Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
108 Година
2019, 21.03
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд ...............................
граждански състав.........................................
На
шести март .................................................... Година две
хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ...............................................
Съдебни заседатели: ...............................................
Секретар:
............................... Жана Кметска ....................................................................
Прокурор:
.............................................................................................................................
Като
разгледа докладваното от ....................... Р. Калиманова .......................................
търговско
дело номер ............. 202 ……....... по описа за ........ 2018 ….... година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК.
Образувано е по повод
исковите претенции на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление район „Триадица“, бул. „Витоша“ №
89Б, представлявано от Светла Георгиева и Франк Янсен чрез процесуалния им
пълномощник, със съдебен адрес ***, Бизнес център против Е.Д.Н., ЕГН **********,***,
М.И.Н., ЕГН **********,***, Ю.С.А., ЕГН **********,***, „Пределагро“ ООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Болярска“ №16,
ет. 1, представлявано от Али Сунай Акиф и „Предел експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес
на управление ул. „Болярска“ №16, ет. 1, представлявано от ликвидатора Мария
Димитрова Дошева за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца
сумата от 75586.90 лева - главница; 3997.70 лева - неизплатена договорна лихва
върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016 година до 22.05.2017 година;
2397.85 лева - наказателна лихва върху главницата, дължима за периода от
21.08.2016 година до 23.07.2017 година включително, всички те произтичащи от
договор за банков кредит Европодкрепа 3 /с възможност за финансиране от
Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ № MS14-00008/13.03.2014 година и анекс №1 от 01.11.2016 година към него,
за които суми в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело
№5276/2017 година по описа на Бургаския районен съд, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 24.07.2017
година до окончателното и изплащане. Претендира се от ищеца и присъждането на
сторените от него в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищеца в
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че
същият бил правоприемник на „Сибанк“ ЕАД. Същото сключило на 13.03.2014 година с
„Предел“ ООД като длъжник и Е.Д.Н., М.И.Н. и Ю.С.А. като съдлъжници договор за
банков кредит Европодкрепа 3 /с възможност за финансиране от Европейската
инвестиционна банка ЕИБ/ № MS14-00008/13.03.2014 година, по
силата на който банката предоставила на търговското дружество - длъжник кредит
в размер на 367000 лева. Впоследствие, с договор за встъпване в дълг от
01.11.2016 година „Пределагро“ ООД и „Предел експорт“ ЕООД встъпили в
задълженията на кредитополучателя „Предел“ ООД и станали солидарни длъжници на
цялото задължение по договора и всички анекси към него до окончателното му
издължаване. Кредитът бил усвоен изцяло, след изпълнение на условията по т. 3.3
от договора.
Според т. 5.1, крайният срок на издължаване бил 20.11.2017 година. Съгласно
погасителния план по чл. 5.2, издължаването на кредита се извършвало с
погасителни вноски в подробно индивидуализирани там размери и срокове до датата
на окончателното му погасяване. На посочените според плана падежни дати, при
наличие на достатъчно средства по сметките на длъжника, банката събирала
служебно средствата за погасяване на кредита въз основа на предоставеното
съгласие по Общите условия. Падежната дата била 20-то число на месеца.
Съобразно постигнатите в точка 4.3 от същия договорености, при
неспазване на залегналото в погасителния план, непогасената част от главницата
се олихвявала с годишна наказателна лихва, формирана от договорения лихвен
процент плюс допълнителна наказателна надбавка на 10 пункта годишно. В т. 4.1
било посочено, че за ползвания кредит длъжникът се задължавал да заплаща лихва
в размер на плаващ лихвен процент в размер на шестмесечен СОФИБОР за периода на
действие на договора плюс 3.75 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 7.75%
годишно. Лихвата се дължала и се заплащала ежемесечно на 20-то число, считано
от датата на първото усвояване. Съгласно т. 4.2, при нейното неиздължаване в
срок, длъжникът заплащал върху неиздължената част годишна наказателна лихва,
формирана от договорения лихвен процент по чл. 4.1 плюс допълнителна
наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно.
Към датата
на сключване на договора за встъпване в дълг, според изричната клауза на чл. 1,
т. 3, задължението по договора за банков кредит било в размер на 367000 лева,
лихва в размер на шестмесечен СОФИБОР плюс 3.00 пункта надбавка, но не по-малко
от 7% годишно - с ресурс на ЕИБ и шестмесечен СОФИБОР плюс 3.75 пункта
надбавка, но не по-малко от 7.75% годишно - без ресурс на ЕИБ; наказателна
лихва - 10 пункта над редовна лихва. Според чл. 1, ал. 4 към 20.10.2016 година
текущият дълг възлизал на сумата от 75586.90 лева, от които редовна главница
75586.90 лева и без да има просрочена главница. На същата дата страните
подписали анекс № 1 към договора, с който „Пределагро“ ООД и „Предел експорт“
ЕООД декларирали, че отговарят солидарно за задълженията на длъжника до
окончателното погасяване на кредита, включително при условията на принудително
събиране на дълга.
