Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 2280 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20222021 от 12.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 40530/2019 г., по описа на СРС, I ГО, 173 състав, е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.В.П., Р.Д.П., Л.Е.П. и А.Е.П.
искове, че последните дължат на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. 422,ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент 90, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № 329721,
следните суми: Е.В.П. и Р.Д.П. (при условията на солидарност по чл.32 СК):
сумата от 47, 71 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.04.2016 г. –
м. 04.2018 г. и 1, 88 лв. –
главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от
двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.04.2019 г.q до окончателното плащане, както и
сумата от 2, 60 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
01.10.2016 г. – 02.04.2019 г. и сумата от 0, 29 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за същия период; Л.Е.П. – сумата от 238, 56 лв. - главница за доставена
топлинна енергия за периода м.04.2016 г. – м. 04.2018 г. и 9, 41 лв. – главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
10.04.2019 г.q до окончателното
плащане, както и сумата от 13, 01 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 01.10.2016 г. – 02.04.2019 г. и сумата от 1, 68 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за същия период; А.Е.П. – сумата от сумата
от 190, 85 лв. -
главница за доставена топлинна енергия за периода м.04.2016 г. – м. 04.2018 г.
и 7, 52 лв. –
главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от
двете главници за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.04.2019 г.q до окончателното плащане, както и
сумата от 10, 41 лв. -
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. –
02.04.2019 г. и сумата от 1, 16 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за същия период. Отхвърлени са по отношение на Е.В.П. и Р.Д.П. (отговарящи
при условията на солидарност по чл.32 СК) предявените искове за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение за горницата над уважените до пълния им
предявен общ размер от 73, 28 лв., ведно с припадащата се законна лихва и за
периода м.10.2015 г. – м.03.2016 г., както и предявените искове за забава преди
01.10.2016 г. и исковете за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия над уважения до пълния предявен
размер от 11, 79 лв.; по
отношение на Л.Е.П. са отхвърлени исковете за доставена топлинна енергия и
дялово разпределение за горницата над уважените до пълния им предявен общ
размер от 366,39 лв., ведно с припадащата се законна лихва и за периода
м.10.2015 г. – м.03.2016 г., както и предявените искове за забава преди
01.10.2016 г. и исковете за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия над уважения до пълния предявен
размер от 56 лв. и върху главницата за дялово разпределение над уважения до
пълния предявен размер от 2, 93 лв.; по отношение на А.Е.П. са отхвърлени исковете за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение за горницата над уважените до пълния им предявен общ размер от 293,
11 лв., ведно с припадащата се законна лихва и за периода м.10.2015 г. –
м.03.2016 г., както и предявените искове за забава преди 01.10.2016 г. и исковете за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия над уважения до пълния предявен размер от 44, 80
лв. и върху главницата за дялово разпределение над уважения до пълния предявен
размер от 2, 93 лв. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумите както следва: Е.В.П. и Р.Д.П. сумата от по 2, 32 лв.,
представляваща сторени разноски в заповедното производство и сумата от по 25, 19
лв. – разноски в исковото производство; Л.Е.П. сумата от 23, 18 лв. – разноски
в заповедното производство и 251, 92 лв. – разноски в исковото производство, а А.Е.П. - сумата от 18, 54 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 201, 53 лв. – разноски в исковото
производство. Ищецът е осъден да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на Е.В.П.
сумата от 190, 90 лв. - разноски в исковото производство. Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач „Н.“ АД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците А.Е.П., Л.Е.П., Р.Д.П. и Е.В.П.. Излагат съображения, че решението е неправилно
и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорват
наличието на валидно облигационно правоотношение с топлопреносното
дружество. Считат, че не е установена безспорността на вземанията доколкото
липсват договорни взаимоотношения между двете търговски дружества – ищеца и третото
лице - помагач. Не са спазени основни
изисквания за договорите, съдържащи се Директива 2011/83 от 25.10.2011 г.
Позовават се на разпоредби на Директивата, съгласно които е задължително
наличието на договор за продажба, по силата на който търговецът прехвърля или
се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят
заплаща или се задължава да заплати цената за тях, вкл. договорите, имащи за
предмет едновременно стоки и услуги като търговецът предоставя на потребителя
копие на подписания договор или потвърждение на договора на хартия. Такова задължение за продажба на топлинна
енергия е регламентирано и в разпоредбата на чл. 149, ал.1 ЗЕ, съгласно която
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите в сграда
– етажна собственост. Поддържат, че по делото не са представени такива писмени
договори за продажба на топлинна енергия, както и, че облигационните отношения
между продавачи и купувачи не могат да възникнат по силата на закона. Позовават
се на решение № 3258/07.03.2013 г. на ВАС, в което е установено, че общите
условия за продажба на топлинна енергия по своята правна същност не
представляват индивидуален, общ или нормативен административен акт по смисъла
на чл.21 АПК, чл.65 или чл.75 АПК, а с разпоредбата на чл.150, ал.1 – 3 ЗЕ е
доразвита уредбата по чл.298 ТЗ относно регулиране начина на изготвяне,
обявяване и предлагане на правилата от дружествата на потребителите, както и
относно одобрението им от регулаторния орган, което не променя характера на
правилата като договорни. Липсата на подписан писмен договор за продажба между
страните по спора обуславя, че общите условия на топлофикационното дружество
представляват недоговорни неравноправни клаузи по смисъла на Директива
93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. В чл.3, т.1 от посочената Директива е прогласено, че
когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена се счита за
неравноправна, а в т.2, на същия член е установено, че не се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе
на нейното съдържание и по –специално във връзка с договори с общи условия.
Следователно едностранното определяне на Общи условия от ищеца, вкл. цена е
неравноправна клауза, водеща до тяхната нищожност. Заявяват, че изготвените
експертизи не могат да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като са
изработени въз основа на документи, които не са налични по делото. Сочат, че
входа, в който се намира техния имот, се обслужва от две абонатни станции, а
абонатните станции в сградата са общо 6. В хода на делото не е станало ясно в
коя абонатна станция какво количество топлинна енергия е доставяна от ищеца. Освен
това били представени съобщения към фактури, но не и самите фактури. Молят съда
да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените срещу
тях искове. Претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 27.04.2022 г. моли
съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Третото лице
– помагач на ищеца - „Н.“ АД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр.
с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ по отношение на топлоснабден
имот – апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, абонатен №
329721, като му дължат в условията на разделност при определени квоти сумите,
както следва: Е.В.П. и Р.Д.П. (при условията на солидарност по чл.32 СК):
сумата от 73, 28 лв.– главници, ведно със законната лихва от 10.04.2019 г. до
окончателното плащане, сумата от 11, 79 лв. - лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. – 02.04.2019 г. и сумата от 0, 29
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
30.04.2016 г. – 02.04.2019 г. и сумата от 7, 50 лв. – разноски по делото; Л.Е.П. - сумата от 366, 39 лв. -
главници, ведно със законната лихва от 10.04.2019 г. до окончателното плащане,
сумата от 56 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 14.09.2016 г. – 02.04.2019 г. и сумата от 2,93 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 30.04.2016 г. – 02.04.2019
г. и сумата от 37, 50 лв. – разноски по делото и А.Е.П. - сумата от 293, 11 лв.
- главници, ведно със законната лихва от 10.04.2019 г. до окончателното
плащане, сумата от 47, 16 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 14.09.2016 г. – 02.04.2019 г. и сумата от 1, 16 лв. – лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.04.2016 г. –
02.04.2019 г. и сумата от 30 лв. – разноски по делото. Във връзка с подадено на
10.04.2019 г. заявление, по ч. гр. д. № 20530/2019 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав,
е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу
която в срока по чл.414, ал.2 ГПК ответниците са
депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет
на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 26.08.2019 г. СРС, 173 състав е
оставил исковата молба без движение, като указал на ищеца в едноседмичен срок да
представи доказателства за заплатена държавна такса по предявените искове в
размер на 275 лв., както и да уточни, отчитайки изискването за пълна
идентичност между предмета на заповедното и исковото производство, размера на претендираната лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия по отношение на ответника А.Е.П..
С молба от 03.09.2019 г., ищецът уточнил, че в
исковата молба е допусната техническа грешка и, че предявения срещу този
ответник иск за лихва за забава е в размер на 44, 80 лв., като е ангажирал
доказателства за внесена държавна такса.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, с които
оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват между тях и ищеца
да съществуват облигационни отношения за доставка на топлинна енергия. Твърдят,
че такава не е поръчвана и нямат задължение за нейното заплащане. Общите
условия на топлопреносното дружество не били
административен акт. Те можели да породят действие между страните, само ако
били част от писмен договор, какъвто не съществувал. Договорът на фирмата за
дялово разпределение и ЕС не бил валиден и с изтекъл срок на действие. Всички
отоплителни тела били „отсъединени“ още преди поставяне
на измервателни уреди през 2002 г. Недействителен бил и договорът между топлопреносното дружество и фирмата за дялово разпределение.
Същият не ги обвързал по никакъв начин. Индивидуалният договор с фирмата също
бил изтекъл. В имота нямало отоплителни уреди, които да бъдат отчитани. Излагат,
че ВАС прогласил за нищожни някои разпоредби от Методиката към Наредбата за
топлоснабдяването. Топлинна енергия не е доставяна, а изчисленията на фирмата
за дялово разпределение не са законни. Правят възражение за изтекла давност на
претендираните суми за периода преди 10.04.2016 г. Липсвала обосновка относно
квотите, по които де разпределят претенциите спрямо всеки един от тях. Молят
съда да отхвърли предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.
На 10.04.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.В.П., Р.Д.П.,
Л.Е.П. и А.Е.П., за сумата от 700, 21 лв. – главница и 111, 99 лв. – мораторна
лихва за периода 14.09.2016 г. – 02.04.2019 г., както и сумата от 32, 57 лв. –
главница и 5, 86 лв. – лихва за периода 30.04.2016 г. – 02.04.2019 г. В т.12 от
заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна
енергия за периода м.10.2015 г. до м.04.2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, район „Студентски“, ж. к. „*******, ап.90,
абонатен № 329721. Посочено е, че дължимите суми за топлинна енергия са в
размер на 700, 21 лв. - главница и 111, 99 лв. – лихва, а за дялово
разпределение 32, 57 лв. – главница и 5, 86 лихва. Съгласно т.13 от заявлението
заявителят претендира посочените суми в условията на разделна отговорност,
както следва: Е.В.П. и Р.Д.П. -1/10 в режим на СИО – чл.32 СК, Л.Е.П. – 5/10 и А.Е.П. – 4/10.
С разпореждане от 19.04.2019 г. по ч. гр. д. № 20530/2019
г. на СРС, ГО, 173 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение,
като сумите са разпределени, както следва: за Е.В.П. и Р.Д.П. (при условията на
солидарност по чл.32 СК) сумата от общо 73, 28 лв.– главници, ведно със
законната лихва от 10.04.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 11, 79 лв.
- лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г.
– 02.04.2019 г. и сумата от 0, 29 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.04.2016 г. – 02.04.2019 г. и сумата от 7, 50
лв. – разноски по делото; за Л.Е.П. - сумата от 366, 39 лв. - главници, ведно
със законната лихва от 10.04.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 56 лв.
- лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г.
– 02.04.2019 г. и сумата от 2, 93 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.04.2016 г. – 02.04.2019 г. и сумата от 37, 50
лв. – разноски по делото и за А.Е.П. - сумата от 293, 11 лв. - главници, ведно
със законната лихва от 10.04.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 47, 16
лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016
г. – 02.04.2019 г. и сумата от 1, 16 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 30.04.2016 г. – 02.04.2019 г. и сумата от 30
лв. – разноски по делото.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения
от длъжниците, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове
за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 116, том LLXXXVIII, рег. № 27977, на 03.11.1993 г. Д.И.И.и П.З.са продали на Е.В.П. и Р.Д.П., апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
С молба от 04.01.1995 г. Р.Д.П. е поискала от „Т.-С“
ЕАД откриване на партида за процесния имот. Декларирала е, че домакинството и
се състои от три лица.
Съгласно
представен нотариален акт за учредяване на право на ползване и дарение на
недвижим имот № 54, том III, дело № 436/2012 г. на 19.06.2012 г., Е.В.П. и Р.Д.П.
са учредили право на ползване от процесния апартамент № 90, представляващ
съпружеска имуществена общност върху 1/2 ид. част на
дъщеря си Л.Е.П. като са си запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и
поотделно, вещното право на ползване върху 1/10 ид.част
от него. Същевременно с посочения нотариален акт Е.В.П. и Р.Д.П. са дарили процесния имот на синът си А.Е.П., действащ лично и със съгласието на особения си
представител Л.Е.П..
Видно от
представения протокол от проведеното на 18.04.2002 г. Общо събрание на етажната
собственост, находяща се в гр.София, ж. к. „******, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Нелбо
Инженеринг“ ООД, което дружество да извършва дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и
списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение.
На
22.05.2002 г. е сключен договор между „Топлоснабдителна
агенция и енергиен сервиз - Нелбо Инженеринг“ ООД и
етажната собственост с адрес в гр. София, ж.к. „*******, вх. В, по силата на
който дружеството се е задължило да монтира индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сградата.
Пред
СРС е ангажиран договор № У-N 100/06.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Нелбо
Инженеринг“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Представен
е индивидуален договор № 329721/90 от 14.06.2002 г., съгласно който „Нелбо инженеринг“ ООД, в качеството си на изпълнител и Р.Д.П.,
в качеството си на ползвател са се договорили изпълнителя да приеме извършването
на доставка и монтаж на избраните от ползвателя прибори и да отчита
индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, за срок от 5
години.
От
заключението на вещото лице инж. И.Д.по изслушаната съдебно - техническа
експертиза се установява, че в периода м. 10.2015 г. – м.04.2018 г. процесният
имот е обслужван от две абонатни станции за два кръга (долен и горен) с общ
топломер. Показанията на топломера в абонатната станция са отчитани по
електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца посредством т. нар.
„терминал“. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи за сметка на топлопреносното дружество и
разликата е разпределена между всички потребители – за отопление (имот и
сградна инсталация) и битово горещо водоснабдяване при спазване на всички
нормативни изисквания. В процесния имот през исковия период отоплителните тела
са били демонтирани, като са преминавали открито неизолирани вертикални
щрангове, които са част от отоплителната система на горната зона. Направено е
служебно изчисление за щранговете на база инсталирана мощност. Топлинна енергия
за отопление на общите части не е изчислявана, тъй като радиаторите в
стълбището са демонтирани още през 1999 г. За процесният апартамент не е
начислявана топлинна енергия за битово горещото водоснабдяване и такса мощност.
Дяловото разпределение, извършено от „Н.” АД е в съответствие с методиката,
нормативната уредба, проверените документи и данните от уредите за сградата и
имота. От изготвените изравнителни сметки в периода м. 05.2015 г.– м. 04.2018
г. е установена сума за доплащане в размер на + 26,17 лв. Общо дължимият размер
възлиза на сумата от 704, 04 лв., формиран като сбор между начислената по
прогнозни стойности сума от 677, 87 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 26, 17лв. В посочената сума не са включени предишни
неплатени и просрочени суми и лихви по тях.
От
изслушаното допълнително заключение на техническа експертиза се установява, че процесната
сграда – етажна собственост, находяща се ж. к. „*******,
са разположени две абонатни станции, които топлозахранват
само този вход. Същите са блокови, автоматизирани, тип „Бутерм“,
с еднаква мощност, с два отделни топломери. Отчетената топлинна енергия от
двата топломера се събира и общото количество топлинна енергия се разпределя на
всички абонати от входа. Вещото лице е констатирало, че единият от общите
топломери в периода от 17.09.2016 г. – 12.10.2016 г. е бил извън срок на
годност, а другият от м.03. до м.06.2017 г. Отоплението в сградата за сезон 2016 /2017 г.
е пуснато на 19.10.2016 г. Топломерите са сменени на 12.10.2016 г. и 13.10.2016
г. т. е. преди стартирането на
отоплението. Извършените проверки на монтираните топломери са със свидетелство
за съответствие. Предвид констатациите относно годността на топломерите, вещото
лице е изчислило, че дължимата сума за процесния период възлиза на 673, 83 лв.,
след като е приспаднало начислените суми за м.03.2017 г. в размер на 21, 67 лв.
и за м.04.2017 г. в размер на 8, 49 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице П.А., от чието заключение се установява,
че няма данни за извършени плащания от длъжниците за
покриване на начислените суми за исковия период. Дължимите суми за топлинна
енергия са в размер на 703, 99 лв. само за сградна инсталация и в размер на 26, 25 лв. за дялово разпределение. Обезщетението за забава възлиза на
141, 72 лв. върху сумата за топлинната енергия и 6, 30 лв. върху сумата за
дялово разпределение. Вещото лице е изчислило конкретните задължения за всеки
един от ответниците, както следва: за Е.В.П. и Р.Д.П. – сумата от по 35, 20 лв.
за топлинна енергия и по 7 ,09 лв. за лихва за забава, както и сумата от по 1, 31 лв. за дялово
разпределение и по 0, 32 лв. – лихва за забава, при по 5 % право на ползване на
имота за всеки един от тях; за Л.Е.П. -сумата от 352 лв. за топлинна енергия и
70, 86 лв. за лихва за забава, както и
сумата от 13,13 лв. за дялово разпределение и 3, 15 лв. – лихва за забава, при
50 % право на ползване на имота и за А.Е.П. - сумата от 281, 60 лв. за топлинна
енергия и 56, 69 лв. за лихва за забава,
както и сумата от 10,50 лв. за дялово разпределение и 2, 52 лв. – лихва
за забава, при 40 % право на ползване.
В допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, вещото лице е направило уточнение, че топлофикационното дружество е
данъчно задължено лице по ЗДДС, поради което дружеството и неговите абонати се
явяват съответно доставчик и получател на стоката „топлинна енергия“. „Доставката
на топлинна енергия“ се извършва на датата, на която се прехвърля правото на
собственост върху стоката. Под доставка на топлинна енергия се разбира
действително количество на доставената стока, но по смисъла на Наредбата за
топлоснабдяването, месечното количество на топлинна енергия е прогнозно на база
на потреблението от предходния отоплителен сезон т. е. не може да отговори на
изискването на ЗДДС за действителното количество на доставена топлинна енергия.
С оглед на това документът, издаден от „Т.-С“ ЕАД към крайните абонати
получатели на топлинна енергия, няма характер на данъчен документ. Той е само
известие за плащане на основание ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването.
Едновременно с това дружеството е задължено лице по ДДС и отчита и плаща
дължимия данък до 14-то число на месеца, следващ месеца на извършените
доставки. Доставената топлинна енергия за даден месец се отчита по данните на
топломера в абонатната станция. Това количество по съответната цена влиза в
посочената в съобщенията фактура, която е еднаква за всички абонати към
дадената абонатна станция. Видът на документа, с който дружеството уведомява
абонатите си за тяхното прогнозно месечно потребление, е „съобщение към фактура
№ “. Това е фактурата с действителното месечно потребено
количество топлинна енергия, измерено в абонатната станция. Наличието на
начислен ДДС в съобщението от „Т.-С“ ЕАД към абонатите е съобразено с
изискването ДДС да се плаща от крайния потребител. Организацията на отчитане на
задълженията и плащанията в компютърната система на дружеството предполага след
извършване на дяловото разпределение за отоплителния период да се издават
кредитни и дебитни известия за всеки от месеците до получаване на сумарно потребеното количество топлинна енергия за периода. Тези
документи вътрешнофирмен характер. Резултатът от обработката им е съобщение за
окончателното плащане, изпратено на абоната след годишното дялово
разпределение.
С молба от 22.01.2020 г., третото лице – помагач „Н.“
АД е депозирало становище, че независимо от това, че в процесния апартамент
отоплителните тела са демонтирани, ответниците са клиенти на топлинна енергия.
Заявява, че дяловото разпределение за периода м.10.2015 г. – м. 04.2018 г. е
извършено в съответствие с изискванията.
Приложени са и 18 бр. констативни протоколи на
основание чл.593 ГПК, за периода от 16.01.2015 г. - 15.07.2016 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск,
предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Жалбоподателите поддържат, че нямат качеството потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията,
действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1,
т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017
г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените по делото нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 116, том LLXXXVIII, рег. № 27977 от 03.11.1993 г. и нотариален
акт за учредяване на право на ползване и дарение на недвижим имот № 54, том
III, дело № 436/2012 г. от 19.06.2012 г., обсъдени по - горе, се установи, че
ответникът А.Е.П. се легитимира като собственик на процесния апартамент № 90,
ответницата
Л.Е.П. е
вещен ползвател на 1/2 идеални части, ответниците Е.В.П.
и Р.Д.П. са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване от заедно и поотделно върху 1/10 идеална част от същия
недвижим имот. Макар първият ответник да е собственик на процесния
имот, следва да се съобрази наличието на вещно право на ползване върху част от
него.
При учредено вещно право на ползване титулярът на това право ползва вещта и извлича ползите от
същата, като на основание чл.57, ал.1 ЗС той е длъжен да плаща разноските свързани
с нейното ползване. Заплащането на доставената в топлоснабдения
имот топлинна енергия представлява разход, произтичащ от ползването на този
имот. Собственикът притежава т. нар. „гола собственост” по отношение на
идеалните части от имота, за който е учредено/запазено вещно право на ползване
и докато съществува правото на ползване на трето лице, той не би могъл да
упражнява правомощието да ползва вещта. Ето защо при наличие на учредено/запазено
вещно право на ползване по отношение на процесния топлофициран имот, разноските за ползването на имота,
включително и за консумираната топлинна енергия, са в тежест на вещния
ползвател, съобразно обема на правото на ползване.
По изложените съображения ответникът А.Е.П., в качеството
си на собственик и ответниците Л.Е.П., Е.В.П. и Р.Д.П.,
като титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост се явяват
и клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо въззивният
съд счита, че обоснован е изводът на решаващия съд, че за исковия период между
страните в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот. Отговорността
им се разпределя, при отчитане наличието на вещно право на ползване - А. П.
отговоря за 4/10, Е. и Р.П. – за 1/10 в режим на съпружеска имуществена общност
и Л.П. – 5/10.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че
тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия на ищеца, одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от
11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150,
ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответниците не твърдят
и не установяват да са упражнили това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД
от 2014 г. и 2016 г., поради което следва да се приеме, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна
енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия.
По изложените съображения се налага изводът, че за
исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процесния имот – обстоятелство, което обуславя неоснователността
на наведените във въззивната жалба оплаквания в тази насока.
Жалбоподателите поддържат възражението си, направено с
писмения отговор на исковата молба, за неравноправност на общите условия на
ищеца в нарушение изискванията на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. Съгласно практиката на СЕС, когато са налице необходимите за това
правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика. В чл. 3, § 1 на Директива 93/13/ЕИО е предвидено, че в случаите,
когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за
неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб
на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. В случая не се установи Общите условия на договорите
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД да съдържат
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП или цитираната директива. Нужно е да се
отбележи също така, че в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе, с оглед предвидената в чл.150, ал.3 ЗЕ
възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Жалбоподателите не са се възползвали от тази възможност. Ето
защо доводите за неравноправност на общите условия на ищеца се явяват
неоснователни.
Нужно е да се отбележи също така, че с решение на Съда
(четвърти състав) от 5 декември 2019 г. (преюдициално
запитване от Районен съд Асеновград, Софийски районен съд — България) — „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД/Н.С.Д.(C-708/17), „Т.С.“ ЕАД/М.С.Д.(C-725/17), е
прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви
97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление,
са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Също така член 13,
параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5
април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета
и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките
за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Нелбо“
ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на
принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е
поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза и
допълнителна такава, която е изготвена въз основа на приложените по делото и
допълнително изискани документи, като
вещото лице е дало заключение относно реално потребената
от ответниците топлинна енергия през процесния период, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. В изслушаното допълнително
заключение на техническа експертиза след като е установило, че в процесния вход
В, на бл.19 в сградата – етажна собственост са разположени две абонатни
станции, които топлозахранват само този вход и
отчетената топлинна енергия от двата топломера се събира и общото количество
топлинна енергия се разпределя на всички абонати от входа, вещото лице е
категорично, че по този начин измерването на доставената топлинна енергия не
оказва влияние върху крайния му извод за измерените и потребени
количества топлинна енергия. Вещото лице е съобразило също така, че дяловото
разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено
правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Неоснователни са релевираните
във въззивната жалба оплаквания, че неправилно
решаващият съд е кредитирал експертните заключения по изслушаните експертизи. Същите
са допуснати в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради
необходимост от специални знания в съответните области на науката. Вещите лица
са ползвали относимите за предмета на експертизите
материали - документите за главния отчет и отчет за индивидуалното разпределение,
установяващи действителното количество потребена
енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение за процесния период, както и счетоводните записвания. Експертните
заключения са ясни, обстойно и задълбочено обосновано, като вещите лица са дали
пълни и точни отговори на поставените им задачи. Същевременно по делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергават или разколебават техните изводи. Ето защо,
като е възприел изводите на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа и съдебно-счетоводна експертиза, решаващият съд не е
допуснал соченото от жалбоподателите процесуално нарушение.
Съгласно заключенията на изготвените и приети по
делото експертизи за периода м. 10.2015 г. – м.04.2018 г. ищецът се легитимира
като носител на вземане за стойността на потребената
топлинна енергия в размер на 704, 04 лв. и за стойността на извършваната услуга
дялово разпределение в размер на 26, 25 лв. Така общият дължим размер на
главния дълг възлиза на сумата от общо 730, 29 лв. Същевременно в хода на
производството по делото не се установи същите да са погасили задължението си,
а и липсват твърдения за това.
Като е приложил
института на погасителната давност, на която ответниците своевременно са се
позовали с отговора на исковата молба, СРС е приел, че вземанията за м.10.2015
г. – м.03.2016 г. в размер на 226, 92 лв. -стойност за топлинна енергия и 7, 44
лв. – стойност за дялово разпределение са погасени по давност. Така непогасената
част от главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 477, 12 лв. за
периода м.04.2016 г. –м.04.2018 г., а за главницата за дялово разпределение в
размер на 18,81 лв. за периода 01.10.2016 г. – 02.04.2019 г.
Във въззивното производство не са релевирани
оплаквания относно приложената от решаващия съд погасителна давност, поради
което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън въззивния контрол и не
следва да се обсъжда по същество.
Ето защо и доколкото ответниците отговарят до размера
на притежавания от тях обем от права по отношение на процесния недвижим имот, а
именно – Е.В.П. и Р.Д.П. (при условията на солидарност по чл.32 СК) 1/10
идеални части или задължението им за топлинна енергия за периода непокрит от
погасителна давност, възлиза на сумата от 47, 71 лв. – главница за топлинна
енергия и 1, 88 лв. – главница за дялово разпределение; Л.Е.П. - 1/2 ид.части или задължението
й за топлинна енергия възлиза на сумата от 238, 56 лв. – главница за топлинна
енергия и 9, 41 лв. – главница за дялово разпределение и за А.Е.П. - 4/10 ид.части или задължението му за топлинна енергия е 190 ,85
лв. и 7, 52 лв. –за дялово разпределение. Следователно предявените искове относно претендираните
от ищеца главници се явяват основателни в посочените по - горе размер.
Във въззивната жалба не са релевирани доводи във връзка с размера и периода на претенцията
на ищеца за мораторната лихва, поради което тези въпроси са извън предмета на
въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, предвид нормата на чл.269 ГПК и
не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата не е
депозирал писмен отговор на същата, не е представляван в проведеното открито
съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и не
следва да му се присъжда юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20222021 от 12.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 40530/2019
г., по описа на СРС, I ГО, 173 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу Е.В.П. ЕГН **********, Р.Д.П. ЕГН **********, Л.Е.П. ЕГН ********** и
А.Е.П. ЕГН ********** искове, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. 422,ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ, във връзка с топлоснабдяването
на недвижим имот – апартамент 90, находящ се
в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № 329721, че Е.В.П. ЕГН ********** и Р.Д.П. ЕГН **********
дължат (при условията на солидарност по чл.32 СК), сумата от 47, 71 (четиридесет и седем лева и
седемдесет и една стотинка) лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода м.04.2016 г. – м. 04.2018 г. и 1, 88 (един лев и осемдесет и осем стотинки) лв. – главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
10.04.2019 г. до окончателното плащане; Л.Е.П., ЕГН **********, сумата от 238, 56 (двеста тридесет и осем лева и
петдесет и шест стотинки) лв. - главница за доставена топлинна енергия за
периода м.04.2016 г. – м. 04.2018 г. и 9,
41 (девет лева и
четиридесет и една стотинки) лв. – главница за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху всяка от двете главници за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.04.2019 г. до
окончателното плащане; А.Е.П. ЕГН ********** – сумата от 190, 85 (сто и деветдесет лева и осемдесет и пет стотинки) лв. - главница за доставена топлинна
енергия за периода м.04.2016 г. – м. 04.2018 г. и 7, 52 (седем лева и петдесет и две стотинки) лв. – главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от двете главници за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
10.04.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, Е.В.П. ЕГН ********** и Р.Д.П. ЕГН **********
дължат (при условията на солидарност по чл.32 СК) сумата от 2, 60 (два лева и шестдесет стотинки) лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 02.04.2019 г. и
сумата от 0, 29 (двадесет и
девет стотинки) лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2016 г. – 02.04.2019 г.; Л.Е.П. ЕГН ********** дължи сумата от 13, 01 (тринадесет лева и една стотинка) лв. - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 02.04.2019 г. и
сумата от 1, 68 (един лев и
шестдесет и осем стотинки) лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2016 г. – 02.04.2019 г.; А.Е.П. ЕГН **********, сумата от 10, 41 (десет лева и четиридесет и една стотинки) лв. - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 02.04.2019 г. и
сумата от 1, 16 (един лев и
шестнадесет стотинки) лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
01.10.2016 г. – 02.04.2019 г.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ищеца: „Н.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
гора 58.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.