Р Е Ш
Е Н И Е
Номер140, 03.04.2020
година, град
Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ
РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ
СЪСТАВ
На шести
март две хиляди и двадесета година:
В
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
Женя Иванова,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1714 по описа за 2019 г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.239
от ГПК. Предявени са установителен иск чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и обективно съединени с него осъдителни искове по чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр.София, против М.Х.М. с ЕГН-********** *** и
настоящ адрес ***, в качеството й на солидарен длъжник по договор за
потребителски банков кредит № 104352/12.10.2015г. с кредитополучател И.Ф.М., с
която е предявен иск за съществуване и дължимост на сумата от 4926.82лв.,
включваща неизплатена главница в размер на 4226.43лв.; 292.59лв. редовна лихва
за периода 05.04.2018г. до 04.02.2019г.; 407.80лв. наказателна лихва за периода
05.05.2018г. до 13.06.2019г, ведно
със законната лихва, считано от 14.06.2019г., за които вземания в полза на
ищеца е издадена Заповед № 1041/17.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1041/2019г. на РСТ. В условията на
евентуалност са предявени евентуални осъдителни искове за заплащане на следните
суми: 2453.94лв. просрочени главници за периода 05.05.2018г.
до 05.10.2019г.; 1772.49лв. просрочена изискуема главница към 08.10.2019г.;
461.88лв. просрочени редовни лихви за периода 05.04.2018г. до 05.10.2019г. ;
1.55лв. начислена редовна лихва върху главница за периода от 05.10.2019г. до
07.10.2019г.; 209.10лв. наказателни лихви върху главницата за периода от 05.05.2018г. до 08.10.2019г.
Обстоятелствата въз основа на които се предявени исковете
са следните: Сключен на 12.10.2015 г. между
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя И.Ф.М. Договор за
потребителски кредит № 104352, с който е отпуснат първоначален кредит в размер
на 8180 лева (осем хиляди сто и осемдесет лева) с цел за потребителски нужди.
Крайният срок за погасяване на кредита е 05.11.2020 г. (чл. 1 и чл. 5.1. от
Договора). По кредита като солидарен длъжник при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД се е задължила ответницата М.Х.М..
В чл. 4.1. от Договора страните
приемат за установено, че за ползваният кредит кредитополучателят/съдлъжникът заплаща на Банката годишна лихва в размер на 1-
месечен SOFIBOR + 10.50 (десет цяло и петдесет стотни) пункта надбавка
(„лихва"). Към датата на сключване на Договора, лихвата е в размер на
10.811 % (десет цяло осемстотин и единадесет хилядни процента), като стойността
на 1-месечния SOFIBOR е определена за 01.10.2015 г. (2 работни дни (стоп вальор) преди 05.10.2015г.
Лихвата в частта 1-месечния
SOFIBOR се преизчислява и променя от Банката ежемесечно, на 5-то число на
съответния месец. Преизчисляването се прави съгласно стойността на 1- месечния
SOFIBOR, обявена на страницата на БНБ www.bnb.bg (или на друга страница,
която заменя страницата на БНБ) два работни дни преди 5-то число на съответния
месец. Лихвата, преизчислена съгласно предходното изречение, се прилага от
следващата падежна дата по Кредита, а ако следващата падежна дата е неработен
ден, преизчислената лихва се прилага от първия работен ден след падежната дата.
Банката поддържа на интернет страницата си www.rbb.bg информация за прилаганите
от нея стойности на 1-месечния SOFIBOR. Лихвата се начислява от датата на
усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка
сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината (вкл. първия и без
последния ден от този период). - чл. 4.2.1. и чл. 4.2.2.
от Договора.
При така определената лихва,
годишният процент на разходите (ГПР) за кредита към момента на сключване на
договора за кредит е в размер на 12.551 %. - чл. 4.4.1.
от Договора.
Съгласно чл. 4.5. от Договора -
При забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на
Банката обезщетение за забава - Наказателна надбавка към лихвата в размер на 10
(десет) пункта годишно, върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на договора,
лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение,
изчислен съгл. чл. 4.1., е в размер на 20.81 1 % (двадесет цяло осемстотин и
единадесет хилядни процента).
Съгласно чл. 5.2. от Договора
страните са уговорили начина за погасяване на кредита. Кредитът ще бъде погасен
по следния начин: 60 (шестдесет) равни месечни, всяка в размер на 136.33 лева
(сто тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки), дължими на 5-то число от
съответния месец, считано от 05.12.2015 г. до 05.11.2020 г. Кредитополучателят
се задължава да погаси главницата на кредита и да заплаща на банката ежемесечно
лихва върху усвоената и непогасена част от кредита, изчислена съгл. чл. 4.1. от
договора, с месечни погасителни вноски, съгл. погасителен план, който е неразделна
част от настоящия договор. При промяна на лихвата по реда на чл. 4.2.1 по- горе
се променя и размерът на дължимата месечна вноска по договора.
От чл. 4.1. от Договора е видно,
че между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение
за ползването на предоставения кредит в размер на 1-месечен SOFIBOR + 10.50
(десет цяло и петдесет стотни) пункта надбавка („лихва"). Към датата на
сключване на Договора, лихвата е в размер на 10.811 % (десет цяло осемстотин и
единадесет хилядни процента), като стойността на 1-месечния SOFIBOR е
определена за 01.10.2015 г. (2 работни дни (стоп вальор)
преди 05.10.2015 г.
Постигнато е неустоично
съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗП, с което страните отнапред са определили
размера на обезщетението за забава в плащането на задължението по кредита (чл.
4.5. от Договора).
Твърдят, че Банката е изпълнила
всички свои задължения, съгласно подписания Договор и Общи условия към него. На
кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на
кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови
нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните
отношения между страните.
Излагат следните обстоятелства,
довели до настъпване на изискуемостта на вземанията на Банката по кредита:
Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Кредитополучателят и съдлъжника са изпаднали в забава по отношение на
заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени месечни вноски, с падежни
дати: 05.05.2018; 05.06.2018; 05.07.2018; 05.08.2018;
05.09.2018; 05.10.2018; 05.11.2018; 05.12.2018; 05.01.2019; 05.02.2019 г.
В изпълнение на изискването на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на адресите, посочени в Договора са изпратени писма до
кредитополучателя и солидарния длъжник с изх.№ ИЗХ- 001-1843 и изх.№ ИЗХ-001-1
844. Видно от приложените известия за доставяне, писмата са достигнали до
всички известни на Банката адреси на кредитополучателя и съдлъжника.
Предсрочната изискуемост на
всички вземания (главница и лихви) на Банката по Договора за кредит е
осчетоводена на 05.02.2019г. (видно от приложеното към настоящата искова молба
извлечение от счетоводните книги на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД).
Страните по конкретния Договор № 104352/12.10.2015г.,
са уговорили настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по чл. 10
(във вр. с чл. 10.2.) при наличие на условия: неизпълнение на условие по
Договора (в случая неплащане на дължими месечни погасителни вноски съгл. чл.
9.1. от Договора), като съгласно българското законодателство е необходимо и
волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, което да е
достигнало до адреса на Кредитополучателя.
Съгласно чл. 13.8. от Договора страните са уговорили
материално правна фикция за получаване на всички уведомления и изявления, които
следва да бъдат направени в писмена форма и
ще се считат за валидно получени от Кредитополучателя/Съдлъжника, ако чрез лично доставяне или изпращане по
пощата или с куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса му,
посочени в Договора, в случай че адресатът не е намерен на посочения адрес.
Налице е договор, който има силата на закон, за тези, които са го сключили
(чл.20а от ЗЗД), като правата и задълженията на страните по договора, следват
от записаното в него. В подкрепа на изложеното следва да се има предвид Решение
по чл. 290 от ГПК № 180 от 23.11.2016 г. на ВКС постановено по ТО № 2400/2015
г., 1-то т.о., което е постановено по допуснато касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В цитираното Решение на ВКС
недвусмислено е постановил, че е допустимо в договора между страните да са
уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се
предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до
другата, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като
получено (в случая чл. 9.3. от Договора), е в съответствие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, при съществуването на
предпоставки (които са налице), при наличието на които се счита, че е положена
дължимата грижа, като според договорът е налице валиден опит за предаване на
съобщението на адрес или на адресат, което се приравнява на фактическото му
получаване. В тази връзка смятат, че Банката е положила изцяло дължимата грижа
(видно и от приложеното писмо за предсрочна изискуемост и обратна разписка към
него).
От правото да направи процесния
кредит предсрочно изискуем „Райфайзенбанк (България)" ЕАД се е възползвала
като е изпратила писма до Кредитополучателя И.М.и Съдлъжника
М.М. за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита с изх.№ ИЗХ-001-1843 и изх.№ ИЗХ-001-1844. Писмата са подписани от пълномощници на законните представители на банката, редовно
упълномощени да представляват банката. Писмото за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита категорично е достигнало до адреса на Кредитополучателя,
посочен в Договора, т.е. единственият възможен адрес за уведомяване на
длъжника, известен на Банката и дори е получено от член на домакинството -
съпруг. Плащане не е последвало, поради което Банката е предприела действия за
принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление № 6003 на
14.06.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1041/2019 г. по описа на Районен съд
гр. Търговище.
Предвид изложеното, молят съда да
постанови решение с което: Да признае за установено спрямо ответницата М.Х.М. с
ЕГН: **********, при условията на солидарна отговорност с кредитополучателя И.Ф.М.
ЕГН: ********** съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № 104352 от 12.10.2015 г., за
които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
591/17.06.201 9 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1041/2019 г. на Районен съд
гр. Търговище, а именно:
- главница в общ размер на
4226.43 лева (четири хиляди двеста двадесет и шест лева и четиридесет и три
стотинки), от която редовно падежирали главници за
периода от 05.05.2018г. до 05.01.2019г. вкл. в размер
на 1226.97 лева (хиляда двеста двадесет и шест лева и деветдесет и седем
стотинки), както и предсрочно изискуема главница към 05.02.2019 г. в размер на
2999.46 лева (две хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и
шест стотинки);
- редовна (възнаградителна) лихва
в общ размер на 292.59 лева (двеста деветдесет и два лева и петдесет и девет
стотинки), начислена за периода от 05.04.201 8г. до 04.02.2019г. вкл., от която
просрочени редовни лихви в размер на 266.30 лева (двеста шестдесет и шест лева
и тридесет стотинки), начислена за периода от 05.04.2018 г. до 05.01.2019г.
вкл., както и начислена редовна лихва върху предсрочно изискуема главница от
05.02.2019 г. в размер на 26.29 лева (десет и шест лева и двадесет и девет
стотинки), начислена за периода от 05.01.2019г. до 04.02.2019 г. вкл.;
- наказателна лихва общо в размер
на 407.80 лева (четиристотин и седем лева и осемдесет стотинки), начислена за
периода от 05.05.2018 г. до 13.06.2019г. вкл., от
която изискуема наказателна лихва, върху вноски с настъпил падеж начислена за
периода от 05.05.2018г. до 13.06.2019г. вкл. в размер
на 1 87.25 лева (сто осемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), както и
изискуема наказателна лихва, върху предсрочно изискуема главница начислена за
периода от 05.02.2019г. до 13.06.2019г. вкл. в размер на 220.55 лева (двеста и
двадесет лева и петдесет и пет стотинки), заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
Районен съд гр. Търговище (14.06.2019 г.) до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност - в
случай че главните установителни искове по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК
бъдат отхвърлени напълно или частично като неоснователни досежно
предсрочно изискуемите по Договора суми във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС
в ТР №4/2013г. (т. 1 1 б), молят съда да осъди
ответницата М.Х.М. с ЕГН: **********, при условията на солидарна отговорност с
кредитополучателя И.Ф.М. ЕГН: **********, да заплати на
„Райфайзенбанк(България)" ЕАЛ следните суми:
- просрочени главници в размер на
2453.94 лева (две хиляди четиристотин петдесет и три лева и деветдесет и четири
стотинки) за периода от 05.05.2018 г. до 05.10.2019г.
вкл.;
- предсрочно изискуема главница в
размер на 1772.49 лева (хиляда седемстотин седемдесет и два лева и четиридесет
и девет стотинки) към 08.10.2019 г. (датата на ИМ);
- просрочени редовни лихви в
размер на 461.88 лева (четиристотин шестдесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки), начислени за периода от 05.04.2018г. до 05.10.2019г. вкл.;
- начислена редовна лихва върху предсрочно изискуема
главница в размер на 1.55 лева (един лев и петдесет и пет стотинки) за периода
от 05.10.2019г. до 07.10.2019г. вкл.;
- начислени наказателни лихви в
размер на 209.10 лева (двеста и девет лева и десет стотинки) върху просрочени
главници за периода от 05.05.2018 г. до 08.10.2019г.
включително;
- законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното му изплащане;
В съдебно заседание процесуалният
представител поддържа исковете. Прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответницата, редовно призована, чрез лице от
домашните (съпруг). В съдебно заседание не се явява и не изпращат представител.
Няма искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
След съдебното заседание с молба вх.№ 2546/06.03.2020г. от 13.19ч. е
депозирано писмено становище от ответницата, ведно с адвокатско пълномощно,
които следва не следва да се обсъждат от съда и да се прикрепят единствено към
корицата на делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото доказателства, на
основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответницата са изпратени преписи от исковата
молба и приложените доказателства, като й е даден месечен срок да вземе
становище по иска и да сочи доказателства. Указани са й и последиците от
неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК.
С оглед на това съдът намира
искането за постановяване на решение по чл.239 от ГПК за основателно. Налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съдът не следва
да мотивира решението по същество. Предявеният установителен иск е вероятно
основателен с оглед представените писмени доказателства, поради което следва да бъде уважен в пълният претендиран размер.
На осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото делото разноски, в
размер на 320.52лв., включващи внесена държавна такса от 170.52лв. и 150лв.,юрисконсултско
възнаграждение, както и пълния размер на разноските по заповедното производство
– 148.54лв. (внесена държавна такса
от 98.54лв. и 50лв., юрисконсултско възнаграждение), на осн. чл.78, ал.1от ГПК.
Съдът не
следва да присъжда в полза на ищеца внесеното възнаграждение за особен
представител в размер на 574.88лв., доколкото то не е използвано по делото и
може да се възстанови на ищеца с изрична молба за това.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, съществуване на вземане на кредитора ”РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, 1407, район Лозенец, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000,
представлявано от А.В.А. – Изп.Директор и М.Т.П.-
прокурист, действащи чрез пълномощник П.Б.Д., със съдебен адрес:*** на
„Райфайзенбанк(България)“, към М.Х.М. с ЕГН-**********,***, в
качеството и на солидарен длъжник по
Договор за потребителски кредит № 104352 от 12.10.2015г за следните суми
: главница в общ размер на 4226.43 лева (четири хиляди двеста двадесет
и шест лева и четиридесет и три стотинки), от която редовно падежирали главници за периода от 05.05.2018г.
до 05.01.2019г. вкл. в размер на 1226.97 лева (хиляда двеста двадесет и шест
лева и деветдесет и седем стотинки), както и предсрочно изискуема главница към
05.02.2019 г. в размер на 2999.46 лева (две хиляди деветстотин деветдесет и
девет лева и четиридесет и шест стотинки);
- редовна (възнаградителна) лихва в общ размер на 292.59 лева (двеста деветдесет и два
лева и петдесет и девет стотинки), начислена за периода от 05.04.201 8г. до
04.02.2019г. вкл., от която просрочени редовни лихви в размер на 266.30 лева
(двеста шестдесет и шест лева и тридесет стотинки), начислена за периода от
05.04.2018 г. до 05.01.2019г. вкл., както и начислена редовна лихва върху
предсрочно изискуема главница от 05.02.2019 г. в размер на 26.29 лева (десет и
шест лева и двадесет и девет стотинки), начислена за периода от 05.01.2019г. до
04.02.2019 г. вкл.;
- наказателна лихва общо в размер на 407.80 лева (четиристотин и
седем лева и осемдесет стотинки), начислена за периода от 05.05.2018 г. до 13.06.2019г. вкл., от която изискуема
наказателна лихва, върху вноски с настъпил падеж начислена за периода от 05.05.2018г. до 13.06.2019г. вкл. в размер на 187.25 лева (сто
осемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), както и изискуема наказателна лихва, върху предсрочно
изискуема главница начислена за периода от 05.02.2019г. до 13.06.2019г. вкл. в
размер на 220.55 лева (двеста и двадесет
лева и петдесет и пет стотинки), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
Районен съд гр. Търговище (14.06.2019 г.) до окончателното й изплащане,, във
връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 591/17.06.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1041/2019г. по
описа на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Х.М. с ЕГН-**********,*** да заплати
на ”РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, 1407, район
Лозенец, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000, представлявано от А.В.А. – Изп.Директор и М.Т.П.- прокурист, действащи чрез
пълномощник П.Б.Д., със съдебен адрес:*** на „Райфайзенбанк(България)“, сумата от 320.52лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 148.54лв., направени разноски
в заповедното производство (ч.гр.д.№ 1041/2019г.), на осн. чл.78, ал.1от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ :