Р
Е Ш Е Н И Е
№
260168 / 12.2.2021г.
гр. Перник, 12.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06964 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 232 вр.
чл. 228 ЗЗД от „Пътнически
превози – Перник“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. „Станционна“ № 6, чрез пълномощника му адв. К.И., срещу ЕТ „Иво
Петров - 1“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, п.
к. 2300, кв. „Могиличе“, ул. „Тодор Каблешков“ № 28, с който се иска да бъде
признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумата от 2046,80 лева,
представляваща неизплатена наемна цена по Договор за наем от 20.09.2009г. за
периода от м. Май 2017г. до м. Май 2018г. включително, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение – 06.06.2018г. до окончателното изпълнение на
паричното задължение. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се сочи, че ищцовото дружество е предоставило на ответника ЕТ
„Иво Петров – 1” за ползване под наем три паркоместа от терена на гараж кв.
„Васил Левски” – гр. Перник, за което е сключен Договор за наем от 20.01.2013г.
С договора за наем, наемателят се е задължил да заплаща на ищеца ежемесечен
наем в размер на 150.00 лева. Твърди, че срокът на договора е бил удължаван с
анекси – от 29.01.2013г., от 12.10.2015г., от 13.07.2016г. и от 09.02.2018г.
Сочи се, че съгласно Анекса от 12.10.2015г., подписан към договора за наем от
20.02.2009г., страните са се споразумяли срока на договора за наем да се счита
до 31.12.2017г., а съгласно Анекса от 13.07.2016г., наемодателят е отдал на
наемателя вече четири паркоместа от терена на гараж кв. „Васил Левски”, като
съответно наемната цена е променена от 150.00 лева на 200.00 лева. С последния
Анекс от 09.02.2018г. срока на договора е продължен до 31.12.2020г. В исковата
молба се уточнява, че поради системно забавяне на наемната цена, през
съответния текущ месец, наемателят е заплащал наемна цена за минал период, като
в случая е заплащал три паркоместа за 150,00 лева, вместо за четири – за 200,00
лева. Има и частично заплащане за текущия месец – 50.00 лева за едно
паркомясто. Ищецът уточнява, че ответникът не е заплатил дължими се суми за
наем в общ размер на 2046,80 лева, както следва: за периода от 12.05.2017г. –
30.05.2017г. – 96,80 лева, за месец юни 2017г. – 150,00 лева, за месец юли
2017г. – 150,00 лева, за месец август 2017г. – 150,00 лева, за месец септември
2017г. – 150,00 лева, месец октомври 2017г. – 150,00 лева, за месец ноември
2017г. – 150,00 лева, за месец декември 2017г. – 150,00 лева, за месец януари
2018г. – 150,00 лева и за месец февруари 2018г. – 150,00 лева, за месец март
2018г. – 200,00 лева, за месец април 2018г. – 200,00 лева, и за месец май
2018г. – 200 лева.
В
срока по чл. 131, ответникът ЕТ „Иво Петров - 1“, ЕИК: *********, чрез пълномощника му адв. Б.Б. е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил изцяло предявените искови претенции
като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението, че ответникът е заплащал
месечен наем за стар период, като твърди, че ответника не е давал съгласие за
такова нещо. Уточнява, че сключения договор от 20.02.2009г. за наем на
паркоместа, сключен между страните по делото, анексиран и променян през
годините, се отнася за възмездно ползване на площи за паркиране на товарни
автомобили, собственост на ответника, които и последният е паркирал. Сочи, че
освен формалните клаузи на посочения наемен договор, като допълнителни причини
за сключване на договора е постигната неформална уговорка с наемодателя, че на
този т. нар. „гараж”, ползван и от други лица впоследствие, наемателят ще
извършва и охрана на гаража, в това число и на площта, наета от ответника.
Въпреки тази уговорка, обаче, ответникът е претърпял периодични липса и кражби
на имущество, негова собственост, изразяващи се от източване на гориво от
резервоарите на камионите до частични липси и кражби на определени възли и
агрегати. Ответникът твърди, че е задължение на наемодателя – ищец е било да
предаде вещта (наетите площи) в състояние, което да отговаря на ползването, за
което те са наети. Твърди, че през годините на съществуването на наемното
правоотношение, това задължение на ищеца не е било изпълнено. Сочи, че теренът
още от самото начало на наемното правоотношение е бил осеян с изключително
много неравности и дупки, които не само са затруднявали преминаването на
автомобилите до местата за паркиране, но е предизвикало и настъпването на ПТП
на 04.11.2014г.
Ведно
с писмения отговор, ответника по първоначалния иск ЕТ „Иво Петров - 1“ е предявил насрещен иск срещу „Пътнически
превози – Перник“ ЕООД, с ЕИК: *********, който съдът приема като такъв с
правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 82 ЗЗД и с който се иска да бъде осъден
ответникът по насрещния иск - „Пътнически превози – Перник“ ЕООД, с ЕИК:
*********, да заплати на ЕТ „Иво Петров - 1“, ЕИК: *********, сумата от
1755.00лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди
в резултат на настъпило ПТП на 04.11.2014г. в гр. Перник, кв. „Васил Левски“,
по времето на действие на договор за наем от 20.02.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира и разноски.
В
насрещната искова се твърди, че между страните е било налице наемно
правоотношение, възникнало по силата на сключен Договор за наем от
20.02.2009г., с който ответникът по насрещния иск е отдал под наем на ищеца по
насрещния иск определени паркоместа от собствения му недвижим имот, находящ се
в гр. Перник, кв. „Васил Левски”. Първоначално тези места са били три – за
паркиране на три автомобила, а с Анекс към договора от 13.07.2016г. страните са
се споразумяли наетите места да бъдат четири. Променена била и определената
наемна цена – от 150,00 лева на 200,00 лева. Твърди се, че въпреки сключения
договор за наем и в нарушение на задълженията на наемодателя по него да предаде
имота в състояние, което да позволи ползването му, за което той е нает, имотът
бил предаден без да е осигурена възможност за безопасно ползване по така
уговореното предназначение. Изяснява, че имотът, предмет на наемния договор,
още в началото на действие на наемното правоотношение между страните, е бил
осеян с изключително много неравности и дупки, които не само са затруднявали
преминаването на автомобилите до местата им за паркиране, но и затруднявали
самото паркиране. Твърди, че именно състоянието на имота е
спредизвикало настъпването на пътно-транспортно произшествие на 04.11.2014г.,
по време на действието на процесния наемен договор. Изяснява се, че на
посочената дата, около 19.00 часа, ищецът по насрещния иск е управлявал
собствения си товарен автомобил – влекач, марка „Мерцедес 1844 Актрос” с рег. № РК 5005 ВВ,
с прикачено към него полуремарке „Шмиц С01” с рег. № РК 1848 ЕЕ. Ищецът сочи,
че след преминаване на портала на имота на ответника и влизането му на
територията на наетия имот, поради множеството големи неравности и дупки,
довели до значителна денивелация между нивата на съседни на практика площи от
него, знаейки както всеки един път дотогава за опасния и неравен терен,
тегленото от влекача полуремарке се е откачило и оставяйки извън контрол и без връзка с влекача, се ударило в
последния. При нанесения удар, предизвикан от откачилото се полуремарке, били
увредени и се наложило да бъдат заменени задния цял калник на влекача, ластика
за калника и задния стоп на влекача. Отделно от това били увредени лафета на
полуремаркето и царския болт. Ищеца сочи, че общата стойност с включен ДДС на
описаните части, които са били увредени и сменени с нови такива, възлиза на
сумата от 1195,00 лева. Ищецът намира, че след като наетата от него вещ не е
била предадена в надлежно състояние, съгласно уговореното предназначение, то
наемодателя-ответник следва да покрие претърпените от ищеца имуществени вреди.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът по насрещния иск – „Пътнически превози – Перник“ ЕООД, с ЕИК:
*********, чрез пълномощника му адв. К.И., е депозирал писмен отговор, в който
е оспорил изцяло предявената насрещна претенция, като неоснователна и недоказана.
В писменият отговор ответникът е посочил, че не оспорва обстоятелството, че
между страните е налице сключен на 20.02.2009г. договор за наем за отдаване под
наем на три паркоместа от терена на гараж кв. „Васил Левски“ – гр. Перник. Не
се оспорва и обстоятелството, че с Анекс от 13.07.2016г. страните са се
споразумели наетите паркоместа да бъдат вече четири, като наемната цена е
увеличена от 150 на 200 лева. Оспорва твърдението, че е налице виновно
неизпълнение на наемния договор от страна на ответника по насрещния иск, а
именно: че същия не е предал имота в състояние, което да позволи ползването му,
за което е бил нает; че е отдал съответната част от имота за паркиране на три,
а в последствие на четири автомобила, но без да е осигурил възможност за
безопасно ползване по уговореното предназначение, че имотът още в началото на
наемния договор е бил осеян с много неравности и дупки, които са затруднявали
преминаването и паркирането на автомобилите на ищеца – наемател, че през
годините състоянието на наетия имот се е вложило, за което вина да има ответника
по насрещния иск като наемодател. Оспорва твърдението, че именно състоянието на
имота е причина за настъпването на посоченото от ищеца ПТП. Оспорва и механизма
на посоченото ПТП, както и причините за настъпването му. Посочва, че не е бил
уведомен от ищеца по насрещния иск за настъпване на въпросното ПТП, като
изяснява, че в наетия обект има началник-гараж и 24 часа има механик и охрана,
и нито един от тях не е бил уведомен за твърдяното ПТП, нито пък е бил свидетел
на такова. Уточнява, че до настоящия момент, ищецът по насрещния иск не е
предявил никакви претенции към него във връзка с описаното ПТП или възникнали
от него щети, нито е изявявал и претенции или възражения относно състоянието на
наетия имот. Нещо повече – именно по искане на ищеца действието на договора е било продължено, което
искане е обективирано в нарочна писмена молба. Ответникът сочи още, че ако
ищецът е имал възражения досежно състоянието на имота, то пред него е стояла
възможността да предприеме съответните действия – за съдействие от наемодателя,
да поиска изменение в параметрите по договора или да предприеме други действия,
предвидени в закона, което, обаче, същият не е сторил.
В депозирана писмена защита,
представителят на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск пледира за
уважаване на предявения установителен иск. Същият намира, че безспорно по
делото е установено наличието на облигационно правоотношение между страните,
възникнало по силата на Договор за наем от 20.02.2009г. и сключените във връзка
с него анекси. Посочва, че заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза потвърждава твърденията му, че плащанията от страна на ответника са
извършвани със закъснение за минал период. Уточнява, че отразяванията в
съответните фактури е сторено с цел проследяване на плащанията, предвид
закъснението им и плащането за стар период. Намира за неоснователно
възражението за погасяване на вземането, поради погасяването му по давност. По
отношение на предявения насрещен иск – намира същия за неоснователен и
недоказан. Посочва, че има разминаване в посочения от ищеца час на настъпване
на ПТП с този, отразен в писмените доказателства и основно в удостоверение рег.
№ 12592/12.11.2014г. на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник. Намира, че и
мястото на твърдяното ПТП също не е установено по безспорен начин, като
показанията на разпитаните за тези обстоятелства свидетели, намира за
противоречиви и неясни. Посочва, че в
заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, вещото лице посочва,
че от
инженерна гледна точка няма противоречие между описания механизъм в исковата
молба и свидетелските показания, щетите и настъпилото ПТП. Същевременно, обаче,
същото заявява че няма как да се изключи и самоволно разделяне на връзката.
Намира и че неоснователно вещото лице В. е приел и остойностил като увредени
задния калник на влекача, ластика на калника и задния стоп, както и царския
болт, предвид че същите никъде не са описани в опис – заключенията.
Процесуалния представител на ищеца по
насрещния иск и ответник по главния иск, в депозирани писмени бележки, пледира за отхвърляне на главния иск
като неоснователен и недоказан. Намира, че за процесния период страните не са
се намирали в облигационни отношения, доколкото за този именно период от време
не е имало подписан Анекс към Договора за наем от 20.02.2009г. Намира и че няма
основание за приложението на чл. 76 от ЗЗД, доколкото не са установени по
делото „няколко еднородни задължения”, които да са дължими от ответника, освен
претендираните такива, както и поради това, че в самите данъчни фактури е
посочено изрично като задължение месечния наем, за който е издадена фактурата и
това е първото извършено отбелязване върху нея, което ответникът е приел като
задължение и което той е платил. Това негово заявление отговаря на извършените в
счетоводството му записвания, включително и че процесните фактури като издадени
и получени, са изцяло платени, видно от допълнителното заключение на вещото
лице и неговите обяснения в с. з., провело се на 20.09.2019г. Ответникът
намира, че това обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на исковите претенции.
Отделно от това, изрично посочва, че ответникът не се е съгласявал и не е
заплащал „наеми за минали периоди” и „частично наеми за текущия месец”, както
твърди ищецът. Обръща внимание на обстоятелството, че в процесните фактури,
представени от ищеца, в раздела „наименование на стоката/услугата” е посочено
като основание „наем за месем май 2017г.” т. е. за същия месец май 2017г.,в
който тя е издадена, в размер на 125 лв. без ДДС. От същата е видно, че на втория
ред е посочено в скоби, че „наема е за периода 12.07.2016г. до 11.08.2016г.”.
Това обстоятелство се установява и в останалите представени от ищеца фактури,
поради което намира, че е несъответствие в претендирания за всяка една от тях
месечен наем и отразения период в тях. Ответникът намира, че не става ясно и
как ищеца е определил периода, за който претендира месечни наемни вноски, при
положение не може да се приложи поредността на погасяването на задълженията по
чл. 76 ЗЗД, с оглед на отразеното във всяка една от претендираните фактури като
период, за който се отнася плащането на наема. Ответникът намира, че
доказателствата по делото установяват, че за претендирания процесен период от
ищеца – месец май 2017г. – месец май 2018г., е заплатил всички издадени от
ищеца и връчени му данъчни фактури, които и са осчетоводени в неговото
счетоводство фактури за претендирания наем за процесния период. Посочва, че в
счетоводството на ответника, плащанията по тези фактури са извършвани като
отнасящи се само за първото посочено в тях основание. Сочи, че никога в
плащанията му за процесния период не са се съдържали отбелязвания и записвания,
че плащанията се отнасят за минали периоди.
По отношение на предявения от него
насрещен иск, ищецът по него намира същия за основателен и доказан и пледира за
уважаването му в пълния му предявен размер. Твърди, че задължение на
наемодателя е било да предаде вещта – наетите площи, в състояние, което да
отговаря на ползването, за което те са наети. Ищецът по насрещния иск намира, че
от събраните по делото доказателства се установява, че през годините на
съществуването на наемното между страните правоотношение, това негово
задължение не е било изпълнено. Сочи, че
съгласно предмета на договора, наемодателят отдава под наем определени площи –
паркоместа, за паркиране на съответни товарни автомобили. От това следва, че
наемодателят следва да осигури възможност за безопасно придвижване и паркиране, така че да не се
засегнат по какъвто и да било начин и да не бъдат увредени автомобилите – камионите,
за които са наети местата за паркиране и прикачените към тях пътни превозни
средства. Ищецът сочи, че още от самото начало на наемните отношения, имотът е
бил осеян с изключително много неравности и дупки, които не само са
затруднявали преминаването на автомобилите до местата за паркиране. Състоянието
на имота е предизвикало и настъпването на пътно-транспортно произшествие на
04.11. 2014г., по времето на действие на процесния наемен договор. Ищецът
намира, че твърдените обстоятелства, свързани с настъпилото ПТП, се установяват
от представените писмени доказателства, включително и изходящи от ЗАД „Армеец”
АД, както и извлечение от тахошайбата на влекача и данъчната фактура. Намира,
че се доказват и от разпитаните по делото в с. з. от 06.02.2020г. свидетели – Е.
Г. и Л. Л., включително и от показанията на свидетеля на ищеца – В. С..
Посочва, че свидетелите са категорични, че откачането на ремаркето от влекача е
станало вътре в имота на ищеца и именно поради огромните дупки и неравности на
терена, следващ входа на паркинга, собственост на първоначалния ищец. Твърди,
че причината за настъпилото ПТП и претърпените от ищеца по насрещния иск
имуществени вреди е именно състоянието на недвижимия имот, предмет на договора
за наем между страните. Намира, че тази причинно –следствена връзка е доказана
по делото. Намира, че и повторната СТЕ доказва именно това – че при попадане на
влекача в неравност на настилката (дупка) възникват сериозни вертикални сили,
които се поемат и от прикаченото устройство с полуремаркето. Изрично вещото
лице е посочило, че от инженерна гледна точка няма противоречие между описания
механизъм в исковата молба, свидетелските показания, отразените щети и
настъпилото ПТП. Същевременно, ищецът по насрещния иск намира, че по делото е
безспорно доказано, че към датата на ПТП моторните превозни средства на ищеца
по насрещния иск, са били технически изправни и технически проверени. С оглед тези обстоятелства намира предявения
насрещен иск за основателен и пледира за уважаването му.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се оспорва от страните по делото,
а и се доказва от събраните писмени доказателства, че на 20.02.2009г., със
сключването на Договор за наем от 20.02.2009г.,
между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът по главния иск, в качеството си на наемодател е предоставил на
ответника по главния иск, в качесвтото му на наемател, за временно и възмездно
ползване част от собствен недвижим имот, а именно: гараж кв. „В. Левски” в гр.
Перник. От същия се установява, че наемодателят е отдал под наем 3 паркоместа
от терена на гаража, за автомобили с регистрационни номера,******** , *********
. Страните са определили ежемесечен наем в размер на 150,00 лева, платим до
15-то число на текущия месец, в касата на дружеството или по банков път. В
задълженията на наемодателя е посочено, че наемодателят се задължава да осигури
безпрепятствено ползване на наетия терен. Наемателят от своя страна се е
задължил да плаща наемната цена по начина и сроковете, посочени в договора.
Посочено е, че наемателят има право да приеме терена и да го ползва по предназначение.
Уговорено е било, че договорът се сключва за 1 /една/ година, считано от
20.02.2009г., като страните са договорили, че ако след изтичане на срока
наемателят продължи да ползва терена със знанието и без противопоставянето на
наемодателят, договорът се счита за продължен с още една година. Предвидени са
и клаузи за прекратяване на договора от страна на наемодателят, сред които: при
констатиране на безстопанственост и лошо поддържане на наетия терен, както и в
случай на нередовно изплащане на месечната наемна цена или забавена такава с
повече от 60 дни.
С
Анекс към договор за наем от 29.01.2013г., подписан между страните, срокът на
договора е бил продължен до 20.12.2014г. С Анекс към договора за наем от
12.10.2015г., страните са се споразумели срока на договора за наем да се счита
до 31.12.2017г. С Анекс към договора за наем от 13.07.2016г. страните са се
споразумели, че наемодателят отдава под наем, а наемателя приема 4 паркоместа
от терена на гараж кв. В. Левски, както и че наемната цена се променя на 200,00
лева с включено ДДС. Уговорено е и че Анексът влиза в сила от 01.03.2015г. На
09.02.2018г. е подписан Анекс към договор за наем между страните, съгласно
който срока на договора за наем следва да се счита до 31.12.2020г.
От
приетите по делото писмени доказателства, а именно: заверени копия на 13 броя
фактури с № **********/05.05.2017г., № **********/06.06.2017г.,
№**********/07.07.2017г., №**********/11.08.2017г., №**********/08.09.2017г.,
№**********/05.10.2017г., №**********/06.11.2017г., №**********/08.12.2017г.,
№**********/08.01.2018г. №**********/06.02.2018г., №**********/08.03.2018г.,
№**********/10.04.2018г. и №**********/08.05.2018г. се установява, че ответникът
е заплащал по 150,00 лева наем за три паркоместа и по 50,00 лева – наем за един
брой автомобил. Видно от самите фактури е, че ищецът на първи ред е посочвал за
основание наем за съответния месец през 2017 и 2018г., а на ред втори, в скоби,
е посочвал стари периоди, към които е отнасял плащането.
По
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че плащанията
по процесния договор за наем са извършвани от страна на ответника със
закъснение, като вместо за 4 паркоместа, ответникът е изплащал наемни вноски за
3 места. Установява се, че ответникът е заплащал сумите за наем по Договора в
касата на дружеството – ищец с приходен касов ордер. Установява се, че
задължението на ответника ЕТ „Иво Петров
– 1” към ищеца за периода от м.05.2017г. до м. 05.2018г. възлиза на 2100,00 лева
с включено ДДС. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че
ответникът е изплащал дължимия се наем със закъснение, което се установява и от
касовите ордери.
От
изслушаната и приета по делото повторна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че до 2014г. ответникът е изплащал навреме дължимите се наемни
вноски. От 2014г., поради забавяне на плащанията от страна на ответника, във
фактурите е отразяван като основание месеца, в който се извършва плащането на
каса и периода, за който се отнася наема. Вещото лице намира, че този начин за
отчетност е въведен от ищеца с оглед проследяване на вноските предвид
закъснението в плащанията от страна на ответника. Вещото лице е посочило, че
при извършената проверка на осчетоводяване на задължението, свързано с договора
за наем в ответното дружество, е констатирало, че не е осчетоводявано това
задължение като разчетно задължение по договора за наем с ищеца, а само е
осчетоводявано плащането по всяка платена фактура на касата на ищеца и
осчетоводяването й в разход на дружеството. Поради тази причина, не са налични
издадени и неплатени фактури от ответника. Посочва се, че оригинала на
фактурите, предоставен от ответника, е идентичен с копието, предоставено от
ищеца и в него са отразени сроковете, за които се плаща наема. Вещото лице
уточнява, че първия посочен период в процесните фактури е отразяван във връзка
с ДДС, тъй като при плащане за минал период, не би могло да бъде върнат ДДС. В
заключение вещото лице посочва, че задължението на ответника за процесния
период възлиза на 2100,00 лева с включен ДДС. Посочва, че поради забавяне
плащането на наема от ответника, за следене на плащанията ищецът е приел да
описва в данъчните фактури периода, за който се плаща наема за отдадените
паркоместа на ответника. В съдебно заседание, проведено на 20.09.2019г. вещото
лице посочва, че всички получени фактури ответникът е осчетоводил, но не ги е
водил като разчетни отношения. Посочва, че този вид отразяване от страна на
ищеца се дължи на забавените плащания от страна на ответника, като за процесния
период са фактурирани стари периоди в текущи месеци. Вещото лице заявява, че и
при двете страни воденото счетоводство е редовно, а сумата, която ответникът
дължи е именно тази, посочена в заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза.
С
оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За
да се докажат предявените искове, ищецът следва да докаже фактите, които сочи
за обуславящи исковите му претенции, в т. ч. наличието на сключен договор,
съобразно твърденията в исковата молба, изпълнение на договорните си
задължения, като изправна страна и респективно неизпълнението от страна на
ответника на поетите от него насрещни задължения – предмет на претенцията и
размера им. Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт,
поради което е достатъчно само ищецът да го твърди – доказването на обратното
тежи върху ответника.
От
ангажираните от страна на ищеца писмени доказателства, в т. ч. и Договор за
наем от 20.09.2009г. се доказва наличието на наемно правоотношение между
страните, с посочените по-горе параметри. Представените по делото Анекси,
подписани впоследствие във връзка с Договора, установява, че наемното
правоотношение между страните е било налично и към процесния период, доколкото
не са ангажирани доказателства от нито една от страните, установяващи
прекъсването на действието на процесния Договор. Напротив – многократното
удължаване на срока на действие на Договора, уговаряно между страните, сочи, че
ищецът в качеството си на наемодател е изпълнявал задълженията си по договора,
а ответникът – в качеството си на наемател, е изразявал съгласие и воля за
ползване на терена, предмет на договора. Не са ангажирани доказателства, от
които да се установява някоя от страните да е имала възражения относно
изпълнението на задълженията, уговорени в раздел III
на Договора „Задължения на страните”.
Ответникът
е оспорил твърдението, че е изплащал със закъснение наемните вноски, но не е
представил доказателства, които да доказват това негово твърдение. Същия не е
ангажирал писмени доказателства, установяващи, че вноските, досежно периодът за
минало време, отразен в процесните фактури, са били заплатени своевременно, т.
е. същият не е доказал своевременност в плащанията си. Още повече,
че същият е оспорил и твърдението, че е било налице забавяне в плащанията. Същевременно,
събраните по делото доказателства подкрепят твърденията на ищеца, че плащанията
са били отнасяни към минал период, а не към месеца, в който е извършено
плащането. По делото са приети заключенията по допуснатите съдебно-счетоводна и
повторна съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като компетентно
и обективно дадени. В извършената повторна съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице е отбелязало, че процесните плащания не са осчетоводявани като
разчетно задължение по договора за наем с ищеца, а само е осчетоводявано
плащането по всяка платена фактура на касата на ищеца. Вещото лице е посочило,
че посочените в експертизата фактури, отнасящи се за периода от възникване на
наемното правоотношение, са платени от ответника на ищеца на база издадените
данъчни фактури и няма разлика от оригиналите и копието и в него са отразени
сроковете, за които се плаща наема.
С
оглед установеното по делото, а именно: че ответникът е плащал наемните вноски
със закъснение (след 2014г.), следва да се приеме, че с плащанията си
впоследствие същия е изплащал най-старите задължения по обвързващия го договор
за наем. Поради това съдът намира, че ответникът не е доказал, че е заплатил
процесните вземания, респ. предявения от ищеца иск с правно основание чл. 415 вр. чл. вр. чл.
232 вр. чл. 228 ЗЗД следва да бъде уважен, в пълния му предявен размер.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
2046,80 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.06.2018г. до окончателното й плащане.
Относно насрещния иск с правно основание
чл. 124 ГПК вр. чл. 82 ЗЗД:
Обявено
е за безспорно обстоятелството, че между страните е сключен Договор за наем от 20.09.2009г.
От същия се установява, че между страните е постигната уговорка, съгласно която
ответникът по настоящия иск – „Пътнически превози – Перник” ЕООД, в качеството
си на наемодател е предоставил на ищеца по насрещния иск – ЕТ „Иво Петров – 1”
– гр. Перник 3 паркоместа от терена на гараж кв. В. Левски за автомобили с №№ *******,
** **** **, ****** **. Съгласно клаузите в Договора, наемодателя се задължава
да осигури безпрепятствено ползване на наетия терен, а наемателя има право да
приеме терена и да го ползва по предназначение. В раздел IV, т. 4, б. „б” от Договора е посочено, че
наемодателят има право да прекрати договора при констатиране на
безстопанственост и лошо поддържане на наетия терен.
С
Анекс към договор за наем от 29.01.2013г., подписан между страните, срокът на
договора е бил продължен до 20.12.2014г. С Анекс към договора за наем от
12.10.2015г., страните са се споразумели срока на договора за наем да се счита
до 31.12.2017г. С Анекс към договора за наем от 13.07.2016г. страните са се споразумели,
че наемодателят отдава под наем, а наемателя приема 4 паркоместа от терена на
гараж кв. В. Левски, както и че наемната цена се променя на 200,00 лева с
включено ДДС. Уговорено е и че Анексът влиза в сила от 01.03.2015г. На
09.02.2018г. е подписан Анекс към договор за наем между страните, съгласно
който срока на договора за наем следва да се счита до 31.12.2020г.
С
проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 15.03.2019г. и обявен
за окончателен в съдебно заседание на 19.04.2019г., съдът е разпределил
доказателствената тежест в процеса, като е указал на ищеца по насрещния иск, че
следва да докаже неправилната
поддръжка на вещта, предмет на Договора за наем от 20.02.2009г. (недвижимия
имот – гараж); че ответната страна има задължение да поддържа този участък; че
в резултат на неправилна поддръжка на недвижимият имот е настъпило процесното ПТП,
в резултат на което са причинени претендираните имуществени вреди; размера на
претенциите си, както и датата, на която е настъпило твърдяното ПТП, тъй като в
тежест на същия е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава от датата на
деликта.
Обезщетението
по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната
загуба, доколкото тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е
могла да бъде предвидена при пораждане на задължението. Елементите на
фактическа състав включват неизпълнение на задължението двустранен договор по
причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната
страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда,
която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност за
обезщетяване на вреди от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими
вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението и които би трябвало да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Липсата на един от тези елементи е основание за отпадане на
отговорността за обезщетение.
Както
се посочи по-горе, установено е между страните наличие на наемно
правоотношение, възникнало с подписването на Договор за наем от 20.02.2009г.
Видно от самия договор, наемодателят се е задължил да осигури безпрепятствено
ползване на наетия терен. От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява обаче, че моторното превозно средство, собственост на ищеца по
насрещния иск и по отношение на което се твърди, че е увредено вследствие на
настъпило ПТП, е извън предметния обхват на Договора за наем от 20.02.2009г.,
сключен между страните по делото, към момента на настъпване на ПТП. Видно от
самия договор, страните са се споразумели за предоставянето, респ. ползването
на 3 броя паркоместа за автомобили с №№ ** *******, ** ****** **, ******** **.
Предвид изричното посочване на регистрационните номера на автомобилите, имащи
правно основание да ползват отдадения терен (3-те паркоместа) съгласно
процесния договор за наем, то съдът намира, че по отношение на тежкотоварен
автомобил с рег. № РК 5005 ВВ и прикачено към него полуремарке с рег. №
РК1848ЕЕ, между страните не е било налице наемно правоотношение, във връзка с
което ответникът да е имал някакви задължения спрямо ищеца, респ. да отговаря
за неизпълнението на същите спрямо ищеца, и в частност: за неизпълнение на
поетото задължение за осигуряване на безпрепятствено ползване на наетия терен.
Липсата на тази предпоставка за търсене на отговорност от страна на ответника,
води до липса на необходимост от изследване на останалите елементи, необходими
за ангажиране отговорността на ответника. С оглед тези обстоятелства, съдът
намира предявения насрещен иск за неоснователен, респ. следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
Досежно
претенцията на ищеца „Пътнически превози – Перник” ЕООД за присъждане на разноски по
делото, съдът намира същата за основателна, с оглед изхода на делото, поради
което на същия следва да се присъди сумата от 704,88 лева, от които: 81,88 лева
– държавна такса в исковото и заповедно производство, 223,00 лева –
възнаграждение за вещи лица и 400,00 лева – адвокатско възнаграждение в
исковото и заповедно производства.
Ответникът
и ищец по насрещния иск ЕТ „Иво Петров – 1” претендира разноски, но предвид
изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от „Пътнически превози
– Перник“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Станционна“ № 6 срещу ЕТ „Иво Петров - 1“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, п. к. 2300, кв. „Могиличе“, ул. „Тодор
Каблешков“ № 28,
че ЕТ „Иво Петров -
1“, ЕИК: *********
ДЪЛЖИ на „Пътнически превози – Перник“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Станционна“ № 6 сумата от 2046,80 лева, представляваща
неизплатена наемна цена по Договор за наем от 20.09.2009г. за периода от м. Май
2017г. до м. Май 2018г. включително, ведно със законната лихва върху размера
на главницата от 2046,80 лв., считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.06.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 03923/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
искът, предявен от ЕТ „Иво Петров -
1“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, п. к. 2300,
кв. „Могиличе“, ул. „Тодор Каблешков“ № 28 срещу „Пътнически превози – Перник“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Станционна“ № 6, с който се
иска да бъде осъден ответника „Пътнически превози – Перник“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Станционна“ № 6 да заплати на ЕТ „Иво
Петров - 1“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, п.
к. 2300, кв. „Могиличе“, ул. „Тодор Каблешков“ № 28 сумата от 1755.00лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
на настъпило ПТП на 04.11.2014г. в гр. Перник, кв. „Васил Левски“, по времето
на действие на договор за наем от 20.02.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „Иво Петров - 1“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, п. к. 2300, кв. „Могиличе“, ул.
„Тодор Каблешков“ № 28 ДА ЗАПЛАТИ на „Пътнически превози – Перник“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Станционна“ № 6
сумата от 704,88
лева, представляващи направени по делото и по ч. гр. дело № 03923/2018г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: