РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. ХАСКОВО, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора П. Й. Ж.
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600409 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 12 от 04.05.2022 г., постановена по НОХД № 253 по
описа за 2021 година, Районен съд – Харманли признал подсъдимия Д. В. К.,
роден на **.**.****г. в гр.Х., с адрес в гр.С., ул.“С. К.“ №*, вх. * ет.* ап.**,
******, ******* гражданин, ******* със ***** ***** образование, *******,
*******, *********, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 18.02.2021г.
в гр. С. обл. Х. управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с регистрационен номер ********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,89 на
хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози (обн. ДВ, бр. 61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г. и изм. и
доп. в ДВ, бр. 81/02.10.2018г.,в сила от 06.10.2018г. и изм. и доп. ДВ бр. 99 от
20.11.2020 г. в сила от 01.01.2021г. ) с техническо средство - „Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARBA 0070–престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК , поради
което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му
наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 5 /пет / месеца, както и
1
кумулативно предвиденото наказание "Глоба" в размер на 190 /сто и
деветдесет/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наложеното наказание "Лишаване от свобода" е отложено с изпитателен срок
от 3 /три/ години.
С цитираната присъдата съдът на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.
1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК наложил на подсъдимия Д. В. К., с ЕГН
**********, наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1
/една/ година и 3 /три/ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е
постановено при изпълнение на така определеното наказание приспадане на
времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, считано от 18.02.2021г.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия К. – адв. Н. П., който в законоустановения срок я обжалва като
неправилна и незаконосъобразна и моли за нейната отмяна.
Районна прокуратура - Харманли не е депозирала възражение по
жалбата на защитника.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
държавното обвинение – прокурор от ОП - Хасково, заема становище за
неоснователност на жалбата. Според прокурора управлението на моторно
превозно средство след употреба на алкохол е установено по надлежния ред.
Доводите, инкорпорирани в допълнителното писмено изложение били
свързани с приложена по ДП докладна записка, която не била доказателствено
средство и не съставлявала източник на доказателства. Освен това в нея не се
съдържали противоречия с обвинителната теза относно това кой е управлявал
превозното средство в момента на деянието и кой е бил пътникът.
Неправилният словоред, словосъчетание или липса на пунктуация във
въпросната докладна записка не давала основание да се приеме, че има друг
автор на престъплението. В същия смисъл били и показанията на разпитаните
свидетели и отново тази докладна записка не давала основание да се приеме,
че е налице някаква поредност, която да е в противоречие с извода затова
какво е отразено като резултат от изследването. Така аргументирано
прокурорът предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Пред настоящата инстанция подсъдимият Д. К., редовно призован, не
се явява.
В съдебно заседание не се явява и защитникът му – адв. П.. Постъпила
е молба с вх. № 7756/21.10.2022 г. от адв. П., с която моли да се даде ход на
делото и прави изявление, че поддържа изцяло въззивната жалба. Ирично е
посочено че нямат доказателствени искания.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
2
Подсъдимият Д. В. К. е роден на **.**.**** г. в гр. Х., ****** със
***** ****** образование, *******, *******, *********. Същият е
правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на
МПС № *********, издадено на 24.08.2017 г.
На 17.02.2021г. около 20:00 часа в гр. С. подсъдимият Д. К. е
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
регистрационен номер ********, собственост на ****** му - св. Н. К.. Той
отишъл при познатия си - св. Ж. Т., с когото в автомобила пили бири и
разговаряли. Около 22:00 часа подс. К. предложил да направят обиколка до
гр. Г. и тръгнали с леката кола, като водач бил подсъдимият. По пътя двамата
продължили да пият бира и след разходката в гр. Г. на връщане към гр. С.
алкохолът им свършил.
На инкриминираната дата 17.02.2021 г. за времето от 20:00 ч. до
08:00ч. на 18.02.2021 г. свидетелите Е. Д. Г. и Г. Д. Н.-******* в Участък-С.
на РУ-Х. при ОД на МВР-Хасково, били дежурен автопатрул със служебен
автомобил, обозначен с характерни отличителни полицейски знаци и надпис
,,Полиция‘‘. Около 00:25 часа на 18.02.2021г. при обход в гр. С., в близост до
бензиностация „Е.‘‘ полицейските служители забелязали лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № ********, който се движел от гр.
Г. в посока ул. „А. С.‘‘, гр. С. Водач на това МПС бил подсъдимият К., а до
него на предна седалка се возел св. Т. На полицаите им направило
впечатление, че шофьорът на въпросния автомобил, когато забелязал
полицейския автопатрул, рязко намалил скоростта на движение. Това
действие на водача усъмнило полицаите и затова преценили, че следва да му
извършат проверка. Свидетелите Г. и Н. със служебния автомобил последвали
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № ********,
управляван от подсъдимия, като му подали светлинен и звуков сигнал за
спиране с цел извършване на проверка, но подс. К. ускорил скоростта, като
рязко завил надясно по ул. „И.“ с видимото намерение да осуети полицейска
проверка. Подс. Д. К. продължил със скоростното си управление и завил
наляво по ул. „О. П.“. След това той завил наляво към ул. „Т.‘‘, като на
кръстовището, образувано от ул. „Т.“ и ул. „А. С.‘‘, не спрял на знак „Стоп‘‘ и
завил надясно по ул. „А. С.‘‘ в посока автогарата на гр. С., като направил
десен завой и продължил да се движи по ул. „С. С.‘‘, ускорявайки скоростта
на движение. Подсъдимият Д. К. предприел маневра с ляв завой в посока ул.
„Ц. О.‘‘, където се намирал паркингът пред административната сграда на
Община С. На паркинга К. изгубил контрол върху движението на МПС и
ударил три автомобила собственост на Община С. - марка „Рено Клио‘‘ с peг.
№*******, марка „Сеат Инка‘‘ с peг. № ******* и марка „Шкода Октавия‘‘ с
peг. № *******. Полицаите следвали неотлъчно автомобила на подсъдимия и
наблюдавали действията му, като продължавали да подават светлинен и
звуков сигнал за спиране. След ударите в паркираните автомобили подс. К.
отново не прекратил движението си из улиците на града следван от
полицаите. Едва на ул. „Ш.‘‘ той преустановил управлението на автомобила,
3
като спрял вляво на уличното платно в лентата за насрещно движение, при
което предложил на св. Ж. Т. да се сменят като последния да каже на
полицаите, че той е карал, но св. Ж. Т. отказал. Тогава подсъдимият К.
направил опит да се прехвърли на съседната седалка, но седнал в скута на св.
Ж. Т. Всички тези движения на подсъдимия били видени от двамата полицаи,
които спрели служебния автомобил в непосредствена близост и включили
дългите светлини с цел възприемане на случващото се в колата докато се
придвижват към нея. Веднага след като отишли до тях служителите на реда
установили, че водачът на автомобила е подс. Д. К., а пътникът е св. Ж. Т.
Полицаите въпреки че възприели водача на лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Голф“ с per. № ******** и разигралата се ситуация, подсъдимият и св.
Т. пред тях започнали да си разменят реплики относно авторството на
извършеното, като и двамата отричали, че са управлявали лекия автомобил и
твърдяли, че е бил другият. В хода на проверката полицейските служители
забелязали, че подсъдимият и св. Т. са в нетрезво състояние – със силен
мирис на алкохол и неадекватен говор. Поради тази причина, те поискали
съдействие от оперативния дежурен при РУ-Харманли за изпращане на място
на служител, който да тества за употреба на алкохол. На място в гр. С.
пристигнал св. С. С. – ***** ****** при РУ-Харманли, който в присъствието
на св. Г., Н. и Т. пристъпил към проверка на водача К. с техническо средство -
алкотест „Дрегер 7510“ с фабричен номер № ARBA 0070. В 01:23 ч.
алкотестът отчел положителен резултат за 1,89 промила концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия. За извършения тест и за резултатите от него
бил издаден талон за медицинско изследване с № 082576. Същият бил
подписан от подсъдимия с отбелязване, че не желае да бъде изследван чрез
доказателствен анализатор, нито да му бъде извършено медицинско и
химическо изследване. Талонът за медицинско изследване бил връчен на
подсъдимия в 01:30ч. За установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, от ЗДвП
(управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда)
му е бил съставен АУАН серия АA № 981278 от 18.02.2021 година, подписан
от него без възражения и двама свидетели по съставянето. Подсъдимият К. е
бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. За употреба на алкохол бил
проверен и свид.Ж. Т. като техническото средство отчело наличие на алкохол
с концентрация 0,96% на хиляда.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на
свидетелите Е. Г., вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 пр. 2
НПК, Г. Н., В. Д., С. С., вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1, пр. 2 НПК, на Ж. Т., прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от
НПК, частично от обясненията на подсъдимия К., както и приобщените по
реда на чл. 283 НПК писмени материали по ДП № 92/2021 г., по описа на РУ
на МВР – Харманли.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал, намира, че не се налагат различни изводи
по фактите.
4
Правилен е възприетият от първата инстанция подход на
интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки
логическата вътрешна последователност на данните, установявани със
съответното доказателствено средство, както и тяхната кореспонденция с
останалите доказателствени източници.
Районният съд обосновано е кредитирал показанията на свидетелите
очевидци Г., Н. и Т., касаещи обективната страна на повдигнатото обвинение,
в частност управлението на МПС от подсъдимия К., както и тези на св. С. -
досежно алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия, а също и
относно реда за установяването й. Настоящата инстанция не съзира наличие
на заинтересованост от страна на посочените свидетели, още повече, че
дадените от тях сведения са изцяло еднопосочни и непротиворечиви със
събраната и приобщена в производството доказателствена съвкупност.
Централният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а
именно дали подсъдимият е управлявал автомобила след като е употребил
алкохол в концентрацията, установена по надлежен ред, е бил правилно
разрешен. Извършената процесуална работа и мотивите на съда
демонстрират, че тезата на подсъдимия за това, че не той е управлявал
автомобила, а св. Т., е била внимателно проверена и отхвърлена като
недостоверна. За да кредитира показанията на полицейските служители,
които като цяло, а и в частта относно факта на управлението на МПС от
подсъдимия и установената алкохолна концентрация в кръвта му, са
последователни и категорични, първата инстанция е изложила конкретни и
убедителни съображения.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че от показанията
на свидетелите Г., Н. и Т. се установява, че на инкриминараната дата
подсъдимият К. е управлявал лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с peг. № *********, от град Г. в посока ул. „А. С.‘‘, град С., като
същият не изпълнил подадения от полицейските служители сигнал за
спиране. За да избегне извършването на полицейска проверка, подсъдимият
започнал рисково управление на МПС из улиците на гр. С. (ул. „И.“, ул. „О.
П.“, ул. „Т.‘‘, ул. „А. С.‘‘, „С. С.‘‘, ул. „Ц. О.‘‘, подробпо описани в мотивите
на РС), при което загубил контрол над МПС и се блъснал в паркираните пред
административната сграда на Община С. три автомобила. Свидетелите са
категорични, че още на този паркинг са видели силуетите на водача и пътника
до него, като първият бил доста по-висок от седящия на предна дясна седалка.
Въпреки настъпилото ПТП, подсъдимият продължил неправомерното си
шофиране, като го преустановил едва на ул. „Ш.‘‘, при което спрели и
последвалите ги през цялото време в непосредствена близост полицейски
служители Г. и Н. Свидетелят Г. включил дългите светлини с цел
възприемане на случващото се в колата докато се придвижват с колегата си
към нея. Тогава те видели, че водачът прави опит да се прехвърли на
съседната седалка на пасажерското място. При отваряне лявата врата на
автомобила водачът К. още бил в скута на св. Ж., двата му крака били на
5
шофьорското място, а главата му - до прозореца. Свидетелят Г. им
разпоредил да слязат от колата, при което пътникът Т. отговорил, че това не е
възможно, докато подс. К. седи в скута му, като след това на място
установили, че водачът на автомобила е подс. Д. В. К., а пътника е св. Ж. Т.
Тази фактология, изведена от показанията на свидетелите Г., Н. и Т., не
е самостоятелна и изолирана, а кореспондира с приобщените по делото
писмени доказателствени средства, в частност съставените 3 бр. АУАН /л.48-
52 ДП/, които са подписани от подсъдимия без възражения. Същите са
издадени от св. С. С. за допуснати от К. нарушения на ЗДвП при управление
на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № *********, а
именно по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП - управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда, чл. 20, ал. 2 ЗДвП -
управление на МПС с несъобразена скорост и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. ,,б‘‘ -
напускане на мястото на ПТП до пристигането на компетентните органи,
потвърждаващи извода за авторството на инкриминираното деяние.
Обясненията на подсъдимия в съдебното производство пред първа
инстанция в частта относно управлението на МПС и резултатите от
извършения тест за употреба на алкохол се опровергават от кредитираните с
доверие показания на вече посочените свидетели. Затова правилно районният
съд е възприел същите като средство за защита, целящо оневиняването му, но
не и като годно доказателствено средство. Като цяло описаната фактическа
обстановка е еднопосочна, ако се възприеме от показанията на разпитаните
свидетели и писмените доказателства по делото. На тях им противостоят
единствено показанията на св. Н. К. – брат на подсъдимия. На последните
районният съд е отделил особено място в мотивите си и обосновано е
заключил, че по отношение на предмета на доказване не се ползват с
достоверност, доколкото св. Н. К. не е бил очевидец на събитията, поради
което в проведеното съдебно заседание единствено е възпроизвел
интерпретирания разказ на брат си.
Районният съд правилно е отхвърлил и възражението, свързано с
изготвената от св. Е. Г. докладна записка с твърдения, че е налице
противоречие между изложеното в нея и изнесените сведения пред съда.
Известно е, че фактическите положения могат да се основават върху
доказателства, изведени от доказателствени средства, които са били събрани
и проверени по реда, предвиден в НПК. Изявленията на полицейския
служител, инкорпорирани в докладната записка, не са доказателствено
средство - такива са само неговите показания, депозирани пред решаващия
съд, поради което и съпоставката между двете и констатирането на
противоречия не е допустимо.
На следващо място. По делото безспорно е доказано, че
установяването на алкохол в кръвта на водача и неговата концентрация е
станало по надлежния ред – в съответствие с правилата, регламентирани в
Наредба № 1/19.07.2017 год. В тази възка несподелима е тезата на защитата,
6
че резултатът от 1,89 %о, отчетен при тестването с ,,Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер ,,ARBA 0070’, принадлежи не на подсъдимия К., а на
пътника – св. Т. Тази позиция се обосновава с приобщена по делото справка
(неконкретизирана), от която било видно, че първият отчетен резултат е със
стойност под предвидения от законодателя минимум от 1,2%о, като от
показанията на всички разпитани по делото свидетели било установено, че
първи по ред е бил тестван подсъдимият К., а след него св. Т. Доколкото
жалбоподателят не е уточнил, съдът счита, че същият се позовава на
резултатите от извършените на инкриминираната дата тестове за употреба на
алкохол с техническо средство ,,Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер
,,ARBA 0070’‘ /л.53 ДП/. В този документ са отразени стойности от 0,96%о
при тест извършен на 18.02.2021 г. в 01:18:20ч и от 1,89%о в 01:23:57ч.
Възражението е неоснователно. Както вече беше посочено, за
извършения тест на подс. К. и отчетения резултат св. С. е издал талон за
медицинско изследване с № 082576. В него са отразени личните данни (три
имена, ЕГН, № ЛК, място на раждане, постоянен адрес) на подсъдимия К.,
чиято самоличност св. С. установил с предоставените от същия лична карта и
свидетелство за управление на МПС. В талон за изследване № 082576 са
отразени още данните относно датата и часа на вземане на пробата – в 1:23
часа на 18.02.2021 г. и резултата от нея – 1.89%о. Подсъдимият се е съгласил
с обективираното в този документ и го подписал с отбелязване, че не желае
да бъде изследван чрез доказателствен анализатор, нито да му бъде
извършено медицинско и химическо изследване, като екземпляр от талона му
е бил връчен в 01:30 ч., както изрично е посочено. В тази хипотеза съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. показателите от
техническото средство са достатъчни за измерването на алкохолното
съдържание и представляващи надлежната по смисъла на наказателната норма
доказателствена основа за неговото установяване. От друга страна,
техническото средство - дрегер, с което е извършен тестът, към момента на
използването му е преминал проверка в „Лаборатория за проверка на
анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ и следователно е бил
технически годен измервателен уред /л. 54 от ДП/, гарантиращ надеждността
на отчетения резултат. Така съвкупната преценка на доказателствата
аргументира еднозначния и безспорен извод, че регламентираните в Наредба
№ 1/19.01.2017 г. правила са били съблюдавани, а установената чрез
техническото средство алкохолна концентрация е била съответна на
действителната и принадлежи именно на лицето посочено в талона за
медицинско изследване. Все в този аспект е и АУАН серия АA № 981278 от
18.02.2021 година за установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, от ЗДвП
(управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда),
който е бил подписан от подсъдимия без възражения и двама свидетели по
съставянето.
Във връзка с изложеното, съдът изцяло споделя изводите на
контролираната инстанция, че от обективна страна на 18.02.2021г. в гр. С.
7
обл. Х. управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *********, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,89 на хиляда, установено по
надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (обн.
ДВ, бр. 61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г. и изм. и доп. в ДВ, бр.
81/02.10.2018г., в сила от 06.10.2018г. и изм. и доп. ДВ бр. 99 от 20.11.2020 г.
в сила от 01.01.2021г. ) с техническо средство - „Дрегер 7510“ с фабричен №
ARBA 0070. По делото по категоричен и несъмнен начин е установено
наличието на предвидените в закона обективни елементи от състава на
престъплението, а именно управление на МПС, което управление да е
осъществено след употреба на алкохол над допустимото количество.
От субективна страна, както законосъобразно е посочил и
първоинстанционния съд, деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият Д. К. е имал ясната представа, че управлява
МПС след като е употребил голямо количество алкохол. Като правоспособен
водач на МПС той е имал познанието, че с това си поведение накърнява
обществените отношения, регулиращи безопасното придвижване на
гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено ползване. Въпреки
това подсъдимият се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е
била пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.
В обобщение, гореизложената фактическа обстановка обосновава
правния извод, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, до
каквото заключение е достигнал и контролираният съд.
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че
правилно първоинстанционният съд е определил наказание ,,лишаване от
свобода‘‘ за срок от пет месеца и ,,глоба‘‘ в размер на 190 лв. за извършеното
престъпление от подс. К.. Съдът пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства и е приел наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
НК – млада възраст, положително процесуално поведение, чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, наличието на само едно регистрирано
нарушение на ЗДвП, както и че при тези данни и най-лекото, предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. На тази база съдът
обосновано му е наложил наказание ,,лишаване от свобода‘‘ под минималния
предвиден в закона размер, а именно за срок от пет месеца, който е под
установения специален минимум, но над общия предвиден за това по вид
наказание, както и наказание ,,глоба‘‘, чийто размер е малко под установения
специален минимум, а именно 190 лева.
Законосъобразно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 66,
8
ал. 1 от НК и е постановил изпълнението на така наложеното наказание - пет
месеца ,,лишаване от свобода‘‘, да бъде отложено за срок от три години,
защото наложеното наказание е до три години, подс. К. не е осъждан за
извършено престъпление от общ характер на лишаване от свобода и за
изпълнение на целите на наказанието, не е необходимо същият да го изтърпи
ефективно. Правилно е определен и изпитателният срок с оглед изискването
на чл. 66, ал. 2 от НК, а именно, че този срок не може да надминава срока на
наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.
С присъдата съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.
343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и е лишил подсъдимия К.
от правото да управлява МПС за срок от една година и три месеца, като
правилно на основание чл. 59, ал. 4 НК е постановено при изпълнение на
определеното наказание да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил лишен от възможността да го упражнява.
С оглед изложеното, въззивният състав намира, че наказанията са
правилно индивидуализирани по вид и размер, същите съответстват на
тежестта на извършеното и на личността на подсъдимия и са справедливи,
като с тях ще се постигнат целите на генералната и лична превенция.
При извършената цялостна проверка не се констатираха допуснати
нарушения, налагащи отмяна или изменение на проверяваната присъда.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338
от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 12 от 04.05.2022 г., постановена по
НОХД № 253/2021 година, по описа на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9