№ 556
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500155 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на С. С. М. от гр. София (чрез адв. Д. от САК) против Решение от 03.08.2020 г. по
гр.д. 12915/2018 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), с което е признато за
установено по предявения от Р. О. Б. срещу С. С. М. иск с правно основание чл. 23, ал. 1
СК, че Б. е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: Апартамент в гр.
София, находящ се в жилищен комплекс „***“, бивш жилищен комплекс „***“, в сградата
на бл. ** „*“, вход *, етаж *, апартамент №**, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения с обща квадратура от 75.31 кв.м., при съседи на апартамента по
нотариален акт: стълбище, В. Г. Л., Р. и Г. Г. и З. Р. Г., двор, заедно със зимнично
помещение, при съседи по нотариален акт: коридор-от две страни, двор и Н. С., заедно с
1.97/100 идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото-парцел 1, кв. 44 по плана на гр. София, ж.к.“Младост 1“ I-ва част,
отстъпено от ИК на СГНС с Решение от 13.III. 1972 год., протокол №4, статия 20, придобит
с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от
2000 г. на Т. А. нотариус рег.№ *** на НК, с район на действие СРС, като е осъдил М. на
основание чл. 108 ЗС ДА ПРЕДАДЕ на Б. владението върху така описания имот. Поради
това, М. е осъдена да заплати на ищеца разноски, направени в първата инстанция в размер
на 519.14 лв.
С.М. оспорва решението на СГС изцяло и с доводи за неговата неправилност.
Сочи, че е налице процесуална незаконосъобразност и несъответствие с материалния закон.
1
Желае отмяна на атакувания акт и постановяване на друг, с който исковите претенции на Б.
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ищеца в първата инстанция
Б. (чрез адв. Г. от САК) с писмен отговор по чл. 263 ГПК. Намира, че решението на
Софийски градски съд било правилно и трябвало да се потвърди. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са
събирани нови доказателства пред настоящата инстанция поради липсата на предпоставките
по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
От материалите по делото САС намери следното:
Ищецът Р.Б. желае от съда по предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1
ГПК вр. чл. 23, ал.1 СК, да се признае за установено по отношение на ответницата С.М., че
ищецът е изключителен собственик на следния недвижим имот: Апартамент в гр. София,
находящ се в жилищен комплекс „***“, бивш жилищен комплекс „***“, в сградата на бл. **
„*“, вход *, етаж *, апартамент №**, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни
помещения с обща квадратура от 75.31 кв.м., при съседи на апартамента по нотариален акт:
стълбище, В. Г. Л., Р. и Г. Г. и З. Р. Г., двор, заедно със зимнично помещение, при съседи по
нотариален акт: коридор-от две страни, двор и Н. С., заедно с 1.97/100 идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото-
парцел 1, кв. 44 по плана на гр. София, ж.к.“Младост 1“ I-ва част, отстъпено от ИК на СГНС
с Решение от 13.III. 1972 год., протокол №4, статия 20, придобит с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000 г. на Т. А.
нотариус рег.№ *** на НК, с район на действие СРС, както и иска да бъде осъдена
ответницата да предаде владението на ищеца върху процесното жилище. Претендира
разноски.
Излагат се съображения, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, като сключения
по между им брак от 21.11.1999г. е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№
4821/2013г. на СРС, ГО, 85 с-в. Ищецът твърди, че на 01.06.2000 г. неговия баща О. Б.
продал собственото си вилно място, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим
имот №90, том I, рег.№2985, н.д.№ 84/2000 г. на В.В. - Нотариус с район на действие СРС,
вписана в регистъра на НК под №*** за сумата от 20 000 лева, които му дарил за
закупуване на процесния апартамент. Сочи се, че на 29.09.2000г. с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000 г. на Т.А.
нотариус рег.№ *** от НК, с район на действие СРС, ищецът сключил договор за продажба
на процесния недвижим имот с А. А. и Й. А.. Ищецът поддържа, че на сделката присъствал
и баща му О. Б., като това било вписано в нотариалния акт, както и че сумата,
представляваща цена на имота е изплатена именно от баща му. Заявява, че ответницата няма
никакъв принос в закупуването на процесното жилище. Твърди, че жилището е закупено със
средства с извънсемеен характер, дарени изцяло от баща му О. и е изключителна лична
2
собственост, поради пълно преобразуване на лични /дарени/ средства в придобит имот.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата С.М.. В отговора е изложено становище за неоснователност на исковата
претенция. Ответницата поддържа, че семейното жилище е закупено на 29.09.2000г., като
признава, че тя не е присъствала на покупката, тъй като се грижела за сина им М. Б., който е
роден на 29.05.2000 г. и към момента на сделката бил на четири месеца. Твърди, че парите
подготвени за покупка на апартамента били у бившия й съпруг. Твърди, че той дори не я
уведомил за изповядване на сделката, а и съобщил едва след като получил от нотариуса
вписан нотариален акт. Оспорва, че имота закупен по време на брака е придобит с пълно
преобразуване на лични средства на ищеца. Твърди, че в данъчната си декларация ищецът
изрично я е посочил като съсобственик.
Между страните в производството не се формира спор по следните факти и
обстоятелства:
Б. и М. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с решение от 08.08.2013
г. по гр.д. 4821/2013 г. на СРС, като родителските права върху единственото дете от брака
М. Б., са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения между детето и
бащата.
Процесното по настоящето дело жилище е придобито по време на брака и по
отношение на него с влязло в сила решение от 07.05.2013 г. по в.гр.д. 16568/2013 г. състав
на СГС е определил ползването му да бъде преодставено на С.М., която ще упражнява
родителските права по отношение на детето М., като същата е осъдена съгласно чл.57, ал.2
СК да заплаща месечен наем в размер на 125 лв. на Р.Б..
Видно от приложения по делото на СГС нотариален акт № 134, том I, рег.№ 2470,
дело № 155 от 2000 г. на нотариус Т. А., рег.№ *** на НК процесния апапртамент е
придобит на името на ищеца Р.Б. с договор за покупко-продажба от 29.09.2000г.
обективиран в посочения нотариален акт, като паричните средства, с които е заплатена
покупната цена, в размер на 25 700 лв. са предоставени от О. З. Б. - баща на купувача. /л.6 от
делото/ Обстоятелството, че цената от 25 700 лв. е заплатена напълно и в брой на
продавачите А. и Й. А. от О. Б. - баща на купувача е документирано в пункт II /втори/
от Нотариален акт за покупко-продажба № 134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000 г. на
нотариус рег.№272 от НК. Обстоятелството, че сумата от 25 700лв. е изплатена изцяло от О.
Б. на продавачите А. и Й. А. преди подписване на договора е отразено също и в последното
изречение на пункт I /първи/ от цитирания нотариален акт.
От приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №90, том I, рег.
№2985, дело 84 от 2000 г. на нотариус В.В. - Нотариус с рег.№***, се установява, че на
01.06.2000 г. О. Б. продал собственото вилно място съставляващо парцел V- 130 квартал
4 по плана на гр.София, вилна зона Киноцентър с площ от 915 кв.м., за сумата от 20
3
000 лева.
Пред първостепенния съд са събрани гласни доказателства, както следва:
В показанията на свид.Р. С. /74г., леля на ищеца/ се съдържат данни, че процесния
апартамент е купен скоро след като Р. и С. се оженили. Жилището го купил О. Б. – бащата
на Р., който искал да осигури сина си, чиято майка починала отдавна. Свид. С. сочи, че
нейният братовчед О. имал един имот във в.з. Бояна, който продал за около 20 000 лева и с
тези пари купи апартамента на Р.. Бащата О. искал да осигури сина си Р. много по-рано
преди сватбата му, но имотът в Бояна трудно се продал. Свид. С. посочва още, че нейния
съпруг заел на О. сумата от 6 000 лева - 7 000 лева, която не достигала, за да могат да платят
апартамента, който струвал около 27 000лв. Свид. С. си спомня, че по-късно заетите
пари О. им ги върнал за около една година. Свидетелката сочи още, че сега в този
апартамент живее С., на която жилището било предоставено след развода до навършване на
пълнолетие на детето М.. Независимо, че М. отишъл да живее при баща си преди да
навърши 18г., С. продължавала да живее там.
Свид. О. Б. /74 г., баща на ищеца/ сочи в показанията си, че искал да намери на сина си
Р. апартамент, за да има къде да живее. Сочи, че продал свой наследствен поземлен имот за
около 20 000 лева, и взел на заем още 5 000 - 6 000 лева от Б. С., който е съпруг на
братовчедка му Р. С., като после дал тези пари на продавачите, от които купили
апартамента. Сочи, че настоял да бъде изрично записано в нотариалния акт, че той дава
парите, които струвал апартамента. Пояснява, че не е купил апартамента на свое име,
защото по това време бил женен с втори по ред брак и не искал неприятности между новото
му семейство и сина му Р., който е дете от първата му жена. Сочи, че стойността на
апартамента е заплатена от него изцяло.
Свидетелката Х. М. /77г., майка на ответницата/, сочи в показанията си, че
дъщеря й С. се омъжила през 1999 г. Следващата година младите решили да си купят
жилище. Свидетелката сочи, че тогава била вдовица и поискала от брат си М. Ц. да й
услужи с пари. Той и казал, че може да услужи с 4 700 лева и дал парите на младите.
Свидетелката сочи, че преди да почине през 1995г., съпругът й бил оставил парична сума с
уговорката, че парите са за децата. За дъщеря й С. били заделени 3 000 германски марки , а
отделно и 4 700лв. взети на заем от брат й. Свидетелката сочи, че дала сумата за жилището
на С. и Р.. Отдавали под наем поземлени имоти и парите отивали за младото семейство за
закупуване на обзавеждане. Св. М. сочи, че въобще не е разбрала кога е купен апартамента,
понеже никой нищо не й казал за покупко-продажбата.
Свидетелят М. Ц. /70г., вуйчо на ответницата/, сочи в показанията си, че племеницата
му С. се оженила за Р. през 1999г. През 2000г. от сестра си разбрал, че младите имат нужда
от помощ, като се родило бебето им. Свид.Ц. сочи, че лично дал на С. и Р. сумата 4 700лв.
Те му върнали парите по-късно.
4
При така събраните писмени и гласни доказателства, САС прави следните изводи от
правна страна:
Показанията на всички свидетели следва да се ценят през призмата на чл. 172 ГПК – с
оглед възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото – по отношение на първите
двама свидетели – с Р.Б., а по отношение на вторите двама – със С.М.. Остава напълно
неясно защо СГС е решил да кредитира показанията на свидетелите на ищеца, а не е
кредитирал тези на ответника. Не може да се сподели виждането, че едните имали
непосредствени впечатления от процесната сделка по закупуването на апартамента, а
другите нямали. Но дори и да е така, това няма и значение, тъй като съобразно
задължителните за съда указания по т. 4 по ТР № 5/29.12.2014 г. по ТД № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че независимо на чие име е придобит един недвижим имот, може
да се установява трансформация на лично имущество, а критерият за преобразуването е
изцяло обективен - изследва се характера на вложените средства. На следващо място, СГС
частично е мотивирал решението си на недопустими доказателствени средства, тъй като е
кредитирал показанията на ищцовите свидетели за сделка /договор за заем/ за сумата над
5000 /пет хиляди/ лева, сключена между О. Б. и Б. С., а именно – за „5000-6000 лева“ /според
показанията на Б./ и „7000 лв.“ /според показанията на С./ в разрез със забраната на чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК и при липса на съгласие по чл. 164, ал. 2 ГПК. А следва да се отбележи, че
това е важен правнорелевантен факт, тъй като за парите от този неформален договор за заем,
се твърди, че са послужили като част от покупната цена за процесното жилище /извън
20 000 лв., получени от продажбата на наследствен имот във в.з. Бояна от О. Б./.
В контекста на обсъдените по-горе гласни доказателства, няма никакво основание да
се дава превес на показанията на едните свидетели за сметка на другите свидетели. Точно
обратното – показанията и на четиримата са разноречиви, и са в посока на това, че пари за
закупуването на процесния апартамент са давали близки и роднини, както на Р.Б., така и на
С.М., макар и за нито едно предоставяне на парични суми да не са налице документи, но
това не е необичайно предвид това, че средствата са предоставяни на младото семейство от
техните най-близки хора – родители, вуйчо и т.н.
На следващо място, за да уважи предявените искове, СГС е мотивирал решението
си, освен стъпвайки на гласните доказателства, така и на обстоятелството, че в нотариалния
акт за покупко-продажба на жилището, имало вписан текст, че сумата по покупката от
25 700лв. била изплатена изцяло от О. Б. – т.е. със средства на бащата на ищеца и с
дарствено намерение, но не за семейството на Р., а само за сина му.
Този извод на първостепенния съд също не може да бъде споделен, тъй като
покупко-продажбата е сключена само с участието на ищеца Р.Б., но не и при участието на
С.М. /тогава съпруга на ищеца/. Разбира се, и при това обстоятелство и съгласно
действалата към онзи момент разпоредба на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. /сега отм./, то
имотът е бил със статут на съпружеска имуществена общност, без значение на чие име е
5
придобит. Този факт обаче има друго важно значение, а именно – вписваните в нотариалния
акт договорки относно цената, нейния размер и от кого са предоставени средствата, не биха
могли да се противопоставят на лицата, които не са участвали в сделката. Такъв извод
следва не само от общия принцип за относителното действие на договора, уреден в чл. 21,
ал. 1 ЗЗД, но и от това, че в тази част нотариалният акт няма характера на официален
удостоверителен документ с обвързваща за съда материална доказателствена сила относно
самия факт на плащането, както и кой е дал парите. Това е така, тъй като той не
удостоверява извършено пред нотариуса плащане на цената, а свидетелства по обвързващ
начин единствено за направените пред нотариуса изявления от участниците в нотариалното
производство за извършено преди подписване на договора плащане, съгласно чл.179, ал.1
ГПК, като в частта относно така подписаните от тях изявления нотариалният акт е с
характер на частен свидетелстващ документ /в този смисъл и Определение №62/18.01.2016г.
по гр.д. №5315/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./. Друго би било, ако и С.М. бе участвала при
нотариалното производство по покупко-продажбата на апартамента, и се бе съгласила с
подобна уговорка в нотариалния акт, но това не е налице в казуса. Следователно, вписаното
в тази част не я обвързва и не доказва, че средствата за покупката на апартамента за дадени
само и единствено от бащата на ищеца с дарствено намерение и то само за сина му.
Отделен е и въпросът, че покупната цена /25 700 лв./ е близка до данъчната
оценка на апартамента /25 690 лв./ и не съответства на пазарните цени за този тип имоти в
съответния район на гр. София към 2000 г., което прави твърде вероятно, реалната цена по
продажбата на апартамента да е различна от тази, която е посочена в нотариалния акт, макар
и за това преки доказателства по делото да няма, поради което и този въпрос няма да се
обсъжда.
Достатъчни обаче са останалите аргументи, вече посочени от съда и обобщени
по следния начин: ищецът не е провел пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1
ГПК /а негова е доказателствената тежест да го стори/, с което да убеди настоящата
инстанция, че средствата за покупката са изцяло на баща му, както и че е с дарствено
намерение само за него, а не и за семейството му. Вписаното в нотариалния акт, че
покупната цена е 25 700 лв. и че тя е платена изцяло с пари на бащата О. Б., не може да се
противопостави на неучаствалата в охранителното производство С.М., а свидетелските
показания, събрани по делото /в допустимата им част съгласно ограниченията, дадени в чл.
164, ал. 1 ГПК/ сочат, че пари за апартамента са давали близки и роднини, както на ищеца,
така и на ответницата. Следователно, принос в придобиването на вещта имат и двамата
съпрузи и не е доказана от ищеца трансформация на лични средства по реда на чл. 23, ал. 1
СК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. От там се явява неоснователен и иска по чл. 108 ЗС, тъй като
уважаването му, в конкретния случай, е обусловено от уважаването на главно предявените
искове. И след като последните са неоснователни, то неоснователен се явява и
ревандикационния иск.
Гореизложеното прави безпредметно обсъждането на останалите оплаквания във
6
въззивната жалба, а доколкото е налице несъвпадение в изводите на САС и СГС, то налага
се първоинстанционното решение да се отмени изцяло, а вместо това да се постанови друго,
с което предявените от Р.Б. искове против С.М. да се отхвърлят. Ето защо, право на
разноски има само въззивницата. Тези разноски възлизат на 2000 лв. за първата инстанция и
1759.60 лв. за втората инстанция /съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК/ или
общо – 3 759.60 лв. /три хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 0.60 ст./., които трябва
да се възложат в тежест на ищеца-въззиваем.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение от 03.08.2020 г. по гр.д. 12915/2018 г. по описа на
Софийски градски съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на Р. О. Б. против С. С.
М. с правно основание чл. 23, ал. 1 СК и чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че
Б. е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: Апартамент в гр. София,
находящ се в жилищен комплекс „***“, бивш жилищен комплекс „***“, в сградата на бл. **
„*“, вход *, етаж *, апартамент №**, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни
помещения с обща квадратура от 75.31 кв.м., при съседи на апартамента по нотариален акт:
стълбище, В. Г. Л., Р. и Г. Г. и З. Р. Г., двор, заедно със зимнично помещение, при съседи по
нотариален акт: коридор-от две страни, двор и Н. С., заедно с 1.97/100 идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото-
парцел 1, кв. 44 по плана на гр. София, ж.к.“Младост 1“ I-ва част, отстъпено от ИК на СГНС
с Решение от 13.III. 1972 год., протокол №4, статия 20, придобит с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000 г. на Т. А.
нотариус рег.№ *** на НК, с район на действие СРС, както и иска на Б. против М. на
основание чл. 108 ЗС същата ДА МУ ПРЕДАДЕ владението върху така описания имот.
ОСЪЖДА Р. О. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С. С. М. разноски за
две инстанции в общ размер от 3 759.60 лв. /три хиляди седемстотин петдесет и девет лева и
0.60 ст./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8