О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в закрито заседание, проведено на двадесети август
през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНЧД № 3003 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от М.И.Н.,
срещу определение от 18.05.2020 г.
на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 7-ми състав,
постановено по НЧД № 4805/2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на
Софийската районна прокуратура (СРП) от 16.03.2020 г. (изведено от канцеларията
й с изх. № 9164/2018/17.03.2020 г.), за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 1355/2018 г. по
описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 9164/2016 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
В
така подадения сезиращ съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Претендира се показанията на св. И. да бъдат
счетени за достоверни, а тези на св. З. да бъдат дискредитирани, като съдържащи
неверни твърдения. Сочи се, че съдът е пренебрегнал истината в конкретния
случай. Желае се отмяна на атакувания съдебен акт, както и осъждане на
подсъдимия да върне получените от Н. и И. парични средства, и за обезщетение за
причинените им имуществени и неимуществени вреди.
Софийският
градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Частната жалба е основателна.
Наказателното
производство по досъдебно производство № 1355/2018 г. по описа на 02 РУ – СДВР,
пр. пр. № 9164/2016 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на
прокурор при СРП от 15.06.2018 г. (изведено от канцеларията й на 19.06.2018 г.)
за това, че на неустановени с точност дати, в кв. „Орландовци“, гр. София, М.И.Н.
била заплашена с убийство – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В
хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на
свидетели, лицата М.И.Н. (л. 61 – 62 от досъд. п-во), А.Л.Р.(л. 66 от досъд.
п-во), К.Г.И. (л. 68 от досъд. п-во), Е.Й.З.(л. 70 от досъд. п-во); приобщени
са, в качеството им на писмени доказателствени средства, протокол за доброволно
предаване от 18.07.2018 г. (л. 69 от досъд. п-во); протокол за оглед на
веществени доказателства (л. 109 от досъд. п-во); експертно решение, издадено
от МБАЛ АД – гр. Ловеч на К.Г.И. (л. 63 от досъд. п-во); експертно решение,
издадено от СБАЛО ЕАД на М.И.Н. (л. 64 от досъд. п-во); справка от 02 РУ – СДВР
от 21.05.2018 г. по отношение на издавани разрешения за придобиване, съхранение
и носене на огнестрелни оръжия за лицата Е.Й.З.и Й.З.Й.(л. 44 от досъд. п-во);
справка от 02 РУ – СДВР от 21.05.2018 г. относно постъпили заявления срещу Е.Й.З.и
Й.З.Й.(л. 55 от досъд. п-во); препис – извлечение от акт за смърт на Й.З.Й.(л.
123 от досъд. п-во); назначени и изготвени са комплексна съдебно – психиатрична
и съдебно – психологична експертиза по отношение на М.И.Н. (л. 76 – 89 от
досъд. п-во) и техническа експертиза № 2019/ИКУ – 138 (л. 114 – 118 от досъд.
п-во).
По
делото няма обвиняеми лица.
С
постановление на прокурор при СРП от 16.03.2020 г. (изх. № 9164/2018/ 17.03.2020
г.), наказателното производство по досъдебно производство № 1355/2018 г. по
описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 9164/2016 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, е прекратено, на основание чл.
243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
За
да се произнесе в посочения по-горе смисъл, прокурорът при СРП е приел за
установено, от фактическа страна, че св. М.Н. и Е.З.се познавали от около десет
години, когато св. Н. отишла да живее на квартира в дома на З. в кв.
„Орландовци“, гр. София, заедно с майка си – св. К. И.. Тъй като Е.З.имал
финансови затруднения, се случвало св. Н. да му дава парични суми в заем.
Заедно изтеглили кредит от банкова институция. В един момент св. Н. заминала да
работи в Република Гърция, като майка й останала да живее на адреса. Оттогава
отношенията между Н. и З. се влошили, още повече, че престанал да обслужва
задълженията си по кредита. По данни на Н., З. започнал да отправя заплашителни
реплики спрямо нея в телефонни разговори, електронна кореспонденция, а също и
чрез майка й. Казвал, че ще я намери и ще я убие. Н. и майка й напуснали
квартирата, но З. продължил с агресивното поведение спрямо нея, включително я
изгонил, когато отишла да си прибере свои вещи, оставени там. Във времето З.
бил многократно търсен от Н., с оглед изясняване на неуредените им финансови
отношения, но същият отказвал контакт с нея и се укривал.
При
така установената фактическа обстановка по делото, прокурорът при СРП е
формирал изводи, от правна страна, че макар по делото да са извършени всички
необходими и възможни действия по разследването, с оглед установяване на
фактите и обстоятелствата с правно значение, не са били събрани достатъчно
доказателства, които да предпоставят привличането на конкретно лице към
наказателна отговорност. Приел е, че обстоятелствата, че майката на Н. останала
да живее на адреса, независимо от отправените заплахи, че св. Н. продължила да
търси контакт със св. З., сочат на липса на осъществен състав на престъпление.
Преценил е, че отправянето на заплашителни реплики от страна на З., е
несъставомерно, като в тази насока се е позовал на заключението на КСППЕ по
отношение на Н., в смисъл, че отправените заплахи към нея са част от
дългогодишните сложни интеракции между З. и Н., които не са породили
основателен страх от осъществяването им и не са довели до дезорганизация на
личността на Н. или психично разстройство.
Срещу
постановлението на прокурора при СРП от 16.03.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 1355/2018 г. по описа на
02 РУ – СДВР, пр. пр. № 9164/2016 г. по описа на СРП, водено за престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, е депозирана жалба от М.И.Н., за разглеждане
на която е образувано НЧД № 4805/2020 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав.
Със
свое определение от 18.05.2020 г. СРС, НО, 7-ми състав, е потвърдено
постановлението на СРП от 16.03.2020 г. (изведено от канцеларията й с изх. №
9164/2018/17.03.2020 г.), за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 1355/2018 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. №
9164/2016 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК,
като правилно и законосъобразно.
В
мотивната част на атакувания съдебен акт СРС е приел, че прокурорът при СРП,
постановил атакувания прекратителен прокурорски акт, е установил правилно
фактическа обстановка по делото и е интерпретирал вярно събраните по делото
доказателства. Приел е, че по досъдебното производство са събрани всички
възможни доказателствени източници, относими към предмета на доказване, като от
доказателствената съвкупност е изключил показанията на св. К. И., предвид
установеното при същата заболяване „съдова деменция“.
СРС
е споделил извода на прокурора при СРП за несъставомерност на деянието по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като в тази насока е преценил, че показанията на
св. Н. не дават възможност да се конкретизират по време и да се детайлизират
действията, които З. е предприел за осъществяване на закана с убийство; приел
е, че изнесените от свидетелите Н. и Р. твърдения сочат на извод, че З. е
предприемал агресивни действия не по своя инициатива, а след като е бил
настоятелно търсен от двамата на адреса, на който живеел, за изясняване на
финансовите взаимоотношения между Н. и З.; преценил е, че отношенията помежду
им имат гражданско-правен характер, свързан с необслужен от св. З. кредит и именно
тези отношения са в основата на решението на Н. да сезира правоохранителните
органи, с цел да ускори реализацията на своята претенция; съобразил е и
заключението на КСППЕ.
Настоящата
съдебна инстанция, при извършен собствен прочит на събрания по делото
доказателствен материал, намира, че следва да сподели изводите на прокурора
при СРП, постановил прекратителния
прокурорски акт, възприети и от решаващия първоинстанционен съд, досежно
фактите и обстоятелствата, свързани с взаимоотношенията между св. М.Н. и св. Е.З.и
това, че Н. заедно с майка си, се преместила да живее в дома на З., а след като
св. Н. заминала да работи в Р Гърция, в жилището за известно време останала да
живее св. И., като прецени, че същите почиват на правилен и задълбочен анализ
на показанията на св. М.Н.,Е.З., А. Р. и К. И.. Така събраните гласни доказателствени
средства са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви, поради което и следва да се приеме, че са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в
основата на изводите на съда по фактите.
Изложеното
в пълна степен е относимо и по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани
с местоработата на св. Н. към периода, в който е обитавала жилището на св. З.,
а именно – в „П.К.“ – финансова институция; това, че св. З. и св. Н. съвместно
изтеглили кредит, поради изпитвани финансови затруднения от З. и затрудненията
на последния да погасява вноските по кредита, довело до увеличаване размера на
дължимата сума и влошаване на взаимоотношенията между св. Н. и св. З.. И по
отношение на тези факти и обстоятелства, по досъдебното производство са събрани
напълно еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се гласни
доказателствени източници – показанията на св. Н., З. и Р.. Въз основа на
същите, инстанциите по същество установяват и това, че св. Н. многократно е
правела опити да се свърже със св. З., да разговаря с него, включително в
присъствието на св. Р., за да уредят финансовите взаимоотношения помежду им,
като в хода на проведените срещу помежду им, З. имал агресивно поведение.
И
прокурорът при СРП, постановил прекратителния прокурорски акт, и решаващият
първоинстанционен съд правилно са дали вяра на показанията на св. Н. и Р. в
смисъл, че св. З. е отправял закани спрямо Н., на неустановени дати през 2011
г. (когато заявил на св. Н. „Където и да се намираш, ще те намеря и ще те убия“
– вж. показанията на тази свидетелка, депозирани пред водещия разследването на
17.07.2018 г.), през 2015 г. или 2016 г., когато св. З. размахал пистолет пред
нея и св. Р., като им заявил да не го търсят повече, защото ще я застреля,
както и на неустановена дата през 2017 г., при срещата им в автобус,
осъществяващ редовни пътнически превози по линия на градския транспорт с № 120,
когато св. З. насочил малък нож към св. Н., като й заявил да престане да го
тормози, защото „ще прати хора да ги пребият“ и други заплашителни реплики.
Показанията на св. З. в противния смисъл правилно не са били кредитирани от
прокурора при СРП, като оборени от останалите, събрани по делото
доказателствени източници.
Правилно,
въз основа на заключението на назначената и изготвена комплексна съдебно –
психиатрична и съдебно – психологична експертиза по отношение на М.И.Н. (л. 76
– 89 от досъд. п-во), което настоящата инстанция няма основание да не
кредитира, като намира за обективно, компетентно, ясно, пълно и изчерпателно,
СРС е приел за установено, че отправените заплахи към нея са част от
дългогодишните сложни интеракции между З. и Н.; кумулираното напрежение от
неуредените финансови отношения и възникналите от това конфликти са породили у Н.
чувство за онеправданост, гняв, раздразнение, безпомощност и разочарование;
отправените заплахи не са породили основателен страх от осъществяването им и не
са довели до дезорганизация на личността на Н. или психично разстройство.
Посочените по-горе факти и
обстоятелства са правилно установени, на база на анализа на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства, предвид което и настоящата инстанция
няма основание да ревизира изводите на районния съд по фактите.
Същевременно,
при правилно установените факти и обстоятелства на база на събраните до момента
доказателствени източници, и представителят на СРП, и решаващият
първоинстанционен съд са формирали неправилни
и материално незаконосъобразни изводи от правна страна досежно
несъставомерността на отправените от страна на св. З. заплашителни реплики
по отношение личността на св. Н. и Р..
Престъплението „закана с убийство“ е квалифициран състав
на престъплението „закана“, което с оглед систематичното му място в раздел V –
„Принуда“ от НК, е с непосредствен обект на защита не живота на гражданите, а
на личната им свобода. Заканването другиму с престъпление, в частност с
убийство, е от естеството да окаже въздействие върху поведението на заплашвания
и създава опасност да бъде засегнато свободно проявление на неговата дейност.
За разлика от принудата по чл. 143, ал.
1 от НК, тук деецът не цели непосредствено да мотивира засегнатия към конкретно
действие или бездействие. За осъществяване на това престъпление, от обективна
страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице, която да е възприета от него и да е в състояние да
възбуди основателен страх за осъществяването й, като изпитването на такъв не е
съставомерен елемент на обективната страна на престъплението. Заканата с престъпление,
или както е в случая с убийство, би могла да възбуди основателен страх тогава,
когато с оглед цялостната обстановка на извършването й и сложилите се между
дееца и пострадалия отношения, сочи на такова състояние на дееца, при което
пораждането на решение за извършване на престъплението, се явява сигурно или
вероятно. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В тази
насока е ТР № 53/18.09.1989 г. на ОСНК,
както и решение № 10/22.01.1985 г. на
ВКС, І н. о., решение № 368/28.07.1986
на ВКС, II н. о., решение № 37.01.1991
г. на ВКС, I н. о., решение №
368/09.10.2012 на ВСС, III н. о. и други.
При този анализ на обективните и
субективни признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, се налага
изводът, че за съставомерността на
деянието не е необходимо пострадалият (заплашеното лице) да е изпитал
основателен страх от осъществяване на заканата, а да е било възможно да изпита
такъв страх. В конкретния по делото случай, от показанията
на св. Н., които настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира като
единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с тези на св. Р.,
безспорно се установява, че фактическата обстановка, при която св. З. е
отправил заплашителните реплики спрямо нея, е била от такова естество, че да
може да възбуди у пострадалата страх от осъществяване на заплахата в кратко
време.
Вярно
е, че след като св. Н. напуснала жилището на св. З. и последният започнал да
отправя закани спрямо нея, майката на св. Н. – св. И., продължила да живее за
известно време в дома на св. З.. Това, обаче, добре се обяснява с влошеното
здравословно състояние на И., липсата на друго подходящо място да живее, както
и това, че по делото не се установява св. З. да е отправял закани спрямо св. И.,
и в никакъв случай не обуславя извод за некредитируемост на показанията на св. Н.,
още по-малко за несъставомерност, от обективна страна, на поведението на св. З..
Вярно
е и това, че св. Н. по своя инициатива е търсела контакт със св. З., за да
уредят финансовите си взаимоотношения. Това, обаче, не дава основание да се
мисли в насока, че св. З. правомерно е отправял заплашителни реплики спрямо З.
и Р. (както е приел и СРС, св. З. е стрелял във въздуха с пистолет, за да се
„махнат“ и се е заканил по телефона „да очисти“ М., при положение, че „не го
оставят на мира“). Предвид обстоятелството, че заканата с престъпление и в
частност – заканата с убийство, е въздигната в престъпление по НК, следва да се
приеме, че не е допустимо от закона отправяне на закани при никакви обстоятелства,
дори и при неуредени финансови или други взаимоотношения между дееца и пострадалия,
дори и с цел реализация на желанието деецът да не бъде търсен повече от
пострадалия. Правните спорове между гражданите следва да се решават по
предвидения в закона за това ред, а не посредством извършване на престъпления.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция намира, че неправилно и прокурорът при СРП, и
съда са приели несъставомерност на деянието, осъществено от св. З. по визирания
престъпен състав, по съображенията, изложените по-горе. Изводи в тази насока не
могат да бъдат правени и от целта на депозирането на сигнал до органите на
реда, в каквато насока е разсъждавал неправилно и необосновано районният съд.
Действително, събраните до момента
доказателствени източници не са достатъчни, за да позволят формиране на
еднозначен извод относно датата (или периода от време) и мястото на отправяне
на заканите от страна на З.. По отношение на посочените факти и обстоятелства е
налице доказателствена празнота. Посочената непълнота на доказателствата не е
била констатирана от наблюдаващия прокурор и вместо да укаже извършването на
допълнителни действия по разследването, същият е упражнил правомощията си по
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е постановил
необоснован прокурорски акт.
Тази
пълнота, обаче, е възможно и следва да бъде отстранена посредством събиране на
релевантни гласни доказателствени средства – допълнителен разпит на св. Н. и Р.;
анализ на заключението на техническата експертиза, останала необсъдена от
прокурора при СРП, както и събиране на релевантни писмени доказателствени
средства – справки от всички районни управления на Полицията на територията на
гр. София относно депозирани сигнали от Н., доколкото до момента по делото е
изискана справка единствено от 02 РУ – СДВР (л. 55 от досъд. п-во), а в
материалите по делото се съдържат данни, че Н. е депозирала сигнали до други
районни управления, и по-конкретно – до 04 РУ – СДВР (вж. обясненията й на л.
37 от досъд. п-во), както и евентуално – преписките, образувани по повод
постъпилите жалби.
Отделно
от това, наложително е да бъде назначена КСППЕ по отношение на св. И., с оглед
установяване на свидетелската годност на същата, на основание чл. 144, ал. 1,
т. 5 от НПК. Способността на св. И., с оглед нейното физическо и психическо
състояние, правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни показания за тях, следва да се установи по несъмнен е
категоричен начин, а не да се предполага, както е сторил първият съд.
Налице
е доказателствена празнота в посочените по-горе насоки, която следва да бъде
преодоляна чрез събиране на гласни и
писмени доказателствени средства. Едва след изчерпване на доказателствените
способи за събиране на доказателственорелевантни факти по отношение на
посочените по-горе обстоятелства и като съобрази съдържанието на съставомерните
признаци на престъплението с посочената правна квалификация, прокурорът при СРП
следва да извърши преценка досежно обективната и субективната съставомерност на
деянието по цитирания законов текст или по друг, сред уредените в Особената
част на НК.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че като е потвърдил постановлението на
Софийската районна прокуратура от 16.03.2020 г. (изведено от канцеларията й с
изх. № 9164/2018/17.03.2020 г.), за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 1355/2018 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. №
9164/2016 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, СРС,
НО, 7-ми състав е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде отменен.
От
своя страна, като се е произнесъл по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК и е прекратил наказателното производство по досъдебно
производство № 1355/2018 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 9164/2016 г. по
описа на СРП, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, без да е изчерпал
доказателствените способи за събиране и проверка на доказателства, необходими
за установяване на всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване
по смисъла на чл. 102 от НПК и при неправилно приложение на материалния закон,
прокурорът при СРП е постановил необоснован и поради това незаконосъобразен
прокурорски акт.
Само
за пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да отговори на искането
на жалбоподателката, обективирано във въззивната жалба, за произнасяне по
съществото на делото, като посочи, че в настоящото производство въззивният съд
има правомощия да се произнесе единствено по законосъобразността на
определението на първия съд, постановено в производство по чл. 243, ал. 6 от НПК, и не може да се произнася по същество по въпросите за вината и
отговорността на определено лице, респ. да осъди същото да заплати обезщетение
на жалбоподателката. Поради това и искането на жалбоподателката в тази му част,
се явява неоснователно.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Съдът:
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
от 18.05.2020 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми състав,
постановено по НЧД № 4805/2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на
Софийската районна прокуратура от 16.03.2020 г. (изведено от канцеларията й с
изх. № 9164/2018/17.03.2020 г.), за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 1355/2018 г. по
описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 9164/2016 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
ОТМЕНЯ постановление
на Софийската районна прокуратура от 16.03.2020 г. (изведено от канцеларията й
с изх. № 9164/2018/17.03.2020 г.) за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 1355/2018 г. по
описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 9164/2016 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
ВРЪЩА досъдебно
производство № 1355/2018 г. по описа на 02 РУ – СДВР,
пр. пр. № 9164/2016 г. по описа на СРП – на Софийската районна прокуратура, за
продължаване на разследването, в хода на което да бъдат изпълнени указанията,
дадени в мотивната част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/