ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
гр. Силистра, 06.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шести януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101337 по описа за 2021 година
Ищецът ЕТ Н. М. Н. с фирма “Н. Н.“ твърди, че на 17.08.2010 г. ответникът се
снабдил с изпълнителен лист срещу него (издаден по решение по гр.д. № 962 по описа за
2010 г. на РС – Ш.) за заплащане на сумата от 15000 лв., представляваща цена по договор за
доставка на кайсии по фактура № 38 от 14.07.2008 г., мораторна лихва за периода от
14.07.2008 г. до 05.11.2009 г. в размер на 2737,87 лв., както и законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата и
разноски по делото в размер на 1084,58 лв. Въз основа на този изпълнителен лист било
образувано изп.д. № 20107670401189 по описа на ЧСИ Г. Г., по което бил наложен запор на
МПС от 10.11.2010 г. и било извършено плащане на взискателя на сумата от 273,07 лв. на
22.11.2010 г. Други изпълнителни действия по делото не били предприети, а самото
изпълнително дело било прекратено на 19.03.2018 г. с постановление на съдебния
изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради неизвършването на изпълнителни
действия за събиране на вземането в период по – дълъг от пет години ищецът счита, че
задължението му към насрещната страна е погасено по давност, поради което моли съда да
признае за установено, че той не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист от
17.08.2010 г.
Ответникът „А. – 14“ ООД признава иска и изразява становище, че с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото, поради което е на мнение, че разноските следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
Ищецът изразява становище, че не са налице предпоставките за освобождаване на
ответника от отговорност за разноски, тъй като той разполага с изпълнителен титул за
погасеното по давност вземане, поради което за него – ищеца, е налице правен интерес да
оспори неговото съществуване. Твърди също така, че вземането било обезпечено чрез
налагане на запор върху банкова сметка на ЕТ по реда на обезпечителното производство,
като за прилагането на обезпечителната мярка било образувано изпълнително дело №
1
2009767401364 по описа на ЧСИ Г. Г., което не било прекратено до предявяването на
настоящата искова молба.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, който гласи, че длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението. От твърденията в исковата молба става ясно, че след
снабдяването си с изпълнителен лист за вземането, предмет на настоящото производство,
ответното дружество образувало изп.д. № 20107670401189 по описа на ЧСИ Г. Г., по което
била събрана минимална по размер сума, като на по – късен етап същото било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция с постановление на ЧСИ
от 19.03.2018 г. След прекратяването на делото кредиторът не е образувал ново
изпълнително производство за събиране на вземането си, като дори не са налице и данни, че
под друга форма извънсъдебно е претендирал заплащане на погасеното по давност
задължение. От текста на цитираната разпоредба на чл. 439, ал. 1 ГПК става ясно, че
необходима предпоставка за предявяване на иска за оспорване на вземането се явява
наличието на изпълнително производство за неговото принудително събиране, т.е.
последното се явява условие за допустимост на настоящото съдебно производство, каквато в
конкретния случай не е налице. При положение че изпълнителното дело за събиране на
задълженията по изпълнителния лист е било прекратено, без да бъде образувано ново
производство със същия предмет, съдът счита, че ищецът няма правен интерес да оспорва
вземането на своя кредитор при условията на чл. 439 ГПК (например като погасено по
давност), поради което настоящото съдебно производство следва да се прекрати.
От данните по делото стана ясно, че претенцията на ответника за заплащане на
сумите по издадения на по – късен етап изпълнителен лист от 17.08.2010 г. е била
обезпечена по реда на обезпечителното производство чрез запор върху банкова сметка на
ЕТ, наложен по изпълнително дело № 2009767401364 по описа на ЧСИ Г. Г.. Това
производство е прекратено на 13.10.2021 г. (т.е. след предявяването на настоящия иск) с
постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК (по писмено искане на
взискателя), като съдът приема, че актът на съдебния изпълнител е влязъл в сила, тъй като
не подлежи на обжалване от длъжника по аргумент от чл. 435, ал. 2 ГПК. При тези данни
става ясно, че това изпълнително производство също не обосновава правния интерес на
кредитора от провеждане на иска по чл. 439 ГПК, тъй като то също е прекратено, макар и
след неговото предявяване, поради което дори да се приеме, че към момента на депозиране
на исковата молба правният интерес от нея все още е съществувал, то към момента такъв не
е налице.
Съдът счита, че направеното от ищеца искане за присъждане на деловодни разноски
следва да се остави без уважение, тъй като ответникът не е дал повод за предявяване на
настоящия иск, дори да се приеме, че към момента на завеждане на делото за длъжника е
съществувал правен интерес да установи, че задължението му към кредитора е погасено по
давност. Чл. 402, ал. 1 ГПК гласи, че отмяна на обезпечението се постановява по молба на
заинтересованата страна, т.е. от тази разпоредба става ясно, че длъжникът също е могъл да
инициира процедура по вдигане на наложения му запор, която би могла да приключи в
2
негова полза, ако кредиторът не се противопостави на молбата му. По делото няма данни, че
ищецът е поискал отмяна на обезпечителната мярка по реда на чл. 402, ал. 1 ГПК и че
ответникът се е противопоставил на неговото искане, поради което не би могло да се
приеме, че последният е осъществил действия за поддържане на претенциите му по
изпълнителния лист, с които да даде повод за предявяване на иск за установяване
погасяването им по давност. Съдът счита, че при наличие на възможност за отмяна на
наложения на ищеца запор по реда на чл. 402, ал. 1 ГПК, не е оправдано инициирането на
исково производство по чл. 439 ГПК, костващо на страните деловодни разноски, поради
което не приема, че бездействието на ищеца да прекрати изпълнителното дело по налагане
на обезпечителните мерки е основателен повод за завеждане на настоящото дело, при
положение че и самият ищец не е проявил активност в тази насока. Поради изложените
причини направените по настоящото дело разноски следва да останат в тежест на ищеца,
като се остави без уважение искането на последния да му бъдат присъдени такива. С оглед
на казаното и на основание чл. 130 ГПК и чл. 252 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1337 по описа на СРС за 2021 г. поради
липса на правен интерес от неговото провеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ Н. М. Н. с фирма “Н. Н.“ за присъждане
на направените по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване пред СОС от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3