Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   260334

гр. С., 27.05.2021 год.

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

            С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 361/2021  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

 Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.229, ал.1, т.9, вр.чл.212, ал.5, т.2 ЗМВР 1997 г./отм./, чл. 212, ал.1, т.3, вр.чл.211, ал.5, т.2, вр.чл.212, ал.4 ЗМВР /отм. на 01.05.2006г./ с цена на иска 5400 лв., обезщетение за неизползван допълнителен отпуск по 12 дни на година за периода 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.02.2021 г. до окончателното изплащане и акцесорен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 100 лв., обезщетение за забавено изпълнение .

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответната Главна дирекция „Пожарна безопасност и зашита на населението” гр. София до 30.09.2019 г., когато напуска но собствено желание. Същият е изпълнявал длъжността „пожарникар” в системата на ГДПБЗН като местоизпълнението на служебните му задължения от възникване на служебното му правоотношение с ответника до прекратяването му, е била Районната служба по пожарна безопасност п зашита на населението гр. Нова Загора.

Твърди се, че през настоящия исков период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 24 часови смени, които са имали непрекъснат характер с оглед характера на противопожарната и спасителна дейност и обстоятелството, че е следвало да поддържа постоянна оперативна готовност за отзоваване в рамките на 45 секунди при наличието на сигнал за пожар, бедствие, авария или катастрофа. Работните му смени са изпълнявани по предварително утвърден от Началника на РСПБЗН гр. Н. Загора месечен график, като работното му време се е изчислявало сумирано за отчетен период, който в исковия период е бил тримесечен.

Твърди се, че работното му време като служител, работещ в условията на сумирано изчисляване на работното време се е изчислявало в часове на отчетен тримесечен период по следния начин: Всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие се сумират и в случаите, когато надвишават нормата работно време за съответния отчетния период, часовете над установеното работно време представляват за съответния служител положен от него извънреден труд, който, съгласно относимите разпоредби на ЗМВР в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период, а за часовете над 50 часа на тримесечие - ищецът е придобил право на платен годишен отпуск до 12 дни за една календарна година, които не е използвал до края на службата си.

Ищецът претендира, че през времетраенето на служебното му правоотношение с ответната ГДПБЗН, работодателят му - ответната Дирекция, не е изчислявала правилно работното му време, което е довело до ощетяването му, тъй като през цялото време е полагал труд над установената норма работното време, който нито е бил отчитан от работодателя му правилно, нито е бил заплащан по съответния ред, нито пък е имал възможност да използва допълнителен платен отпуск, който е възникнал за него от положения извънреден труд.

По данни на ищеца в исковия период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., същият с работил на 24 часови смени. Същият твърди, че в периода 2003 – 2006 г. вкл. е полагал по минимум 10 броя 24-часови дежурства по предварително утвърден график по алгоритъма 24/2 — 1 смяна, 2 почивни дни и т.н., а в периода от 01.01.2007 г. до края на исковия период, е полагал по минимум 8 броя или 7 броя 24-часови дежурства месечно според броя на календарните дни в месеца с 30 или с 31 дни в месеца. По-малко от 7/8 бр. дежурства месечно ищецът претендира, че е полагал единствено когато е ползвал законоустановени платени отпуски през периода на отчитане, като съответната норма работно време се е намалявала с броя на ползваните дни на отпуск, умножена по нормалната продължителност на работния ден, т.е. по 8 часа.

Поради естеството на изпълняваната от него работа и задължението да се намира в постоянна бойна готовност за отзоваване при възникнал сигнал за пожар или др. бедствие ищецът твърди, че през цялото времетраене на смяната фактически е изпълнявал специфичните за длъжността му служебни задължения без възможност да се отклонява от тях и нито му е била предоставяна почивка за хранене и отдих по време на смяната, нито е могло изобщо да ползва такава, поради самото естество на противопожарната и спасителна дейност. През цялото време на смяната, същият е бил длъжен да се намира на територията на PCПБЗН Н. Загора, без да може да напуска територията на същата: в специфичното работно облекло и оборудване, под ръководството на прекия си ръководител и със задължението да изпълнява неговите заповеди във всяка една минута при възникнала необходимост. Въпреки посоченото обаче, ответната ГДПБЗН не е отчитала пълната продължителност на положения от него труд по време на работните му смени, като не включвала към работното му време времето, което ищецът е ползвал за да се нахрани по време на смяната, което ответникът квалифицирал като „почивка за хранене”, а такава ищецът не е могъл да ползва поради спецификата на изпълняваната от него дейност и непрекъсваемостта на работния процес и изискването за постоянна бойна готовност.

Освен това, ответната ГДПБЗН не включвала в изработените от ищеца часове — времето за приемане, инструктаж, сдаване и освобождаване от дежурство, което било част от работното му време и служебни задължения и безспорно представлявали „действия при изпълнение на служебните задължения” по смисъла па § 1 т.6 от ДР на ЗМВР. По заповед на съответния началник, ищецът е бил задължен да идва на работа 15 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 30 минути след приключване и сдаване на смяната, за да изчака идването на Началника на PCПБЗН Нова Загора, на когото е следвало да докладва. При приемането и инструктажа преди дежурство, ищецът заедно с другите застъпващи на смяна пожарникари, били запознавани с оперативната обстановка, със средствата и ресурсите, автомобилите, с които разполагат за изпълнение на служебните им задължения, с възникнали сигнали и произшествия при предходната смяна и задачи по време на предстоящата такава /ако има вече възникнала необходимост при получени сигнали/. След приключване на смяната и предаване на дежурството на следващата смяна ищецът е имал задължението да докладва за изминалото дежурство на Началника на РСПБЗН Нова Загора, който след рапорта го освобождавал от дежурство, като това време също не било включвано в работното му време. По описания начин по твърденията на ищеца всяко негово 24-часово дежурство е било е продължителност 24 часа и 45 минути, като е започвало в 07.45 часа. когато ищецът е бил длъжен вече да е на територията на РСПБЗН Нова Загора.

Също така ищецът твърди, че ответната ГДПБЗН незаконосъобразно, без да е налице изрична разпоредба в ЗМВР, която да изключва или забранява общата разпоредба в КТ, до влизане в сила на последния ЗМВР, т.е. до 30.06.2014 г., не е отчитала полагания от ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не е превръщала нощните часове в дневни такива, каквото е било задължението й при сумирано изчисляване на работното време.

Видно от гореизложените фактически обстоятелства, през целия исков период от началото на 2003 г. до напускането на ищеца от служба, ответната ГДПБЗН не е отчитала в пълнота всички положени от него часове труд през отчетните периоди, което е довело до системно ощетяване на ищеца, предвид невъзможността му да ползва предвидените компенсации за положен от него извънреден труд, а същият претендира, че през цялото време е работил в условията на такъв.

Ищецът сочи, че през целия исков период ответникът не е отчитал коректно реалната продължителност на всяка негова смяна, като не е документирал онези часове труд, които съпътстват полагането на дежурствата – т. нар. инструктажи, приемане, сдаване, доклад, освобождаване от дежурство.

Времето, което според ищеца е отчитано от неговия работодател е само нормативно установената продължителност на всяка смяна 24 - часа като работното време, в което съшият е бил задължен да идва по-рано преди фактическото изпълнение на смяната и да си тръгва по-късно, изпълнявайки съпътстващите същинската пожарникарска дейност дейности, не му е отчитано от ответника.

На последно място ищецът твърди, че през исковия период ответната ГДПБЗН не е изпълнила свое императивно задължение да преобразува нощните часове в дневни такива, което следва да бъде извършено при всички случаи на отчитане на работното време при режим на смени - СИРВ. Задължението му да преобразува всички нощни часове /от 22 ч. до 06.00 часа/ в дневни такива за целите на СИРВ, произтичало от императивните разпоредби за нормална продължителност на работното време през деня и на това през нощта и е израз на особената закрила, която се дава на служителите полагащи труд през нощта, с оглед неговото отрицателно отражение върху човешкото здраве.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        С оглед гореизложените аргументи ищецът претендира, че през цялото време от началото на 2003 г. до 01.07.2014 г., когато с влизане в сила на последния ЗМВР, нощните часове труд започват да се преобразуват на дневни с посочения коефициент 0.143, ответната ГДПБЗН допълнително го е ощетявала, като не е извършвала за нуждите на СИРВ преобразуване на всички часове нощен труд от смените с нощни часове в дневен такъв.

Изразено в цифри, ищецът претендира, че всяко от исковите тримесечия е бил ощетяван с още минимум 26,29 часа на тримесечие /до 30.06.2014 г./, които е следвало да му бъдат сумирани към изработените от него часове и при превишаване на нормата му да му бъдат компенсирани по законовия ред като извънреден труд.

 Преобразуването на нощните часове в дневни за целите на СИРВ, по данни на ищеца не е извършвано от ответната ГДПБЗН от началото на исковия период - началото на 2003 г. до 30.06.2014 г., като след 01.07.2014 г. при изчисляване на изработените часове и установяване на часовете извънреден труд, е бил използван коефициента от 0,143 въведен в МВР отново чрез специален подзаконов НА.

Също така през целия исков период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. ищецът претендира, че ответната ГДПБЗН не му е отчитала коректно като част от работното му време, съпътстващите дежурствата му допълнителни служебни дейности - инструктажи, приемане, сдаване и освобождаване от дежурствата.

Ищецът твърди, че в резултат на непълното му отчитане на работното време, същият през всеки отчетен период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. винаги е полагал труд повече от 50 часа за отчетен период, като горницата над 50 часа на тримесечие е довела до възникване на право на допълнителен платен годишен отпуск, съгласно чл.212. ал.5, т.2. пр.второ от ЗМВР /1997г./ и чл.211 ал.5. т.2. пр.второ от ЗМВР /1997г./, които обаче ищецът не е използвал до края на службата си.

Предвид това, че до прекратяване на служебното му правоотношение, съшият не е използвал предоставеният му по закон допълнителен отпуск за извънреден труд над 50 часа на отчетно тримесечие, за ищеца е налице единствено възможността да иска паричната равностойност на непредоставения му допълнителен отпуск, под формата на обезщетение за неизползван платен отпуск. Сочи се, че в ЗМВР от 2014 г., който е бил действащ към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, се съдържат изрични специални правила относно начина, по който се определя обезщетението за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд. За база за изчисляването му следва да се използва среднодневното брутно трудово възнаграждение, включващо възнагражденията по чл.239. ал.1 от ЗМВР за месеца, предхождаш този, през който е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца и са били отработени най-малко 10 работни дни, а среднодневното брутно трудово възнаграждение се определя като брутното месечно възнаграждение за месеца, използващ се за база за изчислението, се раздели на броя работни дни за месеца и в него се включват основното и допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, като тези за допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични служебни дейности, за специфични условия на труд, за научна степен, т.е. без това за извънреден труд, което зависи от полагането или не на извънреден труд през предходен отчетен период и няма постоянен характер.

Ищецът претендира, че полагаемото му се обезщетение за неизползваните дни допълнителен платен годишен отпуск за извънреден труд, не е било изплатено от бившия му работодател нито в рамките на тримесечния срок от прекратяване на служебното му правоотношение, нито е изплатено изобщо и до днес.

Предвид горното ищецът претендира, че за всяко отчетно тримесечие в периода от 2003 г. до средата на 2014 г. е полагал по минимум 74 часа на тримесечие, като за 24-те часа над 50-те часа на тримесечие, съответно за 48-те часа за отчетните първо и второ тримесечие на 2014 г. е придобил право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 3 дни /съответно на 6 дни/ допълнителен отпуск като компенсация на положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие и които не е използвал през времетраенето на служебното му правоотношение, поради причината, че работодателят му отрича изобщо полагането на извънреден труд в твърдените от него размери. Поради последното ищецът претендира, че има право да получи по 150 лева за неизползвания 3 дни допълнителен отпуск, съответно по 300 лева за неизползваните по 6 дни допълнителен отпуск за първо и второ тримесечие на 2014 г., на които е имал право за всяко отчетно тримесечие от исковия период, като обшият сбор на всички претендирани от него обезщетения за неизползван допълнителен отпуск по отчетни периоди, възлиза според ищеца на сумата от 5400 лева за общо по 12-те дни годишно допълнителен отпуск, на който е имал право за всички 12 календарни години в исковия период от 2003 г. до 2014 г. вкл.

Също така същият претендира, че има право на мораторна лихва за забавеното изпълнение на паричното му вземане на извънреден труд, която следва да се начисли от първото число, следващо изтичането на тримесечния период за доброволно плащане от страна на ГДПБЗН, т.е. в случая от 01.01.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 01.02.2021 г. Съшият определя нейния размер на 100 лева.

Предвид изложеното се моли съда да осъди ГДПБЗН гр. София да заплати на ищеца сумата от 5 400 лева, представляваща сбор от обезщетенията за неизползваните по 12 дни годишно допълнителен отпуск, на който ищецът е имал право за общо 1152 часа /по 96 часа годишно/ положен извънреден труд над 50-те часа за тримесечията в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху цялата главница, считано от предявяване на исковата молба в съда - 01.02.2021 г., до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 100 лева, представляваща мораторна лихва върху целия размер на обезщетението за неизползван отпуск за положен извънреден труд в периода 2003 г. – 2014 г.,  считано от 01.01.2020 г. до 01.02.2021 г.

            Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, в който се твърди, че извънредният труд на ищеца е бил своевременно изплащан и отчитан при спазване на действащия към конкретния момент норматив.

Сочи се, че от приложената справка за използвания от ищеца отпуск в периода 2003-2014 г. са видни дните платен годишен и допълнителен отпуск, който ищецът е използвал през исковия период по години, а от приложената справка за изплатения при прекратяване на правоотношението платен отпуск е видно, че към момента на прекратяване на правоотношението на ищеца са  изплатени дните неизползван платен отпуск в това число основен и допълнителен.

Няма данни ищецът да е възразявал или възразил срещу броя на дните неизползван платен основен и допълнителен отпуск, нито срещу размера на изплатената сума.

Твърди се, че съгласно нормите на Закона за МВР, полагаемият платен годишен отпуск /основен/ на държавните служители и МВР е в размер на 30 дни, плюс един ден за всяка прослужена година, но не повече от 10 дни. Освен този отпуск служителите на МВР имат право и на допълнителен платен годишен отпуск до 12 дни на година за работа извън редовното работно време по смисъла на чл.187 ал.5 от ЗMBP.

Неизползваният платен основен годишен и допълнителен отпуск е бил изплатен на ищеца при прекратяване на правоотношението му с ГДГПБЗН-МВР.

Твърди се, че неточна е претенцията на ищеца да му бъдат заплатени по 12 дни годишно, защото законът казва „до”, което зависи от часовете положен извънреден труд над 50 часа за тримесечие, които варират според дежурствата, които ищецът е полагал от една страна и от друга от сменния режим на работа, на който е работил. 

В разпоредбата на чл.229 ал.4 от ЗМВР 1997 г. /отм./ и чл.212 ал.4 oт ЗМВР 2006 г. /отм./ е предвидена принципна забрана за компенсиране на този вид отпуск, освен при освобождаване от служба.

В този случай правото на обезщетение възниква едва при прекратяване на служебното правоотношение и от този момент започва да тече три годишен давностен срок, в който служителят има право да потърси обезщетението си. В случая служебното правоотношение между страните е било прекратено на 30.09.2019 г. и давността изтича на 30.09.2022 г. Исковата молба е депозирана на 02.02.2021 г., което е преди изтичането на давностния срок, поради което давността в случая не погасява правата на ищеца. В случая обаче следва да се съобрази и обстоятелството, че част от правото на допълнителен платен годишен отпуск към момента па прекратяване на правоотношението между страните вече е било погасено по давност на друго основание. Излагат се аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.

По отношение претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен и признаването на последния за извънреден труд се сочи, че ЗМВР прави разграничение между извънреден и нощен труд, като последният изрично е посочен в чл. 179 ал.1 от закона. В ал.2 на съшия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато допълнителните възнаграждения за извънреден труд са посочени в чл.187 ал.6 от ЗМВР, като в ал.5 изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън работното време до 280 часа годишно, което се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск или с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. 

Организацията и разпределението на работно време и неговото отчитане в МВР се определят с наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР.

В текстовете на тези наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и  през нощта между  22 ч. и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период".

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време на ненормиран работен ден към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа/8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по смисъла на КТ 7/8. Това налага извода, че не трябва да се извършва приравняване на нощните часове в дневни по смисъла на ЗМВР при сумирано отчитане на работното време.  Законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време /редовното работно време/ при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 ч. и ищецът няма как да обоснове претенцията си за извънреден труд, /попадащ извън редовното работно време/, подучен при приравняването на нощен към дневен труд на базата на обши норми КТ, ЗДсЛ при положение, че има действащи специални такива.

По отношение на претенцията за формиране на извънреден труд предвид неползването от страна на служителя на времето за отдих и обяд се счита, че е несериозно да се твърди, че през целия срок на служебното правоотношение, служителят е бил лишен от възможност да използва полагаемите му се часове за обяд и почивка. Естеството на работата в ГДПБЗН е такова, че по време на дежурство служителят следва да е на разположение и в специално облекло, но началникът на службата е длъжен да осигури възможност за ползването часовете за отдих и обяд, дори извън регламентираните, което задължително е спазвано от всички началници на звена. 

По отношение на претенцията за формиране на извънреден труд от времето за инструктаж преди и след дежурството се твърди, че такъв ред е съществувал в Наредба 1з-2101/2006 г. за осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност, в която изрично с било фиксирано време за приемане и предаване на дежурство от 08-08.30 ч., с което служителите са били запознати и което е обусловено от факта, че предаването на дежурството и данните за оперативната обстановка е важен компонент от дейността на ДПБЗН. Естеството на дейността е такова, че „работният процес не може да приключи внезапно и в точно определен час“, поради което нормата определя време за предаване на дежурството. О приложената Инструкция Із-2453/2012 г. за разпределяне на работното време в МВР е видно, че инструктажът, приемането и сдаването на дежурството са в рамките на определената работна смяна и времето за тях не следва да надвишава определеното време за работната смяна. С Наредба Із-1941/25.07.2011 г. за осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност, нормативно фиксираното време за приемане и сдаване на дежурството е било премахнато и на практика служителите по никакъв начин не са били принуждавани да идват по-рано и да отстъпват по-късно от дежурство.

По отношение претенцията за лихви се сочи, че същата има акцесорен характер и в пряка зависимост от дължимостта на главницата. Предвид изложените основания за недължимост на главните вземания, претенцията за лихви се явява неоснователна.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноските по делото и юриск. възнаграждение.

В с.з. ищецът редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител, който счита предявения иск за основателен и доказан. Претендира разноските по делото.  

В с.з. ответникът редовно призован, не изпраща представител.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

През исковия период 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. ищецът е полагал труд на длъжност „пожарникар” в системата на ГДПБЗН като местоизпълнението на служебните му задължения от възникване на служебното му правоотношение с ответника до прекратяването му, е била Районната служба по пожарна безопасност и зашита на населението гр. Нова Загора.

По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свид. Н.Н. заявява, че е работил с ищеца заедно в Пожарната в гр. Нова Загора в периода от 2003 г. до 2014 г. До 2008 г. са работили на график 24/48 – 24 часа дежурство, 48 часа почивка. След това преминали на график 24/72 – 24 часа дежурство, 72 часа почивка. Сочи, че при едно 24-часово дежурство, се отива на работа към 7:45 часа, защото било необходимо време за обличане, провеждало се и приемане и предаване на дежурството, което ставало между 8 и 8:30 часа. В края на дежурството пак между 8 и 8:30 часа става приемане и сдаване. В периода от 2003 г. до 2014 г. ищецът е работил така. От 2003 г. до 2008 г. дежурствата са били 10 или 11 на месец, а на тримесечие – 30 – 32. След 2008 г., дежурствата били 7 или 8, на тримесечие 23 минимум. При едно 24-часово дежурство нямали право да напускат пожарната, постоянно били на разположение на прекия ръководител, дори по време на хранене. По време на отдих пак били на разположение, не можели да напускат пожарната. Когато били в отпуск или болничен, се връщали пак смяната, в която са били. До 2008 г. при 10 дни отпуск, липсвали 3 дежурства, а след 2008 г. – 2. В този период на ищеца не бил изплащан извънреден труд. В по-късен етап се бил изплащал извънреден труд за повиквания извън график.   

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че дължимата сума за 76 дни  полагащ се допълнителен отпуск за извънреден труд на ищеца в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е 4354,10 лева, а мораторната лихва 38,70 лева.

В с.з. процесуалният представител на ищеца не поддържа иска за мораторна лихва, като оттегля същия и производството в тази част е прекратено.

На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск чрез намаляването му до сумата от 4354,10 лева.  

Приети са като доказателство по делото следните писмени документи: Справка peг. № 808р-551/09.03.2021 г. относно изд. заповеди за преназначаване; Справка за ползваните платен годишен отпуск и др. видове отпуски; Справка за часове положен извънреден труд, за въведени болнични – заверени копия; Платежни бележки за възнаграждението на ищеца за периода 01.08.2014 г. - 30.09.2019 г., съдържаща разбивка на основни и допълнителни възнаграждения; Копия на графици за организиране работата на смени на дежурните екипи от м. април до м. септември 2009 г. и от м. януари 2011 г. до м.юни 2014 г. (за периода м.януари – м. март 2009 г. и от м. октомври 2009 г. до м. декември 2010 г. липсват графици, а за периода преди 2009 г. не са изготвяни поименни графици), протоколи за отчитане на положения труд на смени и заповеди за полагане на извънреден труд; Копия на заповеди за определяне на вида, размера на отпуските и реда за ползване на отпуските на държавните служители в МВР: № 1з-1325/25.08.2006 г., № Iз-1815/11.07.2011 г., № з-656/21.07.2011 г., № Із-2171/22.10.2012 г. (изм. Із-2435 2013 г., Із-1721/2013 г., Із-781/2013 г.); Инструкции, наредби и заповеди за реда на разпределение на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време: № Із-343/05.03.2009 г., № з-997/22.12.2011 г., № Із-2453/04.12.2012 г.,  № з-38/17.04.2012 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Установи се в производството, че ищецът е работил като пожарникар в системата на ГДПБЗН като местоизпълнението на служебните му задължения от възнакване на служебното му правоотношение с ответника до прекратяването му е била РСПБЗН гр. Нова Загора, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР през исковия период 01.01.2003 г. - 30.06.2014 г. и е изпълнявал служебните си задължение на 24 часови смени по график.

С определение, постановено в с.з., проведено на 17.05.2021 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск чрез намаляването му до сумата 4354,10 лева.

От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е дължима сума за 76 дни, полагащ се допълнителен отпуск за извънреден труд на ищеца в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е 4354,10 лева

Ищецът претендира заплащане на обезщетение  за неизползван допълнителен годишен платен отпуск за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., като твърденията са, че през този период е изпълнявал задълженията си на 24 часови смени, които са имали непрекъснат характер с оглед характера на противопожарната и спасителна дейност и обстоятелството, че е следвало да пъддържа постоянна оперативна готовност за отзоваване в рамките на 45 секунди при наличието на сигнал за пожару, бедствие, авария и катастрофа Работните му смени били изпълнявани при предварително утвърдени месечни графици, като работното му време се начислявало сумарно за тримесечен период .С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца за целия период.  Тези вземания се погасявали с три годишна давност.

Според реш. № 197/07.10.2019 г. по гр.д. 786/2019 г. на четвърто ГО на ВКС правото на допълнителен отпуск е компенсация за положен от държавен служител в МВР извънреден труд. Това следва от законодателната уредба, създадена със ЗИДЗМВР от 1997 г. /ДВ бр. 17 от 21.02.2003 г. /, в сила от 25.02.2003 г., която урежда последиците от полагането на труд от държавните служители в МВР, работещи на смени, превишаващ нормативно установеното работно време след сумираното му изчисляване на тримесечие. Положеният от такива служители труд, надвишаващ нормативно установеното работно време, се компенсира при условията на чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР 1997 г. (отм.); , съответно чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.) До 50 часа на отчетен период се заплаща възнаграждение за извънреден труд, а разликата над 50 часа – допълнителен отпуск. Възнаграждението за труда, превишаващ редовното време до 50 часа  е парично и за предявяването му с осъдителен иск няма никакви условия. Правото на допълнителен отпуск за превишаване над 50 часа на нормативно установеното работно време обаче е непарично от държавните служители в МВР не може да бъде предявено с друг иск, освен с установителен. Това следва от обстоятелството, че за разлика от разпоредбите в КТ и ЗДСл нормите на ЗМВР не предвиждат възможност държавният служител в МВР да упражни това право с едностранно волеизявление. Естеството на задълженията, които такъв служител има, не допуска възможността той сам да реши кога да преустанови тяхното изпълнение. Той не може да ползва нито основния си, нито допълнителния си отпуск без насрещно волеизявление за съгласие от страна на съответния ръководител. Отменените закони за МВР изрично забраняват този отпуск да се компенсира с парично обезщетение (чл. 229, ал. 4 от ЗМВР от 1997 г. (отм.); и чл. 212, ал. 4 от ЗМВР от 2006 г. (отм.) , освен при прекратяване на служебното правоотношение. След като непаричното право не може да бъде трансформирано в парично докато съществува правоотношението между държавния служител и МВР, нито може да бъде упражнено едностранно от държавния служител, то за него давност не започва да тече до момента на прекратяване на правоотношението. Тези права продължават да съществуват, не могат да бъдат упражнени едностранно и поради това давност за тях не започва да тече, докато правоотношението съществува, без оглед момента на отмяна на законите, които са ги уреждали.

Ищецът е изпълнявал служба като пожарникар в  в системата на ГД ПБЗН като е изпълнявал служебните си задължения в Районна служба ПБЗН- нова Загора. Претенцията му е за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., като заявява , че за този период е работил на 24 часови смени, като работното му време е сумарно отчитано на тримесечия. В резултат от създадената организация той е положил извънреден труд , който следвало да бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период, а за часовете над 50 часа ищецът придобил право на платен годишен отпуск до 12 дни на календарна година.. Този извънреден труд е следвало да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск до 12 дни на основание чл. 229, ал. 1, т. 9/предишна т. 8/ във връзка с чл. 212., ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.); и на основание чл. 212, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.);., което не е сторено. Тъй като ответната дирекция оспорва това право на ищеца, той е поискал да бъде установено по съдебен ред.

От назначената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза става ясно, че за периода от 01.2003 г. до 31.12.2007 г. няма представени месечни графици за положени смени. През този период, тъй като няма графици, вещото лице е направило изчисленията на база хипотетичното разпределение на тези смени. През този период обезщетението за неползван годишен отпуск трябва да бъде 3436.35 лева- по 12 дни годишно. През периода 2008 - 2009 г. има промяна в продължителността на почивката след положена 24 часова смяна. За 2008 г. по т. нар. методология се полагат 9 дни допълнителен отпуск или 532.46 лева. За 2009 г. има за заплащане 7 дни допълнителен отпуск за  извънреден труд или 385.27 лева. От 2010 г. има допълнително положени 100 часа, но не се полага заплащане на допълнителен платен отпуск. За следващите периоди не се установява наличието на допълнителен труд, който да бъде заплатен. Вещото лице сочи, че общата дължима сума като главница е 4354.10 лева.

Предвид изложеното, съдът следва да уважи предявеният осъдителен иск до размера на сумата 4354.10 лева главница , представляваща обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за периода от  01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените разноски в производството, в размер на 1200 лева адв. възнаграждение. 

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати разноските за вещо лице в размер на 350 лв., както и държавна такса върху уважените искове в размер на 174.16  лева  или общо за сумата от 524.16 в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р        Е        Ш       И    

 

    ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис №5, чрез адв. Н.П. ***, както следва:

     -  сумата  4354,10 лева /четири хиляди триста петдесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща сбор от обезщетенията за неизползвани общо 76 дни допълнителен отпуск за положен извънреден труд в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху цялата главница, считано от предявяване на исковата молба в съда - 02.02.2021 г., до окончателно изплащане на сумата.

      ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** офис №5, чрез адв. Н.П. ***, сумата от 1200 лева, представляваща направените в производството разноски. 

ОСЪЖДА  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес  на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А,  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 174.16 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лева.     

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: