповед на
основание чл. 15 ал.2 от ЗЗДН по отношение на И. Д.А. с решение на софийски
районен съд, от 01.09.2011г. решение от
21 юни 2011г. Същият е наказан административно по УБДХ с глоба в размер на 250
лева, за агресивно държане с полицейски служители в и пред сградата на СРС.
Същият има втора издадена заповед за защита от домашно насилие, издадена по
решение № 3643 от 20.10.2017г. на Районен съд- Асеновград, по молба на В.Д.Х.,
в което съдебно решение е посочено, че на 12.10.2016г. ответникът – частния
обвинител В.А., нападнал молителката в близост до дома й . Виждайки молителката
на улицата, той бързо слязъл от автомобила си, насочил се към нея, крещял й ,
че ще я смачка, след което с едната си ръка я хванал за главата, а с другата си
ръка, свита в юмрук, я натиснал в лицето и й отправил множество заплахи,
включително, че ще я залее с
киселина.Частният обвинител В.А. е задължен с това съдебно решение да се
въздържа от домашно насилие спрямо В.Д.Х., Забранил й е да посегава жилището,
което обитава, местоработата й и местата за социални контакти и отдих на В.Д.Х.
за срок от 18 месеца от влизане в сила на съдебното решение. Наложил е глоба в
размер на 500 лева.
От изготвената по делото съдебно – психиатрична
експертиза се установява, че подсъдимият Д.Б.Х. е могъл към момента на
извършване на инкриминираните деяния, да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Психиатричното му и психологоческото
му състояние към тази дата се определя както от личностовите му особености,
така и от емоциите, провокирани от описаните в делото конфликтни
взаимооотношения и убежденията му, че дъщеря му е застрашена и няма капацитет
да се защити.
Подсъдимият Д.Х. не е осъждатн.
Има добри характеристични данни.
По доказателствата:
Така приетите от съда факти, се
намериха за доказани от показанията на свидетелите В.А., П.А., В.А., И.И., Б.Я., С.К., които съдържат логични, последователни,
непротиворечиви вътрешно и помежду си показания, които се подкреят от съдебно –
медицинските, физико - химическите, балистичината експертиза и от писмените
доказателства по делото.По отношение на показанията на свидетеля Б.Я. –
полицейски служител, отишъл на място, в частта им, касаеща какво е намерил при
извършването на личен обиск и на местопроизшествието, съдът кредитира неговите
показания от досъдебното производство, прочетени в хода на съдебното следствие,
тъй като същите са достоверни, след прочитането им – предвид времето, което е
минало към датата на съдебното заседание и избледнелите спомени - по – бледи, но след прочитането им, потвърдени
от свидетеля и като подкрепени от физико - химичните и балестична екпертиза,
писмените доказателства по делото, съдът кредитира, а противоречивите на тях, депозирани в
съдебно заседание, не, като същите тази
им част не се поддържат и от свидетеля Б.Я..
Съдът кедитира и показанията на
свидетеля А.Н. като логични, опоследователни, непротиворечиви вътрешно и непротиворечиви
помежду си, както и подкрепени от писмените доказателства по делото, а именно –
разрешително за носене на оръжие на подс. Д. Х.птеров,
приложение към него, преписка по продължаване срока на разрешителното, протокол
за оглед на местопроизшествие, балистична експертиза, физико – химически
експертизи и съдебно – медицински експертизи по делото.
Показанията
на свидетелката В.А. се кредитират
от съда като логични, последователни, непротиворечиви вътрешно и съответни на
показанията на свидетеля П.А., В.А., И.И., А.Н., Б.Я., и съдебно – медицинските експертизи по делото,
балистичната експертиза по делото, физико- химическите експертизи по делото,
както и протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, от ВД –
диск от телефон 112, от протокола за оглед на същия, от справката като писмени
доказателства от телефон 112, както и от писмените доказателства по делото,
касаещи медицински документи относно уврежданията на свидетеля В.А., както и
такива по издаване на разрешения за носене и съхранение на оръжие на подс. Д.Х.,
без тези, в частта им относно факта, кога подсъдимият Д.Х. е извадил първия
пистолет. В тази им част, при констатирани противоречия в показанията на тази
свидетелка, депозирани от досъдебното производство и в съдебно заседание,
прочетените в хода на досъдебното производство показания, сочещи, че свидетелката
е разбрала, че има пистолет не едва след като дъщерята на частния обвинител В.А.
е видяла, че има пистолет, а е видяла как подсъдимият Д.Х. насочва оръжието към
сина й, се кредитират от съда, тези, които са депозирани в хода на съдебното
следствие, тъй като те напълно кореспондират с показанията на свидетеля В.А.,
който в този момент също е бил очевидец, а депозираните в тази им част такива в
хода на досъдебното производство, прочетени в съдебното следствие, не се
кредитират от съда, като опровергани от показанията на свидетеля В.А..
Показанията
на свидетеля П.А. се кредитират от
съда като логични, последователни, непротиворечини и подкрепени от писмените
доказателства по делото, от съдебно - медицинските експертизи по делото, от
балистичната експертиза, от двете физико – химически експертизи, от протокола
за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, както и от показанията на свидетелите
В.А., И.И. - до момента, в който е бил на стълбището
до слизането му пред кооперацията, от показанията на свидетеля Б.Я., от ВД -
диск от телефон 112 и протокола за оглед на същия, от писмените
доказателства - справка от телефон 112 и разрешителни за
носене на оръжие, както и медицинските документи относно оказана помощ на
свидетеля В.А. и документите по разрешителното за носене на оръжие на подс. Д.Х.
и продължаване на срока на съхранение, като тези, в частта им, в която е
констатирано противоречие в показанията на този свидетел с тези, депозирани в
досъдебното производство, касаещи това, дали свидетелят е видял през шпионката
кой чука по вратата и е видял подсъдимият Д.Х. и свидетелата
В.Х., както и това, че подсъдимият Д.Х. е чукал с пистолет по вратата,
показанията на този сведетел, депозирани в досъдебното производство и прочетени
в хода на съдебното следствие в тази им част, не се кредитират от съда, тъй
като те се опровергават от показанията в
тази им част от свидетелката В. П.а и В.А., които не сочат свидетелят П.А. да е
гледал през шпионката, както и от показанията на свидетеля И.И., който сочи, че той първоначално е чукал по вратата след
позвъняването два пъти, а след това подсъдимият Д.Х. е чукал с дръжката на
пистолета по вратата, поради което и в тази част, показанията на този сведетел
от ДП, не се кредитират от съда.
Показанията
на свидетеля И.И.
се кредитират от съда като логични,
последователни, непротиворечиви в
голямата им част и подкрепени и от показанията на свидетелите П.А., В.А., В.А.,
В.Х., Б.Я., С.К., от съдебно – медицинските и физико - химичните експертизи по
делото, от писмените доказателства по делото, от ВД – диск от телефон 112, от
писмените доказателства за телефон 112. Показанията на свидетеля И.И. частта им, че
пред него свидетелката В. Х.П.е разговаряла с полецйски
служител С.К. за случилото се с нея и че му е съобщила, че е заплашена да бъде
залята с киселина и че е слушал този разговор на високоговорителя, не се
кредитират от съда, предвид на това, че в тази им част, те напълно се опровергават
от показанията на свидетеля С.К. и от показанията на свидетелката В.Х., поради
което и не се кредитират от съда. Допълнително дадените показания на този
свидетел в съдебно заседание са напълно идентични с първоначално дадените
такива, поради което и като потвърдени от показанията на свидетелите Б.Я., П.А.,
В.А. и В.А., се кредитират от съда.
Показанията на свидетеля В.А. се кредитират съда, като се отчита
и факта, че същият е заинтересован от делото, предвид на предишните му интимни
отношения със свидетеката В. Х.П.а, дъщеря на
подсъдимия Д.Х., която заинтересованост не се е отразила на тяхната
достоверност, въпреки заключението на комплексната тройна съдебно –
психиатрична и съдебно – психологична експертиза по делото, сочеща на склонност
на свидетеля В.А. да изопачава фактите. Въпреки това, при съпоставка вътрешна в
неговите показания, както и при съпоставка на изложените от него факти с
показанията на другите свидетели –
очевидци на случилото се – неговите майка и баща – свидетелите П.А., В.А.,
отчасти и до момента, в който другият очевидец на първоначалните събития – И.И. е имал възприятие, както и с експертизите по делото и с
писмените доказателства, съдът намери, че неговите показания сочат на
непротиворечивост на изложените от свидетеля В.А. факти. Същите се подкрепят и
от протокола за оглед на местпроизшествие, от протоколите за доброволно
предаване, от съдебно – балестичинтата и двете физико- химически експертизи по
делото, от съдебно – медицинските експертизи на подсъдимия Д.Х., на В.А. и на П.А.,
както и въз основа на вещественото доказателство по делото – СД диск от телефон
112, огледа на същото и писмените доказателства от Районен център на телефон
112. Показанията на свидетеля В.А. се подкрепят и от показанията на свидетелят Б.Я.,
С.К.. В частта им, касаеща факта дали предоставеният мобилен телефон на
свидетелката В.Х. от свидетеля В.А. е подарен, или даден за ползване, съдът
кредитира показанията на свидетеля А. от съдебното следствие и не кредитира
същите в частта, прочетена от
досъдебното производство, тъй като в тази им част, те се опроварегават от
показанията на свидетелката В.Х..
Показанията на свидетеля С.К., като косвен свидетел, работещ в качеството си на полицейски
служител по случая, се кредитират от съда, предвид на това, че същият е работил
като полицейски служител по няколко преписки, от които познава подсъдимия Д.Х..
В частта на показанията на този свидетел, дали на 14.10.20106г. относно факта,
дали на тази дата този свидтел е водил разговори със свидетелката В. Х.П.,
съдът кредитира показанията на този свидетел, прочетени в цялост, поради лисата
на спомен, от досъдебното производство и не кредитира като опровергани от
прочетените от досъдебното производство и показанията на свидетелката В. Х.П.,
показания на този свидетел, в тази им част, както и от обясненията на подсъдимия Д.Х., поради
което и кредитира неговите показания от досъдебното производство в тази им
част, като достоверни. В останалата им част, извън тези, които не се кредитират
от съда по изложените мотиви, съдът кредитира показанията на този свидетел.
Показанията на
свидетелката В.Х., се кредитират от
съда като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени от показанията
на свидетеля И.И., както и от обясненията на подс. Д.Х.
до момента, в който се излагат факти, свързани със събития, станали до
отварянето на вратата на жилището от страна на частния обвинетел
В.А.. В тази им част, нейните показания са съответни и на писмените
доказателства по делото, сочещи на заповеди за домашно насилие, както и решение
за налагане на глоба на частния обвинетел В.А., по
УБДХ.
По отношение на показанията на
свидетелката В.Х. за станалото след отварянето на вратата от страна на частния
обвинител В.А., съдът не кредитира същите, като ги намира за напълно
опровергани от показанията на свидетелите – очевидци В.А., В.А. и П.А..
Така, в частта, в която свидетелката В.Х.а сочи, че
свидетелят В.А. е хванал първи подсъдимия Д. Х.П. и го е хванал за ръката и с
всичка сила го е изблъскал в главата, от което последната се е разкървавила,
след което свидетелят В.А. го е изблъскал
в гърба, в парапета, отзад на
стълбището, след което е дошла майката на свидетеля В.А. – свидетелката В.А. и
е хванала подсъдимия Д.Х., напълно се опровергават от показанията на
свидетелите П.А., В.А. и В.А., които единодушно сочат, че единственото
поведение на частния обвинетел В.А. след проведен
разговор след отварянето на вратата е, да хване с двете си ръце насочения срещу
него от подсъдимия Д.Х. пистолет и да го вдигне нагоре, след което е последвала
борба, при която се намесил свидетеля П.А. и си вклинил пръста между спусъка,
за да попречи произвеждането на изстрел. Свидетелят И.И.
до момента, който е бил пред вратата и отварянето й от частния обвинител В.А.
също не сочат на описаните от свидетелката В.Х. действия на частния обвинител. Същите
се опровергават и от заключенията на съдебно – медицинските експертизи, които
сочат, че на свидетеля П.А. е налице травмотично
увреждане – охлузване и кръвонасядане по горния десен крайник. По отношение на
СМЕ на подс. Д.Х. същата установява наличие на травматичн увреждания по главата
челно в ляво и дясно, както и сътресение на мозъка, на тези травматични
увреждания са причинени впоследствие, при последвалата борба между подсъдимия Д.Х.
и свидетелят В.А., П.А. и В.А. и охлузваненто и
удрянето на главата му първоначално в грапавата тухлена стена, когато са се
борили с него да го разоръжат, а впоследствие и в парапета на стълбището,
относво по време на борбата за неговото разоръжаване.
Показанията
на свидетелката В.Х. относно случилото се след обезоръжаването на подсъдимия Д.Х.
с първия пистолет и произведения изстрел с втория, не се кредитират от съда,
тъй като същите се опровергават от показанията на свидетелите П.А., В.А., В.А.,
Б.Я., както и от съдебно – медицинските експертизи по делото, физико –
химическите експертизи по делото, ВД – диск от телефон 112 и писмените
доказателства по делото, поради което и в тази им част, същите не се кредитират
от съда. В случая, безспорно кредитираните от съда свидетели – очевидци на
случилото се, при все, че свидетелката В.Х. е била извикана да слезе надолу от
свидетеля И.И. и е била на втората площадка, а не е
била свидетел пряк на ставащото пред вратата и към стъ лбището на тавана на
жилището на частния обвинител В.А..
По отношение на показанията на
свидетелката В. Х., относно проблемите с
поведението на частния обвинител В.А. и преписките, водени между тях в прокуратурата,
съдът кредитира същите, тъй като те се подкрепят от показанията на свидетеля С.К.,
от обясненията на подс. Д.Х. и от показанията на свидетеля В.А., както и от
писмените доказателства по делото и тройните комплексни съдебно – психиатрични
експертизи по делото.
Относно показанията на тази
сведетелка, за които се констатираха противоречия за момента, в който тя е видяла, че баща й, подсъдимият Д.х.
е носел в себе си оръжия, прочетените такива поради противоречие от досъдебното
производство, не се кредитират от съда,
а се кредитират тези, депозирани в съдебно заседание, тъй като същите
кореспондират с изложените факти по този въпрос и от свидетеля И.и., който е бил с нея пред къщата, когато подсъдимият Д.Х.
е влязъл в нея и е взел оръжията.
Обясненията на подсъдимия Д.Х., са
частични, разхърляни, непоследователни, емоциално
ангажирани. Същите въпреки това се кредитират от съда, тъй като в частта,
където в тях има изложени кратки факти, те се подкрепят от показанията на
свидетелите В.А., П.А., В.А., И.И., от съдебно –
медицинските експертизи по делото, от съдебно – психиатричната експертиза на
подсъдимия Д.Х., от тройните комплексни съдебно сихиатрични и психологични
експретизи, от показанията на свидетеля Б.Я. и С.К., както и отчасти – от
показанията на свидетелката В.Х. - в
кредитираните от съда части на показанията на свидетелката.
Съдът кредитира като надлежно
приобщени и ВД от телефон 112, протокол дза оглед на това ВД, направен в
съдебно заседание, протоколите за
доброволно предаване, както и приложените веществени доказателства, като надлежно
приобщени по делото.
Съдът кредитира заключенията на
съдебно – писихиатричната експертиза на подсъдимия Д.Х., като намери същото за
обосонвано и правилно, изготвено от вещо лице, специалист в областта на
психиатрията и след преценка на всички доказателства по делото.
Като обосновани и правилни,
съдът кредитира и заключенията на СМЕ на живо лице № 1129.2016г., №
1130.2016г., № 1131.2016г..
Като обосновани и правилни,
съдът кредитира и заключенията на физико - химическите експертизи № 1742, № 11.
Като обоснована и правилна,
съдът кредитира и заключенияето на комплекснитеа съдебно – сихиатрични
експертизи на В.П. А. и на В.Д.Х.а.
Като обоснована и правилна,
съдът кредитира и заключението на балистичната експертиза по делото № 6.
Съдът кредитира и протокола за
оглед на местопроизшествие като изготвен по реда на чл.156 и следващите от НПК,
както и фотоалбума към него.
Съдът кредитира и протокола за оглед
на веществено доказателств – СД от телефон 112, както и като належно приобщено
ВД, на основание чл. 159 от НПК, самото ВД.
Като надлежно приобщени и
достоверни, съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, а именно: справка за съдимост и характеристична
справка на подсъдимия Д.Х., заповед за задържане на подс. Д.Х., грамота от
Спортен Клуб на РДВР- Пловдив на подс. Д.Х., диплома от Окръжно първенство по
стрелба с пистомет Макаров от СК „АДС”- Пловдив, диплома от СК „АДС- Щит”-
Пловдив, за първо място, на подсъдимия Д.Х., разрешение за носенеи
съхранение на оръжие № 20160194091 на подс. Д.Х. и приложението към него,
заявление от подс. Д.Х. за подновяване на срока на разрешението, обосновка от
подс. Д.Х. относно носене на късо бойно оръжие, отговор на уведомително писмо
от подс. Д.Х. № 435000-3833 от 14.03.2014г., Удостоверение № 0002381 и № 00023480 за техническа годност на
огнестрелно оръжие, удостоверение – справка за подс. Д.Х., от ЦПз. Пловдив, медицинско свидетелство от ЦПЗ- Пловдив,
относно Д.Х., служебна бележка от НСС- София, окръжен отдел при ОП- Пловдив,
билет за лова, удостоверение за подборно ловуване, констативен протокол № 435Р
– 4388 от 08.03.2016г., медицинси документи относно В.А.,
протоли за вземане на образци за сравнително
изследване от подсъдимия Д.Х. и от В.А., протоколи за доброволно предаване на
дрехи от подс. Д.Х. и В.А., удостоверение за раждане на А.И.И.,
сертификати на подс Д.Х., удостоверение за
психологична пригодност на същия, решение на СРС от 01.09.2011г., определение №
9710 от 10.11.2016г. на ПРС, протокол от 21.06.2011г. на СРС, заповед за
задържане на В.А. от 21.06.2011г., протокол за предупреждение на В.А. от 21.06.2011г., писмо и писмени
доказателсва от Районен център на телефон 112, Решение № 3643 от 20.10.2017г.
на ПРС .
От правна страна:
При така приетите за установени
факти по делото, от правна страна, съдът намери, че с действия – изказване на
думи, словестно, лично и пръствено към техния адресат – частния обвинител В.А.,
от страна на подсъдимия Д.Х., въприети и там присъстващите
свидетели П.А. и В.А., както и съпровеодени с
действия – държане на боен и зареден пистолет с боеприпаси, насочването му към
частния обвинител, чрез думит , че ще гръмне частния обвинител В.А. и е дошъл
да си разчисти сметките с него, както и му е крещял, че ще го убие, така, произвеждане
на изстрел рикоширал, след това след обезоръжаваненто му, изваждане на втори
боен пистолет, продължаване да казва на частния тъжител, че ще го убие и че ще
застреля, произвежа.дането на изстрел по време не борлата на неговото
обезоръжаване, подсъдимият Д. Х.П. се е заканил на В.А. с убийство, което
заканване би мого да възбуди основателен срах у неговия адрес за реализирането
му, с оглед и на всички обстоятелства около това заканване, посочени тук, поради
което и по така описания начин, подсъдимият Д.Х., чрез действие, е осъществил от обективна страна, състава на
престъпление по чл. 144 ал.3 вр.ал.1 от НК.
От субективна страна
престъплението е осъществено с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасен
характер и последици и тяхното целене, предвид на това, че подсъдимият напълно
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е
целял настъпването на същите, за което сочат фактите, че той преднамерено е
решил да отиде и да потърси сметка за действия на частния обвинител В.А. спрямо
дъщеря му – свидетелката В.Х., взел е преднамерено два бойни пистолета, законно
притежаване от него с тази цел, взел е множество боеприпаси за тях и е заредил
оръжията, както и след отварянето на вратата на жилището от страна на частния обвинител В.А.,
подсъдимият Д. Х.П. не само му е казал, че е дошъл да си разчисти сметките
снего, но е извадил първото бойно оръжие, насочил го е към частния обвинител и
му е казал, че ще го гръмне,че ще го убие, като единствено действията на
свидетеля П.А. по слагането на пръста си пред спусъка, са предотвратили
настъпването на по-тежки вредни последици и общественоопасни такива, при което
след последвала борба, подсъдмият Д.Х.П. е бил обезоръжен, но е последвал
изстрел, който е рекуширал. Продължавайки да се казва на частния обвинител , че
ще го убие, подсъдимият Д.Х. е извадил и втори боен пистолет, който при борбата
за неговото обезоръжаване, също е гръмнал и е ранил в десния крак частния
обвинетел В.А..В тази борба, по премехването на втория пистолет от подсъдимия,
която е била ожесточена и в хода на която са нанесени рани по главата на
подсъдимия Д.Х., той е възпроизвел изстрел с него, който е засегнал меките такани на долния крайник на
свидетеля В.А., без засягане на неговите костици и така му е причинил лека
телесна повреда по чл. 130 ал.1 от НК, като неговото обезоръжаване е станало едва от дошлия на място полицейски
служител Б.Я..
С всичко това съдът намери, че
субективният елемент на това престъпление, е безспорно доказан от фактите по
делото.
Предвид на това, съдът призна
подсъдимият Д.Х., в извършване на престъпление по чл. 144 ал.3 вр. Ал.1 от НК.
Съдът намери, че подсъдимият Д.Х.
е осъествил от обективна страна и престъпление по чл.
338 ал.1 от НК, имайки разрешение за носене на две бойни оръжия – пистолет
„Астра”, калибър 9/19 с № W 9609 и револвер „Арминиус / HD 5 22 калибър №
1602830, с номер на разрешението 20160194091 от 14.04.2016г., валидно до
3.03.2021г., като същият не е взел необходимите мерки за сигурност и особено
мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции : В ЗОБВВПИ,
чл. 60 който сочи, че се забраняват употребата на огнестрелни оръжия с цел,
различна от целта, за която са придобити, с изключение на случаите по чл. 95
ал.1, какъвто не е настоящият случай, като на 14.10.2016г. той е ползвал извън
хипотезата на чл. 95 ал.1 от ЗОБВВПИ в неизпълнение на предвидените мерки за
употреба на огренстрелни оръжия, притежавани на законово основание, тези две
бойни оръжия, посочени по-горе, като е ползвал същите за нападение, сплашване,
саморазправа и произеждане на изстрели спрямо човек, извън хипотзите на целите, за
които му е предоставено разрешението за носене на оръжие, поради което и съдът
намери, че чрез описаните по –горе действия, подсъдимият Д.Х., от обективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 338 ал.1 от НК.
От субективна страна е
осъществил това престъпление с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасен
характер и последици, изводими от обостятелството, че същият напълно
собственоръчно е дал две обосновки за целта на искането да му бъде предоставено
разрешение за ползване на тези оръжия, които сочат самоотбрана и охрана на
имоти, пари, ценности и личност, но не и нападение и саморазправа.
С оглед на това, съдът призна
подсъдимият Д.Х., за виновен в извършване на престъпление по чл. 338 ал.1 от НК.
Съдът не констатира наличие на
основания за приложение на института на крайна необходимост, както това се иска
от зщитата, предвид на това, че се касае за липса на елементи, законово и
кумулативно идискуеми от закона, за да се приеме наличието на този правен
институт, който изключва обществената опасност на деянието и така, го лишава от
качеството на престъпление.
На първо място, за да е налице
крайна необходимост, чл.13 от НК изисква налчието на непосредствена опасност,
която да е такава както за дееца, така и за лично благо на другиго – в случая
жвота и здравето на дъщерята на подсъдимия Д.Х. - свидетелката В.Х., която
опасност се изисква деецът да не е могъл да избегне по друг начин, както и
причинените вреди да са по - малки от предотвратените такива чрез неговото
действие.
В случая за подсъдимия Д.Х. и
свидетелката В.Х.а такава непосредствена опасност не е била налице към момента,
в който той в Асеновград, е осъществил деянията по чл. 144 ал.3 вр.ал.1 от НК и
по чл. 338 ал.1 от НК. Това е така, тъй
като той, при наличие на заплаха същата вечер за заливане с киселина на дъщеря
му – свидетелката В.Х. от страна на частния обвинетел
В.А., което е стсанало в Пловдив, свидетелката В.Х.
се е прибрала, прикоето тази непосредствена опасност, е била избегната по друг
начин и е загубила характера си на непосредствена, като е придобила незаконово
значимият, характер на потенциална такава.
Законът обаче не отдава правна значимост
на потенциалната опасност, било за дееца, било за негови близки, а отдава
значение единствено на непосредствена и реална опасност, която към момента на
извършване на престъпленията от страна на подс. Д.Х., такава не е била налице
нито спрямо него, нито стрямо негова близка – дъщеря му, свидетелката В.Х..
На следващо място, тази
потенциална опасност е могла да бъде избегната от дееца по друг начин, а не
единствено по този, който той е действал и този друг начин е чрез задвижване на
законова процедура по защита от домашно насилие, което е било сторено между
впрочем, от свидетелката В.Х., спрямо частния обвинител В.А., за което има
доказателства, че е било инициирано, видно от определение № 9710 от
10.11.2016г. на трети брачен състав на РС- Пловдив. В този смисъл, опасността
да бъде наренена, залята с киселина и тормозена е била не само потенциална за
вечерта на 14.10.2016г, но и е могла да бъде избегната по друг начин- чрез защита по ЗДН., като институтът на чл.
13 от НК на крайната необходимост изисква деецът да не е имал друг,
алтернативен, възможен и годен да предотврати опасността способ. В случая
подсъдимият Д.Х. е имал такъв, но е избрал неодходящ и неправомерен начин да
защити личността и живота и здравето на дъщеря си, извън наличните законови
механизми за това. Наличието на възможност опасността, която, както се каза, не
е имала характер на непосредствена в 22 ,38 часа, когато подсъдимият Д.Х. е
отишъл в дома на чатния обвинител, за да му търси сметка и да се разправя с
него, първо не е било непосредствена и второ – тя е могла да бъде избегната
чрез ползването на налични законови механизми, каквито правото дава. В този
смисъл, липсва и този кумулативно изискуем елемент от състава на чл. 13 от НК.
Предвид на това съдът прие, че
за подс. Д.Х. не е налице института на
неизбежната отбрана, подсъдимият не се е намирал в тази хипотеза, извършвайки
престъпленията по чл. 144 ал.3 вр.ал.1 от НК и по чл. 338 ал.1 от НК, поради
което и извършените от нето деяния са обществено опасни и представляват
престъпления по горепосочените текстове на НК, за които съдът го призна за
виновен.
Наличието на два бойне, годни оръжия, с
които е възпроизведен изстрел, наличието на бойни патрони, с което е стреляно,
наличеето на причинена от огнестрелно оръжие рана в десен долен крайник на
частния тъжител, наличието на множество боеприаси, с които е било зарадено
оръжието, изключват правната възможност да се приеме наличие на чл. 9 ал.1 от НК за което и да било от двете престъпления, за които съдът призна подсъдимия Д.Х.П.
за виновен, така, такто тове са иска от защитата.
По
наказанията:
За престъплението по чл. 144 ал.3 вр.ал.1 от НК,
предвиденото наказание е ЛС до 6 години. За престъплението по чл.338, ал.1 от НК, предвиденото наказание е ЛС от една до пет години или с глоба от 500 до
3 000 лева.
При отчитане на наказанията за всяко едно от
престъпленията, за които подсъдимият Д.Х.П. бе признат за виновен, съдът отчете
наличието на смегчаващи отговорността обстоятелства, каквито се явяват чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, множеството му
грамоти и награди, професионалната му ангажираност като преподавател, факта, че
е бил длъжностно лице в местното самоуправление, заемащо отговорни длъжности,
както причините и условията за извършване на всяко едно от двете престъпления,
а именно : заплашване и системен тормоз върху дъщеря му, от страна на частния
обвинетел В.А., както и ескалирали случаи на обострени отношения, решавани чрез
прокуратура и полиция, стигащи до саморазправа и агресия върху свидетелката В.Х..
Като утежняващи отговорността обстоятелства за
престъплението по чл. 144, ал.3 вр.ал.1 от НК съдът отчете, че то макар бидейки
съставомерно единствено чрез изричане на думи, възпрети от адреса и възбуждащи
основателен срах у него да бъдат реализирани, сочещи на закана с убийство, е
било съпроводено и с ползване не по предназначение на не един, а два и то пълно
заредени бойни оръжия, с боеприпаси за тях, както и произвеждането на изстрел с
едното от тях и нанасянето на огрестрелна рана в крака на частния обвинител.
По отношение на престъплението по чл.338, ал.1 от НК, утежнявящо
отговорността обстоятелство е факта, че се касае за две бойни оръжия, а не едно
и възприозвеждане на изстрел в човешко тяло с едно от тях иппричиняването на
лека телесна повреда по чл. 130 ал.1 от НК.
Предвид на това, за всяко едно от двете престъпления,
за които съдът призна подсъдимия Д. Х.П. за виновен в извършване на
престъпление, определи наказанието при превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства.
Така, за престъплението по чл.144, ал.3 от НК, съдът
го осъди на наказание ЛС в размер на 1 г. 9 месеца – една година и девет
месеца.
За престъплението по чл. 338 ал.1 от НК, съдът го
осъди на наказание ЛС в размер на една година и 9 – девет месеца, като отчете,
че алтернативно по-лекото определено такова, глоба, се явява несъответно на
обществената опасност на деянието, поради което и съдът наложи наказание ЛС в
посочения размер.
Предвид на това, че за всяко едно от двете
престъпления, за които съдът призна
подсъдимия Д. Х.П. за виновен, извършените престъпления са осъществени преди за
което и да било от тях да има влязла в сила осъдитлна присъда, съдът на
основание чл. 23 ал.1 от НК, отчитайти и еднородния вид наложени за всяко едно
от двете престъпления наказание ЛС, наложи едно общо най-тежко такова, явявящо
се наказание „ЛС” в размер на една година и девет месеца.
Съдът счете, че не следва да увеличава така
определеното общо най-тежко наказание, като изключи приложението на чл. 24 от НК, тъй като счете, че така наложено по размер и вид наказание, е напълно достатъчно да поправи и превъзпита
дееца, а и да осигури осъществяването на генералната превенция.
Съдът счете, че са налице законовите предпоставки за
приложение на чл. 66 ал.1 от НК, а именно – наложеното наказание ЛС е под три
години, а именно такова в размер на 1 г.9 месеца. Подсъдимият Д. Х.П. не е
осъждан, както и съдът счте, че за неговото поправяне и превъзпитание, не се
налага той да изтърпи наложеното му общо най-тежко наказание, поради което и на
основание чл. 66 ал.1 от НК, съдът отложи неговото изпълнение, с изпитателен
срок от три години.
С този вид и размер наказание, съдът счете, че ще
бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК.
Предвид на това, че съдът наложи едно общо най-тежко наказание
на подсъдимия Д. Х.П., предвид наличието на полицейско и прокурорско задържане,
на основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК, съдът приспадна от наложеното общо
най-тежко наказание ЛС времето, през което подсъдимият Д. Х.П. е бил задържан
по ЗМВР, считано от 22,40 часа на 14.10.2016г. и с постановление на РП-
Асеновград от 15.10.2016г. по реда на чл. 64 ал.2 от НПК, за срок от 72 часа.
По отношение на двете бойни оръжия – пистолет „Астра”,
револвер „Арминиус”, намиращи се на съхранение в служба КОС- град Асеновград,
същите, като вещи, които принадлежат на виновния и предназначени и послужили за
извършване на умишлено престъление, съдът ги отне в полза на държавата, на
основание чл. 53 ал.1 буква „а” от НК.
По веществените доказателства
и разноските:
СД диск, от Районен център на телефон 112, съдът отчете, че след
приключване на делото с влязла в сила присъда, следва да бъде унищожено като
вещ без стойност.
Вещественото доказателство по делото – 1 бр. анцунг долнище, зелен, 1 бр.
анцунг син, 1 бр. червена фланелка, поради отппадане на необходимостта от
тяхното връщане, съдът постанови да бъде унищожени като вещи без стойност.
По отношение на вещите, за които счете, че могат да бъдат ползвани, а
именно – веществените доказателства – дънки, черни на цвят, кожен колан, кафяв
на цвят, фланелка черна, тип риза, горнище на анцунг, жълто яке и разрешително,
съдът постанови същите да бъдат върнати на подсъдимия Д. Х.П..
Предвид на това, че подсъдимият Д. Х.П. бе признат за виновен в
извършване на престъпление от общ характер, на основание чл. 189 ал.3 от НПК,
съдът постанови разноските по ДП, изразходени за експертизи, като такива,
направени от бюджета на ОД на МВР- Пловдив, да бъдат възложени в тежест на подсъдимия
Д. Х.П., като същият бъде осъден да ги заплати в полза на ОД на МВР- Пловдив.
Направените за експертиза разноски
съдебното производство в размер на 126 лева, включително и за
възнаграждения на вещи лица, съдът възложи на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, в
тежест на подсъдимия Д. Х.П., като го осъди да ги заплати в полза на РС-
Асеновград.
Предвид на това, че са направени разноски за адвокатски хонорар, видно
от договора за правна помощ, които са заплатени, съдът осъди подсъдимия Д. Х.П.,
на основание чл. 189 ал.3 от НПК, да ги заплати в полза на частния обвинител
Васил Атанасов, от когото за изразходени, за повереник.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: