Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 236
Дата 15.07.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд търговско
отделение
трети търговски
състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
открито съдебно заседание на 15.05.2019 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
търг. въззивно дело
номер 218 по описа за 2019 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивната жалба на ЗК „… „
„ЕАД
ЕИК …, представлявана от
адвокат В. *** против Решение № 23 от
15.02.2019 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело № 130/2018 г. по описа на съда.
По силата на
обжалваното решение съдът е
осъдил „ …“АД ЕИК…. да заплати на ищеца Л.Д.Т. , с ЕГН:********** сумата
42 000 лева/ четиридесет и две хиляди лева/,представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „КАСКО на МПС “по застрахователна полица № …. г., която сума да
заплати ведно със законната лихва,
считано от датата на
подаване на исковата молба -11.04.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и да заплати сума в размер на
9141.58 лева,представляваща мораторна лихва,дължима за времето на забавата,
считано от 20.02.2016 г до 11.04.2018 г.
Решението се обжалва в осъдителната му част с подробни оплаквания за
неговата неправилност.
Претендира се отмяната му като незаконосъобразно и постановяване на въззивво решение по същество, по силата на което да се отхвърлят обективно съединените искове.
Възиваемият Л.Д.Т.,представляван от пълномощника си
адвокат Н.П. поддържа писмен отговор,
съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен
съд след преценка на изложените
във въззивната жалба оплаквания
и доводи, приема за
установено следното :
Предявени са
обективно съединени искове, от които главният иск е по реда на чл.208,ал.1 от КЗ / отм./
и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
По
делото е установено, че ищецът
Л. Д.Т. е собственик на лек
автомобил – „БМВ“ модел … с регистрационен № РА …ВН. Между ищеца
и ответното застрахователно
дружество ЗК „…“АД е сключен
договор за застраховка „КАСКО“,обективиран в застрахователна полица № … г.,валидна до
11.08.2016 г. Процесният лек автомобил „БМВ-…“ е застрахован
за сумата 42 000 лева.
Ищецът
Л.Д.Т. е предоставил ползването
на собствения си лек автомобил на лицето
Б. Й. И. с нотариално заверено пълномощно с рег.№ … г на Нотариус … /л.26 /. По
силата на пълномощното упълномощеното лице
има правото управлява и ползва
лекия автомобил безсрочно в страната и в чужбина.
По делото е установено, че лицето Б. И. при управлението на собствения на ищеца лек автомобил
„БМВ“ …на 19.10.2015 г. на
територията на Федерална република
Германия в околностите на Грос –
Рорхайм е предизвикал ПТП, при
което водачът на другия
автомобил е починал на място.
Самият Б. И.в е претърпял тежка контузия - имал е
счупване на двата крака и скъсване на кръстни връзки, което е наложило
да бъде извършена животоспасяваща операция
И така, при настъпило пътно-транспортно произшествие на
19.Х.2015 г. застрахователят ЗК „… „АД е
уведомен от застрахования Л.Т. за настъпилото застрахователно събитие на дата 3.11.2015 г.
По повод на заявената от
застрахования претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско „ при застрахователя е заведена
Щета № … г. С писмо изх.№ 9281 от 09.11.2016 г. застрахователят е
уведомил ищеца Л.Т., че отказва да заплати застрахователно
обезщетение. Мотивирал е отказа си с клаузата
на т.14.13 от Общите условия,
които са неразделна част от сключения
застрахователен договор.
Съгласно цитираната клауза ,приложима
към застраховка „Каско“ застрахования е
задължен да уведоми писмено
застрахователя за всички застрахователни събития, най- късно до 5/ пет/ работни дни,считано от деня на
узнаването им. Заедно с
уведомлението той е длъжен да даде пълна
и достоверна информация за обстоятелствата, при които е настъпило събитието и
да опише конкретните щети.
В
отговора на исковата молба
ответника освен нарушаването на клаузата
на т.14.13 от общите условия е посочил и
още едно основание за отказ -
неизпълнение на задължението на застрахования,предвидено в т.14.17.3 от
Общите условия.
Съгласно посочената клауза
застрахования е задължен да
уведоми застрахователя в 7-дневен срок
от настъпването за всяко изменение в
ползването на МПС, включително и в случаите
на изрично упълномощаване в писмена форма на друго лице да управлява,съхранява или да се разпорежда със застраховането МПС.
С допълнителната искова
молба ищецът е направил възражението ,че клаузата на т.14.17.3
от Общите условия е неравноправна
по смисъла на чл.143 и следващите от
ЗЗП, поради което следва да се обяви за нищожна.
Съгласно посочената клауза застрахованият е задължен в
седмодневен срок да уведоми писмено
застрахователя за „ всяко изменение в
ползването на МПС, което е свързано с промяната на обичайното му предназначение , с промяна на
владението или с ограничаване на правото на
собственост върху него/ регистрация като средство за обществен превоз на
пътници, отдаване под наем, аренда, лизинг или
в заем за послужване, изрично упълномощаване в писмена форма на друго лице да
управлява,съхранява или да се разпорежда с МПС, учредяване на
вещно право на ползване, отдаване на
влог или в залог, предаване на отговорно
пазене, предприемане на действия по принудително изпълнение
върху застрахованото МПС“.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител , е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП са предвидени 19 хипотези, при
установяването на които се приема , че
клаузата е неравноправна.
Ищецът не е посочил на коя точно
хипотеза се позовава,а е мотивирал становището си за неравноправност на
клаузата с неюридически по своя характер
аргументи. Конкретно за изискването за
писмено уведомяване на застрахователя
при всяка промяна в ползването на
МПС според ищеца е „ крайно неблагоприятно и затрудняващо всеки
един потребител на застрахователна услуга“.
Следва да се отчете, че за застрахователя не е без значение дали застрахованото МПС ще се ползва от
собственика или от трето лице,както и въобще начина на ползването му. Не е без
значение например, ако към момента на
сключване на застрахователния договор автомобилът се ползва за лични нужди,а впоследствие е
регистрарин като средство за обществен превоз на пътници. Ясно е ,че при
вторият случай застрахователният риск е по –висок и въобще изискването за
уведомяване на застрахователя при всяко изменение в ползването на застрахованото МПС не е самоцелно, нито цели да затрудни потребителя на застрахователната
услуга. Все пак трябва да се зачете
интереса на застрахователят , който
следва да има възможност да направи нова преценка на
застрахователният риск при всяка
една промяна на ползването на МПС. В
този смисъл клаузата на т.14.17.3 от Общите условия не е уговорена
във вреда на потребителя ,нито води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна по
смисъла на чл.143 ЗЗП.
Клаузата е валидна и обвързва страните по договора.
Спорният въпрос обаче е друг: дали
неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя,
че писмено е упълномощил друго лице
да управлява и ползва процесния лек автомобил в страната и чужбина- е
основание за отказ да заплати застрахователното
обезщетение.
Според
тезата на застрахователя това е
безусловно основание за отказ, тъй като съгласно чл.15 от Общите условия,ако
застрахованият не изпълни някое от задълженията си предвидени в Общите условия
– застрахователят е в правото си да намали или откаже изцяло изплащане на обезщетението.
Според виждането на въззивния съд отказа на застрахователя не е безусловен
,аргумент за което е разпоредбата на чл.211,т.2 от КЗ / отм./. Съгласно тази
разпоредба застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е било предвидено в закон или в застрахователния договор.
Отказа на застрахователя да заплати обезщетение е безусловен ,но само
в хипотезата на чл.211 т.1 от КЗ/ отм./,т.е. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице. В
случая не е налице тази хипотеза, тъй
като процесното ПТП е причинено от
ползувателят по непредпазливост.
Следва да се съобрази , че приложението на чл.211,т.2 от КЗ/ отм./ е обусловено от установяването
на пряка причинно- следствена връзка
между неизпълнението на конкретно задължение,визирано в Общите условия към застраховката, като
значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на
застрахователното събитие. Изрично в
този смисъл е Решение № 49 от 29.07..2013
г на ВКС, постановено по т.д.№ 840/2012 г,Първо т.о.ТК, докладчик:
Костадинка Недкова. В същия смисъл и Решение № 185 от 5.03.2014 г., на ВКС по
т.д.№ 350/2012 г. ,Първо т.о.,ТК – докладчик съдията: Емил Марков.
Наличието на причинно –следствена
връзка между неизпълнението на конкретно
задължение ,предвидено в Общите условия
към договора за застраховка и
настъпването на застрахователното събитие – не може да се презюмира.
В тежест на застрахователя е да установи съществуването на такава причинно-следствена
връзка.
Само по себе си обстоятелството, че е
настъпила промяна в ползването на застрахованото МПС и застрахования собственик е упълномощил трето лица да ползва и управлява МПС- не може да обоснове безусловен
отказ за плащане. Застрахователят трябва да установи наличието на пряка причинно-следствена
връзка – доказателствен проблем,който
той е подценил в случая.
Но принципно
между това ,че застрахованият не е уведомил застрахователя
за промяната на ползването на лекия
автомобил и настъпването на застрахователното събитие не съществува възможна причинност“.
Второто основание за отказ на
застрахователя да изплати
обезщетение,посочено в отговора на исковата молба е неизпълнение на
задължението по т.14.13 от Общите условия.Застрахованият е имал задължението да
уведоми писмено застрахователя за
застрахователното събитие най-късно до 5 /пет/работни дни,считано от
узнаването. При това уведомяване той е длъжен да даде пълна и достоверна информация за обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, както и да опише конкретните щети.
Застрахованият е бил в невъзможност да изпълни задължението да предостави пълна и достоверна информация
за процесното ПТП, тъй като то е настъпило на територията на друга
държава. Причинено е от ползвателят,
упълномощен с изрично пълномощно, но последният е бил в обективна невъзможност
да уведоми застрахователя в краткия 5
дневен срок,предвиден в Общите условия.
От
приложената по делото медицинска
документация се установява, че
пострадалият Б.И. е претърпял тежки травматични увреждания:счупени долни крайници и скъсване на
кръстни връзки. Това е наложило да му бъде направена животоспасяваща операция в клиника за спешни случаи в Лудвигсхафен –Германия.
Пострадалият е разпитан като свидетел и е установил, че веднага след операцията
е бил преместен в интензивното отделение на клиниката, без възможност да
контактува с други хора и без възможност да ползва безжичен апарат.
Такъв е могъл да ползва след като е
бил преместен от интензивното отделение, в което е бил
около 10 дни.
При положение , че пътно-транспортното произшествие е станало на
19.10.2015 г.,то към 29.10.2015 г. пострадалият вече е направил опит да се
свърже със застрахователя и да го уведоми за
катастрофата . Следва да се съобрази , че задължението да уведоми
застрахователя в срок от 5-работни
дни,считано от събитието е на застраховането
лице,а не на ползвателя. Този срок
за застрахования тече от узнаването.
Въпросът кога точно причинителят на увреждането е уведомил ищеца
за това , че е претърпял ПТП не може да се установи с документална точност.
При всички положения обаче това е
станало ,но след преместването на
пострадалия от интензивното отделение на клиниката. Това означава, че ищецът е узнал за застрахователното събитие в
един по-късен момент към края на месец октомври. Уведомлението за настъпването
на застрахователното събитие е депозирано от ищеца и входирано на 03.11.2015
г.т.е. следва да се приеме, че задължението за уведомяване е изпълнено веднага след като
ищеца е узнал за катастрофата от пострадалия.
Следва да се отчете, че застрахователното събитие е настъпило в
чужбина,при управление на лекия автомобил от упълномощено лице. В този случай
застрахования собственик обективно не е могъл да предостави пълна и
достоверна информация за
обстоятелствата, при които е станало събитието.
Той е разполагал само с информацията
дадена му от св.Б. И., която просто е
възпроизвел,без да може да провери
нейната достоверност.
С оглед на изложеното ПАС приема , че ищецът е изпълнил задължението
си за уведомяване в рамките на срока от 5-работни дни след като е узнал ,че
собствения му лек автомобил е претърпял
ПТП. В резултат на което е
тотално унищожен.
Причината за забавата е в това, че ищецът е бил уведомен от пострадалия
Б.И. в един по-късен момент след
катастрофата.
Следва да се отчете,че никакви
неблагоприятни последици от закъснението не са настъпили за застрахователя-
лекият автомобил е бил в невъзможност да се придвижва на собствен
ход, охраняван е на полицейския паркинг, с присъщата немска
прецизност е изготвен фотоалбум,от който
застрахователя би могъл да се увери, че
е налице тотална щета.
Независимо от това макар и по-късно
катастрофиралия лек автомобил е върнат обратно
в България и предоставен за оглед
на застрахователя. Вещото лице
–автоексперт инж.В. М. е посочил в заключението си, че при
извършения от него оглед на автомобила
не е констатирал наличието на допълнителни манипулации или увреждания. Или
казано по друг начин уврежданията кореспондират с тези, които са описани в
документите, съдържащи се в полицейската
преписка.
От
заключението на САТЕ се установява,че действителната стойност на процесния автомобил марка „БМВ“,
модел … към датата на настъпването на застрахователното събитие ,т.е. към
19.10.2015 г. е 42 000 лв. Заключението не е било оспорено при приемането
му и
въз основа на него съдът е уважил главният иск по чл.208,ал.1 КЗ/ отм/
до размер на 42 000 лева.
Следва да се потвърди обжалваното
решение,при постановяването на което съдът е приложил точно материалния закон
- чл.211,т.2 КЗ/ отм./
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените от него
съдебни разноски пред тази инстанция,които са документално установени в размер
на 2000 лв.
По тези
съображения Пловдивският
апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 23 от 15.02.2019 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд по т.д.№ 130/2018 г
ОСЪЖДА
ЗК „…“АД с ЕИК … да заплати на Л.
Д.Т., с ЕГН:********** сумата 2000 лева, представляваща направени от
ищеца съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.