Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 09.11.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на шести
октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №714/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение
съгласно трудов договор *, по силата на който ответникът е назначен на
длъжността „*”. Изтъква се, че за квалификацията му по изпълнение на
горепосочената длъжност, на 18.04.2019 г. между страните е сключен договор за
обучение за период от седем седмици, считано от 07.05.2019г., което да се
проведе в *в *. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 7 от договора служителят
поел задължение след приключване на обучението да не прекратява едностранно
трудовото си правоотношение с работодателя за период от две години, а при
неизпълнение - да му заплати неустойка в размер на разходите за обучението от
3500 лв., подлежаща на намаляване пропорционално на отработеното време. Ищецът
твърди, че след приключване на обучението ответникът е полагал труд до
14.12.2019г., когато трудовото правоотношение е прекратено по негово искане на основание
чл. 326, ал. 1 от КТ, в резултат на което за последния е възникнало задължение
да заплати неустойка в размер на 2425,72 лв. С оглед гореизложеното се
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва, считано от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както
и направените по делото разноски.
Ответникът,
в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на исковата претенция. Навежда
доводи, че ищецът не е провел обучението му съгласно изискванията в договора.
Изтъква, че уговорената неустойка е недействителна поради противоречие с
добрите нрави, като оспорва размера на извършените от ищеца разходи за
обучение. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 92 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между
страните не се оспорва съществуването на трудово правоотношение, съгласно което
за периода от 03.05.2019г. до 14.12.2019г. ответникът е заемал длъжността „*” с основно месечно трудово възнаграждение
от 1288,69 лв. Не се оспорва и сключването на процесния договор за обучение от
18.04.2019г., съгласно който ищецът поел задължение да организира и проведе
специализирано квалификационно обучение на ответника за запознаване с
продуктите на компанията, със специфичните техники и правила за продажби и
работа с клиенти при изпълнение на длъжността му, с метода на работа на
различните отдели на компанията и извършване на въведение в работния процес.
Обучението следвало да се извъши в *в *, през работните дни от седмицата чрез
редовни учебни занятия за период от седем седмици, считано от 07.05.2019г.
Съгласно чл. 7 от договора, служителят се задължил след приключване на
обучението си да не прекратява едностранно трудовото правоотношение за период
от две години, а при неизпълнение – да заплати на работодателя неустойка по чл.
8 от договора в размер на направените разходи за обучение от 3500 лв., намалени
пропорционално на отработеното време след приключването му. Със заповед на ищеца
от 07.05.2019г., ответникът е командирован от 07.05.2019г. до 10.05.2019г. до *,
за участие в съвместни пътувания с колеги при клиенти, а със заповед от
10.05.2019г. е командирован от 12.05.2019г. до 30.06.2019г. до *, за участие в
продуктово обучение. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че основното продуктово и търговско
обучение на служителя е проведено по план от 13.05.2019г. до 28.06.2019г. от *лектори,
като пет седмици са преминали в *, а две седмици - в седалището на * в *. За обучението на ответника в чужбина
работодателят осигурил служебен транспорт като за ползвания хотел в *за периода
от 12.05.2019г. до 21.06.2019г. заплатил 1791,77 евро или 3504,40 лв. Служителят
успешно попълнил изпитните си тестове и завършил обучението си, след което работил
на горепосочената длъжност до 14.12.2019г., когато по негова молба трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице
е валидно възникнал договор по чл. 234 от КТ, съгласно който
работодателят се задължил да организира обучение на служителя си във връзка с
квалификацията за изпълнение на възложената му работа като *. В договора
подробно са уговорени обстоятелствата по чл. 234, ал. 2, т. 1 и 2 от КТ, а за
наличието на съгласие между страните относно финасовите и битови условия
свидетелстват действията на ищеца по командироването на ответника в чужбина,
осигуряването на служебен транспорт и заплащането на престоя му в хотел за
периода от 12.05.2019г. до 21.06.2019г. В тази връзка
следва да бъде посочено, че договорът за повишаване на квалификацията и за
преквалификация не е трудов и доколкото липсва изрично предвидено условие за
формата му, приложение намират общите правила на ЗЗД като писмената форма не е
изискване за действителността му. Ищецът е изпълнил задълженията си тъй като обучението
на ответника реално е извършено в уговорения период от седем седмици и
съответства на посочените в договора теми, за което свидетелстват успешно издържаните
от последния тестове по плана за обучение. От съдържанието на тестовете, които
са попълнени в срока на обучението, се достига до извода, че служителят е
придобил знания и умения във връзка с изпълнение на длъжността си, което е
показателно за ефективността на обучителния процес и за разбирането на езика,
на който същият се е провеждал. При това положение след като е изпълнена целта
на договора е без правно значение дали обучението е започнало след 07.05.2019г.
и дали е извършено изцяло в чужбина. С едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 7.1 от договора,
което е довело до възникване на отговорността му да заплати неустойка в размер
и при условия по чл. 8. Възражението за недействителност на клаузата за
неустойка е неоснователно. В разглеждания случай същата не е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, поради което не се намира в противоречие с добрите нрави. Целта на
задължението на служителя да работи за определен период след обучението си при
ищеца е свързана с компенсиране на извършените от последния разходи за
квалификацията като неустойката обезпечава неизпълнението на
това задължение, а размерът й съответства на
очакваните от него вреди. Размерът на уговорената неустойката не е прекомерен
тъй като съответства на реално извършените от ищеца разходи по командироване на
ответника За избягване на неоснователно обогатяване на всяка от страните е
предвидена и възможност за намаляването на неустойката пропорционално на
отработеното време в срока по чл. 7. По делото са представени доказателства, че
само заплатените от ищеца разходи за хотел на ответника надхвърлят размера на
неустойката, без да се включват сумите за транспорт, за дневни и за изплатено
трудово възнаграждение. Претендираната от ищеца сума е съобразена и с отработеното
от ответника време от пет месеца и половина след завършване на обучението. С оглед гореизложеното, се достига до извода, че предявеният иск за
заплащане на неустойка по процесния договор от 2425,72 лв. е
основателен и следва да бъде уважен. Липсата
на изпълнение в срок на паричното
задължение на ответника е довела до изпадането му в забава. В резултат на това, за ищеца е възникнало и
правото да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
При
този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 430 лв. е неоснователно тъй като същото само с 30 лв.
надвишава минималния размер определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съответства на
фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 666,94
лв., представляващи направените по делото разноски за държавна такса,
възнаграждение за превод на документи и адвокатско възнаграждение. Претенцията
на ищеца за присъждане на заплатените от процесуалния му представител транспортни
разходи от 35 лв. е неоснователна тъй като последните не представляват разноски
по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Д.Г.З. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *********,
сумата от 2425,72 лв. /две
хиляди четиристотин двадесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/ - главница,
представляваща неустойка по чл. 8.1 от Договор за обучение от 18.04.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 666,94 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: