РЕШЕНИЕ
№ 2031
гр. Пловдив, 15.10.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря П. К., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1391
по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Р.И.П. и А.Х.П., със съдебен адрес ***,чрез адвокат П., срещу Заповед № 294 от
19.03.2018г., издадена от кмета на община Родопи, област Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ е НАРЕДЕНО да се премахне незаконен
строеж : “Навес“, находящ се в УПИ I-420, кв.31 по регулационния план на с.П., община
Родопи, с административен адрес с.П., ****, с извършители А.Х.П. и Р.И.П..
Жалбоподателите оспорват заповедта като
незаконосъобразна. Твърдят, че наредения за премахване „Навес“ не е строеж по
смисъла на §5, т.38 от ПЗР на ЗУТ. Конструкцията на изградения навес била на
бивш асмалък, който е покрит с ондулин.
Правят възражение и за търпимост, тъй като строежът бил изграден от преди
1987г. Представят писмени и гласни доказателствени
средства. Претендира разноски.
Ответникът Кмета на Община Родопи, чрез
процесуалния си представител адвокат З.Н.,оспорва жалбата и моли за
отхвърлянето й. Излага доводи за това,че е спазена изцяло процедурата по
издаване на оспорения административен акт, че предмета на заповедта е ясен, че
наредения да се премахне незаконен строеж е недопустим,не е съобразен с
действащия ПУП-ПРЗ, не са налице изключенията на чл.147 от ЗУТ и се касае за постройка
по смисъла на чл.46 от ЗУТ. ,а не не са изпълнени
изискванията на § 184,ал.5 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,респ. на чл.183,ал.1 и 2 от ЗУТ. е неоснователна. Представя писмени и
гласни доказателства.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата
е депозирана до съда чрез общинската администрация на 24.04.2018г. Оспорената
заповедта е връчена на 16.04.2018г.,видно от приложеното известие за доставяне,
което е в рамките на 14-дневния срок за обжалване.
Жалбоподателите,в
качеството си на възложители на строежа, са заинтересовани по смисъла на
чл.225а,ал.2 от ЗУТ лица и разполагат с право на жалба.
Ето
защо жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ /действаща към
момента на издаване на заповедта - ДВ, бр.82 от 2012г./, Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни
строежи от четвърта до шеста категория. Не се спори, че процесният
строеж, така както е описан е шеста категория. Спори се дали изобщо става въпрос
за строеж по смисъла на ЗУТ,но това не касае въпроса за компетентността на
издателя на акта, а за съответствието с материалния закон .
Административния акт е съставен в писмена форма, в
която е обективирана изискваната съобразно правилото
на чл. 59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е мотивирано,
посредством посочване на конкретно установени факти, които са съотнесени към конкретни материални и процесуални норми.
Процесната заповед за
премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на
място, след обсъждане на установените от длъжностните лица факти.
Съобразено
е и правото на участие и защита в административната процедура. В хода на
административното производство е дадена възможност за възражения, които са разгледани
от административния орган. Процедурата по издаване на заповедта е започнала при
спазване на разпоредбата на чл.225а,ал.2 от ЗУТ. Съставен е Констативен акт №
98/13.11.2017г., след като със Заповед № 1197/12.10.2017г. на кмета на община
Родопи е разпоредено извършването на нова проверка
поради нередовности при предхождаща процедура.
С
оглед на това съдът приема да е изпълнено изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и
не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на оспорвания административен акт. Правото на защита на адресатите
на административния акт е упражнено в пълнота, както с възможността за съдебно
оспорване, така и още в хода на административната процедура с подаването на
възражение против констативния акт.
Ето защо съдът приема, че не са налице
процесуални основания за незаконосъобразност.
От
приложената административна преписка се установява, че спорният строеж се
намира в УПИ І-420, кв.31 по плана на с.П., представляващ поземлен имот с
идентификатор 59032.501.431 по КК на с.П., който имот, видно от скица на ПИ № 15-311500-28.06.2016г.,издадена
от СГКК-гр.Пловдив и от нотариален акт № 130,том.3,рег.№ 3691,н.д.№510 от
2016г. на нотариус Н. Д., № 36 в регистъра на НК, е съсобствен
между жалбоподателите и Д. И. Д. и И. П. Д..
Прието
е с констативния акт, че за спорния строеж няма строителни книжа, което не се и
спори от жалбоподателите. Строежът е описан като навес в югозападната част на
урегулирания имот, долепен до съществуваща дворна тоалетна, до жилищната сграда
и на вътрешната граница с УПИ II-421 с
„Г“-образна форма,с дървени греди,колони и покрив с рифелова
ламарина, с размери 4,10/6,30 и 3,90/1,10м. и Нстреха-2,50м. с наклон на север.
В западната част на навеса,след тоалетната е изградена ниша с размери 1,05/2,60
м. с поставена мивка и долни кухненски шкафчета. Южната и западните страни на
навеса са с дървена обшивка.
Изготвянето
и връчването на констативния акт е отбелязано да е направено лично на Р.П. на
24.11.2017г., който го е подписал и с
възражение,че навеса е построен преди 4 години.
Не се спори, че жалбоподателите са
извършители на санкционирания строеж.
Спори относно момента на извършване на
строежа,а от тук и евентуалния статут на търпимост и, най-вече относно това
дали се касае за строеж.
Всъщност, не става ясно от възраженията
на жалбоподателите,след като твърдят да не е строеж наредения за премахване
навес,то какво е – преместваем обект ли или част от
друго застрояване, или елемент на градинско обзавеждане. Очевидно от описанието
на навеса, включително и според събраните по делото свидетелски показания на
свидетели и на двете страни, е, че не става въпрос за обикновена тента или
мебел, разположена с цел засенчване. Касае се за конструкция, както обяснява
свидетелят И. Я., изградена от дърво,
дървени греди, плоскости, разположена върху циментова замазка и долепена до
къщата. Покрива е направен от дървени греди и ламарини, като в показанията на
свидетелката Д. се допълва и, че е двускатен.
Описанието на свидетелите съвпада с констатациите в констативния акт, като
очевидно от приложената по преписка и друга заповед № 292/19.03.2018г. с
предмет „постройка на допълващо застрояване“ е, че става въпрос за част от това
допълващо застрояване. Тук следва да се отбележи, че доколкото няма пречка да
се нареди премахване и на част от строеж, то без значение за
законосъобразността на оспорвания акт е дали спорния навес е част от цялостното
констатирано допълващо застрояване или не, още повече, че очевидно от
констативните актове, а и от твърденията и на двете страни, нито навесът, нито
постройката са с масивна конструкция така, щото премахването на едното да е
невъзможно без премахване на другото.
Налага
се извод и, че не става въпрос за преместваем обект. Съгласно
§ 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект"
е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването
му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на
обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В случая
конструкцията е дървена основно, но има и бетонова настилка, като тук без
значение е дали същата е част от настилката на двора или не. Очевидно е, че настилаката,като част от навеса не може да се демонтира, а
от тук и постройката да се счита за преместваема. А и
установява се от свидетелските показания и на двамата свидетели, че едната
стена на навеса е продължение на стената на барака, което също е пречка да се
третира като преместваем.
След като не е слънцезащитно съоръжение
и преместваем обект, то следователно навесът е строеж
по смисъла на §5,т.38 от ПЗР на ЗУТ, а именно пристойка,
част от допълващо застрояване. За този вид постройки се изисква разрешение за
строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Липсата на разрешение за строеж прави
строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Въпреки изрично дадените от съда
указания на страните, по делото не са събрани доказателства за установяване
статут на търпимост. Тук следва да се отбележи, че и твърденията на самите
жалбоподатели са противоречиви, тъй като в жалбата се твърди като момент на
извършване на строителството време преди 1987г., а в споменатото по -горе
възражение на констативния акт изрично се посочва, че навесът е построен преди
четири години, т.е. през 2013г. Свидетелските показания в тази насока са
противоречиви. Свидетелят Я. твърди,че през 1986-1987г. на мястото е било асмалък и от тогава до сега не се е променял навеса, а
едновременно с това казва, че преди 3-4 години била направена дървена обшивка.
Свидетелката Д. твърди от друга страна, че на мястото на навеса е имало баня с
тоалетна, но те били премахнати през 2011г. и на тяхно място се направила
постройката с навеса и се направила бетонова площадка.
При така
събраните доказателства съдът приема,че не е проведено главно пълно доказване
на твърдението за търпимост. Не се доказва да се касае за строеж, който
е съществувал в настоящия си вид преди 2001г. Следователно и с
оглед разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗУТ, този строеж поради момента на
построяване, който не се установява да е до 31.03.2001г., няма как да е търпим.
