Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 226/ гр. Варна, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
М. ХРИСТОВА
При
участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев
в.т.д.№402/2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на
С.А., ЛНЧ ********** Нидерландия срещу решение №35/09.05.2019 г. по т.д.9/2017 г. по описа на ОС - Разград, с което е отхвърлен
предявения
от въззивника срещу „ТЕКСА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Разград, ул.„Иван Вазов“ № 21, ет. 3, ап. 25,
иск с правно основание чл.125,
ал.3 от ТЗ, за заплащане на сумата 250 000 лв., като част от
сумата 350 000 лв., претендирана като стойност на дружествения му дял от капитала на „Текса“ ООД към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото му правоотношение
– 30.11.2016 г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати
процесуални нарушения, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди се, че балансът
следва да бъде изготвен на база активите на дружеството, но не по тяхната
историческа, а по справедливата цена, която може да бъде както продажната, така
и пазарната. Изложени са доводи и относно необходимостта от намаляване на
пасива със задълженята за допълнителни парични вноски, тъй като същите са погасени
по давност.
Насрещната
страна „ТЕКСА“ ООД е
подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
За
да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предмет
на производството е осъдителен иск с правно основание чл.125, ал.3 вр. чл.127 ТЗ, предявен от С.А., ЛНЧ **********
Нидерландия срещу „Текса“
ООД,
със седалище гр.Разград, за присъждане на сумата 250 000 лв., като част от сумата 350 000
лв., претендирана
като стойност на
дружествения му дял от капитала на
„Текса“ ООД към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членственото му правоотношение – 30.11.2016 г.
Не се спори досежно
обстоятелството, че ищецът С.А.
е бил съдружник в „Текса“ ООД с капитал
50 000 лева, разпределен по равно между двамата съдружници. Със заявление
вх. №56/18.05.2016 г., ищецът на осн. чл.125, ал.2 от ТЗ и чл.17, ал.2 от дружествения договор е
отправил до ответното дружество шестмесечно предизвестие за прекратяване на
участието му като съдружник. С нотариална покана от 20.12.2016 г., връчена на
22.12.2016 г., ищецът е поканил ответника да му изплати стойността на
дружествения дял в размер на 50% от капитала на дружеството, изчислен по
баланса към края на м.ноември 2016 г. – месецът през който е настъпило
прекратяването на членството му, в размер на около 250 000 лева. Не е спорно, че междинен счетоводен баланс на дружеството –
ответник, към края на месеца, през който членственото правоотношение е било
прекратено, в резултат на отправеното 6-месечно писмено предизвестие, не е бил
съставен.
Варненският
апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предмет
на въззивната проверка са конкретни възражения по отделни компоненти от актива
и пасива на дружеството, имащи отношение към величината на дружествения дял на напусналия
съдружник.
Съобразно
императивната разпоредба на чл.125, ал.3 от ТЗ, при прекратяване участието на
съдружник му се изплаща сума, определена по размер съобразно участието му в
капитала на дружеството по счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването (така решение № 224/10.09.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.
д. № 765/2008 г. и решение № 120 от 10.07.2012 г., по т. д. № 781/2011 г. на
ВКС, ІІ ТО). Имуществената последица по чл.125, ал.3 ТЗ е правото на съдружника
да иска паричната равностойност на дружествените си дялове, а предпоставка за
уважаване на иска е да е прекратено членството на съдружника, обезщетението да
не е изплатено от дружеството, като изчислението на равностойността на
дружествения дял се извършва, въз основа на т. нар. чист актив (разлика между
активи и пасиви без собствен капитал, в т.ч. резерви и финансов резултат) – Решение
№ 224/10.09.10 г. по т. д. № 765/08 г. на II т. о., решение № 100 от 07.02.2013
г., по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, І ТО. По делото се установява, че към 19.11.2016
г., въззивникът е прекратил участието си във въззиваемото дружество, поради
което имуществените последици от това прекратяване се уреждат съобразно
счетоводен баланс към края на месец ноември 2016 г.
Относно
спорния по делото въпрос за начина на изчисляване на равностойността на
дружествения дял е налице константна практика на ВКС, обективирана в решение №
64 от 09.06.2009 г., по т. д. № 504/2008 г. на ІІ ТО; решение № 100 от
07.02.2013 г., по т. д. 665/2011 г. на І ТО; решение № 466 от 30.06.2008 г., по
т. д. № 112/2008 г. на ІІ ТО и др., която приема, че за да се определи
стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с
ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс включващ
стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (напр. земя,
сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, да се
извади тази част от пасива, която формира задълженията на дружеството (без
собствения капитал). При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите
е по-висока от задълженията, т.е. собственият капитал е положителна величина,
се получава условно наречен чист актив, стойността на който се разделя на броя
на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на
дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от
броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял.
Съгласно
утвърдената съдебна практика, законът не допуска изчисляването на размера на
дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да
стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще
бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати
съответстващия му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с
прекратяване на дружеството, а настоящият случай не е такъв (Решение № 64 от
9.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/2008 г., II т. о.). При определянето на
дружествения дял следва да се вземе за основа историческата цена на активите –
т.е. цената, по която същите се оценяват и счетоводно отразяват към момента на
тяхното възникване и придобиване, а не пазарната цена на активите (Решение № 87
от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 468/2011 г., II т.о.).
От заключенията на вещите лица по допуснатите в
първоинстанционното производство съдебно-оценителна и комплексна
съдебно-счетоводна експертизи и допълненията към тях се установява, че
построената в поземлен имот с идентификатор № 61710.505.1784, четириетажна
офис-сграда с идентификатор№ 61710.505.1784.1 със застроена площ 253 кв.
м. и разгърната застроена площ
1 257.22 кв.м. е заведена в баланса на дружеството към датата на
въвеждането й в експлоатация – 12.10.2006 г. по нейната себестойност, след което
дружеството е започнало да начислява амотризации в съответствие със Закона за
счетоводството и относимите счетоводни стандарти. Процесната сграда е дълготраен
материален актив, като отчитането му от годината на въвеждане в експлоатация се
е подчинявало на правилата на НСС
16, съобразно който при придобиване, ДМА се оценяват, както следва: 1/ по
цена на придобиване /покупна и преки разходи/, 2/ по себестойност, когато са
създадени в предприятието, 3/ по справедлива стойност, когато са получени в
резултат на безвъзмездна сделка. До 01.01.2008 г., след първоначалното
признаване като актив, същият е следвало да се отчита по цена на придобиване,
намалена с начислените амортизация и натрупана загуба от обезценка
/препоръчителен подход/, или по преоценена стойност към датата на преоценката,
/допустим алтернативен подход, при използването на който преоценките е следвало
да се правят достатъчно редовно, така че балансовата
стойност на актива да не се различава съществено от тази, базирана на
справедливата стойност/. След 01.01.2008 г. допустимият алтернативен подход е
отменен, като предприятията, които са го прилагали до края на 2007 г., променят
счетоводната си политика по отношение на последващата оценка на тези активи,
съобразно единствено допустимия препоръчителен подход.
С
оглед на горното, съдът намира, че процесната четириетажна
офис-сграда, като създадена в преприятието, правилно е била заприходена по
нейната себестойност,
намалена с начислените амортизация и натрупана загуба от обезценка. Не се установява
въззивникът да се е възползвал от правилата на алтернативния подход за
преоценка, следователно оценката на имота е тази, на която сградата е била
заприходена към момента на въвеждането й в експлоатация. Действително,
пазарната цена на имота и към 2016 г., и към настоящия момент е значително
по-висока, но тя би имала значение само при определяне на ликвидационен дял,
дължим в хипотеза на прекратяване на дружеството, поради което оплакването на
въззивника относно необходимостта от преоценка на активите на дружеството е
неоснователно.
От заключението по назначената допълнителна комплексна ССчЕ
се установява, че през 2007 г., двамата съдружници са направили парични вноски
в дружеството в размер на 610 691 лева. Съобразно
разпоредбата на чл.134, ал.1 от ТЗ, при временна
необходимост от парични средства и за покриване на загуби, съдружниците могат да направят допълнителни парични вноски за определен
срок, такава възможност е предвидена и в чл.30, ал.3 от дружествения договор. Действително по
делото не е представено решение на общото събрание на съдружниците за внасяне
на допълнителни парични вноски, но няма спор, че същите са направени, поради
което съдът намира, че същите имат такъв характер и като заемни средства подлежат
на връщане. Тъй като не е налице решение на общото събрание относно срока, за
който са предоставени паричните вноски, то в този случай е възникнало безсрочно парично задължение.
Падежът на безсрочните парични задължения настъпва при покана за изплащането
им, отправена от кредитора до длъжника - чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно
падежът на безсрочната допълнителна парична вноска би настъпил при отправяне на
покана от съдружника до дружеството, доказателства за което не са представени
по делото, поради което съдът намира за неоснователно въведеното в жалбата
оплакване, че тези задължения са погасени по давност и следва да бъдат
отписани.
В разпоредбата на чл.134, ал.3 ТЗ
законодателят приел, че допълнителните
парични вноски не се отразяват на капитала на дружеството, но се има предвид
основния капитал, който се вписва в търговски регистър. След като
допълнителните парични вноски безспорно представляват вътрешно кредитиране и подлежат на възстановяване в определен
срок, същите следва да бъдат представени в баланса като задължение.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че при определяне размера на дружествения
дял, следва да възприеме изготвения в т.2.3 от допълнителната комплексна ССчЕ междинен баланс към 30.11.2016 г., при който активите и
пасивите са
оценени както са записани при тяхното придобиване или респ. възникване по историческата им цена в
съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Определена
по този начин, балансовата стойност на активите е в
размер на 746 627 лева, а тази на пасива в размер на
984 727 лева с включени вземания на
съдружниците за направените допълнителни парични вноски и задълженията
за заеми и разчети за гаранции.
При съпоставяне на двете величини се установява, че
стойността на задълженията по баланса на въззивното
дружество към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на
участието на въззиваемия е по-висока от
актива, т.е. собственият капитал е отрицателна величина, поради което и
предявения иск за заплащане на сумата от 250 000
лв., като част от сумата 350 000 лв., претендирана като стойност на дружествения му
дял от капитала на „Текса“ ООД е неоснователн и следва да бъде
отхвърлен.
С
оглед на гореизложеното и след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправни разпоредби, за които въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт, поради което обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №35/09.05.2019 г. по т.д.9/2017 г. по описа на ОС - Разград, с което е отхвърлен
предявения
от С.А., ЛНЧ ********** Нидерландия срещу „ТЕКСА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Разград, ул.„Иван Вазов“ № 21, ет. 3, ап. 25,
иск с правно основание чл.125,
ал.3 от ТЗ, за заплащане на сумата 250 000 лв., като част от
сумата 350 000 лв., претендирана като стойност на дружествения му дял от капитала на „Текса“ ООД към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото му правоотношение
– 30.11.2016 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: