Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 12.07.2023 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...……….………… в публично …......................….
заседание
на петнадесети юни ...............................................………….…….…………….....……….......….
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….…..……….
Мариана Кадиева ….…..........................
като
разгледа докладваното от .....……….....................………
съдията Виктор Атанасов .......................
административно
дело ......... №173
........ по описа за ........................ 2023 година ......................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано
е по жалба от А.Х.С., с ЕГН **********, с
посочен постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник - адвокат В.М. от АК-***,
със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: ***, против Решение №2153-08-104 от 03.04.2023
год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2113-08-116#5 от 06.02.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката
А.Х.С. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателката А.Х.С. заявява в
жалбата, че счита постановеното Решение №2153-08-104/03.04.2023 год. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали за незаконосъобразно, поради което го оспорва в законоустановения срок. Счита, че незаконосъобразността му
се състои в това, че административният акт е издаден в нарушение на материалния
закон и на административнопроизводствените правила. Неправилен
бил и изводът на директора на ТП на НОИ - Кърджали, въз основа на който е
приел, че А.Х.С. нямала изискуемия се 15 години осигурителен стаж по чл.68, ал.3
от КСО. Твърди се, че в решението си по-горестоящият
орган е формирал неправилни и противоречиви фактически и правни изводи относно
продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателката,
ведно с действителния такъв, обхващащ и периодите на майчинствата й за родените
от нея 6 деца, което довело и до постановяването на незаконосъобразен акт. Твърди
се също, че в хода на проведеното пенсионно и административно производство са
допуснати и нарушения на административнопроизводствените
правила. В жалбата се заявява, че други, подробни аргументи по отношение на
посочените по-горе съображения ще бъдат изложени и в съдебно заседание. Поради
изложеното, с жалбата се моли съда да постанови надлежен съдебен акт, с който,
на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, да отмени
Решение № 2153-08-104/03.04.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата на А.Х.С. против Разпореждане №2113-08-1167#5 от 06.02.2023
год., прот.№4, на ръководителя „ПО” при Териториално
поделение на НОИ - Кърджали,като назаконосъобразно и да
върне преписката за ново произнасяне. С жалбата се иска да бъдат присъдени и направените
разноски по делото.
Редовно призована за съдебно
заседание, жалбоподателката А.Х.С., с посочен
постоянен адрес ***, не се явява,
представлява се от упълномощения й процесуален представител – адв.В.М. от АК-***, която
заявява, че изцяло се придържа към изложените в жалбата оплаквания, за
незаконосъобразност на административния акт, които моли съдът да съобрази, а също
така, поддържа изложените в хода на контролното административно производство
съображения, относно неправилното приложение на материалния закон, с оглед
изводите на административния орган, за липсата на осигурителен стаж – 15 години
на жалбоподателката, незачитането или зачитането на
периодите на майчинство. В тази връзка твърди също, че в хода на производството
не са изяснени фактическите обстоятелства, в резултат на които
административният орган е достигнал до погрешни изводи относно липсата на
осигурителен стаж от 15 години на жалбоподателката и
не било съобразено обстоятелството относно наличието на 5 (пет) майчинства на същата,
съответно те не били приобщени към осигурителния стаж. Твърди също, че в
разпореждането, което е било предмет на контролно административно обжалване,
липсват мотиви, но от постановеното решение ставало ясно, че административният
орган е допълвал и формирал мотиви вместо пенсионния орган. Според процесуалния
представител на жалбоподателката, явно целта в
пенсионното производство била по-скоро формално да се откаже отпускане на
пенсия, а впоследствие, административният орган да има свободата не да
контролира, каквото било наложително да извърши като контролни правомощия
съгласно осигурителното законодателство, а по-скоро в конкретния случай бил
допълнил административния акт, което било недопустимо. Моли съдът да съобрази
изложените в жалбата съображения и след като разгледа и прецени внимателно
документите по делото, да постанови съдебен акт, с който да отмени оспореното
решение и да върне преписката на административния орган, с указания по тълкуване
и прилагане на закона. Претендира и за направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител – ст.юрк.З. Б., която оспорва жалбата и
намира същата за неоснователна. Заявява, че изцяло поддържа мотивите, изложени в
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Сочи, че през периода
от 01.01.1974 год. до 31.12.1988 год., жалбоподателката е родила 6 (шест) деца и че с оглед
данните, отразени в Удостоверение – обр.УП-30, с №**
от *** год., издадено от Кооперативно земеделско стопанство – ***, пенсионният
орган правилно е приел, че през периода от 25.08.1974 год., когато е родено
първото дете, до 20.01.1982 год., на която дата било родено шестото дете, жалбоподателката А.С. е била осигурено лице - майка, член
на ТКЗС, поради което периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко
дете, са били зачетени за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР
на КСО. Сочи също, че това обстоятелство не променя фактическата обстановка, а
именно - че жалбоподателката не отговаря на условията
на чл.68, ал.3 от КСО, т.к. в случая липсва наличието на действителен стаж от
15 години. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на А.Х.С.,
като неоснователна, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на
пълномощника на жалбоподателката със съпроводително
писмо с Изх.№1012-08-130#1/03.04.2023
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7/, като е получено на адреса на упълномощеното от
заявителя лице – адв.В.М., срещу подпис, на датата 05.04.2023 год., видно от приложеното към
административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/ с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.10/. Жалбата е подадена чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, по пощата, с
препоръчана пощенска пратка, на датата 13.04.2023 год., видно от клеймото на
приложеното копие от пощенски плик с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД ***/л.6/, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ –
град Кърджали с Вх.№2153-08-104#1 от 19.04.2023 год., видно от положения на същата и попълнен
щемпел/л.3/. От горното следва, че жалбата е подадена на 8-я/осмия/
ден след получаването на оспореното решение от пълномощника на заявителя, при
което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на 8-я/осмия/
ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването
на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена
е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по
установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който
се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката А.Х.С. от *** е подала заявление с
Вх.№2113-08-116 от 26.01.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.23-л.24/,
с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Към заявлението са приложени удостоверителни документи, за притежавания от нея
осигурителен стаж/л.27-л.28/, както е приложено и Удостоверение за родените от
майката А.Х.С. деца, с Изх.№** от *** год., издадено от община – ***/л.26/, в
което са посочени, с трите им имена и ЕГН, шест родени от нея деца.
Така, по повод това заявление Вх.№2113-08-116
от 26.01.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от А.Х.С., е издадено Разпореждане №2113-08-116#5 от 06.02.2023
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.15/, с
което, на жалбоподателката А.Х.С. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не
отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната
разпоредба, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. В
разпореждането е отразено, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП
на НОИ - град Кърджали й е зачело осигурителен стаж, както следва: от III-та категория труд – 13 год., 00 мес.
и 00 дни, от които, действителен осигурителен стаж - 13 год., 00 мес. и 00 дни, като е посочено, че към датата на подаване на
заявлението – 26.01.2023 год., жалбоподателката А.Х.С. е имала навършена
възраст – 68 години, 06 месеца и 02 дни. При
наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото
заявление от 68 години, 06 месеца и 02 дни, преценката за правото на пенсия е
направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като
в мотивите към разпореждане е посочено, че лицата, които за 2023 год. нямат
изискуемия се осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО - 36 години и 04 месеца
за жените, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
навършена възраст 67 години и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО.
Предвид това, от пенсионния орган е
прието, че тъй като жалбоподателката А.Х.С. няма 15 години действителен осигурителен стаж, то
исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде отказана, поради което
и на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, й е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това Разпореждане №2113-08-116#5 от
06.02.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е
било получено на посочения от заявителката А.С. адрес за кореспонденция, в
подаденото от нея заявление, на датата 13.02.2023 год., видно от приложеното по
преписката известие за доставяне с баркод *** на
„Български пощи“ ЕАД ***/л.16/.
Против разпореждането е била подадена в срок
жалба от нея, чрез пълномощник – адв.В.М. от АК-***, до директора на ТП на НОИ
– град Кърджали, с Вх.№1012-08-130 от 07.03.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.11-л.12/, в която са изложени
доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в нейна полза осигурителен
стаж и по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен
стаж, като според жалбоподателката, неправилно с
обжалваното разпореждане, посочените в него периоди на майчинство, не са й
зачетени за действителен осигурителен стаж. В жалбата са изложени доводи и аргументи в тази насока, като е поискано
обжалваното Разпореждане №2113-08-116#5
от 06.02.2023 год./неправилно
посочено в жалбата с №2113-08-1167#5/06.02.2023 год./ на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Кърджали, да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
Така, по
повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-104 от 03.04.2023
год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.8-л.9/, с което е отхвърлена
жалбата на А.Х.С. против Разпореждане №2113-08-116#5 от 06.02.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Кърджали,
като неоснователна, като по представената преписка няма данни административният
орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал
допълнителни доказателства във връзка с изложеното в жалбата.
В мотивите
към това решение, административният орган е описал установените факти в хода на
производството, като е посочил, че при
преценката за правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на
чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателката
няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава
изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 67 години, защото към датата на
подаване на заявлението за пенсия лицето е на възраст 68 години, 06 месеца и 02
дни, но поради липсата на другата кумулативно изискуема от разпоредбата
предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не по-малко от 15
години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В мотивите е описано, че при
извършената в хода на настоящото производство проверка на документите,
съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателката,
е установено, че осигурителният й стаж е правилно и законосъобразно зачетен от
длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали. Посочено
е, че в Удостоверение обр.УП-30, с Изх.№**/*** год.,
издадено от Кооперативно земеделско стопанство - ***/на л.27-л.28/, в полза на А.Х.С. е посочен осигурителен стаж като „***“, за времето
01.01.1974 год. – 31.12.1988 год., със заверена
продължителност от 13 години. Описано е, че за периода 1985 год. - 1988 год., е
представено по служебен ред в ТП на НОИ – Кърджали, Удостоверение обр.УП-15 с Изх.№***/*** год. за получено брутно трудово
възнаграждение/ осигурителен доход, за определяне на размера на пенсията,
издадено от Архивохранилището при ТП на НОИ - ***/на л.21 от делото/, съхраняващо
разплащателните ведомости на осигурителя КЗС - ***, по реда на Инструкция №5 от
30.06.2005 год. за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на
прекратени осигурители без правоприемник.
В мотивите към решението е посочено, че през
тези периоди действат Закона за пенсиите (отм.) и Правилника за прилагане на
закона за пенсиите (отм.) и че съгласно чл.96, ал.7 от ППЗП, на работещите в
селското стопанство, включително земеделските стопани - кооператори, от 1 юли
1975 год. до 20 май 1995 год., за една година трудов стаж се зачита, ако през
календарната година са изработили най-малко 200 дни непосредствена работа в
растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански дейности, както и че трудовият
стаж в месеци, когато са изработени по-малко от 200, съответно 250 дни, се
определя, като сборът на изработените дни през календарната година се раздели
на 25. Посочено е също, че от 01.01.1975 год. е в сила разпоредбата на чл.96a от отменения Правилник
за прилагане на Закона за пенсиите, съгласно която, трудовият стаж на
работниците и на земеделските стопани - кооператори, които отглеждат тютюн или
други култури на акорд/индивидуален или семеен/, се определя като действително
полученото трудово възнаграждение за целия работен период се раздели на
тарифната ставка за втори разряд по тарифната мрежа за работниците в
растениевъдството и животновъдството в държавните организации за
селскостопанска дейност. Прието е, че въз основа на Удостоверение обр.УП-15, с Изх.№*** от *** год., действително полученото
от жалбоподателката А.С. трудово възнаграждение за
периода 01.01.1986 год. до 31.12.1986 год., е в
размер на *** лева и прилагайки разпоредбата на чл.96а отменения Правилник за
прилагане на Закона за пенсиите и съобразно тарифната ставка за втори разред по
тарифната мрежа за работниците в растениевъдството за 1986 год., действително
полученото трудово възнаграждение за целия период, в размер на *** лева, следва
да се раздели на тарифната ставка *** лева, за да се получат действително отработените
от лицето дни (*** : *** = ***) и че определените 82 дни съответстват на 03
месеца и 08 дни, при шестдневна работна седмица, съгласно чл.96, ал.7 от ППЗП
(отм.). В мотивите е посочено също, че по аналогичен начин е калкулиран
осигурителен стаж, в размер на 7 месеца и 20 дни, за времето от 01.01.1987 год. до 31.12.1987 год. и 01 месец и 12 дни, за
времето 01.01.1988 год. до 31.12.1988 год. и че след
прилагане на съответните изчисления, се получава осигурителен стаж за
съответната година, който не е равен на календарната продължителност за същата
година.
В мотивите е описано също така, че по
представеното от лицето Удостоверение обр.УП-30, №**/***
год., издадено от Кооперативно земеделско стопанство - ***, със заверен
осигурителен стаж в размер на 13 години, за периода 01.01.1974
год. - 31.12.1988 год. и Удостоверение обр.УП-15, Изх.№***
от *** год., издадено от сектор ОА при ТП на НОИ - ***, за получено брутно
трудово възнаграждение/осигурителен доход от жалбоподателката
за 1985 год., 1986 год., 1987 год. и 1988 год., в полза на А.Х.С. е зачетен общ
осигурителен стаж в размер на 13 години: 01.01.1974 год.
- 31.12.1985 год. - 11 год., 11 мес. и 20 дни; 01.01.1986 год. - 31.12.1986 год. - 03 мес.
и 08 дни; 01.01.1987 год. - 31.12.1987 год. - 07 мес. и 20 дни; 01.01.1988 год. -
31.12.1988 год. - 01 мес. и 12 дни.
Посочено е също, че с Постановление на
Министерския съвет №61 от 1967 год. за насърчаване на раждаемостта, на жените
майки и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи, е дадено право при
бременност и раждане и за отглеждане на деца, да им се зачита за трудов стаж
времето, отговарящо на размерите на предвидения по това Постановление платен и
неплатен отпуск, с който се ползват майките и осиновителките - работнички и
служителки. На следващо място, в мотивите е отразено, че съгласно т.2 от
Инструкция №0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки,
членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на малко
дете, трудов стаж от постановлението се зачита на жените-майки (осиновителки),
които към деня на раждането (осиновяването) на детето не работят като осигурени
за всички осигурителни случаи по Кодекса на труда, Наредбата за осигуряването
на културните дейци и адвокати, както и на шофьорите, работещи със собствени
моторни коли, Наредбата за уреждане на правата на административния и
инженерно-техническия персонал и механизаторите при ТКЗС по Кодекса на труда,
Временната наредба за уреждане на правата по обществено осигуряване на
работниците в държавни предприятия за селскостопанска дейност, заплащани на
акорд (индивидуален или семеен), Правилника за социално осигуряване на
земеделските стопани-кооператори и Указа за взаимно осигуряване на ТПК.
Въз основа на това, в мотивите е изведен
извод, че следователно, за да се приеме, че жената-майка е неработеща, следва
тя да не работи и да не е осигурено лице за всички осигурителни случаи към деня
на раждането.
В мотивите към решението е описано, че в процесния период 01.01.1974 год.
- 31.12.1988 год., жалбоподателката е родила шестте
си деца, за което в пенсионното производство е било представено удостоверение
за родените от майката деца, с Изх.№**/*** год., издадено от Отдел „ГРАО“ при
***, както следва: на 25.08.1974 год. -
първо дете; на 17.01.1976 год. - второ дете; на 03.07.1977 год. - трето дете; на
06.02.1980 год. - четвърто и пето дете и на 20.01.1982 год. - шесто дете. Посочено
е, че при това положение, с оглед данните, отразени в удостоверението, обр.УП-30 и предвид цитираното удостоверение за родените от
майката деца, пенсионният орган е приел, че през периода 25.08.1974 год. до
20.01.1982 год., А.Х.С. не е била неработеща майка към деня на раждането на
шестте си деца, а точно обратното - през този период тя е била осигурено лице,
майка, член на ТКЗС, поради което периодите на бременност и раждане и
отглеждане на малко дете са зачетени за действителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО. Посочено е обаче, че това обстоятелство не променя
фактическата обстановка, че жалбоподателката С. не
отговаря на условията на чл.68, ал.3 от КСО и в случая липсва наличието на
действителен стаж от 15 години.
По тези съображения, директорът на ТП на
НОИ – Кърджали е приел, че оспореният административен акт е издаден в
предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправните
разпоредби, без да са нарушени административно-производствените правила при
издаването му, както и че постановеният отказ е мотивиран и кореспондира с установената
фактическа обстановка, което налага неговото потвърждаване и че жалбата против
него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт,
предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия
смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното
пред него Разпореждане №2113-08-116#5 от 06.02.2023 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.
Решението е издадено в посочения
едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против разпореждането е
постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 07.03.2023 год., а решението по повод тази
жалба е постановено на 03.04.2023 год. Същото, освен това, е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния
орган при ТП на НОИ – Кърджали, са постановени при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби на закона.
