№ 5937
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20221110133401 по
описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 232, ал. 2, предл. второ и чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване
за установено, че „........“ ЕООД дължи на „........“ АД сумата от 1713.60 лева,
представляваща цена на потребена в периода от 28.04.2020г. до 30.06.2020г. от ответното
дружество електрическа енергия в следния обект, предоставен му за ползване под наем по
силата на сключен с „........“ АД договор за наем от 29.01.2020г., а именно: климатизиран
склад с 6 товарни електро- хидравлични рампи с термо завеси, със сервизни помещения за
персонала, находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, бул. „...........“ № 116, в
Търговски и логистичен център „......“, както и сумата от 2565.60 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на задължението на наемателя по договора след прекратяване
на същия да върне наетата вещ в състоянието, в което му е била предадена при сключване
на договора, възлизащо на стойността на заплатената от ищеца цена за почистване на
наетите помещения, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.12.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
63059/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по договор за наем от 29.01.2020г., по
силата на който в качеството си на наемодател предоставил на „........“ ЕООД в качеството
му на наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: климатизиран
склад с 6 товарни електро- хидравлични рампи с термо завеси, със сервизни помещения за
персонала, находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, бул. „...........“ № 116, в
Търговски и логистичен център „......“, и който бил прекратен, считано от 01.07.2020г. При
прекратяване на договора наемателят не изпълнил задължението си да върне наетия обект в
състоянието, в което го получил при сключване на договора, което наложило ищецът да
извърши разходи в общ размер на 2565.60 лева за почистване на помещението, като освен
това „........“ ЕООД не заплатило и консумативите, свързани с ползването на имота, в
частност цената на потребената в него в периода от 28.04.2020г. до 30.06.2020г.
електрическа енергия извън температурния режим на наетите камери. По изложените
1
съображения ищецът претендира установяване дължимостта на процесните суми, законна
лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че заплащайки през срока на
договора уговорените наемни възнаграждения, изпълнил задължението си да заплаща и
дължимите консумативни разноски, както и разходите за почистване на помещенията,
доколкото съгласно чл. 1.3.1 и чл. 1.3.2 от договора за наем същите били включени в
месечното наемно възнаграждение. Поддържа, освен това, че при прекратяване на договора
предал имота в надлежно състояние.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. второ и чл. 79, ал.
1, предл. второ ЗЗД процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи сключването на валиден договор за наем, в изпълнение на
задължението си по който да е предоставил на ответника държането върху процесния обект,
както и състоянието, в което твърди да го е предал (респ. в което поддържа, че обектът не се
е намирал при връщане на фактическата власт от наемателя на наемодателя), прекратяване
на договора за наем, считано от сочения в исковата молба момент, стойността на разходите
за електрическа енергия и за почистване на имота, които твърди да е начислил, респ. сторил
след прекратяване на правоотношението.
Между страните не са спорни, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнотелевантни обстоятелства: че през релевантния за
спора интеравл от време между страните е съществувало договорно правоотношение по
договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника фактически за
временно и възмездно ползване следния обект: климатизиран склад с 6 товарни електро-
хидравлични рампи с термо завеси, със сервизни помещения за персонала, находящ се в гр.
София, район „Красна поляна“, бул. „...........“ № 116, в Търговски и логистичен център
„......“, че в изпълнение на задължението си по договора наемателят е заплатил на
наемодателя всички наемни възнаграждения за целия период на съществуване на
правоотношението, че съществуалото помежду им договорно правоотношение е прекратено,
считано от 01.07.2020г., както и че стойността на консумативните разходи за електрическа
енергия и за почистване на помещенията след прекратяване на договора възлиза на сочените
в исковата молба суми.
Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съществуването
на наемното правоотношение между страните, вкл. през исковия период, съдържанието му,
както и прекратяването му, считано от 01.07.2020г., се установяват и въз основа на надлежно
приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните договор за наем на
недвижим имот № 1 от 29.01.2020г., констативен протокол от 01.07.2020г. с рег. № 09749,
том III Б, № 182 по описа на нотариус Валентина Благоева, рег. № 302 на НК, протокол за
преглед на техника и съоръжения в процесния склад от 23.06.2020г., уведомително писмо от
ответното до ищцовото дружество за освобождаване на наетия обект, за което не се оспорва,
че е достигнало до адресата.
Съгласно калузите на чл. 1.3.1 и чл. 1.3.2 от договора за наем в наемната цена, чиято
обща стойност съгласно чл. 4.1 от съглашението възлиза на сумата от 16 064.00 евро
месечно, са включени и разходите за електроенергия, вода, газ, охрана- СОТ и жива охрана,
както и разходите за регулярно почистване и поддръжка на наетия обект.
Следователно, съгласно изричната уговорка между страните стойността на разходите,
свързани с ползването на имота, предмет на договора за наем, е включена в уговореното с
2
договора наемно възнаграждение, поради което следва да се приеме, че като е заплатил
месечното наемно възнаграждение за периода от 28.04.2020г. до 30.06.2020г.- обстоятелство,
което не е спорно между страните (напротив, изрично се признава от ищеца), ответникът-
наемател е изпълнил и задължението си, вменено с нормата на чл. 232, ал. 2, предл. второ
ЗЗД да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, вкл. цената на потребената
електрическа енеегия. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че в договора за наем не
е предвидено изключение от правилото на чл. 1.3.1, респ. не е предвиден максимален праг
на потребление на електрическа енергия, преминаването на който да ангажира
отговорността на наемателя да заплаща допълнителни суми извън уговорената наемна цена,
поради което наведеното едва с писмената защита твърдение на ищеца в тази насока, освен
несвоевременно заявено, се явява и неоснователно.
Както бе изяснено, ищецът поддържа, че като не е почистил складовото помещение
при напускането си след прекратяване на договорната обвързаност, ответникът е допуснал
неизпълнение на задължението си по чл. 3.3 от договора да върне имота на наемодателя в
състоянието, в което е бил нает, като се отчете нормалното овехтяване на имота, в причинна
връзка с което наемодателят претърпял имуществена вреда, съизмеряваща се със
заплатената от него цена на почистването на склада.
За установяване на твърденията си относно вида и размера на вредата ищецът е
представил протокол от 02.07.2020г. за извършена работа, подписан от негов представител,
както и от представител на „Мундус Сървисиз“ АД, както и фактура от 02.07.2020г. с
издател последното и получател- ищецът, в които е удостоверено, че в полза на последното
е предоставена услуга по „измиване на бетон и избърсване на прах по оферта“ на стойност
2138.00 лева.
Съгласно показанията на Веселин Любенов Свиленски- служител в ищцовото
дружество, който твърди на датата на опразване на наетото помещение- 30.06.2020г., да е
присъствал в склада, последният не е бил почистен в достатъчна степен след изнасянето на
стоката на ответното дружество, което изнасяне само по себе си довело до необходимост от
почистване.
На първо място следва да се изясни, че показанията на свидетеля са твърде общи,
лишени от конкретика по релевантния за спора въпрос- конкретно състояние на имота при
напускането му от наематаля, в частност степента, в която същият е бил почистен, въпреки
че при изрично поставен от съда въпрос свидетелят твърди да е присъствал в склада на
30.06.2020г.- датата на напускане на наемателя. Същевременно, прави впечатление, че
първоначално свидетелят не съумява да разясни какво е останало непочистено след
изнасянето на вещите на ответника, като заявява: „доколкото знам, избирателно са били
почистени части от склада“, която езикова формулировка разколебава истинността на
твърдението му да е присъсътвал в склада на посочената дата. Последното, както и липсата
на изявления за конкретно възприети от свидетеля факти, както и съществуващата към
момента на разпита икономическа зависимост на същия от ищеца, с когото се намира в
трудово правоотношение, поставя под съмнение надеждността на депозираните от този
свидетел показания, които съдът дължи да преценява по реда на чл. 172 ГПК.
Въпреки това, дори и да се приеме за истинно твърдението на последния, че при
изнасянето на стоките на наемателя от склада част от тях са се разпиляли, което е наложило
помещението да бъде почистено, съдът намира, че по същността си почистването на
замърсявания от подобно естество е свързано с обичайното ползване на наетия обект по
предназначение, поради което извършването, респ. неизвършването му няма отношение към
състоянието на имота по смисъла на уговорката в чл. 3.3 от процесния договор за наем, за
която при семантичното, систематичното и логическото й тълкуване, вкл. при съобразяване
на спецификата на наетия обект, следва да се приеме, че касае изправността и
експлоатационната годност на същия и на съоръженията в него, за които не се установява, а
3
не се и твърди да са повлияни в резултат от въпросното замърсяване при изнасянето на
наемателя от помещението.
Изводът, че в случая почистването, извършено по възлагане на ищеца- наемодател от
трето за процеса лице, е наложено от обичайното ползване на наетата вещ се подкрепя и от
представените с исковата молба писмени доказателства, съгласно които (в случай че се
приеме, че касаят процесния обект) почистването се изразява в измиване на бетон и
избърсване на прах. Не се установява, а не се и твърди тези дейности да са различни от
периодичното месечно почистване на наетия склад, от текущата му поддръжка, а това по
никакъв начин не следва и от същността им, поради което правно, а и житейски обосновано
е разходът за тях да бъде определен като разход, свързан с ползването на вещта по смисъла
на разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, респ. като разход за регулярно почистване и
поддръжка на наетия обект по смисъла на чл. 1.3.2 от сключения между страните договор за
наем, отговорността за заплащането на който съобразно посочената разпоредба на
гражданския закон е на наемателя. Доколкото, обаче, по изрична уговорка на страните
разходите от подобно естество са включени в уговореното месечно наемно възнаграждение,
следва да се приеме, че като е заплатил месечните възнаграждения за целия период на
съществуване на наемното правоотношение, вкл. за последния месец, в който е опразнил
помещението, ответникът е изпълнил задължението си да поеме разходите, свързани с
ползването на наетата вещ съобразно обичайното и уговорено нейно предназначение,
поради което не дължи възстановяване на ищеца на евентуално заплатената от последния
сума за почистване.
При тези фактически и правни съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени в тяхната цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 500.00 лева, представляваща заплатен от страната адвокатски хонорар за
настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
232, ал. 2, предл. второ и чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване за установено, че
„........“ ЕООД, ЕИК .........., дължи на „........“ АД, ЕИК ........, сумата от 1713.60 лева,
представляваща цена на потребена в периода от 28.04.2020г. до 30.06.2020г. от ответното
дружество електрическа енергия в следния обект, предоставен му за ползване под наем по
силата на сключен с „........“ АД договор за наем от 29.01.2020г., а именно: климатизиран
склад с 6 товарни електро- хидравлични рампи с термо завеси, със сервизни помещения за
персонала, находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, бул. „...........“ № 116, в
Търговски и логистичен център „......“, както и сумата от 2565.60 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на задължението на наемателя по договора след прекратяване
на същия да върне наетата вещ в състоянието, в което му е била предадена при сключване
на договора, възлизащо на стойността на заплатената от ищеца цена за почистване на
наетите помещения, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.12.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
63059/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „........“ АД, ЕИК ........, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „........“
ЕООД, ЕИК .........., сумата от 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
4
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5