№ 1091
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100101178 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК от М. А. Л. срещу А. Й. С.
за установяване, че ищцата не дължи на ответницата суми по изп. д. № 20148380408774 по
описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 в КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 03.09.2014 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.09.2014 г., по ч.гр.д, №
24375/2014 г., на СРС, 30 с-в., както следва: 130 130 лв. - главница, ведно със законната
лихва от 09.05.2014 г.; 50 790 лв. – законната лихва върху главницата за периода от
01.01.2013 г. до 15.10.2013 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на
7135,24 лв. за периода 16.10.2013 г. - 30.04.2014 г.; и сумата от 3761,10 лв. – присъдена
държавна такса.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.09.2014 г. на М. А. Л. е връчена
при условията на чл. 47 ГПК покана за доброволно изпълнение с изх. №67053 от 09.09.2014
г. по изп. д. № 20148380408774 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 в КЧСИ. Към поканата за
доброволно изпълнение е бил приложен изпълнителен лист от 03.09.2014 г., въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.09.2014 г., издадена по ч.гр.д, № 24375/2014 г.,
на СРС, 30 с-в.
Ищцата поддържа, че от получаване на поканата до дата на предявяване на настоящия
иск - 03.02.2022 г. не са поискани или извършвани никакви действия по принудително
изпълнение спрямо нея, поради което и давността не е прекъсвана съгласно чл. 116, б. „в“ от
ЗЗД. Ето защо счита, че горепосочените вземания, обективирани в изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело, са погасени по давност, поради което
претендира да бъде признато със съдебно решение недължимост на вземанията по
изпълнителното дело и изпълнителния лист.
Ответницата А. Й. С. оспорва иска като неоснователен, тъй като давността е била
1
прекъсвана с поискването от страна на взискателя на извършването на действие по
принудително изпълнение съгласно молби от 08.09.2014 г., 07.09.2016 г., 31.08.2018 г.,
17.10.2019 г. и 24.02.2020 г., както и чрез предприемане на всяко отделно действие от ЧСИ,
като последното прекъсване на давността е на 23.03.2022 г., и от този момент, на основание
чл. 117, ал, 1 от ЗЗД, е започнала да тече нова погасителна давност. Отделно от това, се
твърди, че давността е била спряла да тече на основание чл. 116, б. „ж“ ЗЗД, за периода от
16.03.2015 г. до 16.12.2020 г., в който ищцата е подала отрицателен установителен иск, по
който е образувано гр. д. № 13667/2015 г. по описа на СГС, I-20 състав. Производството е
било прекратено като недопустимо с определение от 07.05.2020 г., влязло в сила на
16.12.2020 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа
и правна страна:
В доказателствена тежест на ответника по така предявения отрицателен
установителен иск е да докаже твърденията си, че след влизане в сила на процесната заповед
за изпълнение е предприемал действия, които са от естество да прекъснат петгодишната
погасителна давност.
С доклада по делото са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата: че в полза на ответницата е издаден изпълнителен лист от 03.09.2014 г., въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.09.2014 г., по ч.гр.д, № 24375/2014 г.,
на СРС, 30 с-в, с която ищцата е осъдена да й заплати отричаните вземания; че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20148380408774 по описа на ЧСИ М.Б., peг. №
838 в КЧСИ; че процесната заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на ищцата на
30.09.2014 г.
В т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено,
че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и
да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
2
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Посочено е също така, че относно давността в принудителното изпълнение са
неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес,
тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също така, че в
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът
няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС, чийто
мотиви настоящият съдебен състав споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е
поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е
осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да
се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Новата давност започва да тече от
последното прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или призН.е на
вземането от длъжника, като перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а
единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Доколкото
давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други
3
лица и затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж
с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
Изложено е, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и гореизложената
съдебна практика относно условията и предпоставките, при които изпълнителното дело се
прекратява поради настъпила перемпция, а вземането се погасява по давност, намира
следното:
От приложеното в настоящото производство копие от изпълнително дело
№20148380408774 по описа на ЧСИ М.Б., се установява, че същото е образувано от А. Й. С.
срещу М. А. Л. и „Н.-А“ ООД, по депозирана молба от 08.09.2014 г. за събиране на вземания
по изпълнителен лист от 03.09.2014 г., по гр.д. №24375/2014 г., на СГС, 30 състав за
вземания, както следва: 130 130 лв. - главница, ведно със законната лихва от 09.05.2014 г.; 50
790 лв. – законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2013 г. до 15.10.2013 г.;
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 7135,24 лв. за периода
16.10.2013 г. - 30.04.2014 г.; и сумата от 3761,10 лв. – присъдена държавна такса, който
изпълнителен лист е бил издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК.
Предвид че по настоящото дело е отделено като безспорно обстоятелството, че
процесната заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на ищцата на 30.09.2014 г. и
доколкото няма данни тя да е подала възражение в законоустановения към този момент
двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (редакция на ДВ. бр. 59 от 20.07.2007 г.), то и следва
да се приеме, че заповедта е влязла в сила след изтичане срока за възражение, т.е. на
14.10.2014 г. и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност, която всякога е
пет години – аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД и от обстоятелството, че заповедта за изпълнение
се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по
извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от отменения ГПК (така и решение №
50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., ІV г. о. на ВКС).
4
От данните по изпълнителното дело се установяват следните действия на взискателя
и съдебния изпълнител:
С молба вх. № 49007/08.09.2014 г. за образуване на изпълнителното дело е поискано
изпълнение върху банкови сметки и недвижимите имоти, притежавани от длъжниците, като
запорни съобщения са изпратени до банки (л. 69 – л. 116 и л. 129-136 от изп. дело) на
24.09.2014 г., но никоя от финансовите институции не е посочила, че длъжниците
притежават банкови сметки с налични суми, подлежащи на запориране.
На л. 123 – л. 128 от изпълнителното дело са приложени искания до съдебния
изпълнител за налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на настоящата
ищца, които са били вписани в Служба по вписванията – гр. София на 08.10.2014 г.
С молба вх. № 61878/07.09.2016 г. (л. 170) взискателят е поискал запор на банкови
сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД и
„Инвестбанк“ АД., като на 21.09.2016 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения за налагане на
запори по банкови сметки на М. Л. А.. Няма данни въз основа на тях да са събрани суми.
С молба вх. №51625/31.08.2018 г. (л. 191) взискателят отново е поискал запор на
банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, като на л. 192 е приложено запорно
съобщение до тази банка, входирано на 03.09.2018 г., като е отговорено, че настоящата
ищца не е клиент на банката.
С молба вх. №57940/17.10.2019 г. (л. 197) взискателят е поискал съдебният
изпълнител да насочи принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, опис и оценка
върху 1/8 ид.ч. от недвижими имоти, придобити по наследство от М. А. в с. Житуша, общ.
Радомир, обл. Перник (овощна градина – имот №030007, нива - имот №012107, нива – имот
018014, ливада – 013038 и широколистна гора – имот №043016), както възбрана върху УПИ
VI-1040, ведно с построените двуетажна жилищна сграда и едноетажна работилница за
месопреработка; върху УПИ XII-1040, УПИ XIII-1040, всичките в с. Лозен, Столична
община, както и поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. „******* На 18.10.2019 г., по
искане на съдебния изпълнител, са наложени възбрани за горепосочените недвижими имоти,
находящи се в с. Лозен и гр. София, а на 23.10.2019 г. е вписана възбрана по отношение на
имотите, находящи се в с. Житуша.
С молба от 12.06.2020 г. Б.М.Р. е поискал да бъде заличена възбраната върху УПИ
XII-1040, тъй като имотът е негова собственост (л. 205), като възбраната е заличена на
15.06.2020 г., видно от искането на ЧСИ за частично заличаване на възбрана (л. 212).
С молба вх. № 15443/23.03.2022 г. взискателят е поискал извършването на опис и
изнасяне на публична продан на горепосочените недвижими имоти, върху които е била
наложена възбрана.
В горепосочената съдебна практика на ВКС е изведен принципът, че перемпцията,
както и погасителната давност, представляват санкция за бездействащия кредитор, който
чрез свои искания за прилагане на изпълнителни способи и внасяне на дължимите по
изпълнението такси и разноски, трябва да поддържа висящността на изпълнителното
производство, освен когато няма правна възможност да действа. В мотивната част и в
диспозитива на т. 10 от вече коментираното тълкувателно решение, в които е прието, че
5
нова погасителна давност тече от датата, на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие, следва извод, че за прекъсването на давността е достатъчно
взискателят да е поискал определено изпълнително действие, изграждащо конкретен
изпълнителен способ. Без правно значение е дали това действие е довело до осребряване на
имущество на длъжника, тъй като нито разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито съдебната
практика по прилагането на тази норма, поставят подобно условие. Аргумент е правното
естество на самия институт на погасителната давност, която съставлява санкция за
бездействието на кредитора, респ. взискателя, поради което последващо бездействие на
ЧСИ да предприеме поискано изпълнително действие и неговото неуспешно прилагане,
нямат отношение към давността (неблагоприятна последица за взискателя е, че носи
тежестта за дължимите за поисканите действия такси към ЧСИ).
В мотивите на т. 5 от ТР №3/2017 г., по тълк. д. №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е
прието, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по
налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че
длъжникът не разполага със сметка в банката, като от значение за определяне на вида на
действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са
настъпили свързаните с това изявление правни последици. Изведена е принципната позиция,
че в тази хипотеза е налице изпълнително действие, за което длъжникът не носи
отговорност за разноски. Следователно, като изпълнително действие изпращането на
запорно съобщение, без запор ефективно да бъде наложен при липсата на банкова сметка,
също е от естество да прекъсне давността.
На първо място е необходимо да се посочи, че са неоснователни доводите в отговора
на исковата молба, поддържани и в писмената защита на ответника, за спиране на
погасителната давност на основание чл. 116, б. „ж“ ЗЗД, за периода от 16.03.2015 г. до
16.12.2020 г., в който ищцата е подала отрицателен установителен иск, по който е
образувано гр. д. № 13667/2015 г. по описа на СГС, I-20 състав. При съществуващо в полза
на ответника - кредитор изпълнително основание (влязла в сила заповед за изпълнение) той
има възможност да предприеме действия по събиране на вземането си, а наличието на
последващ влизането в сила заповедта за изпълнение предявен отрицателен установителен
иск не спира давността, освен ако не е било допуснато обезпечение на иска чрез спиране на
изпълнителното дело, за което няма доказателства (в този смисъл решение № 257 от
30.04.2020 г., по гр.д. № 694/2019 г. на ВКС, III ГО, в което се разграничават хипотези на
предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК от длъжника, обезпечен с мярка
„спиране на изпълнението“ и когато такава мярка не е допусната). Нещо повече, в случая
самият ответник признава, че инициираното от длъжника исково производството е било
прекратено като недопустимо с определение от 07.05.2020 г., влязло в сила на 16.12.2020 г.,
в който случай се заличават последиците от спирането по чл. 116, б. „ж“ ЗЗД.
Съдът намира, че по делото се установява активно поведение на взискателя,
изразяващо се в депозиране, в периоди по кратки от две години, на молби, с които е искал от
ЧСИ М.Б. налагането на запори на банкови сметки и възбрана на недвижими имоти на
длъжника М. Л. и които действия са от естество да прекъснат, както перемпцията по чл. 433,
6
т. 8 ГПК относно изпълнителното дело, така и погасителната давност по чл. 110 ГПК
относно вземането. Доказва се от приложените по изпълнителното дело запорни съобщения,
че съдебният изпълнител е извършвал действия по тези молби, което също е аргумент да се
приеме, че давността е била прекъсвана неколкократно през период по-кратък от пет години.
Оспореното от ищцата запорно съобщение на лист 191-192 от изпълнителното дело с
твърдения, че не е било изпратено и получено „Юробанк България“ АД, е неоснователно
предвид повторно получения отговор от банката с писмо изх. №3000/0812 от 03.01.2023 г.,
вх. №453/04.01.2023 г. по описа на СГС (л. 112 - 113 от делото). Действително, според
първоначалното запитване, направено от съда с писмо изх. № 22.11.2022 г. (л. 97), банката е
дала противоположен отговор с писмо с вх. №82455/02.12.2022 г. по описа на СГС, но
трябва да се отчита обстоятелството, че първоначалната проверка е извършена само на база
посочени в писмото на съда изходящ номер на запорно съобщение и номер на изпълнително
дело (изх. № 81336/31.08.2018 г., по изпълнително дело № 8774/2014 г., по описа на ЧСИ
М.Б.), без самото запорно съобщение да е било приложено към писмото. При повторно
направеното от съда запитване (л. 109 от делото) банката е имала възможност да се запознае
със съдържанието на самото запорно съобщение, поради което е извършила по-детайлна
проверка в основната информационна система и във всички ангажирани ресорни звена за
наличието на регистрирано такова съобщение, постъпило в нейното деловодство, и е
потвърдила получаването му. Доколкото банката е трето за изпълнителното дело и
настоящия процес лице, което няма данни да е заинтересовано от изхода на спора, съдът
кредитира изцяло повторно получения отговор.
За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че дори и оспорването на
ищцата да бе успешно проведено, неизпращането на процесното запорно съобщение е факт
без правно значение за настъпване на погасителната давност, тъй като е била прекъсната
още с подаването на молба с вх. №51625 от 31.08.2018 г. за налагане на запора, по вече
изложените съображения. От тази дата до настоящия момент е видно, че не са изтекли пет
години, още повече че давността отново е била прекъсната с молба с вх. №57940 от
17.10.2019 г., с която ответницата е поискала на налагане на възбрана върху недвижими
имоти, опис и продажбата им. Доводите на процесуалния представител на ищцата - адв. В.,
развити в съдебно заседание от 22.11.2022 г., че наложената възбрана върху имотите в с.
Житуша, обл. Перник, не е от естество да прекъсне давността, защото възбраната не е
изпълнително действие и защото искането за насочване на принудително изпълнение е
отправено до местно некомпетентен съдебен изпълнител в гр. София, а не в гр. Перник, са
неоснователни. Те не съответстват на приетото в т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
че прекъсва давността насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
нито на разпоредбата на чл. 427, ал. 2 ГПК, според която след образуване на изпълнителното
дело по правилата на ал. 1 (т.е. по адреса на взискателя или длъжника) взискателят може да
поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника,
намиращи се в района на друг съдебен изпълнител, като след налагане на запора или
възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен
изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.
7
Следователно, ЧСИ М. Б. е компетентен да наложи поисканата възбрана, което действие
прекъсва давността, като самият ЧСИ е длъжен служебно да препрати изпълнителното дело
на съдебен изпълнител в съответния район, в който се намира недвижимия имот, поради
което пропускът на взискателя да направи нарочно искане не опорочава нито подаването му
на молбата от 17.10.2019 г., нито наложените, въз основа на нея възбрани.
В допълнение на горното, фактически неверни са твърденията на адв. В. в същото
съдебно заседание, че с молба от 12.06.2020 г. (л. 205 от и.д.) трето за спора лице е поискало
да се заличи наложената възбрана на имотите в с. Лозен, които попадат в района на действие
на ЧСИ Б.. От съдържанието на тази молба се установява, че тя касае само един от
възбранените три поземлени имот в с. Лозен – УПИ XII-1040, както и не засяга този в гр.
София на ул. „Царибродска“, всичките, описани в молбата на взискателя от 17.10.2019 г.
Именно поради това ЧСИ е заличил наложената възбрана само по отношение на този имот,
видно от искането за частично заличаване на възбрана на л. 212 от изпълнителното дело.
Следователно, извън въпроса за валидността на наложените възбрани на имотите в района
на гр. Перник, установява се, че ЧСИ Б. е наложил възбрана върху три недвижими имота в с.
Лозен и едни в гр. София, за които не са ангажирани доказателства да не са собственост на
ищцата или възбраните да са били заличени. Ето защо поисканите от взискателя с молбата
му 17.10.2019 г. действия и наложените в тази връзка възбрани отново прекъсват давност.
С оглед горните мотиви съдът намира за доказано, че ответникът е предприел
действия по процесното изпълнително дело, които са прекъсвали давността преди нейното
изтичане, поради което предявеният от ищцата иск по чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При този изход на спора на процесуалния представител на ответника – адв. Е. Е., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в настоящото производство, която при общ материален
интерес на делото от 191 816,44 лв., се равнява на 12 322,65 лв., изчислена по чл. 7, т. 5 от
НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, ал. 1 ГПК от М. А. Л. с
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „*******, чрез адв. В. В. срещу А. Й. С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, район „Средец”, ул. „*******, чрез адв. Е. Е., за
установяване, че ищцата не дължи на ответницата суми по изп. д. № 20148380408774 по
описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 в КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 03.09.2014 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.09.2014 г., по ч.гр.д, №
24375/2014 г., на СРС, 30 с-в., както следва: 130 130 лв. - главница, ведно със законната
лихва от 09.05.2014 г.; 50 790 лв. – законната лихва върху главницата за периода от
01.01.2013 г. до 15.10.2013 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на
8
7135,24 лв. за периода 16.10.2013 г. - 30.04.2014 г.; и сумата от 3761,10 лв. – присъдена
държавна такса.
ОСЪЖДА М. А. Л. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „*******,
чрез адв. В. В., да заплати на АДВ. Е. Е., л. № *******, вписан в САК, с адрес на кантората:
гр. София, район „Средец”, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
възнаграждение за оказана на ответницата безплатна правна помощ, в размер на 12 322,65
лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9