Разпоредбата на чл. 34 от Общите условия на банката за предоставяне на
кредити Евроулеснение 3 и Европодкрепа 3, приети с решение на УС на „Сибанк“
ЕАД по протокол №45/11.11.2013 година, представляващи неразделна част от
процесния договор за кредит и подписани от длъжника и съдлъжниците визирал и
определял случаите на неизпълнение на договора. Според чл. 34.2, неизпълнение
било налице, ако кредитополучателят не погаси в срок частично или напълно която
и да е погасителна вноска и/или дължима лихва, такса, комисион или разноски по
кредита. В настоящия случай длъжникът не бил изплатил девет месечни погасителни
вноски в общ размер от 4135.14 лева, съобразно описанието им по дати и размер в
обстоятелствената част на исковата молба. Това представлявало неизпълнение по
смисъла на цитираната по-горе разпоредба, в който случай и в съответствие с
точка 7.4 от договора за кредит, банката имала право не само да обяви кредита
за предсрочно изискуем, но и да пристъпи незабавно към принудително изпълнение
без да уведоми длъжника. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен
размер на 23.05.2017 година с протокол № 13L-5-4 от 24.04.2017 година.
Към датата на депозиране на заявлението за снабдяване на ищеца със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК ответниците му дължали общо
сумата от 81982.40 лева, от която 75586.90 лева - неизплатена главница; сумата
от 3997.70 лева - неизплатена договорна лихва върху главницата, дължима за
периода от 21.08.2016 година до 22.05.2017 година; 2397.85 лева - наказателни
лихви върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016 година до 23.07.2017
година, както и законната лихва върху главницата от този момент и до
окончателното и изплащане.
С уведомителни писма - покани за доброволно изпълнение, получени от Е.Н.
на 11.05.2017 година, от М.Н. на 11.05.2017 година, от Ю.С.А. на 16.05.2017 година,
от „Пределагро“ ООД на 11.05.2017 година и от „Предел Експорт“ ЕООД на
11.05.2017 година банката ги уведомила за размера на просрочените задължения,
решението за предсрочната изискуемост на кредита в пълен размер и им дала срок
за доброволно погасяване на просрочието. Това не било сторено от тях, поради
което именно същата подала заявление по чл. 417, ал. 2 от ГПК, въз основа на
което било образувано частно гражданско дело № 5276/2017 година, в рамките на
което и била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумите, предмет на заявлението, посочени по-горе. Тъй като в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК посочените длъжници възразили срещу издадената заповед, за ищеца
се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея на ответниците, като им е указал за
възможността да депозират писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаване на такъв, респективно от неупражняване
на права. В указания от закона и съда срок такъв са депозирали ответниците М.И.Н.,
Ю.С.А. и „Предел агро“ ООД.
С подадения от нея отговор ответницата М.Н. е оспорила исковете, като е
въвела твърдението, че не била уведомена от банката за обявената предсрочна
изискуемост. Обратната разписка, приложена към делото не била подписана от нея
и не удостоверявала съдържанието на същата. Оспорва като неавтентичен положения
върху нея за получател подпис, като твърди, че същият не бил нейния. Изобщо не
било посочено качеството на лицето, както и трите му имена с оглед преценката
дали има право да получава пратки от нейно име.
Ответницата Ю.С.А. е заявила в отговора си напълно идентични възражения
като тези на ответницата М.Н., поради което и тяхното преповтаряне е излишно.
Ответникът „Предел агро“ ООД с отговора на исковата молба също е оспорил
предявените против него искове. Той също е въвел твърдения, че не бил уведомен
за обявената от банката предсрочна изискуемост. Обратната разписка не била
подписана от представляващия дружеството, като в тази връзка е оспорена и
автентичността на подписа на получателя с доводи, че същият не бил положен от
това лице.
Изтъква на следващо място, че кредитът неправилно бил обявен за
предсрочно изискуем в противоречие с чл. 60 от ЗКИ. В поканата до длъжниците не
се съдържали данни кои вноски не били издължени. В нея била посочена единствено
неплатена договорна лихва в размер на 3672.08 лева. Заключава, че било налице пълно
несъответствие между вписаното в поканата основание за предсрочна изискуемост
на договора за банков кредит и това, което се твърдяло в настоящия процес.
Твърди, че както към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, така и към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
липсвало допуснато неизпълнение на задължения по договора за банков кредит.
Основава това свое твърдение на чл. 5.3 от него, съгласно който при предсрочно
погасяване на кредита, страните съставяли анекс към договора с нов погасителен
план. На 19.09.2014 година кредитополучателят извършил погасителна вноска в
размер на 254713.10 лева, с което погасил предсрочно по-голямата част от
кредита, но такъв анекс между страните не бил съставен, въпреки изричната
уговорка. Не било ясно и това на каква база и как ищецът самоопределил размера
на месечните вноски, падежа им, както и съотношението главница-лихва. В
договора изрично били уговорени размерите на вноските - 18350 лева. Тъй като в
настоящия случай въобще нямало данни за уговорен размер на вноските между
страните след датата на извършеното предсрочно погасяване, нито съответни дати
на внасяне, то не била налице възможност за ищеца да упражнява правото по този
ред за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Липсата на тези уговорки
водела до това банката да не посочи тези реквизити в уведомлението до длъжника,
което било довело и до обективна невъзможност да се позовава на чл. 60, ал. 1
от ЗКИ.
Заявява се от този ответник, че към настоящия момент не било налице
негово задължение по процесния договор, тъй като същият бил финансиран със
средства на ЕИБ. Налице била изрична уговорка в чл. 9.1 от договора, че по
силата на договор за услуга рег. № на възложителя РД 09/00002/14.01.2013
година, сключен между Националния гаранционен фонд и „Сибанк“ ЕАД за включване
на кредита в гарантирания от НГФ портфейл и получено писмено потвърждение от
НГФ, кредитът по настоящия договор бил обезпечен с гаранция от НГФ с подкрепата
на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Този кредит бил
обезпечен до размера от 80% от неиздължената редовна и просрочена главница към
момента на подаване на искане към НГФ за плащане на гаранцията. Изрично било
предвидено, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя и при плащане от
страна на НГФ в полза на банката по договора от 14.01.2013 година за
удовлетворяване на нейни вземания към кредитополучателя, дългът на последния не
се считал за намален с размер на платеното от НГФ. Кредитополучателят оставал
задължен за целия непогасен дълг, който банката събирала принудително за сметка
на НГФ до размер на платената от последния част от дълга и за своя сметка - за
останалата част от дълга до окончателното му погасяване. От всичко това ставало
ясно, че при погасяване на гарантираната част от настоящия кредит от НГФ
задължен оставал единствено и само кредитополучателят, но не и останалите
длъжници - поръчители или солидарни длъжници. Вярно било, че „Предел агро“ ООД
по силата на нарочно подписан анекс №1/01.11.2016 година бил станал солидарен длъжник
по процесния договор за кредит, но това не му придавало качеството му на
кредитополучател. С подписания от него договор то се било задължило на
основание чл. 101 във връзка с чл. 121-127 ЗЗД да отговаря солидарно с
кредитополучателя за издължаването на кредита, но клаузата на чл. 9.8 не била
изменяна и не касаела задълженията на кредитополучателя към НГФ и банката при
изплащане.
Ищцовата по делото
страна, на която съдът е изпратил препис от отговорите и доказателствата към
тях, в указания от съда и закона срок е депозирала допълнителна искова молба. В
същата и с оглед наведените от ответниците възражения е посочено, че
уведомителните писма-покани за доброволно изпълнение до длъжниците съдържали
конкретна информация за вида на договора, за размера и вида на редовното и
просрочено задължение, за датата на обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита при липса на доброволно плащане. Изтъква по-нататък във връзка със
същите, че начинът на удостоверяване на връчването на уведомителното писмо на
банката бил поставен в зависимост с избрания от кредитора способ за
уведомяване. В случая връчването било удостоверено от пощенския оператор,
съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги. Съгласно
чл. 60 от Общите условия на банката за кредитиране на корпоративни клиенти и за
издаване на банкови гаранции, всички уведомления във връзка с договора трябвало
да бъдат направени в писмена форма и изпращани по посочен в индивидуалния
договор факс или по пощата, на адресите на управление на страните. В конкретния
случай било извършено надлежно връчване на адреса на управление на дружеството.
Според него,
направеното от „Пределагро“ ООД тълкуване на чл. 5.3 от договора във връзка с
поддържаното от твърдение за липса на задължение по процесния договор за банков
кредит било изведено от контекста на последния. Цялата т. 5 уреждала начина и
сроковете на издължаване на кредита, а коментираната т. 5.3 уреждала хипотезата
на частично погасяване на кредита от длъжника, когато за оставащата непогасена
част от него страните сключвали анекс. Довода за липса на задължение за този
ответник, обоснована с финансирането му със средства на ЕИБ е счетен за
неоснователен. Не оспорва, че процесния кредит бил обезпечен с гаранция от НГФ
с подкрепата на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
частично в размер на 80% от неиздължената редовна и просрочена главница към
момента на подаване на искане към НГФ за плащане на гаранцията. Разпоредбата на
чл. 9.8 от договора за кредит визирала хипотезата на извършено от НГФ плащане в
полза на банката по договора между тях от 14.01.2013 година за удовлетворяване
на вземането и към кредитополучателя поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на последния в резултат на което дългът на
кредитополучателя не се считал за намален с размера на платеното от НГФ.
Кредитополучателят оставал задължен за целия непогасен от него дълг, който
банката събирала принудително за сметка на НГФ до размера на платената от същия
част от дълга и за своя сметка - за останалата част от дълга до окончателното
му погасяване. Тази разпоредба била част от договора за кредит, който бил
подписан от представляващите кредитополучателя „Предел“ ООД и длъжниците
„Пределагро“ ООД и М.И.Н., т. е. към момента на отпускане на кредита както
кредитополучателят, така и съдлъжниците знаели за наличието на тази клауза,
били съгласни с нея, което съгласие удостоверили с подписване на договора за
кредит и анекса към него. Това било индиция за това, че ответниците били
съгласни с условието при извършване на плащане от ЕИФ, банката да събира целия
дълг по договора за кредит. На последно място изтъква, че по силата на чл. 4 от
анекса „Пределагро“ ООД се бил задължил да обезпечава и изпълнява задълженията
по договора за банков кредит, което го правело солидарен длъжник.
На ответниците е било
съобщено, че ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Препис от същата им
е била изпратена, като същевременно им е било указано, че в срока по чл. 373
ал. 1 от ГПК могат да предприемат действията, посочени в същата. Ответниците М.Н.,
Ю.С.А. и „Пределагро“ ООД са депозирали отделни допълнителни отговори с
идентично съдържание. С тях те са допълнили първоначалните си отговори, като не
са въвели нови факти и обстоятелства по делото.
Бургаският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 13.03.2014 година между „Сибанк“
ЕАД /чийто правоприемник е „Обединена българска банка“ АД/ и „Предел“ ООД като кредитополучател,
както и Е.Д.Н., М.И.Н. и Ю.С.А. като съдлъжници е сключен договор за банков
кредит Европодкрепа 3 /с възможност за финансиране от Европейската
инвестиционна банка ЕИБ/ № MS14-00008/13.03.2014 година, по
силата на който банката е предоставила на търговското дружество - длъжник
кредит в размер на 367000 лева с предмет финансиране на инвестиционни проекти с
одобрени субсидии. Договорено е отпускането на кредита със срок на усвояване до
19.07.2014 година. Не се спори, че кредитът е бил усвоен изцяло. Срокът за
издължаване на кредита е установен на 20.11.2017 година с погасителни вноски в
размери и срокове, изрично договорени между страните в чл. 5.2 от договора, а
именно месечни вноски в размер на 18350 лева, дължими на 20-.то число от
съответния месец.
Съгласно чл. 4.3 от договора, при неспазване на залегналото в
погасителния план, непогасената част от главницата се олихвява с годишна
наказателна лихва, формирана от договорения лихвен процент плюс допълнителна
наказателна надбавка на 10 пункта годишно. В т. 4.1 е посочено, че за ползвания
кредит длъжникът се задължава да заплаща лихва в размер на плаващ лихвен
процент в размер на шестмесечен СОФИБОР за периода на действие на договора плюс
3.75 пункта надбавка годишно, но не по-малко от 7.75% годишно. Лихвата се дължи
и се заплаща ежемесечно на 20-то число, считано от датата на първото усвояване.
Съгласно т. 4.2, при нейното неиздължаване в срок, длъжникът заплаща върху
неиздължената част годишна наказателна лихва, формирана от договорения лихвен
процент по чл. 4.1 плюс допълнителна наказателна надбавка в размер на 10 пункта
годишно.
