№ 319
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Вера Ив. Иванова
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600601 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят В. КР. Г., ЯВЯВА се лично и с адв. В.А.В., редовно
упълномощен.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д.А..
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. В.Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик В. ГАТОВ.
Адв. В.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
С оглед становищата на страните и тъй като делото е изяснено от
1
фактическа и правна страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на
подзащитния ми и да измените мярката за неотклонение, която е най-тежката
„Задържане под стража“. Съдебният контрол във връзка с осъществяване
правомощията на съда при контрола за промяна на мярката за неотклонение
изисква да бъде обсъдено наличието на всички предпоставки, визирани в
чл.63 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, затова ще си
позволя да направя този анализ.
На първо място се изисква да е налице обоснованото предположение
за извършване на престъпление. В настоящия казус за нас, няма спор по
отношение на това, дали е налице това обосновано предположение. То е
налице, за да съм ясен. Този извод правя и съм направил още при
първоначалното вземане на тази мярка за неотклонение през май месец тази
година при привличането му като обвиняем. Същият е дал подробни
обяснения във връзка с повдигнатите му обвинения и е признал изцяло вината
си, който факт обуславя обоснованото предположение.
За да са налице условията за вземане на най-тежката мярка е
необходимо да са налице и другите кумулативно предвидени предпоставки, а
именно да е налице реална опасност от укриване и от извършване на друго
престъпление.
Няма да коментирам реалната опасност от укриване, защото тя е не
е съществувала и към момента, когато е взета мярката за неотклонение и би
следвало да се обсъди другата, дали е налице опасност да извърши друго
престъпление.
Трайната практика на Европейския съд за правата на човека е
категорична, че за времето, през което се търпи тази мярка, тази реална
опасност от извършване на престъпление намалява.
Считам, че към момента на разследване, в който се намираме, тази
опасност е намаляла до степен, която според мен да липсва. Този извод правя
от фактите, с които Вие сте се запознали. Делото е приключило, което
означава, че по него са извършени всички процесуално следствени действия,
2
които биха могли да бъдат възможни, разпитани са всички свидетели,
изготвени са експертизи. Това означава, че делото е завършило до степен, в
каквато няма какво повече да се прави. В тази насока аз не виждам някакво
основание да се твърди към настоящия момент, че подзащитният ми би могъл
да извърши друго престъпление. За всички е ясно, че когато се казва друго
престъпление, се има предвид престъпление, свързано с настоящето
производство, както обикновено се твърди, влияние на свидетели и други
такива действия. В настоящия казус това не би могло да се случи, защото
подзащитният ми е дал подробни обяснения и е съдействал изцяло на
разследването за разкриване на обективната истина по делото. Всички
свидетели са разпитани по делото. Няма как да окаже каквото и да е
въздействие върху разследването.
Противно на мотивите на първоинстанционния съд, разгледал
искането ни, не считам, че не следва с особена важност да се обсъдят и
личността на подзащитния ми и процесуалното му поведение, който е
критичен към деянието си, готов е да понесе отговорността си, както е казал в
началото на производството. По отношение на срока за задържане
първоинстанционният съд се произнесе, че той не е нереален, което аз не
споделям. Има мотиви, че забавянето се дължи на множество искания за
промяна на мерките от другите съпроцесници, но Вие ще видите, че от май
месец до настоящия момент, той, с оглед желанието си за бързо приключване
на производството, не е подавал искане в тази насока.
Моля, уважаеми апелативни съдии, да измените мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, каквото прецените.
Обв. В.Г. за лична защита : Поддържам казаното от защитника ми.
Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение, като неоснователна, молбата на В. КР. Г. срещу определението на
П.О.С. по ЧНД № 1074/2021 г., да потвърдите определението на
първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано.
В производството по чл. 65 от НПК основно се разглежда въпросът
дали има промяна на обстоятелствата, при които е била взета първоначалната
мярка за неотклонение. Считам, че към настоящия момент не може да се
направи какъвто и да е извод в тази насока.
3
От защитата беше изтъкнато категорично обоснованото
предположение относно съпричастността на обвиняемия за извършеното
инкриминирано деяние, което е подкрепено не само от събраните по делото
доказателства, но е и надградено.
Относно това дали съществува опасност да се укрие, този въпрос не
е бил предмет на обсъждане и от предходната инстанция, която е отказала да
измени мярката за неотклонение.
Единствено се коментира въпросът дали е налице опасност от
извършване на друго престъпление. Считам, че в настоящия случай не е
отпаднала тази опасност. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил
мотиви относно високата степен на обществена опасност на деянието,
високата степен на организираност, немалкия предмет на наркотични
вещества, които са открити у обвиняемия.
Независимо, че е изтекъл 6-месечният срок от задържането до
настоящия момент, не може да се говори за неразумен срок, в каквато насока
беше становището на защитата.
Да, досъдебното производство е в заключителна фаза, но считам, че
при евентуално изменение на мярката за неотклонение, съществува все още
реална опасност същият да извърши и друго престъпление, която не се
разколебава от събраните по делото доказателства.
С оглед изложените обстоятелства, моля да оставите без уважение
жалбата на обвиняемия Г. досежно изменение на мярката му за неотклонение
„Задържане под стража“ и да потвърдите първоинстанционното определение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обв. В.Г.: Моля за изменение на мярката в по-лека такава.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
4
Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на П.О.С. е оставил без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под
стража”, взета спрямо обвиняемия по досъдебно производство №82/21г. по
описа на отдел „ КП“ при ОД на М.В.Р.П. В. КР. Г..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на
обвиняемия, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са
релевирани доводи за незаконосъобразност на Определението.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за
обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че от
наличните данни по делото може да се направи обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъпленията, като излага подробни
съображения в тази насока. Намира извода за наличието на опасност същият
да продължи с престъпната си деятелност за правилен.
Защитата на обвиняемия пледира подадената жалба да бъде уважена,
а атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира се
за липса на данни, обосноваващи опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление. Не се спори по извода за наличие на обосновано
предположение за авторството, като в тази връзка се сочи безукорното
процесуално поведение на обвиняемия и направените от него самопризнания.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел,
че на обвиняемият Г. са повдигнати и предявени обвинения по чл.354а, ал.1,
пр.1 и по чл.343б, ал.3 НК, за които законът предвижда наказание лишаване
от свобода.
Страните не спорят относно наличието на обосновано
предположение, че обвиняемият е съпричастен към вменената му престъпна
деятелност, която същият не е отрекъл и признал в хода на досъдебното
производство.
5
Няма спор, че реална опасност обвиняемият да се укрие не
съществува. Данни за такава не е имало както към момента на
първоначалното задържане на обвиняемия, така и към настоящия
процесуален момент.
Дискусионен остава обаче въпросът, е ли налице опасност Г. да
продължи с престъпната си деятелност, доколко същата е реална и
продължава ли тя да съществува?
В тази връзка опасността обвиняемият да извърши престъпление
първата инстанция е извела от високата степен на опасност на разследваното
деяние, както и от добрата му планировка и организираност.
Всичко това е довело първият съд до извод, че единствената
адекватна на обществената опасност на обвиняемия Г. и на осъществените от
него деяния е само „Задържане под стража”.
Така стореният от Окръжният съд извод е неправилен, а изложените
в тази връзка съображения не могат да бъдат споделени.
Данни за реална опасност обвиняемият Г. да продължи да върши
престъпления липсват. Приетата от първата инстанция деятелност, свързана с
планирането и създадената организация между него и останалите обвиняеми,
както и с начина на укриване на предмета на престъплението не е с нищо по-
различна и не се отличава с някаква изключителна или по – различна
специфика от типичните действия при извършване на този вид престъпления,
като сама по себе си не може да обоснове извод, че е налице опасност
обвиняемият Г. да върши престъпления. Такава опасност не може да се
извлече и от количеството на наркотичното вещество, което не може да бъде
определено за значително, съобразно приетите в съдебната практика критерии
за размерите на такъв вид забранени субстанции.
Първата инстанция не е отчела в достатъчна степен съдебното
минало, липсата на криминални прояви и трудовата ангажираност на
обвиняемия, като се е задоволила да отбележи само, че тези обстоятелства не
са такива, че да игнорират опасността да извърши престъпления. Този извод
не може да бъде споделен. Чистото съдебно минало, липсата на криминални
прояви и трудова ангажираност на обвиняемия са все обстоятелства, които не
само не обосновават, а изключват извода, че при него опасността да върши
6
престъпни деяния продължава да съществува в реален вид.
Неправилно е преценено и добросъвестното процесуално поведение
на Г.. Независимо, че регламентираното му от НПК и ЕКЗПЧОС право на
защита му дава възможност да не дава обяснения, той не се е възползвал от
него и с първоначалните обяснения, които е дал, е спомогнал за разкриване на
обективната истина. Нещо повече, Г. не е отрекъл съпричастността си към
транспортирането на инкриминираните наркотични вещества и е дал
уличаващи самият него обяснения за държането им. Настоящата инстанция
намира, че това му процесуално поведение, с което същият спомага в
значителна степен за разкриването на обективната истина не следва да бъде
критикувано, а следва да бъде толерирано и то не само не налага, а точно
обратното изключва направения от първата инстанция извод за
съществуването на опасност той да продължи да върши престъпления.
Без необходимата оценка е останало и процесуалното развитие на
досъдебното производство. Съдът е следвало да съобрази, че голяма част от
доказателствената съвкупност, имаща значение за предмета на доказване е
установена и това допълнително минимизира опасността подсъдимия да
манипулира или укрие доказателства или да повлияе на свидетелите.
Всичко това преценено поединично и в съвкупност очертава като
несъстоятелен извода, че е налична опасността обвиняемият Г. да върши
престъпления.
В тази връзка, следва да се отбележи, че за да бъде едно лице
задържано под стража, законодателят е предвидил наред с наличието на
обосновано предположение за извършено престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се
направи извод, че съществува основателна опасност обвиняемия да се укрие
или да извърши престъпление. Когато тази опасност е престанала да
съществува, както е в настоящия случай, основанията за задържане на лицето
под стража са отпаднали.
Поради това продължаването на задържането на обвиняемия Г.
влиза в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни
наказателно законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и
определението на П.О.С. се явява необосновано и незаконосъобразно.
7
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което
марката за неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо обвиняемия
В.Г. да бъде изменена в по – лека такава „Гаранция”, с която биха били
покрити изцяло критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материално състояние на обвиняемия, семейното положение и
трудовата му ангажираност от една страна, а от друга като отчете
обществената опасност на престъплението, в което е обвинен намира, че
сумата от 2 000 лв. е достатъчна за да бъде постигнат преследвания от закона
процесуален ефект.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия следва да бъде
наложена забрана за напускане на пределите на Р.Б..
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 1074/29.11.2021г. по чнд № 2414/21г.
на П.О.С., с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо обвиняемия по
досъдебно производство №82/21г. по описа на отдел „ КП“ при ОД на
М.В.Р.П. В. КР. Г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия по досъдебно производство
№82/21г. по описа на отдел „ КП“ при ОД на М.В.Р.П. В. КР. Г. мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по – лека такава
„ГАРАНЦИЯ”, в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
На основание чл.65, ал.10 НПК обвиняемият В.Г. да бъде освободен
след внасяне на гаранцията, ако не се задържа на друго основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия В. КР. Г.
с ЕГН ********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Р.Б..
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Б.Д.С.т“
при ОД на М.В.Р.П. и Началника на ДНСП С. за уведомяване на граничните
контролно-пропускателни пунктове на страната, във връзка с наложената
8
забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:20 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9