Решение по дело №584/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 464
Дата: 7 ноември 2019 г.
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20194400500584
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№…………                                       07.11.2019г.                        ГР. П Л Е В Е Н

 

 

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ІІ въззивен граждански състав,

НА  ШЕСТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ  две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание, в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА

        

Секретар:  ПЕТЪР П.

Прокурор:  ……………………

като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д.  № 584 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

                              

          

         Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение № 216/10.06.2019 г., Червенобрежки районен съд по гр. дело № 1256/2018 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.49 във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД Община Ч.Б., ЕИК ***, представлявана от Кмета на Общината, с адрес гр. Ч.Б., обл. П., ул. "***" № 1 да заплати на Г.В.П., с ЕГН ********** *** сумата от общо 996.00 /деветстотин деветдесет и шест/лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди и неимуществени вреди в размер на 500.00 /петстотин/ лева, вследствие на претърпяно от ищеца ПТП на 18.08.2018 г. с притежаван и управляван от него лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег.№ ***, на която дата автомобилът е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на общинско пътно платно на територията на гр. Ч.Б., на кръстовището образувано от ул. „***“ и ул. „***“, вследствие на което по автомобила са настъпили следните повреди: повреда на предна дясна гума и джанта, счупена предна броня, носач на преден мост, вътрешен накрайник, външен накрайник, горен накрайник, както и настъпили за ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за репатриране на автомобила да сервиз, авторемонтни дейности, ведно със законната лихва върху обезщетенията за причинени имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на настъпването на ПТП-то – 18.08.2018 г. до окончателното им изплащане.

       Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Община Ч.Б., ЕИК ***, представлявана от Кмета на Общината, да заплати на Г.В.П.,ЕГН ********** ***, направените от него по делото съдебни разноски общо в размер на 825 лв.

       Постъпила е въззивна жалба от Община – Ч.Б. против горепосоченото решение, като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. На първо място, въззивникът оспорва пасивната легитимация по предявените искове, като твърди, че в случая, Община – Ч.Б. не се явява собственик на канализационна шахта, намираща се на кръстовище, образувано между ул. „***“ и ул. „***“ в гр. Ч.Б., на което кръстовище е настъпило процесното ПТП на 18.08.2018 г. Въззивникът твърди, че РС не е обсъдил изложените доводи, че Община – Ч.Б. не стопанисва шахтата, която е част от канализационната система и съгласно чл.198а ал.1 от Закона за водите поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията се извършва от ВиК оператори. На следващо място, се твърди, че в законовите дефиниции, съгласно ЗП никъде не е посочено, че отводнителните шахти е техните капаци са елементи от пътното платно. Следователно, капакът на ревизионната шахта не е елемент от пътната инфраструктура. Не са налице предпоставките за отправяне на претенция на основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД срещу Община – Ч.Б. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на ищеца, в резултат на настъпилото ПТП, тъй като Община – Ч.Б. не е собственик на процесната шахта.

       На следващо място, в жалбата се излагат мотиви, че предявените искове са недоказани, като съдът не се е съобразил с представените по делото писмени доказателства и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза относно извършените разходи от страна на ищеца Г.В.П. за поправяне на личния му автомобил ,марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Липсват доказателства за реално извършено плащане по представените 2 бр. фактури за ремонт на лекия автомобил, а единственият представен касов бон за извършено плащане, прикрепен към фактура № 28/19.12.2018 г. е с дата, различна от датата на настъпване на процесното ПТП и твърденията на ищеца, че веднага след произшествието автомобилът е вкаран в сервиз за извършване на ремонт. Не е доказана исковата претенция на ищеца Г.П. за причинени му неимуществени вреди, в резултат на настъпилото ПТП, поради което незаконосъобразно РС – Ч.Б. е уважил този иск в размер на 500 лв., присъдено обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на ЧРС и по съществото на спора да отхвърли предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, със законните от това последици.

Не е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от Община – Ч.Б. от въззиваемия Г.В.П..

В съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемия – адв. В. е взел становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на ЧРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е частично основателна.

Пред РС Г.В.П. е предявил обективно-съединени искове против Община – Ч.Б. с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 996,00 лв.  за причинени му имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 18.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение в размер на 500 лв. за причинените му  неимуществени вреди, в резултат на горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на събитието до окончателното заплащане на сумата.

В исковата си молба, ищецът е изложил твърдения, че на 18.08.2018 г., управлявайки собствения си лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № *** в гр. Ч.Б. ,на кръстовище между ул. „***“ и ул. „***“, неочаквано пропаднал в някаква яма и автомобилът му аварирал. След излизане от автомобила, ищецът е установил, че колата е пропаднала в шахта, намираща се на ул. „***“ – пропаднала е предна дясна гума на автомобила. Твърди, че се е обадил на съответните полицейски служители, като е издаден протокол за ПТП № 1625047/18.08.2018 г. Твърди, че е извършил ремонт по личния си автомобил на обща стойност 996 лв., която сума включва и заплатената пътна помощ. Също така, ищецът твърди, че в резултат на настъпилото ПТП са му причинени и неимуществени вреди, които оценява на 500 лв. и претендира заплащането на горепосоченото обезщетение от ответната Община – Ч.Б.. Ищецът счита, че ответникът има задължението да организира дейностите по поддържане на общинските пътища на територията на гр. Ч.Б., като състоянието на пътното платно по време на инцидента не е отговаряло на законовите изисквания. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, като ответната Община – Ч.Б. не само не е осигурила необходимите условия за безопасно движение, а точно обратното, пътят е бил опасен за движение, с оглед причинените имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в настъпили повреди и последващ ремонт на личния му автомобил.

С исковата молба са представени 2 бр. фактури, съответно № 972/08.12.2018 г. и № 28/.19.12.2018 г., като първата фактура е на обща стойност 840 лв. и в нея е отразено, че тази сума представлява стойността на авточасти, пътна помощ и извършена услуга, без да е конкретизирана. На фактурата е отразено, че е извършено плащане в брой, без обаче да е прикачен касов бон за извършено такова плащане. Фактура № 28/19.12.2018 г. е на обща стойност 156 лв. с ДДС, представляваща стойността на извършена услуга – подготовка за боядисване и боядисване на предна броня и демонтаж и монтаж на предна броня. Към фактурата е прикрепен касов бон за сумата от 156 лв.

Съдът намира за безспорно установено по делото, с оглед представения протокол  за ПТП от 18.08.2018 г., че на посочената в исковата молба дата е настъпило ПТП, като управляваният от ищеца Г.В.П. лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № *** е попаднал в шахта на уличното платно – ул. „***“ в гр. Ч.Б., като шахтата е с дълбочина 25 см. и широчина 98 см.

Във връзка с механизма на настъпване на ПТП, както и причинените вреди по лекия автомобил, в резултат на това ПТП е допусната и назначена съдебна автотехническа експертиза, като е изготвено заключение от вещото лице В.П.. От заключението на вещото лице В.П. се установява, че на мястото на произшествието е нарушена асфалтовата пътна настилка, като в изготвения протокол за ПТП, съставен от Л. В. *** е посочено, че автомобилът е преминал през шахта с размери 25 см. дълбочина и широчина 98 см.Към момента на огледа от вещото лице в средата на кръстовището на ниво пътна настилка е отлят бетон с размери 1,40 на 1,25 м. В центъра на блока е поставен метален пръстен и в него е поместен метален капак с диаметър 65 см. От извършеното проучване и оглед на автомобила, вещото лице е посочило, че е възможно да бъде увреден носача на предния мост, който е на височина 25 см. Механизмът на произшествието може да се свърже с разрушено легло на капака на шахтата и при преминаване на автомобила с дясно предно стъкло да стане повдигане на капака едностранно и увреждане на най-ниската част от окачването на предния мост до предно дясно колело. Вещото лице е посочило, че стойността на щетата по лекия автомобил във връзка с препятствието на пътното платно – пропаднал капак на шахта е в размер на 420,88 лв. Стойността на щетата е определена по ценоразпис на автосервиз „***“ и включва поправка на носач преден мост, монтаж, демонтаж и начисляване на ДДС от 20%, както и ремонт на предна броня по представената фактура № 28/19.12.2018 г. Съгласно заключението на вещото лице инж. П. няма данни за описани други щети, като вещото лице е дало заключение и за пазарната стойност на автомобила в размер на 5500 лв.

В хода на съдебното дирене пред РС е разпитан като свидетел Л. Ц. В. – съставил протокола за ПТП. От показанията на свидетеля В. се установява, че след получаване на сигнал за ПТП е посетил кръстовището в гр. Ч.Б. между ул. „***“ и ул. „***“. Лекият автомобил марка „***“ е бил паднал в дупка на пътното платно на самото кръстовище. Свидетелят В. е изпробвал водача на лекия автомобил за употреба на алкохол, като уреда не е отчел употреба на алкохол и служителят на полицейското управление е преценил, че водачът не е виновен за настъпване на произшествието, като е издал протокол за ПТП, без да издава акта за установяване на административно нарушение. Автомобилът е изваден от дупката с помощта на други хора, като свидетелят В. е насочил собственика на лекия автомобил да се обърне към застрахователя.

ЧРС е уважил изцяло предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД.

Въззивната инстанция счита, на първо място, че ответната Община – Ч.Б. е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като процесната шахта се намира на общински път в гр. Ч.Б., а задължението по поддържането на общинските пътища е на Община – Ч.Б.. Самият факт, че след настъпване на произшествието е отлят бетон на ниво пътна настилка при извършения оглед от страна на вещото лице инж. В.П. потвърждава обстоятелството, че именно ответната Община – Ч.Б. ,при съобразяване със задълженията си по поддържане на общинските пътища,е  извършила необходимите дейности на процесния участък от  пътя,в района на настъпилото ПТП,с оглед отстраняване на всякакви опасности за движение по този път и осигуряване на  безопасни и условия за движение на превозните средства по общинския път.

По отношение на предявения иск за причинени имуществени вреди от страна на ищеца, съдът намира, че същият е доказан до размера на 420,88 лв., съгласно заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза. За разликата до претендираните 996 лв., претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на процесното ПТП искът се явява недоказан. Съгласно представените по делото писмени доказателства – 2 бр. фактури и при разпита на вещото лице в съдебно заседание пред РС е установено по безспорен начин, че част от посочените услуги във фактура № 972/08.12.2018 г. не са конкретизирани – извършената пътна помощ за сумата в размер на 125 лв. не е конкретизирана по часове, на колко километра е бил превозен автомобила и др., както и не са представени документи за извършени плащания чрез касов бон на  цялата сума по издадените фактури. За разликата над 420,88 лв. до претендираните 996 лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца Г.В. искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

        Изцяло неоснователен и недоказан се явява искът за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 500 лв., като в тази насока от ищеца не са представени никакви доказателства, с оглед неговото емоционално и физическо състояние, след настъпване на процесното ПТП, поради което този иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на ЧРС, като неправилно в частта му, в която е уважен предявения иск от Г.В.П. *** с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД за разликата над 420,88 лв. до претендираните 996 лв., като обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 18.08.2018 г. в гр. Ч.Б.,  в частта му, в която е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД от Г.В.П. *** за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди, в резултат на горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за присъдените деловодни разноски, като вместо него и по съществото на правния спор следва да бъдат отхвърлени предявените искове от Г.В.П. *** ,с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за причинените на ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 18.08.2018 г. за разликата над 420,88 лв. до претендираните  996 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в размер на 500 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди, в резултат на горепосоченото ПТП , ведно със законната лихва, считано от 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.

При този изход на делото и съобразно уважената и отхвърлена част от предявените искове, Община – гр. Ч.Б. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и въззиваем пред настоящата инстанция, деловодни разноски в размер на 232,10 лв. пред първата инстанция.

За настоящата инстанция и с оглед уважената и отхвърлена част на предявените искове и съответно подадената въззивна жалба въззиваемият Г.В.П. следва да бъде осъден да заплати по компенсация направените деловодни разноски от въззивната Община – гр. Ч.Б. в размер на 119,95 лв., с оглед представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

         В останалата му обжалвана част, решението на ЧРС следва да бъде потвърдено.Водим от горното, съдът   

                                             

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Решение № 216/10.06.2019 г. на Червенобрежки районен съд, постановено по гр. дело № 1256/2018 г. по описа на същия съд в частта му, в която е уважен предявения иск от Г.В.П. *** с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД за разликата над 420,88 лв. до претендираните 996 лв., като обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 18.08.2018 г. в гр. Ч.Б., в частта му, в която е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД от Г.В.П. *** за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди, в резултат на горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за присъдените деловодни разноски, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД от Г.В.П., ЕГН ********** *** бряг за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 18.08.2018 г. за разликата над 420,88 лв. до претендираните 996 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД от Г.В.П., ЕГН ********** *** бряг за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 18.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ОБЩИНА – гр. Ч.Б. да заплати на Г.В.П., ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 232,10 лв. пред първата инстанция, по компенсация, съобразно уважената и отхвърлена част от предявените искове.

ОСЪЖДА Г.В.П., ЕГН ********** *** БРЯГ направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 119,95 лв., по компенсация и съобразно  представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Районен съд – гр. Ч.Б. в останалата му обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

 

                                            

                                                        ПРЕДСЕДЕЛ:

  

                                                           ЧЛЕНОВЕ: