Решение по дело №501/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 206
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20195320200501
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 22.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд         І наказателен състав,

на осми октомври                          две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 501 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 19-0281-000528 от 10.06.2019 г. на Началник РУП- К.към ОД на МВР- П., на Н.Д.Г., ЕГН **********,***, П. обл., ул. „О.“ №**, ет.* е наложено административно наказание на основание чл.638 ал.3 от КЗ- глоба в размер на 400 лв., за нарушение на същия текст от КЗ.

Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателката и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за маловажност на случая. Не се оспорва факта на липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на извършената проверка, като се представят доказателства за сключена и действаща такава на 03.05.2019 г. 

В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява, като не взема становище по жалбата си..

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители С. като актосъставител и Л. като свидетел по акта, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 19-0281-000528 от 10.06.2019 г., разписка за връчването му, АУАН серия АА, бл.№ 231380 от 02.05.2019 г., докладна записка, застрахователна полица № BG/06/119001248392 от 03.05.2019 г., копие от СРМПС, част ІІ, справка за нарушител/водач, заповед № 317з-3985/22.10.2018 г., заповед № 8121К-10478/15.11..2018 г., справка от Гаранционен фонд, съдът намира за установено следното:

         С АУАН от 02.05.2019 г. младши автоконтрольор при ОДМВР- П., РУ- К.приел, че жалбоподателката Г. е осъществила нарушение на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на посочената дата, около 23,30 часа, в гр. Карлово, на ул. „Т.К.“ до № **, с посока на движение от север на юг, управлявала лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № *****, собственост на Т.Н.Т., ЕГН **********, регистриран на територията на РБ., не бил спрян от движение от контролните органи. При извършената справка в РСОД било установено, че нямал валиден и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

         Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателката без възражения. Такива не направила в законоустановения 3- дневен срок след това.

         На 05.05.2019 г. актосъставителят изготвил докладна записка до Началника на РУ- К., в която отбелязал, че при съставяне на АУАН допуснал техническа грешка при изписване правната квалификация на деянието като записал чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, вместо относимата към случая такава по чл.638 ал.3 от КЗ, доколкото водача на процесното МПС не била собственик на същото.

На 10.06.2019 г., оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката било наложено административно наказание на основание чл.638 ал.3 от КЗ- глоба в размер на 400 лв., за нарушение на същия текст от КЗ.

         Наказателното постановление било връчено на 01.07.2019 г., а жалбата срещу него- депозирана на 04.07.2019 г.

         От приложената по делото справка от Гаранционен фон се установява, че за лек автомобил с рег. № ***** е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ до 23,59 ч. на 01.05.2019 г. Към дата 02.05.2019 г. такава застраховка не е имало, като същата е сключена и действаща от 11,20 часа на 03.05.2019 г., видно и от приложената по делото застрахователна полица № BG/06/119001248392 от 03.05.2019 г. 

         От приложената по делото справка за нарушител се установява, че жалбоподателката към настоящия момент е била наказана веднъж за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, за което е бил съставен фиш серия М № 12442 от 14.09.2016 г., с който ѝ е била наложена глоба в размер на 20 лв.  

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. и Л., които са логични, последователни и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените доказателства по делото, надлежно приобщени от съда.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна само на формално основание. Видно от съдържанието на процесния АУАН на деянието е дадена правна квалификация по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, касаеща собственика на МПС, какъвто в случая жалбоподателката не е. Последвала е докладна записка от актосъставителя до Началника на РУ- К., с която така допуснатото нарушение е счетено за техническа грешка, след което обжалваното наказателно постановление е издадено със съответната на изложените в него обстоятелства по нарушение и явяваща се коректна правна квалификация. В съдържанието на процесното наказателно постановление обаче липсват изложени мотиви, на какво основание се променя правната квалификация на деянието, т.е. липсва посочено, дали същото се издава при условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН, а именно при допусната нередовност в акта, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. При липсата на такова отбелязване, съдът счита, че е налице противоречие между съществените реквизити на АУАН и наказателното постановление, сред които е и правната квалификация на деянието. Посоченото се явява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо в значителна степен правата на санкционираното лице да разбере осъщественото от него деяние какво нарушение представлява. Посоченото се явява основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление само на формално основание.

Извън горепосоченото, съдът счита, че безспорно е налице осъществено нарушението от жалбоподателката на чл.638 ал.3 от КЗ, тъй като се установява от доказателствата по делото, че на процесната дата е управлявала МПС, чужда собственост, за което не е имало действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сключеният такъв е бил прекратен на 01.05.2019 г. в 23,59 ч., видно от извлечението от Информационния център на Гаранционен фонд. Изписано е словесно точно в какво се е състои нарушението, което покрива изцяло състава на чл.638 ал.3 от КЗ, съобразно която разпоредба „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“. Така осъщественото от жалбоподателката деяние обаче се явява  малозначително по смисъла на чл.28 от ЗАНН, също представляващо основание за отмяна на процесното наказателно постановление извън горепосоченото такова на формално основание. Видно от приложената по делото справка за нарушител, жалбоподателката притежава СУМПС от 1999 г., като за периода до процесната проверка на 02.05.2019 г. има наложено само едно наказание по ЗДвП за неправилно паркиране, което обстоятелство не би могло да обоснове висока степен на обществена опасност на лицето по отношение неспазване правилата на ЗДвП и КЗ. Видно от извлечението от Гаранционния фонд още на следващата дата, след съставяне на акта, фактически по- малко от 24 часа от проверката, за автомобила е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. преди издаване на наказателното постановление. Изключително кратко е и времето, през което не е имало действащ договор към момента на нарушението- по- малко от 24 часа, както и няма данни за този период, а и за последващия до момента на сключване на новата полица, автомобилът да е участвал в пътнотранспортни произшествия. В този смисъл, съдът намира, че периода, за който не е имало валидна застраховка е изключително минимален и това не е накърнило в обичайната степен обществените отношения, обект на защита, а последващото поведение по сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ непосредствено след установяване на нарушението сочи, че в случая се касае за инцидентна проявява. Изложените обстоятелства обуславят ниската обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с останалите от същия вид. (В този смисъл решение №  2780/16.12. 2014 г., постановено по КАНД № 2686/ 2014г. по описа на Административен съд П.).

         Поради изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0281-000528 от 10.06.2019 г. на Началник РУП- К.към ОД на МВР- П., с което на Н.Д.Г., ЕГН **********,***, П. обл., ул. „О.“ №**, ет.* е наложено административно наказание на основание чл.638 ал.3 от КЗ- глоба в размер на 400 лв., за нарушение на същия текст от КЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МТ