В разпоредбата на чл. 34 от Общите условия на банката за предоставяне на
кредити Евроулеснение 3 и Европодкрепа 3, приети с решение на УС на „Сибанк“
ЕАД по протокол №45/11.11.2013 година, представляващи неразделна част от процесния
договор за кредит и подписани от длъжника и съдлъжниците са регламентирани
случаите на неизпълнение на договора. Според чл. 34.2, един от случаите на
неизпълнение е при непогасяване в срок от кредитополучателя частично или
напълно която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва, такса, комисион
или разноски по кредита. Съобразно чл. 7.4 от договора, при настъпване на
случай на неизпълнение съгласно чл. 34 от Общите условия и съгласно чл. 7.3
/освен посоченото в чл. 41, случай на неизпълнение е налице и при допуснато
такова по всички останали отпуснати и неупоменати договори за кредит, като при
неизпълнение по един от тях, банката има право да обяви всички за предсрочно
изискуеми/ банката има правата по чл. 35 от Общите условия, в това число, но не
само да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи незабавно към
принудително удовлетворяване на вземането си, без да дължи уведомление или
покана до кредотополучателя/съдлъжника.
На 01.11.2016 година е сключен договор за встъпване в дълг, по силата на
който „Пределагро“ ООД и „Предел експорт“ ЕООД са встъпили в задълженията на
кредитополучателя „Предел“ ООД и станали солидарни длъжници на цялото
задължение по договора и всички анекси към него до окончателното му
издължаване. В същия
изрично е посочено, че към датата на сключването му, задължението по
договора за банков кредит е в размер на 367000 лева, лихва в размер на
шестмесечен СОФИБОР плюс 3.00 пункта надбавка, но не по-малко от 7% годишно - с
ресурс на ЕИБ и шестмесечен СОФИБОР плюс 3.75 пункта надбавка, но не по-малко
от 7.75% годишно - без ресурс на ЕИБ; наказателна лихва - 10 пункта над редовна
лихва. Посочен е в чл. 1, ал. 4 текущия дълг към 20.10.2016 година, а именно сумата
от 75586.90 лева, от които редовна главница 75586.90 лева и без да има
просрочена главница. На същата дата страните са подписали анекс № 1 към
договора, с който „Предел експорт“ ЕООД приело да стане солидарен длъжник по
процесния договор, като наред с това то и „Пределагро“ ООД декларирали да обезпечат и изпълняват
задълженията на длъжника до окончателното погасяване на кредита, включително
при условията на принудително събиране на дълга.
В чл. 9.1 от процесния договор е посочено, че по силата на договор за
услуга рег. № на възложителя РД09/00002/14.01.2013 година, сключен между
Национален гаранционен фонд /НГФ/ и „Сибанк“ ЕАД, искане на кредитополучателя
за включване на кредита в гарантирания от НГФ портфейл и получено писмено
потвърждение от НГФ, кредитът по настоящия договор е обезпечен с гаранция от
НГФ с подкрепата на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
По силата на договора с НГФ, същият обезпечава кредита частично в размер на 80%
от неиздължената и просрочена главница към момента на подаване на искане към
НГФ за плащане на гаранцията, но не повече от 3000000 лева за кредитополучателя
и свързаните с него лица, чиито кредити са включени в гарантирания портфейл.
Уговорено е, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя по процесния
договор, в случай, че НГФ извърши плащане в полза на банката по договора от
14.01.2013 година за удовлетворяване на вземането й към кредитополучателя,
дългът на същия не се счита намален с размера на платеното от НГФ.
Кредитополучателят остава задължен за целия непогасен от него дълг, който банката
събира принудително, за сметка на НГФ до размера на платената от НГФ част от
дълга и за своя сметка - за останалата част от дълга до окончателното му
погасяване; НГФ може да събира своята част от вземането към кредитополучателя
самостоятелно, за което банката му оказва необходимото съдействие.
Видно от изисканите от Национален гаранционен фонд и намиращи се при
него писмени доказателства, с нарочно писмо ищецът е поискал да се извърши
плащане по кредит, отпуснат с договор № MS14-0008/13.03.2014 година за сумата от 60469.52 лева. В него ищецът е
посочил, че кредита е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на месечни
вноски от страна на кредитополучателя.
Такова плащане от страна на НГФ е извършено в полза на ищеца на 23.08.2017 година
в размер на сумата от 60 469.52 лева на основание сключен между тях
договор за услуга № РД09/00002/14.01.2013 година, по кредит отпуснат с договор
№ MS14-00008/13.03.2014 година.
По делото, с оглед отправените в тази насока искания, е допусната и извършена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото и
прието заключение е посочило, че плащането от страна на НГФ е отразено в
кредитната част на счетоводната сметка № 44403299951000 от сметкоплана на
банката на 28.08.2017 година като погасяване на съдебна главница. Експертът е пояснил също така, че по
процесния договор за кредит е усвоена главница в размер на 367000 лева.
Предсрочната изискуемост на кредита е отразена в дебитната част на счетоводната
сметка № 22753299921000 от сметкоплана на банката за 17.07.2017 година. Вещото
лице е констатирало извършени погасявания по процесния кредит до 24.07.2017
година - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в общ размер на
313385.91 лева, от която сумата от 21972.81 лева е просрочена лихва и 291413.10
лева е главница. В резултат на извършената проверка вещото лице е констатирало
начислени и неплатени суми по процесния кредит към посочената по-горе дата в
размер на 81982.45 лева, от които 75586.90 лева - главница, 3997.70 лева -
договорни лихви и 2397.85 лева - наказателни лихви.
Съобразно разрешенията,
дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по тълк. дело №
4/2013 година, ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Също така
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Всичко така казано
сочи, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при
спиране на плащанията на една или повече погасителни вноски, съответно
настъпването на други предвидени в договора условия. Наличието на обективната
предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по
договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали
да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което
следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването
на два юридически факта - неизпълнението на длъжника по отношение на една или
повече погасителни вноски, респективно сбъдване на другите условия и нарочно
волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му. Изложеното
позволява да се направи извода, че предсрочната изискуемост не възниква по
право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването й е
кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на
кредитора. Установяването на настъпилата предсрочна изискуемост представлява
твърдение на банката, че е налице неизпълнение на длъжника, както и се
удостоверява с представянето на документи за спазване на уговорките по договора
за кредит. В тази връзка следва да се посочи, че е необходимо банката да е
уведомила длъжника за настъпилата по договора за кредит автоматична предсрочна
изискуемост, като посочи датата и размера на задължението, включително периода
на забавата и начислените лихви.
В конкретния случай на
първо място съдът счита, че в процеса не е установено именно надлежно направено
в горния смисъл уведомление и по-точно посочените от ищеца уведомителни
писма-покани да са достигнали до ответниците. В тази връзка на първо място трябва
да се посочи, че в нито едно от известията за доставяне, за които се твърди да
установяват редовно връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост не
фигурира посочване за каква точно пратка се отнасят те. В тях са вписани само
имената на лицата, за които са били предназначени и лицето-изпращач, но не и
какво касаят същите. Може поради това да се заключи, че тези известия за
доставяне биха могли да се отнасят до всяко едно възможно уведомление от
банката до другите страни по процесния договор. Този извод се налага още повече
поради това, че същите известия, за което съдът е направил по искане на
ответниците служебна справка и е обявил на страните, че му е известно това
обстоятелство, са представени като доказателства в процеса по търговско дело №
444/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд за удостоверяване факта на
връчване на ответниците по него, които са същите лица като по настоящото, на уведомления
за предсрочна изискуемост по друг договор за кредит, сключен между тях, а
именно договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ № MS 14-00006 от 13.03.2014 година, вземанията
по който се твърди също да станали предсрочно изискуеми, като тяхната дължимост
на това основание е предмет на установяване в това дело. След като известията
по двете дела са идентични /индивидуалните номера на всяко едно от тях,
намиращи се в горния ляв ъгъл са абсолютно еднакви/, без да има твърдения с тях
да е бил изпратен повече от един документ или да са били изпратени две
уведомления, касаещи процесния договор и този, предмет на другото дело, то
очевидно няма как да се приеме за установено при условията на пълно и главно
доказване, че със сочените писма-покани ответниците са били надлежно уведомени за
действията на банката по обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем,
т. е. това нейно волеизявление изобщо да е достигнало до тях.
Наред с това, за
пълнота е необходимо да се изтъкне и това, че при съобразяване на съдържанието на
обсъдените по-горе покани за доброволно изпълнение, идентични за всеки един от
ответниците, не се установява изпълнение на задължението на банката за
уведомление до ответниците за предсрочната изискуемост, автоматично настъпила,
съобразно уговореното в чл. 7.4 във връзка с чл. 34.2 и чл. 35.2 от договора. В
същите, за които именно кредиторът твърди, че е изявлението му за обявяване на
предсрочна изискуемост, дата като такава, на която кредита е обявен за предсрочно
изискуем не само не е посочена, но и не би могла да се сочи, доколкото тя
следва по време връчването на поканата. В тях е посочен размер на задължение
към дата, която кредиторът-ищецът по делото вероятно свързва с решението от
дата 24.04.2017 година на Кредитния му комитет за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Същевременно, в извлечението от сметка към 24.07.2017
година, представено пред заповедния съд като дата на предсрочна изискуемост е
вписана датата 23.05.2017 година и която се свързва именно с посоченото в
уведомленията и от съда по-горе. Видно от съдържанието на същите, кредита се
обявява за предсрочно изискуем, считано от изтичането на седмодневен срок връчването
й. Също така, в поканите се сочи единствено размера на просрочената лихва, като
изрично е отбелязано, че просрочена главница няма, а само са налице само
редовни задължения в размер на сумата от 76645.69 лева, като вписания общ
размер задължение е различен от вписания в извлечението, включително е налице
разминаване в частта досежно главницата - към месец април 2017 година
просрочена главница няма, а към месец юли непогасената главница вече е в
по-малък размер от редовната по поканата. Липсва каквато и да е информация, която
реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението. Този
извод следва и при съобразяване съдържанието на коментираното по-горе
извлечение, в което като неизпълнено задължение фигурира сума в размер на
4135.14 лева, формирана като сбор от девет месечни погасителни вноски, всяка от
които обаче в размер различен от този, записан в чл. 5.2 от процесния договор.
Дали се касае за вноски за лихва или за главница не става ясно по какъвто и да
е начин. Наред с това в поканата липсва каквото и да е посочване за дължимост и
на наказателни лихви, каквито са заявени пред заповедния съд и в извлечението. Така
направеното в поканите изявление не възпроизвежда реално съществуващи
записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на
средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на
целия дълг за предсрочно изискуем, т. е налице ли е неиздължаване и на кои
конкретно месечни вноски от кредитополучателя, датите на техните падежи, както
и действителния размер на вземането. Съгласно съдебната практика /определение №
656/14.07.2016 година по търг. дело № 2609/2015 година на ВКС, I т. о. /, уведомлението за обявяване
на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата степен, както
и извлечението от сметка. Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението
от счетоводните книги, въз основа на което кредиторът-банка претендира вземане
от длъжника, следва да съдържа достатъчно информация за това вземане - данни за
длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера
на разрешения и усвоен кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер
на кредита - главница и лихви, респективно за непогасения остатък от него, за
датата на настъпилата предсрочна изискуемост, за причината за предсрочната
изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои
вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от
счетоводните книги следва да се преценяват във връзка с твърдението кога са
спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя
договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост. В този смисъл е константата практика на
ВКС на РБ, намерила изражение в множество съдебни актове, като например определение
№ 810 от 29.11.2011 година по частно търговско дело №753/2011 година на ВКС, І
т. о. и цитираните в него други такива.
От съществено значение
е също така, че вещото лице по допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза след извършена проверка в счетоводството на банката-ищец е
изчислило, че неплатените суми по процесния кредит към 24.07.2017 година
/датата на подаване на заявлението/ са в размер на 75586.90 лева - главница и общо
6395.55 лева - лихви. Тези суми са идентични в приложеното извлечение от
счетоводните книги, но се различават от посочените в поканите за доброволно
изпълнение. Освен това, при разпита на вещото лице в съдебно заседание става
ясно, че посочения в експертизата размер на главницата от 75586.90 лева не е
сбор от суми, а е едно единствено число, което именно по този начин фигурира в
счетоводството на ищеца. Предмет на заявлението, а също и на заповедта е
главница и дължими договорна и наказателна лихва по договора за банков кредит
Европодкрепа 3 с възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка
№ MS-00008/13.03.2014
година, на каквото единствено основание е поискано в заявлението издаването на
заповед за изпълнение. В исковата молба се търси установяване на съществуването
на посочените суми. Същевременно, в обстоятелствената част на исковата молба,
както и в извлечението от счетоводните книги се твърди, че длъжникът не е
заплатил девет месечни погасителни вноски с общ размер от 4135.14 лева, без
посочване за какво са те, т. е. коя от трите компоненти касаят и в този смисъл
вноски за какво са.
От всичко гореизложено може
да се заключи, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на
заявените от ищцовата страна факти. Липсата на надлежно, включително като съдържание
уведомление на длъжника, извършено до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, от което да е ясно при упражнено от банката-кредитор
право да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем какъв е точният
размер на предсрочно изискуемия остатък води до невъзможност да настъпи този
преобразуващ факт при договорените от страните условия. Този порок не може да
бъде саниран и от представеното извлечение от счетоводни книги на банката, което
също не съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на вземането, по
отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по вече изложените по-горе доводи.
При съобразяване на
горното, се налага категоричния извод, че нито в настоящото исково, нито в
приложеното заповедно производство са ангажирани от ищеца доказателства за
установяване на въведения с исковата молба факт на обявяването от негова страна
в качеството му на кредитодател на кредита за предсрочно изискуем. Тук на първо
място е необходимо да се посочи, че съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. От това следва, че като въведено от ищеца още с исковата му молба,
а и със заявлението пред районния съд, твърдението за надлежно обявена на
длъжника предсрочна изискуемост следва да бъде доказано от него, тъй като този
факт предпоставя основателност на претенциите му, с оглед на посоченото ТР на
ВКС.
Доколкото към настоящия
момент съдебната практика е противоречива в тази насока и е образувано поради
това Тълкувателно решение №8/2017 година на ОСГТК на ВКС, по което все още няма
постановено решение, то дори и отговорът на въпроса дали ако при издадена
заповед за вземане по договор за кредит, за който се претендира, че е обявен за
предсрочно изискуем се установи, че предсрочната изискуемост не е обявена по
надлежния ред, искът по чл. 422 от ГПК може да се уважи само за тези вноски,
чийто падеж е настъпил преди подаване на заявлението и които са
индивидуализирани точно по размер и срок на дължимост в основанието за издаване
на заповед за изпълнение е положителен, то в случая отново не би могъл да бъде
обоснован извод за основателност на заявените претенции. В случаите по чл. 417
от ГПК, падежиралите вноски следва да са точно посочени или в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение или в приложените към него документи по чл.
417, т. 2 от ГПК - извлечение от сметка или погасителен план към договор за
кредит. Доколкото в настоящия случай в извлечението от счетоводните книги и в
исковата молба е посочена дата на предсрочната изискуемост - 23.05.2017 година,
която всъщност е определяема спрямо записа в поканата за доброволно изпълнение -
от деня на нейното получаване, който е различен за шестте покани, към който
момент са изчислявани и вноските /падежирали и непадежирали/, които не са
индивидуализирани като размер, както и не е индивидуализиран и размера на дължимите
лихви към тях, то това безспорно съставлява пречка такива да бъдат присъдени на
ищеца.
По горните доводи и
съображения съдът счита предявените искове за неоснователни и недоказани,
поради което и като такива същите следва да бъдат отхвърлени. Вземанията, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в
заповедното производство не съществуват на посоченото в исковата молба основание
срещу ответниците-физически и юридически лица - поради настъпила предсрочна
изискуемост /в горния смисъл и решение №77 от 10.05.2016 година по търг. дело
№3247/2014 година по описа на ВКС, ІІ т.о./ .
С оглед изхода на
делото, отправеното в тази насока искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответната страна и по-конкретно на ответника „Пределагро“ ООД следва да бъдат
присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски в размер от 200 лева,
които се свеждат до възложеното в негова тежест и заплатено възнаграждение на
вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза За това
са представени от него такива писмени доказателства, от които е видно, че те са
реално направени, поради което и в съответствие с изискванията на закона следва
да бъдат възложени в тежест на другата страна по делото, а именно ищцовата.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Светла
Георгиева и Франк Янсен чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес ***,
Бизнес център против Е.Д.Н., ЕГН **********,***, М.И.Н., ЕГН **********,***, Ю.С.А.,
ЕГН **********,***, „Пределагро“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ул. „Болярска“ №16, ет. 1, представлявано от Али Сунай Акиф
и „Предел експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Болярска“ №16, ет. 1, представлявано от ликвидатора Мария
Димитрова Дошева за приемане на установено, че ответниците дължат на ищеца
сумата от 75586.90 лева - главница; 3997.70 лева - неизплатена договорна лихва
върху главницата, дължима за периода от 21.08.2016 година до 22.05.2017 година;
2397.85 лева - наказателна лихва върху главницата, дължима за периода от
21.08.2016 година до 23.07.2017 година включително, всички те произтичащи от
договор за банков кредит Европодкрепа 3 /с възможност за финансиране от
Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ № MS14-00008/13.03.2014 година и анекс №1 от 01.11.2016 година към него,
за които суми в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело
№5276/2017 година по описа на Бургаския районен съд, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 24.07.2017 година
до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Светла
Георгиева и Франк Янсен чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес ***,
Бизнес център да заплати на „Пределагро“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас
и адрес на управление ул. „Болярска“ №16, ет. 1, представлявано от Али С.А. сумата от 200 /двеста лева/ лв.,
представляваща направени от него в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: