РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е”
въззивен състав, в
публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Адриана Атанасова в.гр.дело № 2278
по описа за 2019г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
чл. 273 от ГПК.
С решение № 550464 от 30.11.2018 г., постановено по гр. дело № 8045/2018
г., по описа на СРС, ГО, 90-ти състав, е осъден ответникът ЗАД „ОЗК- З.” АД да
заплати на З. „А.Б.” сумата от 2516,96 лв., представляваща неизплатена част от регресна претенция за
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка на лек автомобил „Ситроен Ц4” с рег. № ******, след приспадането на
стойността на запазените части на увредения автомобил, за претърпени
имуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП от 16.01.2015г. на път II-73,
км.6+620, поради виновното и
противоправно поведение на водача на товарен автомобил-влекач „Скания R420” с
рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 195,58 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата от 16 730,66 лв. за периода от 02.02.2018г.
до 15.03.2018г. Със същото решение е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.” срещу ЗАД „ОЗК- З.” АД иск с правно основание чл.
213 КЗ /отм./ в частта относно осъждането на ответното дружество да
заплати на ищцовото сумата от над 2516,96 лв. до 19247,62 лв., поради
осъществено плащане в хода на процеса, и над 19 247,62 лв. до 21 537,61 лв., поради
неоснователност на предявения иск, относно
регресна претенция за част от изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, след приспадането на
стойността на запазените части на увредения автомобил, което ответното
дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
на виновния за настъпването на вредите водач на товарен автомобил-влекач
„Скания R420” с рег. №******не е възстановило, ведно със законната лихва върху
главницата от над 19247,62 лв. до 21537,61 лв., считано от 02.02.2018г. и върху
главницата от над 2516,96 лв. до 21 537,61 лв., считано от 15.03.2018г.. до
окончателното изплащане на задължението.
Освен
това с решение № 550464 от 30.11.2018 г., постановено
по гр. дело № 8045/2018 г., по описа на СРС, ГО, 90-ти състав, ЗАД „ОЗК- З.” АД
е осъден да заплати на З. „А.Б.” сумата
от 994,09 лв., представляваща разноски по делото., както и З. „А.Б.” е осъден
да заплати на ЗАД „ОЗК- З.” АД сумата от 21,12 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от З. „А.Б.”, като са
изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението в частта, в
която исковете са били отхвърлени за разликата над 19 247, 62 лв. до
21 537, 61 лв. Поддържа се, че по делото са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства от фактическия състав на чл. 213 от
КЗ /отм./ с изключение размера на предявения иск. Сочи се, че от действителната
стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие
са приспаднати дължими застрахователни премии по застрахователния договор и на
собственика на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 23 202,61 лв., като останките на автомобила са останали в
патримониума на З. „А.Б.”. Излагат се
съображения, че съгласно изготвената по делото съдебна – автотехническа
експертиза действителната стойност на процесния автомобил към момента на
настъпване на ПТП е 24 059,52 лв., като неправилно обаче вещото лице е
определило, че стойността на запазените части е в размер на 20 % от
действителната стойност на автомобила. Сочи се, по делото липсват
доказателства, от които безспорно да се установят конкретните запазени части,
така че да се направи обоснован извод, че стойността на същите възлиза на 20% от
действителната стойност на автомобила. Счита се, че тъй като по делото са
представени неоспорени доказателства за действителната продажна цена на
останките от автомобила в размер на 1680 лв., то вещото лице и
първоинстанционният съд е следвало да възприемат именно тази стойност на
запазените части. Поддържа се, че СРС е трябвало да уважи предявеният иск за разликата
от 4806,95 лв., получена като от размера на предявения иск 21 537,61 лв. се
приспадне платената от ответника в хода на процеса сума в размер на
16 730,66 лв. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК- З.” АД депозира отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Оспорва въззивната жалба и
излага съображения, че в обжалваната част решението е правилно, като същото е
съобразено с изготвената по делото съдебно – автотехническа експертиза, която
не е била оспорена от ищеца и съобразно която вещото лице е определило процента
и стойността на запазените части на автомобила. Поддържа, че е без правно
значение стойността, за която ищецът е реализирал останките от процесния
автомобил. Сочи, че не е ясна
процедурата по оценка и реализация на останките на ищцовото дружество. Навеждат се твърдения, че ищецът освен това е
заплатил и по – високо обезщетение от дължимото такова. Претендират се
разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 90-ти състав, решение за
валидно, допустимо, а по
отношение на правилността намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от З. „А.Б.”с искова молба,
с която срещу ЗАД „ОЗК- З.” АД е предявен иск по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ относно осъждането на ответното
дружество да заплати на ищцовото сумата от 21 537,61 лв., представляваща
регресна претенция за част от изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка, след приспадането на стойността на
запазените части на увредения автомобил, което ответното дружество в качеството
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за
настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законната
лихва, считано от 02.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се твърди, че във връзка с реализирано на
16.01.2015 г., на път II-73, км.6+620, ПТП ищецът
е изплатил по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на
исковата сума за увредения „Ситроен Ц 4” с рег. № СА ******, което ПТП било причинено по вина на водача на товарното
МПС с влекач „Скания”, модел „R420” с рег. № ******.
В изпълнение на договорното задължение по договора „Каско“ ищецът заплатил при условията на тотална щета
обезщетение на собственика на увредения
автомобил в размер на 23 202,61 лв. С регресна покана ищцовото дружество е
поискало от ответното да възстанови заплатеното обезщетение в качеството му на
застраховател на Гражданската отговорност на виновния за настъпването на
произшествието водач, като е приспаднало от претенцията си сумата от 1680 лв.,
на колкото са възлизали запазените части на увредения автомобил, и с включени
15,00 лв. ликвидационни разходи за обработка на щетата, но последното не е заплатило тази претенция.
В
депозирания по делото писмен отговор на искова молба ответното дружество З. „А.Б.” е
посочил, че оспорва предявения иск само по размер, поради това, че преди
образуването на исковото производство е заплатило част от обезщетението в общ
размер на 16 730,66 лв., с което е изпълнило задължението си, а претендираната
сума над 16 730,66 лв. до 21 537,61 лв. не се дължи, защото не съответства на
стойността на действителните вреди.
Оспорва иска за присъждане на лихви като неоснователен, поради
акцесорния му характер спрямо главното вземане.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на
водача, управлявал товарен
автомобил „Скания R420” с рег. № ******, както и че „З.А.Б.“ е получило за стойността на запазените части
на лека автомобил „Ситроен Ц 4”, с рег. № СА ****** сумата от 1680 лева.
По делото са представени застрахователен сертификат към застрахователна полица №
14-0300/304/5001747 и преводно нареждане от 15.07.2015г., справка от
електронната система на гаранционен фонд, писмо от 11.12.2017г. и известие за
доставяне от 15.12.2017г.. От същите е видно, че ищцовото дружество към датата
на произшествието е било застраховател по имуществена застраховка на лек
автомобил „Ситроен Ц 4”, с рег. № СА ****** срещу рискове от възникване на
застрахователни събития съгласно клауза „Пълно Каско – Валутна клауза” с обща застрахователна
сума 12 396 евро и което на 15.07.2017г. е изплатило на собственика обезщетение
в размер на 23
202,61 лв., а ответното дружество е било застраховател на
гражданската отговорност на водача на влекач „Скания R420” с рег. № ******. З. „А.Б.”
е изпратило регресната си претенция до ответника ЗАД „ОЗК- З.” АД за сумата от 21 537,61 лв., а последният я е
получил на 15.12.2017г.
По делото са представени освен това и платежно
нареждане от 15.03.2018г., Уведомление и Приложения I и II към него, като видно
от същите ответното дружество е изплатило част от претендираното обезщетение
чрез прихващане на насрещни задължения и плащане, като е погасило част от
вземането в размер на 16 730,66 лв.
Пред
първоинстанционният съд е изслушано и прието заключение по съдебна
авто-техническа експертиза, съобразно което се установява, че произшествието е
настъпило по изключителната вина на водача на влекач „Скания R420” с рег. № ******,
а за водачът на лек автомобил „Ситроен Ц 4” ПТП то е било непредотвратимо.
