Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20517/2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Н.
срещу “Д.Б.Ж.З” АД, ЕИК ********, гр. София иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за заплащане на сумата от 2 900,
18 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана
като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в
резултат на настъпило на 09.10.2019г. пътно – транспортно произшествие в гр.
Варна, на кръстовището между ул.”Македония” и ул.”Рила”, предизвикано от водача
на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф”, рег. № ************, управляван от М.Р., застрахован по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 21.08.2019г. до 21.08.2020г., при
което са настъпили следните щети по лек автомобил марка “Пежо”, модел “206 ЦЦ”, рег. № ********,
собствен и управляван от М. Н., както следва: 1./ предна броня комплект; 2./
панел декоративен; 3./ заводска емблема пред радиатор; 4./ капак двигател; 5./
дифузцор; 6./ фар ляв; 7./ фар десен; 8./ калник преден десен; 9./ калник
преден ляв; 10./ решетка в предна броня; 11./ радиатор воден; 12./ тониране – 5
лв.; 13./ ускорено сушене /бояджийска камера, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението;
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът М. Димитрова твърди, че е собственик на лек автомобил марка “Пежо”, модел “206
ЦЦ”, рег. № ********.
На 09.10.2019г., в качеството си на водач на процесното
МПС и при управление ***, е направила опит да премине през кръстовището с
ул.”Рила”, по време на който била ударена от водача на лек автомобил марка
“Фолксваген”, модел “Голф”, рег. № ************, който не спрял на знак “Б 2 –
Спри!”, в резултат на което били увредени части на собствения й лек автомобил.
Виновният за произшествието водач бил застрахован в “Д.Б.Ж.З”
АД по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица, със срок на действие от 21.08.2019г.
до 21.08.2020г.
Доколкото
между участниците е имало съгласие по обстоятелствата при които е настъпило
произшествието, водачите на двете превозни средства съставили и подписали
двустранен констативен протокол за ПТП.
Настъпилите увреждания били установени от застрахователя
на виновния водач, който след извършен оглед определил и изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 572, 81 лв., което според ищеца не е
достатъчно, за да се възстанови автомобила в същото състояние и в същото
качество, като преди увреждането, което обуславя и интересът му от предявяване
на осъдителна претенция.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът “Д.Б.Ж.З” АД, е депозирал писмен отговор, с който признава,
че лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф”, рег. ************, е бил
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност” по полица BG/30/11902420667, както и че е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение
в размер на 572, 81 лв.
Ответникът
оспорва механизма на настъпване на произшествието, противоправното
поведение на застрахования водач, както и, че вредите по собствения на ищеца
автомобил са настъпили от процесното ПТП.
Релевирано
е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който
се е движил с несъобразена с характера и интензивността на движението, поради
което не е предприела своевременно спиране на автомобила.
Оспорва
се размера на заявената претенция, която не следва да включва стойност на
оригинални части, а алтернативни такива, явяващ се й прекомерен с действително
претърпените вреди, поради което се настоява за отхвърлянето й.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорни са между страните с оглед
изложените от тях твърдения следните релевантни за делото факти, за които са
ангажирани допустими и относими доказателствени средства:
1./ На 09.10.2019г.
в гр. Варна е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на М.Р., в
качеството си на водач на лек автомобил марка “Фолксваген голф”, рег. № ********и
на М. Н., водач на лек автомобил “Пежо 206 ЦЦ”, рег. № ********.
Доколкото между
участниците е имало съгласие по обстоятелствата при които е настъпило
произшествието, е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от
09.10.2019г.
В него участниците
в ПТП са отразили, че мястото на което то е настъпило е гр. Варна, на
кръстовището на ул.”Македония” и ул.”Рила”. От графичната част на протокола се
установява, че водачът на лек автомобил марка “Фолксваген голф”, рег. № ********не
е спрял пред знак “Б 2 – Спри. Пропусни движещите се с предимство”, в резултат на
което е ударил водача на другия автомобил и причинил щети по предна броня.
Протоколът съдържа признанието на М.Р., че при управление
на автомобила не е видял забранителния пътен знак, в резултат на което не е
спрял, видно от изявлението му в долния ляв ъгъл, придружено от собственоръчно
положен подпис.
От заключението на допуснатата САТЕ, неоспорена от
страните и кредитирана от съда в цялост се установява, че преди сблъсъка двата
автомобила са се движили перпендикулярно един на друг. Ударът е настъпил поради
неспазване на пътен знак “Б 2 – Спри. Пропусни движещите се с
предимство”, който е разположен по улица “Рила” преди кръстовището с ул. ”Братя
Миладинови”. Точното място на местопроизшествието е гр. Варна, на кръстовището
на ул.”Братя Миладинови” и ул.”Рила”, което съвпада с графичната част на
съставения протокол.
За установяване на точното място на настъпване на
произшествието са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
Деян Вълчев, живеещ на съпружески фактически начала с М. Н., които установяват,
че през месец октомври 2019г. ищцата е била участник в произшествие при
управление на лекия си автомобил в гр. Варна. Непосредствено след
произшествието тя уведомила приятеля си за инцидента с молба да й съдейства.
Когато пристигнал, г-н Вълчев установил, че произшествието е реализирано на
кръстовището на ул.”Братя Миладинови”, на което бил поставен знак “Път с
предимство” и ул.”Рила”, на която е поставен знак “Б 2 – Спри”. Вероятната
причина за неточността при изписване на едната от улиците е било “напрегнатото
положение”, тъй като г-жа Н. е бързала за преглед в “Майчин дом”. Тя е била
отведена до болничното заведение от братовчед на свидетеля, а последният
останал на местопроизшествието.
Съобразявайки ангажираните доказателства, съдът приема,
че съставеният протокол удостоверява факта на настъпване на произшествието на
посочената в него дата, участието на двамата водачи и щетите по автомобила.
Фактът, че произшествието е реализирано в гр. Варна, на кръстовището на ул.”Братя
Миладинови” и ул.”Рила” се установява, както от графичната част на протокола за
ПТП, така и от заключението на САТЕ и ангажираните гласни доказателства, чрез
разпита на г-н Вълчев, плод на преки и непосредствени впечатления след
настъпване на произшествието, неразколебани от други доказателства.
Обстоятелството, че в текстовата част на протокола е
записано кръстовището на ул.”Македония” и ул.”Рила” не променя изводите на
съда, нито заличава факта на настъпване на произшествието, нито участните в
него и настъпилите щети.
Механизмът на
настъпване на произшествието следва да се счита установен от заключението на
допусната САТЕ, от което се установява, че ударът е настъпил поради неспазване
на пътен знак “Б 2 – Спри. Пропусни движещите се с предимство” от страна на М.Р., явяващ се водач на лек автомобил марка “Фолксваген голф”, рег. № ********,
който се е движил по ул.”Рила”.
Съобразявайки получените увреждания при удара, както
и допустимата при движение по ул.”Братя Миладнови” скорост от 50 км./ч.,
експертът дава заключение, че М. Н. е управлявала автомобила си със скорост от
30 км./ч., а М.Р. със скорост около 20 км./ч.
Следователно, възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на М. Н., водач на лек автомобил “Пежо 206”, рег. № ********, поради нарушение изискванията на чл. 20 ЗДвП, се явява неоснователно, тъй като в тежест на ищеца не е възникнало
задължение за своевременно спиране на автомобила. Такова задължение е
съществувало за водача на лек автомобил марка
“Фолксваген голф”, рег. № ********при движение по ул.”Рила”, който не е съобразил
поведението си със знак “Б 2 – Спри. Пропусни движещите се с
предимстви”.
2./ Към деня на
произшествието водачът на лек автомобил марка “Фолксваген голф”, рег. № ********е
бил застрахован при ответното дружество по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 21.08.2019г. до 21.08.2020г.;
3./ собственикът на лек автомобил “Пежо 206 ЦЦ”, рег. № ******** е уведомил ответното
дружество, чиито представител е извършил оглед и удостоверил следните
увреждания: 1./
предна броня комплект; 2./ панел декоративен; 3./ заводска емблема пред
радиатор; 4./ капак двигател; 5./ дифузцор; 6./ фар ляв; 7./ фар десен; 8./
калник преден десен; 9./ калник преден ляв; 10./ решетка в предна броня; 11./
радиатор воден, които според заключението на САТЕ могат да настъпят при
описания механизъм на ПТП.
4./ въз основа на извършения оглед
застрахователят е определил и изплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение в размер на 572, 81 лв.
Въз основа на ангажираните писмени
доказателства съдът приема, че предявеният на осн.
чл. 432, ал. 1 КЗ иск е доказан в своето основание - настъпило пътно –
транспортно произшествие в срока на действие на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, участниците в него, обстоятелства, при които е
реализирано, удостоверени, чрез съставяне на протокол по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б.”б” ЗДвП, настъпилите щети по лек автомобил “Пежо 206
ЦЦ”, рег. № ********, причинено виновно от водача на лек автомобил марка
“Фолксваген голф”, рег. № ********, поради нарушение на чл. 46, ал. 2 ППЗДвП задължаващ
всеки водач преди потегляне да спре на стоп – линията и да пропусне пътните
превозни средства, които имат предимство при наличие на пътен знак Б 2 “Спри.
Пропусни движещите се по пътя с предимство.”
По
размера на заявената претенция
С
исковата молба ищецът М. Н. е заявил частичен размер на претенцията от 100 лв.
от общо 2 519, 47 лв. В последното съдебно заседание, ищецът, чрез
упълномощения си представител, е предприел изменение на иска, чрез увеличаване
на неговия размер до сумата от 2 900, 18 лв., по-висок от първоначалния от
2 519, 47 лв., чрез което процесуално действие се стига до изменение на
вида на иска от частичен в иск за целия размер на вземането, явяващо се
процесуално допустимо.
За установяването размера на
застрахователното обезщетение, по инициатива на ищцовата страна е допусната
съдебно – автотехническа експертиза, от чието неоспорено заключение,
кредитирано от съда в цялост се установява, че сумата необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени към деня на
застрахователното събитие, вкл. труд и материали възлиза на 3 472, 99 лв.
в сервизи, притежаващи и такива, които не притежават сертификат за качество. Действителната
стойност на автомобила към деня на произшествието е 5 500 лв.
При съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това разрешение е
валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогична на
чл. 226 КЗ /отм./, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./. В този смисъл и Решение №79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС,
Решение №6/2.II.2011г. по т. д. № 293/2010г. на ВКС; Определение
№159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. № 731/2010 г., II т.о. и други.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът
е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките за
ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност", като предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания
размер, представляващ остатък от дължимо застрахователно обезщетение по средни
пазарни цени на труда в сервизите, притежаващи и непритежаващи сертификат за
качество, след приспадане на платеното от 572, 81 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца М. Н.
следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито
размер, според представения списък и ангажираните доказателства възлиза на 836
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
“Д.Б.Ж.З” АД,
ЕИК ********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на М.Х. Н., ЕГН **********,*** сумата от 2 900, 18 лв. /две хиляди и деветстотин лева и
осемнадесет ст./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на настъпило на 09.10.2019г. пътно – транспортно
произшествие в гр. Варна, на кръстовището между ул.”Братя Миладинови” и
ул.”Рила”, предизвикано от водача на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел
“Голф”, рег. № ************, управляван от М.Р., застрахован по договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 21.08.2019г. до 21.08.2020г., при
което са настъпили следните щети по лек автомобил марка “Пежо”, модел “206 ЦЦ”, рег. № ********,
собствен и управляван от М. Н., както следва: 1./ предна броня комплект; 2./
панел декоративен; 3./ заводска емблема пред радиатор; 4./ капак двигател; 5./
дифузцор; 6./ фар ляв; 7./ фар десен; 8./ калник преден десен; 9./ калник
преден ляв; 10./ решетка в предна броня; 11./ радиатор воден; 12./ тониране – 5
лв.; 13./ ускорено сушене /бояджийска камера, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението,
на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА
“Д.Б.Ж.З” АД,
ЕИК ********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на М.Х. Н., ЕГН **********,***
сумата от 836 лв. /осемстотин тридесет и шест лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: