№ 3015
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110200575 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.К.“ ЕООД чрез упълномощения им процесуален представител
– адв. Р. срещу Наказателно постановление (НП)№ К –0053850/25.11.2021г., издадено от
Директор на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград, с което на основание чл.194, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 1 от Закона за туризма е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева .
В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Твърди се, че дружеството не е извършило вмененото му
нарушение, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства –
потребителски договор, общи условия, оферта и стандартен формуляр предоставен на
клиента са описани всички изискуеми от закона елементи. На самостоятелно основание
намира, че в конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, като за отстраняване на нарушението контролните органи са могли да издадат
предписание, вместо да санкционират дружеството Моли се атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.
В съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно призовани се представляват от
управителя и упълномощения процесуален представител – адв. Р.. Последният поддържа
жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
недоказаност на нарушението.
Въззиваемата страна КЗП, редовно призовани, се представляват от адв. К., която оспорва
1
жалбата и пледира санкционния акт да бъде потвърден изцяло като правилен и
законосъобразен. Посочва, че законодателят е разграничил предоставянето на
преддоговорна информация и задължителни реквизити в договора, поради което намира за
доказано извършването на нарушението от обективна страна. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 10.08.2021г. в КЗП постъпила жалба от потребител заведена с вх. № Ц- 03-
6582/10.08.2021г. работата по която била възложена на св. М.П., на длъжност гл. инспектор
в РД на КЗП – София.
В хода на извършената проверка св. П. изискала от „Г.К.“ ЕООД да представи в КЗП цялата
налична документация във връзка с изложеното в жалбата, а именно проведена екскурзия в
периода 23.07.2021г. до 25.07.2021г. до Варна, Евсиноград, Осмарски скални манастири и
Аладжа манастир.
Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол № К –
2721618/28.09.2021г.
След запознаване с всички материали събрани в хода на проверката св. П. намерила, че
дружеството е извършило нарушение на разпоредбите на чл. 84, ал. 1 от Закона за туризма.
С оглед на това в присъствието на представител на „Г.К.“ ЕООД съставила против
дружеството Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № К -
0053850/20.10.2021год. В него били отразени всички обстоятелства по твърдяното
нарушения, като е прието, че в случая са налице нарушения на чл. 84, ал.1, то ЗТ , тъй като
„Г.К.“ ЕООД, в качеството си на регистриран туроператор, съгласно удостоверение за
регистриране № РК-01-6955/22.06.2012г. е сключил договор за туристически пакет №
34331/14.07.2021г. с потребител, който не съдържа част от задължителните реквизити, в
нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗТ,а именно информация по чл. 82, ал.1 от ЗТ :
1. основните характеристики на туристическите услуги:
б) вида, характеристиките и категориите на средствата за превоз, местата, датите и часовете
на отпътуване и връщане, продължителност на междинните спирания и местата, където те се
правят, както и транспортните връзки; когато не е определен точен час, туроператорът и
когато е приложимо – туристическият агент, уведомяват пътуващия за приблизителните
часове на отпътуване и връщане;
д) посещенията, екскурзията/екскурзиите или другите услуги, включени в общата цена,
договорена за туристическия пакет;
2
2. това, че туроператорът:
б) е задължен съгласно чл. 93 да окаже съдействие на пътуващия, в случай че той изпадне в
затруднение;
7. наличните процедури за разглеждане на жалби и за възможностите за алтернативно
решаване на потребителски спорове (АРС) от органи за АРС съгласно Закона за защита на
потребителите и когато е приложимо, информация за органа за АРС, в чийто обхват попада
търговецът, и за платформата за онлайн решаване на спорове съгласно Регламент (ЕС) №
524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване
на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива
2009/22/ЕО (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.);
Съставеният АУАН бил връчен на упълномощения представител на дружеството на датата
на съставяне на АУАН - 20.10.2021год.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения
АУАН.
Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното наказателно постановление
Наказателно постановление (НП)№ К –0053850/25.11.2021г., издадено от Директор на
регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, с
което на основание чл.194, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 1 от Закона за туризма е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля М.П., както и останалите писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК. Свидетелските показания са ясни, логични и
вътрешнобезпротиворечиви. Същите са в синхрон с приетите по делото писмени
доказателства, поради което не се налага отделно обсъждане на доказателствата.
Съдът не кредитира показанията на св. Р. и Д., доколкото намери, че същите не са
относими и не допринасят за разкриване на обективната истина по делото. Показанията на
свидетелите са общи по отношение на възприетото от тях съдържание на сключваните от
дружеството договори и предоставяната с тях информация, поради което не биха могли да
се ползват от съда в конкретния случай.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
3
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
Настоящия съдебен състав намира, че при издаването както на АУАН, така и на атакуваното
НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.
По отношение на нарушаването на чл. 11, ал.3 от НДЗК:
Съдът прие, че обжалваното НП по отношение на нарушението на чл. 84, ал. 1 от ЗТ е
постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на
задължителни реквизити по смисъла на чл. 42, т.3 и 4 от ЗАНН за АУАН и на чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН за НП – не е посочена датата на извършването му по ясен и конкретен небудещ
съмнение начин, като е налице разминаване между възприетото в обстоятелствената част на
акта и при посочването на конкретната дата. От една страна се твърди, че нарушението е
извършено на 14.04.2021г. при сключване на договор за туристически пакет №
34331/14.04.2021г., а от друга в посочено, че нарушението е извършено на 14.07.2021г. На
следващо място липсва описание на нарушението, тъй като санкционната норма на чл. 194,
ал. 1 от ЗТ гласи, че „За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация на
пътуващ по чл. 82, ал. 1 – 7, чл. 83, ал. 2 и 3 и чл. 84, ал. 1 – 4 на туроператора или на
туристическия агент се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за всеки
отделен случай“ . И в АУАН и в НП липсва подобно описание, като е посочено, че „е
сключил договор, който не съдържа част от задължителните реквизити, съгласно
изискванията на чл. 82, ал. 1 от ЗТ“ , като не може да се приеме, че е налице идентичност
между повдигнатото обвинение и цитираната норма. Констатираната неяснота е
задълбочена и с механичното запълване на нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗТ с визираните от
една страна в разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗТ реквизити, а след това без да се посочи от
коя разпоредба е визираната т. 2 е възвел и изискванията на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗТ. Това е
довело не само до ограничаване правото на защита на санкционирания търговец, но и
възпрепятства съдебния контрол върху съставения акт и издаденото въз основа на него НП.
Административнонаказателното производство е строго формален процес и волята на АНО
4
следва да е обективирана ясно и по начин позволяващ както на санкционираното лице да
разбере фактическата рамка на обвинението, така и на съда да извърши проверка по
отношение на законосъобразността на санкционния акт, като е недопустимо обективните
признаци на нарушението да бъдат извеждани по пътя на формалната или житейската
логика.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила при издаване на атакуваното НП са от
категорията на съществените и са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление без произнасяне по съществото на спора.
За пълнота на изложението съдът ще изложи своите мотиви и по отношение приложението
на материалния закон.
Отговорността на въззивника е ангажирана за извършено нарушение на чл. 194, ал.1, вр. чл.
84, ал. 1 от ЗТ.
По делото няма спор, че дружеството – жалбоподател има качеството на туроператор и като
такъв се явява адресат на нормите на ЗТ.
Категорично се установи от представените по делото писмени доказателства, че договорът
сключен по отношение на туристически пакет № 34331 не съдържа част от визираните в
разпоредбата на чл. 82, ал. 1 и чл. 84,ал. 1, т. 2 от ЗТ реквизити. Единствено не отговаря на
обективната истина, че не е била посочена информацията по чл. 82, ал.1 б.д от ЗТ, доколкото
така фигурира. Обстоятелството, че посочената информация е била представена на
потребителя на туристическа на предварителния етап преди сключване на договора не
освобождава дружеството от задължението да я посочи и в сключения между страните
договор за туристически услуги, доколкото се касае за задължителни реквизити съгласно чл.
84 от ЗТ защитаващи правата на потребителя при евентуална претенция.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските,
сторени от страните в производството. Разпоредбата препраща към реда, установен в чл.143
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна
инстанция спорът е разрешен благоприятно за „Г.К.“ ЕООД, доколкото се отменя
издаденото наказателно постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя.
Въззивникът е представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с
оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК, съобразно
която при отмяна на издадения акт подателя на жалбата има право да получи разноските,
сторени във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се
възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от представените в
съдебното заседание документи (договор за правна помощ и списък с разноски) - на
адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от 500,00 лева за процесуално
представителство в настоящото производство. С оглед направеното от страна на
въззиваемата страна възражение за прекомерност и съобразявайки материалния интерес,
правната и фактическа сложност на делото и броят на проведените съдебни заседание съдът
5
намира, че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения от
закона минимум от 300,00 лева . Така посочената сума от 300,00 лева следва да бъде
заплатена от бюджета на Комисия за защита на потребителите по сметка на жалбоподателя
„Г.К.“ ЕООД
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 134-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП)№ К –0053850/25.11.2021г., издадено от
Директор на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград, с което на основание чл.194, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 1 от Закона за туризма е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА КЗП да заплати по сметка на „Г.К.“ ЕООД с ЕИК: НОМЕР, сумата от 300,00
лева представляващи възнаграждение за представлявалия го в производството адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- София град,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6