Описаните от ищцовото дружество щети отговарят на установения механизъм на
произшествието и са в причинно-следствена връзка с него. В случая, предвид
размера на вредите е била налице тотална щета. Вещото лице отбелязва, че няма
представени данни по делото за това кои точно са всички запазени части на лек
автомобил „Ситроен Ц 4”, което не му позволява да изчисли стойността им. Поради
това, съобразно обстоятелството, че е изяснено, че двигателят, скоростната
кутия и предния мост са били сред запазените части, но същевременно не е ясно
кои са останалите запазени части, прилага съгласно практиката в подобни
хипотези методика, според която стойността на запазените части се равнява на 20
% от действителната стойност на
автомобила или 4811,90 лв., при което размерът на дължимото
обезщетение възлиза на 19 247,62 лв. Така общо дължимият размер на регресната
претенция с включени ликвидационни разходи от 15 лв. е 19 247,62 лв.
Пред
въззивната инстанция е изслушана и приета повторна автотехническа експертиза от
вещото лице – инж. Ж.Е.. В същата е посочено, че действителната стойност на лек
автомобил „Ситроен Ц 4”, с рег. № СА ****** възлиза на 23 855, 00 лв., а в
конкретния случай запазените части на лекия автомобил са не повече от 9% от
действителната стойност на автомобила, което в стойностно изражение е 2146, 95
лв. За изготвянето на повторната автотехническа
експертиза вещото лице е използвало снимков материал, от който е видно
увреждането на автомобила, който снимков материал е бил приет като
доказателство по делото едва пред въззивната инстанция. Вещото лице е уточнило
в изготвената от него експертиза, че при определянето на запазената част цените
не са фиксирани, а основно партньорите продавач и купувач се договарят.
Заключва, че в настоящият случай катастрофиралият автомобил е продаден в
цялост, като собственикът е реализирал някакъв доход, тъй като ако запазената
част се продава на части, възможно е никога да не може да се продаде или да се
продаде автомобила като вторична суровина. В заключението по изготвената
повторна авто-техническа експертиза се отбелязва, че в експертната практика,
стойността на запазените части на превозните средства се определя като
процентно отношение спрямо неговата действителна стойност. Анализът на
уврежданията на процесния автомобил, както и фактът, че не е правено разглобяване
за установяване на пълната щета, показва, че са запазени – частично двигателя
(за подмяна е маслен картер), скоростна кутия и част от интериора в задна част.
Настоящият съдебен състав намира повторната автотехническа
експертиза за пълна, компетентна и обективно изготвена и кредитора напълно
същата.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Страните не спорят за предпоставките на чл. 213, ал.1 КЗ
/отм./ - активната и пасивна легитимация, включително застрахователно покритие
по “Каско” и “Гражданска отговорност”, настъпването на деликта - застрахователно
събитие по “Каско” и вината на застрахования по “ГО” при ответника водач.
Не се спори и че ответникът е платил частично и извънсъдебно по регресната претенция
сумата от 16 730,66 лв.. Единствено спорен между страните е размера на
дължимото обезщетение при определяне с процентно съотношение на стойността на
запазената част и действителната стойност.
По въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение
за имуществени вреди, включително и при тотална щета на МПС е налице задължителна
за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 37
от 23.04.2009 г. по т.д. №№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от
02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от
26.02.2015 г. по т.д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г.
по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о. решение №141 от 08.10.2015 г по
т.д.№2140/14 г на ВКС , I т.о. и други.
В нея се приема, че застрахователното обезщетение при вреди
на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди
до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението
по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.208 ал.3 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Следователно независимо, че застрахователната сума по договора за имуществено З.
следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на
сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на
дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на
изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на
договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на
настъпване на събитието, като при погиване на МПС този размер е равен на
действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество.
За да се изчисли размерът на дължимото се обезщетение следва
да се приспадане от действителната стойност на увредения автомобил към момента
на настъпване на ПТП – то размерът на
запазените части от увреденото МПС . Това са т.нар. “ползи от вредите”, които
трябва да се приспаднат от обезщетението , за да не се допусне неоснователно
обогатяване на увредения /чл.51 ал.1 ЗЗД/ . И в случай
на “тотална щета” като полза може да се отчете стойността на “запазените части”
от автомобила или по-точно стойността на катастрофиралия автомобил при
евентуална продажба. Такава е и трайната практика на ВКС - в решение №165 от
24.10.2013 г по т.д.№469/12 г на ВКС , II ТО и определение №92 от 20.02.2014 г
по т.д. № 2662/2013 г, ТК, ІІ ТО на ВКС.
Изслушаната пред СРС автотехническа експертиза установява
стойност на запазените части, които са останали в полза на застрахования по
“Каско” в размер на 4811,90 лева, което представлява 20 % от действителната
стойност на автомобила, опредена към датата на застрахователното събитие в
размер на 24 059,52 лв. Вещото лице е отбелязало, че няма представени данни по делото за
това кои точно са всички запазени части на лек автомобил „Ситроен Ц 4”, което
не му позволява да изчисли стойността им. Поради това, съобразно
обстоятелството, че е изяснено, че двигателят, скоростната кутия и предния мост
са били сред запазените части, но същевременно не е ясно кои са останалите
запазени части, прилага съгласно практиката в подобни хипотези методика, според
която стойността на запазените части се равнява на 20 % от действителната стойност
на автомобила или
4811,90 лв., при което размерът на дължимото обезщетение възлиза на 19 247,62
лв. Така общо дължимият размер на регресната претенция е 19 247,62 лв.
Неоснователно първоинстанционният съд не е уважил искането на
ищеца за назначаване на повторна автотехническа експертиза за установяване на
размера на запазените части на автомобила с оглед на това, че вещото лице по
първата изготвена автотехническа експертиза не е дало задоволително обяснение
защо определя размера на запазените части за сумата от 4811, 90 лв., след като
отбелязва в заключението си, че поради липсата на данни по делото кои са точно
запазените части на увредения автомобил, му е трудно да изчисли стойността на
същите. Същото разколебава вярата в представеното заключение на автотехническата
експертиза от инж. В.П..
Според изслушаната пред настоящия съд повторна автотехническа
експертиза действителната
стойност на лек автомобил „Ситроен Ц 4”, с рег. № СА ****** възлиза на
23 855, 00 лв., а в конкретния случай запазените части на лекия автомобил
са не повече от 9% от действителната стойност на автомобила, което в стойностно
изражение е 2146, 95 лв. Вещото лице инж. Ж.Е. е уточнило още, че при
определянето на запазената част цените не са фиксирани, а основно партньорите
продавач и купувач се договарят. Заключва, че в настоящият случай
катастрофиралият автомобил е продаден в цялост, като собственикът е реализирал
някакъв доход, тъй като ако запазената част се продава на части, възможно е
никога да не може да се продаде или да се продаде автомобила като вторична суровина.
В заключението по изготвената повторна авто-техническа експертиза се отбелязва,
че в експертната практика, стойността на запазените части на превозните
средства се определя като процентно отношение спрямо неговата действителна
стойност. Анализът на уврежданията на процесния автомобил, както и фактът, че
не е правено разглобяване за установяване на пълната щета, показва, че са
запазени – частично двигателя (за подмяна е маслен картер), скоростна кутия и
част от интериора в задна част.
Настоящият
съдебен състав кредитира повторната автотехническа
експертиза на инж. Ж.Е. изцяло, както по отношение на определения размер на
действителната стойност на увредения автомобил към датата на настъпването на
ПТП – 23 855 лв., така и относно размера на запазените части - 2146,
95 лв., равняваща се на не повече от 9 % от действителната стойност на
автомобила и крайния определен размер на дължимото се обезщетение в размер на
21 708,05 лв. Въззивният съд дава повече вяра на същата поради
обстоятелството, че при изготвянето на заключението си вещото лице Е. е
използвало снимков материал за увреденото МПС /представен по делото едва на
въззивна инстанция/, съобразно който е могло да даде по – точно и вярно
заключение в сравнение с първоначално изготвеното заключение на
автотехническата експертиза на първа инстанция, при което вещото лице инж.
Панчев не е разполагало с този снимков материал. Настоящият съдебен състав намира
заключението по повторната автотехническа експертиза за правилно, обосновано и
компетентно изготвено.
Неоснователни
са твърденията във въззивната жалба, че СРС е следвало да приеме за стойност на
запазените части сумата от 1680 лв., представляваща сумата, за която
действително са били продадени запазените части на увреденото МПС, тъй като по
делото според вещото лице нямало достатъчно данни , от които да се заключи кои
са запазените части и респективно какъв трябва да бъде техният размер. Както
самото вещо лице инж. Ж.Е. в изслушаната повторна автотехническа експертиза е
отбелязало, при определяне на запазените части цените не са фиксирани, а
основно продавачите и купувачите се договарят с оглед на всеки конкретен
случай. Стойността, за която са били продадени запазените части, не може да
обвърже вещото лице при определяне на реалната им приблизителна стойност,
именно с оглед на динамиката на пазара и възможността за постигане на различни
договорки между продавач и купувача за цената на продажбата им. В конкретния
случай продаденият автомобил е продаден в цялост, като собственикът е успял да
реализира някакъв доход, но ако запазената част се продава на части, възможно е
и никога да не може да се продаде или да се продаде като вторична суровина. В тази насока
е и утвърдената практика на ВКС, че не следва размерът на сумата за която
запазената част на увреденото МПС е била продадена да се счете за действителния
размер на запазената част, който следва да бъде приспаднат от действителната
стойност на увредения автомобил към момента на настъпване на ПТП.
Следователно,
за да се получи процесното обезщетение от сумата от 21 537, 61 лв. /която
е размерът на предявеният иск, който е по – малък от размера на определеното от
вещото лице дължимото обезщетение 21 708,05 лв./ следва да се извади
извънсъдебно преведената сума в размер на 16 730,66 лв., като се получава сумата от
4806, 95 лв. Първоинстанционното решение е обжалвано само в частта за сумата
над 19 247,62 лв. до пълния
предявен размер на иска от
21 537,61 лв., като в останалата си част същото е влезнало в сила.
Предвид
изложеното поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която искът е отхвърлен за разликата над 19 247,62 лв. до пълния предявен
размер от 21 537, 61 лв. и искът да бъде уважен в тази му част.
В останалата част решение № 550464 от 30.11.2018 г., постановено
по гр. дело № 8045/2018 г., по описа на СРС, ГО, 90-ти състав е влязло в сила.
При настоящата хипотеза част от сумата в размер на 16 730,66 лв.,
предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е
погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след
получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника
от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се
присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение №
200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение
№ 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. №
597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски пред
първата инстанция в общ размер на 2052,42 лв. - 861,51 лв. за заплатена държавна такса, 250
лв. – депозит за САТЕ и 940,91 лв. – за адвокатско възнаграждение, а с оглед на
основателността на исковата претенция на ответника не следва да се присъждат
разноски. Предвид обстоятелството, че
ответникът е бил осъден с първоинстанционото решение да заплати на ищеца сумата
от 994, 09 лв. за разноски пред първа инстанция и решението в тази част не
следва да бъде отменено, то на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата
инстанция в размер на още 1058,33 лв.
При
този изход на спора на въззивника се дължат разноски, поради което искането за
присъждането на такива, за което страната е представила списък по чл. 80 от ГПК
следва да бъде уважено и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК да му бъде
присъдена сумата от 558,04 лв. – за въззивна иснтанция. С оглед основателността
на въззивната жалба на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани
разноски.
С оглед
цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 550464 от
30.11.2018 г., постановено по гр. дело № 8045/2018 г., по описа на СРС, ГО,
90-ти В ЧАСТТА, в която предявеният
от З. „А.Б.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника ЗАД „ОЗК
- З.“, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ е
отхвърлен за осъждането на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата над 19 247, 62 лв. до 21 537,61
лв., поради
неоснователност на предявения иск, относно регресна претенция за част от
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка,
след приспадането на стойността на запазените части на увредения автомобил,
което ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на виновния за настъпването на вредите водач на
товарен автомобил-влекач „Скания R420” с рег. №******не е възстановило, ведно
със законната лихва върху главницата от над 19247,62 лв. до 21537,61 лв.,
считано от 02.02.2018г., както и В ЧАСТТА, в която З. „А.Б.“ с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 21,12 лв., представляваща разноски по
делото, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***
да заплати на З. „А.Б.“с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата над
19 247, 62 лв. до 21 537,61 лв., представляваща неизплатена
част от регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка на л.а. „Ситроен Ц 4”с рег.№******, след
приспадането на стойността на запазените части на увредения автомобил, за
претърпени имуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП от 16.01.2015г. на
път II-73, км.6+620, поради виновното и противоправно поведение на водача на
товарен автомобил-влекач „Скания R420” с рег. №******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.02.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „А.Б.“ с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 от ГПК, сумата от още 1058,33 лв.,
представляваща направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „А.Б.“ с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 от ГПК, сумата от 558,04лв.,
представляваща направените разноски във въззивното производство.
В останалата част решение № 550464 от 30.11.2018 г., постановено
по гр. дело № 8045/2018 г., по описа на СРС, ГО, 90-ти състав е влязло в сила.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.