№ 470
гр. Монтана, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАЛИН И.
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело №
20241630100358 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД- за
неимуществени и имуществени вреди и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал.3
от ЗЗД.
Ищцата И. Л. И., ЕГН ********** с адрес: гр.София,
ж.к.,,Люлин‘‘бл.616, вх.А, ет.2, ап.3 е предявила срещу ответника ЗД ,,БУЛ
ИНС‘‘АД, ЕИК ,,, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1407, р-н Лозенец, бул.,,Джеймс Баучер‘’87 обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата:
-сума в размер на 13 000 лв., като частична искова претенция от общо 20
000 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни
увреждания от ПТП, настъпило на 26.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 08.12.2022 г.- датата, на която е
предявена застрахователната претенция от увреденото лице по чл. 429,
ал.3 от КЗ до окончателното изплащане;
- сумата от 276,90 лв., представляваща имуществени вреди, свързани с
лечението й- заплатена потребителска такса за рехабилитационни процедури в
,,СБР-НК‘‘ЕАД, филиал Вършец и закупени тренировъчни ластици.
Претендира деловодни разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
На 26.04.2019 г. около 15:50 ч. на път II-81, километър 91+700 в област
Монтана, лек автомобил марка БМВ 318Д, ДК№ СВ 6139 ВА, управляван от
1
А. Л. И., нарушавайки правилата за движение по пътищата навлиза в лентата
за движение на л.а. марка Мазда 323, ДК № М 5085 ВХ, управляван от
Димитър Ивов Димитров и го блъска, вследствие на което са настъпили
травматични увреждания на пътничката на автомобил БМВ 318Д- И. И.,
изразяваща се в: счупване на метатарзална кост закрито на левия крак/
тарзални и метатарзални кости/, оток и палпаторна болка в ляво стъпало,
както и други леки наранявания.
За случая било образувано НОХД № 833/2021 г. пред РС-Монтана
и ВНОХД № 170/2023 г. пред ОС-Монтана. С влязла в сила присъда по
горецитираните дела е призната вината на А. И.-лицето причинило ПТП.
Увреждащото МПС било застраховано при ответното дружество
към датата на ПТП със застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ на
автомобилистите.
От преживяното ищцата И. получила физически наранявания с
бавен възстановителен период от повече от 6 м., както и това й се отразило
много негативно на психиката-причинен стрес, безпокойство,
раздразнение, социална изолация и т.н.
Освен това ищцата търпяла и имуществени вреди- средства от
276,90 лв. за проведеното лечение и рехабилитация след инцидента.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор, в който исковете
се оспорват изцяло-като неоснователни и недоказани.
На първо място не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка,,Гражданска отговорност‘‘
на автомобилистите за процесния лек автомобил ,,БМВ 318Д‘‘ с рег. №
СВ6139ВА.
На следващо място се твърди липса на деликт- оспорва се твърдения в
исковата молба механизъм на ПТП.
По-нататък ответникът твърди, че са налице предпоставките на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
На следващо място се оспорва твърдените от ищцата причинени й
увреждания да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва
се събитието да се отразило негативно на психиката на ищцата
и да е причинило стрес и душевни страдания- това било силно преувеличено и
недоказано.
Оспорва се оздравителният процес да е бил продължителен.
На следващо място исковете се оспорват и като размер като силно
завишени.
Предвид горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковете, като изцяло неоснователни и недоказани.
Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено
2
следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане,
като предявени от и срещу надлежна страна в производството.
Разгледани по същество, съдът намира: искът за неимуществени вреди
за частично основателен, искът за имуществени вреди за изцяло
основателен.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
По делото са приети множество относими писмени доказателства, бяха
приети и изслушани заключения на вещите лица по назначените: съдебно-
автотехническа и съдебно-медицински експертизи, бяха разпитани двама
свидетели в съдебно заседание- А. И. Начев/брат на ищцата/ и Любен И.
Начев/баща на ищцата/.
Съдът, от събраните по делото писмени, гласни доказателства и
експертизи, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.04.2019 г. около 15:50 ч. на път II-81, километър 91+700 в област
Монтана, лек автомобил марка БМВ 318Д, ДК№ СВ 6139 ВА, управляван от
А. Л. И., нарушавайки правилата за движение по пътищата навлиза в лентата
за движение на л.а. марка Мазда 323, ДК № М 5085 ВХ, управляван от
Димитър Ивов Димитров и го блъска, вследствие на което са настъпили
травматични увреждания на пътничката на автомобил БМВ 318Д- И. И.,
изразяваща се в: счупване на метатарзална кост закрито на левия крак/
тарзални и метатарзални кости/, оток и палпаторна болка в ляво стъпало,
както и други леки наранявания.
За случая било образувано НОХД № 833/2021 г. пред РС-Монтана
и ВНОХД № 170/2023 г. пред ОС-Монтана. С влязла в сила Присъда по
горецитираните дела е призната вината на А. И.-лицето причинило ПТП.
Увреждащото МПС било застраховано при ответното дружество
към датата на ПТП със застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ на
автомобилистите.
Видно от приложена на л. 8 от делото Епикриза, издадена от МБАЛ ,,Д-
Р СТАМЕН И.‘‘АД Монтана, И. Л. И. е постъпила в болничното заведение на
дата 26.04.2019 г., изписана на 27.04.2019 г. с окончателна диагноза-
,,счупване на метатарзална кост, закрито‘; с оток и палпаторна болка в ляво
стъпало. Направена й е операция- ,,закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация‘‘.
Видно е от приложените на л.9-14 от делото 6 бр. болнични листове за
временна неработоспособност, че ищцата е била в отпуск по болест за периода
от 26.04.2019 г. до 22.10.2019 г. Посоченото означава, че за този шестмесечен
период ищцата не е била в състояние, което да й позволи да ходи на работа,
респективно била е във възстановителен период от травмите.
От приложеното заключение на изготвената СМЕ по делото, което съдът
кредитира в цялост, като компетентно, обосновано и безпристрастно дадено се
установи по несъмнен начин: Вследствие на ПТП от 26.04.2019 г. ищцата
3
получава фактура на трета метатарзална кост вляво на крака. Налице е
счупване на костта, като на пациентката е направена репозиция и гипсова
имобилизация, като този вид счупване се получава при директна травма на
ходилото; Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между претърпяното ПТП и диагностицираното счупване; Обичайният срок
за срастване на подобен тип счупвания варира от 30-45 дни, в зависимост от
степента на разместване, типа счупване, степента на раздробяване и
енергийността на травмата; След постъпване на пациентката е направена
репозиция и гиспова имобилизация за 35 дни, след което имобилизацията е
свалена и са назначени физиопроцедури за възстановяване и пациентката е
провеждала неколкократно терапевтични курсове; При извършен на дата
11.09.2024 г. преглед на ищцата не се установил оток на лявото ходило, като
има наличие на умерена палпаторна болка в областта на трета метатарзална
кост и пациентката се оплаква от болка в областта на ходилото, засилваща се
при стоеж и натоварване; Подобен тип счупвания като процесното се
характеризират с умерена до силна болка по време на травмата, както и
умерена болка след претърпяната травма и първите дни след имобилизацията;
За срока за имобилизацията се ползват помощни средства/патерици и
канадки/, като не се стъпва на имобилизирания крайник и след сваляне на
имобилизацията в първите 10-15 дни се ползват помощни средства с цел да се
облекчи натоварването на фрактурирания крайник, като след това те не се
необходими; Вещото лице не може с категоричност да потвърди, но и да
отрече, че уврежданията на лумбо-сакралните коренчета на ищцата са в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по назначената САТЕ, на което съдът
дава вяра, като професионално и обективно изготвено се доказа: Вещото лице
даде заключение в смисъл, че по-скоро без оглед на това дали ищцата е или не
е била с поставен колан по време на ПТП, тя е щяла да получи процесните
травми и обезопасителният колан не би спомогнал за тяхното
избягване/ограничаване. Вещото лице потвърди твърдяните време, място,
механизъм на настъпване на ПТП, вината на водача на - А. Л. И..
Свидетелят А. Л. И. също потвърди обстоятелствата около инцидента и
не отрече своята съпричастност за настъпването на сблъсъка.
Свидетелят Любен И. Начев даде показания пред съда, че след ПТП
ищцата била много уплашена, имала охлузни рани, кракът много я болял.
Ищцата И. приемала в болницата болкоуспокояващи, била гиспирана и на
другия ден била изписана от болницата и се прибрала в гр.Видин. Била 32-33
дни в гипс, постоянно се оплаквала, че има болки. Боляли я и гърдите. След
сваляне на гипса кракът й бил с много голям оток. В периода на лечение пак
приемала болкоуспокояващи, мазила, възстановителният процес бил около
месец и половина. Отначало ищцата била на количка и не можела на стъпва на
крака, защото много я болял, докато свикне с канадките и патериците. След
това ищцата започнала да ходи на рехабилитация, раздвижвания и постепенно
отокът започнал да спада. Рехабилитацията продължила около месец и
половина, след което ищцата още не се била възстановила напълно и след
консултация с лекари я закарали в гр.Вършец на балнеосанаториум за една
4
седмица. Болките в крака продължили и след лечението. Около 3-4 месеца
ищцата имала нужда от помощ, от някой да я придружава при извършване на
ежедневните битови дейности. От друга страна, травмата се отразила на
ищцата и в психологически аспект, променило я- затворила се в себе си, а
преди инцидента била жизнена.
Предвид гореизложеното, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД ,,всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму‘‘. Фактическият състав на деликтната
отговорност е кумулативна съвкупност от следните елементи: противоправно
деяние, извършено виновно, вреда, пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата вреда. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че е налице
непозволено увреждане, извършено от страна на водача на лекия автомобил А.
Л. И., за което следва да бъде зачетена и задължителната сила на влязлата в
сила присъда, съобразно чл.300 от ГПК.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ/ пряк иск на увреденото лице/, ,,увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ,,Гражданска
отговорност‘‘ при спазване на предпоставките на чл. 38 от КЗ : Налице са
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на
застрахователя, което се установява от събраните по делото доказателства.
Предвид изложените съображения предявените искове за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди са доказани по основание.
Досежно размера на претендираните неимуществени вреди от 13 000
лв., съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното
отражение върху пострадалото лице на увреждащото го деяние. В настоящия
случай, неимуществените вреди са във формата на болки и страдания, стрес и
уплаха, понесени от ищцата, като последица от претърпяното пътно
транспортно произшествие. При определяне размера на обезщетението, съдът
отчита: спецификата на инцидента; интензитета на претърпените болки и
страдания, които към момента не са напълно изчезнали; тежкият и дълъг
възстановителен период на ищцата, включващ и оперативна интервенция;
преживените неудобства в битов план и невъзможността й за сравнително
дълъг период от време- около 4 м. да се обслужва без чужда помощ;
отражението на инцидента върху психическото състояние на ищцата-
5
преживените стрес и уплаха, изолация; невъзможността ищцата да полага
труд за период от около половин година и ограничаване на социалните й
контакти.
Горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за
справедливост, инфлационните процеси в страната, както и съдебната
практика по сходни казуси, водят съда до извода, че справедливото
обезщетение по чл. 52 ЗЗД е в размер на 11 000 лева, който по мнение на
настоящия съдебен състав напълно съответства на степента и характера на
претърпените от ищцата болки, страдания, стрес и неудобства и репарира
справедливо неимуществените вреди от ПТП. Определяне на обезщетение в
по-нисък размер не би довело до пълно репариране на причинените вреди, а
обезщетение в по-висок размер би довело до неоснователно обогатяване на
ищцата за сметка на ответното дружество.
По отношение на наведените доводи за съпричиняване по реда на чл.
51, ал.2 от ЗЗД, съдът намира същите за недоказани- съдът намира, че
поставянето или не на предпазен колан от страна на ищцата по време ПТП не
би се отразило на причинените й вреди, което бе установено от събраните по
делото доказателство, поради което възражението е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното настоящият съд намира, че предявеният
иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен до посочения размер от
11 000 лв., като в останалата си част над уважения до предявения размер на
частичния иск от 13 000 лв. подлежи на отхвърляне- като неоснователен и
недоказан. Върху уважените размери на иска за неимуществени вреди се
дължи и законната лихва за забава по реда на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 84,
ал.3 от ЗЗД, считано от 08.12.2022 г.- датата, на която е предявена
застрахователната претенция от увреденото лице по чл. 429, ал.3 от КЗ
до окончателното изплащане.
Относно иска за имуществени вреди от 276,90 лв. за проведено от
ищцата лечение: Този иск бе доказан по основание и размер по несъмнен
начин от приложените на л. 37-38 от делото писмени доказателства- Фактура
оригинал № 669399/23.10.2019 г. и Касов бон, видно от които ищцата, като
пряка и непосредствена последица от процесното ПТП е провела лечение и
рехабилитация, за което е направила лични разходи- 252 лв. за комплексна
здравна услуга и 24,90 лв. за закупени тренировъчни ластици. Предвид
изложеното, съдът намира, че искът за имуществени вреди, като основателен
и доказан, следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ответното дружество има право да му се
6
заплатят сторените от него деловодни разноски, претендирани с приложен
списък на разноските, съотнесено към отхвърлената част от исковете. Следва
обаче да се отбележи, че тъй като от ищцовата страна е направено такова
възражение, съдът следва да го разгледа- относно претендирания общ размер
на адвокатско възнаграждение от 3 120 лв. Ответното дружество претендира
възнаграждението на основание отделни договори за правна защита и
съдействие за всеки от двата иска- 480 лв. за иска за имуществени вреди и
2 640 лв. с ДДС за иска за неимуществени вреди. Съдът намира така
претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно, тъй като делото се
води в защита на един интерес на ищцата- обезщетяване за настъпили от
процесното ПТП вреди, като без оглед на това, че вредите са два вида-
неимуществени и имуществени, те произтичат от един общ юридически факт-
непозволено увреждане. Предметът на доказване по двата иска, произтичайки
от общия юридически факт също не се различава съществено за двата иска,
още повече относно възраженията, които прави ответната страна, оборвайки
исковете, за да бъде оправдано присъждането на отделни адвокатски
възнаграждения за двата иска. Съдът намира за справедливо и оправдано
адвокатското възнаграждение за пълномощника на ответника да бъде
определено съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от НМАВ на базата на общия материален
интерес по делото-цена на исковете от 13 276,90 лв., или адвокатско
възнаграждение от 1 594,92 лв. Към тези разноски следва да се добавят и 650
лв.- разноски на ответника за депозити за вещи лица и депозит за разпит на
свидетел, или общо сторени деловодни разноски от ответника на стойност
2 244,92 лв. Съобразно простото тройно правило съразмерно с отхвърлената
част от исковете ответникът има право на деловодни разноски в размер от 339
лв.
На следващо място на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАДв., на процесуалния
представител на ищцата, осъществил безплатно процесуално
представителство по делото, следва да се определи адвокатско
възнаграждение, платимо от ответната страна, съобразно с уважената част от
исковете- сума от 1 354,10 лв., определена също върху общия материален
интерес по делото от 13 276,90 лв.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, тъй като ищцата е освободена по закон от
заплащането на държавна такса и съдебно-деловодни разноски по реда на чл.
83, ал.1, т.4 от ГПК, в полза на РС-Монтана следва да бъдат изплатени от
ответното дружество дължимите разноски съразмерно с уважения размер на
исковете- държавна такса- 4% върху общия материален интерес от двата иска
и 200 лв. платено от бюджета на МРС възнаграждение за вещо лице, или
сумата от общо 620,68 лв.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, вр. чл. 432
от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр.чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД ,,БУЛ ИНС‘‘АД, ЕИК ,,, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул.,,Джеймс Баучер‘’87 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Л. И., ЕГН ********** с адрес: гр.София,
ж.к.,,Люлин‘‘бл.616, вх.А, ет.2, ап.3 сумата от 11 000 лв.- обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, както и психологически вреди, вследствие на причинените
телесни увреждания от пътно транспортно произшествие, настъпило на
26.04.2019 г. около 15:50 ч. на път II-81, километър 91+700 в област Монтана,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.12.2022 г.-
датата, на която е предявена застрахователната претенция от увреденото
лице по чл. 429, ал.3 от КЗ до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над уважения до предявения размер от 13
000 лв./частичен иск от 20 000лв./- като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД ,,БУЛ ИНС‘‘АД, ЕИК ,,, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к.1407, р-н Лозенец, бул.,,Джеймс Баучер‘’87 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Л. И., ЕГН ********** с адрес: гр.София,
ж.к.,,Люлин‘‘бл.616, вх.А, ет.2, ап.3 сумата от 276,90 лв., представляваща
имуществени вреди, свързани с лечението й от ПТП, посочено по-горе-
заплатена потребителска такса за рехабилитационни процедури в ,,СБР-
НК‘‘ЕАД- филиал Вършец и закупени тренировъчни ластици, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК И. Л. И., ЕГН ********** с
адрес: гр.София, ж.к.,,Люлин‘‘бл.616, вх.А, ет.2, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
,,БУЛ ИНС‘‘АД, ЕИК ,,, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к.1407, р-н Лозенец, бул.,,Джеймс Баучер‘’87 сумата от 339 лв. - сторени
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете;
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. ЗД ,,БУЛ ИНС‘‘АД, ЕИК ,,,
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, р-н Лозенец,
бул.,,Джеймс Баучер‘’87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокатът от Адвокатска кО.ия-
Перник- В. В. М., ЕИК: *********. Личен № **********, със служебен адрес:
гр.София, ул.,,Г.С.Раковски‘‘ № 82, ет.1, ап.2 сумата от 1 354,10 лв.-
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗД ,,БУЛ ИНС‘‘АД, ЕИК ,,,
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, р-н Лозенец,
бул.,,Джеймс Баучер‘’87 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Монтана
8
сумата от 620,68 лв.-дължима държавна такса и съдебно-деловодни разноски,
от които ищцата е била освободена на осн. чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, съразмерно
с уважената част от исковете;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9