Както бе упоменато и по-горе, от
фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че видно
от представеното от жалбоподателката А.Х.С. Удостоверение обр.УП-30, с
Изх.№**/*** год., издадено от Кооперативно земеделско стопанство - ***, област
Хасковска/на л.27-л.28/, за същата е посочен осигурителен стаж, като „***“,
за времето 01.01.1974 год. – 31.12.1988 год., със
заверена продължителност на стажа от 13 /тринадесет/ години. По делото не е
спорно също така, че през процесния период 01.01.1974 год. - 31.12.1988 год., жалбоподателката
А.С. е родила шестте си деца, за което в пенсионното производство е било
представено удостоверение за родените от майката деца, с Изх.№**/*** год.,
издадено от Отдел „ГРАО“ при ***, както следва: на *** год. - първо дете Ш. Р.
Й.; на *** год. - второ дете Ш. Р. М.; на *** год. - трето дете М. Р. Д.; на ***
год. - четвърто и пето дете – Б. Р. М. и Ш. Р. Й. и на *** год. - шесто дете Х.
Р. Х. Както бе отбелязано и по-горе, по преписката е изискано и представено
служебно и Удостоверение, обр.УП-15, с Изх.№***/***
год., издадено от сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ - ***, за получено
брутно трудово възнаграждение/осигурителен доход, за определяне на размера на
пенсията, в което е удостоверено, че жалбоподателката
А.Х.С., като ***, за периода от 1985 год. до 1988 год. има брутно трудово
възнаграждение/осигурителен доход, за определяне на размера на пенсията, както
следва: 1985 год. – *** лева; 1986 год. – *** лева; 1987 год. – *** лева и 1988
год. – *** лева, които суми са отразени в колона 4 на това удостоверение, за
която колона 4 е пояснено, че същата съдържа възнаграждение за отглеждане на
тютюн. В същото удостоверение е посочено, че е издадено въз основа на
разплащателните ведомости, намиращи се в сектор „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ
- *** и е указано, че съдържанието на документа може да се обжалва в 14-дневен
срок пред ръководителя на ТП на НОИ, на основание чл.117 от КСО, като по
преписката няма данни, а няма и твърдения, съдържанието на това удостоверение
да е било обжалвано по указания в него ред.
Така, разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на
КСО регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, като
предвид това, правилно в мотивите към обжалваното решение е посочено, че през процесния период действат
Закона за пенсиите (отм.) и Правилника за прилагане на Закона за пенсиите
(отм.), като следва да се добави, че отмяната и на двата нормативни акта е в
сила от 01.01.2000 година. При това положение,
правилно е посочено в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали,
че съгласно чл.96, ал.7 от ППЗП, на работещите в селското стопанство,
включително на земеделските стопани-кооператори, след 1 юли 1975 год. за една
година трудов стаж се зачита, ако през календарната година са изработили
най-малко 200 дни непосредствено на производствена работа в растениевъдството
или 250 дни в другите селскостопански дейности и че трудовият стаж в месеци,
когато са изработени по-малко от 200, съответно 250 дни, се определя, като
сборът на изработените дни през календарната година се раздели на 25.
Основателно и правилно, също така, административният орган се е позовал и на
разпоредбата на чл.96а (Нов - ДВ, бр.7 от 1975 г.) от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.),
съгласно която, трудовият стаж на работниците, които работят на акорд
(индивидуален или семеен) и са в трудово-договорни отношения с държавни
предприятия за селскостопанска дейност, се определя, като действително
полученото трудово възнаграждение за целия работен период се раздели на тарифна
ставка за втори разред по тарифната мрежа за работниците в растениевъдството и
животновъдството в държавните предприятия за селскостопанска дейност.
Въз основа на посочената разпоредба и
прилагайки същата, при данните, вписани в Удостоверението, обр.УП-15,
с Изх.№***/*** год., издадено от сектор „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ -
***, за полученото от жалбоподателката брутно трудово
възнаграждение за посочените периоди, които не са били оспорени и съобразно
тарифната ставка за втори разред по тарифната мрежа за работниците в
растениевъдството – *** лева, са изчислени действително отработените от нея
дни, за посочените три последователни години – 1986 год., 1987 год. и 1988 год.,
които съответстват на осигурителния стаж за тези години. В мотивите към
оспореното решение коректно са описани извършените изчисления, въз основа на
които е определен броят на отработените дни за посочените години, като така в
крайна сметка, на жалбоподателката А.Х.С. е зачетен
осигурителен стаж, както следва: 01.01.1974 год. -
31.12.1985 год. - 11 год., 11 мес. и 20 дни/т.е.
зачетен е почти целият период, без 10 календарни дни/; 01.01.1986
год. - 31.12.1986 год. - 03 мес. и 08 дни; 01.01.1987 год. - 31.12.1987 год. - 07 мес.
и 20 дни; 01.01.1988 год. - 31.12.1988 год. - 01 мес. и 12 дни или, в полза на жалбоподателката
С., за процесния период от 01.01.1974
год. – 31.12.1988 год., е зачетен осигурителен стаж от общо 13/тринадесет/
години.
Така, по делото няма спор, че през този
период жалбоподателката А.С. е родила и шестте си
деца, като същевременно е правилен изводът на административния орган, че за да
се приеме, че жената-майка е неработеща, следва тя да не работи и да не е
осигурено лице за всички осигурителни случаи към деня на раждането. Правилно и
в съответствие с приложимите материланоправни
разпоредби, пенсионният орган, а и горестоящият
административен орган, са приели, че през периода от 25.08.1974 год. – датата
на раждане на първото й дете Ш. Р. Й., до 20.01.1982 год. - датата на раждане
на последното, шесто дете – Х. Р. Х., жалбоподателката
А.Х.С. не е била неработеща майка към деня на раждането на което и да е от шестте
й деца, а точно обратното - през този период тя е била осигурено лице, майка – тютюнопроизводител,
член на ТКЗС, поради което периодите на бременност и раждане и отглеждане на
малко дете са й зачетени за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО. Както бе посочено и по-горе, този действителен е изчислен
при приложение на относимите разпоредби на чл.96, ал.7 и чл.96а, находящи се в Глава IX. Начин за изчисляване на трудовия стаж, от отменения
Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, като тук следва да се отбележи,
че в чл.96а съществува и изречение 3/трето/, което регламентира, че „Към
установения по този начин трудов стаж се прибавят и действително отработените
дни при друг вид работа, като се спазват разпоредбите на предходния член.“. В
конкретния случай обаче, нито в хода на административното производство пред
органа, нито в хода на настоящото съдебно производство, не са представени
никакви удостоверителни документи от страна на жалбоподателката
А.С. за това, същата действително да е отработила дни при някакъв друг вид
работа, а въобще няма и твърдения в такава насока от нейна страна.
Предвид горното, налага се еднозначният
извод, че установените в хода на настоящото производство обстоятелства не
променят фактическата обстановка, установена от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ
– Кърджали и от горестоящия му администритивен
орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, а именно - че жалбоподателката
А.Х.С. не отговаря на условията на чл.68, ал.3 от КСО, за придобиване право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като същата няма изискуемия се действителен
осигурителен стаж от 15 години, а от това следва, че пенсионният орган при ТП
на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен
орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили правилно и относимите материалноправни
разпоредби на закона.
При така установеното фактическо и правно
положение съдът намира, че жалбата, подадена от А.Х.С., с посочен постоянен
адрес ***,
против Решение №2153-08-104 от 03.04.2023 год., издадено от директора на ТП на
НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против
Разпореждане №2113-08-116#5 от 06.02.2023 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с инвокираните в
нея оплаквания, се явява недоказана и неоснователна.
При съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с изискуемото се съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при това
положение, същият се явява съответен и на целта на закона, т.е. съдът намира,
че по отношение на обжалваното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, не е налице което и да е от отменителните основания по
чл.146 от АПК. Предвид това, с решението по настоящото дело, жалбата срещу това
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, неоснователна и недоказана,
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по
настоящото дело и предвид своевременно направеното от процесуалния представител
на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателката А.Х.С., с посочен постоянен адрес ***, следва да бъде осъдена да заплати на Национален
осигурителен институт - град София, сумата от 100.00/сто/ лева, представляваща
минималния размер на юрисконсултското възнаграждение,
определен от съда на основание чл.24, предл.I /първо/
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно което, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.Х.С., с посочен постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против Решение №2153-08-104
от 03.04.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2113-08-116#5 от 06.02.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката
А.Х.С. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА А.Х.С., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Национален осигурителен институт/НОИ/, с адрес – ***, ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: