№ 21402
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110124469 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от Л. Д. В. искова молба
против О. "Х.Б.", с която са предявени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 100.00 лева, представляваща разликата между изплатените брутни
трудови възнаграждения за месеци Януари, Февруари и Март 2023 г. и дължимите
брутни трудови възнаграждения, предвидени в Анекс № Д01****/10.08.2023г към
Колективен трудово договор за системата на предучилищното и училищното
образование 01-269 от 06.12.2022 г., и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
15.00лв. – мораторна лихва за периода 01.04.2023г. – 25.04.2024г.
иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100.00 лева, представляваща разликата между изплатеното
обезщетение за 36 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г., и
дължимото такова съгласно Анекс № Д01****/10.08.2023г. към Колективен трудово
договор за системата на предучилищното и училищното образование 01-269 от
06.12.2022 г., и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10.00лв. – мораторна лихва
за периода 01.04.2023г. – 25.04.2024г.
иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 100.00 лева, представляваща разликата между изплатеното
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 11,5 месеца и
дължимото по закон обезщетение при пенсиониране след увеличението на работната
заплата, предвидено в Анекс № Д01****/10.08.2023г. към Колективен трудово договор
за системата на предучилищното и училищното образование 01-269 от 06.12.2022 г., и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10.00лв. – мораторна лихва за периода
01.04.2023г. – 25.04.2024г.
С уточнителна молба / л. 53 по делото /, ищецът е сочи, че претендира
както законна лихва от датата на подаване на исковата молба така и мораторна
лихва в индивидуализираните размери за посочените периоди.
С протоколно определение от 27.09.2024г. /протокол л. 115/, на основание
1
чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковете, чрез увеличаване размера на
претенциите, като след увеличението размерът на претенциите е както следва:
1/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 648.60лв. и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 91.03лв.
2/ иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 583.74лв. и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 81.93лв.
3/ иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 3729.45лв. и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 523.47лв.
Ищцата твърди, че от 03.09.1990 г. до 01.04.2023 г. е била учител по Български
език и литература в О. "Х.Б.", гр. Нови Искър. На 01.04.2023 г. трудовото
правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Сочи, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение й е изплатено възнаграждение за 36
работни дни неползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. в размер на 3 890,83
лева, както и обезщетението, дължимо при пенсиониране в размер на 24 857,48 лева.
Сочи, че на 10.08.2023 г. е приет Анекс № Д01**** към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование 01-269 от 06.12.2022 г., с
който било прието увеличение на основните работни заплати на учителите, считано от
01.01.2023 г. Аргументира, че в тази част анексът има обратно действие, поради което
счита, че трудовото възнаграждение за месеци Януари, Февруари, Март,
обезщетението за неползван отпуск и обезщетението при пенсиониране, следва да
бъдат преизчислени. Твърди, че е отправила до ответника искане в този смисъл на
28.11.2023 г., но последният отказал да заплати претендираните суми. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че от 03.09.1990 г. до 01.04.2023 г. ищцата е била учител по Български език
и литература в О. "Х.Б.", гр. Нови Искър, както и че на 01.04.2023 г. трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Не оспорва също и че в полза на
ищцата са изплатени 3 890,83 лв. обезщетение за неползван отпуск, както и 24 857,48
лв. дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Сочи, че към датата на приемане на
Анекса към колективния трудов договор, ищцата не е имала нито качеството работник
или служител, нито е била член на синдикална организация – страна по договора.
Излага, че съгласно становище на Министерството на образованието /една от страните
по КТД, респ. и по Анекса/, наличието на действащо правоотношение към датата на
подписване на Анекса, е абсолютна предпоставка за реализиране на увеличението. С
оглед изложеното, развива подробни съображения в насока, че не е налице основание
за преизчисление на трудовото възнаграждение, както и на двете обезщетения. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ,
чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелствата, а именно, че от
03.09.1990 г. до 01.04.2023 г. ищцата е била учител по Български език и литература в
О. "Х.Б.", гр. Нови Искър, че на 01.04.2023 г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено по взаимно съгласие; че при прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата са изплатени 3 890,83 лв. обезщетение за неползван
отпуск, както и 24 857,48 лв. дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ; че с Анекс №
Д01****/10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното
и училищното образование 01-269 от 06.12.2022 г. е прието увеличение на основните
работни заплати на учителите, считано от 01.01.2023 г.
В осз докладът е допълнен в т. 4, като за безспорно и ненуждаещо се от
2
доказване е обявено обстоятелството, че ищецът Л. В. е придобила право на пенсия
като й е изплатено обезщетение в размер на единадесет заплати и половина, както и че
последните десет години преди пенсионирането й същата е работила в ответното
учебно заведение.
С подписания Анекс № Д 01****/10.08.2023 г. / анекс л. 12/ към Колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269
от 06.12.2022 г., е предвидено увеличение от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал.
Спорен по делото е въпросът намира ли приложение процесният анекс по
отношение на ищцата, доколкото същия е подписан на 10.08.2023г., Л. В. е с
прекратено трудово правоотношение преди тази дата, считано от 01.04.2023г. / Заповед
№ 259/23.03.2023г. л. 7/, а анексът предвижда увеличение на трудовите
възнаграждение считано от 01.01.2023г.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното увеличение не намира
приложение за лица, които към датата на подписване на Анекс № Д 01****/10.08.2023
г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование Д 01-269 от 06.12.2022 г., са били с прекратено трудово правоотношение,
без значение основанието за прекратяване, поради следните съображения:
С ал. 1 от процесния Анекс № Д 01****/10.08.2023 г., чл. 27 от Колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269
от 06.12.2022 г. / л. 65/ се изменя, като за системата на предучилищното и училищното
образование е предвидено увеличение на трудовото възнаграждение, считано от
01.01.2023г, в индивидуализираните размери.
В ал. 2 от Анекса е предвидено, че осигурените средства от държавни
бюджет на Република България за 2023г. в размер на 524млн.лв. се изразходват
единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните
разходи за осигурителни вноски за сметка на работодателя.
Логическото и граматическо тълкуване на цитираната ал. 2 от анекса обуславя
извода, че увеличението касае заетите лице в системата на предучилищното и
училищното образование към датата на подписване на анекса 10.08.2023г., тоест
всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството "работници и служители" в
тази система. Качеството "работник и служител" /съответно и педагогически
специалисти / се определя единствено от разпоредбите на Кодекса на труда при
наличието на трудово правоотношение.
Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на
работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на
увеличението на работните заплати, както е предвидено в разпоредбата на чл. 118, ал.
3 КТ /в противен случай увеличение ще могат да търсят и работниците с
прекратени трудови договори и за предходните години, когато е предвидено такова с
предходни бюджети /.
В тази връзка посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на
влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават
работните заплати на лицата, които притежават качеството на "работници и
служители" към момента на постигането на договореността 10.08.2023 г., т. е.
основанието за увеличение на заплатата възниква на 10.08.2023 г. с подписването на
Анекса от 10.08.2023 г., поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на
правоимащите лица, за които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения,
считано от 01.01.2023г.
Този извод намира опора и в материалноправната разпоредба на чл. 54, ал. 1 КТ,
3
съгласно която „Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването
му, доколкото в него не е уговорено друго.“ Тълкуването на нормата обуславя извода,
че и процесния Анекс № Д 01****/10.08.2023 г., е влязъл в сила от деня на
подписването му 10.08.2023г., която дата е определяща за кръга лица, за които се
отнася увеличението на трудовите възнаграждения със задна дата, а именно заетите в
сферата на образованието към 10.08.2023г.
Не е спорно по делото, че към датата на подписване на анекса 10.08.2023г.,
ищцата е била с прекратено трудово правоотношение, считано от 01.04.2023г.,
респективно същата не попада в кръга на лицата, които са били „заети в системата
на предучилищното и училищното образование“.
По изложената аргументация исковите претенции с правно основание чл. 128, т.
2 КТ, чл. 224 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ се явяват неоснователни.
С оглед извода за неоснователност на главните искове, без уважение следва да
бъдат оставени и акцесорните претенции за мораторна лихва върху всяко отделно
вземане.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответното учебно заведение сторените по делото разноски за адвокат. От
страна на ответника се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1038.26лв. с
вкл. ДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи възнаграждение в
по-малък размер, поради следните съображения:
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл,
че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже
да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът
и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично
е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването
на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от
горепосоченото решение на СЕС и изводите в него. Независимо, че съдът не е
обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същата представлява ориентир за това какви са добрите практики при
определяне на размера на адвокатските възнаграждения, но при допълнително
съобразяване на същите с принципите за пропорционалност и справедливост.
Настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се
присъдят разноски за адвокат в размер на 400.00лв., който размер съответства на
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуалния действия.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Д. В., ЕГН **********, срещу 172-О."Х.Б.",
Булстат ********** с адрес: /адрес/, представлявано от Н.В.Г. – Директор, искови
претенции с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите както следва:
1/ 648.60лв. - представляваща разликата между изплатените брутни трудови
възнаграждения за месеци Януари, Февруари и Март 2023 г. и дължимите брутни
трудови възнаграждения, предвидени с Анекс № Д01****/10.08.2023г към Колективен
трудово договор за системата на предучилищното и училищното образование 01-269
от 06.12.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
25.04.2024г. до окончателно изплащане на сумата и 91.03лв. – мораторна лихва за
периода 01.04.2023г. – 25.04.2024г.
2/ 583.74лв. - представляваща разликата между изплатеното обезщетение за 36
дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г., и дължимото такова
съгласно Анекс № Д01****/10.08.2023г. към Колективен трудово договор за системата
на предучилищното и училищното образование 01-269 от 06.12.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 25.04.2024г. до окончателно
изплащане на сумата и 81.93лв. – мораторна лихва за периода 01.04.2023г. –
25.04.2024г.
3/ 3729.45лв. - представляваща разликата между изплатеното обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 11,5 месеца и дължимото по
закон обезщетение при пенсиониране след увеличението на работната заплата,
предвидено с Анекс № Д01****/10.08.2023г. към Колективен трудово договор за
системата на предучилищното и училищното образование 01-269 от 06.12.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 25.04.2024г. до
окончателно изплащане на сумата и 523.47лв. - мораторна лихва за периода
01.04.2023г. – 25.04.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. Д. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на 172 О."Х.Б.", с адрес: /адрес/, представлявано от Н.Г. – Директор, сумата
от 400.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5