Дори и да се
приеме, че става въпрос за строителство по-назад във
времето, то за да е налице статут на търпимост
на строежа, предпоставките на закона са ясни и недвусмислени, а именно строежът
да е допустим по разпоредбите, които са действали към момента на извършването
му или по действащите сега разпоредби. И това не се
установява.
Каза
се, че се касае за допълващо застрояване. Навеса е долепен до жилищната сграда
и това се твърди включително и от свидетеля на жалбоподателите. Същевременно, видно
от констативния акт, за което не се спори в тази част, строежът се намира на
границата със съседния УПИ. Строежът не е отразен в одобрения кадастрален план,
видно от приложените скици от СГКК. Не се твърди, нито се установява по
действащия преди или сега план да е предвидено допълващо застрояване.
Дори
и да не е било предвидено по плана допълващо застрояване, то би било допустимо
по закон - чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм., приложима към годината на построяване
на пристройките) и чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Съобразно тези разпоредби и да не е
предвидено с действащия подробен устройствен план,
допълващо застрояване се допуска въз основа на скица за проектиране по
отменения ЗТСУ, съответно - с виза по действащия чл. 140 ЗУТ, ако постройките
се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване или
свързано с допълващо застрояване в съседния имот. В случая навесът се установи
да е допрян до сграда на основното застрояване, което местонахождение е
предвидено в посочените норми. Имотът по действащия план е отреден за жилищно
строителство, поради което допълващо застрояване съобразно цитираните в тях
предпоставки е допустимо, ако са спазени изискванията за височина и разстояние
от вътрешните граници на урегулирани поземлен имот. Но отново е налице пречка
да се приеме търпимост. Строежът не би бил допустим,тъй като е разположен на
страничната регулационна линия с УПИ II без да покрива калканна
стена на извършен строеж от същия вид в съседния УПИ, съгласно изискванията на
чл. 42, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 ЗУТ.
Освен
това, в хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ е налице още едно изискване за
декларирането му от собствениците пред одобряващите органи в предвидения в
нормата 6-месечен срок. Твърдения в тази насока от жалбоподателя не са
наведени. Липсват и доказателства за това. Единствено, видно от преписката е, че
със заявление от 23.04.2017г. Р.П. е поискал издаване на удостоверение за
търпимост,но не и за въпросния навес, а само за барака от 8 кв.м.,каквато е
констатирано от администрацията, че не съществува, поради което и му е отказано
издаването на такова.
Изводът
от всичко изложено е, че процесния строеж, разглеждан
в различни хипотези на вероятност, поради липсата на достатъчно събрани
доказателства, въпреки указанията на съда в тази насока, е осъществен без
строително разрешение и строителни книжа и е без статут на търпимост.
Ето
защо и доколкото строежа не е от категорията на тези посочени в чл. 151 от ЗУТ,
било е възможно да бъде осъществен, само ако е разрешен по реда и при условията
установени в ЗУТ. Такава е изричната разпоредба на чл. 148, ал.1 от закона.
Осъществен
в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен
план и при липсата на разрешение и строителни книжа строеж, следва да се
квалифицира като незаконен, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и
съответно трябва да се постанови, същият да бъде премахнат съобразно
разпоредбата на чл. 225а,ал.1 от ЗУТ. Това правомощие се осъществява при
условията на обвързана компетентност.
В
конкретния случай с издаването на оспорената заповед, компетентния
административен орган е сторил именно това.
За разноските:
С
оглед констатираната неоснователност на жалбата, на администрацията се дължат
разноски,които съгласно представения списък и доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение са в размер на 600лв., което е в съответствие и с разпоредбата на чл.8,ал.2,т.1 от Наредба №
1/2004г.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.И.П. и А.Х.П., със съдебен адрес ***,чрез
адвокат П., срещу Заповед
№ 294 от 19.03.2018г., издадена от кмета на община Родопи, област Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ е НАРЕДЕНО да се премахне незаконен
строеж : “Навес“, находящ се в УПИ I-420, кв.31 по регулационния план на с.П., община
Родопи, с административен адрес с.П., ****, с извършители А.Х.П. и Р.И.П..
ОСЪЖДА Р.И.П. и А.Х.П., със съдебен адрес ***,чрез адвокат П.,*** сумата от 600лв./шестстотин лева/ разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :