Решение по дело №218/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 236
Дата: 15 юли 2019 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20195001000218
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

   

 Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  236   Дата 15.07.2019   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд                              търговско отделение

трети  търговски състав                                        

                                                  

                                                       Председател:  Красимир Коларов

                                                                  Членове:  Георги   Чамбов

                                                                                          Емил Митев

 

 Секретар:  Златка Стойчева

открито съдебно заседание на 15.05.2019 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

търг. въззивно дело  номер  218 по описа за 2019 година

 

 

       Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. 

       Образувано е по въззивната жалба   на  ЗК „… „  „ЕАД

ЕИК …, представлявана от адвокат В. *** против Решение № 23  от 15.02.2019 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд  по търг.дело № 130/2018 г. по описа на съда.

          По   силата на обжалваното решение  съдът  е  осъдил „ …“АД ЕИК…. да заплати на ищеца Л.Д.Т. , с ЕГН:********** сумата 42 000 лева/ четиридесет и две хиляди лева/,представляваща  неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО на МПС “по застрахователна полица № …. г., която сума да заплати ведно  със законната лихва, считано  от датата на

 подаване на исковата молба -11.04.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да заплати сума в размер на 9141.58 лева,представляваща мораторна лихва,дължима за времето на забавата, считано от 20.02.2016 г до 11.04.2018 г.

          Решението се обжалва в осъдителната му част с подробни  оплаквания за  неговата  неправилност.

         Претендира се отмяната му  като незаконосъобразно и  постановяване на въззивво  решение по същество, по силата на което  да се отхвърлят  обективно съединените искове.

         Възиваемият  Л.Д.Т.,представляван от пълномощника си адвокат Н.П.  поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба  е неоснователна.

        Пловдивският  апелативен  съд  след преценка на изложените във въззивната   жалба  оплаквания  и доводи, приема за   установено  следното :

          Предявени са  обективно съединени искове, от които главният  иск е по реда на чл.208,ал.1 от КЗ / отм./ и  акцесорен иск по  чл.86 ЗЗД.

        По  делото  е установено, че  ищецът  Л.  Д.Т. е собственик на лек автомобил – „БМВ“ модел … с регистрационен № РА …ВН. Между  ищеца  и ответното застрахователно  дружество ЗК „…“АД е сключен  договор за застраховка „КАСКО“,обективиран в  застрахователна полица № … г.,валидна до 11.08.2016 г.  Процесният лек   автомобил „БМВ-…“ е  застрахован  за сумата 42 000  лева.

        Ищецът  Л.Д.Т. е предоставил  ползването на собствения си лек автомобил на  лицето Б. Й. И. с нотариално заверено пълномощно с рег.№ … г на Нотариус … /л.26 /. По силата на пълномощното упълномощеното лице  има  правото управлява и ползва лекия автомобил  безсрочно  в страната и в чужбина.

           По делото  е установено, че лицето  Б. И. при управлението на  собствения на ищеца  лек автомобил  „БМВ“ …на   19.10.2015 г. на територията на   Федерална  република  Германия  в околностите на Грос – Рорхайм  е предизвикал  ПТП, при  което  водачът на другия автомобил  е починал на място.

       Самият   Б. И.в е претърпял тежка контузия  - имал е  счупване на двата крака и скъсване на кръстни връзки, което е наложило да  бъде извършена  животоспасяваща  операция

        И така, при настъпило   пътно-транспортно произшествие на

19.Х.2015 г.   застрахователят ЗК „… „АД  е  уведомен от застрахования Л.Т. за настъпилото   застрахователно събитие  на дата 3.11.2015 г.

     

          По повод на заявената от застрахования   претенция за изплащане на  застрахователно обезщетение  по застраховка „Каско „ при   застрахователя  е заведена   Щета № … г.  С  писмо изх.№ 9281  от 09.11.2016 г. застрахователят е уведомил  ищеца Л.Т., че  отказва да заплати застрахователно обезщетение.  Мотивирал е отказа си  с клаузата  на т.14.13  от Общите условия, които са неразделна част от сключения  застрахователен  договор.

       Съгласно цитираната клауза ,приложима към  застраховка „Каско“ застрахования е задължен да  уведоми писмено застрахователя за всички застрахователни събития, най- късно  до 5/ пет/ работни дни,считано от деня на узнаването  им. Заедно с уведомлението  той е длъжен да даде пълна и достоверна информация за обстоятелствата, при които е настъпило събитието и да  опише конкретните  щети.

         В  отговора на  исковата молба ответника  освен нарушаването на клаузата на т.14.13 от общите условия е посочил и  още едно основание за отказ -  неизпълнение на  задължението на  застрахования,предвидено в т.14.17.3 от Общите  условия.

          Съгласно посочената клауза   застрахования е задължен  да уведоми застрахователя  в 7-дневен срок от настъпването  за всяко изменение в ползването на МПС, включително и в случаите   на изрично упълномощаване в писмена форма на друго лице да  управлява,съхранява или да се  разпорежда със застраховането  МПС.

       С допълнителната  искова  молба  ищецът е направил  възражението ,че клаузата  на т.14.17.3  от Общите  условия е неравноправна по смисъла на чл.143 и следващите  от ЗЗП, поради което следва да се обяви за нищожна.

         Съгласно  посочената клауза застрахованият е задължен в седмодневен срок  да уведоми писмено застрахователя за  „ всяко изменение в ползването на МПС, което е свързано с промяната на  обичайното му предназначение , с промяна на владението или с ограничаване на правото на  собственост върху него/ регистрация като средство за обществен превоз на пътници, отдаване под наем, аренда, лизинг или  в заем за послужване, изрично упълномощаване в писмена форма  на друго лице да

 

 

управлява,съхранява  или да се разпорежда с МПС, учредяване на вещно  право на ползване, отдаване на влог или в залог, предаване на  отговорно пазене, предприемане на действия по принудително  изпълнение  върху застрахованото МПС“.

       Съгласно чл.143 от ЗЗП    неравноправна клауза в договор, сключен с потребител , е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност   и води до значително неравновесие между правата и задълженията  на търговеца или доставчика  и потребителя. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП са предвидени 19 хипотези, при установяването на които  се приема , че клаузата е неравноправна.

        Ищецът не е посочил на коя точно хипотеза се позовава,а е мотивирал становището си за неравноправност на клаузата с  неюридически по своя характер аргументи. Конкретно за изискването  за писмено уведомяване на застрахователя  при всяка  промяна в ползването на МПС  според ищеца е  „ крайно неблагоприятно и затрудняващо всеки един потребител на застрахователна услуга“.

           Следва да се отчете, че  за застрахователя не е без значение дали  застрахованото МПС ще се ползва от собственика или от трето лице,както и въобще начина на ползването му. Не е без значение например, ако  към момента на сключване на застрахователния договор автомобилът  се ползва за лични нужди,а впоследствие е регистрарин като средство за обществен превоз на пътници. Ясно е ,че при вторият случай застрахователният риск е по –висок и въобще изискването за уведомяване на застрахователя при всяко изменение в ползването на  застрахованото МПС  не е самоцелно, нито цели  да затрудни потребителя на застрахователната услуга. Все пак трябва да се  зачете интереса на  застрахователят , който следва да има възможност да  направи нова  преценка на   застрахователният риск при  всяка една промяна на ползването на МПС.  В този смисъл  клаузата на  т.14.17.3 от Общите условия не е уговорена във вреда на потребителя ,нито води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.

      Клаузата е  валидна и обвързва  страните по договора.

 

 

 

 Спорният въпрос обаче е друг: дали неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя, че  писмено е упълномощил  друго лице   да управлява и ползва процесния лек автомобил в страната и чужбина- е основание за отказ да заплати застрахователното  обезщетение. 

        Според  тезата на застрахователя  това е безусловно основание за отказ, тъй като съгласно чл.15 от Общите условия,ако застрахованият не изпълни някое от задълженията си предвидени в Общите условия – застрахователят е в правото си да намали или откаже изцяло  изплащане на обезщетението.

        Според виждането на въззивния съд  отказа на застрахователя не е безусловен ,аргумент за което е разпоредбата на чл.211,т.2 от КЗ / отм./. Съгласно тази разпоредба  застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор.

         Отказа на застрахователя  да заплати обезщетение е безусловен ,но само в хипотезата на чл.211 т.1 от КЗ/ отм./,т.е. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице. В случая не е налице тази  хипотеза, тъй като  процесното ПТП е причинено от ползувателят по непредпазливост.

          Следва да се  съобрази , че приложението на чл.211,т.2 от КЗ/ отм./ е обусловено от  установяването на пряка  причинно- следствена връзка между  неизпълнението на  конкретно задължение,визирано в  Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие.  Изрично в този смисъл е  Решение № 49 от 29.07..2013 г на ВКС, постановено  по  т.д.№ 840/2012 г,Първо т.о.ТК, докладчик: Костадинка Недкова. В същия смисъл и Решение № 185 от 5.03.2014 г., на ВКС по т.д.№ 350/2012 г. ,Първо т.о.,ТК – докладчик съдията: Емил Марков.

        Наличието на причинно –следствена връзка между неизпълнението на  конкретно задължение ,предвидено в Общите условия  към договора за застраховка  и настъпването на застрахователното събитие – не може да се  презюмира.

 

 

 

         В тежест на  застрахователя е да установи  съществуването на такава причинно-следствена връзка.

         Само по себе си обстоятелството, че е настъпила промяна в ползването на застрахованото МПС и  застрахования собственик е упълномощил  трето лица да ползва  и управлява МПС- не може да обоснове  безусловен  отказ за плащане. Застрахователят трябва да установи  наличието на пряка причинно-следствена връзка – доказателствен проблем,който  той е подценил в случая.

          Но принципно  между  това ,че  застрахованият не е уведомил застрахователя за промяната  на ползването на лекия автомобил и настъпването на застрахователното събитие не съществува  възможна причинност“.

         Второто основание за отказ на застрахователя  да  изплати  обезщетение,посочено в отговора на исковата молба е неизпълнение на задължението по т.14.13 от Общите условия.Застрахованият е имал задължението да уведоми писмено застрахователя за   застрахователното събитие най-късно до 5 /пет/работни дни,считано от узнаването. При това уведомяване той е длъжен да даде пълна и достоверна  информация за обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и да опише конкретните щети.

          Застрахованият е бил  в невъзможност да изпълни задължението  да предостави пълна и достоверна информация за процесното ПТП, тъй като то е настъпило на територията на друга държава.  Причинено е от ползвателят, упълномощен с изрично пълномощно, но последният е бил в обективна невъзможност да  уведоми застрахователя в краткия 5 дневен срок,предвиден в Общите условия.

      От  приложената по делото медицинска  документация се установява, че  пострадалият Б.И. е претърпял тежки травматични увреждания:счупени  долни крайници  и скъсване на  кръстни връзки. Това е наложило да му бъде направена животоспасяваща  операция в клиника за  спешни случаи в Лудвигсхафен –Германия. Пострадалият е разпитан като свидетел и е установил, че веднага след операцията е бил преместен в интензивното отделение на клиниката, без възможност да контактува с други хора и без възможност да ползва безжичен апарат.

 

 

        Такъв е могъл да ползва след като е бил  преместен  от интензивното отделение, в което е бил около 10 дни.                                                                               

        При положение , че  пътно-транспортното произшествие е станало на 19.10.2015 г.,то към 29.10.2015 г. пострадалият вече е направил опит да се свърже със  застрахователя и да  го уведоми за  катастрофата . Следва да се съобрази , че задължението да уведоми застрахователя в срок от  5-работни дни,считано от събитието  е на застраховането лице,а не на ползвателя. Този  срок за  застрахования тече от  узнаването.

          Въпросът кога точно  причинителят на увреждането е уведомил ищеца за това , че е претърпял ПТП не може да се установи с документална точност.

       При всички положения обаче това е станало ,но  след преместването на пострадалия  от интензивното  отделение на клиниката. Това означава, че  ищецът е узнал за застрахователното събитие в един по-късен момент към края на месец октомври. Уведомлението за настъпването на   застрахователното събитие е  депозирано от ищеца и входирано на 03.11.2015 г.т.е. следва да се приеме, че задължението за уведомяване е изпълнено веднага  след като  ищеца е узнал за катастрофата от пострадалия.

        Следва да се отчете, че  застрахователното събитие е настъпило в чужбина,при управление на лекия автомобил от упълномощено лице.  В този случай  застрахования собственик обективно не е могъл да предостави пълна и достоверна информация  за обстоятелствата, при които е станало събитието.

        Той е разполагал само с информацията дадена му от  св.Б. И., която просто е възпроизвел,без да може да провери  нейната достоверност.

        С оглед на изложеното ПАС  приема , че ищецът е изпълнил задължението си  за уведомяване в рамките на  срока от 5-работни дни след като е узнал ,че собствения му лек автомобил е претърпял  ПТП.  В резултат на което е тотално унищожен.

       Причината за забавата е в това, че  ищецът е бил уведомен от пострадалия Б.И.  в един по-късен момент след катастрофата.

      Следва да се отчете,че никакви неблагоприятни последици от закъснението не са настъпили за застрахователя- лекият автомобил е бил в невъзможност да се придвижва на собствен

 

 

ход, охраняван е  на полицейския паркинг, с присъщата немска прецизност е изготвен фотоалбум,от който  застрахователя би могъл да се увери, че  е налице тотална щета.

         Независимо от това макар и по-късно катастрофиралия лек автомобил е върнат обратно   в България и  предоставен за оглед на застрахователя.  Вещото лице –автоексперт   инж.В. М.  е посочил в заключението си, че при извършения от него  оглед на автомобила не е констатирал наличието на допълнителни манипулации или увреждания. Или казано по друг начин уврежданията кореспондират с тези, които са описани в документите, съдържащи се в  полицейската преписка.

        От  заключението на САТЕ се установява,че действителната  стойност на процесния автомобил марка „БМВ“, модел … към датата на настъпването на застрахователното събитие ,т.е. към 19.10.2015 г. е 42 000 лв. Заключението не е било оспорено при приемането му  и  въз основа на него съдът е уважил главният иск по чл.208,ал.1 КЗ/ отм/ до размер на 42 000 лева.

        Следва да се потвърди обжалваното решение,при постановяването на което съдът е приложил точно материалния закон -  чл.211,т.2 КЗ/ отм./

       В полза на въззиваемия  следва да се присъдят направените от него съдебни разноски пред тази инстанция,които са документално установени в размер на 2000 лв.

       По тези  съображения  Пловдивският апелативен съд

 

                                 Р    Е    Ш    И  :

 

      ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23 от 15.02.2019 г., постановено от Пазарджишкият  окръжен съд по т.д.№ 130/2018 г

       ОСЪЖДА   ЗК „…“АД с ЕИК … да заплати на  Л.  Д.Т., с ЕГН:********** сумата 2000 лева, представляваща направени от ищеца съдебни разноски пред въззивната  инстанция.

      Решението   може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен  срок от връчването му.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.