М О Т И В И

към присъда №  249 от 05.11.2014 г. по НОХД № 1412/2013 г. на СлРС

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимата В.Р.Г. за извършено престъпление по чл. 212, ал.1 от НК и по чл.212, ал.1 от НК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимата Г. наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от пет години.

В с.з. подсъдимата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновна, но дава подробни обяснения по обвинението, в които твърди, че въпросните компенсационни бонове са й били предадени от лицето П.Г., попълнени и подписани, след което тя ги е прехвърлила на „Огнеупорни глини” АД. Не е знаела, че подписите върху тези два бона не са на заявителите. Моли съда да я признае за невиновна. Защитникът й счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин и моли съда за постановяване на оправдателна присъда.

Пострадалите от деянието – наследниците на М. И. К. – Й.Г.Г., Т.Г.Б., Гено Г.Г., М.Б.Е., В.Х. К., Б.И. К., С.И.П., Д.Д.Г., Й.Б.С. и С.Б. Иавнова предявяват против подс. Г. гр.иск за сумата от 4 443,00лева, представляващи претърпените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Молят да бъде конституирани като гр.ищци, а Й.Г.Г. лично и като пълномощник на сестра си Т.Г.Б. моли съда да бъдат конституирани и като частни обвинители. Съдът не прие за съвместно разглеждане предявените гр.искове, въпреки че са подадени в законоустановения срок и се намират във връзка с предмета на делото, тъй като всяко едно от тези лица претендира обезщетение за имуществени вреди като наследник на М. И. К. и за съда би представлявало трудност да изчисли какви са идеалните части на всеки един от тях и каква е връзката им с общия наследодател. Съдът единствено конституира лицата Й.Г.Г. и Т.Г.Б. в качеството им на частни обвинители.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подс. Г. е български гражданин, с висше образование, омъжена, не работи, неосъждана.

Към 2001 г. подс. Г. е изкупувала поименни компенсационни бонове от собствениците им или техни наследници, тъй като по това време е работила при св. Б.Й. и е била упълномощена от последният да изкупува ПКБ. „Огнеупорни глини 99” АД - гр. Плевен е сключило договор за поръчка на 25.04.2001 г. с „Булбанк” АД, като изпълнител, да закупува от името на „Огнеупорни глини 99” АД - гр. Плевен и за негова сметка компенсационни бонове в качеството си на инвестиционен посредник. От своя страна „Булбанк” АД преупълномощава „Елана Финанси” ЕАД, което пък от своя страна пък упълномощава свидетеля Б.Х.Й. и съпругата му - свидетелката М.К.Й.   да   изкупуват   поименни   компенсационни   бонове   за   сметка   на „Огнеупорни глини 99” АД - гр. Плевен. От своя страна св. Р. - майка на подсъдимата е била служител в „Поземлена комисия” - Сливен. Със Заповед № 97/18.07.2000 г. на Председателя на Поземлена комисия - Сливен - св. Д. Б. са й били възложени задачи по получаване, съхранение, издаване и отчитане на удостоверение за притежаване на ПКБ на правоимащите.

На 18.12.2000 г. Поземлена комисия - гр. Сливен издала удостоверение за притежаване на поименен компенсационен бон серия А с № 1456682 на наследниците на Мата И. Колева. Бонът на стойност 4443 лв. е бил като дължимо обезщетение за 4.812 дка земеделска земя в землището на с. Блатец, община Сливен.

          На 13.06.2001 г. всички наследници на починалата през 1952 г. М.И. . - свидетелите Г. Й. Г., С.Б.И., Й.Б.С., Д.Д.Г., Б. И. К., М. Б. Е., Г. Г.Г. и С.И.П. - като пълномощник на майка си В.Х.Б., се явили пред Поземлени комисия - гр. Сливен, при св. Р., за да получат горепосочения поименен компенсационен бон. Същата, след проверка на документа, заявила на наследниците на М. К., че поименен компенсационен бон серия А с № 1456682 на стойност 4443 лв. е получен от някой от тях. В разговор помежду си всички наследници установили, че никои от тях не е получавал поименния компенсационен бон, нито е подавал заявление за прехвърлянето му „Огнеупорни глини 99” АД – гр. Плевен. Веднага след това подали сигнал в Районна прокуратура - Сливен за проверка на случая.

От изисканата от Поземлена комисия - гр. Сливен справка е видно, че поименен компенсационен бон серия А с № 1456682, в графата „получател” е отразено  наследници, без да са отразени трите имена на наследника получил бона, както и подпис.

Видно от заключението на приложената по делото съдебно-графологична експертиза, положените върху удостоверението за получаване на поименен компенсационен бон серия А с № 1456682 подписи, както и тези върху заявленията за прехвърляне на поименния компенсационен бон на „Огнеупорни глини 99” АД- гр. Плевен не са положени от наследниците на М. К..

На 20.11.2000 г. Поземлена комисия - гр. Сливен, издала удостоверение за поименен компенсационен бон серия А с № 1419755 на наследниците на В.А. П. - бивш жител на с. Жельо войвода - свидетелите Е.А.Д., В.А.В. и П.А.Г.. Никой от посочените свидетели не е получавал поименен компенсационен бон серия А с № 1419755, на стойност 4163 лв., нито е подавал заявление за прехвърляне на собствеността му. Свидетелката Р.В. - съпруга на свидетеля В.В. - наследник на починалия В.А. П. е подала молба в Поземлена комисия - гр. Сливен за обезщетение на невъзстановено право на собственост върху земеделска земя на 08.09.2000 г. След неколкократни посещения в Поземлена комисия - гр. Сливен от свидетелката Р.В. и с молба за възстановяване на земята, св. Р. й отговорила, че не може да се възстанови. Св. Р. никога не споменала за поименния компенсационен бон, въпреки че в молбата е било отразено именно това.

От заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, че подписите върху удостоверението за притежаване на поименен компенсационен бон серия А с № 1419755 и на заявленията за прехвърляне не са положени от св. Д., св. В. и св. Г..

Този бон, видно, от справката на Поземлена комисия - гр. Сливен, изобщо не е бил завеждан в регистъра на Поземлена комисия - гр. Сливен.                                    '

Поименен компенсационен бон серия А с № 1456682 и поименен компенсационен бон серия А с № 1419755 са били прехвърлени на „Огнеупорни глини 99” АД - гр. Плевен на 09.05.2001 г.

На датата на прехвърлянето на тези ПКБ, като и на следващия ден – 10.05.2001 г. свид. Б.Й. не е бил в гр. Сливен и не е прехвърлял бонове на Поземлена комисия - гр. Сливен. Това се установява и от графологичната експертиза, според която подписа в графа „получател (прехвърлител)” срещу името „Огнеупорни глини 99” АД - гр. Плевен в регистъра на Поземлена комисия - гр. Сливен не е положен от свидетеля Б.Й.. Боновете са прехвърлени с пълномощно № 1676 от 04.05.2001 г.

Задълженията на подсъдимата Г. се свеждали до това да изкупува от собствениците на удостоверения за поименни компенсационни бонове или от техни наследници съответните компенсационни бонове. Това е ставало срещу съответен процент за деня, определен от свидетеля Й., според търсенето и предлагането. Обикновено процентът за изкупуване на поименни компенсационни бонове е варирал от 10 % до 14 % от номиналната стойност на поименния компенсационен бон. Преди изкупуване на удостоверенията подс. Г. е трябвало да провери самоличността на правоимащите чрез лична карта, удостоверение за наследници и пълномощни. След това на база тези документи е попълвала заявленията за прехвърляне на удостоверенията за поименни компенсационни бонове на съответното дружество като правоимащите е следвало лично да положат подписите си на заявлението за прехвърляне. Оригиналния поименен компенсационен бон заедно със заявлението за прехвърляне оставал в Поземлена комисия - гр. Сливен, където се е отразявало самото прехвърляне. Старият поименен компенсационен бон се е нулирал на гърба и се е издавал нов поименен компенсационен бон с нов номер на името на новият притежател - в конкретния случай „Огнеупорни глини 99” АД - гр. Плевен.

          Така бон серия А с № 1419755 на наследниците на В. П., след прехвърлянето е получил № 1459248 серия А, а поименен компенсационен бон серия А с № 1456682 на наследниците на М. К. е получил № 1459247 серия А след смяна на притежателя си. Цялата процедура по прехвърлянето се е отразявала в регистъра на Поземлена комисия - гр. Сливен, като са се вписвали съответната   серия   и   номер   на   новия    поименен компенсационен бон, притежателя му, пълномощното от съответния инвестиционен посредник и подпис на лицето извършило прехвърлянето. Такъв подпис се е полагал както в регистъра на Поземлена комисия - гр. Сливен, така и върху самите бонове в графа „приобретател”.

          По делото е изготвена експертиза, досежно подписите и текстовете положени в ПКБ с №№ 1459247 и 1459248 /съответно новите номера на ПКБ № 1456682 на наследниците на М. К. и № 1419755 на наследниците на В. П./, както и ПКБ № 1459239 на името на „Огнеупорни глини 99” АД – гр. Плевен,  № 1459245 на името на М.М.Р. и № 1459259, същото на името на „Огнеупорни глини 99” АД, като от заключението на вещото лице е видно, че подписите срещу притежател, с изключение на ПКБ № 1459259, са положени от подс. Г.. Видно е също, че подписът в графата „получател/прехвърлител” срещу името на „Огнеупорни глини 99” АД в регистъра на Поземлена комисия – Сливен не е положен от Б. Й.. Вещото лице е изследвало и заявленията за прехвърляне на ПКБ, приложени по делото като от заключението му е видно, че ръкописните текстове в редовете срещу №, дата са изпълнени от С.Р., а ръкописните текстове в същите тези заявления в редовете „До”, „от”, „серия и номер на удостоверението за притежаване на ПКБ:”, „наличност”, „трите имена”, „ЕГН”, „брой прехвърлени ПКБ”, „с думи брой ПКБ”, и „дата” са изпълнение от В.Р.Й. /към момента Г./. От заключението е видно също, че ръкописните текстове в тези заявления в редовете срещу „заявител име”, ЕГН /ЕНЧ/ и паспортни данни не са изписани от никое от тези лица.

          Двата ПКБ, а именно на наследниците на М. К. и на В. П. са били предадени на подсъдимата от лицето П.Г., който към този момент е работил като посредник по изкупуване на ПКБ. Боновете били предадени на подсъдимата ведно със заявления за прехвърлянето им.

          Видно от назначената съдебно-графологична експертиза лицето П.П.Г. е положил подписа срещу думата заявител в заявление с № 1706 от 09.05.2001 г. с посочен в него заявител Е.А.Д.. По отношение на заявленията на Г. Й. Г., В.А.В. и Р. А.В. вещото лице допуска, че са положени от лицето П.Г.. Вещото лице допуска също и че ръкописните текстове в заявленията на Гено Г.Г., С.И.П. и Г. Йорданов Г. са попълнени от лицето П.Г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното свидетели: С.И.; Й.С., Б.Б., И.Г., П.Г., В.В., Й.Г., Р.В., Д.Г., С.П., М.Е. и Е.Д.. Всички тези свидетели са наследници на починалите съответно  М. И. К. и В.А. П. От показанията на наследниците на М. К. се установя по безспорен начин, че всички те на13.06.2001 г. са се явили в Поземлена комисия – гр. Сливен, за да получат ПКБ на името на общия им наследодател. При извършена справка в Поземлената комисия от страна на свид. Р. се установило, че издадения на тяхно име ПКБ с № 1456682 серия А е получен от някой от тях. Установява се също, че при разговор помежду им всички споделили, че никой нито в лично качество, нито като пълномощник не е получавал посочения по-горе ПКБ, нито е подавал заявление за прехвърлянето му. Никой от тях не е предоставял този бон и заявленията на подсъдимата Г.. От показанията на свидетелите – наследници на В.А. П. се установява, че те никога не са получавали издадения на името на общия им наследодател ПКБ с № 1419755, нито са подавали заявление за прехвърлянето му. Правили са опит да получат този ПКБ, но не са успели да го получат от Поземлена комисия – гр. Сливен. В показанията на тези свидетели, досежно обстоятелствата, че те никога не са получавали издадените на името на общия им наследодател ПКБ, нито са попълвали и подписвали заявления за прехвърлянето на ПКБ, не са налице каквито и да е противоречия, напротив показанията на всички, включително и прочетените такива, дадени от тях при предходно разглеждане на делото, предвид дългия срок който е изтекъл до момента, са последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.Н. и М.М., на името на които по делото фигурират издадени ПКБ и прехвърлени на „Огнеупорни глини 99” АД. Тези показания не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото и в частност, досежно основните елементи от фактическия състав на престъплението, за което е обвинена подсъдимата. Въпреки това, доколкото тези показания са безпротиворечиви и логични, съдът ги кредитира наред с останалите гласни доказателства. От тях се установява, че двете свидетелки като притежателки на ПКБ са прехвърлили са същите, получили са съответната сума, като са си получили боновете от свид. С.Р. и са ги продали във фирма, находяща се в сградата където се помещава заведение „Златна белка”.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Р. и Д.Б.. И двамата към 2001 г. са работили в Поземлена комисия – гр. Сливен като свид. Б. е бил неин председател, а свид. Р. – старши специалист. От показанията им се установява начинът по който са се издавали ПКБ, по който са се давали на правоимащите, съхранението на тези ПКБ, номерата които са поставени, както и от кога и кога са се поставели тези номера. В този смисъл са и показанията на свидетелката Р. Няголова, която към 2001 г. е работила в Поземлена комисия – Сливен, като оператор на компютър.

Съдът кредитира показанията на свид. Б.Й., както и показанията на свидетелите М.Й. и Г.Н., дадени от тях при предходно разглеждане на делото и прочетени и приобщени по съответния процесуален ред. От показанията на свид. Й. се установява каква дейност същия е изпълнявал към 2001 г., както и функциите които е следвало да изпълнява подсъдимата, съобразно упълномощаването от негова страна.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, тъй като са безпротиворечиви, логични и последователни и кореспондират с останалите приети от съда гласни доказателства, както и с приложените по делото писмени доказателства..   

Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-графологични експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експертите.

Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

  С деянието си подсъдимата Г. не е осъществила от обективна и субективна страна  състава на чл. 212 ал. 1 от НК и по чл. 212 ал. 1 от НК.

  По делото не бяха събрани безспорни и категорични доказателства, от които да се направи еднозначен извод за виновността на подсъдимата в извършването на престъпленията за които е обвинена. На първо място престъплението по чл. 212 ал. 1 от НК е резултатно и основен елемент от фактическия му състав е получаването на чуждо движимо имущество при това без правно основание. В случая подсъдимата е обвинена за това, че е получила сумата от 4 163.00 лв. представляваща стойността на ПКБ серия А № 1419755 и сумата от 4 443.00 лв., представляваща стойността на ПКБ серия А № 1456682. По делото липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимата е получила посочените две суми. В обв. акт се твърди, че след привеждане на парите по банков път от страна на приобретателя, вместо същите да бъдат изплатени на правоимащите, подсъдимата ги е задържала за себе си. Твърдението, че сумите са преведени по банков път не е доказано по никакъв начин: липсва извлечение от банковата сметка, било на подсъдимата, било на работодателя й Й., откъдето да се проследи постъпвали ли са такива суми по тази банкова сметка, ***ого. Липсата дори на един елемент от фактическия състав на което и да е престъпление, прави същото несъставомерно. В този смисъл липсата на един от основните елементи, а именно резултата от използването на съответния ПКБ и в частност получаването на определена сума без правно основание е достатъчна да се приеме, че не е осъществен от обективна страна състава на съответното престъпление. На второ място съдът следва да отбележи и обстоятелството, че не е доказан и субективния елемент от състава на престъплението за което подсъдимата е обвинена. Безспорно е установено, че заявленията за прехвърляне на ПКБ на наследниците на В.А. Попа и Мата И. Колева са неистински документи, доколкото не са подписани от лицата, които се сочат за техни автори. В този смисъл са не само показанията на всички свидетели, от името на които са подадени заявления, но и заключението на вещото лице от което е видно, че подписите не са положени от тези лица. За да е налице умисъл от страна на подсъдимата, за използване на тези неистински документи следва същата да съзнава тяхната неистинност, т.е. да е знаела, че те не са подписани от лицата които се сочат за техни автори и въпреки това да ги е използвала. По делото не бяха събрани безспорни и категорични доказателства именно в тази насока. Въпросните заявления са били предадени на подсъдимата от лицето П.Г.. Действително в този смисъл са само нейните обяснения, но тези обяснения, едно че не се опровергават от което и да е друго доказателство по делото и второ в известен смисъл се подкрепят от назначената съдебно-графологична експертиза, от заключението на която е видно, че едно от заявленията, а именно това със заявител Е.А.Д. е подписано именно от лицето П.Г.. Освен това вещото лице допуска /което е отново в подкрепа на твърденията на подсъдимата/, че това лице е положило и подпис върху заявленията на Г. Йорданов Г., В.А.В. и Р. А.В. /лицето е с имена П.А.В., но в самото заявление е написано името Р., поради което и вещото лице е отговорило по този начин на въпроса/. При придобиването на тези заявления с попълнени имена и подписи за подсъдимата е било невъзможно да установи дали данните на лицата съвпадат, както и дали подписите са положени от тях. Впоследствие в изпълнение на функциите си същата е прехвърлила тези бонове на „Огнеупорни глини 99 „ АД. Действително същата собственоръчно е попълнила част от полетата в заявлението, но това са полетата „до”, където е посочено, че се отправя заявлението до Поземлена комисия – Сливен, поле, което не се попълва предварително, тъй като не съществува задължение да бъде прехвърлено до Поземлена комисия – Сливен, а може да е до всяка една Поземлена комисия, полето серия и номер на ПКБ, наличност като сума имената на приобретателя, брой прехвърлени ПКБ с цифри и думи. Тези полета не са се попълвали предварително, доколкото от нейните обяснения и от показанията на свид. Й. и Н. беше установено, че съответните посредници събират множество ПКБ до достигането на определен номинал, а не прехвърлят поопделно всеки един ПКБ, тъй като от самите приобретатели е имало поставено изискване за прехвърляне на ПКБ с определен по-голям номинал. В същото време от тази експертиза се установява, че имената; ЕГН и паспортни данни, не са изписани от подсъдимата. Установено е също и че подписите не са положени от нея. Подсъдимата е положила подписи в заявленията на свид. М.Р., на „Огнеупорни глини 99” АД, но това са удостоверенията, които се издават впоследствие, след прехвърлянето на първоначалните ПКБ и нямат връзка с обвинението и в частност със заявленията за прехвърляне.

  По делото са приложени две писма от „Огнеупорни глини 99” АД – Плевен. В първото писмо дружеството уведомява разследващите органи, че не е придобивало и изпращало на Министерството на икономиката ПКБ с № 1456682. От това не следва извода, че бонът на наследниците на М. К. не е прехвърлен на „Огнеупорни глини 99 „ АД. От събраните по делото доказателства беше установено, че ПКБ серия А № 1456682 действително не е прехвърлен на „Огнеупорни глини 99” АД, тъй като този бон е получил нов номер, а именно № 1459247 и този бон е прехвърлен на „Огнеупорни глини 99 „ АД. В този смисъл няма как в дружеството да е налична информация за придобиване и изпращане в Министерство на икономиката на ПКБ с № 1456682. От второто писмо е видно, че дружеството никога не е упълномощавало лицето Б.Х.Й. да закупува ПКБ. От същото писмо е видно, че ПКБ серия А № 1459247 на стойност 4 443,00 лв. е закупен от ТБ „Булбанк” АД. От това следва два извода: на първо място в подкрепа на посоченото по-горе, че „Огнеупорни глини 99” АД е придобило ПКБ серия А № 1459247, който е новия номер на ПКБ издаден на наследниците на М. К.. На второ място няма как „Огнеупорни глини 99 „ АД да е упълномощавало лицето Б.Й., тъй като дружеството е упълномощило „Булбанк” да осъществява тази дейност. От своя страна „Булбанк” е упълномощила „Елана финанси” да купува ПКБ за „Огнеупорни глини 99 „ АД. „Елана финанси” са упълномощили лицето Любомир Бояджиев, а той от своя страна е упълномощил свидетеля Й. да закупува за „Елана финанси” ПКБ.

  Въз основа на всички тези съображения съдът прие, че обвинението срещу подсъдимата не е доказано по безспорен и категоричен начин.

  Разпоредбата на чл.303 от НПК постановява, че присъдата не може да почива на предположения и едно лице следва да се признае за виновно само ако обвинението е доказано по безспорен начин. Доколкото в това производство не се събраха безспорни и категорични доказателства за виновността на подс. Г., съдът я призна за невиновна в извършване на престъпленията за които е обвинена и я оправда по повдигнатото й обвинение.

                   Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :