Р
Е Ш Е Н И Е
№ 228/18.10.2019
г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На четвърти октомври
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ С.
Секретар
В. Митева
Прокурор Едмонд Гоцев
като разгледа докладваното от съдия В. С.
Административно дело № 307 по описа на 2019 година.
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от З.Б.С. ***, чрез
адвокат П.Г. ***, служебен адрес гр. Ямбол * срещу НАП, гр. София, с цена на
иска 300/триста / лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди-платено адвокатско възнаграждение
за осъществена адвокатска защита по адм. дело
№ 7055/2019г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба пред съда, до нейното окончателно
изплащане.
Сочи се, че в производството по оспорване на
разпореждането за предварително изпълнение на заповед №
ФК-115-0310882/13.05.2019г. за налагане на ПАМ на началник отдел „Оперативни
дейности“, Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП , както и пред ВАС е ползвала услугите на адвокат,
подписан е договор за правна помощ и е платила адвокатско възнаграждение от 300
лева. Твърди, че наложената ПАМ е отменена с решение на ЯАС по адм. дело № 205/2019г. на ЯАС.
Иска се да бъде осъден ответникът НАП, гр. София да
заплати на ищеца претендираното обезщетение на осн. чл.1, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, както и да се
присъдят направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Г.,
редовно упълномощена моли да бъде уважен предявения иск. Намира същия за
основателен и доказа. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез * И. счита че е приложимо
правилото на чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ от една страна и прави възражение за
недопустимост на подадената жалба. Сочи, че съдебните производства по
оспорване на заповедите за налагане на ПАМ и разпорежданията за предварително
изпълнение на наложената ПАМ се развиват по реда на АПК. Административнопроцесуалният кодекс регламентира изрична уредба на
дейностите за разноски в съдебни производства – чл.143. С оглед предвидения в АПК специален ред за присъждане на тези разноски, същите не съставляват
отговорност по ЗОДОВ. Редът, по който се
търсят тези разноски, е по АПК, а не по ЗОДОВ, предвид на което исковата
претенция се явява недопустима. Алтернативно, в случай че се приеме подадения иск за допустим, иска отхвърлянето
му като неоснователен, тъй като не е налице отменено разпореждане за
предварително изпълнение на заповед за налагане на ПАМ. С Определение № 9915/27.06.2019 г. по адм. дело № 7055/2019 г. на ВАС, Първо отделение, е
отхвърлил жалбата на З.С. против разпореждане за предварително изпълнение на
заповед за налагане на ПАМ. На второ място счита, че настъпилата в патримониума на ищцата имуществена вреда, представляваща заплатен
адвокатски хонорар в производството по оспорване на разпореждането за
предварително изпълнение на заповед за наложената ПАМ е пряка и непосредствена
последица не от отменената заповед за налагане на ПАМ, от потвърденото от ВАС
разпореждане за предварително изпълнение на принудителната административна
мярка, краен резултат на съдебното му оспорване от ищцата. Ако се приеме
обратното, би се стигнало до заобикаляне на процесуалните правила,
регламентиращи правото на разноски в производствата по съдебно оспорване на
административните актове.
Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът намира искът за доказан по
основание и размер, поради което счита, че следва да бъде уважен.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани
и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С определение по адм. дело № 205/2019г. на ЯАС по жалба на З.Б.С. е
отменено разпореждане за предварително изпълнение на ЗПАМ№
ФК-115-0310882/13.05.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“, Бургас,
дирекция“Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Разноски не са присъдени. С определение № 9915/27.06.2019г. по адм. дело № 7055/2019г. на ВАС е отменено цитираното
определение на ЯАС и е отхвърлена жалбата на З.Б.С. против разпореждане за предварително изпълнение на
ЗПАМ№ ФК-115-0310882/13.05.2019г. Видно
от изисканото и приложено адм. дело № 205/2019г. на
ЯАС, ведно с адм. дело № 7055/2019г. на ВАС, в
производството пред ВАС З.С. е упълномощила адвокат Г., като е договорено
възнаграждение 300/триста/ лева с
договор за правна помощ.
По делото са
събрани писмени доказателства, приобщено към доказателствения
материал е както се посочи адм. д. № 205/2019 г. по
описа на ЯАС. С влязло в сила решение по адм. дело №
205/2019г. на ЯАС е отменена заповедта за ПАМ, като е присъдено и адвокатско
възнаграждение на ищцата. Издаден е изпълнителен лист за сумата от 310 лева.
С оглед на
установената фактическа обстановка, ЯАС, четвърти административен състав счита,
че исковата молба е процесуално допустима,
но разгледана по същество същата е неоснователна и недоказана поради
следните съображенията:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Съобразно правилото на чл.
203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 205 от АПК ответник по иска е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт са причинени вредите. Текстът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
категоричен, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и
бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, като се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице (чл. 4 от ЗОДОВ). Вредата
представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни
неимуществени блага, като когато е засегнат патримониумът
на едно лице, вредата е имуществена. Имуществената вреда представлява
отрицателна последица от увреждане, която засяга неблагоприятно имуществените
права и защитените от правото блага на увредения. Пряка и непосредствена е тази
вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на
компетентния административен орган, а обезщетението обхваща претърпяната загуба
или пропусната полза. Във фактическия състав за отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени
следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна
дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по
съответния ред; настъпила вреда от този административен акт и причинна връзка
между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения
фактически състав не би могла да се реализира отговорността на държавата по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Т.е., отговорността по ЗОДОВ е обективна, а границите
ѝ се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Доказателствената тежест за
установяване наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността се носи
от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди, като за да бъде
основателен искът за причинени вреди, следва доказването на фактите от хипотезата
на правната норма да е пълно, съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В конкретния
случай се иска осъждането на ответната страна да изплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи договорено
адвокатско възнаграждение за представителство пред ВАС по адм.
дело № 7055/2019г., по жалба на адм. орган- Началник отдел „Оперативни дейности“, Бургас срещу определение № 305 от 29.05.2019г. по адм.
дело № 205 на ЯАС. Тъй като изхода от обжалването е отхвърляне на жалбата на З.С.,
като последица не са присъдени в нейна полза разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство пред ВАС.
С разпоредбата на чл. 143 от АПК са
определени правилата за дължимост на разноски,
направени в производството пред съда, като във всички предвидени хипотези,
тежестта за понасяне на сторени по делото разноски е обусловена от резултата
при оспорването на административния акт. Правният разум, залегнал в текстовете
на чл. 143, ал. 1 - ал. 4 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на
страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт от страната, за която
оспорването е приключило неблагоприятно.
В съдебната практика преимуществено се възприема виждането, че
разноските от едно производство по оспорване, направени в резултат на успешно
реализирано право на жалба, са последица от това производство, а не са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. По тази
причина те нямат характер на претърпени вреди. Отговорността за тях не е
виновна, а обективна. Отговорността за разноски в производството по обжалване на
адм. акт е уредена в процесуалния закон като
последица от изхода на съдебния спор и следва да се реализира в рамките на
производството по оспорване на административния акт. Разрешаването на въпроса
за разноските е пряка последица от въпроса за разрешаване на самия правен спор,
поради което и двата въпроса се решават от съда, сезиран с конкретния правен
спор.
В конкретния случай с оглед изхода на спора
по адм. дело № 205/2019г. на ЯАС, по което
определение № 305 от 29.05.2019г. е
отменено с определение № 9915 от 27.07.2019г. по адм.
дело № 7055/2019г. на ВАС, разноски не
се дължат, тъй като ВАС е отхвърлил жалбата на З.С. срещу разпореждане за
предварително изпълнение на ПАМ№ ФК-115-0310882 от 13.05.2019г., издадена от
Началник отдел “Оперативни дейности“, главна дирекция, ЦУ на НАП. В този смисъл
адвокатското възнаграждение договорено в размер на 300 лева по адм. дело № 7055/2019г. на ВАС е в резултат от надлежно упражнено право на защита
и няма как да се обезщетява по исков ред, още повече, че не е налице отмяна на
разпореждането за предварително изпълнение.
Отделно от това следва да се посочи, че
в производството по оспорване на самата заповед за ПАМ № ФК-115-0310882 от
13.05.2019г. по адм. дело № 205/2019г. на ЯАС, съдът
е отменил заповедта и е присъдил адвокатско възнаграждение на оспорващата в
размер на 300 лева и 10 лв държавна такса. Решението по
адм. дело 2015/2019г. на ЯАС е влязло в сила и има издаден изпълнителен лист
№ 100 в полза на З.С. и получен на 06.08.2019г. от адвокат Г..
Всичко
изложено до тук обуславя неоснователността на исковата претенция в конкретния
казус, доколкото искът не е доказан по
основание, съдът не дължи обсъждане на доказателствата, ангажирани за
установяването на неговия размер.
След като не
са налице материалноправните предпоставки на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ и не се доказа вредите, които ищцовата
страна твърди, че е претърпяла, да са в причинна връзка с административен акт, жалбата
срещу разпореждане за предварително изпълнение на който е отхвърлена, то претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, се явява неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли изцяло. Предвид неоснователността на главния
иск, се явява неоснователна и претенцията за присъждане на лихва върху претендираната сума.
Недопустимо и неоснователно е искането на ответника,
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на
ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10,
ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. В
този смисъл са Определение № 4677 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2016 г., III о., Решение № 4485 от
10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2017 г., III
о., Определение № 4484 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 1848/2018 г., III о.
Така мотивиран и на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал.1 от АПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд Ямбол, четвърти
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от З.Б.С. ***, чрез адвокат П.Г. ***, служебен адрес
гр. Ямбол * срещу НАП, гр. София, с цена на иска 300/триста / лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-платено адвокатско
възнаграждение за осъществена адвокатска
защита по адм. дело № 7055/2019г. по описа на ВАС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба пред съда, до нейното окончателно изплащане.
Не уважава
искането на ответната страна НАП, София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/не се чете